Отиди на
Форум "Наука"

Произход на българите


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 51 минути, bulgaroid said:

Ами лесно се проверява,отваряш и проверяваш Ипотещи на кой е?

Какво има да се проверява. Източниците са категорични, че там има склави. И не става въпрос за какви да е източници , а за най-ранните споменавания на тези субекти. По-ранни просто няма. Не знам тази Прага от къде изскочи и защо реши, че точно те са склавите. При това като гледам не става въпрос за по-ранна култура, а за синхронни. Т.е. Ипотещи-Къндещи и Прага съществуват горе долу по едно и също време.

Как хем няма склави, хем като ти ги покажат скачаш - "не това не са склави, защото склавите са в Прага Корчак" Що за логика е това. Ако в древността няма значи няма. Намерихме ги в Ипотещи и тръгваме да търсим назад в по-старите култури. Ако има то на какво основание приписваш Прага на тях, но не и синхронната култура на Ипотещи. Какво ти дава основание да лепнеш етикета точно на Прага - исторически извори?  надписи? нещо друго?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,8k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Карта на културите от късната бронзова епоха (ок. 1250–750 г. пр. Н. Е.), С Y-DNA хаплогрупи, ADMIXTURE и mtDNA хаплогрупи.

< https://indo-european.eu/maps/late-bronze-age/ >.

Карта на културите от ранна желязна епоха (приблизително 750-250 г. пр. Н. Е.), С Y-ДНК хаплогрупи, ADMIXTURE и mtDNA хаплогрупи.

< https://indo-european.eu/maps/iron-age/ >.

Карта на народите и културите в древността (ок. 250–750 г.), с хаплогрупи Y-DNA, ADMIXTURE и mtDNA хаплогрупи.

< https://indo-european.eu/maps/antiquity/ >.

 

Скептикът, да погледне къде се намира Кобанската култура и видиш ли след векове, точно част от Аланските поселения са посочени на тяхно място. 

Редактирано от Stoned
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, tantin said:

За Вунд - добре би било да определим дали е историческа личност и към кой момент, кое място да го локализираме

Имам твърде малко познания, малко по обем от историята и изворите съм чел. Нека хора с големи такива да се включат. Аз по скоро съм провокатор на обсъждане, ако изопщо може да се допусне в такава насока. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, tantin said:
Преди 18 часа, Stoned said:

След като преселението на българите на Вунд в Армения не е могло да се случи след 301 г., както и по времето на арменските царе Арташес ІІ (34/33–21/20 г. пр.Хр.) или Аршак І (34–35 г. сл.Хр.), тогава то следва да е станало някъде между 35 г. и 301 г. сл. Хр. Като се има предвид и фактът, че сириецът Мар Абас Катина, когото Мовсес Хоренаци изрично посочва като източник на българските сведения, е живял през III век, обхватът на търсенето трябва да бъде допълнително стеснен. Отчитайки контекста на събитията от арменската история (което не се прави по принцип), както и нарасналата активност на племената и народите северно от Кавказ от средата на II век сл.Хр. насетне, българското преселение в Армения следва да се датира по време на управлението на арменския цар Валарш II (185–198 г. сл.Хр.). А въз основа на едно коригиране на сведенията на арменския хронист от XII век Самуел Анеци за възцаряването на римския император Елий Пертинакс и Валарш II, преселението на българите на Вунд може да се датира с още по-голяма точност – 186 или 187 г. сл.Хр.

Expand  

 

Преди 38 минути, Stoned said:

Имам твърде малко познания, малко по обем от историята и изворите съм чел. Нека хора с големи такива да се включат. Аз по скоро съм провокатор на обсъждане, ако изопщо може да се допусне в такава насока. 

Хората с големите обеми в главите си нямат време да ни четат. Налага се сами да се оправяме.  Защо смяташ че:  "След като преселението на българите на Вунд в Армения не е могло да се случи след 301 г"  ?  Първите по-сериозни сведения за хуни са чак от 370 година.  През 370 година хуно-българи са отбелязани за пръв път там около Кавказ..  С първия коментар за преселение преди 301 година - смяташ ли че има хуно-българи на юг от Кавказ по него време?   Аз по принцип се отнасям скептично към арменските източници, не успявам да ги навържа с другите. Предпочитам да ги игнорирам и само в краен случай  се напъвам да разбера какво казват. 

пп. тия твърдения за митични българи в Армения мисля че Петър Голийски ги отстоява. Копирал си нещо вероятно от него.  Само че той е разбирач на арменски език, а не на история.  (Арменска филология) . Не вярвам  българските историци да приемат на сериозно историческите тълкувания на Голийски. Иначе човека е много приятен, доколкото съм гледал предавания с него на записи по ю-тюба.

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 17.01.2021 г. at 1:00, Скептикът said:

За аланите на р.Волга, дори няма да го коментирам, щото там няма такива

Ето ти една реална карта не рисувана с "козари" в Панония през 2в. А на нея също може да видиш и от къде Аланите се спускат в равнинните части на Кавказ. Във високите части на планината заварват останки от културата на Кобаните, които в края си са повлияни от скитите, и лесно ги асимилират.

Споменатите от теб Таври, по това време са по южните части на Крим, а меотите в част по източното крайбрежие на Меотида (Азовско море). 

https://indo-european.eu/wp-content/uploads/2021/01/16-iron-age-late.jpg?x34419

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, tantin said:

ти сега ще изкараш че българи и римляни едва ли не били съюзници???  

"Съюзът на двамата Теодориховци отново безпокоял римската държава, тъй като опустошавали римските градове. По тази причина император Зенон бил принуден да повика българите за свои съюзници."

Из писанията на Йоан Антиохийски

Преди 8 часа, tantin said:

Ха покажи ми от именника от къде и как го правиш този извод че "Българите през II в. живеят около р.Дунав" ?

"Тези пет князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години(т.е от 165г.) с остригани глави. И след това дойде отсам Дунава Исперих княз. Същото и досега."

Преди 8 часа, tantin said:

Това е 2-ри век.  Римската империя успява да установи контрол над земите над Дунава.

Тантине, ето ти карта на земите над Дунава, които римляните завземат. Ще видиш че нямат общо с тези, които разполагам българите в периода.

Roman_Empire_-_Dacia_(125_AD).svg.png

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Stoned said:

Аз говорех за "Кобани", но Скептикът ги определи, като Козари в Панония...

Аз, Кобани не ги коментирам, защо ми ги вкарваш в устата, не ми е ясно. Те нямат общо с хазарите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Скептикът said:
Преди 23 часа, Stoned said:

И какво пречи на Аланите, да са слезли от района между делтите на р. Дон и р. Волга в района на Кавказ - по-близо до планините? В равнинните части, населението е било рядко, и не аланско, били са местни кавказци, наричани "кобани". Аланите побеждават тези племена и заемат цялата територия, а народите постепенно се асимилират. След няколко века идват хуните и потеглят с тях към западна Европа. 

Пречи им факта, че в посочените от теб територии живеят други народи като меоти и таври. А какви са тези кобани за които говориш не знам.

След което ми посочваш рисуваната картата от 2в. с Козари в Панония... 

... виждаш, че аз визирам Кобани в Кавказ, асимилирани от Аланите дошли там. 

Редактирано от Stoned
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, tantin said:

На колоната на Траян са изобразени всички дето са били в тия войни.

И някъде да съм споменал, че са участвали?

Преди 9 часа, tantin said:

Аз ти казвам че фантазиите са при теб, така че да не се надпреварваме с теб кой от нас двамата бил по-големия фантазьор.

Тантите, моля те, не ме карай да цитирам глупостите които си писал, от тези аварите били тунгуси и подобни.

Преди 4 часа, bulgaroid said:

През IIв. в Трансилвания няма нито Козари=Хазари,има Гети-Даки, Хазарите идват през VIв. и са на Кавказ.

В Трансилвания(и по-точно в Карпатите) няма гети/даки, има карпи, костобоки, агатирси(козари/хазари) и др.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, sir said:

Тц, мен със славяни не ми се занимава, даже много време им отделих. Ето, имаш крайните позиции - съветско-фантастичната (славяни от 3500 г. пр. Хр.) и тезата Булгароид-Курта (славяни като смес от десетина народа от Юстинианово време). Избирай си там с коя да дискутираш и така.

Славяногласието е свързано пряко с тази тема, тъй като една от теориите за произхода на прабългарите е, че по някое време стават или поначало са славяногласни.  Изказват се и други тези - че поне част от прабългарити са славоезични или поне двуезични, като единият от езиците е славянски. 

Относно езика от гледна точка на лингвистиката няма какво да се коментира. Ако обозначим най-ранната форма на родителския език като прото-индоевропейски, то  всички съвременни ИЕ езици спрямо него са на еднаква възраст. Т.е. имаме линейна схема: нов език (или езиков период), по-стар език (период), още по-стар език и т.н. , като накрая стигаме да този прото-индоевропейски. 

Например ние днес говорим на стандартизиран български, който е продукт на новобългарския език или по-скоро  явление от новобългарския период . Следват среднобългарски период, старобългарски, прастаробългарски (или късен праславянски или общославянски), праславянски, балтославянски, прото-балтославянски, пре-прото-балтославянски, късен ИЕ...... Ако не ти харесват термините може спокойно да ги смениш, но същността си остава - едното, от по-старото, от още по-старото и т.н.  Подобна схема може да се напише за който и да е съвременен език от ИЕ група. Както вече споменах спорове и малко по-различна трактовка от линейната схема (едното, от по-старото от още по-старото и т.н.) има за германските езици, но не и за славянските.

Археологията има отношение по темата дотолкова, доколкото да се види могат ли българите да се свържат евентуално с някоя хипотетична славяноезична култура. По принцип аз избягвам да обвързвам археология с език, но тук се изказа теза, че това е безпроблемно. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За старо време имаме само тези сведения, публикувани от Aspandiat:

Цитирай

След като извършил [това, Валаршак] уредил областите на Мажак, [както и тези] на понтийците и егерите и се обърнал на север към подножието на планината Пархар в Тайк, към покритите с гъсти гори, непристъпни, мъгливи и мъхести места. Прекрасно устроил тази страна, изравнил и направил умерени нейните планински душни местности. За своя царска наслада издигнал там летни постройки за времето, което щял да прекарва на север... Тук той извикал дошлия див народ, който живеел в северното поле в подножията на великата планина Ковкас и в долините и дългите дълбоко врязани проломи, които от южната страна на планината се спускат чак до широкото устие на полето. Наредил им да изоставят разбойничеството и нападенията срещу хората, да се подчинят на царските заповеди и данъци, щото следващия път, когато ги види, да им утвърди началници и князе и добър ред. Той ги освободил, като от своя страна им назначил мъдри мъже и надзиратели. Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд,  които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд. И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес.“ (II, 6)

Цитирай

В неговите [на Аршак] дни имало голямо безредие във веригата на великата планина Каукас, в страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша и заживели за дълги времена под Кол, на плодородно и изобилно на хляб място.

От синовете на Багарат, принудени да почитат идоли, двамина загинали храбро от меч заради бащината си вяра. Не ще се поколебая да ги нарека последователи на Ананиевците и Елеазаровците. Останалите се съгласили само на това в съботните дни да излизат на лов или на война и да оставят синовете си необрязани ако имат [такива], защото били неженени. И Аршак издал заповед до всички нахарарства да не им дават жени, ако не удържат на условието да се откажат от обрязването. Те се съгласили само тези две [неща], но не и да се покланят на идоли. Тук свършват думите на стареца Мар Абас Катина.“ (II, 9)

Expand  

Цитирай

„След него (след Валаршак) се възцарил синът му Аршак, бидейки следовник на бащината вечно блага доблест. Той веднага започнал война против понтийците и ги прогонил. Разказват, че острието на копието си, за което разправят, че било потопено в змийска отрова, той забил дълбоко в каменна колона, оставяйки го като видим знак за своята храброст. В неговите дни някои от евреите, като напуснали обиталищата си в [страната на] булкарите, населяващи клисурите на Ковкас, дошли и се заселили в подножията на Кол. Двамина от тях, измъчвани поради това, че не почитали езическите богове, били посечени заради бащината си вяра, както светият Йелиазар и синовете на Шамовон.  А Аршак, след като царувал 13 години, предал царството си на Арташес, негов син“.

Цитирай

Той (арменският цар Тигран) умрял по пътя за Йекелик, когато го застигнала снежна буря; престолът поел неговият брат Тигран Последни за 22 години. Мястото [след това] заел синът му Валарш (арменският цар Валарш II, 185–198 г.) в 32-та година [от управлението] на съименника му, персийския цар.  Той построил Валаршаван в гавара Басен, където го родила майка му и обградил със стена авана Вардгес на река Касах, който бил издигнат от Вардгес, зет на Йеруанд Краткотрайни от рода на Хайк. Него той оградил със стени и го нарекъл Валаршапат, който е [известен и като] Нор-калак.

В неговите дни, като се обединили, народите на булгхарите  и хазирите начело с царя си Внасеп Сурхап, стигнали до реката Кура с безбройна войска, която, като я сразил в бой, Валарш преследвал отвъд вратата Чорай,  обаче внезапно умрял, ударен от стрела, след като царувал 20 години.  Престолът поел неговият син Хосров през втората година  [от управлението] на персийския цар Артeван  и веднага преминал отвъд планината Ковкас, за да отмъсти за баща си. Смазал с меча си двата народа и като взел отбрани заложници по един на всеки сто, се върнал, издигайки като знак за властта си колона с елински надпис. По негово време Арташир Стахрски убил Артаван и като чул това, Хосров уведомил император Пилиппос  и като взел египетските войски, превзел пустошта чак до брега на Понтос, опустошавал персийската страна [цели] 10 години и прогонил Арташир до Индия, чак до идването на Анак, който убил подло храбреца, както и самият той загинал“.

Последното е от 198 г сл. хр.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Авитохол_165 said:

Гепидите ще да са говедари, обрите (аварите) овчари, а българите биволари. Етнонимите поне ги разнищихме.

Гледам стана дума и за кобани... Ми това всъщност са чобани. Така неусетно разгадахме и етногенезата на хазарите - народ от козари и чобани.

Редактирано от tervel
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре, достатъчно смехории!  

Нека сега да разгледаме  достойния народ Кангюй като условно ядро на пра-пра-българите. /пра-българи наричам тези отсам Каспия/

Нека съберем всичката информация на едно място и да видим дали е така?  Или да поместим епицентъра малко по на изток или по на юг?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз честно казано не знам българите се свързват точно с царските скити /ако не с някое друго от многобройните скитски племена/.Може би звучат най внушително и гордо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 

Преди 1 час, Atom said:

Славяногласието е свързано пряко с тази тема, тъй като една от теориите за произхода на прабългарите е, че по някое време стават или поначало са славяногласни.  Изказват се и други тези - че поне част от прабългарити са славоезични или поне двуезични, като единият от езиците е славянски. 

Относно езика от гледна точка на лингвистиката няма какво да се коментира. Ако обозначим най-ранната форма на родителския език като прото-индоевропейски, то  всички съвременни ИЕ езици спрямо него са на еднаква възраст. Т.е. имаме линейна схема: нов език (или езиков период), по-стар език (период), още по-стар език и т.н. , като накрая стигаме да този прото-индоевропейски. 

Например ние днес говорим на стандартизиран български, който е продукт на новобългарския език или по-скоро  явление от новобългарския период . Следват среднобългарски период, старобългарски, прастаробългарски (или късен праславянски или общославянски), праславянски, балтославянски, прото-балтославянски, пре-прото-балтославянски, късен ИЕ...... Ако не ти харесват термините може спокойно да ги смениш, но същността си остава - едното, от по-старото, от още по-старото и т.н.  Подобна схема може да се напише за който и да е съвременен език от ИЕ група. Както вече споменах спорове и малко по-различна трактовка от линейната схема (едното, от по-старото от още по-старото и т.н.) има за германските езици, но не и за славянските.

Археологията има отношение по темата дотолкова, доколкото да се види могат ли българите да се свържат евентуално с някоя хипотетична славяноезична култура. По принцип аз избягвам да обвързвам археология с език, но тук се изказа теза, че това е безпроблемно. 

Ами имаш си тука много специалисти по славяни, вкл. много любознателни такива. Докато аз не съм от тях и затова предпочитам да гледам отстрани и да си водя бележки. :)

А иначе сериозно - отваряте там някоя тема, примерно "Славянска теория за произхода на прабългарите", и почвате точка по точка: "Името Х е славянско, защото първо, второ, трето", "думата Y е славянска, означава еди какво си, словообразуването й е еди какво си" и т.н. Това е пътят. Ако имам какво да кажа, ще се включа. Общите приказки ти казах, че не ме интересуват.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Exhemus said:

Добре, достатъчно смехории!  

Нека сега да разгледаме  достойния народ Кангюй като условно ядро на пра-пра-българите. /пра-българи наричам тези отсам Каспия/

Нека съберем всичката информация на едно място и да видим дали е така?  Или да поместим епицентъра малко по на изток или по на юг?

https://books.google.bg/books?id=P7TpDAAAQBAJ&pg=RA1-PT3&lpg=RA1-PT3&dq=кангюй&source=bl&ots=kGo2t-rBIv&sig=ACfU3U0dSCP4Vs-XlfzOBwEer6BQE7sE6g&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwj_v9nqxKXuAhVHxIUKHTZgCIoQ6AEwK3oECDsQAQ#v=onepage&q&f=false

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, tervel said:

 

Нещата са горе-долу ясни. Кангюй не е нищо повече от погрешно китайско название на Кан-огуз /*народ на царските огузи/. Сега остава просто ТанТин да ни обясни кое точно крило на сюнну са - ляво или дясно и колко стрели е племетт /пет ли са, десет ли/.

*Да си припомним за царските скити.

Хайде недей така опростенчески, виж:   https://ru.wikipedia.org/wiki/Кангюй

Цитирай

кангюйцы по облику были европеоидами

...

Кангюйцы использовали согдийскую письменность.

Культобинская письменность после дешифровки определена как алфавитная, строчная, арамейская, которая также включает идеограммы. Она маркирует один из восточных диалектов древнеиранского языка. Палеографический и лингвистический анализ культобинского письма показал, что оно датируется II — началом III века н. э., то есть более чем на век древнее так называемых «Старых согдийских писем»

...

Большую роль играла охота и полукочевое скотоводство. Население разводило крупный рогатый скот, овец, лошадей, коз. Вместе с тем было развито богарно-лиманное земледелие, огородничество.

В районе Джетыасара обнаружены арыки длиной 40—50 м, небольшие каналы и водохранилища, развалины дамб.

...

Кангюйские поселения располагались в основном по берегам рек и протоков. Они состояли из десятков жилых и хозяйственных строений, были укреплены крепостными стенами и рвами, наполненными водой. В состав поселений входили сложные по архитектуре дворцовые комплексы и монументальные кирпичные постройки, украшенные красочными настенными росписями. В числе домашних промыслов были кузнечное и гончарное дело, изготовление ювелирных изделий, обработка камня и кости. Кангюйцы вели торговлю со среднеазиатскими государствами, с народами Закавказья, Римом и Китаем. При раскопках поселений в жилых и хозяйственных помещениях обнаружено множество хумов для хранения зерна и бахчевых культур, зернотёрок, зерновых ям.

 

 

Българите са от преди тюркизацията. Имай предвид това:

Цитирай

Согласно же господствующему в современном научном мейнстриме мнению, кангюйцы принадлежали к кругу иранских скотоводческих или полускотоводческих племён, и лишь в середине I тыс. н. э. под влиянием переселения на Сырдарью тюркских племён стали менять свой этнический облик и язык. Так, Б. А. Литвинский считал, что кангюйцы, являвшиеся потомками ираноязычных саков, были в дальнейшем ассимилированы тюркскими племенами, пришедшими с востока Евразии. По мнению К. Шаниязова именно древнейшие ираноязычные кангюйцы, слившись с кочевыми тюркоязычными племенами, составили ранний тюркоязычный пласт оседлого населения Согда и Средней Сырдарьи.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тантине, може ли една карта от тези твоите да ни нарисуваш на бърза ръка. Така нагледно да ги видим - всяка стрела /племе/ със съответен тотем. Да се види кои и къде са белките, козарите, гарваните /усуните/ и вълците /тюркутите Ашина/. Тук несъмнено си имаме работа със сакрално разделение на народите и традиция с дълбоки корени в степната зона. Тотемите са подбрани според положението на съответните народи и подчертаващи подчиненото им положение /на белките и мършоядните гарги/ спрямо тюрките /вълците/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Exhemus said:

Хайде недей така опростенчески

 

Опитвам се да следвам доколкото ми е възможно високата експертиза на колегата @tatntin

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Stoned said:

Управляваща династия на Кангюй са от Юечжи, така че има връзка с кушаните.

Дайте резюме на тоя текст?  Може ли да изместим епицентъра към Кушан?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, tervel said:

Тантине, може ли една карта от тези твоите да ни нарисуваш на бърза ръка. Така нагледно да ги видим - всяка стрела /племе/ със съответен тотем. Да се види кои и къде са белките, козарите, гарваните /усуните/ и вълците /тюркутите Ашина/. Тук несъмнено си имаме работа със сакрално разделение на народите и традиция с дълбоки корени в степната зона. Тотемите са подбрани според положението на съответните народи и подчертаващи подчиненото им положение /на белките и мършоядните гарги/ спрямо тюрките /вълците/.

Само нека да уточним дали става въпрос за белки или за гризачи. Понеже белките са хищници. Това е от първостепенно значение според мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Exhemus said:

Управляваща династия на Кангюй са от Юечжи, така че има връзка с кушаните.

Дайте резюме на тоя текст?  Може ли да изместим епицентъра към Кушан?

Някой с мн добър Английски трябва да го направи. Намерих и още един текст на руски. 

Кангюй (Канцзюй) — крупное политическое образование, центр (кит. Лоюень) которого располагался в среднем течении Сырдарьи.

 

Время возникновения К. не удалось установить. Первые сведения о кангюйской державе относятся ко 2-й половине II в. до н. э., когда разные страны Средней Азии посетил посол империи Хань Чжан Цянь (128 до н. э.). В докладной записке императору У-ди Чжан Цянь охарактеризовал К. как «владение», жители которого вели кочевой образ жизни. Восточные земли К. находились в зависимости от хунну, а южные — от Больших юэчжей (захваченная кочевниками Бактрия).

 

Можно определенно сказать, что К. в конце II в. до н. э. включал территорию Южн. Казахстана (к западу от Семиречья, где располагались владения усуней) и Сев.-Зап. Киргизии. Более точные территориальные границы кангюйского объединения позволяют определить сведения китайских хроник 2-й половины I в. до н. э. — II в. н. э. С ослаблением империи Хунну и ее дальнейшим падением выросло военно-политическое влияние кангюйской державы. Кангюйские племена смогли подчинить сармато-аланское объединение (кит. Яньцай, позднее Аланья), расположенное к северу от Аральского моря, и население Южн. Приуралья (кит. Янь), которое платило К. дань шкурками мелких грызунов. На юге кангюйцы установили контроль над Ташкентским оазисом, Хорезмом, владениями в междуречье Амударьи и Сырдарьи. Юго-западные территории К. граничили с Парфией (Аньси в китайских источниках). С. П. Толстов в связи с этим предполагал, что Хорезм стал политическим центром К., но большинство специалистов локализуют центр К. на Средней Сырдарье.

 

В этнокультурном отношении К. представлял конгломерат ираноязычных племен и племенных объединений в степной части и подконтрольного городского населения в бассейне Сырдарьи. В источниках упоминаются город Битянь, где располагалась резиденция главы К. Много городов было в зависимых владениях. Правители К. стремились сохранять независимость от империи Хань и ее наместников в Вост. Туркестане, несколько раз поддержали своих соседей (Фергана, Кашгар) в борьбе с китайскими войсками.

 

В конце I — III в. н. э. Хорезм и Ташкентский оазис переходят под власть Кушанского царства. В IV—V вв. бывшие кангюйские владения к югу от Сырдарьи были захвачены эфталитами. К. долгое время не упоминался в китайских источниках. Но в VII—VIII вв. все еще помнили, что многие владения когда-то подчинялись кангюйским династам. Однако, в танских хрониках имеются непосредственные указания на сохранение во 2-й четверти VII в. политического объединения, которое современники называли К.: в конце 620-х — 630-х одни правители Западно-тюркского каганата нашли убежище в К., другие совершали походы в эту страну. Не исключена связь К. VII в. с тюркоязычными канглы.

 

Лит.: Бичурин Н. Я. (Иакинф). Собрание сведений о народах, обитавших в Средней Азии в древние времена. Т. 2. М.–Л., 1950; Кляшторный С. Г. История Центральной Азии и памятники рунического письма. СПб., 2003. С. 220—224.

Автоматичен Гугъл преводач:

Kangyui (Kantszyuy) е голяма политическа единица, чийто център (китайски. Loyuen) е бил разположен в средното течение на Сир Дария.

 

Времето на възникване на К. не може да бъде установено. Първите сведения за държавата Kanguy датират от втората половина на II век. Пр.н.е. Пр. Н. Е., Когато посланикът на империята Хан Джан Цян (128 г. пр. Н. Е.) Посети различни страни от Централна Азия. В меморандум до император Ву-ди Джан Цян той описва К. като „владение“, чиито жители водят номадски начин на живот. Източните земи на Казахстан са били зависими от Xiongnu, а южните са били зависими от Великата Юечжи ( Бактрия, пленена от номадите ).

 

Определено можем да кажем, че К. в края на II век. Пр.н.е. д. включваше територията на Юг. Казахстан (западно от Семиречие, където се намираха владенията на Усун) и Северозапад. Киргизстан. По-точните териториални граници на съюза Kangyu позволяват да се определи информацията от китайските хроники от втората половина на I век. Пр.н.е. д. - II век. н. д. С отслабването на империята Хунну и по-нататъшното й падане, военно-политическото влияние на държавата Кангуй нараства. Племената Kangyuy успяха да подчинят сармато-аланския съюз (Chin. Yantsai, по-късно Алания), разположен северно от Аралско море, и населението на Юга. Урал (Ч. Ян), който отдаде почит на К. с кожи от дребни гризачи. На юг Кангюи установиха контрол над ташкентския оазис Хорезм, владения в междуречието на Амударья и Сир Дария. Югозападен Казахстан граничи с Партия(Anxi в китайски източници). В тази връзка С. П. Толстов приема, че Хорезм се е превърнал в политически център на Казахстан, но повечето специалисти локализират центъра на Казахстан в Средна Сирдария.

 

В етнокултурно отношение К. представляваше конгломерат от ираноязычни племена и племенни сдружения в степната част и контролираното градско население в басейна на Сирдаря. Източниците споменават град Битян, където се е намирала резиденцията на главата на К. Много градове са били в зависими владения. Управителите на Казахстан се стремяха да запазят независимост от империята Хан и нейните управители в Вост. Туркестанци няколко пъти подкрепяха своите съседи (Фергана, Кашгар) в борбата срещу китайските войски.

 

В края на 1 - 3 век. н. д. Хорезм и оазисът Ташкент преминаха под властта на царството Кушан . През IV-V век. бившите владения на Kanguy на юг от Сир Дария са били завзети от ефталитите. Дълго време К. не се споменава в китайски източници. Но през VII-VIII век. те все още си спомняха, че много владения някога са били обект на династиите Кангюи. В хрониките на Танг обаче има преки индикации за запазването през 2-ра четвърт на 7-ми век. политическо сдружение, което съвременниците наричат К .: в края на 620-те - 630-те години, някои владетели на Западнотюркския каганат намират убежище в Казахстан, други правят кампании в тази страна. Не е изключена връзка К. VII век. с тюркоезичен Kangly.

 

Лит .: Бичурин Н. Я. (Якинф). Събиране на информация за народите, живели в Централна Азия в древността. Т. 2. М. - Л., 1950; Klyashtorny S. G. История на Централна Азия и паметници на руническата писменост. СПб., 2003. С. 220-224

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, sir said:

Само нека да уточним дали става въпрос за белки или за гризачи. Понеже белките са хищници. Това е от първостепенно значение според мен.

Това е интересно. 

Определено можем да кажем, че К. в края на II век. Пр.н.е. д. включваше територията на Юг. Казахстан (западно от Семиречие, където се намираха владенията на Усун) и Северозапад. Киргизстан. По-точните териториални граници на съюза Kangyu позволяват да се определи информацията от китайските хроники от втората половина на I век. Пр.н.е. д. - II век. н. д. С отслабването на империята Хунну и по-нататъшното й падане, военно-политическото влияние на държавата Кангуй нараства. Племената Kangyuy успяха да подчинят сармато-аланския съюз (Chin. Yantsai, по-късно Алания), разположен северно от Аралско море, и населението на Юга. Урал (Ч. Ян), който отдаде почит на К. с кожи от дребни гризачи.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!