Изборен процес и формиране на правителство

[123456]

Здравейте,

Бих искал да науча какъв е точният процес, при който се формира кабинетът на правителството при избори в България. Това, което ме интересува конкретно, е пропорционалността на гласовете и броя членове в партия. Знам, че при повече от половината вот (50+1%) се съставя еднопартийно правителство, а при под 50% са нужни коалиции. Тези 50+1% на 121 депутати ли дават право и как се изчислява това? Колко процента от вота трябва да имаш, за да влезеш в управлението? Разбрах също, че при 1% гласове партията подлежи на субсидии. Това означава ли, че при събрани 1% гласове, партията просто ще получи пари от държавата без реално да има възможност да участва в кабинета?

Въпросите ми вероятно са малко хаотични, затова ще съм ви благодарен, ако някой обясни по-подробно или ме насочи към систематизирана информация, откъдето да мога да прочета повече.

Благодаря предварително!

[К.ГЕРБОВ]

Конституция на Република България. Чл. 99.
(1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64.

[makebulgar]

Преди 15 часа, 123456 said:

Знам, че при повече от половината вот (50+1%) се съставя еднопартийно правителство, а при под 50% са нужни коалиции. Тези 50+1% на 121 депутати ли дават право и как се изчислява това?

Еднопартийно правителство можеш да си създадеш и ако си спечелил 30% от вота на изборите без да влизаш в коалиции, но това е възможно само при по-широко скроени политици и депутати в страната. Тоест когато депутатите ти напишат някой закон и когато министрите ти вземат някое решение, трябва да успеят така да ги направят, че повече от 50% от депутатите в парламента да гласуват за тях. Тоест при подобен парламент всеки път трябва да се търси още 21% подкрепа от другите партии. Но обичайно другите при нас застават в твърда опозиция и подобен вариант е почти невъзможен и дейността на парламента и правителството замират. 

Затова се търси веднага след изборите да се създаде коалиция, която да събере над 50% от гласовете и така по натам да могат да се прокарват решенията и законите. 

Най-добре е да спечелиш над 51% и да си съставиш сам еднопартийно правителство без коалиционни партньори, но в такъв случай не знаеш дали през годините няма някои от депутатите ти да се отцепят и процента ти да падне под 50%, и да не можеш да прокарваш законите. 

Редактирано Ноември 20, 2020 от makebulgar

[123456]

Преди 14 часа, К.ГЕРБОВ said:

Конституция на Република България. Чл. 99.
...

Благодаря, К.ГЕРБОВ.
Разбирам написаното, но конституцията е твърде формален текст и според мен не е подходяща за начинаещи като мен. Тя е по-скоро документ и, за да го тълкуваме с разбиране, са ни нужни повече познания.

@makebulgar, благодаря и на теб.
За гласуването на закони във парламента ми е горе-долу ясно. Това, което искам да науча, е как се определя броят на депутатите в една партия след народния вот. Дали партия, получила 50%+1% от вота на гласоподавателите, има право на 121 депутати в парламента? Ако е събрала по-малко от 50%, да речем 30%, и е нужно да формира коалиция, за да се състави правителство, това значи ли, че броят на членовете ѝ ще се образува като от 121 извадим 30% или от 240 извадим 30%? Останалите депутати от коалиционни партньори ли ще допълнят бройката до 121? Изобщо, 121 ли е минималният брой депутати в коалиция, за да се състави легитимно управление?

Какви са минималният и максималният броеве на членовете в една партия, когато се явява на избори? Може ли партия с 50 члена, която е получила 4% от вота (колкото май е минималният праг), да влезе в парламента? Или процентът събрани гласове носи някаква пропорционалност и на броя членове?

Редактирано Ноември 21, 2020 от 123456

[makebulgar]

Преди 7 часа, 123456 said:

Това, което искам да науча, е как се определя броят на депутатите в една партия след народния вот. Дали партия, получила 50%+1% от вота на гласоподавателите, има право на 121 депутати в парламента? Ако е събрала по-малко от 50%, да речем 30%, и е нужно да формира коалиция, за да се състави правителство, това значи ли, че броят на членовете ѝ ще се образува като от 121 извадим 30% или от 240 извадим 30%? Останалите депутати от коалиционни партньори ли ще допълнят бройката до 121? Изобщо, 121 ли е минималният брой депутати в коалиция, за да се състави легитимно управление?

 

Не е ясно дали влагаш реална и обоснована стойност в термина "легитимно правителство". 

На изборите народа гласува за парламент. Тоест за депутати, които да отидат в парламента и да правят закони и да ги гласуват. Това е законодателната власт. И сред тия депутати може да има примерно само 3 партии, или да са 10 партии в зависимост от броя на гласовете им. За да се приемат законите обаче трябва да има 51% гласували ЗА. Иначе новите закони не се приемат и нещата си остават по старому. Съответно този, който прави закона и иска да бъде приет, ако не е спечелил повече от 51% депутатски места, ще трябва да убеди част от останалите депутати от другите партии да гласуват. Ако има само 30% свои депутати, ще трябва да убеди още 21% от останалите да гласуват законите. 

До тук за законодателната власт. 

Изпълнителната власт е нещо съвсем друго и тя представлява правителството, тоест премиер министъра и министрите. Те се избират според конституцията, от партиите избрани на изборите. Президента дава мандат на партията с най-много гласове и тя може да направи няколко неща.

Първото нещо е да направи еднопартийно правителство. Тоест да си сложи по свой избор министър претседател и министри, от партията или външни специалисти. Тези министри ако са били избрани за депутати се отказват от депутатското си място, като за министри могат да бъдат избрани и само външни специалисти, които не са от партията спечелила изборите и които не участват в изборите. Това еднопартийно правителство ще взема изпълнителни решения, които отиват след това в парламента за гласуване. Ако партията с мандата има над 51% депутати и всички те гласуват ЗА решенията, решенията минават и се изпълняват и изпълнителната власт работи. Ако обаче партията с мандата има примерно само 30% депутати, то за да се приемат решенията, трябва и още 21% от останалите депутати от другите партии да гласуват ЗА. Ако не може да ги убеди да гласуват решенията няма да бъдат приети и работата на изпълнителната власт се блокира. 

Второто нещо, което може да направи мандатоносителят (първата партия) ако има под 51% гласове след изборите, е да направи коалиция. За да не търси всеки път при управлението си допълнителнителни гласове в парламента от другите партии, се сключва коалиция с някоя от по-малките партии, така че заедно да направят поне 51% депутати. Съответно коалиционното споразумение може да включва различни неща, като това част от министрите да са от малката партия, какви ще са принципите при гласувяне на решенията, как ще се обсъждат решенията преди гласуването им и т.н. 

Третия вариант е най-голямата партия след изборите да не успее да намери коалиционен партньор. В такъв случай може да реши да направи еднопартийно правителство на малцинството. Тоест да избере министър претседател и министри, и след това да разчита че решенията им ще бъдат одобрявани в парламента. Другия вариант е да се откаже от мандата и да го върне на президента. Президента според конституцията дава мандата на следващата партия по брой гласове, и вече тя прави опит да направи всички тези упражнения за съставяне на правителство. Ако и тя не успее да направи коалиция с над 51% депутати в парламента, мандата отива при третата партия, и т.н. В такъв случай мандата може да попадне дори и при някоя малка партия, която примерно има само 8% от гласовете, но ако тя успее да се договори с част от останалите така че да направят коалиция с над 51% процента депутати може да бъде направено правителство. Малката партия може да реши да направи и правителство на малцинството, като тогава ще трябва останалите партии да гласуват и приемат или отхвърлят решенията на това правителство. 

При всички тези случаи колкото повече депутати има партията спечелила изборите, коалицията или мандатоносителя, толкова по-лесно ще минават както новите закони, така и решенията на правителството. Ако след изборите те съберат точно 51% не е сигурно през мандата дали няма някои от депутатите да се отцепят и така процента им да стане 49% или 45%, при което вече нямат сигурност и не всички решения и закони ще бъдат одобрявани в парламента. 

Всички тези случаи на развитие при избора на правителство, които са според конституцията, са легитимни. Тоест термина легитимни се отнася само до законността им според конституцията. Те може да са легитимни, но да са неработещи, тоест ако в парламента не успеят да събират над 51% гласове, ще са неработещи. 

Нелегитимно ще е правителството ако примерно президента даде мандата след изборите първо не на първата партия, а направо на втората или третата. Нелегитимно ще е и правителство създадено без избори след военен преврат, война или други подобни събития, нарушаващи конституцията. 

 

[makebulgar]

Преди 8 часа, 123456 said:

Разбирам написаното, но конституцията е твърде формален текст и според мен не е подходяща за начинаещи като мен. Тя е по-скоро документ и, за да го тълкуваме с разбиране, са ни нужни повече познания.

Конституцията не е формален документ нито твърде, нито малко, нито по какъвто и да е друг начин. Тя е основен закон в държавата, който е създаван и надграждан пред десетилетията от всички правителства и парламенти, тоест от избраните от хората техни представители. 

Това че някой не разбира какви са целите на конституцията или на отделните глави от нея, не означава че те са формални. Означава само че въпросния човек не я е прочел или не я е разбрал. И съответно това му неразбиране ако го накара да я наруши, то той тябва да си понесе последствията и да бъде съден както при всички останали закони. 

[deaf]

Преди 12 минути, makebulgar said:

Конституцията не е формален документ

В Конституцията пише,че здравеопазването е безплатно,но и че държавата определя кои болести се лекуват безплатно! Ха сега де! Имаше една женица болна от левкемия,която осъди държавата задето отказа да я лекува. Но това стана възможно именно защото Конституцията е формален документ и съдията можеше да я тълкува по свое усмотрение. И той отсъди в полза на смъртно болната жена,която впрочем почина между временно.

[К.ГЕРБОВ]

Преди 8 часа, 123456 said:

Това, което искам да науча, е как се определя броят на депутатите в една партия след народния вот.

Изборен кодекс

Разпределение на мандатите

Чл. 248. Определянето на резултатите от гласуването в избори за народни представители за Народно събрание, както и за Велико Народно събрание и разпределението на мандатите по кандидатски листи, се извършва по методика съгласно приложение № 1

Определяне на мандатите

Чл. 297. (1) Общият брой мандати за всяка партия и коалиция се определя от Централната избирателна комисия въз основа на подадените за партията или коалицията действителни гласове в страната и извън страната по метода на Хеър-Ниимайер по методика съгласно приложение № 1.

(2) Право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво имат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4 на сто от действителните гласове в страната и извън страната.

(3) Броят на мандатите, които се разпределят между партиите и коалициите по ал. 2, е равен на броя на народните представители в Народното събрание, намален с броя на избраните независими кандидати.

(4) Броят на мандатите на партиите и коалициите в многомандатните изборни райони се определя по метода на Хеър-Ниимайер по методика съгласно приложение № 1.

Приложение № 1 към чл. 248

МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители

I. Общи положения

1.1. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите за народни представители по изборните райони при избори за народни представители за Народно събрание (НС) и за Велико Народно събрание (ВНС).

1.2. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят 240 мандата, съответно 400 мандата за ВНС между независимите кандидати и партиите и коалициите в многомандатните изборни райони.

1.3. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва от Централната избирателна комисия (ЦИК).

ІІ. Oпределяне на броя на мандатите в многомандатните изборни райони

2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението във всеки МИР по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението.

2.2. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от 4, съответно 6 за ВНС.

2.3. За определяне броя на мандатите в МИР се използва методът на Хеър-Ниимайер.

2.4. Броят на населението за страната по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, се разделя на 240, съответно на 400 за ВНС и полученото частно определя единната норма на представителство за страната.

2.5. Броят на населението от всеки МИР се разделя на единната норма на представителство за страната.

2.6. Всеки МИР първоначално получава толкова мандати, колкото е цялата част от частното по т. 2.5.

2.7. Оставащите мандати до 240, съответно 400 за ВНС се разпределят на МИР с най-големите остатъци (дробната част от частното по т. 2.5).

2.8. Първи получава допълнителен мандат МИР с най-голям остатък, втори получава допълнителен мандат МИР със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите.

2.9. Когато процедурата по т. 2.8 не може да продължи поради наличието на равни остатъци, чийто брой е по-голям от броя на останалите неразпределени мандати, тези мандати се разпределят чрез жребий от ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване.

2.10. Предварителният брой мандати за всеки МИР е сумата от първоначално получените мандати по т. 2.6 плюс до един допълнителен мандат по т. 2.8 и 2.9. Ако във всички МИР предварителният брой мандати е не по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, се преминава към т. 2.15.

2.11. Ако в някой МИР предварителният брой мандати е по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, в този МИР се разпределят допълнително мандати, така че този район да получи 4, съответно 6 мандата. Този МИР не участва в по-нататъшното разпределение на мандатите.

2.12. Числото 240, съответно 400 за ВНС се намалява с броя на МИР по т. 2.11, умножен по 4, съответно по 6 за ВНС.

2.13. Броят на населението по т. 2.4 се намалява със сумата на населението в МИР по т. 2.11.

2.14. Броят мандати по т. 2.12 се разпределя аналогично между МИР, с изключение на тези по т. 2.11 съгласно процедурите от т. 2.2 до т. 2.15, като в т. 2.4 броят на населението се замества с числото по т. 2.13, а в т. 2.4 и т. 2.7 числото 240, съответно 400 за ВНС се заменя с числото по т. 2.12.

2.15. Окончателният брой мандати за всеки МИР е полученият резултат от изчислителната процедура съгласно т. 2.6 – т. 2.14.

ІII. Oпределяне на мандатите на независимите кандидати в многомандатните изборни райони

3.1. Ако има регистрирани инициативни комитети за издигане на независими кандидати в МИР, районните избирателни комисии определят районна избирателна квота. Районната избирателна квота е равна на частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени в МИР, на броя на определените за този район мандати по т. 2.15.

3.2. Ако има независим кандидат, регистриран в съответния МИР, който е получил действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота по т. 3.1, той се смята за избран и получава мандат в съответния МИР.

3.3. Полученият мандат по т. 3.2 се изважда от определения брой мандати за съответния МИР по т. 2.15 и не участва в последващото разпределение на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони.

IV. Oпределяне на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони

4.1. Броят на подлежащите на разпределение пропорционални мандати в 31 МИР е равен на разликата от всички 240 мандата, съответно 400 за ВНС и броя на мандатите, получени от независимите кандидати по т. 3.2.

4.2. Броят на пропорционалните мандати за всеки МИР е равен на броя на мандатите по т. 2.15, намален с броя на мандатите, получени от независими кандидати по т. 3.2.

4.3. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на всички пропорционални мандати по този раздел по кандидатски листи на партии и коалиции в МИР.

4.4. Разпределение на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво – първа стъпка:

4.4.1. пресмята се сумата от подадените действителни гласове в страната и в чужбина;

4.4.2. изчислява се 4 на сто от сумата по т. 4.4.1;

4.4.3. при разпределението на пропорционалните мандати по т. 4.2 участват само партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от числото по т. 4.4.2;

4.4.4. в по-нататъшното разпределение на мандатите участват само гласовете на партиите и коалициите по т. 4.4.3;

4.4.5. мандатите по т. 4.2 за страната се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 според получените от тях действителни гласове по метода на Хеър-Ниимайер;

4.4.6. сумата от действителните гласове за всички партии и коалиции по т. 4.4.4 се дели на броя на мандатите по т. 4.2 (квота на Хеър);

4.4.7. получените действителни гласове за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 се дели на полученото число по т. 4.4.6;

4.4.8. всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 получава първоначално толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.9. оставащите мандати до определените в т. 4.2 се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.10. първа получава допълнителен мандат партия или коалиция с най-голям остатък, втора получава допълнителен мандат партия или коалиция със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите;

4.4.11. ако при процедурата по т. 4.4.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва по жребий между партиите или коалициите с равните остатъци; датата и часът на жребия се определят от ЦИК; при тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване;

4.4.12. окончателният брой пропорционални мандати на национално ниво за всяка партия и коалиция е равен на броя на получените мандати по т. 4.4.8 плюс до един допълнителен мандат по т. 4.4.10 и т. 4.4.11.

4.5. Разпределение на мандатите в многомандатните изборни райони между спечелилите мандати партии или коалиции – втора стъпка:

4.5.1. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на мандатите по т. 4.2 във всички 31 МИР между партиите и коалициите, получили мандати по т. 4.4.12;

4.5.2. подадените гласове от чужбина за партиите и коалициите не участват при разпределението на мандатите в МИР;

4.5.3. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове от всички секции поотделно за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3;

4.5.4. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове на партиите и коалициите по т. 4.4.3;

4.5.5. мандатите по т. 4.2 за всеки МИР поотделно се разпределят според получените от партиите и коалициите действителни гласове в района по метода на Хеър-Ниимайер;

4.5.6. сумата по т. 4.5.4 за всеки МИР се дели на броя на получените мандати по т. 4.2 (квота на Хеър);

4.5.7. получените действителни гласове за партията или коалицията по т. 4.4.3 във всеки един МИР се дели на полученото число по т. 4.5.6;

4.5.8. първоначално партията или коалицията във всеки МИР получава толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.5.7;

4.5.9. оставащите мандати до броя на мандатите по т. 4.2 за всеки МИР се разпределят по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.5.7;

4.5.10. първият допълнителен мандат във всеки МИР се разпределя на тази партия или коалиция по т. 4.4.3, която има най-голям остатък по т. 4.5.7, вторият допълнителен мандат се разпределя на партия или коалиция по т. 4.4.3 със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на всички мандати за всеки МИР;

4.5.11. ако при процедурата по т. 4.5.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва между партиите и коалициите от партии по т. 4.4.3 с равните остатъци, като се използва вече тегленият от ЦИК жребий за определяне номерата на партиите и коалициите и се дават по реда на най-малкия номер;

4.5.12. определя се предварителен брой мандати (основни) за партиите и коалициите по т. 4.4.3 във всеки един МИР, който е равен на броя на първоначално разпределените мандати в МИР по т. 4.5.8;

4.5.13. определят се остатъците (дробната част) по т. 4.5.7 за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 за всеки МИР, като се маркират остатъците на партиите и коалициите по т. 4.4.3 на получилите допълнителни мандати по т. 4.5.10 и 4.5.11 във всеки МИР;

4.5.14. определя се предварително разпределение на мандатите за всеки МИР на партиите и коалициите по т. 4.4.3 като сума по т. 4.5.8, 4.5.10 и 4.5.11.

4.6. Преразпределение на броя на предварително получените мандати от партиите и коалициите в многомандатните изборни райони и окончателно разпределение на мандатите за народни представители в многомандатните изборни райони – трета стъпка:

4.6.1. сумират се поотделно предварително получените мандати по т. 4.5.14 за всяка партия или коалиция по т. 4.4.3;

4.6.2. ако всички партии и коалиции по т. 4.4.3 получават толкова мандата, колкото са им определени съгласно т. 4.4.12, се преминава на т. 4.6.9;

4.6.3. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила повече от определените й мандати по т. 4.4.12, но няма получени допълнителни мандати и съответно маркирани остатъци, маркират се всички остатъци за тази партия или коалиция във всички МИР, където тя е получила мандати, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.4. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила по-малко от определените й мандати по т. 4.4.12, но всичките й ненулеви остатъци са маркирани във всички МИР, те се демаркират във всички МИР, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.5. определя се най-малкият остатък по т. 4.5.13 за партиите и коалициите по т. 4.4.3, получили повече от определените им мандати по т. 4.4.12 само в тези МИР, където има маркирани остатъци, получени като допълнителни мандати по Хеър-Ниимайер или след преразпределението на мандатите по процедурите от т. 4.6.1 до т. 4.6.8 и не са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.6. ако определените остатъци по т. 4.6.5 са два или повече, избира се остатъкът в МИР на партия или коалиция с най-малък номер при тегления жребий за номерация на партиите и коалициите;

4.6.7. ако в определения по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 МИР няма неудовлетворени с мандат остатъци, този МИР не участва повече в преразпределението и се преминава към т. 4.6.5;

4.6.8. в МИР, където е определен най-малкият остатък по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 се извършва преразпределение на допълнителните мандати по т. 4.5.10 и т. 4.5.11, като полученият мандат се отнема от притежаващата го партия или коалиция в този МИР, остатъкът й се занулява и не се използва в последващите изчисления, общият брой на мандатите по т. 4.5.14 за тази партия или коалиция се намалява с един и се дава мандат на партия или коалиция в същия МИР, която има най-голям следващ неудовлетворен с мандат остатък в този МИР; този остатък се маркира, а общият брой мандати в национален мащаб за тази партия или коалиция по т. 4.5.14 се увеличава с един; преминава се към т. 4.6.2;

4.6.9. окончателното разпределение на пропорционалните мандати на партиите и коалициите по т. 4.4.3 в многомандатните изборни райони е полученият краен резултат от изчислителните процедури по т. 4.5.12 и от т. 4.6.1 до т. 4.6.8.

https://www.europarl.europa.eu/bulgaria/bg/изборен-кодекс-приет-от-хlii-народно-събрание

[makebulgar]

Преди 1 час, deaf said:

В Конституцията пише,че здравеопазването е безплатно,но и че държавата определя кои болести се лекуват безплатно! Ха сега де! Имаше една женица болна от левкемия,която осъди държавата задето отказа да я лекува. Но това стана възможно именно защото Конституцията е формален документ и съдията можеше да я тълкува по свое усмотрение. И той отсъди в полза на смъртно болната жена,която впрочем почина между временно.

 

Тоест заради този частен случай и несъвършенство в конситуцията, за теб всички останали части на конституцията са неточни, формални и съответно това ти дава право да не ги спазваш?! 

Това е логическа заблуда да се обобщава за цялото по един или няколко частни случая. 

Ако конституцията беше нещо идеално и нещо неизменно то тогава нямаше да има конституционен съд и велико народно събрание.

Който не е доволен от начина, по който са дефинирани нещата в конституцията си има начини, по които да действа. Подава жалби в конституционния съд, агитира партиите и депутатите, и в крайна сметка може и да се свика великото събрание и да се направят промени в конституцията. 

Който я неглижира като формална, нелегитимна, и т.н. и съответно иска да не я спазва (цялата) или агитира останалите да го правят, трябва да бъде съден за държавна измяна и тероризъм. Трябва да влезе в затвора и да я чете и преписва в междучасията, че да я научи и запомни. 

 

 

 

Редактирано Ноември 21, 2020 от makebulgar

[Парсивал]

Намерих тук нещо, което може би ще хвърли светлина върху някои аспекти на изборателната система и преброяването.
Пресмятане на мандати

[Парсивал]

On 19.11.2020 г. at 20:43, 123456 said:

... Това, което ме интересува конкретно, е пропорционалността на гласовете и броя членове в партия. Знам, че при повече от половината вот (50+1%) се съставя еднопартийно правителство, а при под 50% са нужни коалиции. Тези 50+1% на 121 депутати ли дават право и как се изчислява това? Колко процента от вота трябва да имаш, за да влезеш в управлението? ...

Намерих тук нещо, което може би ще хвърли светлина върху някои аспекти на изборателната система и преброяването.

Пресмятане на мандати

[Парсивал]

On 21.11.2020 г. at 9:58, К.ГЕРБОВ said:

Изборен кодекс

Разпределение на мандатите

Чл. 248. Определянето на резултатите от гласуването в избори за народни представители за Народно събрание, както и за Велико Народно събрание и разпределението на мандатите по кандидатски листи, се извършва по методика съгласно приложение № 1

Определяне на мандатите

Чл. 297. (1) Общият брой мандати за всяка партия и коалиция се определя от Централната избирателна комисия въз основа на подадените за партията или коалицията действителни гласове в страната и извън страната по метода на Хеър-Ниимайер по методика съгласно приложение № 1.

.....

 

[Парсивал]

 

[123456]

Някой би ли описал какво представлява гражданската квота в една партия?
Благодаря!

[Парсивал]

В изборния кодекс няма такава концепция. Там има инициативни комитети, които издигат отделни личности в конкретни избирателни ряйони (един комитет - една личност в един район). 
"Гражданска квота" е измислица, която обикновено означава, че в даден район определена партия вписва в листата на кандидатите си "независим" индивид, който не е непременно партиен член. Има известни тактически преимущества политическа партия да е мандатоносител на независим кандидат в определен район, особено пред изискванията, оиот трябва да бъдат покрити от инициативните комитети, а по-късно и чувствително по-високата квота гласове, които трябва (!) да бъдат спечелени от комитета в района. Както се вижда ор реалността на избирателната система, квотата за партиите е доста по-ниска (квотата за комитетите се смята преди да се махнат партиите, недостигнали 4%, докато квотата за партии се смята след това. В някои случаи партиите получва с 20% "по-евтини" депутатски места от независимите комитети), а има и ситуации, при които дадена партия може да вкара депутат без дори да покрие квотата - примера с Враца от клипа по-горе е много показателен.
"Гражданската квота" естествено означава, че както дадена партия иска да се асоциира с популярен индивид в даден район, за да взем,е повече гласове, така и този индивид припознава дадена партия като свой мандатоносител. И в двата случая е ясно,че това не е независим гражданин на страната - едно, че партията го пропознава като съюзник (поне), друго че гражданинът си дава както името, така и евентуалното място в Народно събрание на тази партия. Ако той излезе от парламента, следващия в партийната листа от района влиза (ако и той/тя не влезе по лични и други причини - следващия, и следващия и т.н.) често този процес се идентифицира като най-видимата (но напълно неконтролируема от избирателите) фасада на "подмяна на вота".
Накратко, това е евфимизъм за "наш симпатизант, когото и ние харесваме, но не ни е партиен член". Отново: в избирателния кодекс няма такова понятие.

[123456]

Имам въпрос.
След като за съставяне на правителство са нужни 50%+, защо ГЕРБ управлява еднолично през 2009-2013 г., а не в коалиция? Резултатът им тогава е 39,72%.
Благодаря!

[Янков]

 За съставяне на правителство са нужни 50% + 1 глас от присъстващите депутати на зеседанието на  парламента, а не да спечелени 50% + 1 глас на избори.

 През 2009 година, ГЕРБ печели 39,72% от гласувалите избиратели. След преразпределение на гласовете на партиите които не са преминали 4 %та бариера, те взимат 117 депутата от общо възможни 240.

 Но при гласуване се взема в предвид не общия брой на депутатите в парламента, а общия брой на присъстващите депутати на гласуването. За целта се изисква кворум от 2/3 (180) депутати или 1/2 (120) депутати в зависимост от изискванията на конституцията. Така при отсъстващи няколко депутата от заседанието на парламента, 117 депутата на ГЕРБ са достатъчни за съставяне на правителство.

 Освен това има и скрити коалции. При тях, въпреки че не е декларирана коалиция, малка партия може да подкрепя друга партия и да и осигурява необходите гласове за мнозинство в парламента.

[123456]

Преди 17 часа, Янков said:

За съставяне на правителство са нужни 50% + 1 глас от присъстващите депутати на зеседанието на  парламента, а не да спечелени 50% + 1 глас на избори.

Но нали уж това е причината да се търсят коалиционни партньори - за да се достигнат 50%+ гласове, че да се формира кабинет? Както стана ясно от по-ранни публикации.  По медиите също се обсъжда кой с кого би могъл да си партнира с цел да се получат 50%  

[К.ГЕРБОВ]

В коя по-ранна публикация е ставало дума за това. Нали още отначало обясних, че при съставяне на правителство няма изискване партията или партиите, които го съставят да имат мнозинство в парламента. Може да се състави правителство на малцинството.

"Правителство на малцинството е термин, обозначаващ правителство при многопартийна парламентарна система на управление, чиито съставящи го партии не разполагат с абсолютното мнозинство от местата в парламента. Недостатък на дадената система е възможността за честото внасяне на вот на недоверие срещу правителството. Такава ситуация се преодолява с образуването на коалиционно правителство." 5.2Правителство на малцинството

 

[К.ГЕРБОВ]

Интригата при престоящиге избори е дали ГЕРБ ще спечели най-много гласове и ще има най-много депутати. Тогава ще получи правото първи да състави кабинет.

Със сигурност поне две от другите партии, които влязат също в парламента, веднага ще им станат коалиционни партньори. Може и да не го обявят явно, но ще поддържат ГЕРБ. Ще има и депутати, които ще се обявят за независими...

В момента ГЕРБ има 94 народни представители, а Обединените патриоти 21. Значи общо 115. Нямат мнозинство, ама управляват. И приемат закони с мнозинство от 61 депутата.

[Янков]

Преди 4 часа, 123456 said:

Но нали уж това е причината да се търсят коалиционни партньори - за да се достигнат 50%+ гласове, че да се формира кабинет? Както стана ясно от по-ранни публикации.  По медиите също се обсъжда кой с кого би могъл да си партнира с цел да се получат 50%  

 Забавих отговора си за да мога пак да набързо погледна конституцията, но:

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.

 Доколкото си спомням, изискване за квалифицирано мнозинство ( 180 депутати = 2/3) има само при промяна на конституцията и то само в конкретни случаи. Но може и да греша. Отдавна не съм я чел внимателно.

[Frujin Assen]

On 4.03.2021 г. at 18:54, К.ГЕРБОВ said:

Интригата при престоящиге избори е дали ГЕРБ ще спечели най-много гласове и ще има най-много депутати. Тогава ще получи правото първи да състави кабинет.

Със сигурност поне две от другите партии, които влязат също в парламента, веднага ще им станат коалиционни партньори. Може и да не го обявят явно, но ще поддържат ГЕРБ. Ще има и депутати, които ще се обявят за независими...

В момента ГЕРБ има 94 народни представители, а Обединените патриоти 21. Значи общо 115. Нямат мнозинство, ама управляват. И приемат закони с мнозинство от 61 депутата.

Интрига тук няма. Всички проучвания стабилно дават първо място за ГЕРБ. Второто също стабилно за БСП. Въпроса е колко партии ще влязат и с кои ГЕРБ ще се коалира. Втората интрига ще е, колко депутати от малки партии ще купят, за да ги подкрепят.

[Frujin Assen]

On 3.03.2021 г. at 2:53, 123456 said:

Имам въпрос.
След като за съставяне на правителство са нужни 50%+, защо ГЕРБ управлява еднолично през 2009-2013 г., а не в коалиция? Резултатът им тогава е 39,72%.
Благодаря!

Защото купиха депутати от други партии, които станаха независими, но подписаха декларации за принадлежност към ГЕРБ, без да стават негови членове.

[Парсивал]

По закон (конституция ?) президентът на Република България връчва мандат за съставяне на правителство на най-многобройната партия в парламента. 
Ако тя върне мандата, тов бива връчен на следващата и т.н. През този процес поне веднъж бе минавано в последните 20-тина години.

Една партия може да управлява и без да има мнозинство в парламента. Това се нарича "правителство на малцинство" и, както се сещаме, е много крехко нещо, защото подкрепата му в парламента зависи от моментните настроения по време на гласуванията на закони, вотове на [не]доверие и т.н.

Коалиционно споразумение - с каквото се управлява в момента - обикновено осигурява на коалицията мнозинство в парламента. За постигането му коалиционните партньори обикновено си делят изпълнителната власт - т.е. министески постове - или други съгласувани между страните участия в управлението. Именно така в момента формално се е постигнала стабилността на управлението: някои важни постове (МО напромер) се държат не от най-многобройната партия, а от коалиционните ѝ партньори.

В хода на живота на парламента мнозинството на коалицията може да изтънее. В конкретния случай с парламента от 2017г има още една партия, която не можа да си спечели статут на коалиционен партньор, защото успяха да я убедят по други начини да поддържа статуквото.

Накратко: НЕ СА НУЖНИ 50%+1 за съставяне на правителство или за управление. Практически обаче, ако парламента не подкрепя правителството, то обикновено пада, защото релно ще е сведено то функциите на служебно правителство - административно поддържане на дейностите, но без законотворчество. Това пречи не само на вътрешния живот в страната, но и на външнополитически и икономически отношения, тъй като парламентът ратифицира някои ангажименти поети от правителсвтото, а за други е необходимо изработване на нови закони или промени в настоящите. Затоа служебните правителства за времення мярка до създаване на съабилен консенсус в парламента - или чрез нови коалиции или чрез нови избори.

 

[123456]

Здравейте!

Някой би ли обяснил дали и, ако да - как, се разпределят гласовете на хората, невзели участие в изборния процес? Вярно ли е, че това облагодетелства предимно партиите, които са начело в класирането по вот?

Имам и втори въпрос, чийто отговор навярно зависи много от политическия контекст на времето. С други думи не чакам еднозначен отговор, но ще се радвам, ако посочите логична причина. Защо ГЕРБ, БСП и ДПС имат интерес от традиционно наложилата се средна избирателна активност?

Благодаря!