Време? Какво е времето?

[Станислав Янков]

Преди 6 минути, scaner said:

Много е трудно  в малката област на морето от виртуални фотони да осигуриш два достатъчно енергетични фотона едновременно, и затова пораждането от два фотона е изключително рядък процес.

Обаче в един много ранен етап от съществуването на тази Вселена, след като вече се е отделило електромагнитното взаимодействие (електромагнитното поле) от Великото обединение и температурите и налягането са били огромно - тогава за кратък момент фотоните са имали достатъчно енергия, за да се превърнат във всичките масивни частици, които изграждат масивната материя на Вселената днес (онези, които не са имали енергия и условия да се превърнат в масивната материя, са си останали микровълнов пълнеж или пък впоследтвие, при различните взаимодействия, масивните частици са отделили, постепенно досега, днешното електромогнитно съдържание на Вселената).

[Станислав Янков]

Преди 19 минути, scaner said:

Не ти разбирам повечето от мъките ти

Когато имаме огъване на пространство-времето и по-конкретно на пространството, в следствие на гравитация - от точка А до точка Б се изминава повече път, отколкото ако пространство-времето беше плоско. Нещо трябва да компенсира този повече път, за да не можем ние да го възприемам, когато се движим в гравитационно въздействие.

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, Ниkи said:

Слави, това е визуална илюзия, заради представянето в 2D на геометрията на пространството. Когато я разглеждаш в 3D, няма разлика в дължините. Тогава може да го разглеждаш като пространство с различна плътност

Възможно е - в 3D вследствие на огъването пътят се скъсява и това се отчита като ускорението (примерно). Утре е почивен ден и ще имам време да усвоя по-устойчиво новите разбирания, до които с ваша помощ успях да достигна днес. Сега все още се обаждат старите навици и това затруднява формирането на по-качествена цялостна представа (за действието на множество процеси едновременно, съвкупно).

[scaner]

Преди 36 минути, Станислав Янков said:

Обаче в един много ранен етап от съществуването на тази Вселена, след като вече се е отделило електромагнитното взаимодействие (електромагнитното поле) от Великото обединение и температурите и налягането са били огромно - тогава за кратък момент фотоните са имали достатъчно енергия, за да се превърнат във всичките масивни частици, които изграждат масивната материя на Вселената днес (онези, които не са имали енергия и условия да се превърнат в масивната материя, са си останали микровълнов пълнеж или пък впоследтвие, при различните взаимодействия, масивните частици са отделили, постепенно досега, днешното електромогнитно съдържание на Вселената).

Според сега съществуващите модели, електромагнитното взаимодействие се е отделило последно, когато силното се отделя от електрослабото.

Най-вероятният модел е, че в начлото не е имало  фотони а кварк-глуонна плазма. Впоследствие при охлаждането възниква силното взаимодействие в тази плазма и започва барионогенеза, образуване на частици и античастици. Последва анихилацията помежду им, при което се пораждат фотоните.  И само някаква асиметрия, неизвестна по причина още, е довела че частиците са се оказали малко повече от античастиците. Но фотоните вече са продукт на този процес, а не обратното, както ти предполагаш.

А получените фотони са се блъскали където са могли, и вероятно вторично са пораждали (вече с много малката известна вероятност) пак двойки по процеса който ти описах в полето на вече образуваните бариони, или енергията им е намалявала в резултат на Комптъновото разсейване до поносими размери които познаваме.

Процеса който ти се опитваш да опишеш трябва да породи точно толкова частици колкото и античастици, и те после обратно ще се превърнат във фотони. Което няма как да породи масивната материя която наблюдаваме.

Преди 25 минути, Станислав Янков said:

Когато имаме огъване на пространство-времето и по-конкретно на пространството, в следствие на гравитация - от точка А до точка Б се изминава повече път, отколкото ако пространство-времето беше плоско. Нещо трябва да компенсира този повече път, за да не можем ние да го възприемам, когато се движим в гравитационно въздействие.

А имаме ли база за сравнение, която да пречи на нашето възприемане? Въпросът ми е шеговит. Защо нещо трябва да повлиява на възприятията ни (компенсирайки каквото и да е), след като възприятията ни нямат база за сравнение?

 

 

[Малоум 2]

Въпросите са дискусионни - кое и колко е "първо-второ-трето и т. н."... Изводът (от видеото) - не може да се знае всичко (затова ни изглежда, че законите за съхранение - получени за локална част от Вселена - са верни, но - те са само математически модели, достатъчно точни за тукашната практика. Не могат да се предвидят всички "външни" шумове за правилни прогнози - глобално. (Единствено протонът и електронът са "вечни" по вселенски мащаби, което означава, че начало е неподвижното ЕМполе, рожба на етер*, чийто частици са неподвижни по място)

...

[Станислав Янков]

Преди 13 минути, scaner said:

А имаме ли база за сравнение, която да пречи на нашето възприемане? Въпросът ми е шеговит. Защо нещо трябва да повлиява на възприятията ни (компенсирайки каквото и да е), след като възприятията ни нямат база за сравнение?

 

 

Базата е праволинейно, равномерно, инерционно движение в плоско пространство. Трябва да мога с лекота да си обяснявам и да си представям, какви са и на какво се дължат разликите при плоско и при огънато от гравитация пространство, за да мога да продължа нататък. Тук има значение и обяснението ти срещу събирането на множество геодезични линии на голям обект в една точка, но всичко това ще се осмисля по-пълноценно през почивния ден утре. Стремежът ми като цяло е да развия 2D представата за гравитацията в 3D, без големи противоречия и неясноти (сега ги има, заради лошото или никакво в някои случаи познаване от мен на материята - доста си е сложна и си прав, че води до “потене” и “мъчение” /но няма тръшкане, като при Младенов - Шпага се изключи, в знак на солидарност с Младенов, иначе сега можеше да види разликата, как реагира Младенов на критиките ти и как реагирам аз на тях /).

[Grifin]

Преди 9 часа, Малоум 2 said:

 

Да, но в механиката, при едно и също ускорение, телата с различна маса, получават различни скорости - това е известно.

 

    Добре ,ускорението е промяна в скоростта за единица време.Има ли как ,ако времето е еднакво и ускорението е еднакво ,две тела пък макар и с различни маси да получат различни скорости? 

 

Преди 9 часа, Малоум 2 said:

 

Че тела (стоманено топче и перушина в стъклената тръба) с различна маса падат с една и съща скорост се доказва елементарно при вакуумиране на тръбата. Изгледай спокойно (П. Виктор е приятно изразянащ се учител) видеото и ще стане ясно, че скоростите на падане на различно тежки тела, са еднакви. Това е "чудото" на гравитационното привличане. (още от времето на Галилей)

...

 

  това си е ясно,да ускоренията са еднакви,извежда се от втория закон на Нютон и закона за всемирното привличане,вчера го писах с думи на предната страница .

Редактирано Септември 21, 2021 от Grifin

[Малоум 2]

Преди 11 часа, Grifin said:

Добре ,ускорението е промяна в скоростта за единица време.Има ли как ,ако времето е еднакво и ускорението е еднакво ,две тела пък макар и с различни маси да получат различни скорости? 

Е, да де - в механиката, когато "боравим" с инертна маса. Макар да са считали, неявно, че инертна и тежка маса са едно и също нещо. По-късно Айнщайн го въздига в "принцип на еквивалентността" - или са равни, или отношението им е постоянна величина, близо до единица.

...

[scaner]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

Е, да де - в механиката, когато "боравим" с инертна маса. Макар да са считали, неявно, че инертна и тежка маса са едно и също нещо. По-късно Айнщайн го въздига в "принцип на еквивалентността" - или са равни, или отношението им е постоянна величина, близо до единица.

Няма никаква връзка с масата тука. Това свойство на ускорението - да дава еднакви скорости за еднакви времена, идва още от кинематиката, базовата връзка на скорост и ускорение при равноускорителнно движение (ЦЪК):

v = a.t 

Еднакви ускорения за еднакъв интервал време довеждат до еднаква скорост. Никакво чудо не е гравитацията в това отношение.

[Малоум 2]

Преди 39 минути, scaner said:

Еднакви ускорения за еднакъв интервал време довеждат до еднаква скорост. Никакво чудо не е гравитацията в това отношение.

Да му се чудиш на Галилей - що ли е правил такива експерименти с "еднакви" тела, с различно тегло...

А, да - за да установи (в крайна сметка), че свободното падане е равноускорително движение...

Така "убива" меракът на онез, дето интуитивно си мислили, че по-тежкото, ща падне първо... Щото тежкият вагон и леката кола, интуитивно, ще се задвижат с различни скорости, ако им прилагаме ускорение 10 м/сек2, през първата сек, през втората сек, през третата сек ... защото скоростта зависи и от ускорението (сила/инертна маса) - интуитивно, няма как да направим равноускорително движение, щото ще трябва огромна сила за тежката маса. Та, чуденето е "бой" по интуицията.

...

[scaner]

Преди 7 минути, Малоум 2 said:

Да му се чудиш на Галилей - що ли е правил такива експерименти с "еднакви" тела, с различно тегло...

Няма  какво да му се чудиш. Галилей е изследвал друга задача - дали тела с различни маси ще падат с еднакви ускорения, респективно скорости. Тук вече има значение гравитацията и нейните свойства.

Значи, връзката между ускорение и скорост се дава по дефиниция в кинематиката и в нея съмнение няма, няма какво да и се изследва. Докато врзката между падаща маса и ускорение е неизвестна, и трябва да се изследва, и това е правил Галилей. Той е установил че скоростта на падане не зависи от масата, а от там е една крачка да приложим правилото от кинематиката по-горе и да стигнем до извода, че ускореннието на всички падащи тела е едно и също (ако падат от една височина, една точка).

[Grifin]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

 

 Щото тежкият вагон и леката кола, интуитивно, ще се задвижат с различни скорости, ако им прилагаме ускорение 10 м/сек2, през първата сек, през втората сек, през третата сек ... защото скоростта зависи и от ускорението (сила/инертна маса) - интуитивно, няма как да направим равноускорително движение, щото ще трябва огромна сила за тежката маса. Та, чуденето е "бой" по интуицията.

...

     Ама Малоум, какво точно имаш предвид ,когато казваш прилагаме ускорение? Може да се приложи сила.Ако тежкия вагон и леката кола са си стояли неподвижно и тръгнат едновременно с равни ускорения ,то това означава ,че са им приложени различни сили и щом ускоренията са равни ,то силата приложена на по-тежкото тяло(вагона) е точно толкова пъти по-голяма от силата приложена на по-лекото тяло(колата), колкото пъти е по-голяма масата на тежкото от лекото,и няма никакво значение масата "гравитационна" или "инертна" е .

 

 

Редактирано Септември 22, 2021 от Grifin

[Малоум 2]

Преди 3 часа, Grifin said:

то това означава ,че са им приложени различни сили и щом ускоренията са равни ,то силата приложена на по-тежкото тяло(вагона) е точно толкова пъти по-голяма от силата приложена на по-лекото тяло(колата), колкото пъти е по-голяма масата на тежкото от лекото,и няма никакво значение масата "гравитационна" или "инертна" е .

Да, така е. "Свободното падане" на едно тяло към друго е равноускорително, но не е ясно, защо е така. "Равенство" на масите - инертна и тежка - е необходимо условие, но не е достатъчно.

...

 

[Станислав Янков]

Струва ми се, че този начин на изобразяване на гравитационното въздействие е подвеждащ. Не е най-коректният. Гравитацията винаги оформя материята, която я поражда в кълбо или елипса, когато материята се върти (дори след прехвърляне на критичната маса, черните дупки също са с кълбовидна или по-скоро с елипсовидна форма на хоризонта на събитията, когато се въртят). При по-малки маси имаме и не точно кълбовидни форми (например сателита на Сатурн - Хиперион, на Марс - Фобос и Деймос и други), но от едно количество маса нагоре формата е само една - кълбовидна.

Предвид формирането на масивните струпвания винаги като някакво приближение на кълбо (колкото по-голяма е масата - толкова по-точно е приближението), кълбовидната форма при гравитационното въздействие означава само едно - геодезичните линии на гравитацията се събират в центъра на масивното тяло, което поражда гравитацията и трябва да се изобразяват като прави, перпендикулярни на повърхността. Криви са само траекториите на долитащи към масивен обект космически тела, които се движат преди навлизане в гравитационното въздействие на масивния обект по линия, която не преминава през центъра на въпросния обект. В зависимост от скростта на долитащите тела и от най-близката им точка на преминаване до центъра на масивния обект - гравитационната геодезична линия вече не е права, а е крива. Обаче, ако имаме неподвижно закрепена за повърхността на масивния обект рампа, издигната на няколко колометра над повърхността му и от нея пуснем десетина топчета на известно разстояние едно от друго (достатъчно, за да не протичат между тях никакви електромагнитни или произволни други взаимодействия) - всички тези топчета, до едно, ще започнат да падат по изцяло права геодезична линия към центъра на масивния обект. И най-главното - ако разстоянието между всеки две последователни топчета при рампата е 10 сантиметра (условно), след няколкото километра тяхно пропадане с еднакво ускорение към повърхността, по съвсем права геодезична линия за всяко едно топче, сочеща към центъра на масивния обект, същото разстояние между тях малко преди достигането на повърхността на масивния обект вече ще е намаляло на 8 сантиметра (условно). Тоест - с ускоряването на топчетата към центъра на масивния обект, тяхната дължина по посока на движението все повече намалява според страничен наблюдател на рампата (или на поредица рампи отстрани, на все по-малки височини над повърхността на масивния обект) и едновременно с това намаляват и височините и широчините в перпендикулярната плоскост на посоката на движението (дължината), когато между топчетата няма никакви други взаимодействия (главно електромагнитно), които да пречат на тяхното сближаване до точка в центъра на масивния обект. Коректното представяне на геодезичните линии е като прави, до една насочени към центъра на масивното тяло, което ги поражда (ако приемем условно, че няма нееднородности около разпределнието и плътностите на материята на самото тяло):

Ако обърнем целия този процес (тоест - да сменим гравитационното свиване с пространствено разширение и ускореното пропадане със забавящо се отлитане), ще можем да установим, как се формират трите пространствени измерения - широчината и височината чрез разширението и дължината по посока на движението чрез забавянето на скоростта. Също така можем да приемем, че сингулярността, съчетана с движение със скоростта на светлината е абсолютната статичност на Вселената. Някакви процеси по дължина и широчина, без дължина и ход на времето, са фотоните, а въвеждането на отрязъци време и на дължина към широчината и височината води до промяна на възприемането от фотони - на масивни частици с подсветлинни скорости. (Не е невъзможно и фотоните да са някакъв вид ликална абсолютна статичност, около която останалата материя "завихря" променящи се електрично и магнитно поле, но по-вероятния кандидат за абсолютна статичност на Вселената е точката в центъра на черните дупки, с едно на ум за квантово-механичните неопределлености.)

[Станислав Янков]

Накратко, двете измерения широчина и височина се формират при изход от сингулярност, обратния процес на гравитационно потъване, разширението на пространството (Големият Взрив или нещо, подобно на него, когато става дума за Вселената), а дължината по посока на движението се формира чрез забавяне на движението под скоростта на светлината във вакуум, което задейства и отчитане на интервали на времето, както и на маса в покой. Широчината и височината са перпендикулярни на дължината (посоката на движението), както и една на друга и интервалите време в ограничен смисъл също се оценяват по дължината (посоката на движение), когато иде реч за сравнение спрямо скоростта на светлината (диаграма на Минковски, иначе - времето е свързано с ентропията).

Редактирано Септември 22, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

Не е най-коректният.

Не е. Изкривяването се поучава в единното "пространство-време", а не само в пространството.
Ако разглеждаме пространството като отделно, там няма изкривяване. Метеорит, падащ на земята,
се движи по права линия - а не по дъга.

[Станислав Янков]

Преди 9 минути, gmladenov said:

Не е. Изкривяването се поучава в единното "пространство-време", а не само в пространството.
Ако разглеждаме пространството като отделно, там няма изкривяване. Метеорит, падащ на земята,
се движи по права линия - а не по дъга.

При потъване по инерция по геодезичните криви (които току-що аз определих като подвеждащо представяне - криви са само в някои ситуации) няма аномалии с отрязъците на времето. Тези аномалии започват при спирането на потъването по инерция, когато се опре в повърхността на масивното тяло и когато започне да работи ентропията. Първо ще прочета отново написаното от Скенер за двумерното и тримерното представяне на изкривяването в другата тема, заключената, но имам резерви и за обясняването на огъванията в 3D...

Редактирано Септември 22, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Ако можем да представим прави геодезични линии към центъра на масивно тяло (а очевидно можем) - как се представя огъването на тези линии (след като са прави), при условие, че и него трябва да го има под някаква форма (свидетеллство за това е наличието на ускорение по инерция в гравитация).

Редактирано Септември 22, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 22 минути, gmladenov said:

Не е. Изкривяването се поучава в единното "пространство-време", а не само в пространството.
Ако разглеждаме пространството като отделно, там няма изкривяване. Метеорит, падащ на земята,
се движи по права линия - а не по дъга.

Ха добре дошъл отново!

Метеоритът не е добър пример. Още повече, че той се движи по крива траектория, парабола.

Изкривяване в пространството има, но то не е толкова просто да се наблюдава в случая. Няма да стане с метеорити, а например с измерване на ъгли в някакъв достатъчно голям триъгълник. Изкривяване ще имаме, ако сумата от ъглите в такъв триъгълник в общият случай не е 180 градуса.

[Станислав Янков]

При преход от фотони към масивни частици може да става един вид "завъртане" от "огледално" към "фронтално" (или пък от "фронтално" към "огледално" - зависи кой-кое състояние счита за по-първостепенно) на перспективата, на проявата, на възприятието на времето от "спряло" на "тиктакащо", от универсална скорост на светлината на универсална маса в покой.

[Станислав Янков]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Ти, от душата на форума, за малко се превърна в духа на форума... Хем те нямаше, хем пощипваше от тук, от там

Явно - постигнат е някакъв компромис! Младенов е освободен отново да коментира, но на теб ти заключиха темата...  (Сега Шпага без смисъл ще отсъства от форума до Нова година.  )

Редактирано Септември 22, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Сега Шпага без смисъл ще отсъства от форума до Нова година. 

Искрено се надявам да се върне по-рано. С нея тук е много по-приятно и интересно.

[Станислав Янков]

Just now, gmladenov said:

Искрено се надявам да се върне по-рано. С нея тук е много по-приятно и интересно.

Нали разбираш, че когато някой се е поотегчил нещо (не знам защо - на мен ми е страшно интересно и даже полезно) - поводът да се оттегли е само претекст... Дано пак ѝ стане интересно и да идва - нещата непрекъснато се развиват (тъкмо ще види, как Скенер ме позабра и мен, но - при мен това е винаги добре дошло, защото рязко ускорява развитието на разбиранията ми).

[Станислав Янков]

Преди 7 часа, Ниkи said:

Аз съм готов да си жертвам темата заради Младенов

При тази роза... Всяка дама ще се разтопи

А ти гледай с твоите дълбокомислени мемоари да не затвориш и друга тема

Щом човекът е чак толкова ценен за теб... (Вие с Шпага критикувате Скенер, защо редовно му отговаря, но изглежда и на вас ви харесва, Младенов да не спира да го ръчка и вие да наблюдавате отстрани и да правите психо-анализи, макар да пропускате вас самите.  )

За прехвърлянето на вината върху мен - сега ще те накажа!  Да оставим, че твоята хипотеза аз я "разработвах" още през 2009 година (виж още първата страница в темата "Гравитация" на Спирит - докато ровех за нещо, си припомних, какви глупости съм писал някога, докато съвсем нищо не разбирах! ), ами ако приемем точковите частици с електрически заряд за аналогични на точките в центъра на масите, към които сочат геодезичните лини (електрическите заряди "изхождат", като положителни и се "вливат", като отрицателни, от и в точковите заредени частици) - защо в силно електромагнитно поле не се регистрират времеви аномалии, както се регистрират в силно гравитационно поле (удължаването на отрязъците от време, забавянето на часовниците)? Електромагнитното поле е много по-силно от гравитационното и в него времевите разминавания трябваше да са още по-сериозно изразени. Очевидно, двете неща не са едно и също - има някои прилики, но има и драстични разминавания.

Редактирано Септември 23, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 3 часа, Станислав Янков said:

... Младенов да не спира да го ръчка ...

Хехе, аз ни най-малко не ръчкам Скенер. Неговият проблем е, че той не се съгласява
с това, което аз казвам.

Скенер безспорно има много широки познания ... но не знае всичко ... а се държи така,
сякаш знае всичко. Това е рецепта за конфликт.

Моите познания по физика като цяло не са големи, но за Специалната Относителност
не можеш да ми спориш (колкото и да звучи невероятно). Грешката на СТО е съвсем
реална ... но достатъчно сме се били за това. Освен ако не искаме още да се бием
(и да ни забраняват от форума), на този етап няма какво повече да се каже по въпроса.

Нещо друго: това, че съм намерил грешка в СТО не означава, че съм по-умен от Айнщайн
или че отричам науката. Напротив, означава единствено, че 26-годишният Айнщайн се е
заблудил и не разбира какво прави Лоренцовата трансформация - а аз, който съм над 50г, 
не съм се заблудил и виждам ясно новобранската заблуда на 26-годишния Айнщайн.
(Айнщайн е на 26 години когато пубикува СТО.)

Това е нещото, което се научава с годините: нямаш много повече знания от младите, но
не правиш новобрански грешки ... защото вече си ги правил толкова пъти, че знаеш как
да ги избягваш.

А някои хора тук си мислят, че аз се надувам, величая и се мисля за по-велик от Айнщайн.
Типична новобранска грешка.

Редактирано Септември 23, 2021 от gmladenov