80 години от влизането на България във Втората световна война

[Warlord]

Балканската кампания през Втората световна война

Част І – Операция „Ауфмарш 25“

 

Колона от германски планински войски (Gebirgsjäger) с мулета, вероятно все още някъде в Западна България, по време на настъплението си към Ниш.

 

Напрегнатата атмосфера на Междувоенния период

През първите десетилетия от съществуването си младата Българска държава преминава през поредица от въоръжени конфликти, донесли както много триумфи така и много разочарования. Но въпреки огромните усилия, националният идеал за обединение на всички българи в една държава, остава неизпълнен. 

Далеч не всеки обаче се примирява с новия световен ред, начертан според Версайската система от договори, част от която е и Ньойският. В някои от загубилите и твърде ощетени държави, като Германия и България, постепенно започват да назряват настроения на реваншизъм и краен национализъм. И въпреки, че им е забранено да се въоръжават и да поддържат големи армии, в крайна сметка те намират, първоначално скрити, а впоследствие и съвсем явни начини, как да направят това. 

Подобно нещо се случва и с тези съюзници на Антантата, като Италия и Япония, които са били подмамени с щедри обещания да влязат в Първата световна война на нейна страна, но накрая са им били оставени само трохите от цялата плячка. 

По този начин още във Версай се създават предпоставките за появата на Оста или Тройния пакт (Рим – Берлин – Токио) и неговата агресивна експанзия впоследствие. 

През този период демокрацията в Европа е в отстъпление и в повечето държави се установяват авторитарни режими. До 1940 г. почти всички страни от Централна и Източна Европа вече са погълнати от Третия райх и Съветския съюз, докато накрая не идва ред и на Балканите. 

 

Войната тропа на портите

Румъния първа минава на страната на Оста през ноември 1940 г., недоволна от съветската окупация на Бесарабия и Буковина през юли. Като следствие от нея и серията дипломатически договори с Румъния, под натиска на Германия, но и със съгласието на останалите велики сили, на 7 септември е подписана Крайовската спогодба. Според нея Румъния връща на България окупираната през 1913 г. Южна Добруджа. 

Немското съдействие обаче идва със своята цена и се очаква в замяна България също да съдейства на Оста за стратегическите ѝ цели в района. 

След провалилото се фиаско на Мусолини в Гърция през октомври 1940 г.,  италианската армия преминава в позорно отстъпление от Епир и бойните действия в итало-гръцката война се прехвърлят на албанска територия, която е италиански протекторат. В тази ситуация Германия се вижда принудена да заздрави контрола на Оста над Балканите с оглед на военните операции в Северна Африка и опасенията от евентуален британски десант в помощ на Гърция. Това налага нова, този път съвместна, операция срещу Гърция, а за да получи достъп до нея, Вермахтът трябва да премине през територията на България. 

До този момент България се стреми да поддържа неутралитет и политика на мирен път за уреждане на въпроса със загубените в предната война територии. Но когато войната стига до нейните граници става ясно, че неутралитетът няма да може повече да се спазва и отказът от съдействие на Оста ще доведе до пагубни последици. Всички са били свидетели вече на това как Полша и Франция са премазани със светкавичен блицкриг от Вермахта, както и че той влиза на територията на Румъния още преди тя официално да е подписала договора за присъединяване към пакта. Очевидно е, че няма да чакат дълго и българското решение, така че страната се вижда принудена да стане съюзник на Оста. 

За отбелязване е и обстоятелството, че Германия гарантира на България Беломорска Тракия и част от Егейска Македония, при това без да се налага българските войници да воюват за тях. И не на последно място – към този момент все още е в сила пактът Молотов-Рибентроп, т.е. Третият райх и СССР все още са съюзници, така че по този начин България не влиза в конфликт с никоя от регионалните супер сили. Великобритания и САЩ може и да са против, но те са далеч зад моретата и океаните, докато Вермахтът вече чака на Дунава и не възнамерява да се заседява дълго там. 

Така на 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена правителството на Богдан Филов подписва протокола за присъединяването на България към Тристранния пакт и още през същия ден войските на Третия райх навлизат в страната, преминавайки река Дунав и започват да се дислоцират по южната граница. Британските и американските дипломати напускат страната. 

Междувременно кралство Югославия, на което щедро обещават Солун и излаз на Бяло море, също склонява да премине на страната на Оста. Но на 27 март, само два дни след подписването на присъединителния договор, в Белград избухват безредици, организирани от група просъюзнически военни и политици, подкрепяни от британските тайни служби, които извършват държавен преврат. Хитлер приема този преврат като лична обида и решава, че в такъв случай и Югославия трябва да бъде унищожена. Това води до промяна в плановете и немския щаб взима решение за едновременен удар по Гърция и Югославия, като територията и комуникациите на България бъдат използвани за нахлуването и към двете страни.

Цялата статия: https://nauka.bg/balkanskata-kampaniya-vtorata-svetovna-voina/?fbclid=IwAR2F0R2WlZx0LYLwc1phU8ih7xpLJVAt5ANVOthCwNJzUIPQREY6iiF3QC4

Редактирано Март 1, 2021 от Warlord

[Warlord]

Балканската кампания през Втората световна война.

Част ІІ – Операция “Марита”

Германски парашутисти-десантчици (Fallschirmjäger) се спускат над Крит, 20 май 1941 г.

Паралелно с операцията срещу Югославия, силите на Оста провеждат и тази срещу Гърция, под кодовото название Операция Марита (Unternehmen Marita). Преди нея две поредни италиански офанзиви (през ноември 1940 и март 1941 г.) срещу Гърция претърпяват провал, като гърците дори контраатакуват, изтласквайки италианците в дълбочина на албанска територия. Започва прехвърляне на британски части и доставки към гръцките острови, което подтиква Германия да помогне на съюзника си Италия в превземането на Гърция и изтласкването на британците оттам. Целта е Оста да заздрави позициите си на Балканите и в Източното Средиземноморие за да подсигури фланговете си за кампанията в Северна Африка и предстоящата операция “Барбароса” срещу Съветския съюз.

За да навлязат в Гърция немските войски се налага да преминат българо-гръцката граница, която като цяло е естествено защитена, тъй като минава предимно през пресечени планински местности. Но все пак има и пролуки през долините на Струма и Места, както и някои проходи в Родопите, през които могат да се придвижват крупни военни части и техника.
В западната и централната част на страната, ландшафтът с планини като Пинд и Олимп, също предлага удобни възможности за отбранителни военни действия.

Линията “Метаксас”

Като отговор на милитаризацията на България от началото на 30-те години и страха от българския реваншизъм, гърците се заемат сериозно да укрепват границата си. Техните погранични укрепления там представляват една доста солидна отбранителна система, известна като Линията “Метаксас” (по името на тогавашния им премиер Йоанис Метаксас). Тя представлява дълга верига от фортове, бетонни бункери и дълговременни огневи укрепления, както и мрежа от тунели, водещи до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Изградена е на принципи, близки до тези, с които е строена Линията “Мажино” във Франция. Строежът ѝ започва през 1936 г. и до началото на войната от нея са напълно завършени 155 км – от Беласица до Гюмюрджина (Комотини).
Към март 1940 г. гръцките войски, струпани по българската граница са около 70 000 души, но още когато немците преминават Дунава, влизайки в България, по-голямата част от тях се евакуират от Беломорска Тракия. Останалите гръцки сили наброяват 14 дивизии, разположени предимно в Албания на утихналия за кратко Италиански фронт.

Британците отклоняват гръцкото искане да се позиционират в Солун, тъй като според тях той е твърде незащитен, а същевременно не са убедени, че и Линията Метаксас може да удържи офанзивата на немската армия. Вместо това ген. Уилсън взима 2 гръцки пехотни дивизии под свое командване, 1 новозеландска и 1 австралийска и ги разполага в района на Лариса, северно от Олимп. Отделни подразделения на британските военновъздушни сили се базират в южната част на страната. Британските сухопътни части са почти напълно моторизирани, но с екипировка, по-подходяща за пустинни условия, отколкото за планинските проходи на Пинд. Освен това британците разполагат с относително малко танкове и зенитна артилерия, а линията на комуникациите е рискована, тъй като минава близо до някои егейски острови, държани от силите на Оста.

Изпълнението на Операция Марита е възложено на германската 12-та армия, под командването на фелдмаршал Вилхелм Лист. Тя се състои от 2 танкови, 1 планински и 2 пехотни корпуса, като по искане на цар Борис ІІІ немската 16-а танкова дивизия се разполага на турската граница, за да окаже съдействие на българските войски при евентуална турска атака.

Статията: https://nauka.bg/balkanskata-kampaniya-vtorata-svetovna-voina-chast-operaciya-2/?fbclid=IwAR3-4ozMhYS7TYpExtQpI8fBJ-WFdVhpjlMeGFM04hR5zlJ4qGZyzyD9SfM

Редактирано Май 12, 2021 от Warlord