Морал и боен опит на средновековните гарнизони в границите на българските владения 1371-1395

[Любо]

Пускам тази тема с няколко въпроса , за които досега не намерих опит за реконструкция различна от " Няма оцелели данни , извори ". Не искам да си измисляме алтернативна история , а на база археология , нумизматика и други данни да очертаем някакъв хоризонт.

Въпросите ми са следните : 

1 . Какъв е предполагаемия брой на  нормален български гарнизон в неголяма крепост от този период ? 

2. Дали е имало наши крепости изцяло защитавани от наемници през този период ?

3.Възможно ли е част от крепостите да не са били с пълен състав на гарнизона или да не са били използвани въпреки наличието си през този период ?

4.Какъв теоретично е бил морала и бойния опит на нашите гарнизони спрямо враговете през този период с оглед на наличните данни?

5.Дали е било възможно Видинското царство и Добруджанското деспоство да са изпращали какъвто и да е на брой военен контингент в помощ на Търновското царство през този период ?

6.Дали османците са били достатъчно силни да поставят навсякъде силни и големи гарнизони в новозавладените български земи през този период ?

7.Какъв  наш военен контингент като постройка и тактика в малък брой ( гарнизонен ) е било възможно да забави или спре похода от 1388 ?  Не искам фантастични данни а реален размисъл и хипотеза

8.Каква е разликата 1330 , 1365 и 1388 в нашето въоръжение и бойна тактика срещу различните противници на ниво гарнизони ?

Благодаря предварително.Българската средновековна история ми е слабост и представлява интерес за мен.Ще се радвам на мнения