Каква музика слушате

[Last roman]

 

 

[Last roman]

рамщайнец и бреза изпълнено на класически братушковски инструменти:

 

[Guest]

Spoiler

 

 

[Иванка]

 

 

[Guest]

Малко ''шведска мощ'' да поразтърси темата

 

 

[Drake]

 

[Guest]

Spoiler

 

 

[Guest]

Продължавам си ''аз'' със ...

Spoiler

 

 

[Иванка]

Малко да побутна любимата ми тема

 

 

[Guest]

Включвам се и аз в ''побутването''...

Spoiler

 

 

[Last roman]

 

[Димитър Йорданов]

Нещо различно.
 

 

[Guest]

''Побутвам'' темата с една ''класика''

Spoiler

 

 

[Guest]

Тази вечер нещо,малко по-релаксиращо

Spoiler

 

 

[dora]

Вероятно този албум е неизвестен на много от пишещите тук, защото е от далечната 1967 година (чак да не повярва човек, че е бил възможен тогава - роден, български, разкошен, висококачествен..... долнобуржоазен, гнил по капиталистически, джаз):

Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов, Любен Мицов.

Известна либерализация в Източна Европа, "Пражка пролет", но за малко.

 

Редактирано Септември 12, 2018 от dora

[Б. Киров]

Преди 16 минути, dora said:

Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов, Любен Мицов.

Известна либерализация в Източна Европа, "Пражка пролет", но за малко.

 „ДЖАЗ ФОКУС‘65“

Квартетът „Джаз Фокус‘65“ e сегмент от една подранила идея на Радой Ралин. Толкова подранила, та и до днес е невъзможна за реализация! В най-общи линии тя следва модела на пражките литературно-музикални кабарета от рода на „Рококо“, „Семафор“ и другите убежища на малките сценични форми. Радой току-що е уволнен (със заповед от 30.01.1965 г.) от Студията за хроникални и документални филми, в която работи като редактор и сценарист на прочутите сатирични филми „Фокус“. И понеже шило в торба не стои, той почти незабавно прави предложение за създаване на „Ателие фокус 65“, което да се помещава в изложбената зала на днешната улица „Съборна“. (През 70-те години там се настанява бар „Астория“). Набелязва и някои от участниците – квартета „Джаз фокус 65“ на Милчо Левиев, състава на Кирил Дончев „Темпо 65“, ателие „Мюзик“, писатели и режисьори, сред които откриваме имената на Александър Геров, Леон Даниел, Рангел Вълчанов, Стефан Продев, Леда Тасева, Климент Денчев, Светослав Пеев и ред други повече или по-малко познати творци.

Предвид политическия, обществен и културен климат в България по това време идеята е обречена на административна безучастност! Но Милчо Левиев все пак запазва квартета, който до този момент само озвучава филмовите „Фокуси“, за да го превърне в устойчива формация и да му придаде по-висок, вече концертен статус. След целогодишна къртовска работа – репетиции сутрин и следобед – премиерата на запазилия името си „Джаз Фокус‘65“ – Милчо Левиев (пиано), Симеон Щерев (флейта), Любомир Мицов (контрабас) и Петър Славов (ударни) – се случва през пролетта на 1966 г. в най-престижната концертна зала „България“. Успехът е неописуемо голям, а „Балкантон“ (ВТА 1006) мигом издава албум с документален запис от проявата.

През февруари 1968 г. квартетът изнася още един концерт в същата зала и фабриката за грамофонни плочи отново издава част от програмата му в самостоятелен албум (ВТА 1098). Но точно през 1967 година „Джаз Фокус‘65“, наричан у дома само „Фокус‘65“, за да не се дразни цензурата, осъществява и първия пробив на българския джаз отвъд желязната завеса. Това става в Монтрьо, Швейцария. По инициатива на 31-годишния местен служител в туристическа агенция от Монтрьо – Клод Нобс (1936-2013), малкото градче става домакин на първия международен конкурс за джазови състави, проведен на 16-18.06.1967 година. Така в Lido du Casino се полага основата на проява, която през годините се превръща в световен образец на фестивален туризъм и същевременно предоставя идеални условия за деловата работа на един от най-големите туристически бизнес форуми. Нобс отправя покана за участие до големи обществени радиостанции от Запад и Изток, без обаче да посочва конкретни имена на артисти или състави. Това се предоставя като ангажимент на техните ръководства. За късмет по същото време генерален директор на Българското радио и телевизия е дипломатът и публицистът Богомил Нонев, който отдавна има слабост към джаза и вече я е заявил публично чрез знаменитото си есе „Музиката на черните парии“, публикувано в сп. „Пламък“ през 1960 година. Благодарение на него квартетът на Милчо Левиев заминава за градчето край езерото „Леман“ (познато като Женевското езеро).

Българите заедно с квинтета Studio de Jazz на Чехословашкото национално радио и Jazz Ensemble de la RTH на Унгарското национално радио са единствените три формации, които представят комунистическата Източна Европа. Западът на континента присъства в доста по-широки географски граници.

Но сред цялата тази пъстра компания най-голям интерес и очакване будят рециталите в трите вечери. Поверени са на американеца Чарлз Лойд и неговия квартет, Чарлз Томсън от САЩ и фестивалния биг бенд на Паул Томен от Швейцария. Съставът на журито включва уважавани в европейския джазов елит историографи, изследователи и критици на тази музика: Алън Бейс от Великобритания, д-р Лубомир Доружка от Чехословакия и Ариго Полило от Италия.

Българите свирят трети по ред във втората вечер – 17.06.1967 година. Успехът им е неочаквано голям, като се има предвид самоизолацията на България от общите културни процеси, търсения и постижения, в по-голямата си част премълчавани или дори анатемосвани от тоталитарната власт. В този смисъл представянето на квартет „Джаз Фокус‘65“ е истинска изненада за специалистите от Европа, които най-малко очакват толкова мощна и свежа креативност от българите.

Ако си направим труда да насочим своето внимание към избраната стилова ориентация на голяма част от участниците в конкурса, ще открием интересен факт. За тях ползваната стилистика е поглед назад към ранните американски направления в това изкуство (дикси­ленд, суинг). Докато в творческите си нагласи Милчо Левиев и колегите му вече гледат напред и в устрема си за „еманципация“ изпреварват твърде много от своите западни конкуренти. На „Джаз Фокус‘65“ се присъжда наградата на публиката и тази на критиката, която по значимост се нарежда в непосредствена близост и веднага след първата награда на ръководения от американеца Дон Менза Jazz Ensemble des Bayerischen Rundfunks от Западна Германия. Швейцарските и френските медии реагират гневно и оспорват решението на журито, давайки единодушно предимство на българите. Но пък като компенсация „Джаз Фокус‘65“ веднага получава покани за фестивални участия в Чехословакия и Западна Германия. Във ФРГ фирмата Saba MPS (MPS 15219) издава албум на квартета, а е заснет и документален телевизионен филм, който (както и грамофонната плоча) така и не стига до България. У дома съставът участва в конкурсната програма за джаз и рок музика, включена в официалния календар на Деветата световна среща на младежта и студентите „София‘68“. И печели първа награда и златен медал, изпреварвайки популярния вече „Ленинградски диксиленд“ от Съветския съюз.

На пръв поглед развитието на „Джаз Фокус‘65“ върви във възходящ ред, след като през 1970 г. той получава повторна покана за участие във фестивала Jazz Ost West в Нюрнберг, както и за включване в програмите на празниците в Сен Гален, Швейцария и др. Освен всичко западни мениджъри решават да съберат на една сцена българите със състава на флейтиста Хърби Мен. По това време американският музикант се ползва с авторитета на един от пионерите на флейтата в джаза. Зад идеята застава и Джордж Уейн, шефът на най-големия в момента форум на американското, а сетне и на европейското джазово изкуство – Newport Jazz Festival. Пред „Джаз Фокус‘65“ се откриват хоризонти, за каквито у нас никой дори не смее да мечтае. Но, както гласи сентенцията на Милчо Левиев, „България е страната на неограничените невъзможности“. Тежката сянка на събитията в Прага‘68 продължава да ражда кошмари в сънищата на партийните величия и по-ниските чинове от Комитета за държавна сигурност, милицията и културата. С решение на Секретариата на ЦК на БКП (06.03.1970) нормативно се затяга режима на работа или специализация на български граждани в чужбина. Чрез своите репресивни органи държавата продължава да прилага познатата и дори вече омръзнала и осмивана от музикантите тактика на тормоз – на новия басист на квартета Теодоси Стойков е отказан задграничен паспорт. Турнето в Западна Германия пропада, а четиримата джазмени поемат самостоятелно по различни пътища.

Милчо Левиев се отзовава на поканата и отива на работа като пианист, композитор и аранжор във ФРГ. Където престоява половин година, преди да отлети за САЩ и да се присъедини към биг бенда на Дон Елис.

Симеон Щерев е единственият от състава, който пристига в Нюрнберг и участва във фестивалната програма с международна формация (с германеца Алберт Мангелсдорф и британеца Джон Сърман). След което за няколко години се установява на работа в Швеция.

Петър Славов също отива на продължителен гурбет в Скандинавия.

Любомир Мицов става басист в общинския оркестър „София“ и загива при самолетната катастрофа на столичната аерогара през декември 1971 година.

Теодоси Стойков работи като свободен артист на домашната, а по-късно и на европейската сцена.

Имаше квартет „Джаз Фокус‘65“, няма квартет „Джаз Фокус‘65“. Един мощен културен протуберанс е загасен в черната мъглявина на комунистическата идеология.

http://inspiro-bg.com/deset-po-pet-za-vdzhaz-fokusv65v/

[dora]

Много благодаря, Б. Киров!

[Б. Киров]

Преди 1 минута, dora said:

Много благодаря, Б. Киров!

И аз ви благодаря, Дора, защото, честно казано, докато не чух албума, не знаех нищо за квартета, просто харесвам музиката на Милчо Левиев и джаз по принцип

[dora]

Преди 29 минути, Б. Киров said:

И аз ви благодаря, Дора, защото, честно казано, докато не чух албума, не знаех нищо за квартета, просто харесвам музиката на Милчо Левиев и джаз по принцип

Една от пиесите в албума вероятно ви е известна, нерядко звучи в културни рубрики по националното радио:

 

[К.ГЕРБОВ]

Причината да няма „Джаз Фокус 65” е, че Милчо Левиев е напуснал България "без разрешение" - избягал е.

Милчо Левиев за отчаянието преди и надеждата сега - Интервю

Преди повече от 40 години вие сте напуснали страната и сте отишли в САЩ. През какво минахте тогава, докато вземете това решение за себе си? И как въобще се взима подобно решение в онези времена?

Много трудно. В България едно време беше привилегия човек да излезе от страната, въпреки че това е едно от основните човешки права. Хората на Запад не проумяваха как е възможно въобще да не ти се позволява да пътуваш. Аз бях излизал на Запад и съм имал мисли да напусна страната заради препятствията, които се създаваха пред един артист, за да прави това, което той счита за добро. Дълго време ми отне, докато взема решението да напусна родината си. Та, кой напуска страната си, ако се чувства добре в нея? Бях на 33 години, в средата на живота ми, и реших да упражня това свое право без да питам за разрешение. Имах служебен паспорт, с който трябваше да се носи и командировъчно. Когато тръгнах той беше без командировъчно, но ме спаси известността ми. На границата ме попитаха къде е то, а аз им отговорих, че сме един състав, но аз заминавам първи, за да уредя някои неща. Офицерите бяха двама. По-старият ми вика: Какви ги разправяш ти бе? Но младият нещо му подшушна, че съм Милчо Левиев и ме пуснаха. Сигурно и двамата са ги уволнили още на другия ден.

Имаше ли сериозни последствия за хората, които оставихте тук?

Майка ми няколко пъти са я викали, като дори веднъж един й казал: Другарко Левиева, вие знаете ли, че вашият син е предател на родината си? А майка ми, която беше една мъничка и храбра женица, им отговорила: Не знам дали е предател, но знам, че е в Америка и учи американците как да играят българско хоро. Ако това не ви е известно, добавила тя. Онзи нищо не казал. Брат ми, който знаете, беше известен художник, също много пъти са го викали в милицията. Както и някои приятели. Хора от Държавна сигурност ми пращаха и в Америка. Имената на някои от тях сега дори са известни тук. Пращаха ги в къщата ми в Лос Анджелис, за да ме прослушват, както се казва.

Мислите ли често за това какъв би бил животът ви, ако не бяхте напуснали страната? Какво щеше да стане с вас, ако не бяхте отишли в САЩ?

Минавали са ми такива мисли, разбира се. Не знам дали щях да попадна в лагер например. Въпреки, че тогава лагерите не бяха като тези през 50-те години. При мен става дума за края на 60-те. Хора като мен също се и пропиваха. Някои хора направиха вътрешна емиграция като поета Борис Христов, като Радой Ралин. Аз не знам дали имах толкова сили, за да бъда вътрешен емигрант. Затова и реших да стана външен.

[Guest]

Горещо препоръчвам тази група!

Spoiler

 

 

[Guest]

Две предложения за тази вечер

Spoiler

 

Spoiler

 

 

[Skubi]

от 1:30

МакПхисто казва: Имам нови приятели, Виктор Орбан от Унгария, Джими Акессон от Швеция и Мари Ле Пен от Франция. МакПхисто има нова игра която се казва Зооропа и иска да я спечели. Гласувай за МакПхисто или иди в пъкъла. Спомняс си Мадрид, ако не вярваш в съществуването ми, тогава съм свършил най-добра работа....  

 

[Drake]

FFDP

 

 

[Guest]

Един мой голям любимец,китарист и творец

Spoiler