Време? Какво е времето?

[Станислав Янков]

Преди 21 минути, deaf said:

Добре,опитай се да слезеш от третият етаж на блок през прозореца,вместо по стълбите и ни кажи какво се е случило с теб!

Направи го ти, а аз ще описвам експеримента - отчита ли въображението ти въздействието над болковите ти рецептори по тялото, когато се размажеш или ти нямаш въображение и не отчиташ и не усещаш нищо...

[deaf]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

В един момент гравитационното въздействие на Земята над обекта става по-откроимо и той започва да се ускорява по споменатата права геодезична линия, докато не се спре върху земната повърхност.

Ако човек скочи от самолет от десет хиляди метра височина без парашут,отначало ще набере скорост,но бързо скоростта спира да се увеличава,фиксира се и става постоянна. Затова и във въздуха няколко човека с различно тегло могат да се хванат за ръце в кръг и да правят различни комбинавитивни фигури,без да пускат парашутите си.

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, deaf said:

Ако човек скочи от самолет от десет хиляди метра височина без парашут,отначало ще набере скорост,но бързо скоростта спира да се увеличава,фиксира се и става постоянна. Затова и във въздуха няколко човека с различно тегло могат да се хванат за ръце в кръг и да правят различни комбинавитивни фигури,без да пускат парашутите си.

Или пък няколкото човека с различно тегло падат с еднакво ускорение към земята и затова могат да се хванат... (Също, регулират скоростта си благодарение на въздуха.)

[Станислав Янков]

Преди 31 минути, Втори след княза said:

За човек, който е приел, че времето не ходи, а съществуват някакви взаимодействия, промени и процеси, този интересен въпрос е преформулиран: "Как се изменя скоростта на процесите при покой, ускорение, движение, забавяне на преместването. Обърнете внимание, че под процеси се разбира всяка промяна и преход от една енергия в друга, след промяна на  движението.. В този случай се абстрахираме от другите условия и контролираме само аргумента движение. Такива дреболии като температура, налягане, състав и структура, че и гравитационни условия игнорираме, макар продължителността на процесите да зависи много от тях. Обаче новостта на Теорията на относителността ни е привлякла така вниманието, че за всичко искаме да я ползваме. Спомняте ли си шишето от кока- кола във филма "Боговете сигурно са полудели"- стана нещо универсално, а всъщност е просто вместилище за нещо конкретно.

Ако ще сме прецизни - твоето също не е най-точното. В основата е четири-мерния пространствено-времеви “самун” (континиум), който се нарязва на еднакви времеви “филийки” (периоди, интервали). В зависимост от различните условия между различните обекти и наблюдатели - тези времеви периоди (“отрязъци”) се изменят (удължават или скъсяват), часовниците се забавят или забързват едни спрямо други.

Редактирано Септември 20, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 22 минути, Втори след княза said:

Метафората с хляба отново препраща към "удължаването и скъсяване на времето" в зависимост от скоростта на движение и в друг случай- гравитацията. Моята намеса цели по- общ поглед. Много неща влияят върху продължителността на процесите, а скоростта на движение на системата е само едно от тях, с гравитацията- две. После- забързването/забавянето на часовника за наблюдател в системата и извън нея е частен случай от забързването/забавянето на процесите.

Имаме два типа инерциални и неинерциални движения. В единия случай имаме равномерно, праволинейно движение като инерциално и ускоряване или забавяне като неинерциално. В другия случай имаме ускоряване по геодезична линия (избрахме тя да е права към центъра на масивното тяло, което предизвиква гравитационното изкрияване, за да е примерът по-интуитивен) като инерциално движение и забавяне или ускоряване на това гравитационно ускорение, като неинерциално движение. Въпросът е - кога-какво става с интервалите на времето в тези различни случаи (а и с дължините също), както и от гледна точка на различните наблюдатели.

[Малоум 2]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Или пък няколкото човека с различно тегло падат с еднакво ускорение към земята и затова могат да се хванат...

Това е интересното още от времето на Галилей - тела с различна маса "падат" в грави-полето на Земята с една и съща скорост (във вакуум, за да не пречи съпротивлението на въздуха, заради различната им форма-обем). При равни тежка и инертна маса  - ускорението на падащото тяло не зависи от неговата маса. Тогава, би следвало - по-тежкото тяло, да получи по-малка скорост от по-лекото, за едно и също време на падане. Да, ама не - показва го експеримента - че скоростите на падане са еднакви. Следователно - гравитацията на масов обект, не зависи от никакви кривини - дори да са еднакви масите на двете тела, ако всяко е с различна форма от другото и се "търкалят" по кривина - ще имат различни скорости на падане, дори в хомогенно поле.

Единственото възможно обяснение е това с гравитоните - Всяка частица от масов обект се образува върху гравитоните на другия обект със "стъпка" върху идващите към тялото гравитони - тоест има ускоряване по време на образуване на частиците, но извън в "противо-посоката" на действие, количеството на гравитони не се увеличава. Като че ли частицата е "преграда" срещу гравитоните на земното грави-поле и частицата си излъчва собствените гравитони - броят гравитони се е увеличил само с тези от тялото. Само се е преместила частицата при новообразуването си към Земята - сила на привличане..., в крайно положение - паднало, става "едно цяло масово" тяло от Земята, което "натиска" със сила земната повърхност, заради непрестанното образуване на частиците (на едното и на другото тяло - силите са равни - известно е).

(пп. Кривините имат значение при полевите форми, когато локално в пространството няма масови обекти)

...

[Станислав Янков]

Преди 41 минути, Малоум 2 said:

Това е интересното още от времето на Галилей - тела с различна маса "падат" в грави-полето на Земята с една и съща скорост (във вакуум, за да не пречи съпротивлението на въздуха, заради различната им форма-обем). При равни тежка и инертна маса  - ускорението на падащото тяло не зависи от неговата маса. Тогава, би следвало - по-тежкото тяло, да получи по-малка скорост от по-лекото, за едно и също време на падане. Да, ама не - показва го експеримента - че скоростите на падане са еднакви. Следователно - гравитацията на масов обект, не зависи от никакви кривини - дори да са еднакви масите на двете тела, ако всяко е с различна форма от другото и се "търкалят" по кривина - ще имат различни скорости на падане, дори в хомогенно поле.

Единственото възможно обяснение е това с гравитоните - Всяка частица от масов обект се образува върху гравитоните на другия обект със "стъпка" върху идващите към тялото гравитони - тоест има ускоряване по време на образуване на частиците, но извън в "противо-посоката" на действие, количеството на гравитони не се увеличава. Като че ли частицата е "преграда" срещу гравитоните на земното грави-поле и частицата си излъчва собствените гравитони - броят гравитони се е увеличил само с тези от тялото. Само се е преместила частицата при новообразуването си към Земята - сила на привличане..., в крайно положение - паднало, става "едно цяло масово" тяло от Земята, което "натиска" със сила земната повърхност, заради непрестанното образуване на частиците (на едното и на другото тяло - силите са равни - известно е).

Телата падат не с една и съща скорост, а с едно и също ускорение (9,8 м/с2). Докато при електромагнитното взаимодействие масата има значение, заедно със скоростта, какво ускорение ще се предаде при сблъсък между две тела (от значение са и други неща), то при гравитационното ускорение масата е без значение и то е винаги едно и също за съответното масивно тяло. По подобен начин, когато някой обект не се движи, движението по оста на дължината се пренася като движение по оста на времето, скъсената дължина се връща до състоянието си в покой, а интервалът на времето се скъсява и часовниците се забързват. По подобен начин, движението се пренася по оста на времето при ускорено пропадане по геодезична линия на гравитацията и в този случай времевият интервал се скъсява и часовниците се забързват при това гравитационно инерциално, ускорително движение. Поне така ми се струва. И би трябвало да няма лоренцовата скъсяване по посока на движението, защото това си е инерциално движение, макар и с ускорение.

[Станислав Янков]

Преди 47 минути, Станислав Янков said:

И би трябвало да няма лоренцовата скъсяване по посока на движението, защото това си е инерциално движение, макар и с ускорение.

Това може да съм го объркал. Има си лоренцовото скъсяване спрямо неподвижен страничен наблюдател, но ходът на часовниците не се забавя.

Редактирано Септември 20, 2021 от Станислав Янков

[Grifin]

Преди 4 часа, Малоум 2 said:

Това е интересното още от времето на Галилей - тела с различна маса "падат" в грави-полето на Земята с една и съща скорост (във вакуум, за да не пречи съпротивлението на въздуха, заради различната им форма-обем). При равни тежка и инертна маса  - ускорението на падащото тяло не зависи от неговата маса. Тогава, би следвало - по-тежкото тяло, да получи по-малка скорост от по-лекото, за едно и също време на падане. Да, ама не - показва го експеримента - че скоростите на падане са еднакви. 

 

  Не съм сигурен ,че разбирам правилно ,ама защо по-тежкото тяло да получи по-малка скорост за определен интервал от време,т.е. по-малко ускорение?
  Нека имаме две тела падащи към земята и нека примера е идеализиран- освен земята няма нищо друго,пускаме ги едно след друго и правим измерване с цел да установим има ли разлика в ускоренията при равни условия,а не едновременно ,че отиваме на задачата на Кеплер, в която ще трябва да отчетем и взаимодейвствието между тях ,а и това всъщност не отговаря на условието за равни условия.Едното е х пъти по-тежко от другото и според закона за привличането на Нютон ,силата на привличане между него и земята ще е х пъти по-голяма(силата е правопропорционална на произведението на масите на двете тела) . В същото време обаче,според втория закон на Нютон, х пъти по-голямото тяло ще има х пъти по-малко ускорение на единица сила,защото ускорението е обратнопропорционално на масата и оттам ускоренията са равни.

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

Телата падат не с една и съща скорост, а с едно и също ускорение (9,8 м/с2)

Експериментът показва, че падат с една и съща СКОРОСТ (във вакуум)

А при предположение, че тежката маса (по Нютон - за грави-привличането) и инертната маса (по Нютон - втори закон на динамиката) са едно и също нещо, т. е., са равни - се намира ускорението 9,8 м/сек2, което действа, за Земята.

Редактирано Септември 20, 2021 от Малоум 2

[Малоум 2]

Преди 9 минути, Grifin said:

Не съм сигурен ,че разбирам правилно ,ама защо по-тежкото тяло да получи по-малка скорост за определен интервал от време,т.е. по-малко ускорение?

Извинявай, не съм обяснил подробно - при свободното падане в предполагаемо грави-поле - не може да се мери ускорение в "затворена" ракета. Ускорението "се вижда" извън ракетата, през илюминатора и ... чие е това ускорение (на цялата Вселена в илюминатора?)

А, иначе - ако на две различни  по маса тела действа едно и също ускорение (ЖП вагон и тротинетка), то - за времето на действие на силата (ускорението) вагонът ще получи малка скорост, а тротинетката (на три колела) за същото време - ще получи по-голяма скорост.

...

[Станислав Янков]

При инерциално движение, когато то е праволинейно и равномерно, имаме скъсяване по посока на движението на движещия се обект от гледна точка на неподвижния наблюдател. И понеже движението е инерциално - движещият се обект ще приема неподвижния наблюдател също като движещ се инерциално спрямо него обект, който също е скъсен.

Същото се отнася и при инерциално движение с ускорение по геодезична крива. Всеки от двамата наблюдатели ще регистрира другия като движещ се с ускорение обект, който се скъсява все повече по посока на движението. Понеже при трансформациите на дължините няма ентропия, отсъства разход на енергия - когато движещите се един спрямо друг обекти/наблюдатели преустановят движението си и станат неподвижни един спрямо друг, скъсяването заради движението изчезва и се връщат дължините им в покой.

За разлика от лоренцовото скъсяване, при промените на едни и същи отрязъци от време определящо е коя от инерциалните системи се превръща в неинерциална (преминава през ускоряване или забавяне спрямо останалите) и там промените се запазват трайно, защото са свързани с ентропия (има разход на енергия).

При инерциалното праволинейно, равномерно движение времето на обектът, който изразходва енергия за ускорението се удължава от гледна точка на останалите неподвижни наблюдатели и ходът на часовниците му се забавя. Същевременно, от негова гледна точка ходът на времето на всичко около него се скъсява и часовниците извън неговите започват да се въртят по-бързо. Пак всичко извън него се скъсява по посока на движението, но ходът на времето извън него се ускорява от негова гледна точка. Когато той забави отново до покой спрямо всичко околно - ходът на времето му отново се възстановява до този на всичко останало в покой около него, но разликата в следствие на движението му след ускорението и с удължени отрязъци (забавени часовници) се запазва - той е изразходвал енергия и това е довело до повишаване на ентропията.

При инерциално ускоряване по геодезична крива ходът на времето остава скъсен и часовниците се движат по-бързо, както при покоя в предния случай, но се отчита лоренцовото скъсяване по посока на движението от неподвижен страничен наблюдател. В този случай отрязъците време се удължават и часовниците се забавят при ускоряване или забавяне от инерционното движение с ускорение по геодезичните линии (това се отнася и при пребиваване на повърхността на планетата, което е аналогично на противопоставяне на движението по геологичните линии, а пък ако сме на Еверест, при по-слабо гравитационно поле - това означава по-малко противопоставяне на гравитационното ускорение на Земята и там часовниците тиктакат по-бързо, отколкото тези на морското равнище).

[Станислав Янков]

Преди 42 минути, Малоум 2 said:

Експериментът показва, че падат с една и съща СКОРОСТ (във вакуум)

Падат с едно и също УСКОРЕНИЕ: https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Ускорение_свободного_падения

[Малоум 2]

Преди 27 минути, Станислав Янков said:

Падат с едно и също УСКОРЕНИЕ: https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Ускорение_свободного_падения

...

Изгледай и опита с вакуумната тръба.

[Станислав Янков]

Преди 46 минути, Малоум 2 said:

Изгледай и опита с вакуумната тръба.

Изгледай си ги ти, човече. Съвсем ясно е написано в урока - "Ускорение свободного падения". Ако не знаеш - УСКОРЕНИЕ означава нещо различно от СКОРОСТ!

Редактирано Септември 20, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

При ускорение от покой ходът на часовниците се забавя (интервалът се удължава), а при закъснение обратно към покой - точно обратното, ходът на часовниците отново се ускорява (интервалът се скъсява) до темпа си в покой, нарушен от ускорението преди това. Ефектът при ускоряване от и забавяне до покой е точно обратното едно на друго и не може да се пренебрегва.

Ускорението от покой и забавянето до покой променят интервала на времето (ускорението го удължава, а забавянето го скъсява) по същия начин, както го променят допълнителното ускоряване над естественото ускоряване по гравитационна геодезична или забавянето на ускоряването под това на гравитационна геодезична, дори ако това забавяне под геодезичното ускоряването се дължи на това, че стоиш на земната повърхност (ако стоиш на земната повърхност на морското равнище, ходът на часовника ти ще се забавя повече, откокото ако стоиш на Еверест, защото на морското равнище се противопоставяш на по-силно гравитационно поле, отколкото на Еверест).

[Станислав Янков]

Въпросът е, поради какво се демонстрират сходни ефекти на промени на интервала на времето при две съвсем различни състояния - нарушаване на състоянието на покой чрез ускорение или забавяне от една страна (винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия) и нарушаване на естественото ускоряване по гравитационна геодезична крива чрез засилване или забавяне на това естествено ускоряване от друга страна (също винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия)? И защо при промените в интервала на времето има разход на енергия, ръст на ентропията и от там промените се запазват за постоянно, а при при промените на дължините със смяната на скоростта няма такъв разход на енергия, ентропия и запазване?

[Станислав Янков]

Ниkи                  375                  Replied: Преди 7 минути

Не бе Слави, няма такова нещо. Нали ти казах, ускорение и забавяне са едно и също нещо. Няма възвръщане на времето. 

Представи си, че с жена ти сте на огромна, овална писта - ще тествате две Ферарита. Стоите един до друг в двете коли, на старта, часовниците ви цъкат с еднакъв темп и са синхронизирани. Ти си пръв и стартираш, ускоряваш се, Ферарито реве, гълта гориво, вдигаш над 300 км/ч. Това ускорение води до удължаване на твоя интервал за секунда в сравнение с интервала за секунда на жена ти в останалото неподвижно Ферари, твоят часовник цъка забавено в сравнение с нейния. Ти задържаш на 320 км/ч и правиш обиколка след обиколка на овала. След доста време, когато си се понаситил на Ферарито, забавяш скоростта и накрая отново спираш до жена ти, на стартовата линия (дошъл е нейния ред да повърти кръгчета с нейното Ферари). В процеса на забавянето, до спирането до жена ти, интервалът на твоята секунда отново се скъсява до този на жена ти в неподвижното Ферари на старта и часовниците ви отново започват да цъкат в синхрон. Обаче когато ги сравните - твоят е изостанал от нейния (запазило се е за постоянно забавянето на твоето време, докато си ускорявал, правил си обиколките с 320 км/ч и после отново си забавял до покой до жена ти на старта). Тоест - има такова нещо (поне според моите представи)!

[Станислав Янков]

Преди 31 минути, Станислав Янков said:

Въпросът е, поради какво се демонстрират сходни ефекти на промени на интервала на времето при две съвсем различни състояния - нарушаване на състоянието на покой чрез ускорение или забавяне от една страна (винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия) и нарушаване на естественото ускоряване по гравитационна геодезична крива чрез засилване или забавяне на това естествено ускоряване от друга страна (също винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия)? И защо при промените в интервала на времето има разход на енергия, ръст на ентропията и от там промените се запазват за постоянно, а при при промените на дължините със смяната на скоростта няма такъв разход на енергия, ентропия и запазване?

Освен тези въпроси, може да се зададе и въпросът: Какво по-конкретно представлява смяната на перспективата на проява и на възприятие от два фотона на електрон и позитрон (примерно)? Защото от една страна има сериозна разлика между електромагнитната и гравитационната проява (при първата се усещат ускорения, а при втората не се усещат), обаче има и значителна прилика! Както масата/енергията на масивните тела не се губи, когато изкривяват гравитационно пространстранство-времето по ОТО (излъчват гравитационно поле, по КМ), така и зарядът и масата/енергията на заредените елементарни частици не се губят, когато те излъчват, непрекъснато, електрическото поле на заряда си около тях (ето тука е голямото приближение до топология на пространство-време с електромагнитен произход). Освен това, заредените електрически частици са едновременно и масивни частици и имат както електрическо, така и гравитационно поле! Всички елементарни частици със заряд са и масивни частици (има и беззарядни масивни частици, но няма нито една заредена безмасова частица). Каква по-точно е тази смяна на фокуса, на перспективата, която променя безмасовия фотон с неизменна скорост на светлината във вакуум и с еднаква планкова константа, но с различни честоти и енергии в масивна елементарна частица с универсална маса в покой, с универсален електрически заряд (когато го има) и с различни подсветлинни скорости и кинетични енергии?

[Станислав Янков]

Ниkи                        375               Replied: Преди 4 минути

Тук вече е обяснено по разбираемо. Само че, като закрепя 320, аз виждак как жена ми прелита по край мен с 320 а аз се чувствам спрял. Забелязвам, че нейното време е забавено и за това ускорявам, за да се изравним и да си забавя моето време, така че темповете с които текат времената ни да се уеднаквят

Нейното време няма да е забавено, а ще е ускорено спрямо твоето. Иначе, когато се изравните - няма да може нейният часовник да е отчел повече време в сравнение с твоя. Това е голямата разлика между преобразуванията на времето и тези на дължините. При дължините и тя ще те отчита скъсен по посока на движението, и ти нея, когато се приемаш за неподвижния, а когато се изравните отново неподвижно един до друг накрая - пак ще сте си дълги и двамата толкова, колкото и преди стартирането ти (скъсяването от движението ще е изчезнало).

Редактирано Септември 20, 2021 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Преди 16 часа, Станислав Янков said:

Изгледай си ги ти, човече. Съвсем ясно е написано в урока - "Ускорение свободного падения". Ако не знаеш - УСКОРЕНИЕ означава нещо различно от СКОРОСТ!

Движението "свободно падане" под силата на тежестта е равноускорително. (така е във видеото).

Да, но в механиката, при едно и също ускорение, телата с различна маса, получават различни скорости - това е известно.

Как така става в грави-поле, че тела с различна маса, добиват еднаква скорост на падане? (тежка и инертна маса се считат за еднакви - принцип на еквивалентността, въведен преди ОТО).

Че тела (стоманено топче и перушина в стъклената тръба) с различна маса падат с една и съща скорост се доказва елементарно при вакуумиране на тръбата. Изгледай спокойно (П. Виктор е приятно изразянащ се учител) видеото и ще стане ясно, че скоростите на падане на различно тежки тела, са еднакви. Това е "чудото" на гравитационното привличане. (още от времето на Галилей)

...

 

[Станислав Янков]

Също ще опитам да разбера, възможно ли е или по-скоро не, фотоните да са двуизмерни в нашата триизмерна пространственост (или пък триизмерни пространствено, но без време, каквото и да значи това) и когато се преобразуват в масивни частици - да стават триизмерни пространствено или да се включва времето и от там да възниква регистрация на маса в покой.

Редактирано Септември 21, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 14 часа, Станислав Янков said:

Нейното време няма да е забавено, а ще е ускорено спрямо твоето. Иначе, когато се изравните - няма да може нейният часовник да е отчел повече време в сравнение с твоя. Това е голямата разлика между преобразуванията на времето и тези на дължините. При дължините и тя ще те отчита скъсен по посока на движението, и ти нея, когато се приемаш за неподвижния, а когато се изравните отново неподвижно един до друг накрая - пак ще сте си дълги и двамата толкова, колкото и преди стартирането ти (скъсяването от движението ще е изчезнало).

Хей, нали се разбрахме, че времето не може да е забързано или забавено? Забавят се само неподвижни в едната система часовници, които се движат във втората, забавянето е по отношенние общото време на втората. По същата причина неподвижен във втората система часовник ще се забавя спрямо общото време на първата система.

Докато в дискутираният случай ти разглеждаш ситуацията на "парадокса на близнаците", когато прии среща се оказва че само в едната система часовникът е изостанал. Но това е поради не-инерциалното движение, което променя правилата на играта.

[Станислав Янков]

Още не съм осмислял внимателно това (дори само днес научих и осъзнах няколко нови неща, които още не съм ги възприел и интегрирал стабилно в разбиранията си), но дали не е възможно повече или по-малко на брой измерения от четиримерното пространство-време, което ние мислим обичайно, да се проявяват за нашето възприятие по разглежданите тук неинтуитивни прояви на СТО и на ОТО? Например, отсъствието на тиктакането на часовници при фотоните да се проява за нашето възприятие като движение спрямо всички ИОС със скоростта на светлината във вакуум и когато фотони се преобразуват на масивни частици - това да значи, че часовниците са започнали да тиктакат, скоростите са станали подсветлинни и се регистрира универсална маса в покой. При гравитационното взаимодействие огъването на двумерно пространство може да се възприеме визуално като различно от плоско само от тримерна перспектива. При нас, които не можем да възприемаме четиримерно пространствено (петмерно пространство-време), огъването на пространството при гравитационно въздействие може да се проявява като времева аномалия (деформация на протичането на времето), поради която при движение в гравитационно въздействие ние се ускоряваме.

Това са само най-повърхностни разсъждения - в момента съм на работа и не мога да премисля по-внимателно тези мои първоначални хрумки.

[scaner]

Преди 33 минути, Станислав Янков said:

Още не съм осмислял внимателно това (дори само днес научих и осъзнах няколко нови неща, които още не съм ги възприел и интегрирал стабилно в разбиранията си), но дали не е възможно повече или по-малко на брой измерения от четиримерното пространство-време, което ние мислим обичайно, да се проявяват за нашето възприятие по разглежданите тук неинтуитивни прояви на СТО и на ОТО? Например, отсъствието на тиктакането на часовници при фотоните да се проява за нашето възприятие като движение спрямо всички ИОС със скоростта на светлината във вакуум и когато фотони се преобразуват на масивни частици - това да значи, че часовниците са започнали да тиктакат, скоростите са станали подсветлинни и се регистрира универсална маса в покой. При гравитационното взаимодействие огъването на двумерно пространство може да се възприеме визуално като различно от плоско само от тримерна перспектива. При нас, които не можем да възприемаме четиримерно пространствено (петмерно пространство-време), огъването на пространството при гравитационно въздействие може да се проявява като времева аномалия (деформация на протичането на времето), поради която при движение в гравитационно въздействие ние се ускоряваме.

Не ти разбирам повечето от мъките ти

Но искам да коментирам твърдението, че фотоните се преобразуват в масивни частици. Няма такова нещо. Не може един фотон току-така да породи двойка масивни частици, забранява се това от всички закони за съхранение. Както и не може да се сблъскат два фотона и да породят такива частици, пак законите за съхранение пречат, пък и фотоните не взаимодействат. За да се удовлетворят тези закони, трабва да е намесено и трето тяло, което да отнесе част от импулса, за да си паснат законите за съхранение.

Просто казано, пораждането на двойка масивни частици - електрон и позитрон - се случва в полето на някаква друга частица. Според квантовата теория на полето, в полето на всякаква (заредена, защото фотоните взаимодействат само с частици със заряд)) частица имаме море от виртуални фотони, които пораждат двойки от виртуални електрони и позитрони, които пък моментално анихилират и се връщат в това море.  При това, колкото повече се отдалечаваме от основната частица, толкова повече това море се разрежда. Има и друг ефект - близо до основната частица морето кипи много бурно, породените виртуални двойки екранират до голяма степен заряда на основната частица, така че наблюдател в лабораторията мери не истинският заряд на електрона, а екранраният, и него го пише по учебниците. Но това е друга тема.

Та фотонът, който сме нарочили, взаимодейства с един от виртуалните фотони в това море, като му придава достатъчно енергия, за да може породената от него виртуална двойка електрон-позитрон да стане реална. Излишният импулс се отнася от частицата създала морето, и всички закони за съхранение се спазват.

Може да разгледаш ситуацията и по друг начин. Така както в полето на атомното ядро електронът придобива дискретен спектър от енергии, и му трябва фотон с достатъчна енергия за да го извади от това поле (за да стане свободен електрон), то и виртуалните двойки елетрон/позитрон се намират в такъв дискретен спектър от енергии, и им трябва достатъчно енергетичен фотон който да ги извади от морето и да ги направи свободни. Както в първият пример, фотонът не се преобразува в електрон, а само променя състоянието на електрона, така и във вторият случай фотонът не се преобразува в електрон и позитрон, а само променя тяхното виртуално състояние на реално.

Докато при анихилацията се пораждат винаги два фотона, обратният процес обикновено става с един фотон. Много е трудно  в малката област на морето от виртуални фотони да осигуриш два достатъчно енергетични фотона едновременно, и затова пораждането от два фотона е изключително рядък процес.