Време? Какво е времето?

[самотния вълк]

On 10.02.2021 г. at 12:30, Sissoev said:

Ако няма съзнателно наблюдение, чрез което се проявяват отношенията между събитията няма да има и време. Ще има просто събития.
Ние наблюдаваме минали събития с в космоса, защото на светлината от събитията ѝ трябва време, за да стигне до нас и това не е доказателство, че времето съществува, а че са съществували събития, кото ние виждаме.

Тук сам се оборваш. Светлината е пътувала през космоса няколко хиляди години, без никой да я наблюдава и сам признаваш, че й е трябвало време, за да стигне до нас

[Малоум 2]

Преди 8 минути, Ниkи said:

А, ако са две деца и хвърлят две топки, които се удрят във въздуха? Какво ще види Сиссоев от кея?

В тази "тема" - ще види две различни криволинейни траектории на топките и как ще се сблъскат, според мен... В другата тема за относителност на едновременността - не знам.

...

[Шпага]

Снощи гледах този много готин филм:

https://filmi7.com/filmi/ekshani/1525-deja-vu-2006.html

Точно си е по темата за времето

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Ниkи said:

Не ти трябва пространство, но уточняваш, къде се намира канчето ... Шегувам се

Всичко е свързано,... но иначе да, може да пренебрегнеш нещо ако смяташ, че не играе съществена роля за конкретната цел

Стига се до "правило": Целта оправдава абстракциите!

...

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Защо имам някои полунаучни резерви:

Време и пространство свързва процесът "движение", "преместване". Въвеждането на понятие "скорост" е именно това- път за време.

Обаче ако разглеждаме Е/М, тогава ще бъдат свързани енергия и маса, при това енергията с нейните полеви изменения и кривини. А това е много пренебрегвано. Ако разглеждаме процес в точка,  прим: "След колко калории кипва канче чиста вода на морското равнище на земята", пространство не ни е нужно. Мисля си, макар и повърхностно, че дори ако разглеждаме "избиване на електрон от фотон", имайки предвид явлението в някаква точка, то пространство пак не ни е нужно. Ако ни интересува обаче скорост, то се появява отново. Тази относителност, която имам предвид, се състои в следното: В зависимост от разглежданото явление можем да се абстрахираме от дименсии, които нямат значение. То науката е основана на това- абстрахиране от незначителното. Така че всяко явление, процес, събитие, което не включва преместване като интересуващ ни въпрос няма нужда от пространството.

С времето не е така. Всеки процес включва време, продължителност, като основна характеристика. То обаче може да е в отношение с други измерими характеристики- маса, температура, сила на ел. ток или интензивност на поле... естествено и разстояние.

Малко сложно обяснено, но ... се е работило и се работи по въпроса:

https://megavselena.bg/ucheni-tvardyat-che-sa-otkrili-portal-kam-petoto-izmerenie/

Учени твърдят, че са открили портал към петото измерение

Тъмната материя може да е резултат от фермиони, изтласкани в изкривено пето измерение. Тази теория се основава на идея, изложена за първи път през 1999 г., но е уникална в своите открития. Тъмната материя съставлява 75 процента от материята, но никога не е била наблюдавана … все още.

В ново проучване учените казват, че могат да обяснят тъмната материя, като поставят частица, която се свързва с пето измерение.
Докато „изкривеното допълнително измерение“ (“warped extra dimension” или WED) е запазена марка на популярен физически модел, въведен за първи път през 1999 г., това изследване, публикувано в The European Physical Journal C, е първото, което последователно използва теорията, за да обясни дълготрайния проблем на тъмната материя в рамките на физиката на частиците.

Нашите познания за физическата Вселена разчитат на идеята за тъмната материя, която заема по-голямата част от материята във Вселената. Тъмната материя помага на учените да обяснят как работи гравитацията, тъй като много от характеристиките биха се разтворили или разпаднали без „х фактора“ тъмна материя. Въпреки това тъмната материя не нарушава частиците, които виждаме и „усещаме“, което означава, че трябва да има и други специални свойства.

„Все още има някои въпроси, които нямат отговор в рамките на стандартния модел на физиката“, обясняват учените от Испания и Германия в своето проучване. „Един от най-значимите примери е така нареченият йерархичен проблем, въпросът защо бозонът на Хигс е много по-лек от характерната скала на гравитацията. Стандартният модел на физиката не може да побере някои други наблюдавани явления. Един от най-ярките примери е съществуването на тъмна материя. „

Новото проучване се опитва да обясни наличието на тъмна материя с помощта на WED модел. Учените са изследвали фермионни маси, които според тях могат да бъдат предадени в петото измерение чрез портали, създавайки реликви от тъмна материя и „фермионна тъмна материя“ в рамките на петото измерение.

Могат ли пътуващите в измерения фермиони да обяснят поне някои от характеристиките тъмната материя, които учените досега не са могли да наблюдават? „Знаем, че в стандартния модел на физиката няма жизнеспособен кандидат за тъмна материя – казват учените, – така че този факт вече изисква присъствието на нова физика.“

По същество ключова част от математиката създава обемисти маси от фермиони, които се проявяват в така нареченото изкривено пространство от пето измерение. Този джобен „тъмен сектор“ е един от възможните начини да се обясни огромното количество тъмна материя, която досега не е открита, използвайки традиционни измервания, предназначени за стандартния модел на физиката. Фермионите, пресечени през портал към изкривено пето измерение, могат да действат като тъмна материя.

Как бихме наблюдавали този вид тъмна материя, за да я проверим? Към днешна дата това е задържането на много различни теории за тъмната материя. Но всичко, което би било необходимо, за да се идентифицира фермионната тъмна материя в изкривено пето измерение, би бил правилният вид гравитационен вълнов детектор, нещо нарастващо по разпространение по целия свят. Всъщност отговорът на загадката за тъмната материя може да е съвсем близо.

...

...

(Разбира се това са обвивки (от еквипотенциални криви), подобно - като балонче от пяна, които се държат като информация, какво се е съдържало в тях, докато се откъснат от частиците, които са ги образували. Въздействат върху други обекти и променят някои физични величини слабо, но участващи в силовите им взаимодействия. Затова не са открити, въпреки,че от отдавна са известни резонансните частици, съдържащи за кратко време: 10^(-23)s повече от две частици в себе си. Такава обвивка е и Хигс-бозона. Самите балончета съдържат (освен инфо по форма и размер) и енергия, която трябва да "влиза" в сметките за маса на разпадите след въздействие)

...

[laplandetza]

Открих най - простия до днес постигнат от мен теоретиченМетод за Идеално сверяване на часовници, напълно Вътресистемно и Универсално.Идеалното сверяване е Такова каквото се постига в ИОС - Физическо Състояние на Покой ( привелигирована система на псевдоабсолютен покой -абсолютен локален покой). Когато мога ще го опиша в нова тема.

[Малоум 2]

И още по-интересно - смяна на координата Х с времева координата - практически:

...

[Шпага]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Стига се до "правило": Целта оправдава абстракциите!

...

А понякога се стига и до "правилото": Целта оправдава математиката /чистата математика/

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vsichki-patuvame-prez-prostranstvo-vremeto-sas-skorostta-na-svetlinata_165070.html

Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината

Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината. Аз, вие, котката (дори котката на Шрьодингер), Земята, Слънцето, битове и байтове и всякакви частици, включително фотоните.

Става дума за пространство-времето обаче. Разбира се, ние пътуваме с различна скорост през космоса, дори може да стоим неподвижно в нашата координатна система. Тази координатна система се движи относително спрямо други координатни системи, например може да седите неподвижно, докато четете това, но сте на Земята (повечето хора сме тук, на Земята), която се върти с 1600 км/ч при екватора, и Земята също се движи около Слънцето (със 107 000 км/ч), а Слънцето се движи около центъра на Млечния път (828 000 км/ч). Млечният път също се движи спрямо на всяка друга галактика със скорост 600 км/сек или 2 160 000 км/ч.

Но нищо от гореспоменатото, с изключение на фотоните, не се движи със скоростта на светлината (която е 300 000 км/сек или 1 808 000 000 км/ч за сравнение). Нашето движение през пространство-времето, от друга страна, е различно.

Всички пътуваме със скоростта на светлината през пространство-времето.

Пространство-времето

Пространство-времето е 4-измерна концепция, трите пространствени измерения, наричани още пространство, и едно времево измерение. Нашата скорост е разпределена между четирите компонента и тъй като скоростта има посока, тя е 4-мерен вектор U = γ(c, v_x, v_y, v_z), където γ е коефициентът на Лоренц. 

За уравненията няма значение как ще разпределим движенията си в 3-те пространствени измерения x, y и z, ние се грижим само за скоростта, а не за скоростта с определена посока, затова казваме, че движението е разпределено в два компонента, пространство и време.

Когато например не се движим през пространството (в нашата координатна система), тогава ние се движим във времето с максимална скорост. Когато фотонът се движи с максимална скорост, c, той изобщо не се движи във времето. За фотона няма времева компонента.

Можем да нарисуваме координатната система по този начин, с пространство върху оста x и време t, върху оста y.

Нашата обща скорост през пространство-времето е постоянна и се състои както от движение през пространството, така и през времето. Когато се движите по-бързо през пространството, вашата времева компонента ще бъде по-малка в сравнение с някой, който стои неподвижен. Кредит: Wikipedia Commons

Движението през пространство-времето е показано в координатната система като вектор (стрелката) от началото (0,0) до пунктираната дъга.

Някой или нещо, което стои неподвижно в своята кооординатна система, ще пътува само по оста y (време), без да използва никоя част от пространствения компонент. Някой, който пътува по-бързо, ще има компонент на оста x (пространство) и компонент на оста y (време), но компонентът време ще бъде по-малък от този, който стои неподвижен в пространството.

Колкото по-бързо се придвижваме в пространството, толкова по-малък ще бъде нашият времеви компонент. Това се нарича ефект на забавяне  на времето в теорията на относителността, а компонентът на времето по оста y се нарича собственно време. Това е времето, измерено от часовник в движещата се кооординатна система.

Светлината

Най-бързите обекти в космоса са безмасовите фотони (електромагнитната сила и това, което виждаме като светлина) и глюони (носители на на силното взаимодействие и ядрена сила). Тези частици използват само пространствения компонент и за тях собственното им време е нула.

Това означава, че фотонът не усеща времето. Фотоните, които измерваме от Големия взрив, се улавят от нашите детектори са същите (от тяхна гледна точка), които са възникнали, въпреки че за нас това е било преди 13,8 милиарда години.

За един фотон началото и краят на Вселената и всичко между тях се случва в един и същ момент от времето.

Когато фотоните се движат в пространството с максималната скорост на светлината, без част от компонента на времето, те също ще изпитат ефекта на скъсяване на дължината максимално. Цялото разстояние, през което преминават, ще бъде свито до една точка.

По този начин, ако пътувате само през пространството в пространство-времето, скоростта ви ще бъде максимална в пространството, няма да имате усещане за времето и разстоянието ще бъде сингулярност. Ускорението на маса с такава скорост ще изисква безкрайно количество енергия, поради което само безмасовите частици могат да пътуват с тази скорост през пространството.

Ако пътувате само във времето, вашето собствено време (времето, измерено на часовника ви) ще бъде максимизирано. Това е и най-мързеливият начин - не се изисква енергия.

Мързелива котка, пътуваща със скоростта на светлината през пространство-време с максимален компонент във времето и без компонент през пространството в собствената си координатна система. Кредит: Erik-Jan Leusink/Unsplash

Диаграма на Минковски в пространството и времето

Една по-добра координатна система би използвала c.t на оста на времето, вместо само t, тъй като единиците тогава са сравними: c.t е скоростта на светлината по времето, така че дименсията е метри в секунда по секунди, което ни дава единица метри, и тогава остават само  пространствени координати.

Този вид координатна система се нарича диаграма на Минковски.

Диаграмата на Минковски за пространство-времето, показваща движението през пространство-времето на обект, който стои неподвижно (синьо) и светлина (жълто). Кредит: Wikipedia commons

Сега човек, стоящ неподвижно в своята координатна система, се е преместил на разстояние c.t по оста y. Тъй като е прекарал време t в изминаването на това разстояние, той се движи със скорост c през пространство-времето. (Скоростта е разстоянието, разделено на времето: c.t/t=c).

Той, разбира се, не пътува през пространството със скоростта на светлината, което би изисквало движение по оста x. Скоростта в комбинацията от пространство и време е c за човека, който стои неподвижно.

Светлината би била диагонална линия през пространствено-времевата координата, движеща се със скорост c.

Нашето движение през пространство-времето може да бъде представено в диаграмата на Минковски като наша световна линия. Диаграмата може да бъде изчертана и с две пространствени измерения в 3D-диаграма, както се вижда по-долу (за съжаление не можем да изчертаем 4D диаграма с трите пространствени оси). Тогава световната линия на светлината ще се превърне в светлинен конус. Всичко от другата страна на светлинния конус е недостъпно за нас, тъй като ще изисква информация, пътуваща по-бързо от светлината през пространство-времето.

Вие (в червено) се движите във времето, а понякога и в пространството. Световната линия на светлината (или светлинният конус, ако нарисуваме диаграмата на Минковски с две пространствени оси на една и съща ос), е границата на това, което може да изпитате.

Като цяло всички се движим с общата скорост на светлината, c, през пространството-времето, като скоростта се разпределя между пространството и времето. Не можем да се движим по-бързо от светлината през пространството. И нито можем да пътуваме по-бързо, нито по-бавно от светлината през пространство-времето. Това е постоянната скорост на всичко в тъканта на пространство-времето.

Луис Карол Епщайн (Lewis Carroll Epstein), автор на няколко научно-популярни бестселъра, обяснява:

„Не можете да вървите по-бързо от светлинната скорост, защото не можете да вървите по-бавно от светлинната скорост. Винаги се движите със скоростта на светлината през пространство-времето. Ако използвате част от скоростта си, за да преминете през пространството, ще имате по-малка скорост във времето".

Авторът Ленка Отап (Lenka Otap) е компютърен учен, изучаваща астрофизика в Университета в Копенхаген.

Източник: We All Travel Through Spacetime at the Speed of Light, Medium

...

...

(Всичко това щеше да е вярно - да припомня, ако: Ние измерваме само ИЗМЕНЕНИЯ от неподвижното ЕМПоле - а това е така.

Зрънцевият модел вакуум, който не сменя местата на зрънцата в пространствена вакуумна решетка и когато е несмутен от подредени по вектор-момент на импулс на зрънцата, от флуктуации - заради трептенията им "на място", създава неподвижното ЕМПоле. Всяко подредено смущение пренася импулс по причина-следствие, като причината е токовото подреждане, възстановяване на смутеното от тока, което си е закъснение по "време", а следствието - преместване на тока в посока възстановяване. Така - от "неподвижното" се постига ДВИЖЕНИЕ, което отчитаме с пренос на импулс. С вълнови характеристики, заради непрестанното образуване на зрънцата "по място" с огромна честота - около 10^(26)Hz. Така имаме пренос на ток и закъснителни процеси - това "моделира" всички видове взаимодействия, а и възможностите за измервания от нашата апаратура, или "биоапаратура".)

...

[Gravity]

Това е доста популярно, но и напълно безполезно. Ако човек не е наясно с математиката това само ще го подведе. Строго погледнато, то не е и вярно. В пространство-времето всичко се движи със скоростта на светлината, освен самата светлина. Светлината се движи със скорост нула в пространство-времето. 

[Шпага]

Преди 33 минути, Gravity said:

В пространство-времето всичко се движи със скоростта на светлината, освен самата светлина. Светлината се движи със скорост нула в пространство-времето. 

От това, което си написал, може да се направи един-единствен извод - а именно, че все пак съществува система, в която светлината е неподвижна, и че тази система всъщност е на самото пространство-време

[Шпага]

Според мен:

В пространство-времето нищо не се движи. То е абсолютно и - съответно - се отличава с абсолютна неподвижност.

[laplandetza]

Преди 1 минута, Шпага said:

Според мен:

В пространство-времето нищо не се движи. То е абсолютно и - съответно - се отличава с абсолютна неподвижност.

Ами ако е Относително? Дефинирай Състояние на Вселенски Абсолютен Покой.

[laplandetza]

Преди 5 минути, Шпага said:

От това, което си написал, може да се направи един-единствен извод - а именно, че все пак съществува система, в която светлината е неподвижна, и че тази система всъщност е на самото пространство-време

Добро утро! Тази Система е Състоянието на Физичен Айнщайнов Покой. Не е Абсолщтно и е с Локален , парцелен смисъл.

[Малоум 2]

Преди 42 минути, Шпага said:

Според мен:

В пространство-времето нищо не се движи. То е абсолютно и - съответно - се отличава с абсолютна неподвижност.

Ако липсват събития (нищо не се случва в локалния избор) - няма ИЗМЕНЕНИЯ и следователно, не можем да измерваме каквото и да е - щото, и ние (ако сме там), сме съставени от събития, демек, внасяме изменения в избраната локална среда. Фотоните в такава среда са неподвижни по място, също - само локално са ограничени от потенциали... За да "тръгне" вълнов процес на разпространение на импулс (т. е., да има ЕМВълни), пак трябва сфазиране-подреждане по вектор "момент на импулса" на условно неподвижните фотони на вакуума (неподвижното ЕМПоле). Вижда се, без частици с "маса" (родени са подвижни по хипотезата)) - не става "тръгване". Затова, за създатели на измененията, наречени ЕМВълни, са нужни ускорени масови частици с характеристика "заряд" - при принудително спиране и при забързване, от тях, като остатък, се излъчват ЕМВълни. Значи - винаги трябват събития.

...

[Gravity]

Преди 20 часа, Шпага said:

От това, което си написал, може да се направи един-единствен извод - а именно, че все пак съществува система, в която светлината е неподвижна, и че тази система всъщност е на самото пространство-време

Да, това би било в същия дух като твърдението, че всичко се движи със скоростта на светлината. И същото толкова объркващо.

Преди 20 часа, Шпага said:

Според мен:

В пространство-времето нищо не се движи. То е абсолютно и - съответно - се отличава с абсолютна неподвижност.

Това разбира се е така. Но в маматиката често се исползва езика/терминологията от механиката дори и когато няма вързка с нея. Например ако е дадена крива в някакво пространстово, то допирателният и вектор се нарича скорост, независимо че няма никакво движение. Ако кривата е параметризиране спрямо естественият и параметър, то допирателният и вектор има дължина 1. Тогава се казва, че кривата има единична скорост. Горното тврдение (че всичко се движи със скоростта на светлината) е точно това. Естественият параметър на мировите времеподобни линии е собственото време, и при този избор големината на допирателния вектор е "с", т.е. те имат скорстта на светлината.

[Шпага]

On 22.02.2021 г. at 16:29, Малоум 2 said:

Ако липсват събития (нищо не се случва в локалния избор) - няма ИЗМЕНЕНИЯ и следователно, не можем да измерваме каквото и да е - щото, и ние (ако сме там), сме съставени от събития, демек, внасяме изменения в избраната локална среда. Фотоните в такава среда са неподвижни по място, също - само локално са ограничени от потенциали... За да "тръгне" вълнов процес на разпространение на импулс (т. е., да има ЕМВълни), пак трябва сфазиране-подреждане по вектор "момент на импулса" на условно неподвижните фотони на вакуума (неподвижното ЕМПоле). Вижда се, без частици с "маса" (родени са подвижни по хипотезата)) - не става "тръгване". Затова, за създатели на измененията, наречени ЕМВълни, са нужни ускорени масови частици с характеристика "заряд" - при принудително спиране и при забързване, от тях, като остатък, се излъчват ЕМВълни. Значи - винаги трябват събития.

...

Да, но в абсолютното пространство-време абсолютно всички събития всъщност са се случили... като дори не можем да кажем, че вече са се случили, защото понятието "вече" все пак означава, че е имало време, в което събитията все още не са се били случили, а те - събитията - винаги са случили се 

[Малоум 2]

Преди 53 минути, Шпага said:

Да, но в абсолютното пространство-време абсолютно всички събития всъщност са се случили... като дори не можем да кажем, че вече са се случили, защото понятието "вече" все пак означава, че е имало време, в което събитията все още не са се били случили, а те - събитията - винаги са случили се 

Точно. И, долу-горе, заради това, че за да установи изменение, до наблюдател трябва да достигне информация, във вид на вълни (най-бърз пренос на информация). Тоест - като "страничен"наблюдател, пак слагаме коня зад каруцата и "гледаме" качени на каруцата - правим се на истинският наблюдател - кочияша!? И започва да ни Липсва мнение - какво движи каруцата напред-назад, че и по завои.

А е обратното. Каруцата "излъчва" непрестанно фина информация за себе си и следва измененията, предизвикани от множество "коне" в околността й (полева форма на материя). При равномерно праволинейно движение "конят" (средно от конете) е пак отпред, а излъченото е точно зад каруцата... Кочияшът - няма "работа", движението е по инерция и поради финността на на информацията, каруцата се движи "на тласъци" в синхрон за образуване на себе си, но страничен наблюдател (масов), ще "вижда" равномерна скорост - не може да отчете такива чести промени в ускорение, а отчита средно, равномерно движение с постоянна скорост. Относително. Значи, за страничен наблюдател може това да е точково събитие, но грубо, по информация от отразили се събитието, разсеяни "коне". Май - сме принудени абстрактно  "да гледаме" само събития, а те се описват най-добре в четиримерното пространство-време, засега... Философията не го отрича като метод.

...

[Konstantin13]

a

[Станислав Янков]

Първо нека започнем със забележката, че всичко, цялата реалност, цялата Вселена е въображаема. Абсолютно всичко, включително всичките нервни дразнители на човешкото тяло (шестте сетива - зрение, слух, обоняние, осезание...) в крайна сметка достигат до човешкия мозък и там, чрез мозъка, се формира, у всеки един човек, въображаема картина за света и реалността такива, каквито са според него.

Както е вече изяснено от теориите на относителността - времето, подобно на пространството, е гъвкаво. Както и пространството, отрязъците време могат да се удължават (забавяне) и да се скъсяват (забързване, ускоряване), в зависимост от състоянието на наблюдателите един спрямо друг. Веднъж имаме един план на разграничение на поведение на времето - този на полетата на взаимодействията, при който отрязаците време са удължени до безкрайност (времето е спряло според страничен наблюдател, примерно при фотона, през цялото съществуване на фотона като такъв) и дължината по посока на движението отсъства (поне едното от трите пространствени измерения не е проявено). От другата страна са масивните физически тела, където винаги присъства някакво базово време, някаква базова дължина и някаква маса в покой, които базово време и базова дължина само се удължават или скъсяват, в зависимост от скоростите на движение на наблюдателите един спрямо друг (никой от всички тези масивни наблюдатели не може да достигне скоростта на светлината във вакуум).

При масивните наблюдатели имаме и втори план на разграничение на поведението на времето, в зависимост от това, дали разглеждаме отрязъците време относно електромагнетизма (ускорение, забавяне, наличие или липса на праволинейно и равномерно движение без гравитация) или ги разглеждаме относно гравитацията (движение по геодезичните линии на голяма масивна концентрация или пък някакво препятстване на това движение - пребиваване на повърхността на земята или пък излитане в Космоса). Например, при движение на един наблюдател спрямо друг наблюдател, когато подвижният наблюдател е изразходвалия енергия да се ускори - едновременно дължината по посока нна движение на подвижния наблюдател се скъсява, а ходът на времето му се удължава (времето му се забавя) от гледна точка на условно останалия неподвижен наблюдател.

[deaf]

Преди 33 минути, Станислав Янков said:

нека започнем със забележката, че всичко, цялата реалност, цялата Вселена е въображаема.

Промените във Вселената се извършват толкова внезапно и напълно необяснимо (в морален смисъл),че създават у някои хора илюзията,че тя е въображаема. Например,когато футболист шутира топката към целта,но тя необяснимо отскочи встрани от нея. А и няма как човешкото тяло да е въображаемо. Нали можем да го пипнем?! Душата не може да се докосне,но тялото - да. Каквото и да значи душа.

[Станислав Янков]

Преди 47 минути, deaf said:

Промените във Вселената се извършват толкова внезапно и напълно необяснимо (в морален смисъл),че създават у някои хора илюзията,че тя е въображаема. Например,когато футболист шутира топката към целта,но тя необяснимо отскочи встрани от нея. А и няма как човешкото тяло да е въображаемо. Нали можем да го пипнем?! Душата не може да се докосне,но тялото - да. Каквото и да значи душа.

Намам предвид това, а че цялата конструкция на Свят, Вселена, Реалност става в нашия мозък, чрез въображението и под въздействието на сетивните стимули на тялото и опита на индивида.

[Станислав Янков]

Преди 53 минути, deaf said:

А и няма как човешкото тяло да е въображаемо. Нали можем да го пипнем?! Душата не може да се докосне,но тялото - да. Каквото и да значи душа.

Зрението е най-мощният дразнител (ако човек затвори очи - ще получава много по-малко информация за заобикалящата го среда), затова всички се асоциираме най-вече с нашите очи и с главата, защото очите са на нея. Но цялата картина, създавана от мозъка ни е въображаема - всичко, цялата реалност на всеки човек е въображаема, неговото въображение, конструирано чрез мозъка и сетивата.

[deaf]

Преди 4 минути, Станислав Янков said:

цялата картина, създавана от мозъка ни е въображаема

Добре,опитай се да слезеш от третият етаж на блок през прозореца,вместо по стълбите и ни кажи какво се е случило с теб!

[Станислав Янков]

Нега разгледаме следната ситуация: От една страна имаме праволинейно равномерно, инерциално движение на обект (примерно самолет) спрямо неподвижен наблюдател на Земята, след като се е ускорил до движение самолетът. От друга страна имаме движение с ускорение на обект по права геодезична линия към Земята и пак някакъв наблюдател отстрани (примерно - в космическа станция на стационарна орбита около Земята). Такава права геодезична линия се получава, когато случайно или не обектът се е насочил към центъра на Земята, преди да попадне в по-откроимото земно гравитационно въздействие, докато все още се движи праволинейно и равномерно в Космоса. В един момент гравитационното въздействие на Земята над обекта става по-откроимо и той започва да се ускорява по споменатата права геодезична линия, докато не се спре върху земната повърхност. Изключително интересен е въпросът, какво се случва с хода на времето във всеки от тези два коренно различни случая, във всяка различна ситуация (покой, ускорение, движение, забавяне) и от всяка гледна точка.