Парадоксът на звездната аберация

[gmladenov]

Здравейте,

В тази тема ще представя поредния парадокс на Специалната Теория на Относителността (СТО),
с който за сетен път ще илюстрирам нейната нереалистичност. Парадоксът се основава на
астрономическото явление звездна аберация.
 

Накратко за аберацията

Звездната аберация е природно явление, при което се наблюдава годишно колебание на видимата
позиция на определени звезди в небесната сфера. Явлението е наблюдавано за първи път от
английския астроном Джеймс Брадли в края на 18-ти век.

На Интернет може да се намери много информация за явлението, така че тук няма да се впускам
в обяснения. Вместо това само накратко ще изложа трактовката на СТО, тъй като тя е в основата
на текущия парадокс.

Според СТО, аберацията е релативистичен ефект, който се причинява от относителното движение
между земята и наблюдаваната звезда. Съгласно този ефект, светлинните лъчи, излъчени от
звездата, имат различен наклон в отправните системи на звездата и на земята.

На горната диагр ама е показан частният случай, когато светлинните лъчи от звездата "падат"
вертикално надолу в нейната отправна система. В отправната система на земята, обаче, същите
тези лъчи ще бъдат наклонени напред по посока на движението на земята спрямо звездата, както
е покано на диаграмата.

Ъгълът на наклона в този специфичен случай се намира по формулата:

• ϕ = arccos ( v/c )

От формулата се вижда, че наклонът на звездните лъчи зависи единствено от относителната
скорост между звездата и земята и варира между 90° (липса на аберация) до ~0° (максимална
аберация).
 

Парадоксът на звездната аберация

Звездната аберация се счита за едно от преките опитни потвърждения на СТО и съответно
наклоняването на светлинните лъчи в подвижните отправни системи се приема безусловно като
физически закон. Както сега ще видим, обаче, то също така води и до неразрешим парадокс.

Нека да си представим измервателна установка, която се състои от наклонено на 45° огледало и
детектор на светлина (фото-детектор), както е показано на следната анимация. Установката се
движи със скорост 0,7c спрямо далечна звезда, от което следва, че наклонът на звездните лъчи
в отправната система на установката ще бъде ~45° (изчислено по горната формула).

 

Лявата част на анимацията показва отправната система на звездата, в която светлинните лъчи,
излъчени от нея, падат вертикално надолу към установката. И както се вижда на анимацията,
когато лъчите достигнат до наклоненото огледало, те се отразяват от него, преобразуват се
от вертикални на хоризонтални (по закона за отражение на светлината) и достигат до фото-
детектора.

В отправната система на установката, от друга страна - дясно на анимацията - се случва нещо
съвсем друго.

По закона на СТО за аберацията, звездните лъчи в тази система достигат до огледалото под
наклон от ~45°, а не вертикално. В допълнение, тъй като Лоренцовата трансформация сплесква
огледалото, неговият наклон в тази система е намален от 45° на ~35°.

Заради тези промени, когато звездните лъчи достигнат до огледалото, техният ъгъл на падане
и отражение е съвсем друг в сравнение със системата на звездата. И както се вижда много ясно
на анимацията, под този ъгъл те въобще не могат да достигнат до фото-детектора.

Така стигаме до следния парадокс (или по-точно абсурд):
По дефиниция, дадено събитие се случва във всички отправни системи, без излключение ... освен
в примери като горния, когато събитието просто няма как да се случи.

В горния пример звездните лъчи в отправната система на звездата се отразяват под правилния
ъгъл от огледалото и съответно достигат до фото-детектора. Във всяка друга отправна система,
обаче, това е физически невъзможно, тъй като в тези системи ъгълът на падане и отражение на
лъчите *по закон* е различен от правилния ъгъл. Съответно лъчите в тези системи няма как да
достигнат до фото-детектора.

Тук, есествено, става дума за закона на СТО за звездната аберация, заради който се стига до
показаният парадокс.
 

Коментар

Наред с парадокса на аберацията, горната анимация много хубаво илюстрира и цялостната
нереалистичност на СТО.

Принципно, различните отправни системи би трябвало да представляват различни перспективи на
една и съща реалност. Но ако се съди по горната анимация, това не изглежда точно така. Лявата
и дясната части на анимацията са толкова различни, че те приличат повече на две алтернативни
реалности, отколкото на два различни погледа върху една и съща реалност.

 

Благодаря за вниманието.

Георги Станимиров, програмист
©2021, всички права запазени

Редактирано Март 2, 2021 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 46 минути, gmladenov said:

...

По закона на СТО за аберацията, звездните лъчи в тази система достигат до огледалото под
наклон от ~45°, а не вертикално. В допълнение, тъй като Лоренцовата трансформация сплесква
огледалото, неговият наклон в тази система е намален от 45° на ~35°.

З...

Изтрито.

Прав си. Обърках с обратното пресмятане

Редактирано Март 2, 2021 от laplandetza

[gmladenov]

Преди 7 минути, laplandetza said:

Наклона на огледалото не ми харесва, трябва да се увеличава , а ти го намаляш!?

Намалява, Лапландец.

Когато преобразуваш от стационарна към подвижна системи (права Лоренцова трансформация),
дължините се увеличават. Така се получава, че огледалото се разтяга и сплесква. Съответно
неговият ъгъл намалява.

[laplandetza]

Преди 19 минути, gmladenov said:

Намалява, Лапландец.

Когато преобразуваш от стационарна към подвижна системи (права Лоренцова трансформация),
дължините се увеличават. Така се получава, че огледалото се разтяга и сплесква. Съответно
неговият ъгъл намалява.

Смятъл съм го, ти забрави , че имам и 2 успешни Парадокса с огледала и пулсове ЕМГ.

п.п. Смятъл съм го , но наобратно. От подвижна към неподвижна.

Прав си. Така е.

Редактирано Март 2, 2021 от laplandetza

[laplandetza]

Преди 25 минути, gmladenov said:

..

Парадокс е, поне набързо четене.Честито!

Искам да ти обърна внимание, запазил си права.......... но това е подобно на мой парадокс описан в моя тема, да те помоля да го освободиш от права, моя съм дал за свободно ползване, като е зашитена само информацията, че го е създал Лапландеца

 

[laplandetza]

Аз търся в повечето случаи парадокси, скоростомери , т. е Сисгема Случване в Едно Състояние, еднаИОС и такова дирене ограничава възможността за лесно разбираеми парадокси.

Този твой е дори по порост от онзи на Ники.

Цялата машинария  на Лоренц Трансформации и единия постулат отиват на кино без билет !

[laplandetza]

Преди 6 минути, Ниkи said:

Георги, аберацията не е релативистичен ефект. СТО само внася корекция на наклона(вместо косинус, тангенс), така че е нормално, огледалото да не ти върши работа, когато се движиш

Защо  да е нормално . ако едно събитие се сучва в Една система, то задъкжително се случва във Всички. Железен Закон, Постулат на по високо ниво от законите на всички теории.

Въпроса е дали ще се случи това събитие, отражение от движещо се огледало под този ъгъл.Експериментите казват, че трябва да се случи, така мисля.

Редактирано Март 2, 2021 от laplandetza

[gmladenov]

Преди 2 часа, laplandetza said:

Парадокс е, поне набързо четене.Честито!

Искам да ти обърна внимание, запазил си права.......... но това е подобно на мой парадокс описан в моя тема, да те помоля да го освободиш от права, моя съм дал за свободно ползване, като е зашитена само информацията, че го е създал Лапландеца

Не съм разбрал, че този парадокс е като някой от твоите.

Слагам права за всеки случай, за да не реши някой да напише книга и да обяви, че
той ги е измислил всичките тези неща - а ние ги бистриме тук вече повече от година.

[gmladenov]

Преди 2 часа, Ниkи said:

С телефон съм и не мога да ровя лесно, за да проверя, но ми се върти в главата, че тази формула беше според класическата физика. Според СТО, май се ползваше тангенс от V/C. Не че това е от значение за парадокса

В класическата формула имаме арккотангенс:

• ϕ = arccot ( v/c )

При СТО имаме арккосинус.

Голяма разлика, защото СТО забива при (v>c), а класическата физика си свирка.

Редактирано Март 2, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 2 часа, Ниkи said:

Георги, аберацията не е релативистичен ефект. СТО само внася корекция на наклона(вместо косинус, тангенс), така че е нормално, огледалото да не ти върши работа, когато се движиш

Разликата между СТО и класическата физика наистина е само в наклона. Въпросът е,
какво е физическото обяснение за тази разлика.

В класическата физика наклонът се обяснява с най-проста векторна сума на скоростите
на звездата и земята. А какво е физическото обяснение на СТО?

Аз лично досега не съм намерил хубаво и ясно релативистично обяснение на аберацията,
но тя много лесно може да се показва с относителност на едновременността.

Така че ако някой ме пита от какво се получава аберацията според СТО, аз лично ще кажа,
че тя е следствие от относителността на едновременността. Тоест, релативистичен ефект.

[scaner]

Преди 8 часа, gmladenov said:

Според СТО, аберацията е релативистичен ефект, който се причинява от относителното движение
между земята и наблюдаваната звезда. Съгласно този ефект, светлинните лъчи, излъчени от
звездата, имат различен наклон в отправните системи на звездата и на земята.

Кога ще се научиш да не се плашиш и да не виждаш навсякъде "релативистични ефекти"?

Аберацията е ефект познат още в класическата физика. Има съвсем нищожна количествена разлика при обяснението между между двете теории при високи скорости. При ниски скорости предсказанията на двете теории съвпадат.

Преди 9 часа, gmladenov said:

Лявата част на анимацията показва отправната система на звездата, в която светлинните лъчи,
излъчени от нея, падат вертикално надолу към установката. И както се вижда на анимацията,
когато лъчите достигнат до наклоненото огледало, те се отразяват от него, преобразуват се
от вертикални на хоризонтални (по закона за отражение на светлината) и достигат до фото-
детектора.

Младенов, кога ще се научиш, че анимацията е само израз на представата на човека, която може да е погрешна, и не може да бъде аргумент?

В случая тази анимация е погрешна.

Законът на Снелиус - ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - е верен само в отправна система, в която отразяващата повърхност е неподвижна. Или когато скоростта на светлината е безкрайна. Докато в случая отразяващата повърхност  се движи, а при това движение трябва да се вземе пред вид крайната скорост на светлината. И съответно представата, довела до тази анимация, е куца От такива проблеми се пораждат и парадоксите...

По тази причина парадокс няма.

Преди 5 часа, gmladenov said:

В класическата физика наклонът се обяснява с най-проста векторна сума на скоростите
на звездата и земята. А какво е физическото обяснение на СТО?

Аз лично досега не съм намерил хубаво и ясно релативистично обяснение на аберацията,
но тя много лесно може да се показва с относителност на едновременността.

Това че не си видял. означава че най-вероятно не си и търсил...

Но обяснението и в СТО и в класическата физика е едно и също. Скоростта на светлината е крайна, променят се компонентите на вектора на светлината в двете системи, и това води до наблюдаваните ъгли. В СТО разликата е само, че големината на скоростта се запазва, което е свързано с относителността на едновременността. Но това е само малка релативистична добавка към основният ефект. При малки скорости предсказанията на двете теории съвпадат.

[laplandetza]

Преди 48 минути, scaner said:

 

Законът на Снелиус - ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - е верен само в отправна система, в която отразяващата повърхност е неподвижна. Или когато скоростта на светлината е безкрайна. Докато в случая отразяващата повърхност  се движи, а при това движение трябва да се вземе пред вид крайната скорост на светлината. И съответно представата, довела до тази анимация, е куца От такива проблеми се пораждат и парадоксите...

..

Е, ииииииииии . я сега разправяй небивалици от Библията как движението на огледало туши променя ъгъла на отражение на светлинен пулс. 
Кажи Как. Неможеш, ......признай си.

[scaner]

Преди 1 час, laplandetza said:

Е, ииииииииии . я сега разправяй небивалици от Библията как движението на огледало туши променя ъгъла на отражение на светлинен пулс. 
Кажи Как. Неможеш, ......признай си.

Аз мога всичко.

Но въпросът в случая е - защо ти се подлъгваш да приемаш за верен един резултат извън областта в който той е доказан за верен? Можеш ли да се опиташ да го докажеш за подвижно огледало, или да посочиш статия в която това е направено? Впрочем, историята с този ъгъл също е свързана с ефекта на аберацията в система в която огледалото се движи. 

И защо въпреки невежеството по кокретният въпрос, всяка забележка възприемаш за небивалица? Толкова дълбоко ли е вкоренена инерцията на мисленето, че не можеш да схванеш абсурдността на такова поведение? И цялата своя безпомощност в такава ситуация проектираш на другия? Не можел той...

Виж сега, аз много пъти съм казал, че обичам да играя на шах. Там в ендшпила има едно правило - да не тръгваш да правиш ход, ако не си сигурен в победата, ако не си проиграл на ум комбинациите

Аз тая игра дето се вихри тука съм я играл и съм си направил сметката за успешен резултат Тук влизам в битки които със сигурност ще спечеля, знам го предварително. Рядко греша, и сега не е такъв случая.

А това за ъгълът на отражение от подвижно огледало не е ефект на СТО, а си е чисто класически ефект.

 

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

Аз мога всичко.

Но въпросът в случая е - защо ти се подлъгваш да приемаш за верен един резултат извън областта в който той е доказан за верен? Можеш ли да се опиташ да го докажеш за подвижно огледало, или да посочиш статия в която това е направено? Впрочем, историята с този ъгъл също е свързана с ефекта на аберацията в система в която огледалото се движи. 

И защо въпреки невежеството по кокретният въпрос, всяка забележка възприемаш за небивалица? Толкова дълбоко ли е вкоренена инерцията на мисленето, че не можеш да схванеш абсурдността на такова поведение? И цялата своя безпомощност в такава ситуация проектираш на другия? Не можел той...

Виж сега, аз много пъти съм казал, че обичам да играя на шах. Там в ендшпила има едно правило - да не тръгваш да правиш ход, ако не си сигурен в победата, ако не си проиграл на ум комбинациите

Аз тая игра дето се вихри тука съм я играл и съм си направил сметката за успешен резултат Тук влизам в битки които със сигурност ще спечеля, знам го предварително. Рядко греша, и сега не е такъв случая.

А това за ъгълът на отражение от подвижно огледало не е ефект на СТО, а си е чисто класически ефект.

 

Запази си тъпотиите за Църквата на Проср.Времето там чети от 100Библията.
Кажи за аберацията, неподвижният може да мисли за аберация на отразяване, огледалото е излъчвател.Каква аберация ще му приложиш на излъчването с излъчвател Огледало......, ще получиш още по голям абсурд, нали?

[scaner]

Преди 42 минути, laplandetza said:

Кажи за аберацията, неподвижният може да мисли за аберация на отразяване, огледалото е излъчвател.Каква аберация ще му приложиш на излъчването с излъчвател Огледало......, ще получиш още по голям абсурд, нали?

Кой какво може да си мисли или не може да си мисли, няма никакво значение. Единствено значение в случая има коректно да се прилагат физическите закономерности. Забележи, не става дума дали закономерностите са верни или не, това е съвсем друга бира, а коректно да се прилагат дадените закономерности. Е, както сам забелязваш, още на този стадии антирелативистите изпушват и почват да им се мержелеят парадокси. Просто казано, те са лишени от базови способности, какво остава за по-нататък, когато трябва да се правят заключения?

Ето ти елементарна постановка, на която можеш да се увериш, че за подвижно огледало ъгълът на падане и на отражение ще са различни, и то според класическата Нютонова физика.

Нека имаш огледало, разположено хоризонтално. Нека в ляво и в дясно от него, симетрично спрямо избраният център на огледалото, имаш разположени две стойки с еднаква височина - едната с импулсен лазер, другата с детектор на светлината. Нека, ей така, да има още един детектор, разположен в центъра под огледалото, където то е полупрозрачно.

Схемата е проста: лазерът е насочен към центъра (за определеност под 45 градуса спрямо хоризонтала), лъчът се отразява от центъра (детектира се от детектора дето е в центъра) и попада в другият детектор също под 45 градуса.  Ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение в тази система.

Нека сега в някаква друга система К огледалото заедно с целият антураж се движи нагоре. Какво става? Ако лъчът от лазерът в системата К е пак под 45 градуса, няма да уцели средата на огледалото и няма да задейства детектора който е там. Значи ъгълът трябва да е друг, в случая по-малък от 45 градуса. Причината? Докато лазерният импулс се движи, самото огледало заедно с центъра си се движи нагоре, и някъде ще настъпи контакт на лъча с центъра на огледалото. За да бъде този контакт пак в центъра на огледалото, ъгълът трябва да е друг, по-малък. Тоест имаме същите процеси както и при аберацията.

След отразяването обаче, накъде тръгва лъча? Ние знаем, че имаме събитие случващо се с детектора на другият стълб. Ако лъчът се отрази под същият ъгъл, той (след време!) няма да уцели детектора, защото детектора заедно със стълба и огледалото ще е заминал нагоре. Значи лъчът трябва да се отрази по-към вертикалата (ъгъл над 45 градуса), за да може светлината, догонвайки детектора, да го улучи. Елементарно се вижда, че в системата К ъгълът на отражение е различен от този на ъгъла на падане. Или просто казано, за така движещо се огледало не е валиден закона на Снелиус

А всичко това следва от много по-фундаменталният закон - всички отправни системи отразяват всички събития. Използвайки този закон, по-горе обяснихме процесите, и можем да напишем съответните формули и да свържем ъгъла на отражение с ъгъла на падане и скоростта на огледалото. До тук чиста класическа физика.

Но в сърцето на всичко е аберацията

Редактирано Март 3, 2021 от scaner

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

Кой какво може да си мисли или не може да си мисли, няма никакво значение. Единствено значение в случая има коректно да се прилагат физическите закономерности. Забележи, не става дума дали закономерностите са верни или не, това е съвсем друга бира, а коректно да се прилагат дадените закономерности. Е, както сам забелязваш, още на този стадии антирелативистите изпушват и почват да им се мержелеят парадокси. Просто казано, те са лишени от базови способности, какво остава за по-нататък, когато трябва да се правят заключения?

Ето ти елементарна постановка, на която можеш да се увериш, че за подвижно огледало ъгълът на падане и на отражение ще са различни, и то според класическата Нютонова физика.

Нека имаш огледало, разположено хоризонтално. Нека в ляво и в дясно от него, симетрично спрямо избраният център на огледалото, имаш разположени две стойки с еднаква височина - едната с импулсен лазер, другата с детектор на светлината. Нека, ей така, да има още един детектор, разположен в центъра под огледалото, където то е полупрозрачно.

Схемата е проста: лазерът е насочен към центъра (за определеност под 45 градуса спрямо хоризонтала), лъчът се отразява от центъра (детектира се от детектора дето е в центъра) и попада в другият детектор също под 45 градуса.  Ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение в тази система.

Нека сега в някаква друга система К огледалото заедно с целият антураж се движи нагоре. Какво става? Ако лъчът от лазерът в системата К е пак под 45 градуса, няма да уцели средата на огледалото и няма да задейства детектора който е там. Значи ъгълът трябва да е друг, в случая по-малък от 45 градуса. Причината? Докато лазерният импулс се движи, самото огледало заедно с центъра си се движи нагоре, и някъде ще настъпи контакт на лъча с центъра на огледалото. За да бъде този контакт пак в центъра на огледалото, ъгълът трябва да е друг, по-малък. Тоест имаме същите процеси както и при аберацията.

След отразяването обаче, накъде тръгва лъча? Ние знаем, че имаме събитие случващо се с детектора на другият стълб. Ако лъчът се отрази под същият ъгъл, той (след време!) няма да уцели детектора, защото детектора заедно със стълба и огледалото ще е заминал нагоре. Значи лъчът трябва да се отрази по-към вертикалата (ъгъл над 45 градуса), за да може светлината, догонвайки детектора, да го улучи. Елементарно се вижда, че в системата К ъгълът на отражение е различен от този на ъгъла на падане. Или просто казано, за така движещо се огледало не е валиден закона на Снелиус

А всичко това следва от много по-фундаменталният закон - всички отправни системи отразяват всички събития. Използвайки този закон, по-горе обяснихме процесите, и можем да напишем съответните формули и да свържем ъгъла на отражение с ъгъла на падане и скоростта на огледалото. До тук чиста класическа физика.

Но в сърцето на всичко е аберацията

Предполагам може да има разлика в отражението поради движение , за мен е движение спрямо светлина. 
Обаче хоризонтално огледало, вместо онова под 45 гр. наклон и пада лъч  под 90 гр. за неподвижния. В подвижната система е с наклона на аберация, отражението в подвижната  е със същия по стойност и обратен знак наклон.Това за неподвижния е отражение под ъгъл 90 градуса. т.е. пада на 90 и се отразява на 90 гр.
Ти трябва да докажеш Как се променя така ъгъла, че след трансформации да съвпада с отчетеното от подвижната система.
Ако движението под 45 гр огледало е равносилно на <аберационен ъгъл> с каква стойност е  и  съвпада ли сетне отражението. Самото отражение нямали да има и <аберация при излъчване> и ако няма , защо няма да има.
Сигурен съм, че и ти никак не си наясно с тези въпроси, няма ги в 100Библията, значи не съществуват............

[scaner]

Преди 8 минути, laplandetza said:

Ти трябва да докажеш Как се променя така ъгъла, че след трансформации да съвпада с отчетеното от подвижната система.
Ако движението под 45 гр огледало е равносилно на <аберационен ъгъл> с каква стойност е  и  съвпада ли сетне отражението. Самото отражение нямали да има и <аберация при излъчване> и ако няма , защо няма да има.
Сигурен съм, че и ти никак не си наясно с тези въпроси, няма ги в 100Библията, значи не съществуват............

Аз нищо не трябва да доказвам. Това което исках да докажа беше, че е некоректно да се ползва закона на Снелиус за подвижно огледало, следователно "парадоксът" на Младенов няма никаква обосновка. И го доказах с примера по-горе.

Който иска да доказва нещо си - моля, чисти листа и моливи има много на този свят, да се захваща В случая имаме по даденост, че в различните системи ще имаме едни и същи събития, така че трябва да се изведе закономерност, която да спази това изискване. Това е занаятчийски проблем, никакво доказване няма тук, резултатът е предизвестен.

Но ти продължаваш от позиция на пълно невежество по въпроса, да изказваш някакви предположения, и да си сигурен в нещо? Какъв е смисъла да се излагаш непрекъснато?

[laplandetza]

Преди 2 минути, scaner said:

Аз нищо не трябва да доказвам. Това което исках да докажа беше, че е некоректно да се ползва закона на Снелиус за подвижно огледало, следователно "парадоксът" на Младенов няма никаква обосновка. И го доказах с примера по-горе.

Който иска да доказва нещо си - моля, чисти листа и моливи има много на този свят, да се захваща В случая имаме по даденост, че в различните системи ще имаме едни и същи събития, така че трябва да се изведе закономерност, която да спази това изискване. Това е занаятчийски проблем, никакво доказване няма тук, резултатът е предизвестен.

Но ти продължаваш от позиция на пълно невежество по въпроса, да изказваш някакви предположения, и да си сигурен в нещо? Какъв е смисъла да се излагаш непрекъснато?

Има за доказване и то необятно.
Има или няма аберация при излъчване при отражение от подвижно огледало.Каква е логиката, според кои природни закони да няма такава, след като за всички други излъчватели има. Ако няма това означава ,мигновенен процес в който се пренебрегва крайната светлинна скорост.
Правилно ли е да приемем скорост на огледалото  с постоянен спрямо неподвижния ъгъл, да го приравним на аберационен ъгъл , но с непроменен наклон. Ако е така , прилагайки трансформации може да се получи. Обаче виси със страшна сила -Аберация при излъчване на отражението. От къде на къде няма да има такава, от къв зор, както се казава, след като имаме крайна скорост на светлина и заради нея имаме аберация на падане на лъча.

[scaner]

Преди 20 минути, laplandetza said:

Има или няма аберация при излъчване при отражение от подвижно огледало.

Има, и примерът го показва. Същото сумиране на скорости, което лежи в основата и на аберацията.

 

Преди 21 минути, laplandetza said:

Каква е логиката, според кои природни закони да няма такава, след като за всички други излъчватели има. Ако няма това означава ,мигновенен процес в който се пренебрегва крайната светлинна скорост.

Помисли преди да питаш. Отговорите ги има, това кухо философстване няма общо с проблема.

Преди 22 минути, laplandetza said:

Правилно ли е да приемем скорост на огледалото  с постоянен спрямо неподвижния ъгъл, да го приравним на аберационен ъгъл , но с непроменен наклон

Какво е правилно се вижда от примера.

 

Преди 22 минути, laplandetza said:

Обаче виси със страшна сила -Аберация при излъчване на отражението. От къде на къде няма да има такава, от къв зор, както се казава, след като имаме крайна скорост на светлина и заради нея имаме аберация на падане на лъча.

Една свястна мисъл не можеш да изкажеш, един смислен въпрос не можеш да формулираш. Първо се научи да питаш, после ела да те изпитаме тука...

[laplandetza]

Преди 52 минути, scaner said:

.....

Тогава и двамата сме на позиция, аберация при падане на лъча, фронта, като ъгъла е същия все едно огледалото излъчва, и аберация при излъчване на отразения лъч. И всичко това при ъгъл на огледалото  такъв какъвто го отчита Неподвижен наблюдател. Вече е изчистено и може да се смята. 

Каква е формулата за аберация по СТО, как беше?, трчбва да зависи от изходния ъгъл.

[laplandetza]

Сега ме мързи да търся и да смятам. Трябва да намерим с <двете аберации> при какъв ъгъл на огледалото ще се отрази перпендик. звезден лъч, ще све отрази на 90 градуса -хоризонтално и <удари> детектора според звездния Неподвижник,

Сетне с трансформации да видим това огледало  с колко ще се ,<смачка> и дали е съвместимо с аберационния ъгъл и ъгъл отражение в системата на огледало и детектор. Това е. Младенов нали е Сметкаджия, ...... да запретва ръкави.

[laplandetza]

Relativistic explanation[edit]

The reasoning in the relativistic case is the same except that the relativistic velocity addition formulas must be used, which can be derived from Lorentz transformations between different frames of reference. These formulas are

{\displaystyle u_{x}'=(u_{x}+v)/(1+u_{x}v/c^{2})}

{\displaystyle u_{y}'=u_{y}/\gamma (1+u_{x}v/c^{2})}

where {\displaystyle \gamma =1/{\sqrt {1-v^{2}/c^{2}}}}, giving the components of the light beam in the Earth's frame in terms of the components in the Sun's frame. The angle of the beam in the Earth's frame is thus ^[6]

{\displaystyle \tan(\phi )={\frac {u_{y}'}{u_{x}'}}={\frac {u_{y}}{\gamma (u_{x}+v)}}={\frac {\sin(\theta )}{\gamma (v/c+\cos(\theta ))}}}

In the case of {\displaystyle \theta =90^{\circ }}, this result reduces to {\displaystyle \sin(\theta -\phi )=v/c}, and in the limit {\displaystyle v/c\ll 1} this may be approximated by {\displaystyle \theta -\phi =v/c}. This relativistic derivation keeps the speed of light {\displaystyle {\sqrt {u_{x}^{2}+u_{y}^{2}}}=c} constant in all frames of reference, unlike the classical derivation above.

[gmladenov]

Преди 9 часа, scaner said:

Законът на Снелиус - ъгълът на падане е равен на ъгълът на отражение - е верен само в отправна система, в която отразяващата повърхност е неподвижна.

Това не е вярно.

Иначе излиза, че докато едно огледало е неподвижно, законът за отражението важи,
но когато огледалото започне да се движи, законът за отражението спира да важи.

Глупости.

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Ако лъчът от лазерът в системата К е пак под 45 градуса, няма да уцели средата на огледалото и няма да задейства детектора който е там. Значи ъгълът трябва да е друг, в случая по-малък от 45 градуса. Причината?

Причината е, че СТО ти е насадила грешна представа за това как се движи светлината.

Ти приемаш модела на СТО за верен, след което ни обасняваш защо нещата не се получават .
А те не се получават, защото моделът на СТО за разпространение на светлината е грешен.

[vanio]

Преди 15 часа, gmladenov said:

Не съм разбрал, че този парадокс е като някой от твоите.

Слагам права за всеки случай, за да не реши някой да напише книга и да обяви, че
той ги е измислил всичките тези неща - а ние ги бистриме тук вече повече от година.

дечко тва е писано преди педесе години 

а ти между другото си много заблуден, като трол