Въпроси към знаещите

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Тримерното пространство е точно толкова абстракция, както всяко друго.

Реалността е триизмерна. Доказано експериментално. Но ако ти виждаш повече от три измерения
или пък чуваш гласове в глават си, е най-добре да се изследваш. Не го приписвай на моделите.

Редактирано Юни 29, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Реалността е триизмерна. Доказано експериментално. Но ако ти виждаш повече от три измерения
или пък чуваш гласове в глават си, е най-добре да се изследваш. Не го приписвай на моделите.

А дали е тримерна? Не пропускаме ли нещо, като се ограничаваме така? За какво са необходими имеренията и как ги броим?

Запомни: ние изучаваме реалността чрез модели, и чрез свойствата на тези модели. В главата си нямаш пространство, а модел на пространство, нямаш звезда, а модел на звезда, всичо е модели.  И главната цел е тези модели да описват максимално добре реалността, тази част от нея, за която са построени.

По тази причина пространствоото се описва с модели. Най-простият, исторически създаден, описва най-простите свойства на пространството, неговата видима с очи геометрия. За това е достатъчно да ограничим измеренията на три. При това положение липсва връзката на пространството с материята, това пространство е външно описание на материалната реалност, описва само нейното свойство протяжност.

Специалната теория на относителността обаче ни показва, че пространството не е независимо от времето - двете образуват нов модел, който много по-адекватно описва реалността. Този модел има четири измерения, в него неразривно предишното простраанство прелива във времето и обратно. Този модел се налага не от добро, той просто по-адекватно описва реалността.

Общата теория на относителността дава много мощен импулс в посока развитието на моделите. Тя показва, че пространството и времето не са външни описатели на материята, те са здраво свързани с нея. Характеристиките на пространството и времето се влияят допълнително от материята, не са само описатели на нейните външно видими характеристики, като протяжност и промяна. Свойствата на пространството и времето се определят, и самите те определят поведението на материята, имат по-дълбока връзка с физическите закони.

Още в зората на общатта теория на относителността Теодор Калуца предлагаа следният модел. Нека да въведем пето независимо измерение в пространство-времето. Но така да го въведем, че физическите взаимодействия да не зависят пряко от него. Това ще рече, че ние не можем да оределим наличието на това измерение чрез директно наблюдение, ние не го виждаме, то не влияе на фотоните, и си оставаме заблудени за четиримерноста на пространство-времето, за трите пространствени измерения и времето.

Но се оказва, че така въведеното "скрито" измерение променя уравненията на общата теория на относистелността така, че от тях се отделя нова група уравнения, които имат всички свойства на уравненията на Максуел. С прости думи казано, добавката на едно невидимо измерение към модела на пространството ни дава възможност за обединение на несвързани до тогава характеристики на реалността, гравитацията и електромагнетизма като единна същност.  А основната цел на физиката е именно такава - да обединява отделните моделчета описващи различни части от реаността в единен модел. Наличието на много модели означава че има граници между тях, на които описанието на реалността се къса и са нужни някакви компромиси. Докато целта са единни уравнения описващи всичко.

Този подход показва, че е възможно да има още много скрити измерения, с чиято помощ да се обединятт и силните, и слабите взаимодейсттвия към групата на гравитацията и електромагнетизма, и по този начин да се получи единна картина на света. Така се поражда идеята на струнната теория, с нейните 11 нужни измерения, за да се обедини цялата физика. Този модел изисква особен сорт математически пространства, пространствата на Калаби-Яо. Той ни показва защо с прости очи "виждаме" само три измерения, а къде са скрити останалите, и евентуално как можем да изявим тяхното наличие. Тоест на база тези математически пространства ние създаваме модел описващ реалното пространство. От къде тръгнахме - на базата простата геометрия и трипараметричното математическо пространство създавахме геометричен модел пак на реалното пространство.

Поуката от всичко казано е, че не трябва да се спира до първосигнална реакция - виждам три измерения, значи са само три. Виждаш, ама "виждането" се ограничава само до възприемането ти на светлината, освен нея има още куп неща които ти не възприемаш директно. Само обединявването с времето изпрати физиката на гигантска стъпка напред. Ограничаването само до три измерения ни отрязва един много перспективен път за развитие на моделите които са нужни на физиката.

Спомни си Малкият принц: "същественото е невидимо за очите". Имаш глава, ползвай я по предназначение...

 

Редактирано Юни 30, 2021 от scaner

[bojkoiwanow]

Ново въпросче- Атома е материален обект. но как ,,тече" времето за него?

[gmladenov]

On 29.06.2021 г. at 22:51, scaner said:

Запомни: ние изучаваме реалността чрез модели, и чрез свойствата на тези модели.

Запомни, Скенерчо: има разлика межу модел на действителността и определение на действителността.

Когато се каже, че "земята е кръгла", ние не правим модел на земята, а даваме определение на нейната
геометрична форма. Също когато се каже, че "материалните тела са триизмерни", ние не правим модел
на тези тела, а правим констатация, че всяко материално тяло има три пространствени измерения: ширина,
дължина и височина.

Един глобус, от друга страна, е пример за модел на реалността - и е истина, че ние изучавеме реалността
чрез модели. Но запомни, Скенерчо: не всички модели са реалистични.

Даден модел винаги може да избере да представи реалността със 17 пространствени измерения, какъвто
е случаят с теорията на стружките  - само че подобен модел очевидно не е реалистичен.

Ествествено винаги ще се намерят загубени души да спорят, че броят на измеренията е просто въпрос на
удобство. Имал си, дал си. С такива души не си струва да се спори, обаче, тък като те не отличават реалност
от измислица.

Изглежда ти си една от тези загубени души. Ловя бас, например, че ти не виждаш нищо странно в следните
модели на "реалността". Формата на земята е избрана така за удобство. Нал тъй, Скенерчо.

Редактирано Юли 2, 2021 от gmladenov

[Малоум 2]

Преди 6 минути, gmladenov said:

... модел на действителността...

Я!.. Всички търсят модел на действителността, а той бил ... нагледно разказан. Само не знам, откъде знаеш, че "нещо" е "модел от действителността" (не се хващам за думата, а за начин на установяване?!)

...

[gmladenov]

Преди 6 минути, Малоум 2 said:

Само не знам, откъде знаеш, че "нещо" е "модел от действителността" ...

Нали знаеш, че "нещо или го можеш, или не".

Ако не можеш да правиш разлика между модел и действителност, просто не те бива за физик.
Това е изводът в края на краищата.

Редактирано Юли 2, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, bojkoiwanow said:

Ново въпросче- Атома е материален обект. но как ,,тече" времето за него?

Много неясен въпрос, Бойко.

Какво значи "времето да тече за него"? А как тече времето за конят? За камъкът? За Рила? Тук не говорим за собственото чувство за време. Времето за това е "общо", защото чрез него могат да се отчитат всякакви промени, дори на обекти които рядко се променят, дори на атома (който се променя доста често, затова се ползва в часовниците )..

[scaner]

Преди 16 минути, gmladenov said:

Когато се каже, че "земята е кръгла", ние не правим модел на земята, а даваме определение на нейната
геометрична форма.

Много добър пример. Даваме определение ,после се налага да го променяме - оказва се, че земята не е кръгла, а е геоид - нещо доста различно.

Ей за това говоря - на пръв поглед нещо ти изглежда някак, после се оказва че работата е по-дебела и само с гледане не става

Както виждаш, и това определения формира модел - един от многото.

Преди 19 минути, gmladenov said:

Също когато се каже, че "материалните тела са триизмерни", ние не правим модел
на тези тела, а правим констатация, че всяко материално тяло има три пространствени измерения: ширина,
дължина и височина.

Абсолютно същото, да. Даваме определения на база това което виждаме с едни доста некачествени и ограничени уреди (очите, демек на база свойствата на електромагнитното поле в един много тесен енергетичен диапазон, на база свойствата на пътищата които са разрешение за светлината и фотоните за да стигнат до очите ни). Игнорирайки цялата останала реалност от взаимодействия. А после се оказва, че това не е верно и трябва да се коригира. Точно както формата на кълбото

Затова и определения не се дават току така. А и да се дават, те са все на база модели Всичко е модели, Младенов, не подозираш в какво си затънал и срещу какво риташ...

Преди 21 минути, gmladenov said:

Един глобус, от друга страна, е пример за модел на реалността - и е истина, че ние изучавеме реалността
чрез модели. Но запомни, Скенерчо: не всички модели са реалистични.

Да, когато глобусът стане малко по-сплескан за да мяза на геоид, ще стане по-реалистичен. Дотогава може да се ползва за обучение на незнаещите: "ученици, земята изглежда горе долу ей така, ако не се замисляте много...". А ако се замислите, не е баш така. Ама тук вече трябва замисляне, това е трудното в случая... И за магазинери и прости програмисти не е нужно

И не става дума за някаква неопределена "реалистичност" на моделите, а за тяхното качество - до колко един модел е по-адекватен в свойствата си за описание и предсказание от друг. Само това може да се разбира под "реалистичност". То от тук се пръкват многоизмерите модели, защото са по-добри в това отношение от триизмерните

Преди 23 минути, gmladenov said:

Даден модел винаги може да избере да представи реалността със 17 пространствени измерения, какъвто
е случаят с теорията на стружките  - само че подобен модел очевидно не е реалистичен.

Не е реалистичен? И какви са ти критериите за реалност? "Гледането" на глобуса? Или в пъпа? Гледане на кафе, гадаене на боб?

Ти си прекрасна илюстрация за темата: разчиташ на някакви вкостенели в главата ти модели, заблужддаваш се в някаква тяхна пишман "реалистичност", вместо да проумееш защо има по-добри, по-качествени от тях.

[gmladenov]

Преди 9 минути, scaner said:

Не е реалистичен? И какви са ти критериите за реалност? "Гледането" на глобуса? Или в пъпа? Гледане на кафе, гадаене на боб?

Виж сега, Скенерчо. От въпроси като твоите става ясно, че не си наясно как работи физиката.

Запомни: във физиката се правят измервания и въз основа на тях се формира преценка за това какво е реалността.
Въз основа на измервания, например, древните математици по дедуктивен път са стигнало до извода, че материалните
тела (и пространството като цяло) са триизмерни. Тоест, те имат три измерения: ширина, дължина и височина.

Има модели, според които пространствените измерения са повече от три. Тези модели, обаче, очевидно пренебргват
измерванията и като такива няма как да ги броим за реалистични.

Значи за реалистичен може да се смята само модел, който не противоречи на измерванията. И когато говорим за
пространствен модел, това може да бъде само триизмерен модел ... защото това показват измерванията.

Ако не ги разбираш тези неща, просто приеми, че не те бива за физик.

Както казах по-горе, "нещо или го можеш, или не". Значи ако ти не можеш да определиш дали един модел е реалистичен,
ти просто не ставаш за физик. Насочи се към литература или рисуване ... но стой далеч от физиката.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Запомни: във физиката се правят измервания и въз основа на тях се формира преценка за това какво е реалността.
Въз основа на измервания, например, древните математици по дедуктивен път са стигнало до извода, че материалните
тела (и пространството като цяло) са триизмерни. Тоест, те имат три измерения: ширина, дължина и височина.

Преценката "какво е реалността" представлява модел. Като направиш повече измервания - може да получиш по-добър модел.

Някога древните математици по деддуктивен път стигнали до извода, че (давам груба форма на твърдението) две успоредни прави не се пресичат. И на база това твърдение възникнала евклидовата геометрия като единствеен модел на реалността. Едва преди около 200 години други математици, пак по дедуктивен път достигнали до извода, че това не е задължително, че това твърдение е само произволен постулат, и както си го определиш, такава геометрия ще получиш, толкова "реалистична" колкото и всичките останали. И се оказало най-накрая, че в крайна сметка нашето пространство не е евклидово, т.е. твърдението на онези древни математици не се отнася за нашата реалност. Та така и с твоите дрвени математици

Замисли се - така както очите те лъжат, че пространството е с евклидова геометрия (а че не е така показват много по-точни изследвания, за които ти нямаш сетива), същото е и с броят на измеренията. В една неевклидова геометрия (каквато е нашата) понятието "права" е много по-обширно, така че може да има бол взаимно перпендикулярни прави, които ти да не можеш да ги видиш, но които да определят поведението на обектите точно там дето не ги виждаш - в микросвета. С това се занимава физиката, и такива твърдения "ама има само три измерения" тук не работат - има толкова, колкото има.

Всичко тече, всичко се промення, и ако искаш да разбереш физиката, не трябва да разчиташ на древните математици, а на сегашните - имат много по-адекватни инструменти.

Преди 10 минути, gmladenov said:

Има модели, според които пространствените измерения са повече от три. Тези модели, обаче, очевидно пренебргват
измерванията и като такива няма как да ги броим за реалистични.

Защо няма да ги броиш за "реалистични"? Ти нямаш дефиниция за "реалистичен", но го ползваш за да замазваш дупките в собствените си представи за реалният свят... Ти вероятно се омотаваш с някакви представи на бедното си въображение, дали то може да си представи многомерно пространство - и като виждаш, че не може (щото е ограничено въображението, тук спор няма), заключаваш че това не е реалистично. Но това е слагане на каруцата пред коня

По-горе дадох един критерии за "реалистичност" на модел - степента на адекватност на неговите следствия и предсказания. По този критерии многоизмерният модел се справя по-добре. За това той изглежда по-реалистичен от триизмерния.

Преди 14 минути, gmladenov said:

Значи за реалистичен може да се смята само модел, който не противоречи на измерванията. И когато говорим за
пространствен модел, това може да бъде само триизмерен модел ... защото това показват измерванията.

Многомерните модели точно така се правят, да не противоречат на измерванията. Модел, който противоречи на измерванията никой не го уважава и ползва. А в нашият случай многомерните модели имат много по-добра преддсказателна и обяснителна сила от триизмерният.

 

Но ти си твърде ограничен за да ги разбираш тези неща. Разчиташ на някакви представи на едно бедно и ограничено въображение... А това, че не ти се отдават тези представи приписваш на реалността, а не на това че самото въображеие е бедно Ей това е разликата с физиката.

[scaner]

Преди 48 минути, Ниkи said:

"кръгла" не е ли по-общо определение. Под "кръгла" са имали в предвид, че не е "ръбеста", а не че е идеална сфера

Кръгла си е баш кръгла форма. Не-ръбестата е "овална".

Преди 48 минути, Ниkи said:

Винаги съм се чудел, защо казват, че две успоредни прави се пресичали в: безкрайноста или в не евклидово... или незнам си къде. Като по условие, две прави за да са успоредни, те НЕ трябва да се пресичат никъде, иначе няма да ги наричаме "успоредни прави"

Това че две успоредни прави се пресичали в безкрайност не е верно. В евклидовото пространство те никъде не се пресичат. В други пространства - зависи.

Теоремата на Евклид за успоредните прави в оригинална формулировка гласи"

"Ако една права линия пада върху две прави линии така, че вътрешните ъгли от едната страна са заедно по-малки от два прави ъгъла, то правите линии, ако се продължат безкрайно, се срещат от страната, от която ъглите са по-малки от два прави ъгъла."

Успоредни са правите, за които съответните споменати ъгли са точно два прави ъгъла.

В неевклидово пространство малко се усложнява понятието за "права". Там в този смисъл се ползват геодезичните линии - грубо казано линии, които свързват две точки с отсечка с минимална дължина.. В римановото пространство на сферата такива са например меридианите. Е, меридианите, пресичащи перпендикулярно екватора, са успоредни върху него. Но въпреки това те се пресичат (даже в една точка, на северния и южния полюс на сферата). За координатна система, изградена на паралели и меридиани северният и южният полюси са сингуларни точки, въпреки това за много цели такава система е удобна.

[gmladenov]

On 2.07.2021 г. at 8:33, scaner said:

Защо няма да ги броиш за "реалистични"? Ти нямаш дефиниция за "реалистичен", но го ползваш за да замазваш дупките в собствените си представи за реалният свят...

Скенерчо, мама, за какво учИ, ако не можеш да разграничаваш реалност от исмислица ?!?
Ти си за 4-ти километър - а не си пастор на науките, за какъвто се мислиш.

Човек учи, за да се научи - и да може да отдели просото от плявата. А не като теб да наизустява
материала и после да го рецитира като папагал ... без да разбира за какво става дума.

[scaner]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Скенерчо, мама, за какво учИ, ако не можеш да разграничаваш реалност от исмислица ?!?
Ти си за 4-ти километър - а не си пастор на науките, за какъвто се мислиш.

Човек учи, за да се научи - и да може да отдели просото от плявата. А не като теб да наизустява
материала и после да го рецитира като папагал ... без да разбира за какво става дума.

За какво се учи човек? Учи се да мисли. Цялото съзнателно съществуване на човек е насочено към тази цел. Защото мисленето е единствеият инструмент, с който ние разполагаме, за да изучаваме природата и да създаваме наука. Затова сме опряли до моделите, не от добро...

А за мисленето е необходима дисциплина и хигиена - за да има светлина, с която да виждаш пътя. Защото светлината от мухъла на предразсъдъците, които задръстват един ленив ум не е достатъчна за нищо. 

Човек който разчита само на предразсъдъците си, не разбира за какво става дума. И само пише глупости по форумите, опитвайки се да компенсира Но това не може да се компенсира по такъв начин. А после другите му виновни, че е останал задръстен и никой не го бръсне за слива...

[bojkoiwanow]

On 2.07.2021 г. at 17:09, scaner said:

Какво значи "времето да тече за него"? А как тече времето за конят? За камъкът? За Рила?

Единственно за коня от гореизброените тече време, защото само той има часовник. Вярно примитивен, биологичен часовник, но часовник. Атома, Рила и камъка нямат часовник, при тях можем да употребим термина събитие, но не повече.

[scaner]

Преди 1 час, bojkoiwanow said:

Единственно за коня от гореизброените тече време, защото само той има часовник. Вярно примитивен, биологичен часовник, но часовник. Атома, Рила и камъка нямат часовник, при тях можем да употребим термина събитие, но не повече.

Защо някой трябва да "има" часовник, за да тече време за него? Аз като съм си забравил у дома часовника, дали не тече време за мене? Доколко биологичният чсовник можем да ползваме за сравнение в случая, след като той не работи равномерно, както е нужно на един часовник? По какво принципно се различават от него по-бавните процеси на рзрушение, които протичат с камъка и с Рила?

Щом с някакъв обект се случват събития на промяна (независимо периодични или не), то "за него" тече време. Защото времето е обща характеристика на промяната. Ползвам "за него" в кавички, като имам пред вид че "теченето на времето за обект" просто означава обектът да се променя. А всики обекти се променят.

[bojkoiwanow]

Преди 31 минути, scaner said:

Защо някой трябва да "има" часовник, за да тече време за него? Аз като съм си забравил у дома часовника, дали не тече време за мене?

Въпроса е абсолютно принципен, ама тази вечер ми е много кръчмарско, извинете ме! Мога да се измъкна с нещо от сорта-,, Щото в теорията пише за часовник", ама ще е просташко. Ако разгледаме по задълбочено нещата за пониятието време, ще разберем, че то се отнася за наблюдателя във вселената, а не за обикновенната материя. Независимо от това дали сме ние, жабока Кермит, или поумнял след селекция кон, куче, котарак. С атома, Рила и Камъка могат да се случат безброй събития, но те нямат разум и нищо няма да отчетът. А времето е свързано с възприемане на информацията,анализ и запаметяване. Това е висша форма на движение на материята, както го е казал еди позабравен класик. 

[Шпага]

Преди 8 часа, scaner said:

Щом с някакъв обект се случват събития на промяна (независимо периодични или не), то "за него" тече време. Защото времето е обща характеристика на промяната. Ползвам "за него" в кавички, като имам пред вид че "теченето на времето за обект" просто означава обектът да се променя. А всики обекти се променят.

Приели сме, че времето тече в една посока и че това се дължи на нарастващата ентропия - т.е. "течението" е от подреденост към хаос. Но не е ли по-логично да считаме, че:

- За обектите, при които в определени ситуации ентропията намалява, времето всъщност обръща посоката си? Такова обръщане обаче се реализира само в биологични обекти - като коня на bojkoiwanow например, докато за камъка промените винаги са към разруха.

И в тази връзка още един въпрос:

- Ако времето е физична величина, защо за физичните закони то няма посока? Защо тези закони са винаги едни и същи - независими от фундаменталната характеристика на времето, каквато е именно неговата посока?

 

 

 

 

[bojkoiwanow]

Преди 1 час, Шпага said:

Приели сме, че времето тече в една посока и че това се дължи на нарастващата ентропия - т.е. "течението" е от подреденост към хаос. Но не е ли по-логично да считаме, че:

- За обектите, при които в определени ситуации ентропията намалява, времето всъщност обръща посоката си? Такова обръщане обаче се реализира само в биологични обекти - като коня на bojkoiwanow например, докато за камъка промените винаги са към разруха.

Шпага, имаш информация!Дай да разгледаме отделно събитие. Картинката емалко нескопосна, ама става на първо време. В

 

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Шпага said:

Приели сме, че времето тече в една посока и че това се дължи на нарастващата ентропия - т.е. "течението" е от подреденост към хаос. Но не е ли по-логично да считаме, че:

- За обектите, при които в определени ситуации ентропията намалява, времето всъщност обръща посоката си? Такова обръщане обаче се реализира само в биологични обекти - като коня на bojkoiwanow например, докато за камъка промените винаги са към разруха.

И в тази връзка още един въпрос:

- Ако времето е физична величина, защо за физичните закони то няма посока? Защо тези закони са винаги едни и същи - независими от фундаменталната характеристика на времето, каквато е именно неговата посока?

"Течението" е ентропия (подреден етер*- множество неподвижни по място еднакви часовници), хаос от флуктуации, ново подреждане + нов хаос --> наличие на свойства за "бъдещи" промени. Значи: от минало, през настояще, към бъдеще - все в една посока "тече". (движението от настояще, към минали събития не е "обратно" течение на време, а регистрация на предишен разпад)

...

[scaner]

Преди 2 часа, Шпага said:

Приели сме, че времето тече в една посока и че това се дължи на нарастващата ентропия - т.е. "течението" е от подреденост към хаос. Но не е ли по-логично да считаме, че:

- За обектите, при които в определени ситуации ентропията намалява, времето всъщност обръща посоката си? Такова обръщане обаче се реализира само в биологични обекти - като коня на bojkoiwanow например, докато за камъка промените винаги са към разруха.

Приели сме нещо, но на какви основания? Валидно е, за какви условия? Това са важните неща, иначе излизаме от контекста.

Ето, например, слънцето "облъчва" земята с отрицателна ентропия - енергията която то дава, намалява ентропията на земята, и това дава възможност на нея да протичат процеси обратни на увеличаването на хаоса - процеси на усложняване, живота, развитие на организмите от прости към все по-сложни. Но това не означава, че за тези организми времето тече обратно - всеки от тях се ражда, развива, и накрая умира, така както това би се случило и на места където няма такъв изявен източник на енергия като слънцето.

Тоест, независимо че блгодарение на слънчевата енергия тук на земята се развиват процеси противоположни на повишаването на ентропията, времето си тече в посоката в която се очаква да тече.

Идеята за връзката на посоката на времето и нарастването на ентропията идват от глобалните поведения на обектите, не само в някаква ограничена област с намаляваща ентропия. Тоест някак (как, е любопитният въпрос) въпреки че в земни условия ентропията намалява в резултат слънчевата енергия, въпреки че обектите (биологични и всички други) продължават да стареят, ние сме стигнали до обратният извод, че стрелата на времето е свързана с посоката на ентропията.  Само това е достатъчно да ни покаже, че тук вероятно има някаква фиктивна кореация, корелация която не почива на причинна връзка. Затова и тази връзка  - между стрелата на времето и ентропията - се разглежда само окато някаква възможност, при това не определяща.

Просто казано - независимо от посоката на ентропията в някаква част на една система, посоката на времето като характеристика на цялата система (евентуално) зависи от глобалната ентропия.

Така че да се върнем на въпроса - има ли разлика между стареенето на споменатият кон и разрухата на камъка? Нали и камъкът е преживял "младост", когато от хаотичната стопена лава той е иззкристализирал, придобил е "подреденост", и чак после е почнал да се разпада, демек да старее, точно както конят?

Преди 2 часа, Шпага said:

И в тази връзка още един въпрос:

- Ако времето е физична величина, защо за физичните закони то няма посока? Защо тези закони са винаги едни и същи - независими от фундаменталната характеристика на времето, каквато е именно неговата посока?

Физическите закони са нещо много гъвкаво и в някакъв смисъл временно. Ние непрекъснато ги уточняваме.

Еднаквостта на законите по отношение на посоката на времето е един вид симетрия. Вече трябва многократно да си чувала, ние често използваме за описание на природата прости и симетрични закони. Точно защото са прости, и лесно се работи с тях. Но това често води до проблеми, които изискват нови средства, понякога с промяна в законите, понякога с въвеждането на нови механизми. Сравнително скорошен пример - базовите закони на квантовата механика много красиво описват физиката, ако всичките елементарни частици нямаха маса. Това е добър пример на симетрия. Но тази ситуация не се вмества в реалността, знаем че много частици притежават маса. Затова се налага да се правят корекции, наречени под общото име "спонтанно нарушение на симетрията" - промени в законите, или нови механизми, чрез които да се нарушава съответната симетрия и в нашият случай частиците да придобиват маса.

Този процес на нарушение на симетрията се среща както в класическата физика, така и в квантовата механика. Примери са свръхпроводимостта, спонтанното намагнитване, и много други.

Всичко това го разправям в следният смисъл. Симетричността на физическите закони по отношение на посоката на времето е вид симетрия, за която - вероятно - още не сме достигнали до механизми свързани със спонтанно нарушение на тази симетрия. Когато се появят такива механизми, законите ще престанат да са симетрични по отношение на времето Сега, не ги следя тези неща, но така наречената CPT (заряд, четност, време) симетрия вече доказано се нарушава по отношение на заряда или четността, имам спомени да съм срещал съобщения за вероятно нарушение и по отношение на времето. Но това са бледи споменни само, трябва да се провери.

[bojkoiwanow]

[bojkoiwanow]

Извинете ме! Не съм във форма.

Шпага, имаш среща м/у атом и фотон в точка А на пространството. След това  излъчване на подобен фотон от атома но в точка В. В основно състояние атома не излъчва и е невидим.Сега да броим.В точка А атома е в момент сега. И в точка В момента е сега. М-у А и В има линия, в частния случай права, в общия геодезична. Състои се от безброй точки като А и В. И във всяка от тях атома е в момент- сега. Друго не му е дадено! Две събития и линия м/у тях/разстояние/, Получава се плосколандия. На неудачно пуснатата от мен графика имаш събитие в точка А и фронт на информашионата вълна. Перз точка от пространството могат да преминат само еденични материални обекти.Да ние сме обемен обект с трилиони и трилиони атоми, но през точката те минават последователно, Ако не ми вярваш вземи една своя приятелка и се опитайте да премините една през друга.Друг е въпроса, че през точката едновременно могат да преминат много фотони. По друг начин казано в точка едновременно  може да дойде информация за много събития станали на различно разстояние от нея, но в нея  се случва едно събитие в момент сега. Ако са повече те са последователни.Така става с обикновенната форма на материя. А за да се определи, че момент сега в точка А е станал преди момент сега в точка В е необходим Наблюдател, не часовник. Часовника е само един от инструментите му за опознаване на света.

[gmladenov]

Посоката на времето е хронология, която ние хората въвеждаме. Тоест, това е наша проекция,
а не свойство на вселената.

Вселената има състояние, което непрекъснато се мени. Промените на състоянието имат естествени
последователности и очевидно съществува причинно-следствена връзка ... която ние тълкуваме
като посока на времето. Значи причинно-следствените връзки са първичните и реалните - а ние от
тях си изграждаме идея за последователност на събитията във времето. С други думи, времето
е нашата проекция на причинно-следствените връзки в природата.

Концепцията за ентропия също не може да се приема като доказателство, че има време и че то
"тече".

По теорията за Големия Взрив, веднага след него имаме хомогенно разширение на вселената.
Едва след това се формират галактиките. Значи имаме създаване на космически структури след
състояние на хомогенност. А според концепцията за ентропията би трябвало да се върви  към хаос,
а не към структури.

Друг пример: еволюцията на живота. Тръгва се от "нищо" (условно казано) и се стига до високо
организирани системи: живите организми. А според приницпа на ентропията трябва да вървим към
хаос. Тоест, би трябвало да наблюдаваме дееволюция, а не еволюция.

От тези примери следва, че приниципът на ентропията не може да се смята за общо-вселенски
валиден принцип, а е ограничен до термодинамиката. От това пък става ясно, че не можем да
използваме ентропията като докаателство, че времето тече.

Редактирано Юли 8, 2021 от gmladenov

[Малоум 2]

Преди 20 минути, gmladenov said:

... По теорията за Големия Взрив, веднага след него имаме хомогенно разширение на вселената.
Едва след това се формират галактиките. Значи имаме създаване на космически структури след
състояние на хомогенност. А според концепцията за ентропията би трябвало да се върви от
хомогенност към хаос, а не към структура...

Според мен: Взрив е възможен само ако има вещества. Съставните вещества преструктурират  и за "нула" време увеличават Обема си, избутват се с полетата, увеличавайки радиалната си скорост. Тъй че - ГВ не е имало. Хомогенното разширение се дължи на  раждане на водородни атоми и молекули от ЕМПоле. ЕМ-характеристики на протон и електрон анихилират при свързване във водород. Остатъчните "зарядови" характеристики, от преди свързването, изпълват ЕМПоле -хаотично. Така - има сили на отблъскване между крупните обекти.

...

[scaner]

Преди 41 минути, gmladenov said:

По теорията за Големия Взрив, веднага след него имаме хомогенно разширение на вселената.
Едва след това се формират галактиките. Значи имаме създаване на космически структури след
състояние на хомогенност. А според концепцията за ентропията би трябвало да се върви  към хаос,
а не към структури.

За каква "хомогенност" става дума, знаеш ли?

Идеята при големият взрив е, че от състояние с минимална ентропия системата тръгва в развитие, при което ентропита започва да расте. Не е ли съвсем нормално по този път, по някое време да започне да се преминава през това което наричаме "структури"? Представи си го така. състоянието с минимална ентопия е хомогенно парче лед. Повишаването на ентропията става при неговото загряване. Какво се получава в тоя процес? Ледът се нагрява. Някаква негова малка част се изпарява (за това не е нужна температура на кипене, ледът се изпарява и под нулата, ако налягането на водните пари над него е малко, а то е такова. Все още не сме стопили леда, но част от парите рекристализират обратно като скреж. До момента на топене вече имаме най-разнообразни структури под формата на снежинки. Следва топене, кипене и изпарение. Почти до тройната точка имаме възможност за всякакви конфигурации на лед вода и пара. Е, това е картинката и след големият взрив.

Самото понятие "хомогенност" е адски грубо в началният момент. В материята непрекъснато се случват квантови флуктуации, и при ГВ, след процеса на инфлация, тези квантови флуктуации замръзват в картината която дава СМАР, гигантска картина на локална нехомогенност, която съвсем естествено е способна да служи за зародиши на галактиките и звездите.

Така че първо се запознай с фактите, преди да приказваш някакваи предразсъдъци за концепцията на "ентропията".

  

Преди 41 минути, gmladenov said:

Друг пример: еволюцията на живота. Тръгва се от "нищо" (условно казано) и се стига до високо
организирани системи: живите организми. А според приницпа на ентропията трябва да вървим към
хаос. Тоест, би трябвало да наблюдаваме дееволюция, а не еволюция.

А тука съвсем излизаш от контекста.

Приложението на "принципа на ентропията" е само за затворена система. Системата на земята, в която има живот, обаче е отворена - в нея слънцето внася енергия, намалявайки (противоно на принципа!) ентропията. Така че от възражението тук няма никакъв смисъл.

Редактирано Юли 8, 2021 от scaner