Въпроси към знаещите

[scaner]

Преди 5 минути, Шпага said:

Ами нали все пак говорим за СТО - инерциални движения и т.н.

Защо намесваш инерциално движение? Инерциалното движение само дава определените физически закони, а ние тук дори не ги използваме в дискусията. И остава простата ситуация, неподвижни часовнници описват процесите в неподвижни тела. Така задачата се свежда съвсем до класическата физика, не е нужно да намесваме СТО. Тоест чисто ежедневие, и ежедневният опит е достатъчен за разрешението на проблемите.

[scaner]

Преди 19 минути, gmladenov said:

Всеки си има свое време, но моментът t=0, в който началата на две системи съвпадат, е общ и за двете системи.

Няма съвпадаш момент, поне споредд физиката. Тоест, настояваш за някакви измислици. Ми не става.

[gmladenov]

Преди 23 минути, scaner said:

Няма съвпадаш момент, поне споредд физиката. Тоест, настояваш за някакви измислици. Ми не става.

Разбира ти главата от физика (и математика). Щом може да напишем:

• t' = t = 0

... значи моментът (t' = t = 0) е общ, тъй като това е математическа идентичност.
Равенството между двете означaва идентичност.

Така че ти спори колко искаш. Според математиката и физиката, ако t' = t = 0, значи t' и t са идентични.

Нещо друго. Ако показанията на два часовника са идентични, значи те са синхронизитрани.
По условие, в момент (t' = t = 0) часовниците в началата на двете системи имат еднакви показания.
Ерго, тези часовници са синхронизирани.

След като два часовника са синхронизирани, те не отброяват ли едно и също време?
Значи по тази логика моментът (t' = t = 0) пак излиза общ за двете системи.

Редактирано Юни 25, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 18 минути, gmladenov said:

• t' = t = 0

... значи моментът (t' = t = 0) е общ, тъй като това е математическа идентичност.
Равенството между двете означева идентичност.

Хайде сега си махни капаците, и освен математиката погледни и физиката.

Това горе се отнася само за една двойка чассовници, срещнали се на определена координата.

Но нека имаме и втора двойка часовници, от същите две системи, които се срещат в същият момент t=0, но на друга координата. Тогава ще имаме други математически равенства, например:

• t=0, t'=10

за тези часовници. Напомням, това е в същият наш момент, t=0.

Та се пита в задачата - за кой момент става дума в другата ссистема? За t'=0, или за t'=10? Ако за тебе 0 е идентично с 10, можеш спокойно да се гръмнеш. Десет пъти.

Ей този проблем показва, че не може в момента t=0 да се говори за момент в другата система.

Преди 23 минути, Ниkи said:

Добре, дай пример за промяна не базирана на кинематично движение. Според мен СТО променя физиката именно в кинематичното движение (сборът им да не надвишава С) и не влияе на друг вид промени (ако въобще има такива).

Например една химическа реакция. Например вулканизацията. Или процесът на полимеризация. Гниенето вече го дадох. Законите на СТО вкючват само относителното движение между две системи, не съдържат специфика на промените които се описват различно в двете системи - демек, всички промени попадат под ножа, не само тези продукт на кинематично движение. Разбираш ли, случването на промените не зависи от взаимното движение на двете системи, двете системи по никакъв начин не им влияят, те само ги описват чрез своите механизми, и това описание в резултат е различно между двете системи .Но дали промените са резултат на някакво движение или не, няма значение - законите са за всички.

Преди 31 минути, Ниkи said:

Ако има "Айнщайнов покой" както казва Лапландеца  , времето в тази ИС ще е спряло и всички излитащи и връщащи се близнаци ще са по-стари от неподвижния близнак (което се явява обратното)

Ако времето в тази система е спряло, няма да има излитащи и връщащи се близнаци.

[scaner]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Трябва да добавиш и местоположение  х' = х = 0

Какво значчение има това? Нали говорим, за определен наш момент, възка с момент в другата система? Момента в другата система не може да зависи от местоположението, той се определя като еднакво показание на всички (сверенни) часовници там, незаависимо от мястото им.

Преди 2 минути, Ниkи said:

В една химична реакция имаме преместване на атоми и т.н.. Трябва да е по-конкретен примерът (в дълбочината на процеса)

Атомите се движат винаги при всякакви условия. Въпросът е, че когато се движат около центъра на масата, системата е неподвижна. И ние описваме процеси за цялата система, не за конкретен атом (който поради хаотичното поведение има голям набор движения). Температурата е ефект на движението на много атоми със сумарен нулев импулс, не на един конкретен. Скоростта на химичните реакции също.

 

Преди 5 минути, Ниkи said:

Системата става ИС след като е излетял близнака. Тогава спира и времето. Като се върне, времето тръгва (примерно)

Щом спре времето, в тази система близнакът замира за винаги, и не може да се върне съответно.

[gmladenov]

Преди 10 минути, scaner said:

Ей този проблем показва, че не може в момента t=0 да се говори за момент в другата система.

Поправих си горния постинг. Ако (t' = t = 0), значи часовниците в началата на двете системи имат еднакви показания.
Ако два часовника имат еднакви показания, те не "мерят" ли едно и също време??

Ако да, значи моментът (t' = t = 0) е общ за двете системи.
Или може би ще спориш, че два часовника, които имат еднакви показания, не "мерят" едно и също време.

[gmladenov]

Преди 14 минути, Ниkи said:

Трябва да добавиш и местоположение  х' = х = 0

Да, това е така. Затова съм уточнил, че говоря за момента, в който началата на двете системи съвпадат.
По дефиниция началата съвпадат ако х' = х = 0, у' = у = 0 и z' = z = 0.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Поправих си горния постинг. Ако (t' = t = 0), значи часовниците в началата на двете системи имат еднакви показания.
Ако два часовника имат еднакви показания, те не "мерят" ли едно и също време??

Не. Вървящият и спрелият часовник два пъти в денонощието имат еднакви показания, но очевидно не мерят едно и също време.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Или може би ще спориш, че два часовника, които имат еднакви показания, не "мерят" едно и също време.

Примерът по-горе.

 

Ти в момента спориш, преди да си вникнал в казуса който съм дал. Отговори първо на него, после се пуйчи.

[gmladenov]

Just now, scaner said:

Не. Вървящият и спрелият часовник два пъти в денонощието имат еднакви показания, но очевидно не мерят едно и също време.

Дебилен аргумент от дестската градина.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Дебилен аргумент от дестската градина.

Е, като не можеш да отговориш дори на такъв аргумент, значи си се наврял сам в ъгъла.

Хубаво, вземи два часовника с различни скорости. Те пак съвпадат но само понякога, и също не мерят едно и също време. Просто е

[bojkoiwanow]

On 24.06.2021 г. at 18:45, gmladenov said:

Ето още един пример: имаш три часовника един до друг. Единият показва 2:17, вторият 5:42, а третият 7:51.
В задачата се пита кой от трите часовника е верният? (Приема се, че и трите са изправни.)

Щом работят и трите са верни. Показват по свой собстен начин момента сега. Може да имаш и три барометъра с различни показания и пак да са верни. Просто единия да показва милиметри живачен стълб, другия воден стълб, а третия да е електронен и оттариран в  паскали за квадратен метър. Ама и трите  отчитат едноисъщо налягане. А какво мери часовника? Същото което мери и скоростомера в колата ти. Изминато растояние и скорост. Е мери го по спецефичен начин и от там идва бъркоевицата.За да отчетеш нещо на скоростомера предаваш енергия на возилото си.И отчиташ моментна скорост и изминат път.Скоростомера ,,харчи,, енергия, макар и малко,иначе показания ,,йок,,.Часовника го зареждаш с енергия- повдигаш на височина тежест, навиваш пружина, слагаш батерия и тн.След което той започва да цъка.Часовника благодарение на енергията е него създава събития-цък, събитие А, цък събитие В. Интервала м/у събитията е оттариран, за човеците-300 000 километра.Докъто има енергия часовника създава събития и мери растоянието до което информацията от събитие А е достигнала.Ако пред тебе има стена и ти си на три метра от нея, неподвижен,разстоянието няма да се промени. Можеш да растегнеш една рулетка и половин час да се взираш в показанията и, все тая. На рулетката показанията не се менят. А информацията е само динамична величина.

За сега толкоз, като ми дойде музата ще пиша повече.

[scaner]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Всяко от посочените промени е кинетично движение и за това е подвластно на СТО

Просто искам да нааблегна, че СТО засяга всяка промяна, не конкретно кинетични движения. Например времето на живот на елементарните частици, мюона например. Вътре в тях няма кинематични движения. Тук опираме до базови промени, квантовите флуктуации.

 

Преди 11 минути, Ниkи said:

Знаеш, че говорим принципно. Нека заменим близнаците с часовници

Какво значение има? Като спре времето, спират всякакви процеси, ключая и тези дето движат часовниците.

[gmladenov]

Преди 1 час, bojkoiwanow said:

Часовника го зареждаш с енергия- повдигаш на височина тежест, навиваш пружина, слагаш батерия и тн.След което той започва да цъка.Часовника благодарение на енергията е него създава събития-цък, събитие А, цък събитие В.

А така. Да създаваш събития не е да мериш. Затова няма как да "измериш" кое време е сега,
защото цъканията не са измервания. За това иде реч.

Часовниците броят цъкания ... което е измерване на цъканията, а не измерване на времето.
Има разлика, дано да я схващаш.

Редактирано Юни 25, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 11 минути, gmladenov said:

А така. Да създаваш събития не е да мериш. Затова няма как да "измериш" кое време е сега,
защото цъканията не са измервания. За това иде реч.

Часовниците броят цъкания ... което е измерване на цъканията, а не измерване на времето.
Има разлика, дано да я схващаш.

Отдавна не бях срещал толкова задръстен и объркан човек като тебе. Това е изключително рядко явление в съвременният свят, в който информация може да се намери под път и над път...

Вместо да вземеш да се поучиш, фантазираш на корем с някакви предпещерни представи...

[scaner]

Преди 2 минути, Ниkи said:

По принцип, с Шпага, говорим за обратното: ако спрем процесите ще спре времето. Но... да, няма значение

То е същото, времето отразява поведението на процесите. Като се каже "времето е спрял", веднага се разбира че всички процеси са спряли. И обратно. В това отношение са направо синоними.

[Шпага]

Преди 10 часа, scaner said:

То е същото, времето отразява поведението на процесите. Като се каже "времето е спрял", веднага се разбира че всички процеси са спряли. И обратно. В това отношение са направо синоними.

Сканер, ако поставим един атомен часовник - еталон за честота/за време/ - във фризер с температура например - 20 градуса, този часовник ще забави ли честотата си?

[scaner]

Преди 11 минути, Шпага said:

Сканер, ако поставим един атомен часовник - еталон за честота/за време/ - във фризер с температура например - 20 градуса, този часовник ще забави ли честотата си?

Ако е читаво направен, няма.

Атомните часовници имат вътрешна система, която се стреми да го направи максимално нечувствителен към всякакви въздействия, температура, налягане, електрични и магнитни полета, вибрации, конструкцията му е такава че измерването не зависи от надморската височина... Тоест той разполага с вътрешен термостат, поддържащ фиксирана в зададени граници температура. Защото промяната на температурата, както и налягането на работната среда - цезиевите пари - е известно, че променя (леко, но променя) честотата на прехода, поради промяна в скоростта на сблъсък на цезиевите атоми, а това влияе на външният атомен електронен слой. Колкото поддържането на параметрите, влияещи на тази честота е по-добро, толкова часовникът е по-точен. Това понякога е свързано с много сложни технически решения, но целта си струва.

[gooogle≪soft≫]

Времето е аналог на течаща река

[Малоум 2]

Преди 12 часа, gmladenov said:

Да създаваш събития не е да мериш.

Има "известен" такъв случай, с маймуна в зоопарк. Хвърлили й една праскова и тя я глътнала цялата - с костилката. Та после й правили операция за "излизане на костилката от отзад". Та, от тогава - и бонбон да й хвърлят, първо го мери дали ще мине през задника  и чак тогава го гълта.

Мисълта ми е, че събития "се мерят", щото има следствия и последствия... и..., и животното е с определено "време на живот", зависещо и от обстоятелства. Налага му се да мери времеви интервали.

...

[Шпага]

Преди 5 часа, scaner said:

Ако е читаво направен, няма.

Атомните часовници имат вътрешна система, която се стреми да го направи максимално нечувствителен към всякакви въздействия, температура, налягане, електрични и магнитни полета, вибрации, конструкцията му е такава че измерването не зависи от надморската височина... 

Добре, но нали във фризера всички други процеси се забавят - което, според теб, всъщност е равнозначно на забавяне на времето. Е, при това положение какво мери този часовник, след като в този фризер само за него процесите/времето/ не забавят своя ход?

[scaner]

Преди 9 минути, Шпага said:

Добре, но нали във фризера всички други процеси се забавят - което, според теб, всъщност е равнозначно на забавяне на времето. Е, при това положение какво мери този часовник, след като в този фризер само за него процесите/времето/ не забавят своя ход?

Времето не се определя от процесите само във фризера, а от всички процеси. Поддържането на някакви условия, нужни за генерирането на стандартната честота ползвана в атомните часовници е само консенсус - "така, при такива условия, се създава стандартът". Тоест по договорка - такива и такива процеси при еди какви си условия ще са еталона, важно е да са възпроизводими тези условия, за да може да се възпроизведе еталонът на друго място. От тук нататък този стандарт се ползва при всякакви други условия - при по-високи температури процесите са по-бързи, можем да сравняваме с избраната за стандарт скорост, и това сравнение е измерването.  Така се избират всичките стандарти - винаги се договарят и условията при които те работят. Навремето еталонът за дължина е бил валиден само за фиксирана температура, защото материалът от който е бил направен, търпи термично разширение/свиване. Така се стига до системата СИ и до международният комитет който се грижи да я поддържа.

Например, лъчението със стандартната честота лежаща в основата на атомният часовник може да се изведе навън и чрез интерференция с него да се правят измервания. Или лъчението да се оцифрова с някакъв честотомер, и вече електронните сигнали да се ползват като честотен репер, както се и прави.

Базовата идея на измерванията е да се създаде еталон (който да се поддържа при договорени условия) и после този еталон да се сравнява с измерваната величина. Самият процес на сравнението има много варианти, в зависимост от измерваната величина. И в основата на това измерване стои броенето, срещу което от незнание рита Младенов. Температурата се мери с броене, дължината се мери с броене, много малко величини се мерят по друг начин, например диференциално - това е когато можеш да пресъздадеш точно величината и я измерваш чрез сравняване до еднаквост на пресъздадената и измервана величина, това някъде в калориметрията го имаше, ако не се лъжа. Самото броене също има хитрини, които облекчават процеса. Но без броене не може - колко пъти еталона се нанася в измерваната величина.

 

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

Добре, но нали във фризера всички други процеси се забавят - което, според теб, всъщност е равнозначно на забавяне на времето. Е, при това положение какво мери този часовник, след като в този фризер само за него процесите/времето/ не забавят своя ход?

Това третира практически проблеми. Относителност на време. Забързване-забавяне на процеси е скорост за протичане на процеси.

В техниката - скорост на охлаждане зависи от множество физични величини, характеристики на материали например. (Повтарям се, ама ..., не се въздържам за смешката: "Как се каляваше стоманата" не справочник по термообработка. ) Става дума за закаляване на стоманени изделия - с определен темп се задава Тнагряване и с също - Тизстиване до стайна Т. Известно е като скорост на нагряване и скорост на охлаждане. В бързина - участва относителност на време. Ако нямаме малък еталон "интервал-време", с който да сравняваме, не знаем ... нещото бързо ли е или бавно.

(Не може да не знаеш -вкусният боб е  варен на "бавен" огън. Означава - чрез нагревател се подават малко на брой и сравнително  "дълги" пакет-ИЧфотони - тях чувстваме като топло, а липсата им - студено. Така - не се разрушават някои молекули от съставките, а те са носител на вкус и аромат. Ако се подадат много и "къси" пакет-ИЧфотони, част от молекулите се разпадат и се променя вкуса и аромата на съставките на манджата.. Термичната обработка на храната е задължителен тънък "усет" на шеф-готвача)

...

Редактирано Юни 26, 2021 от Малоум 2

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Но без броене не може - колко пъти еталона се нанася в измерваната величина.

Да, Картунко, по-горе аз вече отбелязах, че часовниците са броячи на цъкания.
Много се радвам, че почваш да стопляш най-накрая.

Трябва да се отбележи още следното: ние сме тези, които задават честотата на "цъканията" на един
часовник. И пак ние задаваме показанията на този часовник; тоест, сверяваме го.

Значи показанията на един часовник са изцяло нагласени от нас: ние сме задали с каква честотата да
цъка часовника и ние сме му казали колко да показва (сверили сме го).

Дефакто ние казваме на часовника "покажи 12:00ч (например) и почни да цъкаш както ние сме те учили"
и часовникът козирува и изпълнява.

Така погледнато би трябвало да е ясно, че поканията на часовника не са резултат от измервана величина
(време), а са резултат от съзнателно нагласяване от наша страна.

Това е съвсем различно от един термометър, например, когото ние също сме инструктирали как да мери,
но след това тои извършва измервания и ни казва каква е температурата - без ние да му казваме каква е тя.

Значи докато показанията на термометъра са резултат от измерване, показанията на часовника са изцяло
нагласени от нас и се базират на това как сме го сверили и как сме го нагласили да цъка. Няма никакво
измерване в случая.

Всички това има значение когато говорим за движещи се часовници в контекста на СТО.
От една страна СТО казва, че движението не променя законите на физиката; те са еднакви във всички
отправни системи. По тази логика даден часовник би трябвало да има еднакви показания във всички отправни
системи. От друга страна, обаче, СТО учи, че движещите часовници се забавят.

Така се получава следният парадокс: часовниците нищо не мерят, а само цъкат като сме ги нагласили.
Но ако един часовник се движи, той се забавя.

Чакай сега, нали ни сме задали на часовника как да цъка. Тогава защо той се забавя когато се движи ... след
като по дефиниция движението не променя нищо. Нали това е цялата идея на неоткриваемост на движението:
то не променя нищо ... и затова е неоткриваемо с физичен експеримент.

Ако показанията на часовниците зависеха от някаква физическа величина, която се променяше от движението на
часовниците, тогава е най-логично техните показания да са различни в движение и в покой. В такъв случй, обаче,
движението очевидно би било откриваемо (което не е вярно). Освен това часовниците не мерят нищо, за да могат
да го открият. Така че дори движението да беше откриваемо, часовниците пак нямаше да могат да го открият,
защото те не мерят нищо.

В крайна сметка според СТО не само че има "две добри", а има "три добри": хем движението е неоткриваемо,
хем часовниците не мерят нищо ... хем техните показания се сменят от движението. От какво, тогава, се сменят
поканията на часовниците?

Фокус-мокус, ала-бала. Хвала на картунковците. Само те разбират от какво се забяват часовниците.

Редактирано Юни 26, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Да, Картунко,по-горе аз вече отбелязах, че часовниците са броячи на цъкания.
Много се радвам, че почваш да стопляш най-накрая.

Трябва да се отбележи още следното: ние сме тези, които задават честотата на "цъканията" на един
часовник. И пак ние задаваме показанията на този часовник; тоест, сверяваме го.

Метърът също се основава на броене на чертички. Той не ги брои сам, някой друг ги брои вместо него, което не променя принципа. Термометъра също се основава на броене на чертички. Налягането (например по Торичели) - също. Това е фундаментален похват при измерването, когато една величина се преобразува в друга за удобство - в случая всички се преобразуват в дължина. Часвникът със стрелки прави същото. И забележи, ние сме тези, дето задават дължината на тези чертички, които се броят, както и избираме началото от което да се броят. Каква разлика с часовника? Абсолютно никаква. Но за хора с капаци нищо не им е ясно. Тъпанар смотан.

Преди 1 час, gmladenov said:

Значи показанията на един часовник са изцяло нагласени от нас: ние сме задали с каква честотата да
цъка часовника и ние сме му казали колко да показва (сверили сме го).

Както и на един метър, както и на един термометър, както и на какъвто и да се сетиш измерителен урде. Ма тези неща се учат някъде до осми клас бе, къде си прозяпал това време?

Преди 1 час, gmladenov said:

Това е съвсем различно от един термометър, например, когото ние също сме инструктирали как да мери,
но след това тои извършва измервания и ни казва каква е температурата - без ние да му казваме каква е тя.

Както и на часовника, така и на термометъра ние сме указали каква да бъде нулата. При метъра също указваме начална точка, от която да почне измерването - всеки път. Нито интервалът време сме казали какъв е, а той се измерва като следствие, нито дължината сме казали каква е, а тя се измерва. Еднакви принципи, базови. Нататък принципът е съвсем еднакъв - броиш. Никаква разлика. Основните принципи на измерване са еднакви за всички величини, различават се по своята специфика. За времето и температурата не може да ползваш кантар, всяка величина си има особености. Не знам от къде ти се появява тоя стрес че не отлепваш от мъртвата точка

Какво се получава? Ти не си на ясно какво представляват основните физически величини, тръгнал си някакви критики да разхвърляш? Въздухар и половина си.

Преди 1 час, gmladenov said:

Всички това има значение когато говорим за движещи се часовници в контекста на СТО.
От една страна СТО казва, че движението не променя законите на физиката; те са еднакви във всички
отправни системи. По тази логика даден часовник би трябвало да има еднакви показания във всички отправни
системи. От друга страна, обаче, СТО учи, че движещите часовници се забавят.

Ми същото е когато говорим и за движещите се метри. Това не ти ли прави впечатление?

Не ти прави, защото предразсъдъците са ти мухлясали мозъка безвъзвратно. Физическите закони не връзват показанията на уредите в две системи като еднакви, те работят на много по-дълбоко ниво. Няма никакво основание да очакваш такова нещо. Но ти си си въобразил, че трябвало да е така, и си тотално прецакан нататък.

Пиле шарено, физиката на нещата е много проста и е следната:

Показанията на уредите във всяка система се подчиняват на определени правила, свързани с еталонирането им, и тези правила са еднакви в двете системи. Това е еднаквото.

От тук нататък, как показанията на тези уреди се свързват в двете системи, се определя от физическите закони, които са еднакви за двете системи. Това е друга еднаквосст, несвързана с първата.

От тези закони като следствие  възникват лоренцовите трансформации, които свързват какви са показанията на уредите между двете системи. Ако физическите закони бяха други (например със следствие галилеевите трансформации) показанията на часовниците в двете системи щяха да съвпадат. Тоест, независимо че имаме еднакви процедуруи за еталониране на уредите, и еднакви закони в двете системи, в зависимост от спецификата на тези закони показанията на часовниците може да съвпадат, може да не съвпадат. Да очакваш че само трябва да съвпадат, е просто глупост и невежество.

А вече какви закони конкретно ще имаме, отговаря експеримента. И в случая това с много голяма точност са законите на СТО, и абсолютно никакъв шанс за галилееви трансформации .

Преди 1 час, gmladenov said:

Така се получава следният парадокс: часовниците нищо не мерят, а само цъкат като сме ги нагласили.
Но ако един часовник се движи, той се забавя.

Същото е и с еталона за дължина. Абсолютно никаква разлика. И еталона за метър си стои както сме го нагласили, разграфен, и нищо не мери. Той няма способност да тръгне да мери сам, а някой трябва да го използва - така както и часовника И както се видя по-горе, не ти е виновна СТО, а просто не си наясно с основните положения. И нататък ти е пълен мрак и случайна стрелба в тъмното.

Преди 1 час, gmladenov said:

В крайна сметка според СТО не само че има "две добри", а има "три добри": хем движението е неоткриваемо,
хем часовниците не мерят нищо ... хем техните показания се сменят от движението. От какво, тогава, се сменят
поканията на часовниците?

В крайна сметка си просто прост като галош.

Редактирано Юни 26, 2021 от scaner

[gmladenov]

Нашите приятели картунковците се радикализират все повече ... докато продължават да приказват глупости.
Те толкова си могат, завалиите.

Нека да поясня какво значи "измерена физическа величина", за да е по-ясно за какво говорим тук по принцип,
защото очевидно не е ясно на картунковците.

Да вземем за пример един термометър от старите: тези със живачен (или подобен) стълб:

Тези термометри използват свойството на живака да се свива и разширява линейно в зависимист от
температурата. Когато температурата се увечличава, обемът на живака в тръбичката на термометъра се
увеличава и така показанието на термометъра се увеличава. Съответно когато температурата пада,
обемът на живака намалява и показанието на термометъра също намалява.

Значи термометът със живачен стълб се базира на измерването на физическа величина: обемът на живака
в една тръбичка. Измерването е най-елементарно: просто сме разграфили тръбичката да показва какъв е
обемът на живака.

Така термометрите в същност мерят обем ... но тъй като този обем зависи линеийно от температурата, ние
косвено мерим температурата. Съответно показаията на термометъра се базират на физическо измерване:
обема на живака.

Часовниците, от друга страна, не са базирани на физически измервания. Причината е, че няма такава физическа
величина, която да ни каже дали днес е вторник или четвъъртък.

Ако имаше такава величина, ние преспокойно можеше да направим часовник, който като го изнесем навън на слънце,
ведната ще покаже, че "сега е четвъртък, 17 часа, 10 минути и 5 секунди".

Защо такъв часовник не съществува?

Амо защото няма физическа величина, която да ни каже кое време е. Нито температурата ни го казва, нито обемът,
нито налягането - нито нищо. Няма физическа величина, която ние да измерим и тя да ни каже, че днес е четъртък.

Съответно би трябвало да е пределно ясно, че часвониците няма какво да измерят, за да ни кажат кое време е.
Затова се казва, че те не са измервателни уреди.

Не мога да разбера защо тази концепция е толкова трудна за разбиране.
Както върви приказката: като няма - няма ... и в склада няма. Тогава каква величина мерят часовниците ... след като
такава няма ??

Понеже ние хората имаме субективна интуиция за време, се обркваме, че времето е физическа величина - а то не е.
Всички природни процеси естествено се характеризират с продължителност ... но това не е време.

И най-голямата заблуда и илюзия в това отношение: че продължителността на процесите някак си се определя от
времето. Например, че "цъканията" на един часовник се определят от времето и ако то се забавя или забързва,
цъканията на часовника също се забавят или забързат.

Значи освен от физичекси фактори (температура, гравитация и т.н.), часовниците се забавят и забързват и от
мистеризно влияние (време), което е способно да ги забавя или забързва. И това става само когато часовниците
се движат.

Ако часовниците не се движат, те не са под въздействието на мистеризното влияние. Но ако се движат, то веднага
се появява и те - заедно с всички природни процеси - започват да се забавят.

Чудна митология и фантастика, в която вярват сума ти хора. А същите тези хора вярват и в това, че инерциалното
движение нищо не променя и съответно е неоткриваемо с физичен експеримент.

Значи хем движението нищо не променя ... хем забавя часовници.

Тук веднага се появява и поредния казус/парадокс: ако времето забавя цъканията на един атомен часовник,
значи то забавя и движението на атомите и молекулите. Сътответно забавянето на времето има същия ефект като
падане на температурата.

Това означава, че забавянето на часовниците е напълно откривамо с (прецизен) термометър. Съответно движението
също е откриваемо - напук на цялата концепция на релативизма за неоткривемост на движението.

Редактирано Юни 26, 2021 от gmladenov