Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на въртящия се диск


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 11 минути, Малоум 2 said:

Правя - показал съм ти с пример каква е разликата.

Колега, линейната скорост на буксуващото колело е нула, а не ъгловата.
Така че съм те чул. Аз говоря само за ъглови скорости.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 130
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 25 минути, gmladenov said:

Колега, линейната скорост на буксуващото колело е нула, а не ъгловата.
Така че съм те чул. Аз говоря само за ъглови скорости.

Добре, де, ама пиши с точните наименования, напр. : Линейната скорост на ЦЕНТЪРА на колелото, МОЖЕ да е нула, при буксуване. Така е ясно.

Но Периферната скорост на въртящо се колело - не е нула. Виждаш - все за скорости става дума, а скоростта е вектор -има големина, направление, посока, начална точка закачена-(отнесена към) - на масов обект.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ъглова_скорост

"Ъгловата скорост е векторна величина, характеризираща скоростта на въртене на едно тяло. Големината на този вектор се задава с ъгъла на завъртане за единица време и в международната система единици се измерва с радиани за секунда. Посоката му е по оста на въртенето (перпендикулярна на равнината на въртене).

Ъгловата скорост може да бъде представена като векторно произведение:

ω=r×v|r|2{\displaystyle {\boldsymbol {\omega }}={\frac {\mathbf {r} \times \mathbf {v} }{|\mathrm {\mathbf {r} } |^{2}}}}{\displaystyle {\boldsymbol {\omega }}={\frac {\mathbf {r} \times \mathbf {v} }{|\mathrm {\mathbf {r} } |^{2}}}}

където:

  • ω{\displaystyle {\boldsymbol {\omega }}}{\displaystyle {\boldsymbol {\omega }}}: ъглова скорост
  • r{\displaystyle \mathbf {r} }{\displaystyle \mathbf {r} }: векторът, свързващ центъра на въртене с текущата точка от траекторията на обекта
  • v{\displaystyle \mathbf {v} }{\displaystyle \mathbf {v} }: транслационна скорост на обекта"

...

...

 

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, gmladenov said:

Такава физическа закономерност няма.

Няма, или ти не знаеш за нея?

Дал съм ти линк на много подробна статия. Ма що ли се боря, като няма кой да чете?

Някъде по-нагоре ти дадох елементарни съображения - спиците/зъбците по  посока на движението си сумират скоростта с линейната скорост на колелото, и щото не могат да надхвърлят тази на светлината, се сгъстяват. В обратна посока е обратното - точно както е на картинката. Ма това за тебе, ясно, е "липсваща" закономерност :) Ми за това си в тая неудобна поза, хем не разбираш, хем се сърдиш като ти го казват в пряк текст.

Малко мислене е нужно, не умение да заместваш числа във формули, без да знаеш какво се получава :D Това и калкулаторите го могат, от тебе се очаква да си нещо повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Малоум 2 said:

"Ъгловата скорост е векторна величина, характеризираща скоростта на въртене на едно тяло. Големината на този вектор се задава с ъгъла на завъртане за единица време и в международната система единици се измерва с радиани за секунда.

Хубаво. Аз говоря за обороти в минута. Значи не шест, а половин дузина.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не виждам какво се мръщиш.

Релативистският закон за събиране на скорости казва, че скоростта на движението на цялото колело с добавена към него периферната скорост на зъба (за горните зъби) не може да дадат величина по-голяма от С. Демек при големи скорости всеки от зъбите ще се доближава до С. Тоест за два съседни зъба разликата в скоростите между тях клони към нула.

От друга страна, в долният край на колелото, периферната скорост се вади от скоростта на светлината, тоест скоростите са по-малки, законът по- се доближава до галилеевата сума, и като сметнеш, разликата между скоростите на два зъба, те се раздалечават по-сериозно (в долният край на колелото). Тоест, в горният са по-нагъсто отколкото в долният. И това е нарисувано на картинката. И с  малко сметки може да си нарисуваш и графиката, и да изведеш аналитично закономерността.

И това е следствие от даден законите на СТО, не е противоречие (освен с някакви предразсъдъци, че не трябвало да е така) :)).

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, scaner said:

Тоест за два съседни зъба разликата в скоростите между тях клони към нула.
...
От друга страна, в долният край на колелото, периферната скорост се вади от скоростта на светлината, тоест скоростите са по-малки, законът по- се доближава до галилеевата сума, и като сметнеш, разликата между скоростите на два зъба, те се раздалечават по-сериозно (в долният край на колелото).

А така. И като сложиш две такива колелета на зъбна предавка ... където те се вътят
обратно едно на друго ... и зъбната предавка забива, защото по твоята собстена логика
зъбците на едното почти са се слели, докато зъбците на другото са раздалечени ... в един
и същи момент и една и съща точка.

Чат ли си, батка? Или не разбираш последствията от твоята собствена логика.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Релативистският закон за събиране на скорости казва ...

Много хубава идея за нов парадокс ми даваш. Благодаря. :ag:

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 13 часа, gmladenov said:

А така. И като сложиш две такива колелета на зъбна предавка ... където те се вътят
обратно едно на друго ... и зъбната предавка забива, защото по твоята собстена логика
зъбците на едното почти са се слели, докато зъбците на другото са раздалечени ... в един
и същи момент и една и съща точка.

Чат ли си, батка? Или не разбираш последствията от твоята собствена логика.

Не е ясно къде ги "слагаш" тия две колелета?!

(еволвентното зацепване е измислено именно за: контактът на две "зацепени" колела, теоретично, да е в една точка.)

Споменатата  от теб "визия", като неправилна, е от гл. точка на трети, страничен наблюдател.

....

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 14 часа, gmladenov said:

А така. И като сложиш две такива колелета на зъбна предавка ... където те се вътят
обратно едно на друго ... и зъбната предавка забива, защото по твоята собстена логика
зъбците на едното почти са се слели, докато зъбците на другото са раздалечени ... в един
и същи момент и една и съща точка.

Хаха, ти съвсем изпростя, и почна да стреляш случайно в тъмното :)

Как си представяш двете колела да контактуват както ти си въобразяваш? Да, ако допреш две такива колела като на картинката по какъвто и да е начин, няма как да се случи зацепване. Но причината е съвсем тривиална - и двете се въртят в еднакви посоки. Ти какво очакваш при това положение?

Естествено, за да зацепват колелата, трябва да се въртят в различни посоки. Това значи да опиташ картинката която се получава да зацепваш с огледално отразена, спрямо хоризонталната ос на движение. Тогава както и да ги съчетаеш, плътността на зъбите в точката на контакт ще е еднаква - по простата причина, че скоростите на зъбите и на двете колела в контактната точка ще е еднаква, ако си напънеш малко мисълта... В контактната точка радиусите на колелата ще са винаги паралелни.

Младенов, тази глуха отбрана без мисъл и ред, която си заел, не води до някакъв смисъл :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Не е ясно къде ги "слагаш" тия две колелета?!

Хубаво. Дай да се върнем към първоначалния пример.

Анимацията е за стационарната система, а сметките са за подвижната система. Повтарям,
гледаме подвижната система ...  и от сметките излиза, че в нея синият маркер се движи с
по-малка ъглова скорост от червения - а и двата са на един диск.

Ти като бивш инженер как си го обясняваш това?
Ние знаем, че вътршността на един диск има по-малка линейна скорост от периферията.
Но как е възможно ЪГЛОВИТЕ скорости да са различни?

Твоят дългогодишен опит на инженер какво ти казва: че това е напълно възможно ли??
В кой учебник по механика пише, че ъгловите скорости на различните точки на един диск
може да са различни? (Това са тези скорости, дето се мерят в радиани/секунда).

disk.gif.9c6ea0b06febe913dafee7bba79ed164.gif

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В кой учебник по механика пише, че ъгловите скорости може да са различни?

Преди 4 часа, scaner said:

Как си представяш двете колела да контактуват както ти си въобразяваш?

Идеята беше друга. Иди си удари един душ, но внимавай да не се удариш много силно по главата,

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 28 минути, gmladenov said:

В кой учебник по механика пише, че ъгловите скорости може да са различни?

Ами в никой учебник, в който се разглеждат законите на класическата физика (демек за малки скорости) не се разглеждат различни ъглови скорости. Или ти очакваш от такива учебници релативистски примери? Е колко пъти да ти казвам - освен че си научил нещо в училище, трябва да знаеш и границите му на приложимост, за да не изпадаш в положението в което си сега. Иначе знанието ти е непълно, и когато го абсолютизираш, е благодатна основа за предразсъдъци (те от там идват при тебе, бъди уверен!). Изпадаш в същата излагация, както със закона за ъглите на отражение от движещото се огледало...

Само че тук говорим за релативистският случай. Погугли мало за relativistic wheel (примерно, варианти безброй) и ще попаднеш на статии, дето именно различните ъглови скорости се разглеждат. Дадох вече някои линкове.

Малко повечко усилия, и ще получиш нужните отговори :)

Преди 32 минути, gmladenov said:
Преди 5 часа, scaner said:

Как си представяш двете колела да контактуват както ти си въобразяваш?

Идеята беше друга. Иди си удари един душ, но внимавай да не се удариш много силно по главата,

Творческо безсилие? Не си обяснявам по друг начин такъв избор за бягство от темата :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 47 минути, scaner said:

Ами в никой учебник, в който се разглеждат законите на класическата физика (демек за малки скорости) не се разглеждат различни ъглови скорости.

Ами дай тогава да видим някой учебник по релативистична механика.
Или може би такава няма, защото е пълна глупост. :rofl:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 40 минути, gmladenov said:

Ами дай тогава да видим някой учебник по релативистична механика.
Или може би такава няма, защото е пълна глупост.

Ами ето ти:

A Rotating Disk in Translation

или по-задълбоченото:

Ø. Grøn, Relativistic description of a rotating disk, Am. J. Phys. 43, 869 (1975).

А ти какво ще направиш, за да затврдиш тези знания? Прояви и ти малко мисъл де.

Link to comment
Share on other sites

Преди 17 минути, scaner said:

Ами ето ти:

A Rotating Disk in Translation

или по-задълбоченото:

Ø. Grøn, Relativistic description of a rotating disk, Am. J. Phys. 43, 869 (1975).

А ти какво ще направиш, за да затврдиш тези знания? Прояви и ти малко мисъл де.

Доказах СТО, ТО и Лоренцови трансформации са безнадеждно Грешни. Не е нужно да се съобразяваме с тях. Деформации има при ускоренияра, но как един диск, колело ще се държи при равномерна ъглова скорост в системата си, която е Подвижна. Мисля трябва да почнем анализа от по прости, например подвижна греда кочто е в подвижна система и има движение по Х1 и У1 , <наблюдавано> от Система във Физически Покой.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

🙄Господа, как става така, че за повече от век не е установен нито един СТО-парадокс, а тук напоследък този вид парадокси никнат като гъби след дъжд?:bq:

Имате ли някакво обяснение?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 6 минути, Шпага said:

🙄Господа, как става така, че за повече от век не е установен нито един СТО-парадокс, а тук напоследък този вид парадокси никнат като гъби след дъжд?:bq:

Имате ли някакво обяснение?

Аз имам. Парадоксите са плод на ума, явно в някои глави има повече тор за такова растение :)

Link to comment
Share on other sites

Преди 5 минути, Шпага said:

🙄Господа, как става така, че за повече от век не е установен нито един СТО-парадокс, а тук напоследък този вид парадокси никнат като гъби след дъжд?:bq:

Имате ли някакво обяснение?

Прости обяснения за <сложни> хора. Има разбира се. Колко да се повтаряме? Да си чула някой да е направил Признат официално Експеримент по Парадоксите. Виж Методът, той е най Елементарен и рабираем.Експериментът му няма да е сложен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Кретенчо, не си рабрал. Въпросът не е дали определени глупотевини са написани
в учебниците, а дали те има физически смисъл.

Повтаряй след мен (поне сто пъти):
Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците.
Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците.
Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците.

...

Това е въпросът, който аз задавам вече година и половина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, Шпага said:

🙄Господа, как става така, че за повече от век не е установен нито един СТО-парадокс, а тук напоследък този вид парадокси никнат като гъби след дъжд?:bq:

Имате ли някакво обяснение?

Избори до дупка ... тоест, докато трябва. :ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, gmladenov said:

...
Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците.
Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците.
Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците.

...

Това е въпросът, който аз задавам вече година и половина.

Не питаш мен, но все пак да си кажа лаишкото мнение:

Не, нямат физически смисъл, а само геометричен. Но като такива не са глупотевини.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Just now, gmladenov said:

Въпросът не е дали определени глупотевини са написани
в учебниците, а дали те има физически смисъл.

Тъпанар, първо се замисли какво означава "физически смисъл". Защото до тук ясно демонстрираш, че със смисъла изобщо не сте приятели.

Физически смисъл има всичо, което е съвместимо като следствие на установени физически закони. И законите на СТО са такива, колкото и да се тръшкаш.  И не, законите които познаваш от училище са само приближение на законите на СТО, и при високи скорости те не носят физически смисъл.

Затова - да, има физически смисъл. Което ти няма как да опровергаеш :D Защото "доказателствата" ти се състоят само в това - "на мене ми се струва че не може да е така, значи не е...".

Това е очевадният отговор на въпроса, който неизвестно защо ти само задаваш, без да вникнеш в отговорите.

Link to comment
Share on other sites

Преди 2 минути, scaner said:

Тъпанар, първо се замисли какво означава "физически смисъл". Защото до тук ясно демонстрираш, че със смисъла изобщо не сте приятели.

Физически смисъл има всичо, което е съвместимо като следствие на установени физически закони. И законите на СТО са такива, колкото и да се тръшкаш.  И не, законите които познаваш от училище са само приближение на законите на СТО, и при високи скорости те не носят физически смисъл.

Затова - да, има физически смисъл. Което ти няма как да опровергаеш :D Защото "доказателствата" ти се състоят само в това - "на мене ми се струва че не може да е така, значи не е...".

Това е очевадният отговор на въпроса, който неизвестно защо ти само задаваш, без да вникнеш в отговорите.

Законите на СТО не са доказани с Всички сравнително лесно постижими Експерименти 

Няма нито един Експеримент Измерващ интервал време на Едностранен Път Светлина със коректно сверени часовници вземащи предвид Факта, че Обектите се движат докато светлинен фронт напредва. Дай такъв Експеримент..................Няма, нали така.

Вашето си е Престъпление срещу Науката !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, gmladenov said:

Имат ли физически смисъл релативистичните глупотевини, написани в учебниците.

...Това е въпросът, който аз задавам вече година и половина.

Ами, глупотевините = измислените парадокси - всички са опровергани и то не един път. Ти в тях търсиш "физически" смисъл, а в парадоксите ти - въобще няма смисъл. (даже мисъл няма, щом не е логически коректна постановка.)

Нищо от СТО не е опровергано. Има Първи и Втори -постулати. Нищо от тях не е опровергано на практика.

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!