Кога човек е готов да се ожени?

[vorfax]

Според пирамидата на Маслоу, човек е готов да бие тъпана, че си е харесал някого веднага след като се наяде и намери подслон или някакъв източник на препитание.

Като отчетем, че безделието и три деца могат да раждат, пардон цицат от държавата 1100 лв месечно, то акта на бракосъчетание по никакъв начин не е обвързан с интелекта. Нещо повече. Свидетели сме на последните ритуали на сватби. Все още децата растяли с приказките за принцове и принцеси в красиви одежди дават своя дан сред мечтаещите да сбъднат своята приказка. Днешната младеж расте в порно-субкултурен социален експеримент и мечтата за бяла булченска рокля отмря.

Причините са главно две:

1. Въпреки жалванията, стандарта ни на живот се е повишил до степен и да се храним обилно и да можем да си позволим хубава дреха не само веднъж в живота. Това прави сватбата неспециална и незапомняща се.

2. Ценности като девственост и вярност, вричане пред бога, пред роднини и един-друг са толкова девалвирали, че вече едно кафе има по-голяма стойност от тях.

Държавата е последният бранител на този ритуал като източник на доходи и делегиране на отговорности, за да се почувства като освободена от ангажимент мащеха. Нищо чудно, че циганските сватби траят три дена, до седмица-две, но в сключването им не участват никакви подписи.

[mitaca]

Интересно, а примерно като оставим Маслоу и останалите сволочи, ти кога би се оженил? Хайде без да правите деца, за сега. Просто да обявиш, не пред обществото, а най-вече пред себе си, че тази девойка/жена е тази с която желаеш да споделиш всичко. А и пред нея. Та кога? Не като възраст например, като както ти желаеш. (пари, къща, коли, обществено положение, .....любов, де да знам?)

[vorfax]

Отговора на този въпрос става все по-труден с възрастта. Ако беше законно най-много бракове щяха да се извършват в детската градина. После тинейджърите с романтика и в изблик на родителско неподчинение мечтаят за този миг да си раземенят пръстени с любимият и да четат поезия под луната. После, с напредването на задълженията и задлъжнялостта, време за тези мечти - да се пресъздаде приказката в която деЦката лелка ни е убеждавала, че е най-важното нещо на света, и непременно води до световен мир, щастие до гроб, красиви деца, бели коне, елегантни дрехи, кралски корони, царства, кланящи се приветливи селяни, смъртта на лошите змеьове и възтържествуването на правдата по света, остава на заден план пред реалността, която е несправедлива и несъвършена. Ние никога няма да бъде идеални, никога ще намерим такива партньори. Не случайно брака го описват като върволица от компромиси. Говоря за тези, които са го изтърпяли повече от две години, колкото трае еуфорията на ендорфина и допамина, които инжектирани във всяко влюбване и Световната здравната организация потвърди, че влияят на трезвия разум.

Та на въпроса ти - по всяко време.

[glishev]

Общо взето, най-голямата масовост на редовния брак (бил той църковен или граждански) е през ХІХ и първата половина на ХХ в. Това се дължи на няколко фактора: много векове християнска пропаганда на брака като единствена форма на законно съжителство, после заместването на Църквата от светската държава, но със запазването и поемането на редица традиционни църковни ангажименти от държавата, пък и постепенното покачване на жизнения стандарт за относително голяма част от населението.

Истината е, че исторически бракът далеч не е единствената форма на съжителство дори в Европа. Фактическият конкубинат или обикновеното безбрачно съжителство е било масово разпространено в ниските слоеве на обществата от Стария режим. Между "съпрузи" и "двойка" на практика не се е правела разлика. Разбира се, още в Стария режим Църквата се е стремяла да увеличи браковете за сметка на конкубинатите, но успехът й е бил много бавен и по-скоро ограничен в по-високите съсловия. По-горе вече казах, че този ангажимент по-успешно е поет от светските държави след Френската революция, но със запазване на много от църковната аргументация в полза на брака. Новите средства за информация и успешната държавна пропаганда през ХІХ в. увеличават много броя на браковете сред ниските слоеве. Говорело се е за облагородяване на нравите, разбира се. Наблюдава се и съдействие между религиозните институции и светските власти по този повод.

След двете световни войни (особено след Втората) и след сексуалната революция бракът отново бие отбой. Причини - много, далеч не е само самата сексуална революция, при все че и тя има своето влияние. Ако подходим марксистки или може би просто позитивистично към тази тема, може да излезе, че в корените на сексуалната революция има и икономически причини. Бракът по същество е за буржоазията. Не е за студенти, не е за работници и не е за новата аристокрация от типа на Великия Гетсби. Доколкото остатъчните селяни са нещо като буржоазия по начин на живот (поне в Западна Европа), бракът вече е и като за тях. За брака на емигрантите в Европа по-трудно мога да говоря, той често е различен от нашите представи за равноправна моногамна двойка. Добре, но какво днес е или не е буржоазия? Начинът ни на мислене се е променил. Ние днес едновременно сме и не сме буржоа в сравнение с дядовците си. nik1 може би би казал, че и тревожността ни нараства.

По всички тези причини днес не само не бързаме да се женим, а и не виждаме защо да го правим. Вредите в обществен план са очевидни, но фактите са такива. В крайна сметка човек се жени по любов, а не от патриотизъм... апропо, това също е концепция от ХІХ в.

Редактирано Септември 10, 2013 от glishev

[vorfax]

Вчера си припомних една реплика от "The Words" - 2012: Трудно е не да направиш избора си, а да живееш с него.

[vorfax]

Само 1-2% от всички животински видове са моногамни. Сред човекоподобните маймуни няма нито един моногамен вид.
Сред моногамните видове са бобърът, видрата, прилепът, някои лисици, няколко копитни бозайници и няколко примата (гибонът, тамаринът, мармозетката). Социалната моногамия изразяваща се в споделяне на съвместен живот (време) и придобивки (храна, подслон и т.н.) често е съпътствана със сексуална полигамия - сексуални контакти с различни партньори.
Според мен човешката природа е полигамна. Полигамията, от биологична гледна точка, е едно прекрасно средство за подобряване на възможностите за генетично разнообразие и от там подобряване на потомството. Самите човешки черти като фантазия, сексуално привличане, целогодишно разгонване, размера на тестисите, всичко това говори за мотив и възможност да се осъществяват множество полови контакти с множество партньори. Къде е мястото на полигамията, тогава. Мястото и е:
1. Сред религиозните догми. Табутата в моногамния секс, тайнствата в полигамния брак, символизма на бракосъчетанието, всичко това са проповядвани канони (аксиоми), които изповядващите ги не ги избират, а приемат. Защото и да не ги изберат, са принудени от обществото да ги приемат, за да им бъде позволено да съществуват в това общество. В днешния 21 век мои познати ми разказват как в Турция жени биват убивани с камъни на улицата само заради начина си на обличане. Какво остава за начина на разголване...

2. В розовите книги. Макар че и там сюжетите са доста разкрепостени, съответстващи на нуждите на мокрите сънища на четящите. При все това, моногамията е не само тайна практика, но и приета явно сред 16% от обществата. Тази точка мога да нарека воайорство и съпреживяване на чуждо удоволствие. Стигаме до момента в който това променя и нашият светоглед и поведение:
3. В човешката шизофрения сантименталност. Човешката фантазия позволява живот в други измерения, което често преподрежда степента на важност в реалния свят. Аз вече дадох пример, че света от приказките въведен в неформираната още личност на подрастващите - на принцовете на бял кон и булките с бяла рокля - се проектира върху ритуал, който има единствено сантиментално значение. Едва ли някой наистина вярва, че подпис под документ е начина да засвидетелстваш любовта си.
Замислям се, в исторически план, как ли е възникнал брачния ритуал. Ако ревността е чувство за принадлежност, то сключването на брак ще да е покупко-продажбата. Нека не забравяме, че бракосъчетанието е свързано с разхищение на пари и стоки, а не обратното. А за такава скъпа стока, нормално е да се похвалим пред приятели и роднини...

[glishev]

Кант едно време е написал, че бракът е договор за ползване на половите органи на другарчето. Това, разбира се, е грешка, защото по класификацията на Кант дори и посещението при проститутка ще излезе брак. По-скоро бракът е и това, но не само, защото, разбира се, включва имуществени отношения, наследствени права, а обикновено и ангажимент за създаване и отглеждане на деца. Вярно е, че в най-развитите общества днес тези традиционни черти на брака са подложени на натиск, но тъкмо тези черти са същината на институцията. Кое е общото между моногамния равноправен брак на европейския XIX в., възможно полигамния брак на мюсюлманите и уговорения брак на индуистите? Имуществените отношения и отглеждането на деца.

Разбира се, във всички тези култури бракът винаги е между мъж и жена.

Днешните защитници на еднополовите бракове дори не си задават въпроса за отношенията между законните съпруги на полигамния мюсюлманин. Какви са помежду си жените в едно такова семейство? Съпруги. Но на кого, една на друга ли? Не, помежду си те са нещо като приятелки или посестрими (поне на теория). Съпруги са само на мъжа в семейството. Същото важи и в китайската конфуцианска концепция за полигамния брак (вече практически отмряла). Отнася се и за полигамията при мормоните (която също би трябвало да е отмряла). Еднополовите съжителства са познати по цял свят, но никога не са схващани като брак. И, разбира се, от тях не следват онези имуществени отношения и ангажименти към потомството, които дава собствено бракът, тоест узаконеното съжителство между мъж и жена.