Българският език в дървото на езиците

[Romantichka]

Здравейте,

Преди време ми попадна красиво графично изображение на дървото на индо-европейските езици. Клонът на славянските езици има няколко разклонения и на едно от тях се намират български, сръбски, хърватски, босненски, словенски и македонски. Има две подразклонения, като българският е на едното тях заедно с македонския и словенския. С други думи лингвистично те са най-близо до българския.

За македонския език няма нужда да се коментира. Учуди ме обаче близостта на словенския език до българския. Въпросът ми е: има ли и какво е историческото обяснение за тази близост?

[Atom]

Преди 5 часа, Romantichka said:

Преди време ми попадна красиво графично изображение на дървото на индо-европейските езици. Клонът на славянските езици има няколко разклонения и на едно от тях се намират български, сръбски, хърватски, босненски, словенски и македонски. Има две подразклонения, като българският е на едното тях заедно с македонския и словенския. С други думи лингвистично те са най-близо до българския.

Кой е авторът на модела по който е нарисувано дървото? По принцип в почти всички схеми българският е групиран заедно с македонския в източния клон на южнославянските езици, докато словенски, сръбски, хърватски ... са в западния клон на същата южнославянска под група.  За де се разбере какво се има предвид би трябвало да се види самия лингвистичен модел. А може и да няма лингвистичен модел, а просто някой графичен дизайнер да е нарисувал едно красиво, но не толкова точно дърво.

[sir]

Няма основания словенският да е групиран заедно с българския. Дървото ми прилича на микс от красота и териториално разпределение, като второто си личи още в началното разклонение на европейски и индо-ирански, за което също няма никакви лингвистични основания. Освен това в славянския клон липсват езици (лужишките), т.е. явно не е вложено особено старание.

Редактирано Януари 27, 2021 от sir

[Romantichka]

Ето линк към сайта, въпреки че го видях и в Gardian мисля беше.

https://thelanguagenerds.com/feast-your-eyes-on-magnificent-linguistic-family-tree/

А ето и още едно дърво, в което македонски не съществува, но отново словенският е най-близо до българския.

[Romantichka]

А ето го и в схематичен вид.

https://web.cn.edu/kwheeler/IE_Main2_Satem.html

Т.е. устойчиво се изобразява така, което означава, че лингвистично словенският наистина е най-близък до българския, а това би следвало да има обяснение.

[sir]

Преди 1 час, Romantichka said:

А ето го и в схематичен вид.

https://web.cn.edu/kwheeler/IE_Main2_Satem.html

Т.е. устойчиво се изобразява така, което означава, че лингвистично словенският наистина е най-близък до българския, а това би следвало да има обяснение.

Това не мога да го отворя, но на второто дърво например веднага се вижда една фрапантна грешка, която е по-голяма от тази с българския и словенския. Става въпрос за пущунския (Pashto), който е поставен между персийския и белуджкия (Balochi), а всъщност реалното състояние на нещата е съвсем различно - персийският и белуджкият трябва да седят един до друг (понеже са западноирански езици), докато пущунският е от другия клон - източноирански. В първото дърво това е малко по-добре представено с поставянето на пущунския в отделно клонче заедно с осетинския.

Разбира се, всеки лингвист може да си има някакви собствени виждания за нещата. Във второто дърво например келтски, италийски и тохарски седят в един клон, което не мисля, че се споделя от мнозинството лингвисти, конкретно за тохарския. Същото се отнася и за групирането на скандинавските езици заедно с готския - това е гледна точка с не особено много привърженици; традиционно скандинавските са северногермански, а готският - източногермански.

Тъй че ако толкова те интересува защо някой е групирал българския със словенския, следва да се обърнеш към него, т.е. към автора на твърдението. Предполага се, че в негови публикации това следва да е обяснено по някакъв начин.

[Romantichka]

Тъй като авторите са различни, приемам, че близостта на езиците е факт, а не че просто някой ги е групирал така. Има я, разбира се и възможността някой просто да ги е групирал така, а другите да са се позовали на него и така грешката да се е мултиплицирала.

Само че мен ме интересува не защо са групирани така по лингвистични съображения, а какво е историческото обяснение за тази близост (ако приемем, че тя е факт). И по-скоро има ли исторически събития, които биха я обяснили. От отговорите ви разбирам, че няма или поне не са известни такива. Благодаря все пак!

[sir]

Ами ето тук друг лингвист, славистът Олег Трубачов, според когото нещата пък стоят така:

Историческо обяснение за евентуална близост между словенски и български не мога да дам. Не мисля, че някой въобще може.

[Exhemus]

Преди 1 час, Romantichka said:

Тъй като авторите са различни, приемам, че близостта на езиците е факт, а не че просто някой ги е групирал така. Има я, разбира се и възможността някой просто да ги е групирал така, а другите да са се позовали на него и така грешката да се е мултиплицирала.

Само че мен ме интересува не защо са групирани така по лингвистични съображения, а какво е историческото обяснение за тази близост (ако приемем, че тя е факт). И по-скоро има ли исторически събития, които биха я обяснили. От отговорите ви разбирам, че няма или поне не са известни такива. Благодаря все пак!

Всички подобни групировки са произволни и служат само за задоволяване любопитството на публиката.  Разклоняването е станало някъде в миналото, а сегашните езици не са се развивали изолирани, т.е. трябва да се нарисуват и някакви паразитни пипала от един клон към друг.

Близостта на някои езици, когато са засвидетелствани може да е от взаимно влияние, а не от произход. Това е източник на големи грешки. Има и лични пристрастия - например някой да се изкара близък до латинския, а друг далечен. Въпрос на престиж. Така германците са приближени, апък славяните отдалечени.  "Доказателството" са сатем-изоглосите. Но това са само фонетични прилики и разлики, които спонтанно преминават едни в други и за никакво раздалечаване по тях не може да се съди. Учените, които разглеждат морфологията и синтаксиса показват съвсем друга групировка. . .