Виртуалния зар

[Малоум 2]

Преди 12 часа, Шпага said:

ЧНГ!

Сканер, а как се обяснява "стандартният спин" от НЕбаламурщината"?

И щом става дума за стандартен спин, съществува ли и НЕстандартен?

Здрасти, Шпага и ЧНГ!.. Пожелавам здраве и късмет!

Отдавна бях казал, че не споря, а само си казвам мнението по спорни въпроси в официалната наука. В опит - да станат разбираеми ... за всички. Нейсе!.. изолацията малко ни е поизнервила, ама важното е, че си приказваме.

Та, за "стандартното" обяснение на свойствата... Прилича на отчайващото: (по Б. Райнов) "Когато в менюто е написано кратко и ясно "Фасул-яхния" няма смисъл да питаме печената пуйка с кестени ли е или с кисело зеле!"

Случайност - когато две Независими събития, съвпадат по място и по време. Да, ама е възприето, че събитията са точкови - тоест, Съвпадението е само Илюзия за изследовател ... в главата му (датчиците му) информацията е недостатъчна за разграничаване на етапите в микрото...Опитите за изследване водят до вероятности за случване, а не за случайности - според мен, като винаги допускам влияние  на декохеренцията, която създава хаос (пак за изследовател) и прилича на случайност при взаимодействия. Ама - само прилича...

...

[Шпага]

Преди 18 часа, scaner said:

Колкото до спина, квантовата физика не се опитва да го "обясни", тя го приема като даденост с неговите свойства, както и масата, заряда. 

Е, Сканер, не си справедлив Квантовата физика дори не се и опитва да обясни спина, а ти критикуваш Малоум, твърдейки, че неговата хипотеза не можела да обясни спина. С двоен аршин мериш...

И пак да попитам:

Дали елементарните частици освен стандартен спин могат да имат и НЕстандартен?

 

[Gravity]

Шпага, имаше едно видео с интервю на Файнман. Питаха го да обясни какво е магнетизма. Преразказвайки по памет, той каза, че какъвто и отговор да даде няма да е задоволителен. Причините са, че обикновено питащите очакват някакво обяснение с нещо интуитивно от ежедневието, а това не винаги е възможно. И по-важното, че задоволително обеснение е такова, при което даденото явление се обеснява с нещо по-фундаментално и вече разбрано. Прблемът е, че електромагнитното взаимодействие е фундаментално (едно то няколко) и няма как да се обясни с нещо по-основно (поне за сега). Подобно е и със спина, само дето при него дори и нямаме ежедневен опит.

[Малоум 2]

Ето от Файнманови лекции по физика. Опит за описание на странното свойство с популярни изрази - почти е невъзможно да се обясни:

За момент на количеството на движение („количество на движение“  е старо название; новото е „импулс“. Също да припомня: „момент“-ът  е вектор с големина и посока.)

Стр. 68 „… Мени ли се моментът на количеството на движение на порции, аз се затруднявам да кажа. На пръв поглед той не може да се мени на порции, доколкото зависи от това, под какъв ъгъл ще строите системата. Вие гледате на променливата площ и, естествено, ще я видите различно в зависимост от това, под какъв ъгъл я гледате. Ако моментът се изменя на порции и гледайки под някакъв ъгъл, ще намерите, че е 8 единици, а после, малко изменяте ъгъла да стане по-малко от 8. Но 7 не е по-малко от 8… 7 е по-малко от 8 с точно определена величина, така че моментът едва ли се мени на порции. Обаче, тънкостите и странностите на квантовата механика позволяват да се заобиколи това доказателство: ако ние измерим момента на количеството на движение относно каква да е ос, то, колкото и странно да е това винаги ще се изразява с цели единици. Наистина, това не са тези единици, които могат да се броят (изчислят). Моментът се изменя на порции в математически смисъл така, че при всяко измерване големината му да се изразява с цяло число. Но ние не можем да го тълкуваме като цяло число единични електрически заряди – въображаеми единици, които можем да преброим: една, втора, трета… В случай на момент на количество на движение не можем да си го представим като отделни единици и то, не по-малко, числото да е всякога цяло… Което е крайно странно.“

...

[scaner]

Преди 2 часа, Шпага said:

Е, Сканер, не си справедлив Квантовата физика дори не се и опитва да обясни спина, а ти критикуваш Малоум, твърдейки, че неговата хипотеза не можела да обясни спина. С двоен аршин мериш...

Съжалявам, тук Гравити ме е изпреварил. За да се обясни нещо, трябва да се използва нещо по-фундаментално от него (иначе имаме само хоризонтално разместване на понятия без промяна в смисъла ), а за сега нямаме такова в квантовата физика.

Преди 2 часа, Шпага said:

И пак да попитам:

Дали елементарните частици освен стандартен спин могат да имат и НЕстандартен?

Разбира се. Има много различни спинове. Например има изотопичен спин, слаб изотопичен спин, магнитен спин. Дори цвета на кварките освен като заряд понякога се разглежда и като вид спин.

Например при изотопичният спин протонът и неутронът, които до този момент  са неразличими по спин: 1/2, имат различни проекции изотопичен спин, протонът +1/2, неутронът -1/2. А причината е, че кварките, от които са съставени, също имат различни изоспинове: долният кварк -1/2, горният кварк +1/2 (протонът е съставен от два горни кварка и един долен, +1/2 +1/2 - 1/2 = 1/2, неутронът обратно, от два долни и един горен). Да добавя, странният S-кварк (всъщност всички освен горният и долният) има изоспин 0, независимо че всички кварки имат нормален спин 1/2.  Пи-мезоните (pi+, pi0, pi-) имат спин 0, но съответно изоспин +1, 0, -1. 

Слабият изотопичен спин пък е свързан с фермионите, участващи във слабото взаимодействие, като електрона. Да отбележа, електрона има слаб изотопичен спин -1/2 и нормаен изотопичен спин 0 (не участва в силното взаимодействие).  При този изоспин разликите между частиците са по-малки, всички имат спин 1/2, но неутриното например има слаб изоспин +1/2, електронът -1/2. Кварките също са фермиони, за тях споменах по-горе. Забележи, при тях изоспин и слаб изоспин се различават, за странният S-кварк изоспина е 0, а слабият изоспин е -1/2. Зоологическа градина, нали?

Магнитният спин е друг губерния...

Е, сега по-ясно ли се вижда малката нишичка, в която се е наврял стандартният спин, и защо се ограничавам само до него?

 

P.S. Ето малко по-популярно за спин и изоспин: http://bgchaos.com/568/fractals/quantum-mechanics/спин-и-изоспин/

 

Редактирано Януари 4, 2021 от scaner

[Шпага]

On 31.12.2020 г. at 17:21, scaner said:

Ами корелационните експерименти със сплетени двойки, които неколкократно обсъждахме. За тях класическата и квантовата физика предсказват различни стойности, и експерименттът посочва като печеливша квантовата физика. А в основата на различните предсказания стои именно това - класическата физика твърди, детерминизъм + неизвестни параметри, квантовата твърди - чиста случайност, вероятностно поведение по принцип. Чрез тези експерименти имаме доказателство, че нещата са принципни, а не поради някакво непознаване на някакви детайли.

Сканер, това, че няма неизвестни параметри, не означава непременно, че няма и причина - т.е. липсата на неизвестни параметри не е неделимо свързана с "чистата случайност".

Статистическите резултати от експеримента на Аспе може и да доказват, че няма скрити параметри, но все пак НЕ доказват и че няма никаква причина за проявата на именно такива резултати.

[scaner]

Преди 2 часа, Шпага said:

Сканер, това, че няма неизвестни параметри, не означава непременно, че няма и причина - т.е. липсата на неизвестни параметри не е неделимо свързана с "чистата случайност".

Тоест искаш да кажеш, че нямаме нещо неизвестно, но пък имаме причина? Нали нещо трябва да носи тази причина, причините сами не ходят А това което я носи, ако го няма, как ще я пренесе? А ако го има, то пък ще е известно и проблемът не стои.

Обичайната ситуация е: А въздейства на В чрез Х, макар и да не знаем точно характеристиките на Х. Тогава Х става причината за въздействието. А като го няма (няма го като неизвестен параметър), кое е причината?

Преди 2 часа, Шпага said:

Статистическите резултати от експеримента на Аспе може и да доказват, че няма скрити параметри, но все пак НЕ доказват и че няма никаква причина за проявата на именно такива резултати.

Сега, ако бъдем по-коректни, те доказват липсата на локални скрити параметри. Локалността има няколко измерения, едно от тях е, че дадена частица не може да е едновременно на различни места в пространството. Тоест сама по себе си тя не може да въздейства на друга област на пространството без посредник (и тогава локалността се прензся върху посредника). Грубо казано, това е локалният реализъм на Айнщайн. За тези ограничения експериментите казват - няма посредници които не познаваме (неизвестни), или с поведение което не познаваме.

Друг е въпросът с нелокалните скрити параметри. Там работата е дебела, защото няма голяма яснота те какво представляват и какво поведение биха имали. какво означава "нелокална причинност" изобщо? Теорията отграничава само локалните скрити параметри, и експериментите я потвръждават в това отношение. И само в него.

Изобщо, на това ниво се появяват съмнения във фундаментални неща, в коректността на самата ни представа за пространство и време. Очевиднно тя е поредният предразсъдък, от който трябва да се отървем, защото осезаемо ни ограничава.