Какво е научна теория?

[laplandetza]

Преди 4 минути, scaner said:

Напротив, това е. Двайсет пъти я повторих до тук.

Ами като предполагаш "вложени вероятности за <спин>", какво се случва когато вероятността за едната частица се реализира като спин +1/2, с другата? Кой и пошепва тя какъв спин да приеме, като може да се намира на всякакво разстояние от първата?

Няма против , няма ексОтив  Не е класическо, напрегни се и снеси мисъл.

Никой нищо не пошепва, представи си ,че Съществуване на фотон в това пространство е със заложени някакви хараклтеристики, които са ни неизвестни за момента, така както и физиката отвъд КМ.

Колко да е разстоянието, ако имахме технологията и <времето> да <изкривим> протосъстоянието на фотон с <ротираща гравитация> или по друг неизвестен за момента начин юяхме наистина да направим сериозен експеримент. Например един от <сплетените> го <пускаме> по геодезична с Ротиращи по трасето маси като целим да <обърнем> състоянието.

До колкото разбрах не можем да приложим ЕМГ, електр. поле,магн.поле, защото се <разпада> сплетеното състояние.

[Exhemus]

Преди 1 час, scaner said:

...коментар, ще го повторя.

Не, сега е доста по-добре.  

...

Понятието за делокализиран електрон няма нужда от изрични специални експерименти. Всички полупроводници и цели проводници се описват идеално със него. Делокализираният електрон е някъде във целия полупроводников кристал и макросвойствата са 100% изведени, чрез КМ и  огромна купчина допълнителни хитрини, специфични за тая област. Някои тука не съзнават, че могат да изливат своята черна жлъч към КМ, благодарение на КМ  

....

Чуда се, ако махнем понятието сплитане, а кажем че сме произвели два фотона, чиито характеристики са свързани по някаква формула, заради начина на производство, т.е. формулата може да е произлязла от КМ, но може да не е.  Те си тръгват вече с готови характеристики. Достигат поляризаторите и т.н. получаваме резултата от експеримента.  Ще ли е по-различен той от интерпретацията на Сканер - че те придобиват характеристиките след измерването?

Май че Лап се опитва това да каже?

...

 Ако знаехме какво участва във формулата на КМ, щяхме да сме малко по-съгласни със Сканер?  Сигурно размерите и геометрията на цялата опитна постановка участват във формулата? Колапсът, пропускането или отражението сигурно дават калибровка и премахване на свободните константи във формулата?  При смятането на ур. Шрьодингер, чалъмът е да се изхвърли тази част от пространството, която не влияе значимо на резултата. Та тук мога да спекулирам: при класиката изхвърляме всичко след производителя на ""сплетените" частици, а при КМ се отчита целият обем на постановката.

[baiGANIO]

On 27.11.2020 г. at 19:11, Exhemus said:

Бооже!, Лап,

че ние 100% сме съгласни със твоята хипотеза. Устрой ни един пир /зер, парите на Яхве ще стигнат и хартисат/  ии  ние веднага ще я възприемем заедно със френското вино и морските деликатеси  

Щом има едене и пиене и аз възприемам всичко, съгласен съм.

Наскоро с един дето  ме кандърдисваше, че котката на Шродингер била само наполовина жива и за туй усвоявали парите по грандове и т.н. Малко ми се поразсърди от извода, че само трошат народна пара, както казваше Жорж Ганчев.

[scaner]

Преди 27 минути, laplandetza said:

Никой нищо не пошепва, представи си ,че Съществуване на фотон в това пространство е със заложени някакви хараклтеристики, които са ни неизвестни за момента, така както и физиката отвъд КМ.

Коко пъти да ти набивам в празната тиква, че тезата "заложени но неизвестни харатеристики" е на класическата физика, не на КМ? Ква е тая манджа с грозде у тебе? Толкова ли си прекалил с тая пърцуца?

Допускаш важна грешка, и после, както обикновено, кошове с талаш

[laplandetza]

Преди 10 минути, Exhemus said:

Не, сега е доста по-добре.  

...

 

....

Чуда се, ако махнем понятието сплитане, а кажем че сме произвели два фотона, чиито характеристики са свързани по някаква формула, заради начина на производство, т.е. формулата може да е произлязла от КМ, но може да не е.  Те си тръгват вече с готови характеристики. Достигат поляризаторите и т.н. получаваме резултата от експеримента.  Ще ли е по-различен той от интерпретацията на Сканер - че те придобиват характеристиките след измерването?

Май че Лап се опитва това да каже?

...

 ...

Точно така, това казвам. Не излизам много от КМ.

[laplandetza]

Преди 11 минути, scaner said:

Коко пъти да ти набивам в празната тиква, че тезата "заложени но неизвестни харатеристики" е на класическата физика, не на КМ? Ква е тая манджа с грозде у тебе? Толкова ли си прекалил с тая пърцуца?

Допускаш важна грешка, и после, както обикновено, кошове с талаш

К.М. не е теория с много физика, интерпретациите са задължителни. Да го кажа така, някои характеристики имат един диапазон вероятности, други съвсем различен, няма никакви ограничения.Ориентация на спин е вложена в някакви <състояния> , които ни дават Тази простр. ориентация .Ако и така не разбираш , налага се да променим хипотезата на КМ, както казах това не е голям проблем, при все че е бедна на физика.Приличат си със ТО.

[Exhemus]

Преди 2 минути, laplandetza said:

К.М. не е теория с много физика, интерпретациите са задължителни. Да го кажа така, някои характеристики имат един диапазон вероятности, други съвсем различен, няма никакви ограничения.Ориентация на спин е вложена в някакви <състояния> , които ни дават Тази простр. ориентация .Ако и така не разбираш , налага се да променим хипотезата на КМ, както казах това не е голям проблем, при все че е бедна на физика.Приличат си със ТО.

За практически цели Копенхагенската действа перфектно. Горе дадох пример с полупроводниците. Резултата е под пръстите ти. Други интерпретации, като вълнови пакети, демек локализация някаква, изглежда се дънят?

[scaner]

Преди 2 минути, Exhemus said:

Понятието за делокализиран електрон няма нужда от изрични специални експерименти. Всички полупроводници и цели проводници се описват идеално със него. Делокализираният електрон е някъде във целия полупроводников кристал и макросвойствата са 100% изведени, чрез КМ и  огромна купчина допълнителни хитрини, специфични за тая област. Някои тука не съзнават, че могат да изливат своята черна жлъч към КМ, благодарение на КМ  

Хм, точно тази представа за делокалиизиран електрон ми се струва подвеждаща. Електрон в полупроводник или в друг подходящ твърд материал може да има всякакви странни свойства, дори отрицателна маса. Не е добра такава аналогия, твърде произволна е.

Преди 4 минути, Exhemus said:

Чуда се, ако махнем понятието сплитане, а кажем че сме произвели два фотона, чиито характеристики са свързани по някаква формула, заради начина на производство, т.е. формулата може да е произлязла от КМ, но може да не е.  Те си тръгват вече с готови характеристики. Достигат поляризаторите и т.н. получаваме резултата от експеримента.  Ще ли е по-различен той от интерпретацията на Сканер - че те придобиват характеристиките след измерването?

Произвеждане на фотони по ннякаква формула ще доведе до класическата концепция - вече взаимодействали фотони от (евентуално) разпаднали се двойки, които имат определени характеристики и които можем някак да смесим за да стане формулата. От такива фотони при опита за корелацията ще се получи червената картинка за корелацията, класическата. Синята се получава само от сплетени фотони. Просто те имат свойство, което не може да се конструира чрез отделно взаимодействие на всеки от тях.

 

Преди 11 минути, Exhemus said:

Ако знаехме какво участва във формулата на КМ, щяхме да сме малко по-съгласни със Сканер?  Сигурно размерите и геометрията на цялата опитна постановка участват във формулата? Колапсът, пропускането или отражението сигурно дават калибровка и премахване на свободните константи във формулата? 

Размерите и геометрията на практика не участват. Геометрията е супер елементарна - източник на два фотона, те летят в различни посоки, и се пращат на поляризаторите които могат да са произволно далече. Обикновено ги пускат по оптичен кабел, но там проблемът с шумовете и спонтанното разплитане стои. Дори не е задължително да достигат едновременно до поляризаторите, това не е от значение (но е удобно когато се работи с повече двойки, за да не става объркване).

В Уикипедията има описание на схематичната постановка предложена от Джон Бел която принципно не се различава от тази на Аспект: Aspect' experiment

Ето ти за четене първата статия на Аспект: ЦЪК. В нея има някои проблеми, които после друга група отстранява.

Ето статията на подобреният експеримент от 1998 г. (в който участва и Антон Цайлингер): ЦЪК

А ето и оригиналната статия на Джон Бел, в която се извеждат неравенствата на които трябва да отговарят корелациите между класическата и квантовата интерпретация, и които съвсем бегло и схематично ти нахвърлях по-горе: ЦЪК

Мисля че ако прочетеш тези неща за отскок, ще се ориентираш прилично в темата, аз само ти ги преразказах доколкото може да се преразкаже без намеса на някаква строгост...

 

 

 

[laplandetza]

Преди 4 минути, Exhemus said:

За практически цели Копенхагенската действа перфектно. Горе дадох пример с полупроводниците. Резултата е под пръстите ти. Други интерпретации, като вълнови пакети, демек локализация някаква, изглежда се дънят?

За практически цели.........моите не са практически. Трудно ли е изречението, < Аз съм доста примитивен и незнам!> , за хората в науката<Ние...... и Незнаем! >, от тук е свобода за Всякакви Хипотези. 

Виждам нещата , нелокално Въздействие  има Главна роля в нови хипотези за безмасова, безимпулсна Материя, Физика отвъд днешните модели.

[scaner]

Преди 15 минути, laplandetza said:

К.М. не е теория с много физика, интерпретациите са задължителни.

КМ е точно физика от всякъде, а интерпретациите са нужни само за философски поглед. Уравненията на КМ не изискват интерпретации, те просто си работят. Инструментализъм

Преди 17 минути, laplandetza said:

Да го кажа така, някои характеристики имат един диапазон вероятности, други съвсем различен, няма никакви ограничения.

Както и да го кажеш, изказваш се без да познаваш материалната част.

 

Преди 18 минути, laplandetza said:

Ориентация на спин е вложена в някакви <състояния> , които ни дават Тази простр. ориентация .Ако и така не разбираш , налага се да променим хипотезата на КМ, както казах това не е голям проблем, при все че е бедна на физика.Приличат си със ТО.

Хехе, ти и ТО не разбра, давиш се в изфантазирани "противоречия", ма и никой не очаква нещо повече от тебе. КМ изобщо не може дори да си я представиш, лишен си от такъв тип мислене - това пролича още при ТО.

[laplandetza]

Преди 2 минути, scaner said:

,,,

Произвеждане на фотони по ннякаква формула ще доведе до класическата концепция - вече взаимодействали фотони от (евентуално) разпаднали се двойки, които имат определени характеристики и които можем някак да смесим за да стане формулата. От такива фотони при опита за корелацията ще се получи червената картинка за корелацията, класическата. Синята се получава само от сплетени фотони. Просто те имат свойство, което не може да се конструира чрез отделно взаимодействие на всеки от тях.

 

,,,,

Ти си с класическо мислене, нищо такова не споделям. Заложено състояние Изобщо, ама изобщо не е със значение на детермирано класическо. Получава си се квантова <картина> при квантови елементи няма да получиш злато в чекмедже. Напълно може с отделно взаимодейаствие, въпрос на представяне.

[laplandetza]

Преди 2 минути, scaner said:

КМ е точно физика от всякъде, а интерпретациите са нужни само за философски поглед. Уравненията на КМ не изискват интерпретации, те просто си работят. Инструментализъм

Както и да го кажеш, изказваш се без да познаваш материалната част.

 

Хехе, ти и ТО не разбра, давиш се в изфантазирани "противоречия", ма и никой не очаква нещо повече от тебе. КМ изобщо не може дори да си я представиш, лишен си от такъв тип мислене - това пролича още при ТО.

Уравнения без да ги <разчетеш> не струват много. Разчоташ и правиш <природа>, другото е занаятчийство.

ТО умря отдавна, обаче КМ още държи, по сериозен модел се оказа.

[Малоум 2]

Кратко обобщение - какво е наука и как се развива:

...

...

[Малоум 2]

Малко история за определенията:

 

...

...

[Станислав Янков]

On 30.11.2020 г. at 23:19, scaner said:

Произвеждане на фотони по ннякаква формула ще доведе до класическата концепция - вече взаимодействали фотони от (евентуално) разпаднали се двойки, които имат определени характеристики и които можем някак да смесим за да стане формулата.

...

Геометрията е супер елементарна - източник на два фотона, те летят в различни посоки...

Скенер, това не е по разговора ви с Ексемъс, но - според теб може ли да се определи като коректна (да не противоречи на постигнатото досега) следната интерпретация:

Знаем, че Вселената се разширява непрекъснато, във всяка своя точка, дори с леко ускорение на това разширение с времето и дори там, където има, условно казано, “празно” пространство (чисто празно пространство, дори и без електромагнитна енергия, няма никъде). По тази причина, когато не се приложат специални методи за фокусиране (примерно - в лазерен лъч), при излъчване на електромагнитни вълни (достатъчен брой фотони) от естествени източници - заради разширението на Вселената тези електромагнитни вълни започват да се разсейват, при движението си със скоростта на светлината и така да губят своя интензитет с времето си. Това разсейване, ако дадени фотони не се погълнат по пътя си от нещо, продължава до тогава, докато разширението на Вселената не раздроби дадена електромагнитна вълна до отделни фотони.

Може ли да се определи подобна интерпретация като коректна на досегашните знания или някъде допускам грешка?

[scaner]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Скенер, това не е по разговора ви с Ексемъс, но - според теб може ли да се определи като коректна (да не противоречи на постигнатото досега) следната интерпретация:

Знаем, че Вселената се разширява непрекъснато, във всяка своя точка, дори с леко ускорение на това разширение с времето и дори там, където има, условно казано, “празно” пространство (чисто празно пространство, дори и без електромагнитна енергия, няма никъде). По тази причина, когато не се приложат специални методи за фокусиране (примерно - в лазерен лъч), при излъчване на електромагнитни вълни (достатъчен брой фотони) от естествени източници - заради разширението на Вселената тези електромагнитни вълни започват да се разсейват, при движението си със скоростта на светлината и така да губят своя интензитет с времето си. Това разсейване, ако дадени фотони не се погълнат по пътя си от нещо, продължава до тогава, докато разширението на Вселената не раздроби дадена електромагнитна вълна до отделни фотони.

Може ли да се определи подобна интерпретация като коректна на досегашните знания или някъде допускам грешка?

Мисля, че тук става объркване на въздействието на разширението на вселената с разсейването на лъча.

Ще опитам да обясня нещата, стъпвайки на полукласически, околоквантови представи. Нека като начало имаме не лазер, а проста сферическа вълна от точков източик. И даже не вълна, а още по-просто - светлинен импулс. Светлинният импулс представлява някакво определено количество енергия, което, ако разделим на енергията на един фотон, получаваме броят фотони. Този брой фотони се запазва при разпространяването на светлината. Но ако иаме точков източник, на някакво разстояние от него всички тези фотони ще се разпределят (приемаме равномерно) на сфера с радиус определен от това разстояние. Тоест с увеличаване на разстоянието броят фотони в единица площ (съответно обема около тази площ) ще намалява. Това е разсейвването, и тук няма значение далаи вселената се разширява или не. При така описаното разпространение ще настане момент, в който в дадената площ ще има само един фотон, и ако в тази площ се постави око, то ще види само с един фотон.

Ако не разглеждаме импулс, а нерекъснат източник на светлина, то ситуацията е сходна - този източник (на фиксирана енергия в секунда) е източник на определено количество фотони в секунда, които се разпделят с определена повърхнинна плътност на някакво разстояние. Тоест отдалечавайки се от източника, количеството фотони в единица площ намалява, и може да стигне до единица, а след това да намалее още на по-голямо разстояние. По-малко от един фотон (в секунда) за дадена площ означава, че вече ще пристига по един фотон на няколко секунди, и непрекъснатото лъчение се разпада на фотони. Дейвид Дойч в книгата си "Структурата на реалността" дава подобен пример, как непрекъснатата светлина на далечен източник може да стане импулсна, на отделни фотони. В примера той дава жабата, чието око е чувствително към единични фотони, и тя може да види (ако и е нужно ) така светлината от далечен източник.

Какво става с лазера? Горният пример беше за сферична вълна, която на големи разстояния се разпада до отделни фотони. Лазерът теоретически излъчва плоска вълна (ако пренебрегнем дифракцията от края на аертурата му, която ще пренебрегнем). Плоската вълна има следното свойство: енергията в единица площ се запазва на произволно разстояние от източника. Тоест тук колкото и далеко да сме от източника, плътността на единица площ на броят фотони се запазва. Тоест при плоска вълна няма раздробяване на вълната до отделни фотони. Тук количеството енергия през единица площ за единица време не се променя с разстоянието до източника.

Как ще повлияе разширението на вселената? Ако поставим в произволна точка на такъв лъч детектор, той ще отчете доплерово изместване на честотата на светлината спрямо началната, по причина че за този детектор източникът се отдалечава с някаква скорост определена от разширението. Промяната в честотата е промяна в енергията, съответно светлинният поток, съответно интензитетът на светлината намалява, без тя да се разпада на отделни фотони.

Защо това описание е полукласическо? Защото когато имаме непрекъснат лазер, лъчението трябва да е спрегнато по фаза. А според принципа на неопределеност неопределеността на фазата е свързана с неопределеността в броят фотони (например, броейки фотоните и получавайки точното им число, фазата на вълната става неопределена - защото вълната изчезва, преброените фотони са погълнати). От друга страна, при импулс имаме суперпозиция от много честоти, тук има фотони с някакъв спектър от честоти, така че броят им не може да се определи директно от енергията на импулса. Та, не е коректно да говорим за плътност на фотоните на единица площ, но това дава по-добра интуитивна представа какво се случва, дава добро приближение.

[gmladenov]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Може ли да се определи подобна интерпретация като коректна ...

Със или без разширение на вселената, интензитетът на светлината варира с разстоянието по
закона за обратните квадрати.

Разширението на вселената обяснява само червеното отместване на светлината от далечни галактики.

Нека се забележи следното, обаче: в момента си на излъчване, светлината от дадена далечна не е червено-
отместена. Червеното отместване идва по-ксъно ... уж по причина на нашето отдалечаване от далечната
галактика в резултат от разширението на вселената.

Проблемът с това обяснение е следният:
Реликтовото излъчване също се смята за червено отместено. Ние, обаче, спрямо какво се отдалечаваме,
за да може да виждаме това излъчване като червено отместено?

Ще излезе, че ние се отдалечаваме от ранната вселена (която е източника на това излъчване) ?!?

И как така се отдалечаваме от ранната вселена ... след като ние сме вселената.
Но ако кажа, че това е глупост, значи съм неук и дразня. Браво.

Редактирано Август 20, 2021 от gmladenov

[Станислав Янков]

Преди 22 минути, scaner said:

Как ще повлияе разширението на вселената? Ако поставим в произволна точка на такъв лъч детектор, той ще отчете доплерово изместване на честотата на светлината спрямо началната, по причина че за този детектор източникът се отдалечава с някаква скорост определена от разширението. Промяната в честотата е промяна в енергията, съответно светлинният поток, съответно интензитетът на светлината намалява, без тя да се разпада на отделни фотони.

Защо това описание е полукласическо? Защото когато имаме непрекъснат лазер, лъчението трябва да е спрегнато по фаза. А според принципа на неопределеност неопределеността на фазата е свързана с неопределеността в броят фотони (например, броейки фотоните и получавайки точното им число, фазата на вълната става неопределена - защото вълната изчезва, преброените фотони са погълнати). От друга страна, при импулс имаме суперпозиция от много честоти, тук има фотони с някакъв спектър от честоти, така че броят им не може да се определи директно от енергията на импулса. Та, не е коректно да говорим за плътност на фотоните на единица площ, но това дава по-добра интуитивна представа какво се случва, дава добро приближение.

Благодаря, човек - обхванал си много повече, отколкото попитах! Зададох ти този въпрос от следната гледна точка: При разширението на Вселената галактическите купове и свръхкупове, а може би дори и отделните галактики се отдалечават все повече едни от други, под въздействието на разширението на Вселената (тъмната енергия). Обаче това вселенско разширение не води до разрушаване на самите галактики и на конкретните материални обекти в тях - газови облаци, звезди, планети, черни дупки... Галактиките и техните съставни остават стабилни, благодарение на противоположната на това разширение гравитация (и на другите взаимодействия).

Чудех се, дали това разширение на Вселената въздейства на електромагнитна вълна, независимо от нейната пряка връзка с характера на източника, който я е излъчил или, както ми се струва, че ти обясни току-що - разширението на Вселената не може да въздейства на вълната, не може да я разсее, както не може да унищожи отделните фотони и както не може да разгради галактиките и техните съставни. Регистрира се само доплеров ефект, който е промяна на енергията на вълната, но не и нейно разсейване. От такава гледна точка - бихме могли да кажем, че електромагнитните вълни са неподвластни на разрушително въздействие на тъмната енергия (разширяването на Вселената), точно като фотоните, галактиките и галактическите съставни и по отношение на вселенското разширение електромагнитните вълни могат да се приобщят към общата материя на Вселената, заедно с всички други елементарни частици.

[Станислав Янков]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Със или без разширение на вселената, интензитетът на светлината варира с разстоянието по
закона за обратните квадрати.

Разширението на вселената обяснява само червеното отместване на светлината от далечни галактики.

Нека се забележи следното, обаче: в момента си на излъчване, светлината от дадена далечна не е червено-
отместена. Червеното отместване идва по-ксъно ... уж по причина на нашето отдалечаване от далечната
галактика в резултат от разширението на вселената.

Проблемът с това обяснение е следният:
Реликтовото излъчване също се смята за червено отместено. Ние, обаче, спрямо какво се отдалечаваме,
за да може да виждаме това излъчване като червено отместено?

Ще излезе, че ние се отдалечаваме от ранната вселена (която е източника на това излъчване) ?!?

И как така се отдалечаваме от ранната вселена ... след като ние сме вселената.
Но ако кажа, че това е глупост, значи съм неук и дразня. Браво.

Да, нещо почти такова обясни и Скенер, но аз имам наум нещо по-конкретно - погледни последващия ми отговор към Скенер. Интересното е, дали тъмната енергия (разширяването на Вселената) може да унищожи, да ръзсее, сама по себе си, електромагнитна вълна или не може, както не може да фрагментира галактики, звезди, планети, междузвезден газ, фотони... Явно - не може.

[gmladenov]

Преди 19 минути, Станислав Янков said:

Интересното е, дали тъмната енергия (разширяването на Вселената) може да унищожи, да ръзсее, сама по себе си, електромагнитна вълна ...

Физиката няма отговор на този въпрос. Ако някой се опита да му отговори, той спекулира, а не отговаря
въз основа на знания. Това трябва да е ясно.

[scaner]

  

Преди 15 минути, gmladenov said:

Реликтовото излъчване също се смята за червено отместено. Ние, обаче, спрямо какво се отдалечаваме,
за да може да виждаме това излъчване като червено отместено?

По определението за доплерово отместване - отдалечаваме се от мястото, където това лъчение е било създадено. Пише го в учебниците.

Това което успяваме да видим, сега се намира на около 96 милиарда светлинни години.

Преди 17 минути, gmladenov said:

Ще излезе, че ние се отдалечаваме от ранната вселена !?!

Глупости.

Преди 17 минути, gmladenov said:

И как така се отдалечаваме от ранната вселена ... след като ние сме вселената.

Заключение от глупост води до глупост.

Преди 17 минути, gmladenov said:

Но ако кажа, че това е глупост, значи съм неук. Браво.

+1

 

  

Преди 23 минути, Станислав Янков said:

Интересното е, дали тъмната енергия (разширяването на Вселената) може да унищожи, да ръзсее, сама по себе си, електромагнитна вълна или не може, както не може да фрагментира галактики, звезди, планети, междузвезден газ, фотони... Явно - не може.

Това което наричаме тъмна енергия, произлиза от наблюденията на спътниците WMAP, интерпретирани чрез модела Lambda-CDM, който почива на уравненията на Айнщайн. Тоест поведението на тъмната енергия в това уравнение се описва с космологичната константа. Това поведение характеризира динамична 4-геометрия, която се мени с ускорение (което и наблюдаваме) Тоест поведението което този член внася, е с геометрично действие, то може да се апроксимира като сила на отблъскване например в 3-геометрия, но произходът му е динамика в геометрията.

Като такова, въздействието на тъмната енергия върху останалата е само индиректно, чрез промяна на геометрията в която другата материя се изявява. Геометричното разпределение на обикновената материя в малки мащаби се определя от силите които действат в нея, и те са определящите, в рамките на една галактика тъмната енергия няма някакво въздействие.

Върху електромагнитното лъчение действието е друго. Електромагнитното лъчение не взаимодейства само със себе си, там няма сили които да определят геометрическите храктеристики на това лъчение - те са зададени от източника. И тогава, за големи разстояния, тъмната енергия оказва въздействие - в посока, разширявайки се пространството, се разтяга дължината на вълната.

Както виждаш, тъмната енергия е продукт на модел, и този модел може да опише нейното поведение. Младенов няма идея как работи тъмната енергия, и твърди че никой нямал идея. Вместо да ограничи това "никой" само до себе си Но предразсъдъците...

[Станислав Янков]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Физиката няма отговор на този въпрос. Ако някой се опита да му отговори, той спекулира, а не отговаря
въз основа на знания. Това трябва да е ясно.

Хм! Според Скенер отговор има! Ето какво е написал той:

Преди 1 час, scaner said:

Как ще повлияе разширението на вселената? Ако поставим в произволна точка на такъв лъч детектор, той ще отчете доплерово изместване на честотата на светлината спрямо началната, по причина че за този детектор източникът се отдалечава с някаква скорост определена от разширението. Промяната в честотата е промяна в енергията, съответно светлинният поток, съответно интензитетът на светлината намалява, без тя да се разпада на отделни фотони.

Според мен това означава, че има промяна в интензитета на светлината, която обаче не се дължи на разсейване, разширяване на светлината (на нейните фотони) под въздействието на разширението на Вселената, а се дължи на доплеровия ефект и на промяната на енергията на вълната вследствие на него. Доплеровият ефект вече се дължи на разширението на Вселената.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, gmladenov said:

Реликтовото излъчване също се смята за червено отместено. Ние, обаче, спрямо какво се отдалечаваме,
за да може да виждаме това излъчване като червено отместено?

Ще излезе, че ние се отдалечаваме от ранната вселена (която е източника на това излъчване) ?!?

И как така се отдалечаваме от ранната вселена ... след като ние сме вселената.

Това не го бях прочел веднага - по-горе отговорих на първото ти изречение.

Погрешно мнозинството си представя, че разширяването на Вселената е като балон, който си има център (Големия Взрив) и периферията на пространството се отдалечава от този център, подобно периферията на надуващ се балон. В действителност абсолютно всяка точка на пространството се разширява (местата с източници на гравитация са друга тема) и затова Вселената не е точно балон, а заради това повсеместно разширяване във всяка една точка на пространството (заради него има увеличаване на скоростта на отдалечаване на все по-далечните галактики от нашата) не може да се определи конкретен център. Условно би могло да се каже, че всяка една точка в пространството на тази Вселена се явява началната точка на зараждане на Вселената.

Редактирано Август 20, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

В действителност абсолютно всяка точка на пространството се разширява ...

Колега, разширението на вселената е догадка/хипотеза ... а не факт.

Червеното отместване, открито от Хъбъл, се тълкува като разширение ... но в действителност
това не доказано. От тук нататък всяко обяснение за разширението е просто спекулация,
включителни и твоето обяснение.

Големия врив = догадка/хипотеза/спекулация.
Тъмната материя = догадка/хипотеза/спекулация.
Тъмната енергия = догадка/хипотеза/спекулация.

Има наблюдения, които пасват на всички тези хипотези, така че те не съвсем безпочвени.
Но истината е, че всички те са хипотези, а не факти.

Това го казвам, за да е пределно ясно, че всяко "обяснение" на горните явления е измислено.

Така че ти не можеш да ми обясняваш "в действителност" как става разширението на вселената
... след като разширението не е доказан не факт, а само хипотеза. Значи ти просто си измисляш
(наред с всички останали, които се пънат да дадат обяснение). Разбери го това.

Редактирано Август 20, 2021 от gmladenov

[Станислав Янков]

Преди 19 минути, gmladenov said:

Колега, разширението на вселената е догадка/хипотеза ... а не факт.

Червеното отместване, открито от Хъбъл, се тълкува като разширение ... но в действителност
това не доказано. От тук нататък всяко обяснение за разширението е просто спекулация,
включителни и твоето обяснение.

Големия врив = догадка/хипотеза/спекулация.
Тъмната материя = догадка/хипотеза/спекулация.
Тъмната енергия = догадка/хипотеза/спекулация.

Има наблюдения, които пасват на всички тези хипотези, така че те не съвсем безпочвени.
Но истината е, че всички те са хипотези, а не факти.

Това го казвам, за да е пределно ясно, че всяко "обяснение" на горните явления е измислено.

Така че ти не можеш да ми обясняваш "в действителност" как става разширението на вселената
... след като разширението не е доказан не факт, а само хипотеза. Значи ти просто си измисляш
(наред с всички останали, които се пънат да дадат обяснение). Разбери го това.

Това не е сериозно, човек! Нали осъзнаваш, какво се опитваш да ми кажеш в момента?! Че е само догадка/хипотеза, а не факт, че автомобилите на долната снимка се движат по път в една и съща посока!

Казваш ми, че различните цветове, фиксирани на горната снимка като състезание на четири автомобила по прашно трасе, които се движат в една посока е само догадка, която не е доказана?! Еми - не виждам, какво мога да ти отговоря на това?! Смятай, каквото си щеш и - успех в разкриването на закономерностите на Вселената! Аз за себе си съм решил, какво да смятам - и за Вселената, и за снимката...