Парадоксът на въртящия се диск

[Малоум 2]

Преди 17 часа, gmladenov said:

Да ти припомня, че скъсяването на дължините никога не е потвърдено с пряк експеримент,
но се приема безусловно за истина.

А ти като инженер явно вярваш, че един твърд диск може да има повече от една ЪГЛОВА
скорост ... едновременно.

Егаси инженера. Ама то нека всеки да прави каквото му се пие.

Първото изречение - аз то го казах. Ако се върнеш в "началото" на обсъждане на парадокси - ще намериш, че е така.

Второто изречение - ти се опитваш да ми го втълпяваш. (обясних ти, че мнението ти от Трети наблюдател, а това е фантасмагория от негово мислене ... у-а-у! Парадокс, значи!?. Да закриваме науката, а?!!)

И двете изречения са грешно тълкувани от теб. Следствията "скъсяване"  и "нееднаква ъглова" се ИЗЧИСЛЯВАТ от приет за НЕПОДВИЖЕН наблюдател..., негова гледна точка, което ти е известно, ама се правиш на интересен. Как да го ИЗМЕРИ като не е там, на ракета, летяща покрай него с близка до светлинна скорост. Още в темата "парадокс на стрелата ти показах, че парадокс възниква, поради неправилно прилагане на СТО. Променя се реда на възникване на СЪБИТИЯ при Подвижния, от/в  "наглед" при неподвижния наблюдател. Нагледът на неподвижния, обаче, не е ред на ВЪЗНИКВАНЕ на събитие в ракетата, а Регистрация на/от възникналите на другата система, събития. Трябва ВРЕМЕ - сигналът от събитие да пристигне до неподвижния наблюдател. При тия относителни скорости - близки до Свак - тоя ред, за наблюдателя, се нарушава!И това не е парадокс.

...

 

Редактирано Март 26, 2021 от Малоум 2

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

Тъй. И за какво протестираш тогава?

Ако избереш еднопосочната сорост различна от двупосочната, трябва да обосновеш това. Как си представяш, еднопосочната скорост е 5 км/час, а двупосочната, за отиване до там и обратно е 15 км/час? Какъв смисъл влагаш в това? Никакъв. Съвсем естествено е да се постъпи както и Айнщайн е постъпил.

..

Търсим да открием разлика в посоките, това е основната идея. За да е възможно да открием такава разлика, ако изобщо има такава, е напълно Недопостимо да постулираме предварително ,че  Еднопосочните пътища били разбираш ли със забрана да се различават, щото така било удобно за теорията и Айнщайн постулирал така, Така бил възприел и това е стандарта. Това е класическа форма на научна измама. 
От къде иде разликата, как от къде от скоростта на експерименталната апаратура, Скорост спрямо Физическото Състояние на Покой,  което е такова Локално състояние. Айнщайн Постулира, че било неразличимо, ето на Различихме го.

[laplandetza]

Отиваме на синхронизация и сверяване по Айнщайн за да видим развитието на научното мошенничество.

 

;; Einstein synchronisation (or Poincaré–Einstein synchronisation) is a convention for synchronising clocks at different places by means of signal exchanges. This synchronisation method was used by telegraphers in the middle 19th century, but was popularized by Henri Poincaré and Albert Einstein, who applied it to light signals and recognized its fundamental role in relativity theory. Its principal value is for clocks within a single inertial frame.

Синхронизацията на Айнщайн (или синхронизацията на Пуанкаре – Айнщайн) е конвенция за синхронизиране на часовниците на различни места посредством обмен на сигнали. Този метод на синхронизация е използван от телеграфите в средата на 19 век, но е популяризиран от Анри Поанкаре и Алберт Айнщайн, които го прилагат към светлинните сигнали и признават основната му роля в теорията на относителността. Основната му стойност е за часовници в рамките на един инерционен кадър.

 

According to Albert Einstein's prescription from 1905, a light signal is sent at time {\displaystyle \tau _{1}}\tau _{1} from clock 1 to clock 2 and immediately back, e.g. by means of a mirror. Its arrival time back at clock 1 is {\displaystyle \tau _{2}}\tau _{2}. This synchronisation convention sets clock 2 so that the time {\displaystyle \tau _{3}}\tau _{3} of signal reflection is defined to be

{\displaystyle \tau _{3}=\tau _{1}+{\tfrac {1}{2}}(\tau _{2}-\tau _{1})={\tfrac {1}{2}}(\tau _{1}+\tau _{2}).}{\displaystyle \tau _{3}=\tau _{1}+{\tfrac {1}{2}}(\tau _{2}-\tau _{1})={\tfrac {1}{2}}(\tau _{1}+\tau _{2}).}[1]
The same synchronisation is achieved by "slowly" transporting a third clock from clock 1 to clock 2, in the limit of vanishing transport velocity. The literature discusses many other thought experiments for clock synchronisation giving the same result.

The problem is whether this synchronisation does really succeed in assigning a time label to any event in a consistent way. To that end one should find conditions under which:

(a) clocks once synchronised remain synchronised,
(b1) the synchronisation is reflexive, that is any clock is synchronised with itself (automatically satisfied),
(b2) the synchronisation is symmetric, that is if clock A is synchronised with clock B then clock B is synchronised with clock A,
(b3) the synchronisation is transitive, that is if clock A is synchronised with clock B and clock B is synchronised with clock C then clock A is synchronised with clock C.
If point (a) holds then it makes sense to say that clocks are synchronised. Given (a), if (b1)–(b3) hold then the synchronisation allows us to build a global time function t. The slices t=const. are called "simultaneity slices".

Einstein (1905) did not recognize the possibility of reducing (a) and (b1)–(b3) to easily verifiable physical properties of light propagation (see below). Instead he just wrote "We assume that this definition of synchronism is free from contradictions, and possible for any number of points; and that the following (that is b2–b3) relations are universally valid."

Max von Laue was the first to study the problem of the consistency of Einstein's synchronisation.[2] Ludwik Silberstein presented a similar study although he left most of his claims as an exercise for the readers of his textbook on relativity.[3] Max von Laue's arguments were taken up again by Hans Reichenbach,[4] and found a final shape in a work by Alan Macdonald.[5] The solution is that the Einstein synchronisation satisfies the previous requirements if and only if the following two conditions hold:

No redshift: If from point A two flashes are emitted separated by a time interval Δt as recorded by a clock at A, then they reach B separated by the same time interval Δt as recorded by a clock at B.
Reichenbach's round-trip condition: If a light beam is sent over the triangle ABC, starting from A and reflected by mirrors at B and C, then its arrival time back to A is independent of the direction followed (ABCA or ACBA).
Once clocks are synchronised one can measure the one-way light speed. However, the previous conditions that guarantee the applicability of Einstein's synchronisation do not imply that the one-way light speed turns out to be the same all over the frame. Consider

Laue–Weyl's round-trip condition: The time needed by a light beam to traverse a closed path of length L is L/c, where L is the length of the path and c is a constant independent of the path.
A theorem[6] (whose origin can be traced back to von Laue and Hermann Weyl)[7] states that Laue–Weyl's round trip condition holds if and only if the Einstein synchronisation can be applied consistently (i.e. (a) and (b1)–(b3) hold) and the one-way speed of light with respect to the so synchronised clocks is a constant all over the frame. The importance of Laue–Weyl's condition stands on the fact that the time there mentioned can be measured with only one clock thus this condition does not rely on synchronisation conventions and can be experimentally checked. Indeed, it is experimentally verified that the Laue–Weyl round-trip condition holds throughout an inertial frame.

Since it is meaningless to measure a one-way velocity prior to the synchronisation of distant clocks, experiments claiming a measure of the one-way speed of light can often be reinterpreted as verifying the Laue–Weyl's round-trip condition.

The Einstein synchronisation looks this natural only in inertial frames. One can easily forget that it is only a convention. In rotating frames, even in special relativity, the non-transitivity of Einstein synchronisation diminishes its usefulness. If clock 1 and clock 2 are not synchronised directly, but by using a chain of intermediate clocks, the synchronisation depends on the path chosen. Synchronisation around the circumference of a rotating disk gives a non vanishing time difference that depends on the direction used. This is important in the Sagnac effect and 

 

поред предписанието на Алберт Айнщайн от 1905 г. светлинен сигнал се изпраща във времето {\ displaystyle \ tau _ {1}} \ tau _ {1} от часовник 1 до часовник 2 и веднага обратно, напр. с помощта на огледало. Времето му на пристигане в часовник 1 е {\ displaystyle \ tau _ {2}} \ tau _ {2}. Тази конвенция за синхронизация задава часовник 2, така че времето {\ displaystyle \ tau _ {3}} \ tau _ {3} на отражението на сигнала да бъде определено като {\ displaystyle \ tau _ {3} = \ tau _ {1} + {\ tfrac {1} {2}} (\ tau _ {2} - \ tau _ {1}) = {\ tfrac {1} { 2}} (\ tau _ {1} + \ tau _ {2}).} {\ Displaystyle \ tau _ {3} = \ tau _ {1} + {\ tfrac {1} {2}} (\ tau _ {2} - \ tau _ {1}) = {\ tfrac {1} {2}} (\ tau _ {1} + \ tau _ {2}).} [1] Същата синхронизация се постига чрез "бавно" транспортиране на трети часовник от часовник 1 до часовник 2, в границата на изчезващата скорост на транспортиране. В литературата се обсъждат много други мисловни експерименти за синхронизация на часовника, даващи същия резултат. Проблемът е дали тази синхронизация наистина успява да присвои етикет за време на всяко събитие по последователен начин. За тази цел трябва да се намерят условия, при които: (а) часовниците след синхронизиране остават синхронизирани, (b1) синхронизацията е рефлексивна, т.е. всеки часовник се синхронизира със себе си (автоматично се удовлетворява), (b2) синхронизацията е симетрична, т.е. ако часовник A се синхронизира с часовник B, тогава часовник B се синхронизира с часовник A, (b3) синхронизацията е преходна, т.е. ако часовник А е синхронизиран с часовник Б, а часовник В е синхронизиран с часовник С, тогава часовник А е синхронизиран с часовник В. Ако точка (а) е в сила, тогава има смисъл да се каже, че часовниците са синхронизирани. Като се има предвид (а), ако (b1) - (b3) задържа, тогава синхронизацията ни позволява да изградим глобална времева функция t. Резените t = const. се наричат "резени едновременност". Айнщайн (1905) не признава възможността да се намалят (а) и (b1) - (b3) до лесно проверими физични свойства на разпространението на светлината (виж по-долу). Вместо това той просто написа „Предполагаме, че тази дефиниция на синхронността е без противоречия и е възможна за произволен брой точки; и че следните отношения (т.е. b2 – b3) са общовалидни.“ Макс фон Лауе е първият, който изследва проблема за последователността на синхронизацията на Айнщайн. [2] Лудвик Силберщайн представи подобно изследване, въпреки че остави повечето от твърденията си като упражнение за читателите на своя учебник по относителност. [3] Аргументите на Макс фон Лауе бяха възприети отново от Ханс Райхенбах [4] и намериха окончателна форма в творбата на Алън Макдоналд. [5] Решението е, че синхронизацията на Айнщайн отговаря на предходните изисквания тогава и само ако са налице следните две условия: Без червено изместване: Ако от точка А се излъчват две светкавици, разделени от времеви интервал Δt, както е записано от часовник при A, тогава те достигат B, разделени от същия времеви интервал Δt, както е записан от часовник при B. Условието на Reichenbach за двупосочно пътуване: Ако светлинен лъч е изпратен над триъгълника ABC, започвайки от A и се отразява от огледала в B и C, тогава времето за пристигане обратно към A е независимо от следваната посока (ABCA или ACBA). След като часовниците се синхронизират, може да се измери еднопосочната светлинна скорост. Предишните условия, които гарантират приложимостта на синхронизацията на Айнщайн, не означават, че еднопосочната светлинна скорост се оказва еднаква по целия кадър. Обмисли Състоянието на Laue – Weyl за двупосочно пътуване: Времето, необходимо на светлинен лъч за преминаване на затворена пътека с дължина L, е L / c, където L е дължината на пътя и c е константа, независима от пътя. Теорема [6] (чийто произход може да бъде проследен до фон Лауе и Херман Вайл) [7] гласи, че условието за двупосочно пътуване на Лауе-Вайл е вярно тогава и само ако синхронизацията на Айнщайн може да се прилага последователно (т.е. (а) и (b1 ) - (b3) hold) и еднопосочната скорост на светлината по отношение на така синхронизираните часовници е константа в целия кадър. Важността на състоянието на Laue – Weyl се крие във факта, че споменатото време може да бъде измерено само с един часовник, така че това условие не разчита на конвенциите за синхронизация и може да бъде експериментално проверено. В действителност е експериментално проверено, че условието за двупосочно пътуване на Laue – Weyl е в цяла инерционна рамка. Тъй като е безсмислено да се измерва еднопосочна скорост преди синхронизирането на отдалечени часовници, експериментите, претендиращи за измерване на еднопосочната скорост на светлината, често могат да бъдат интерпретирани като проверка на условието за двупосочно пътуване на Laue-Weyl. Синхронизацията на Айнщайн изглежда това естествено само в инерционни кадри. Човек лесно може да забрави, че това е само конвенция. При въртящи се рамки, дори при специална теория на относителността, нетранзитивността на синхронизацията на Айнщайн намалява нейната полезност. Ако часовник 1 и часовник 2 не се синхронизират директно, а чрез използване на верига от междинни часовници, синхронизацията зависи от избрания път. Синхронизацията около обиколката на въртящ се диск дава неизчезваща разлика във времето, която зависи от използваната посока. Това е важно за ефекта Саняк и

 

This is important in the Sagnac effect and the Ehrenfest paradox. The Global Positioning System accounts for this effect.

A substantive discussion of Einstein synchronisation's conventionalism is due to Hans Reichenbach. Most attempts to negate the conventionality of this synchronisation are considered refuted, with the notable exception of David Malament's argument, that it can be derived from demanding a symmetrical relation of causal connectability. Whether this settles the issue is disputed.

 

Това е важно за ефекта на Саняк и парадокса на Еренфест. Системата за глобално позициониране отчита този ефект. Основна дискусия за конвенционализма на синхронизацията на Айнщайн се дължи на Ханс Райхенбах. Повечето опити за отричане на конвенционалността на тази синхронизация се считат за опровергани, със забележителното изключение на аргумента на Дейвид Маламент, че тя може да бъде получена от изискването на симетрична връзка на причинно-следствената свързаност. Дали това урежда въпроса се оспорва.

[scaner]

Преди 2 минути, laplandetza said:

Търсим да открием разлика в посоките, това е основната идея. За да е възможно да открием такава разлика, ако изобщо има такава, е напълно Недопостимо да постулираме предварително ,че  Еднопосочните пътища били разбираш ли със забрана да се различават, щото така било удобно за теорията и Айнщайн постулирал така, Така бил възприел и това е стандарта.

Ами нали те питам - какъв смисъл влагаш в това, еднопосочната скорост да се различава от двупосочната?  Никакъв. Значи, при положение, че не може да се измери еднопосочната скорост, какво остава? Постулат, и нататък следствията от него, както се прави. Ако следствията доведат до противоречие с експеримента - ок, постулатът не работи. В случая обаче нямаме разхождение с експеримента - значи постулатът се потвърждава, съответно го използваме. Ето, пънеш се да измериш еднопосочната скорост - измервай, и може да докажеш нещо, може да го опровергеш. Но до тогава ще седиш в мазето и ще дъвкаш магданоза, следвайки следствията от постулата. Ако не ги следваш - нищо от глупостите които ще произведеш няма да има общо със СТО, нали? Всякакви там скоростметри нямат общо със СТО.

Съвсем допустима дейност е това с постулата, така се прави във физиката. Просто на тебе не са ти ясни тези неща

Никаква измама, последователен научен подход.

А ти си "различил" на шуранайката джапанкопляктора.

 

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Това е важно за ефекта на Саняк и парадокса на Еренфест. Системата за глобално позициониране отчита този ефект. Основна дискусия за конвенционализма на синхронизацията на Айнщайн се дължи на Ханс Райхенбах. Повечето опити за отричане на конвенционалността на тази синхронизация се считат за опровергани, със забележителното изключение на аргумента на Дейвид Маламент, че тя може да бъде получена от изискването на симетрична връзка на причинно-следствената свързаност. Дали това урежда въпроса се оспорва.

Това са тънки въпроси, дали това е постулат или може да е по-фундаментално следствие. За нашият случай не е важно. Важно е дали е верно или не, което се проверява по следствията експериметално. И работи с пълна сила

[laplandetza]

Преди 53 минути, scaner said:

Ами нали те питам - какъв смисъл влагаш в това, еднопосочната скорост да се различава от двупосочната?  Никакъв. Значи, при положение, че не може да се измери еднопосочната скорост, какво остава? Постулат, и нататък следствията от него, както се прави. Ако следствията доведат до противоречие с експеримента - ок, постулатът не работи. В случая обаче нямаме разхождение с експеримента - значи постулатът се потвърждава, съответно го използваме. Ето, пънеш се да измериш еднопосочната скорост - измервай, и може да докажеш нещо, може да го опровергеш. Но до тогава ще седиш в мазето и ще дъвкаш магданоза, следвайки следствията от постулата. Ако не ги следваш - нищо от глупостите които ще произведеш няма да има общо със СТО, нали? Всякакви там скоростметри нямат общо със СТО.

Съвсем допустима дейност е това с постулата, така се прави във физиката. Просто на тебе не са ти ясни тези неща

Никаква измама, последователен научен подход.

А ти си "различил" на шуранайката джапанкопляктора.

 

(a) clocks once synchronised remain synchronised,

(b1) the synchronisation is reflexive, that is any clock is synchronised with itself (automatically satisfied),

(b2) the synchronisation is symmetric, that is if clock A is synchronised with clock B then clock B is synchronised with clock A,

(b3) the synchronisation is transitive, that is if clock A is synchronised with clock B and clock B is synchronised with clock C then clock A is synchronised with clock C.

 

Айнщайн ползва същото сверяване, както аз при аранжиране на Парадокса на Методът, т.е. когато доказвам Невярността на ТО и Лоренц трансвормации, часовници по Лоренц.
Изпълнено е А условие. ,б1 също е непротиворечиво , но само за себе си , какъв му е смисълат в цялата мрежа-губи се, останалите, б2 - няма симетрия разбира се, не се получава същото при обратното сверяване, синхронизация, това е идеята на парадокса. 
б3 - не е задължително да е изпълнено, в повечето случаи не е.
Накратко условията б2 , б3  Забраняват  Правилното сверяване на часовници, те  са поставени за Самодоказване на Теорията и са  Игнориращи Реалната Природа, падат от небето като Божи Заповеди.
Вече ясно видяхме Защо и Как е фалшифицирано сверяването на часовници с айнщайнова синхронизация. 
 Лоренцовите часовници- наричам теоретичните изисквания за да няма противоречие с Лоренцови трансформации.
Тези часовници са сверени все едно, примерно 2 часовника, все едно има пулс на светлина точно от средата на разстоянието между часовниците и ги активира <едновременно>, при подвижни часовници, разбира се не е едновременно, това е неправилно сверяване, не предполага движение спрямо Локалното Състояние на Физически покой.

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Айнщайн ползва същото сверяване, както аз при аранжиране на Парадокса на Методът, т.е. когато доказвам Невярността на ТО и Лоренц трансвормации, часовници по Лоренц.

Е, значи всичко стана ясно

Дъниш се в логиката.

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

Е, значи всичко стана ясно

..

Всичко е точно и ясно.
Ползвам сверяването и Еднопосочна синхронизация, в съответствие с Теорията, след като всеки Обект, наблюдател се самонаплюва за Неподвижен.
От там нататък, разбира се, няма симетрия и скоростта на светлината е анизотропна, зависи от ориентацията по вектор относ. скорост. Така и измерваме самият Вектор относит.скорост., т.е. имаме Скоростомер. 

[scaner]

Преди 2 минути, laplandetza said:

Всичко е точно и ясно.
Ползвам сверяването и Еднопосочна синхронизация, в съответствие с Теорията, след като всеки Обект, наблюдател се самонаплюва за Неподвижен.
От там нататък, разбира се, няма симетрия и скоростта на светлината е анизотропна, зависи от ориентацията по вектор относ. скорост. Така и измерваме самият Вектор относит.скорост., т.е. имаме Скоростомер. 

Каза че при тебе е както при Айщайн. Нататък е ясно.

Ползваш наготово лоренцовите трансформации. Само че не правиш сметки с тях, а си на принципа "пускаме лазерен лъч и той бжжжзззз стига то детектора", т.е. не получаваш следствия, а прилагаш някакъв интуитивен опит (което не работи в случая ). И нататък "заключенията" ти нямат смисъл.

А ако си постулирал, че скоростта на светлината е анизотропна - в разрез с всички експерименти и принципите на СТО - защо изобщо твърдиш нещо за СТО? Защо изобщо си сравняваш измислиците с нея? Нито я потвърждаваш, нито я вкарваш в противоречие. За да я вкараш в противоречие, трябва да ползваш нейните неща, в частност, че скоростта на светлината е изотропна. Елементарната логика изисква да се гръмнеш при такова противоречие. А така, само пълниш интернет пространството с баластра

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

Каза че при тебе е както при Айщайн. Нататък е ясно.

Ползваш наготово лоренцовите трансформации. Само че не правиш сметки с тях, а си на принципа "пускаме лазерен лъч и той бжжжзззз стига то детектора", т.е. не получаваш следствия, а прилагаш някакъв интуитивен опит (което не работи в случая ). И нататък "заключенията" ти нямат смисъл.

А ако си постулирал, че скоростта на светлината е анизотропна - в разрез с всички експерименти и принципите на СТО - защо изобщо твърдиш нещо за СТО? Защо изобщо си сравняваш измислиците с нея? Нито я потвърждаваш, нито я вкарваш в противоречие. За да я вкараш в противоречие, трябва да ползваш нейните неща, в частност, че скоростта на светлината е изотропна. Елементарната логика изисква да се гръмнеш при такова противоречие. А така, само пълниш интернет пространството с баластра

Ползвам само това, Еднопосочно сверяване, без да търся Нагласйов и Фалшименто с б1-б3 , за да стигнем до Айнщайн Лоренцови часовници.

Елементарно сверяване и в зависимост от ориентацията, разбира се имаме отклонения, анизотропна скорост на светлина и пр. както съм описал
След преобразованията правя истинското сверяване по методът Верига на времето., сверяване на часовници в линия. 
След откриването на Относит. Скорост, имам Мрежа сверни , синхрон. часовници по Методът.

[laplandetza]

Доволен съм, взе да се разкрива исторически как е станала фалшификацията на експериментите, фактите за да бъде Недосегаема ТО.Опита за Научно Мошенничество е твърде прозрачен , учудващо как няма Общественна Гластност за това Престъпление.

[Шпага]

Преди 3 часа, Gravity said:

Защо нямат физичен смисъл?

А защо да имат?

[Шпага]

Преди 26 минути, scaner said:

Нататък е ясно.

Сканер, напълно сериозно те питам:

Ти напълно сигурен ли си, че разбираш точно какво има предвид Лапландеца? Ако е така, би ли обяснил с твои думи това, което той твърди?

Аз не го схващам, но вече започвам да предполагам, че между вас двамата може и да има някакво НЕдоРАЗУМЕНИЕ...

[scaner]

Преди 50 минути, laplandetza said:

Ползвам само това, Еднопосочно сверяване, без да търся Нагласйов и Фалшименто с б1-б3 , за да стигнем до Айнщайн Лоренцови часовници.

Той и Айнщайн ползва това, и стига до лоренцовите трансформации. Само че това е следствие, то се основава на изотропна скорост на светлината, вторият постулат. А ти неизвестно защо риташ срещу това. Демек, още тук въвеждаш ти произвол. После СТО ти била крива, а

Преди 52 минути, laplandetza said:

Елементарно сверяване и в зависимост от ориентацията, разбира се имаме отклонения, анизотропна скорост на светлина и пр. както съм описал

Горната формула разчита че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Хехе, хвана се в собствения си капан То и нямаше други опции де.

Преди 27 минути, Шпага said:

Ти напълно сигурен ли си, че разбираш точно какво има предвид Лапландеца? Ако е така, би ли обяснил с твои думи това, което той твърди?

Сигурен съм. Но ако почна да го обяснявам, съвсем ще изпростее темата, тя и така си е тръгнала... Отговорът му ще е ясен, дежурния. Не го ли научи до сега? Почва с "аз опровергах".

Погледни последното, по-горе. Твърди, че приема нещата на Айнщайн и неговото сверяване, а после си измисля някаква анизотропия в скоростта на светлината. Горната формула обаче разчита, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки, и това във формулата е реално балансът на пътищата на светлината и насам и нататък между точките. Само че скоростта на светлината е съкратена, именно защото е изотропна, еднаква. И нататък се сещаш, на база това противоречие което той безусловно приема, се открива необятен произвол за глупости и "опровержения" на СТО.

НО, на лапландеца не може да се помогне. Той не разбира сам какво е написал, камо ли друг да му сочи нещо от същото. Тук е недоразумението. Вече го пробвахме тоя вариант.

[laplandetza]

Преди 9 минути, scaner said:

Той и Айнщайн ползва това, и стига до лоренцовите трансформации. Само че това е следствие, то се основава на изотропна скорост на светлината, вторият постулат. А ти неизвестно защо риташ срещу това. Демек, още тук въвеждаш ти произвол. После СТО ти била крива, а

Горната формула разчита че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. Хехе, хвана се в собствения си капан То и нямаше други опции де.

Сигурен съм. Но ако почна да го обяснявам, съвсем ще изпростее темата, тя и така си е тръгнала... Отговорът му ще е ясен, дежурния. Не го ли научи до сега? Почва с "аз опровергах".

Погледни последното, по-горе. Твърди, че приема нещата на Айнщайн и неговото сверяване, а после си измисля някаква анизотропия в скоростта на светлината. Горната формула обаче разчита, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки, и това във формулата е реално балансът на пътищата на светлината и насам и нататък между точките. Само че скоростта на светлината е съкратена, именно защото е изотропна, еднаква. И нататък се сещаш, на база това противоречие което той безусловно приема, се открива необятен произвол за глупости и "опровержения" на СТО.

НО, на лапландеца не може да се помогне. Той не разбира сам какво е написал, камо ли друг да му сочи нещо от същото. Тук е недоразумението. Вече го пробвахме тоя вариант.

Тръгвам от там, ние не знаем дали скорост на светлина, Еднопосочен път е изотропна, просто не знаем. проверяваме твърденията на Айнщайн Дали е така.  Той приема това за постулат и поради това сверява по този начин, НО вкарва забраняващи постпостулирания, б1-б3. Ние за да проверим, ползваме първичната идея на горната формула, като приемаме, че ако Системата Наистина е неподвижна тогава трябва да очакваме айнщайновото прорукуване да е вярно, обаче в теоретичната постановка сме разпоредили сверяването да е в Различнот от Състояние на Локален  Физически Покой, т.е. обектите в системата се движат спрвмо съществуването на светлина., емг. 
 Използват се моменти по часовници, в случая Само Един часовник, измерва Средна скорост на светлина двупосочно, което предполага възможност за нееднаква скорост еднопосочно, но Айнщайн е  Постулирал и за него е това, но не и за реалния Свят.Има ли разлики, ние ги хващаме, а разлики има , защото съвсем случайно наблюдаваме от Състояние на Физически Айнщайнов покой, който без да искаме, по волята на съдбата, някак сме го открили

[laplandetza]

Преди 58 минути, Шпага said:

Сканер, напълно сериозно те питам:

Ти напълно сигурен ли си, че разбираш точно какво има предвид Лапландеца? Ако е така, би ли обяснил с твои думи това, което той твърди?

Аз не го схващам, но вече започвам да предполагам, че между вас двамата може и да има някакво НЕдоРАЗУМЕНИЕ...

Защо не го схващаш. Как би могъл някой по просто да го представи.
Съгласна ли си, че съществува Много-Много Обосновано Предположение, че между взаимно неподвижни Излъчвател и Приемател на Светлина , при излъчване на светлинен пулс, в повечето случаи светлинния път Не е равен с разстоянието между Излъчвател и Приемник. Първо трябва да се пребориш с този лесен въпрос.  Грешките в СТО  в повечето случаи се дължат на Несъобразяване с този Факт.

[Шпага]

Преди 9 минути, laplandetza said:

Защо не го схващаш. Как би могъл някой по просто да го представи.
Съгласна ли си, че съществува Много-Много Обосновано Предположение, че между взаимно неподвижни Излъчвател и Приемател на Светлина , при излъчване на светлинен пулс, в повечето случаи светлинния път Не е равен с разстоянието между Излъчвател и Приемник. Първо трябва да се пребориш с този лесен въпрос.  Грешките в СТО  в повечето случаи се дължат на Несъобразяване с този Факт.

Значи, според теб, в някои случаи светлинният път НЕ е равен - но в други случаи е равен -- "с разстоянието между Излъчвател и Приемник".

Добре, но от какво зависи кога ще е равен и кога не? По каква причина в едни случаи светлинният път ще е равен, а в други случаи няма да е равен на разстоянието между излъчвателя и приемника?

[scaner]

Преди 31 минути, laplandetza said:

Тръгвам от там, ние не знаем дали скорост на светлина, Еднопосочен път е изотропна, просто не знаем. проверяваме твърденията на Айнщайн Дали е така.

Когато не знаеш, не може да провериш. Ако скоростта е изотропна, получаваш едни физически закономерности, ако не е изотропна - съвсем други. Двете групи закономерности са несъвместими, едната не опровергава другата, защото няма нищо общо с нея.

Все едно аз да твърдя, че морето е от вода, ти да излезеш с твърдението че е от прясно мляко, и да твърдиш, че си ме опровергал. Ми не става така, нали

А Айнщайн добавя твърдението за изотропната скорост, защото такава е нужна за да обясни всички натрупани експериментални проблеми до тогава. Защото етера, който е изисквал неизотропна скорост на светлината, е довел до тези проблеми. Т.е. изотропната скорост разрешава проблемите. От тук нататък всичко опира до експеримента - докколо добре ги разрешава? Ми направо идеално

Така че тука гък не може да кажеш, няма смисъл да се оправдаваш с един или пет часовника сверяваш нещо. Запомни: изотропната скорост разрешава проблемите, значи сверяването трябва да е такова, че да разчита на такава скорост. Всяко друго сверяване няма общо със СТО.

[Малоум 2]

Преди 20 минути, Шпага said:

Значи, според теб, в някои случаи светлинният път НЕ е равен - но в други случаи е равен -- "с разстоянието между Излъчвател и Приемник".

Добре, но от какво зависи кога ще е равен и кога не? По каква причина в едни случаи светлинният път ще е равен, а в други случаи няма да е равен на разстоянието между излъчвателя и приемника?

Доколкото го разбирам, той борави с пътища и разстояния и иска да "отчете" на практика разликата. Само дето се опитва класически, а не по Айнщайн. Да, обаче, Гурото е по-хитър в СТО. Със светлинни сигнали се отчитат разлики във ВРЕМЕНА на случване на събития, а не разстоянията или път. И, доколкото (в хипотезата) времената са "скрити" в честотите, в светлинните сигнали, това е верен подход към експериментална проверка на следствия. Следствията - от Лоренц-трансформациите, защото регистрацията на събития е в миналото на наблюдателя, винаги.

...

[laplandetza]

Преди 40 минути, Шпага said:

Значи, според теб, в някои случаи светлинният път НЕ е равен - но в други случаи е равен -- "с разстоянието между Излъчвател и Приемник".

Добре, но от какво зависи кога ще е равен и кога не? По каква причина в едни случаи светлинният път ще е равен, а в други случаи няма да е равен на разстоянието между излъчвателя и приемника?

Съществува според Айнщайн Състояние на Покой, което според него е неоткриваемо, но в това състояние Не съществува абсолютно никакво движение на взаимно неподвижните обекти  докато примерно Светлинен Фронт напредва т Излъчвател към Приемник. Във Всички  други инерциани състояние, по паралено на вектор относ. скорост направление Съществува движение на Приемник докато Светлинен Фронт напредва.

За да Го разбереш, замени Свтлина с ГравиВълна, тя има Конст. <С>, но не е светлина и ОТО не забранява Движение спрямо ГравиВълна. Също замени с Неутрино, скорост почти <С>, нищо не забранява да се движиш спрямо неутрино. Защо смяташ фотони трябва да бъдат изключение?

[laplandetza]

Преди 25 минути, Малоум 2 said:

Доколкото го разбирам, той борави с пътища и разстояния и иска да "отчете" на практика разликата. Само дето се опитва класически, а не по Айнщайн. Да, обаче, Гурото е по-хитър в СТО. Със светлинни сигнали се отчитат разлики във ВРЕМЕНА на случване на събития, а не разстоянията или път. И, доколкото (в хипотезата) времената са "скрити" в честотите, в светлинните сигнали, това е верен подход към експериментална проверка на следствия. Следствията - от Лоренц-трансформациите, защото регистрацията на събития е в миналото на наблюдателя, винаги.

...

Точно , случване на събития. Път на светлина е безбожно огромна по брой върволица от събития, това е идеята на светлинен път. Ако предположим за тази върволица от събития Константна скорост на случване в Локално космическо състояние, то тогава логично Движението на Приемник съкращава или увеличава Броя на тези <елементарни събития>. Не си дорасъл да разбереш, даказал си многократно.........

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Съществува според Айнщайн Състояние на Покой, което според него е неоткриваемо, но в това състояние Не съществува абсолютно никакво движение на взаимно неподвижните обекти  докато примерно Светлинен Фронт напредва т Излъчвател към Приемник.

Не, не съществува според Айнщайн такова състояние. Както обикновено, нищо не си разбрал. От там са всички беди.

И после, защо се габаркам с тебе?

[laplandetza]

Преди 34 минути, scaner said:

Когато не знаеш, не може да провериш. Ако скоростта е изотропна, получаваш едни физически закономерности, ако не е изотропна - съвсем други. Двете групи закономерности са несъвместими, едната не опровергава другата, защото няма нищо общо с нея.

.. 

Няма да си губя времето с твоите дупебръщолевения.

 

Отговори на Елементарния Въпрс в който многократно си ставал за смях и презрение.

 Възможно ли е Движение на Приемник ( при взаимно Неподвижни Излъчвател и Приемник) докато излъчения сигнал напредва от излъч. към приемника?

[laplandetza]

Преди 2 минути, scaner said:

Не, не съществува според Айнщайн такова състояние. Както обикновено, нищо не си разбрал. От там са всички беди.

И после, защо се габаркам с тебе?

Съществува!. Айнщайн <постулира> Състояние на Айнщайнов Покой, което е НЕРАЗЛИЧИМО от другите инерциални състояние. Това е Безпорен факт, прочети си Библията!!

[laplandetza]

Преди 19 минути, scaner said:

..

Хайде бе, до кога ще те чакам?!

 

<<<  

Отговори на Елементарния Въпрс в който многократно си ставал за смях и презрение.

 Възможно ли е Движение на Приемник ( при взаимно Неподвижни Излъчвател и Приемник) докато излъчения сигнал напредва от излъч. към приемника?