Вярата - Нещото движещо човешката цивилизация

[d@40]

Смятам да препиша един цитат от "Истории от Света на Диска" книгата Дядо Прас (Дядо Прас е нещо като Дядо Коледа но във света на диска. Надявам се тези които са чели книгите са открили в тях освен невероятния хумор и невероятните житейски и философски расъждения и подигравката със нашия живот . Смърт създанието отнемащо живота е силно заинтересован от хората и винаги се изумлява на тяхната наивност и глупост със която те градят своята цивилизация .

ЦИТАТ :

-ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА , ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.

-И затова си имаме феи? Дядо Прас ? Дребни гад...

-ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.

-За да повярваме и в големите ?

- ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА.

КРАЙ НА ЦИТАТА

Идеята с която го преписах е да запитам . Какво е вярата ? Ние вярваме че да убиеш е нещо ужасно , че милосърдието е нещо добро , че дълга е нещо абсолютно нужно и т.н.

Щедростта е нещо добро . Но какво ще стане ако човек задържи парите , ако не пожали бедняка , ако не изпълни дълга към родината си ? Нищо В света ще оцелеят по силните . Както е в природата ! Едил лъв като види друг лъв , който е прегладнял, едва ли ще му сподели от месото си .

Не е ли вярно че нашата цивилизация е изградена на вярата ? Ако хората престанат да вярват в милосърдието , справедливоста , в приличието , е дарението и т.н. то нашата цивилизация няма ли да рухне и да се присъединим към животинската природа . Но защо го правим . Ако не вярваме в добрите неща , и не изпитваме огризение от лошите постъпки то няма ли да оцелее само най-силния , най-умния и т.н.

[П. Теодосиев]

-ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА , ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.

-И затова си имаме феи? Дядо Прас ? Дребни гад...

-ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.

-За да повярваме и в големите ?

- ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА.

Това много ми хареса и ще бъде добре да се сложи в темата която се намира в раздела „Литература” за цитатите от книги.

А сега да поразсъждаваме по него.

Както много философи са казвали още преди 2000 г. разумът, съвеста, мечтите и т.н., това ни различава от животните. Това ни прави хора!

Имаме тези „малки лъжи” (както аз за друга тема казвам „малко страдание”), за да ни радват или поне вдъхват надежда. А надеждата е хубаво нещо или поне не е нещо лошо. Всичко се прави, за да сме заблудени, но щастливи. (Ох… все на там отиват нещата – щастие, нещастие. )

Първо трябва да се разберат простите неща и след това да се разберат сложните. Т.е. да повярваме на малките лъжи и след това на големите. Е ако ти ни дават сили, то тогава защо не?

А относно „СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО”, ами… може и малко да се поспори. Не, че няма и истина, но ако чак толкова остро и реално се погледнат нещата, то тогава ще се загуби много, а може би и самия смисъл за живот.

Какво е вярата ? Ние вярваме че да убиеш е нещо ужасно , че милосърдието е нещо добро , че дълга е нещо абсолютно нужно и т.н.

Вярата те подържа жив или поне както горе казах, ти дава сили. А другите неща, ами те просто са нужни да съществуваме.

По природа човек е егоист и гледа най много себе си. Няма да даде на бедняка, няма да съжали никого и няма да сподели месото с другия лъв. Както е казал Чърчил : „Няма вечни приятели има вечни интереси”.

Както се сложи във форумът ни едно стихче: Ерих Фрид- МЕРКИ

Изградена е цивилизацията на вяра, но тя винаги ще я има иначе в противен случай ще се загуби смисъла. Тогава всеки ще убива, ще краде, ще лъже и ще постигнем най сетне целта си – да се самоунищожим.

[lodidodi]

Вярата е стимул за живот!

Ние вярваме че да убиеш е нещо ужасно , че милосърдието е нещо добро , че дълга е нещо абсолютно нужно и т.н.

В това не вярва всеки, за жалост. Който вярва в нещо, надали би го престъпил. Убийците, например, знаят, чували са, че не е хубаво да се убива, но го правят. Защо ли? - Защото не вярват, че това е нещо лошо. Изводът, който аз мога да си направя, е, че човек е свободен сам да избира дали да вярва или не, свободен е да се съмнява, че не всичко е правилно...

Много важно е човек да вярва в себе си, но с мярка, без да става егоцентричен. Ако хората нямат вяра в себе си, то не може да очакват другите да вярват в тях, не може да искат уважение и признание.

Но какво ще стане ако човек задържи парите , ако не пожали бедняка , ако не изпълни дълга към родината си?

Ще загуби човешкото у себе си. Ако това е нищо, добре... За мен това е много, а не нищо! Но, спред мен, това не може да се случи. Във всеки човек има добро и лошо... доброто може да бъде забутано някъде навътре, но то си остава... и във всеки един момент може да бъде провокирано да се покаже...

В света ще оцелеят по силните. Както е в природата! Един лъв като види друг лъв, който е прегладнял, едва ли ще му сподели от месото си.

По природа човек е егоист и гледа най много себе си. Няма да даде на бедняка, няма да съжали никого и няма да сподели месото с другия лъв.

Ще си позволя и аз да напиша един цитат:

"Както в другите случаи, така и тук най-добре бихме разбрали нещата, ако ги разгледаме от началото на развитието им. И тъй, най-напред е необходимо да се свържат помежду си тези, които не могат да съществуват един без друг, както например мъжът и жената заради създаването на потомство (и това става не по своя воля, а както при другите живи същества и растения стремежът да оставиш друго такова същество, каквото си самият ти, е вроден)... Така че естествената общност, възникнала за всекидневния житов, е семейството, чиито членове Хезиод нарича хранещи се от общ хамбар, а Епименид от Крит - хранещи се от обща ясла.

Първата общност обаче, възникнала от няколко къщи не само заради ежедневните нужди, е селото. А струва ни се, че по природа селото представлява най-вече една колония на семейството, чиито членове някои наричат млечни братя, деца и деца на децата. Затова и именно гръцките полиси се управлявали отначало от царе, а негръцките племена - и досега, защото са съставени от семейства, които се управляват от някого като от цар. Всяко семейство се управлява от най-възрастния като от цар, така че и колониите на семейството се управляват като един вид род еднолично. И това е, за което Омир казва: Властвува всеки отделно над жена, и над рожби, защото били разпръснати. Изобщо така живеели някога хората. А затова казват всички и за боговете, че се управляват от цар, защото и самите хора се управляват от цар - едни и досега, а други са се управлявали преди както хората са уподобили вида на боговете на своя, така и начина им на живот.

Съставената пък от няколко села завършена общност е държавата, която, така да се каже, вече е достигнала предела на пълната самодостатъчност и е възникнала заради самосъхранението на живота, но съществува, за да може да се живее добре. Затова и всяка държава е по природа, щом и първите общности са по природа. Държавата е тяхното завършено състояние, а природата на всяко нещо е неговото завършено състояние - каквото е всяко нещо, след като е завършено развитието му, това наричаме негова природа, например, природата на човека, на коня, на семейството. Освен това целта и завършеното състояние са най-доброто, а самодостатъчноста е завършено състояние, и най-доброто.

Оттук става ясно, че държавата спада към естествените неща и че човекът е обществено същество по природа, и че който живее извън държавата поради природата си, а не по силата на обстоятелствата, или стои по-долу, или превъзхожда обикновения човек."

Човек е част от обществото, иска или не. Той не може без него /изключвам отшелниците, които, отчуждавайки се от света, се опитват да стигнат по-близко до Бога/. По-долу са животните, а по-горе - боговете.

Следователно, да се дава пример с животно и да се обсъждат действия на човек въз основа на това, за мен не е правилно. Както горе казах, хората са над животните... пък и все пак притежават разум... В този смисъл човек не може да съществува в единичност, а е винаги обусловен от отношения с другите.

Ето защо не съм съгласна с твърдението, че човек няма да даде на бедняка, няма да съжали другия. Аз съм виждала такива ситуации.

Първо трябва да се разберат простите неща и след това да се разберат сложните. Т. е. да повярваме на малките лъжи и след това на големите.

Не съм съгласна. Не може всяко едно нещо да е лъжа. Не може човек да вярва само на лъжи, иначе така вярата би загинала. Понякога е необходимо да се повярва в някоя лъжа по една или друга причина, но не да се заблуждава, вярвайки в лъжи цял живот. Това не би се отразило добре на развитието на човека...

Не е ли вярно че нашата цивилизация е изградена на вярата?

Цивилизация - просветност и образованост от латинската дума civilis (гражданин). Влиза в употреба през XVI в. За цивилизовани се смятат общества с развита книжовност, стилна архитектура, богатство от творби и изкуства.

В този смисъл да, изградена е на вярата и стремежa.

Ако хората престанат да вярват в милосърдието, справедливоста, в приличието, в дарението и т. н. то нашата цивилизация няма ли да рухне

Както в началото написах, и сега не всеки вярва в посочените неща... фактите са налице... сами нека да си вадим изводи... Надеждата не умира...

Ако не вярваме в добрите неща, и не изпитваме огризение от лошите постъпки, то няма ли да оцелее само най-силния, най-умния и т. н.

Ако допуснем тази възможност, то никой няма да оцелее, защото най-силен и най-умен няма. Хората трябва да се допълват, за да оцелеят, защото са зависими един от друг в това общество... И силните, и умните си имат недостатъци... Както казва един приятел... Заедно можем повече!