Време? Какво е времето?

[scaner]

  

Преди 13 минути, gmladenov said:

Именно това е СТО ... построил човекът една прекрасна математичкеска въздушна кула
и сега търсим реалност да пасне на кулата.

Младенов, видно е че още много има да се бъхтиш, докато разбереш елементарната истина - никой не търси някаква реаност, защото отдавна вече е налична. Нашата реалност прекрасно потвърждава резултатите на СТО, без никакво опровержение. Още ти трябва за да свържеш математиката и безпощадният експеримент Бе научи най-сетне как работи науката и с какво се яде, толкова ли е сложно, повтаряме го поне двайсти път...

Любопитно ми е, ти какво имаш против това реалността да потвърждава  моделът на Айнщайн, и да не е способна за сега да го опровергае? Имаш нещо по-добро пред вид, или само нещо те сърби? Самозаблудата е много коварен симптом, да знаеш.

Единствено такива "въздушни кули" (каквото и да значи това!) имат смисъл в науката. Винаги. Останалото е някаква езотерика.

Учи още, полезно е.

[gmladenov]

Преди 16 минути, scaner said:

Бе научи най-сетне как работи науката и с какво се яде, толкова ли е сложно, повтаряме го поне двайсти път...

То и аз повтарям вече сто пъти, че науката не трябва да вярва на необясними и недокани
"явления" като скъсяване на дължините ... ама кой да чуе.

Явило му се на св. Айнщайн скъсяване на дължините и хайде сега всички да верват.

[scaner]

  

Преди 8 минути, gmladenov said:

То и аз повтарям вече сто пъти, че науката не трябва да вярва на необясними и недокани
"явления" като скъсяване на дължините ... ама кой да чуе.

Продължаваш с простотиите. И аз поввтарям над сто пъти, че тая твоя преддстава за науката няма общо с реалността, ама...

Покажи някой учен, който вярва - но докажи че вярва а не само празни приказки - в нещо в науката. Освен тебе, разбира се, ти си очевиден. Ми бедна ти е фантазията, щом само до тук е спряла. Работиш само на измислени представи. Нищичко не си прочел по въпроса, но само оправдания си търсиш за незнанието - "ама те вярват". Глупости на квадрат и половина. Младенов, развитието на интелекта почва с разширение на кръгозора отвъд носа, не мислиш ли че е време да започнеш тоя процес? Сега пак ли ще почнеш да се дразниш, че те поучавам, или ще помислиш малко повече преди това?

Науката дава проверими следствия. И единствено опровержението на тези следствия е някакъв проблем. В случая имаме ли опровержение? Нямаме. Имаме само празни приказки и оплаквания, призвани да предизвикат съжаление над изказващият ги... Не минава тоя номер обаче.

Трябва ли да повтарям, че ти протестираш срещу своите собствени дълбоко объркани представи за "наука"? Е няма да предизвикаш съчувствие с такъв подход. Не става с жалване тая работа, а с повечко мислене. Ама къде се е дянало то?

Тва е суровата истина, Младенов...

[Gravity]

Преди 1 час, gmladenov said:

Колега, системно не ми разбираш постингите.

За да кажеш нещо на Хайд парк се изсисква единствено щайга, на която да стъпиш
... а не "систематизирани познания" и тем подобни. 

Така ми приемай постингите: решил човекът да се изкаже, взел една щайга и отишъл
на тукашния виртуален Хайд парк (нашия форум) и се изказал.

Объркал си форумите. Тукашният форум е за наука, а не за празни приказки от щайгите.

[Шпага]

Преди 18 минути, scaner said:

  ... 

Продължаваш с простотиите. И аз поввтарям над сто пъти, че тая твоя преддстава за науката няма общо с реалността, ама...

Покажи някой учен, който вярва - но докажи че вярва а не само празни приказки - в нещо в науката.

Вие двамата никога няма да се разберете, защото всеки от вас влага различен смисъл в понятията "реалност", "вяра", "скъсяване", "постулиране"... и т.н. и т.н. и т.н.

 

[Шпага]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Извинявай - сгрешил съм. Недоглеждане, разсейване, инерция от предното изречение ... и т.н.Нанометри - в смисъл, че разстоянията между атомите са много пъти по-малки от дължините на вълните. Тогава преносът на импулс от отделен фотон е по обвивката на дълга подредба на атомите...

Така Сканер за пореден път показа-доказа, че не е разбрал хипотезата ти. Иначе нямаше да изпише цял ферман "разобличения", подпряни на една грешка, за която веднага би трябвало да се сети, че е механична, а не смислова.

[scaner]

Преди 18 минути, Шпага said:

Вие двамата никога няма да се разберете, защото всеки от вас влага различен смисъл в понятията "реалност", "вяра", "скъсяване", "постулиране"... и т.н. и т.н. и т.н.

Ами точно това е положението, аз непрекъснато му го повтарям, и не знам защо той си мисли че разбира нещо по темата.. Да се учи там, и като се научи, пак да се пробва. Що трябва непрекъснато да се излага?

 

Преди 11 минути, Шпага said:

Така Сканер за пореден път показа-доказа, че не е разбрал хипотезата ти. Иначе нямаше да изпише цял ферман "разобличения", подпряни на една грешка, за която веднага би трябвало да се сети, че е механична, а не смислова.

Шпага, зачети се какво пише. Всяка негова фраза е някаква измислица - фотоните не били фотони, а пакети, ама като им е кеф, ставали фотони...

Какъв му е основният проблем? За всеки известен му факт той създава нова специфична под-хипотеза, измисляйки си специални за случая конструкции, които нямат отношение към останалите ситуации. Това е все едно една ситуация да обясни с Баба Яга, друга с Кумчо Вълчо (дето изобщо не познава Баба Яга, а е от друга приказка ), и всичкото това да нарече "научна хипотеза". Ми очевадно е, че това е един не много адекватен преразказ по картинка, в който не се проследява нито някаква логическа връзка, нито имаме следствие от нещо си - просто преразказ с елементи на разсъждение, но неудачно.

Ако тръгна да коментирам всяка такава ситуация, няма да ни стигне интернета, а и вече сме правили подобни анализи, не знам защо ти си забравила.

Не виждам какво толкова си се впечатлила, този жанр би трябвало да ти е добре познат и да го разпознаваш само по миризмата още...

[gooogle≪soft≫]

Преди 22 часа, gmladenov said:

Ще трябва пак да поспорим.

В оригиналния си реферат, Айнщайн се обосновава много мъгляво откъде идва Втория постулат на
СТО (този за постоянството на скоростта на светлината), но като цяло се приема, че обосновката са
"неуспешните опити да се открие движението на земята в светлинната среда":

• Примеры  подобного  рода,  как  и  неудавшиеся  попытки  обнаружить
  движение Земли относительно « светоносной среды», ведут к предположению,  
  что не только в  механике, но  и в электродинамике никакие свойства  
  явлений  не  соответствуют  понятию  абсолютного  покоя ...

В "неуспешните опити" се включват опитът на Майкелсон и Морли от 1887г, както и няколко други
опита, всичките от които не успяват да открият движението на земята в етъра.

Именно от там идва концепцията, че скоростта на светлината винаги е постоянна (независимо
дали се движиш или не) ... която Айнщайн формализира като Втория постулат на СТО.

След това Минковски предлага своята интерпретация на СТО и на Лоренцовата трансформация
и от там се ражда идеята за единното пространство-време.

С други думи, постоянството на скоростта на светлината е първичният постулат ... от който се
извежда Лоренцовата трансформация ... от която следва интерпретацията на Минковски за
единно пространство време.

Обратна връзка няма. Тоест, няма как да постулираш единно пространство-време без Айнщайново
постоянство на скоростта на светлината. Последното е задължителна предпоставка за да третираш
времето и пространството като едно.

Айнщайн, не постулира ли постоянство на скороста на светлината заради уравненията на Максуел, където скоростта на светлината трябва да е постоянна за да са верни неговите уравнения. А опита на М&М, са правени за да се открие светоносна среда по тогавашната представа за светлината. 

[gmladenov]

Преди 1 час, gooogle≪soft≫ said:

Айнщайн, не постулира ли постоянство на скороста на светлината заради уравненията на Максуел, където скоростта на светлината трябва да е постоянна за да са верни неговите уравнения.

Концепцията за инерциална отправна система се въвежда от Людвиг Ланге през 1885г, а
теорията на Максуел за електромагнетизма е публикувана 20+ години по-рано.

Значи скоростта на светлината, която според уравненията на Максуел е константа, не е
зададена спрямо никоя отправна система ... защото по онова време такова понятие
просто не се е използвало.

Максуел е вярвал в етъра и така се приема, че скоростта на светлината е константа спрямо
етъра ... само че опитът на ММ опровергава това приемане. Така най-ествено възниква
въпросът в коя отправна система скоростта на светлината е константа.

Дефакто това е проблемът, които СТО решава (или по-общо казано - как законите на Максуел
се прилагат в различните отправни системи).

И както знаем, СТО решава проблема като постулира, че скоростта на светлината е еднаква
във всички отправни системи.

Редактирано Септември 25, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Концепцията за отправна система се въвежда от Людвиг Ланге през 1885г, а теорията
на Максуел за електромагнетизма е публикувана 20+ години по-рано.

 Това няма никакво значение. Въвеждането на такива понятия се предшества от практики, просто нещата не се наричат с едно и също име. 

Същият проблем имаме с енергията. Понятието "кинетична енергия" е въведено едва в 1829 г. от лорд Келвин. Въпреки това под една или друга форма, като "жива сила" се е ползвало от Лайбниц и Бернули 150 години по-рано, и от Юнг 20 години по-рано.

Не разчитай на такива моменти. Това че Максуел не е използвал този термин, и не е наблягал на някакви условия около него просто означава, че уравненията му са валидни за произволна отправна система - все пак са изразени в нейна координатна система.

Преди 1 час, gmladenov said:

Максуел е вярвал в етъра и така се приема, че скоростта на светлината е константа спрямо
етъра ... само че опитът на ММ опровергава това приемане. Така най-ествено възниква
въпросът в коя отправна система скоростта на светлината е константа.

Това не е вярно. Максуел не е вярвал в етера, и специално е наблягал за това в книгата си "A Treatise on Electricity and Magnetism”. Тя е писана в интервала 1860-1873 г.,и там е споменал  че е използвал въображаема среда, но само с цел да илюстрира математическият апарат който ползва. А този апарат ползва елементи от векторното смятане, чиято завършена формулировка се появява 20 годинни по-късно. Операторите за дивергенция ("източник") и ротор ("вихър"), привични ни днес, тогава е трябвало образно да се обясняват, и Максуел е направил това с илюстрация чрез въображаема среда. Което не е нужно за смисъла на математиката, с която той работи, защото тези оператори описват вихри не в среда а в полето.

Това е една обрасла градска легенда, която даже се носи из българската версия на Уикипедията и не само. Затова трябва да се чете Уикпедията и на другите езици - немски, английски, руски, и да се сравнява. Така се стига до истината. А най-добре да се прочете оригиналната книжка, там всичко е казано.

И както виждаш, като се подлъже човек да вярва на небивалици, всичките му разсъждения отиват в киреча

Доста по-късно се появява етерната интерпретация на неговите уравнения, някъде интервала 1875-1890 г., когато и Майкелсън прави експерименти, и Лоренц обръща внимание на уравненията на Максуел по свои разработки, и почва да гради теорията на електрона. В този период Хевисайд показва, че проблемите не могат да се решат със среда, защото уравненията на Максуел не са съвместими с класическата физика, не са инвариантни с галилеевите трансформации, съответно никаква среда не може да помогне. Но чак 20 години по-късно Поанкаре и Айнщайн обръщат на това внимание

Преди 1 час, gmladenov said:

И както знаем, СТО решава проблема като постулира, че скоростта на светлината е еднаква
във всички отправни системи.

И както знаем, това решава всички проблеми и отваря пътя на физиката. Просто е

[gmladenov]

Преди 41 минути, scaner said:

Това не е вярно. Максуел не е вярвал в етера ...

От английската Уикипедия за Максуел (в увода):

• He proposed that light is an undulation in the same medium that is the cause of electric and magnetic
  phenomena.

В превод:

• Той излиза с предложението, че светлината е вълна/трептене в същата среда, която причинява
  електро-магнитните явления.

Законите на Максуел са изразени без конкретна отправна система ... което автоматично предполага
една обща за всички отправна система; тоест, абсолютна отправна система.

Иначе за какво му е на Айнщайн да постулира постоянство на светлината във всички системи ... ако
това вече е било така. Нали затова Айнщайн постулира: защото преди това не се е смятало така.

Редактирано Септември 25, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

От английската Уикипедия за Максуел (в увода):

• He proposed that light is an undulation in the same medium that is the cause of electric and magnetic
  phenomena.

В превод:

• Той излиза с предложението, че светлината е вълна/трептене в същата среда, която причинява
  електро-магнитните явления.

А от руската Уикипедия се вижда, че малко по-късно човекът е дал обяснение вече без никаква среда:

"В 1864 году вышла следующая статья Максвелла «Динамическая теория электромагнитного поля» (A dynamical theory of the electromagnetic field), в которой была дана более развёрнутая формулировка его теории (здесь впервые появился сам термин «электромагнитное поле»). При этом он отбросил грубую механическую модель (подобные представления, по признанию учёного, вводились исключительно «как иллюстративные, а не как объясняющие»^[69]), оставив чисто математическую формулировку уравнений поля (уравнения Максвелла), которое впервые трактовалось как физически реальная система с определённой энергией^[70]. По-видимому, это связано с первым осознанием реальности запаздывающего взаимодействия зарядов (и запаздывающего взаимодействия вообще), обсуждаемого Максвеллом^[71]. В этой же работе он фактически предсказал существование электромагнитных волн, хотя, следуя Фарадею, писал лишь о магнитных волнах (электромагнитные волны в полном смысле этого слова появились в статье 1868 года). Скорость этих поперечных волн оказалась равна скорости света, и таким образом окончательно оформилось представление об электромагнитной природе света"

В самата статия цитат от Максуел към края:

"The agreement of the results seems to show that light and magnetism are affections of the same substance, and that light is an electromagnetic disturbance propagated through the field according to electromagnetic laws"

Тоест точно това което вече обясних - самият Максуел казва, че механичният модел е само с илюстративна цел за математиката, че електромагнитните промени се разпространяват през полето а не през някакъв етер. Никакви измислени среди. Самото електромагнитно поле измества излишната среда.

Младенов, не става тая работа с търсене на цитати с чичко Гугъл. Трябва да ти се оформи пълната картинка в последователност, и то в главата.

 

Преди 1 час, gmladenov said:

Законите на Максуел са изразени без конкретна отправна система ... което автоматично предполага
една обща за всички отправна система; тоест, абсолютна отправна система.

Не стават така тези неща. За да стане дума за абсолютна система, трябва специално да се споменат нейните свойства - по какво се различава от другите, какви са нейните особености. Като начало трябва да се докаже, че такава има . Това не е направено, следователно сме в най-простата хипотеза - става дума за коя да е отправна система. Нали?

Забрави абсолютните системи. Те не съществуват до доказване на противното. А никой не се е справил с тази задача. Не е достатъчно само да си наумиш че има, трябва и да докажеш че има. Така работи науката, за разлика от религията. Ти нали нещо протестираше срещу вярването, сега защо се излагаш?

Преди 1 час, gmladenov said:

Иначе за какво му е на Айнщайн да постулира постоянство на светлината във всички системи ... ако
това вече е било така. Нали затова Айнщайн постулира: защото преди това не се е смятало така.

Да, това вече е било така, но на този етап никой не се е замислял толкова дълбоко и не е развил тази идея, всички са били ограничени в класическата парадигма. Като тебе сега, не виждаш извън средношколските си познания. Това е заслугата на Айнщайн, погледнал е над другите и е видял идеята, развил я е и е получил новата физика.

[Станислав Янков]

Коректното описание на гравитационното въздействие е чрез прави геодезични линии, насочени към точката в центъра на масивното тяло. Като следствие от това, описанието на пространственото разширение е чрез прави линии, излизащи навън от точка. Можем да ги приемем за геодезични линии на разширението, защото подобно на гравитационните геодезични линии, с увеличаването на разстоянието се получава същия ефект на ускорено движение. Както е нужно да се надхвърля определено количаство маса, за да се преодолее електромагнитната съпротива и да се стигне до колапс в черна дупка, така може да е нужно масата да е по-малко от определено количество, за да се стигне до разкъсването на материята от разширението на пространството с ускорение (тоест - може и да няма гилямо пукване в много-много-много далечен момент, заради разширението на Вселената с ускорение).

Когато имаме точен баланс на масата в пространството, точно на критичната плътност - сферичното двумерно пространство ще се измени в безкрайно, плоско двумерно пространство, по което двумерните същества-чертички ще се движат праволинейно, равномерно, с една и съща скорост, без визуално да регистрират никакви ускорения (тогава и от 2D-перспективата на възприятие, и от 3D-перспективата на възприятие ще се регистрира една и съща скорост на движение на двумерните чертички, без никакви ускорения в 2D-възприятията и без никакви пространствени кривини в 3D-възприятията.

Примерът с двумерната сфера показва наличие на огъване, гледано от по-високоизмерна (три-измерна) перспектива, тоест - показва наличие на геометрично изкривяване на пространството по време на гравитационното пропадане по геодезичните линии, но не описва достигането до точката в центъра, защото по двумерната сфера можеш да си потъваш гравитационно и вечно, ако не изразходваш някаква енергия, за да промениш нещата. Удачно представяне на пропадането до точка би било чрез две точки, от които едната е върху плоско пространство, по посоката на инерционното движение на тялото, а другата е гравитационния център. Двете точки се свързват с две линии с еднаква дължина, под прав ъгъл (половин квадрат ) и мястото на свързване на двете линии под 90 градуса е центъра на една четвърт кръг (четвърт окръжност), който също свързва двете точки и представлява траекторията на пропадане от плоско пространство към център на тежестта.

На това изображение, ако мястото на свързването на десния r с окръжността е точката на гравитационното въздействие (центъра на масъвното тяло - източник на гравитацията), то мястото на свързване на левия r с окръжността е мястото на започване на гравитацинното пропадане към точката-център на масата. Дотогавашното движение на тялото по плоското пространство е права линия надясно и надолу, под прав ъгъл с линията на левия r. Колкото по-голяма е скоростта на тялото от плоското пространство, толкова по-голям е радиусът на четвърт окръжността, за да може тялото да достигне до точката в центъра на масата. При нулева скорост в лявата точка (началити на гравитационното ваздействие) получаваме чисто правата (от нашата 3D-перспектива) геодезична линия към центъра.

Има два варианта:

1) Различните перспективи, от различна измерност (1D, 2D, 3D) са условни, по наш избор (както се казва - могат да са от нула, до безкрайност, колкото си ги изберем за съответното разглеждане).

2) Съществуват реални, природни процеси, които можем да възприемем и обясним само от под-триизмерна псерспектива (2D или 1D), а ако същствуват реално такива процеси, не е невъзможно да съществуват и други, над-тримерни пространствени (4D и повече).

Ако се намери начин да се установи със сигурност, коя от горните две възможности е правилната - ще можем да установим със сигурност, дали суперструнната теория може да даде реални физически заключения или е само много интересно теоретично разглеждане с нереални прогнози.

[Малоум 2]

Преди 9 часа, gmladenov said:

От английската Уикипедия за Максуел (в увода):

• He proposed that light is an undulation in the same medium that is the cause of electric and magnetic
  phenomena.

В превод:

• Той излиза с предложението, че светлината е вълна/трептене в същата среда, която причинява
  електро-магнитните явления.

Законите на Максуел са изразени без конкретна отправна система ... което автоматично предполага
една обща за всички отправна система; тоест, абсолютна отправна система.

Иначе за какво му е на Айнщайн да постулира постоянство на светлината във всички системи ... ако
това вече е било така. Нали затова Айнщайн постулира: защото преди това не се е смятало така.

В тая мисъл се крие нещо по-друго, според мен. Предположил е, че Светлинните вълни са предизвикани от вече готов електромагнетизъм на веществени обекти.  Което си е точно така. Не е могъл да коментира "среда", но си личи, че я предполага по "полеви" съображения и, че обектите "притежават" електрични и магнитни свойства, които трептейки - предизвикват ЕМВълни. Частен случай на проявление (наблюдаемо -в смисъл на измеримо) - от ускорително движение на заредени частици. Остава въпрос:   от къде частиците са придобили такива свойства, как, от какво "нещо". (етер* има свойство на поле - частици с променлив вектор "момент на импулс" - частиците му трептят на място, а "резултат от импулс" в промяна, при сфазиране, се пренася по съседи - заради закъснение в промяната - като вълнов процес.)

...

 

[scaner]

Преди 39 минути, Станислав Янков said:

Коректното описание на гравитационното въздействие е чрез прави геодезични линии, насочени към точката в центъра на масивното тяло. Като следствие от това, описанието на пространственото разширение е чрез прави линии, излизащи навън от точка. Можем да ги приемем за геодезични линии на разширението, защото подобно на гравитационните геодезични линии, с увеличаването на разстоянието се получава същия ефект на ускорено движение. Както е нужно да се надхвърля определено количаство маса, за да се преодолее електромагнитната съпротива и да се стигне до колапс в черна дупка, така може да е нужно масата да е по-малко от определено количество, за да се стигне до разкъсването на материята от разширението на пространството с ускорение (тоест - може и да няма гилямо пукване в много-много-много далечен момент, заради разширението на Вселената с ускорение).

Статиславе, ти водиш някакъв схоластичен спор сам със себе си. Непрекъснато изказваш някакви хипотези без да ги обмисляш, и продължавш нататък без да се увериш че няма грешка. Това не е лошо, но е добре и да има някакъв контрол. Затова във физиката е намесена математиката, чрез нея може да се поддържа контрол над идеите, доколко са съвместими, не се ли чупят някъде и къде трябва да се спре. А твоето е някаква особена философия, преразказ на измислено смесено с прочетено... Пак казвам, не е лошо но трябва и контрол.

Ето прост пример от по-горният цитат. Геодезичните линии нямат посока. Те са линии, по които би се движило тялото ако не му действат други сили (гравитацията в ОТО не е сила. Тялото може да се движи както към центъра на друго тяло, така и да се отдалечава от този център, в разглежданата ситуация и двете движения ще са ускорителни и ще се извършват по една и съща тримерна проекция на геодезична линия.

Така че в тази светлина няма разширение и свиване, това са глобални процеси засягащи геометрията като цяло. Прост пример - в една кутия имаш две тела в центъра, които се раздалечават. Това разширение ли е на пространството? Не. Имаш не две а N тела, и те се раздалечават едно от друго. Това също не е разширение на пространството, кутията не си променя размерите. Тоест разширение на пространството имаме само когато геометрията е такава, че раздалечавайки се телата, се разширява и кутията. Без извън кутията да има пространство. Затова феноменът с разширението на пространството е свързан тясно с геометрия. Това са ей такива тънки работи, част от тях почиват на наши други знания, част на наблюдения, и в случая ги съвместяваме.

Но тук абележката ми е, че геодезичните линии нямат посока в 3D. В 4D имат посока по причина посоката на времето, но там визуализацията е слона.

И да ти кажа, малко мъгливо и хаотично се изразяваш, трябва усилие да се свържат всички части, помисли в тази посока. Един вид губи се началото и края... Основно за това и не се коментира това което казваш. Карай малко по-полека.

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Зная, че вижданията ми за полето изискват нещо от видяното или поне да мога да си го създам във въображението, т.е. да го въплътя в образ, а това е нещо от миналите времена. Обаче понятието (не виждането) за поле ми е неясно и ще го предам пресилено: полето е нещо, което може да е нищо, но в него има нещо. Значи, във вакуума има нещо, което не е материя, а не е и енергия. Неподвижно е, а има едни линии, които като се пресекат или са движи по тях, материята прави еди какво си. Уики. бг казва "Полетата се проявяват като взаимодействие между телата", т.е. ако няма тела, полето го има. Така че понятието за поле е широко ползвано, но трудно разбираемо.

Полето е материя, друга нейна форма, не състояща се от кванти/частици. Простата представа е, че това е някаква материя, размазана из пространството, която във всяка точка се характеризира с някаква стойност. Тази стойност може да е число, вектор, тензор, и се нарича с най-общото име потенциал. Ако знаем потенциалът на полето навсякъде, ние знаем всичко за него. Този потенциал показва как полето взаимодейства с останалата материя.

В квантовата теория на полето "полето" е основната форма на материята. Частиците/квантите са само негови състояния с по-висока енергия. Но това е друга тема.

[scaner]

Преди 20 минути, Втори след княза said:

Моля за отговор.

От училище сме видели как стружки изписват силовите линии на магнитно поле. Зависи ли разположението на тези линии от размера на стружките?

Предположението ми е, че

ако не зависи, то тези линии са нещо свързано с полето- нещо като бразди в които пада всяка частица. Някакви зони с нисък/висок потенциал.

Ако това подреждане зависи от размера на частиците, а то и от взаимоотношението му с полето, то това е съвсем друго.

От много неща зависи.

Магнитното поле има склонност да се съсредоточава в материали, които имат висока магнитна проницаемост. Това най-често са феромагнетиците, желязото сспада към тях. Прост пример - когато на подковообразен магнит поствиш напреки железна лента, способността магнита да привлича околни предмети силно намалява - магнита се закъсява с тази лента.

Когато в магнитно поле се постави феромагнитен материал, полето се деформира и предпочита този материал, като извън него отслабва локално. В случая, когато една стружка попадне в такова поле, тя се намагнитва ("поляризира" по направление на максимума на полето), и е способна да привлече в другият си край друга стружка. По тази причина се навръзват на конци. От друга страна, полето в околността се съсредоточава във вътрешността на такъв "конец", и по него престават да се лепят други стружки в напречна посока. А пространственото разположение зависи от триенето, което тази стружка изпитва с повърхностт на която лежи. Не са някакви бразди в пространството, полето плавно се променя в него. Така че зависи и от размера на частиците, при по-дребни частици повече "конци" могат да се вместят.

[Станислав Янков]

Преди 1 час, scaner said:

Статиславе, ти водиш някакъв схоластичен спор сам със себе си. Непрекъснато изказваш някакви хипотези без да ги обмисляш, и продължавш нататък без да се увериш че няма грешка. Това не е лошо, но е добре и да има някакъв контрол. Затова във физиката е намесена математиката, чрез нея може да се поддържа контрол над идеите, доколко са съвместими, не се ли чупят някъде и къде трябва да се спре. А твоето е някаква особена философия, преразказ на измислено смесено с прочетено... Пак казвам, не е лошо но трябва и контрол.

Ето прост пример от по-горният цитат. Геодезичните линии нямат посока. Те са линии, по които би се движило тялото ако не му действат други сили (гравитацията в ОТО не е сила. Тялото може да се движи както към центъра на друго тяло, така и да се отдалечава от този център, в разглежданата ситуация и двете движения ще са ускорителни и ще се извършват по една и съща тримерна проекция на геодезична линия.

Така че в тази светлина няма разширение и свиване, това са глобални процеси засягащи геометрията като цяло. Прост пример - в една кутия имаш две тела в центъра, които се раздалечават. Това разширение ли е на пространството? Не. Имаш не две а N тела, и те се раздалечават едно от друго. Това също не е разширение на пространството, кутията не си променя размерите. Тоест разширение на пространството имаме само когато геометрията е такава, че раздалечавайки се телата, се разширява и кутията. Без извън кутията да има пространство. Затова феноменът с разширението на пространството е свързан тясно с геометрия. Това са ей такива тънки работи, част от тях почиват на наши други знания, част на наблюдения, и в случая ги съвместяваме.

Но тук абележката ми е, че геодезичните линии нямат посока в 3D. В 4D имат посока по причина посоката на времето, но там визуализацията е слона.

И да ти кажа, малко мъгливо и хаотично се изразяваш, трябва усилие да се свържат всички части, помисли в тази посока. Един вид губи се началото и края... Основно за това и не се коментира това което казваш. Карай малко по-полека.

Задържането продължително време на грешните представи става, защото не ми стигат знанията (ти вече отбеляза това по-преди, при твой отговор на Шпага за мен и Младенов и разбира се, заключението ти е съвсем вярно - ако знаех достатъчно или можех сам да забелязвам грешките си, въобще нямаше да ми се налага да пиша тук каквото и да било).

Сложно е изразяването ми, защото докато пиша - в движение допълвам моменти за доизясняване, които са ми хрумнали междувременно. За да не ги забравя. Например, имах намерение по-предишния ми коментар да е по-семпъл и фокусиран само над разликите във възприятията от различен брой измерения, но докато пишех, ми хрумнаха няколко неща, за които не бях мислил (като асоциациите, кога в по-малкоизмерни пространства би се наложил разход на енергия и излизане от инерционното движение и т.н.) и които ми се иска да проверя. И за да не ги забравя - вмъкнах ги в коментара. Тези вмъквания не само усложняват коментара, но може и да го правят неверен, но по-добре да ги запазя и после да коригирам нещата, отколкото просто да ги забравя. Освен това, точно около края на коментара си дадох сметка, че 2D-сферата въобще не онагледява спирането на гравитационното движение (на материя) в точка и затова написах последния ми, преди този, коментар. Като и при него има вмъквания на хрумки в движение, които да се проверяват впоследствие.

Вероятно и често не ползвам коректните научни термини. За мен те все още не са рутинна част от изразяването ми, за разлика от при теб (доста нови и скорошни са ми все още). А и пак препрочитам в момента две от книгите на Браян Грийн (чел съм ги отдавна, но разбиранията ми сега вече са по-различни в сравнение с тогава и ще видим, как ще разбера написаното сега), затова и неусетно възприемам някои термини и онагледявания, които вероятно не са точно научните, а се ползват там за по-голяма масовост на книгите (преводът на български също може да води до някои изменеия на оригиналния смисъл).

Колкото се коментира - толкова! По принцип - не е нужно да се коментира всяка подробност. Който има желание да коментира - може да си подбере една, друга или трета част (както ти в случая - не си коментирал всичко, което не приемаш за вярно, а само едно-две неща, които си сметнал за най-съществени). Да не забравя определени хрумвания ми е по-важно, отколкото да търся популярност и повече коментари, от повече хора.

Редактирано Септември 26, 2021 от Станислав Янков

[Шпага]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

... ... ...

Има два варианта:

1) Различните перспективи, от различна измерност (1D, 2D, 3D) са условни, по наш избор (както се казва - могат да са от нула, до безкрайност, колкото си ги изберем за съответното разглеждане).

2) Съществуват реални, природни процеси, които можем да възприемем и обясним само от под-триизмерна псерспектива (2D или 1D), а ако същствуват реално такива процеси, не е невъзможно да съществуват и други, над-тримерни пространствени (4D и повече).

Ако се намери начин да се установи със сигурност, коя от горните две възможности е правилната - ще можем да установим със сигурност, дали суперструнната теория може да даде реални физически заключения или е само много интересно теоретично разглеждане с нереални прогнози.

Мисля, че вторият вариант е смисленият и че си заслужава да бъде разработен по-детайлно. Но при такава "детайлна разработка" задължително трябва да бъде включено и времевото измерение... или дори възможните времеви измерениЯ, а това вече би било дяволски сложно.

П.П. Постингите ти ми стават все по-интересни - особено на фона на текущото зацикляне! - но засега имам трудно преодолимото притеснение да не стана за смях с някой особено тъп коментар.

 Кажи кои книги на Брайън Грийн препрочиташ. Предполагам, че едната е "Елегантната вселена", а другата... "Скритата реалност" или "Тъканта на космоса"? Имам ги и трите, така че с удоволствие ще започна да ги препрочитам и аз, а ако задълбаем на едни и същи теми от книгите, после ще можем да обменим и мнения... или недоумения

[Шпага]

Преди 3 часа, scaner said:

Ето прост пример от по-горният цитат. Геодезичните линии нямат посока. Те са линии, по които би се движило тялото ако не му действат други сили (гравитацията в ОТО не е сила.

Сканер, Земята и някакъв неподвижен предмет върху нея - например камък, - по една и съща геодезична линия ли биха се движили, ако не им действат други сили?

И втори въпрос:

След като гравитацията винаги е свързана и с някаква степен на деформация на телата, а деформацията/деформирането в крайна сметка е вид сила, защо с такава категоричност трябва да отхвърляме връзката гравитация- сила-енергия?

[Станислав Янков]

Преди 47 минути, Шпага said:

Мисля, че вторият вариант е смисленият и че си заслужава да бъде разработен по-детайлно. Но при такава "детайлна разработка" задължително трябва да бъде включено и времевото измерение... или дори възможните времеви измерениЯ, а това вече би било дяволски сложно.

П.П. Постингите ти ми стават все по-интересни - особено на фона на текущото зацикляне! - но засега имам трудно преодолимото притеснение да не стана за смях с някой особено тъп коментар.

 Кажи кои книги на Брайън Грийн препрочиташ. Предполагам, че едната е "Елегантната вселена", а другата... "Скритата реалност" или "Тъканта на космоса"? Имам ги и трите, така че с удоволствие ще започна да ги препрочитам и аз, а ако задълбаем на едни и същи теми от книгите, после ще можем да обменим и мнения... или недоумения

Всъщност, аз не разчитам на успех във връзка с втория вариант, защото и при суперструнната теория е специално споменато, че ако има повече от три пространствени измерения, те трябва да са увити на околопланкови дължини, заради което ние регистрираме само три като разгърнати. Също така и забележките на Скенер във връзка с този ми коментар са съвсем основателни. Обаче, това че хора със знанията на Скенер и Гравити са категорично наясно с невъзможността на нещо, мен не ме устройва. Трябва и аз самият по-ясно да осъзнавам, защо са прави, от базата на моите знания. И след като моите знания не са достатъчни - ще поработя за разширението им...

Ще опитам да си изясня с достатъчна яснота, защо не е възможно да има разгърнати четири пространствени измерения, както се твърди, като се опитам да си представя по-ясно, какво трябва да представлява в триизмерността паралелно функциониране на двуизмерно или даже на едноизмерно събитие. После ще видим и за четириизмерно пространствено (ако съществува разгърнато четвърто пространствено измерение, от наша гледна точка то трябва да е в друга за нас реалност, паралелна, след като не го регистрираме, обаче същевременно трябва да започва в същата точка, от която тръгват и останалите три пространствени, като едновременно с това трябва да е и перпендикулярно на останалите три измерения - засега нямам представа, как бих могъл да си представя успешно подобно нещо). Времевото измерение, при четири пространствени измерения, ще бъде пето.

Не знам защо считаш, че аз смятам моите коментари за особено умни?! Някои сме тук, защото не знаем достатъчно и се възползваме от помощта на Скенер, Гравити и малцина по-знаещи тук. Въпросът не е колко знаеш в момента, а дали напредваш или циклиш на място. Никой не се е родил научен, дори и Айнщайн.

Да, “Елегантната Вселена” и “Тъканта на Космоса” са (имам и третата книга и съм я прочел някога и нея, но в момента не виждам смисъл да препрочитам и трите).

Редактирано Септември 26, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

Така че понятието за поле е широко ползвано, но трудно разбираемо.

Интуитивно/неформално не е грешно да се каже, че полето е влияние. Например електро-
магнитно влияние или пък гравитационно влияние.

Науката не знае какво точно е гравитацията, но се употребява терминът "гравитационно
поле". С това се има предвид, че дадена област в пространството се намира под влиянието
на гравитация.

[scaner]

Преди 25 минути, Шпага said:

Сканер, Земята и някакъв неподвижен предмет върху нея - например камък, - по една и съща геодезична линия ли биха се движили, ако не им действат други сили?

Земята като цяло, центърът на масите и, се движи по геодезична линия (тя свободно пада към Слънцето например). От друга страна камъните по земята не се движат по геодеззична линия. Те биха се движили, ако падаха свободно. Но стоейки на повърхността, на тях им действа реакция на опората, това е сила от електромагнитен произход с която повърхността на земята пречи на падането, която ги отклонява от състоянието на свободно падане, от движение по геодезична.

Това е както при инерциалните системи. Една материална система може да се движи по инерция по права линия (центърът и на масите), но вътре в самата система телата да си взаимодействат едно с друго, да си упражняват сили и да не се движат по права линия (съответно по инерция).

Преди 25 минути, Шпага said:

След като гравитацията винаги е свързана и с някаква степен на деформация на телата, а деформацията/деформирането в крайна сметка е вид сила, защо с такава категоричност трябва да отхвърляме връзката гравитация- сила-енергия?

А каква е причината за деформацията? Стоейки на земята, краката ти  изпитват реакцията на опората, с която земята ти действа нагоре, противодействайки на свободното падане. Тази сила от електромагнитен произход, и се предава по цялото тяло, например тазът противодейства на корема, коремът противодейства на гръдният кош, той на главта чрез врата - всяка част иска да продължи падането, но тази под нея я спира . Тоест причината за деформацията в случая не е гравитацията, а това че си стъпила неподвижно върху повърхността, това че някаква сила те отклонява от геодезичната ти линия в пространството.

[Шпага]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Не знам защо считаш, че аз смятам моите коментари за особено умни?!

Не съм казвала, нито показвала по някакъв начин, че считам подобно нещо. Напротив, впечатлението ми е, че си човек, който винаги е готов да приеме критиките, ако установи, че са справедливи.

[Станислав Янков]

Преди 16 минути, Шпага said:

Не съм казвала, нито показвала по някакъв начин, че считам подобно нещо. Напротив, впечатлението ми е, че си човек, който винаги е готов да приеме критиките, ако установи, че са справедливи.

Аз имам предвид, че няма смисъл да се опасяваш за коментарите ти - те са съвсем смислени като за човек, който не владее цялото знание на Света, какъвто съм и аз, и Ники, и Скенер, и всеки друг на тоя свят (знаем за купищата проблеми, които и най-подготвените учени все още не са разрешили до момента). Както виждаш, дори човек със широки познания от много области като Скенер е изключително отзивчив, включително и спрямо теб, тоест - не смята коментарите ти за някакви с по-малка ценност, че да не им отговаря. Останалите тук - също не смятаме нищо такова. Ти си почитателка на Младенов, но въпреки това аз ще си позволя да спомена, че от него например си много-много по-напред. С това не казвам, че Младенов не трява да коментира (само много държа да няма груби, брутални простотии в коментарите, каквито понякога някои си позволяват и макар да знаят, че така не стават по-убедителни), само имам превид, че твоето ниво е по-високо от неговото.

[Шпага]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Аз имам предвид, че няма смисъл да се опасяваш за коментарите ти - те са съвсем смислени като за човек, който не владее цялото знание на Света, какъвто съм и аз, и Ники, и Скенер, и всеки друг на тоя свят (знаем за купищата проблеми, които и най-подготвените учени все още не са разрешили до момента). Както виждаш, дори човек със широки познания от много области като Скенер е изключително отзивчив, включително и спрямо теб, тоест - не смята коментарите ти за някакви с по-малка ценност, че да не им отговаря. Останалите тук - също не смятаме нищо такова. Ти си почитателка на Младенов, но въпреки това аз ще си позволя да спомена, че от него например си много-много по-напред. С това не казвам, че Младенов не трява да коментира (само много държа да няма груби, брутални простотии в коментарите, каквито понякога някои си позволяват и макар да знаят, че така не стават по-убедителни), само имам превид, че твоето ниво е по-високо от неговото.

Всъщност аз съм почитателка на СТО. Считам я, дори съм сигурна, че е гениална теория, въпреки че опитите за "опровергаването" й са ми много интересни и с увлечение се включвам в тях.

Но все пак съм почитателка и на свободолюбивия дух на Младенов, въпреки че тази негова свободолюбивост понякога стига до драстични изяви на донкихотовски битки с вятърни мелници.