Време? Какво е времето?

[Малоум 2]

Ето ги и оправданията на ОТО, щото не е "знаела" за гравитони.

...

На обяснителите хич не им пука, че за да се движат двама към полюса е необходима сила на триене за да следват ход по геодезични (абстрактен матем. модел, не е ясно от къде произлиза наличието им ... без да има гравитационно поле - с гравитони. А взаимодействията с гравитони - не "дърпат" само към център, а и ориентират и сфазират видимо по-лекото и Луната става обърната с едната си страна към Земята. Нека го обяснят с кривина?! - която си  я има от структура на поле, но без сили - не става гравитационна сила на привличане.)

...

[Малоум 2]

(На 9 стр. от 23 септември е статията за времевите кристали на Уилчек - споменати във видеото.)

(Ако не се възприеме непрестанното образуване на елементарните частици (както е по хипотезата) - нямат обяснения на въпросите във видеото. Не един път писах - частиците се раждат по двойки с Повтаряне на рожденното състояние на спин, ако няма декохеренция в околността им. Но след преминаване през "среда" (приборите) - "забравят" спина си и придобиват нов, в зависимост от собствените полета на приборите - нали и те са съставени от частици. Наличието на "повтаряне на себе си", без намеса на външни полета, е пряко следствие в хипотезата)

...

[Sekynda_69]

On 9.02.2021 г. at 21:33, Sissoev said:

Здравейте, мили фи физици

Видях, че много ми харесахте идеята за относителността на едновременността и яко сте затънали в нея, та реших да ви вкарам в друго блато  
Това е част от едно клижле, което почти съм завършил и скоро ще може да му се насладите изцяло.

 

Време

 

Според Оксфордския речник, Времето е:
 непрекъснат процес на съществуване и събития от миналото през настоящето към бъдещето.

Кратко определение за Време, което един физик би ви поднесъл, е:
 непространствен континуум, в който се проявяват събитията.

Определението, което се приема за пълно и научно издържано е:
 непрекъсната, измерима величина, в която събитията се проявяват в последователност от миналото, през настоящето, към бъдещето.

Определението което Уикипедия дава е:
 Времето е измерение, в което се проявяват събитията в ред от миналото, през настоящето към бъдещето, а също и мярка за продължителност на събитията и промеждутъците между тях.

Забележете, че научните определения за Време, държат събитията да се проявяват в него.
 Което извиква въпрос подобен на онзи с кокошката и яйцето; кое е първо, събитието или времето?
 Би ли имало време, ако нямаше събития и би ли имало събития ако нямаше време?
 Нека си направим един мисловен експеримент и видим какво ще получим като резултат,

 

Времето ли е първо или Събитието.
 
 Представете си Вселена без нито едно движение, Вселена от пространство, неподвижни предмети и елементарни частици.
 Такава вселена, разбира се е невъзможна, защото самата материя се проявява чрез движението на елементарните частици, но заради мисловния експеримент, нека всичко във вселената спре да се движи.
 Според определението за време, не бихме могли да говорим за Време в такава измислена вселена, защото липсват събития. Следователно в тази измислена Вселена НЯМА ВРЕМЕ.
 Сега, нека в нея задвижим едно кубче лед, като го плъзнем към стената. Ето то минава разстоянието и се спира в стената.
 Редно ли е да кажем, че това събитие се случва във времето, след като вече определихме, че в тази вселена няма Време?
 Ако това ви се струва като логическа клопка, и настоявате, че събитието наистина се извършва във времето, бих ви помолил да го докажете, като измерите времето за протичане на това събитие.
 Та, колко време пътува задвижения предмет докато се спре в стената?
 Не можете да определите, нали? Защо? Защото в тази измислена вселена нищо не се движи, освен един предмет.
 Ама ще кажете, това че не можем да измерим Време, не значи, че липсва Време.
 Точно това значи, защото според определението, времето е и мярка за измерване продължителността на събитията.

Нека сега задвижим една перка в тази неподвижно „замръзнала“ вселена, като я завъртим около оста ѝ, и пак да побутнем кубчето лед към намиращата се наблизо стена.
 Сега можете ли да определите времето за което е изминат пътят до стената?
 Разбира се, че можете.
 Времето за пътуване до стената на кубчето ще е равно на броя завъртания около оста на перката; кубчето е пътувало до стената три завъртания и половина.

 Следователно вярното определение за време е:
 възприето от съзнанието съотношение между две или повече едновременно протичащи събития.
 
 Това е единственото определение за Време, което не може да бъде логически опровергано и ще издържи на всеки мисловен експеримент и логическо предизвикателство. Простотата му се състои в простичкия израз „случило се е, докато нещо друго се е случило“. Дали ще мерим времето със завъртания на земята около оста ѝ, или с продължителността на осцилации при атомен часовник, винаги ще имаме най-малко две събития, които нашето съзнание ще съпоставя, за да създаде време.

За науката обаче, поставянето на Съзнанието в определението за Време е абсолютно неприемливо.
 Учените ще твърдят, че съотношението между двете събития съществува и без да е отчетено от съзнанието. Следователно, дори определението да е вярно, Времето съществува и без наличието на Съзнание.
 Такова възражение би било грешно, защото „съотношение“ е умствена концепция, резултат от съзнавано сравнение. Ако няма съзнателно сравняване, не съществува и концепцията „съотношение”. Тогава нещата са просто отделни сами за себе си.

Науката упорито отказва да разглежда съзнанието като неразделна част от вселената, и това е най-голямата спирачка, която ни препъва в разбирането ни за вселената, и дори бих казал - в развитието на технологиите.
 Не е ли нелогично и смешно, че цялото си знание имаме благодарение на съзнателното наблюдение и анализ на Вселената, но в същото време не включваме Съзнанието като съставна част от нейната постройка.

Не трябва да смесваме, казват учените, обективната наука със субективната философия. И тук те най-много грешат.
 Защо?

Нека приемем, че имаме само едно сетиво - това за допир. Тогава за нас вселената би се ограничила само до онова, до което можем да се допрем. Ние не бихме осъзнавали Вселената такава, каквато я осъзнаваме сега, и за нас тя би имала съвсем други свойства и качества.
 Да, биха казали учените, но това не би променило истинското състояние на Вселената. На което аз бих възразил така: онова, което виждаме с петте си сетива също не ни дава точна представа за Вселената, защото ако бихме имали шесто, седмо и осмо сетива, щяхме да я осъзнаваме по съвсем друг начин, щяхме да познаваме истинското ѝ състояние.

Какво общо има това с философията, ще попитате?
 Ами според философията, ние не бихме могли да мислим онова, за което нямаме сетива, и то би било несъществуващо, както несъществуващо сега за нас е всичко, което не може да бъде измерено (осъзнато) от петте ни сетива.
 Това философско твърдение е основано на абсолютна логика и ни казва, че светът не съществува вън от нашето съзнание.
 Съзнанието построява (създава) вселената от информацията, донесена до него чрез нашите пет сетива. Ако сетивата бяха шест, Вселената би била по-различна. По-различна би била и ако сетивата ни бяха две, едно или три.
 И за да го направя още по-разбрано, ако ни липсваше зрението, нашата наука не би била основана на това сетиво и учените не биха могли да мислят това сетиво, не биха имали концепцията за зрение, за да твърдят, че макар да не виждаме светлината тя съществува. Това е толкова просто, че дори ме досрамя да го напиша.

Но да се върнем върху умуването си за Времето.
 Стигнахме до там, че за да има Време е нужно съзнание, което да наблюдава събитията и да ги съотнася едно към друго.
 Липсата на Съзнание във Вселената значи единствено липса на концепция за Време. Нещата продължават да са си същите в една Вселена, в която липсва съзнателно наблюдение; движението е там, събитията са си там, материята си е там. Липсва само съзнателно наблюдение, което да създаде концепцията за Време.

Съзнанието създава Времето!

Време без събития няма, както и разстояния между обекти, без да има обекти. Ние мерим обективната реалност с време и растояния. Въпросът е дали последните са обективни истини, реално съществуващи, или са конструкт на нашият разум за да може да се измерват величини които са реални. Ако обективната истина не се характеризира с пространство и време, това означава че тя няма да се измерва по тези параметри а по някакви други които са нейна характеристика. Така че пространството и времето са материални характеристики но не са материя, тогава те нямат свойството присъщо на материята, като обемност, плътност, маса, енергия, и прочее физични величини присъщи на материята. Следователно не могат да се кривят , забавят , усукват , уплътняват и т.н свойства позволени само на материята. Релативистичните ефекти могат да се обяснят без пространственно и времеви манипулации, чрез фундамента на материята, дали ще го наречем тъмна материя или енергия, или фонова основа, е все едно.

[Малоум 2]

Извинявайте ако се повтаря ... не помня показвано ли е.

...

...

(има грешен извод, че за фотоните времето не съществува - има "скрито време" изразяващо се в честота на повтаряне на себе си... И става въпрос за вълнова характеристика на пренос на импулс, т. е., за ЕМВълни, за която, времето не съществува, ако сме ги "възседнали")

...

[RedShift]

On 10.02.2021 г. at 9:37, scaner said:

В теорията на гравитацията има ситуации около сингуларностите, когато пространствена координата се превръща във времеподобна, т.е. може да имаме двимерно (не линейно) време. Твоята дефиниция отрязва такава възможност.

Това е просто смяна на кординати. Не значи, че пространството става време и времето става пространство, нито пък, че имаме двумерно време.

[scaner]

Преди 1 час, RedShift said:

Това е просто смяна на кординати. Не значи, че пространството става време и времето става пространство, нито пък, че имаме двумерно време.

Не е смяна на координати. Това е особеност на решение на уравненията - вселена, или област, в която движение по пространствена координата е еквивалентно на движение във времето. Има доста такива решения, например метриката на Гьодел, или цилиндъра на Типлер, има такова решение и в ергосферата на въртяща се черна дупка, например решението на Кер или решението на Кер-Нюман.

 

[RedShift]

Преди 13 минути, scaner said:

Това е особеност на решение на уравненията - вселена, или област, в която движение по пространствена координата е еквивалентно на движение във времето. 

 

Точно това исках да кажа, но ти го каза коректно.

[Станислав Янков]

Човекът е човешкото съзнание в т. О (човекът само илюзорно се асоциира с очите, заради доминиращата стимулация през това сетиво), като в същата точка е и времето. Човешкото съзнание винаги пребивава в нулевата точка на координатната система, която система винаги е в покой спрямо съзнанието, което значи, че съзнанието винаги пребивава в точката на настоящето, на СЕГА (миналото са различни процеси, записи в човешкия мозък и те създават впечатлението за линията, стрелата на времето). Човекът винаги може да бъде само в едно състояние – в едно пространствено местоположение и в един времеви миг (СЕГА, настоящето), в една точка, в центъра на координатната система винаги в покой спрямо него. Не може да бъде (като съзнание) в две или в повече пространствени или времеви точки едновременно, в един и същи момент (освен може би реалните сензитиви). Точката на съзнанието в центъра на винаги статичната спрямо него негова координатна система може да избира своето преместване навсякъде в трите пространствени посоки, но няма никакъв избор относно измерението на времето, именно защото времето спрямо съзнанието е винаги точката СЕГА, а не второстепенната линия или стрела-запис на спомени в мозъка. Координата на времето като пространство е с разтегната дължина един вид „навътре“ в точката на времето и съзнанието в центъра О на триизмерната графика в покой спрямо съзнанието, недостъпна за регистрация от човешкото съзнание – координатата на времето единствена от четирите пространствени (без време) координати на Вселената е разположена винаги директно спрямо възприятието на човека, за разлика от трите останали пространствени измерения, които са разположени винаги перпендикулярно спрямо същото възприятие (съзнанието). Казано по-художествено – стрелата на времето винаги лети директно срещу човешкото възприятие, затова и винаги представлява точката СЕГА (настоящето) спрямо него.

Всичко останало е движения с различни скорости (пластове, планове, полета) и различни кривини спрямо статичната (в покой) координатна система на съзнанието (наблюдателя). Триизмерната пространствено Вселена също се движи с изключително ниска скорост спрямо неподвижната координатна система на съзнанието (наблюдателя), по три перпендикулярни една на друга посоки (трите пространствени измерения). За да могат да се разтегнат трите пространствени измерения извън точка, до своето перпендикулярно разположение спрямо точката на координатната система на съзнанието (наблюдателя), до безкрайното или почти безкрайно пространство на Вселената, това става за сметка на свиването на четвъртото пространствено измерение (времето) до точка или почти до точка (планковите дължини) – Големият взрив, породил Вселената. Нещо като онези фенери, на които като им завъртиш регулатора - светлината им става от силна и концентрирана в малък участък на слаба и разширена в широк фронт.

Редактирано Януари 8, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Времето като фундаментален феномен е нещо различно от стрелата на времето. Фундаменталното време е квантов феномен и е свързано с нашето усещане ВИНАГИ САМО НА НАСТОЯЩЕТО (на СЕГА), центъра на графиката в горния ми коментар, докато стрелата на времето е макроскопичен, органичен, биологичен феномен - макроскопични записи, на мароскопични събития в макроскопичния ни мозък.

[Станислав Янков]

Съществуват две съвсем различни форми на време - квантовото време и макроскопичното време, като последното се нарича “Стрела на времето” и всички се чудят, защо протича само от минало към бъдеще. Времето като фундаментален феномен е нещо различно от Стрелата на времето. Фундаменталното време е квантов феномен и е свързано с нашето усещане ВИНАГИ САМО НА НАСТОЯЩЕТО (на СЕГА), центъра на графиката в моя по-предишен коментар. При квантовото (фундаменталното) време, за нашето съзнание миналото и бъдещето не са достъпни, за нас те са скрити в точката на непрекъснатото усещане от нас само на настоящето (СЕГА в точката О на графиката, която е и точката на времето). Стрелата на времето пък е изцяло макроскопичен, органичен, биологичен феномен - макроскопични записи, на мароскопични събития в макроскопичния ни мозък. Поради това Стрелата на времето действа изцяло макроскопично (за разлика от квантовото точково време) и подобно на записите на компютърен диск - записва разни макроскопични процеси от минало към бъдеще.

Трите пространствени измерения извън централната точка на съзнанието/времето “израстват” като свръхбавно, почти статично или изцяло статично движение спрямо точката на човешкото възприятие/съзнание/разум/настояще/време/СЕГА в центъра, за сметка на свиващото се до точка или почти до точка (до Планкова дължина) четвърто пространствено измерение. Така се формират трите винаги перпендикулярни една спрямо друга, както и спрямо точката в центъра (съзнанието, времето, четвъртото измерение), разгърнати пространствени координати на “празното” пространство на Вселената - координатната система винаги в покой спрямо точката на съзнанието/времето/СЕГА в центъра на въпросната координатна система.

Редактирано Януари 8, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Координатната система на тримерното пространство, винаги в покой спрямо спрямо всеки наблюдател  (което разтяга координатите на трите пространствени измерения до безкрайност или почти до безкрайност и така прави пространство-времето плоско) и скоростта на светлината, винаги една и съща спрямо всеки наблюдател (което пък скъсява дължината по посока на движението до нула или почти до нула - Планковата дължина) са двата противоположни края, двете противоположни граници за всяко възприятие, за всеки наблюдател. Всичко останало се случва между тези две граници.

Движението назад по оста на четвъртото пространствено измерение (назад по оста на квантовото, фундаменталното време) позволява прехода от движение със скоростта на светлината на безмасовите форми, към движение с досветлинни скорости на масивните форми. Колкото по-голям отрязък назад по четвъртото пространствено измерение (квантовото време) изминава нещо - толкова по-бавно се движи то спрямо наблюдателя, докато не стане неподвижно (в покой) спрямо него (максимален отрязък на връщане назад по четвъртото измерение на квантовото време).

Движението по оста на четвъртото пространствено измерение(квантовото време) може да бъде или в посока на нас, или в посока, обратна на нас, но във всички случаи ние няма да можем да регистрираме всички тези детайли, защото за нас четвъртото измерение (квантовото време) винаги е точково или с Планкова дължина (винаги се движи със скоростта на светлината или с почти светлинна скорост срещу нашето възприятие). По същата причина всичките тези движения напред-назад по оста на квантовото време (четвъртото пространствено измерение) не си отразяват на посоката от минало към бъдеще на макроскопичната Стрела на времето, а се отразяват само сато релативистки ефекти. Двете различни посоки на движение по оста на четвъртото измерение най-вероятно имат общо с дуализма частици-античастици.

[Gravity]

Преди 34 минути, Станислав Янков said:

.

Залиташ твърде много към философски/умозрителни разсъждения. И в резултат се получава салата от думи, чиито смисъл не е ясен.

[Станислав Янков]

Преди 59 минути, Gravity said:

Залиташ твърде много към философски/умозрителни разсъждения. И в резултат се получава салата от думи, чиито смисъл не е ясен.

Защо?! На мен ми изглежда доста логично и засега не забелязвам някакво противоречие на подобен модел с досегашните физически закономерности. Имаме Вселена с четири съвсем равностойни пространствени измерения. Свързани едно с друго в една точка и всяко - перпендикулярно на всяко от останалите три. Там няма време - времето е равностойното четвърто пространствено измерение.

В нашата ситуация скоростта на движение на материята по три от пространствените измерения, трите перпендикулярни на на вашето възприятие, се забавя до НУЛА или почти до нула (например - в хода на Големия взрив и след него) и така се формират трите пространствени измерения с безкрайна или необозримо голяма дължина спрямо нашето възприятие - “празното” и плоско тримерно пространство на Вселената. Четвъртото пространствено измерение започва (или продължава) да се движи със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие (говорим за четиримерен континуум, при което личната ни координатната система винаги в покой може да се разполага винаги в една позиция спрямо нас, независимо какво правим). Нещо подобно на завързана за главата ни силна лампа, винаги точно пред очите ни, както и да се въртим, която непрекъснато ни заслепява и не можем да виждаме нищо. По същия начин, заради непрекъснатото си движение със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие, четвъртото пространствено измерение е винаги недоловимо за нас (винаги се проявява пред нашето възприятие като безразмерна точка или с Планкови дължини).

Понеже четвърто пространствено измерение наподобява времеви ефект, но не е същото като макроскопичната Стрела на времето (записи на разни спомени чрез електро-химичните комбинации на мозъчните неврони) - аз го наричам квантово, фундаментално време. При него е възможно движение напред-назад по оста му, докато при макроскопичната Стрела на времето (записите на спомени в мозъка ни, всичко - на макрониво) такова нещо е невъзможно.

Ако е така - този подход може да даде доста интересни обяснения на доста неща. Въпросът с неопределеностите в квантовата механика няма да реши, те си остават валидни за всичките четири измерения на Планкови дължини, но може да даде например малко по-различно тълкование на курпускулярно-вълновия дуализъм.

[Gravity]

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

Защо?!

Защото са само думи. Нестандартни фрази без опит да се поясни какво означават.

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

На мен ми изглежда доста логично и засега не забелязвам някакво противоречие на подобен модел с досегашните физически закономерности.

Не забелязваш противоречие защото не казваш нищо конкретно, което да се съпостави с тях.

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

Имаме Вселена с четири съвсем равностойни пространствени измерения. Свързани едно с друго в една точка и всяко - перпендикулярно на всяко от останалите три. Там няма време - времето е равностойното четвърто пространствено измерение.

Ето пример за нещо неясно. Какво означава свързани в една точка? Май си мислиш за координатна система и найните координатни оси?

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

В нашата ситуация скоростта на движение на материята по три от пространствените измерения, трите перпендикулярни на на вашето възприятие,

Какво означава перпендикулярна на нашето възприятие!!!? Какво означава скоростта на движение на материята? Скорост спрямо какво? Координатната система, за която си мислиш без да го осъзнаваш? Скоростта на всичкaта матррия, на всяка част от материята? Пълна каша.

Преди 6 минути, Станислав Янков said:

се забавя до НУЛА или почти до нула (например - в хода на Големия взрив и след него) и така се формират трите пространствени измерения с безкрайна или необозримо голяма дължина спрямо нашето възприятие - “празното” и плоско тримерно пространство на Вселената.

Какво означава, че се формират три пространствени измерения! Нали говориш за скоростта по тях. Значи вече ги има? Как така се формират? Какво е дъжина спрямо нашето възприятие?

 

Останалото е подобно. Всичко, което пишеш е неясно. Но най-важното е, че е напълно безполезно. То няма да доведе до каквото и да е разбиране, само до объркване. Нито ще е полезно за разрешаването на каквито и да е въпроси. Само боза приличаща на отговори може да се получи. Ситуацията е идентична с тази при Малоум и неговата хипотеза. Погледни някой от неговите постове и ще разбереш как изглежада твоите.

 

 

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, Gravity said:

Какво означава свързани в една точка? Май си мислиш за координатна система и найните координатни оси?

Какво означава перпендикулярна на нашето възприятие!!!? Какво означава скоростта на движение на материята? Скорост спрямо какво? Координатната система, за която си мислиш без да го осъзнаваш? Скоростта на всичкaта матррия, на всяка част от материята? Пълна каша.

Какво означава, че се формират три пространствени измерения! Нали говориш за скоростта по тях. Значи вече ги има? Как така се формират? Какво е дъжина спрямо нашето възприятие?

Да, става дума за съвсем обичайната Декартова координатна система, която си се ползва във физиката. В едно двуизмерно пространство (следващото изображение), което ако не греша се нарича двуизмерен пространствен континуум, могат да се определят всякакви двуосни координатни системи, с всякаква ориентация и движение в рамките на двуизмерното пространство. Единственото задължително при изграждането на тези координатни системи в плоско двумерно пространство е - независимо от тяхната ориентация в пространството, те да се събират в една обща точка, под ъгъл 90 градуса. При тримерното пространство е същото и координатните системи могат да имат всякакви ориентации и движения, но при плоско тримерно такова те винаги трябва да се състоят от три оси, съединени и трите в една обща точка и всяка от осите - перпендикулярна (под ъгъл от 90 градуса) спрямо останалите две.

Всичко си е изцяло както досега, с всички обичайни и общоприети техники, използвани в СТО и ОТО. Аз не градя чисто нова физика. Единствената разлика при мен е, че предлагам Стрелата на времето от пространствено-времевите диаграми на Минковски, пък и във всички останали случаи досега, да се разглежда като един вид макроскопично време или просто запис на поредица спомени от миналото чрез невроните на мозъка ни, а пък към общоприетите три пространствени измерения да се добави още едно четвърто пространствено измерение, което да е разположено и да се движи спрямо възприятието ни така, че ние да не сме в състояние да отчетем присъствието му. Сега като се замисля - в общи линии предложението ми се доближава доста до това за пет-измерен пространдствено-времеви континуум (нещо като при Калуца-Клайн), при който четвъртото пространствено измерение е "увито" на планкови дължини заради директното му движение пряко срещу нашето възприятие със светлинна скорост.

Какво е едно измерение по принцип? Това е пространствено отстояние, "вътре" в което могат да стават разни неща. Как се формира едно такова пространствено отстояние? Гледали сме клиповете, как ако страничен наблюдател гледа два излитащи в пълен синхрон космически кораба (все едно са завързани с твърда връзка един за друг, без реално да е така), той ще отчете, според СТО, скъсяване по посоката на движението им не само на двата кораба, но и на "празното" пространство между тях. Тоест - при нарастване на скоростта до тази на светлината се наблюдава скъсяване по посока на движението до НУЛА или до Планкова дължина на самото пространство. Тогава, ако скоростта на пространството започне да намалява спрямо наблюдателя до нула или почти до нула, какво ще стане? Няма ли пространствените измерения да се разтегнат до безкрайност или почти до безкрайност и така да се формират трите пространствени измерения на Вселената, с плоска или почти плоска геометрия и с перпендикулярни дължини спрямо възприятието на наблюдателя - "празното" пространство на тази Вселена, в което стават всевъзможни неща, включително ни има и всички нас? И принципно, празното пространство-време не е ли някакъв вид материя (всичките обяснения на Скенер в тази връзка)? Аз само допълвам, че тази материя на пространство-времето се движи спрямо наблюдателя или пък е в повече или по-малко покой спрямо него и когато е в някакъв вид покой (или в много-много бавно движение) - това дава гигантското разтежение на трите пространствени измерения на Вселената.

Освен това предполагам, че при квантовата механика няма време от макроскопичния тип на Стрела на времето (записи на спомени в мозъка, които не пречат ние да пребиваваме само в един момент дори и на макрониво - в настоящето, в момента СЕГА). Около планковите дължини всички неща там могат да стават едновременно (събирането на всичките възможни пътища по Файнман) и това да е причината за всичките неопределености. На макрониво голяма част от алтернативните варианти се замъгляват, заради нищожните дължини на вълната на неопределеността на макрониво и се стига до регистрацията от нас на само едно събитие в един и същи момент СЕГА (в постоянното настояще).

Редактирано Януари 10, 2023 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Каква е разликата между процесите на квантово и на макрониво? На квантово ниво с приближаването към Планковите дължини изчезва времето като макроскопичен феномен (Стрелата на времето). Започваме с електрони и фотони през два процепа, които преминават ЕДНОВРЕМЕННО и през двата процепа (ЕДНОВРЕМЕННО преминаване през всички възможни пътища) и с достигането до Планковата дължина макроскопичното време изчезва напълно за всички процеси на това равнище и всички те, без изключение, се случват ЕДНОВРЕМЕННО (квантово-механичните флуктуации). Обратното, с преминаването към все по-големи мащаби (все по-голямото намаляване на дължината на вълната на неопределеността на макрониво) едновременното случване на всичко се заменя със случването на само един вариант от нещо в множество отделни, последователни моменти.

[tantin]

Преди 13 часа, Gravity said:

Залиташ твърде много към философски/умозрителни разсъждения. И в резултат се получава салата от думи, чиито смисъл не е ясен.

Точно там е работата.  В тия науки нещата се изказват по-добре през формулите. Но понеже на Стенли мат. формули не са му силната част, опитва се да прекара същината на материята през въображение и думи..  И се получава нещо като във въображенията на един наш съвременен модерен писател.. Да не му казвам името.  Има един израз: полу-сън.  Някъде между въображението и реалността. Между съня и будното състояние. 

Само дето по тоя подход до никъде няма да се стигне. Нито се решават така задачи, нито се поставят нови задачи за решаване. Поне рисунките да бяха малко по-креативни.   Добре поне че Стенли си усъвършенства речника и вече борави с множество физични термини.  Напредък има... 

Да видим коя е следващата точка в "анализа". 

[Станислав Янков]

Преди 6 часа, tantin said:

Точно там е работата.  В тия науки нещата се изказват по-добре през формулите. Но понеже на Стенли мат. формули не са му силната част, опитва се да прекара същината на материята през въображение и думи..  И се получава нещо като във въображенията на един наш съвременен модерен писател.. Да не му казвам името.  Има един израз: полу-сън.  Някъде между въображението и реалността. Между съня и будното състояние. 

Само дето по тоя подход до никъде няма да се стигне. Нито се решават така задачи, нито се поставят нови задачи за решаване. Поне рисунките да бяха малко по-креативни.   Добре поне че Стенли си усъвършенства речника и вече борави с множество физични термини.  Напредък има... 

Да видим коя е следващата точка в "анализа". 

Да, за съжаление формулите са ми проблем. С по-простите, от училище, се оправям, ама те не вършат достатъчно работа... Въпреки това, всяка формула, която има отношение към физическата реалност, се проявява като съответна визуализация и усет, посредством човешките сетива и мозъчни процеси (всичко това се подчинява на физическите закономерности и ограничения). И все пак, когато ние гледаме някоя кола на улицата и въобще улицата - не виждаме купчини физически формули, нали?

Но ще стигна и до Е=мс2 в скорошен момент (просто не бързам), защото винаги стои въпроса, как при елементарна частица като електрона, ако съществуваше някаква възможност тя да се установи в покой, въпреки това се намира енергия като от някакво движение и при това - движение със скоростта на светлината? Движение със скоростта на светлината “вътре” в частица без пространствени размери!

Ясно е, че електронът не може да бъде в покой, заради квантовите ограничения. Когато някак си знаеш, че в момента на замерване на местоположението на електрон неговата скорост е била нула, ти ще знаеш едновременно неговото местоположение и скорост, което не се позволява от квантовата механика. Обаче именно благодарение на формулите, след като намериш скоростта на електрон, без неговото местоположение и при условие, че няма пречка да знаеш неговата маса в покой (винаги една и съща) - ти можеш да извадиш енергията от движението му и остава гореспоменатата енергия от някакво движение със скоростта на светлината в област без размери (движението по координатата на времето). Сега вече може ясно да се види, как това съвпада изцяло с моята представа за движение по четвъртото измерение, за което толкова изписах досега.

Всичкото объркване идва от смесването в представата за време на две съвършено различни неща - биологични архивации на събития в човешкия мозък (макроскопичната Стрела на времето) и квантовото, фундаменталното време - четвъртото пространствено измерение, по което именно става движението със скоростта на светлината по оста на времето, когато няма движение през трите пространствени измерения (Минковски).

[Gravity]

On 11.01.2023 г. at 7:32, Станислав Янков said:

Да, за съжаление формулите са ми проблем.

"Neglect of mathematics works injury to all knowledge, since one who is ignorant of it cannot know the other sciences of the things of this world. And what is worst, those who are thus ignorant are unable to perceive their own ignorance and so do not seek a remedy." - Roger Bacon (1219/20 – 1292)

[КамелияМиладинов]

On 9.02.2021 г. at 21:33, Sissoev said:

Здравейте, мили фи физици

Видях, че много ми харесахте идеята за относителността на едновременността и яко сте затънали в нея, та реших да ви вкарам в друго блато  
Това е част от едно клижле, което почти съм завършил и скоро ще може да му се насладите изцяло.

 

Време

 

Според Оксфордския речник, Времето е:
 непрекъснат процес на съществуване и събития от миналото през настоящето към бъдещето.

Кратко определение за Време, което един физик би ви поднесъл, е:
 непространствен континуум, в който се проявяват събитията.

Определението, което се приема за пълно и научно издържано е:
 непрекъсната, измерима величина, в която събитията се проявяват в последователност от миналото, през настоящето, към бъдещето.

Определението което Уикипедия дава е:
 Времето е измерение, в което се проявяват събитията в ред от миналото, през настоящето към бъдещето, а също и мярка за продължителност на събитията и промеждутъците между тях.

Забележете, че научните определения за Време, държат събитията да се проявяват в него.
 Което извиква въпрос подобен на онзи с кокошката и яйцето; кое е първо, събитието или времето?
 Би ли имало време, ако нямаше събития и би ли имало събития ако нямаше време?
 Нека си направим един мисловен експеримент и видим какво ще получим като резултат,

 

Времето ли е първо или Събитието.
 
 Представете си Вселена без нито едно движение, Вселена от пространство, неподвижни предмети и елементарни частици.
 Такава вселена, разбира се е невъзможна, защото самата материя се проявява чрез движението на елементарните частици, но заради мисловния експеримент, нека всичко във вселената спре да се движи.
 Според определението за време, не бихме могли да говорим за Време в такава измислена вселена, защото липсват събития. Следователно в тази измислена Вселена НЯМА ВРЕМЕ.
 Сега, нека в нея задвижим едно кубче лед, като го плъзнем към стената. Ето то минава разстоянието и се спира в стената.
 Редно ли е да кажем, че това събитие се случва във времето, след като вече определихме, че в тази вселена няма Време?
 Ако това ви се струва като логическа клопка, и настоявате, че събитието наистина се извършва във времето, бих ви помолил да го докажете, като измерите времето за протичане на това събитие.
 Та, колко време пътува задвижения предмет докато се спре в стената?
 Не можете да определите, нали? Защо? Защото в тази измислена вселена нищо не се движи, освен един предмет.
 Ама ще кажете, това че не можем да измерим Време, не значи, че липсва Време.
 Точно това значи, защото според определението, времето е и мярка за измерване продължителността на събитията.

Нека сега задвижим една перка в тази неподвижно „замръзнала“ вселена, като я завъртим около оста ѝ, и пак да побутнем кубчето лед към намиращата се наблизо стена.
 Сега можете ли да определите времето за което е изминат пътят до стената?
 Разбира се, че можете.
 Времето за пътуване до стената на кубчето ще е равно на броя завъртания около оста на перката; кубчето е пътувало до стената три завъртания и половина.

 Следователно вярното определение за време е:
 възприето от съзнанието съотношение между две или повече едновременно протичащи събития.
 
 Това е единственото определение за Време, което не може да бъде логически опровергано и ще издържи на всеки мисловен експеримент и логическо предизвикателство. Простотата му се състои в простичкия израз „случило се е, докато нещо друго се е случило“. Дали ще мерим времето със завъртания на земята около оста ѝ, или с продължителността на осцилации при атомен часовник, винаги ще имаме най-малко две събития, които нашето съзнание ще съпоставя, за да създаде време.

За науката обаче, поставянето на Съзнанието в определението за Време е абсолютно неприемливо.
 Учените ще твърдят, че съотношението между двете събития съществува и без да е отчетено от съзнанието. Следователно, дори определението да е вярно, Времето съществува и без наличието на Съзнание.
 Такова възражение би било грешно, защото „съотношение“ е умствена концепция, резултат от съзнавано сравнение. Ако няма съзнателно сравняване, не съществува и концепцията „съотношение”. Тогава нещата са просто отделни сами за себе си.

Науката упорито отказва да разглежда съзнанието като неразделна част от вселената, и това е най-голямата спирачка, която ни препъва в разбирането ни за вселената, и дори бих казал - в развитието на технологиите.
 Не е ли нелогично и смешно, че цялото си знание имаме благодарение на съзнателното наблюдение и анализ на Вселената, но в същото време не включваме Съзнанието като съставна част от нейната постройка.

Не трябва да смесваме, казват учените, обективната наука със субективната философия. И тук те най-много грешат.
 Защо?

Нека приемем, че имаме само едно сетиво - това за допир. Тогава за нас вселената би се ограничила само до онова, до което можем да се допрем. Ние не бихме осъзнавали Вселената такава, каквато я осъзнаваме сега, и за нас тя би имала съвсем други свойства и качества.
 Да, биха казали учените, но това не би променило истинското състояние на Вселената. На което аз бих възразил така: онова, което виждаме с петте си сетива също не ни дава точна представа за Вселената, защото ако бихме имали шесто, седмо и осмо сетива, щяхме да я осъзнаваме по съвсем друг начин, щяхме да познаваме истинското ѝ състояние.

Какво общо има това с философията, ще попитате?
 Ами според философията, ние не бихме могли да мислим онова, за което нямаме сетива, и то би било несъществуващо, както несъществуващо сега за нас е всичко, което не може да бъде измерено (осъзнато) от петте ни сетива.
 Това философско твърдение е основано на абсолютна логика и ни казва, че светът не съществува вън от нашето съзнание.
 Съзнанието построява (създава) вселената от информацията, донесена до него чрез нашите пет сетива. Ако сетивата бяха шест, Вселената би била по-различна. По-различна би била и ако сетивата ни бяха две, едно или три.
 И за да го направя още по-разбрано, ако ни липсваше зрението, нашата наука не би била основана на това сетиво и учените не биха могли да мислят това сетиво, не биха имали концепцията за зрение, за да твърдят, че макар да не виждаме светлината тя съществува. Това е толкова просто, че дори ме досрамя да го напиша.

Но да се върнем върху умуването си за Времето.
 Стигнахме до там, че за да има Време е нужно съзнание, което да наблюдава събитията и да ги съотнася едно към друго.
 Липсата на Съзнание във Вселената значи единствено липса на концепция за Време. Нещата продължават да са си същите в една Вселена, в която липсва съзнателно наблюдение; движението е там, събитията са си там, материята си е там. Липсва само съзнателно наблюдение, което да създаде концепцията за Време.

Съзнанието създава Времето!

Много интересни разсъждения! Бих чела още от тях. А допускате ли, че освен човешкото съзнание, има и друго съзнание - Божие? И именно То създава времето. Защото, преди появата на човек, са се случили други събития, които човекът заварва при появата си и осъзнава, че времето е съществувало и преди него.

 

Освен това, животните, а и растенията, имат свои "несъзнателни" биологични часовници, които се настройват спрямо циклите на луна, земя и т.н. Т.е. времето бива отчитано и от тях, без да притежават типичното за човека съзнание. Но, ако допуснем, Божието съзнание като първопричина за времето, то всичко се навързва, защото съвсем съзнателно, Той е заложил във всяка частица жива и нежива материя, механизми за отмерване на времето.

"времето е и мярка за измерване продължителността на събитията."

Времето измерва и продължителността на състояния на  покой, не мислите ли? И в такъв случай, дори и нищо да не се случва в тази, предложена от Вас, неподвижна вселена, времето отмерва колко дълго тя е в покой. 

Редактирано Август 21 от КамелияМиладинов

[Димитър Йорданов]

Преди 9 часа, КамелияМиладинов said:

Много интересни разсъждения! Бих чела още от тях. А допускате ли, че освен човешкото съзнание, има и друго съзнание - Божие? И именно То създава времето. Защото, преди появата на човек, са се случили други събития, които човекът заварва при появата си и осъзнава, че времето е съществувало и преди него.

 

Освен това, животните, а и растенията, имат свои "несъзнателни" биологични часовници, които се настройват спрямо циклите на луна, земя и т.н. Т.е. времето бива отчитано и от тях, без да притежават типичното за човека съзнание. Но, ако допуснем, Божието съзнание като първопричина за времето, то всичко се навързва, защото съвсем съзнателно, Той е заложил във всяка частица жива и нежива материя, механизми за отмерване на времето.

"времето е и мярка за измерване продължителността на събитията."

Времето измерва и продължителността на състояния на  покой, не мислите ли? И в такъв случай, дори и нищо да не се случва в тази, предложена от Вас, неподвижна вселена, времето отмерва колко дълго тя е в покой. 

Коментара ти е някакви религиозни ала бала в научния раздел "Физика". Ако ще участваш в тази тема и в другите в раздел "Физика" не говори за вярата си, религията си и своите фантазии. За тях си има раздели "Религия", "псевдонаука", "общи", където може спокойно да ги обсъждаш, след като се запознаеш с правилата на форума. А тук в този раздел и тема - включвай се, ако имаш нужните познания или просто чети, ако си пълен лаик (като мен) и не цапай темите! 

Извинявам се за офтопика, но религиозния буламач няма място в строго научни раздели и теми! 

[Джереми]

Преди 12 часа, КамелияМиладинов said:

Времето измерва и продължителността на състояния на  покой, не мислите ли? И в такъв случай, дори и нищо да не се случва в тази, предложена от Вас, неподвижна вселена, времето отмерва колко дълго тя е в покой

Да но пак ни трябва нещо движещо се периодично като часовник или махало за да измерваме това състояние на покой.

[Джереми]

On 9.02.2021 г. at 21:33, Sissoev said:

Времето ли е първо или Събитието.
 
 Представете си Вселена без нито едно движение, Вселена от пространство, неподвижни предмети и елементарни частици.
 Такава вселена, разбира се е невъзможна, защото самата материя се проявява чрез движението на елементарните частици, но заради мисловния експеримент, нека всичко във вселената спре да се движи.
 Според определението за време, не бихме могли да говорим за Време в такава измислена вселена, защото липсват събития. Следователно в тази измислена Вселена НЯМА ВРЕМЕ.
 Сега, нека в нея задвижим едно кубче лед, като го плъзнем към стената. Ето то минава разстоянието и се спира в стената.
 Редно ли е да кажем, че това събитие се случва във времето, след като вече определихме, че в тази вселена няма Време?
 Ако това ви се струва като логическа клопка, и настоявате, че събитието наистина се извършва във времето, бих ви помолил да го докажете, като измерите времето за протичане на това събитие.
 Та, колко време пътува задвижения предмет докато се спре в стената?
 Не можете да определите, нали? Защо? Защото в тази измислена вселена нищо не се движи, освен един предмет.

Единственото движение в такава покояща се безвремева  вселена, е кубчето лед което се плъзга към стената. Неговото движение внася понятието за време в тази покояща се безвремева вселена, и спокойно можем да кажем че в тази вселена е протекло време от началото на движението на леденото блокче до края на движението му, и се равнява на отстоянието от началната точка на движение до крайната точка на движението му. Времето представлява "протяжност" на събития, пространството - протяжност на обекти. Естествено ако разглеждаме вселена без движещи се обекти в нея, няма "протяжност" на събития но има протяжност на обектите в нея. Представете си пък например че има вселена без обекти в нея, но има събития в нея, всичкото ще важи в обратен ред.

[Втори след княза]

Срещам затруднение. Излиза, че времето може да се мери само от наблюдател извън системата. Разглеждам любимата система "горяща свещ".  Процесът на изгарянето й не може да се определи в тази система. Примерно не можем да определим със средства от самата система колко време е изтекло за да изгори до половина. Трябва ни друга система, в която има друг процес за да ги сравним. Все едно какъв. Можем да мерим с изтекъл пясък, клатене на крака дори, но само извън нея. Хм.

Така можем да мерим и време на безвремие  т.е. липса на процеси в някаква система само извън нея.

Така ли е и във вашето разбиране?

[КамелияМиладинов]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Срещам затруднение. Излиза, че времето може да се мери само от наблюдател извън системата. Разглеждам любимата система "горяща свещ".  Процесът на изгарянето й не може да се определи в тази система. Примерно не можем да определим със средства от самата система колко време е изтекло за да изгори до половина. Трябва ни друга система, в която има друг процес за да ги сравним. Все едно какъв. Можем да мерим с изтекъл пясък, клатене на крака дори, но само извън нея. Хм.

Така можем да мерим и време на безвремие  т.е. липса на процеси в някаква система само извън нея.

Така ли е и във вашето разбиране?

В тази система с горяща свещ, обаче, има и друг процес, макар невидим на пръв поглед - изчерпването на кислорода. Свещта ще гори, толкова време, колкото е нужно да се изчерпи наличния в системата кислород. Затова и по-интересният въпрос е може ли да се говори за време в затворена система намираща се в покой.