Парадоксът на хидравличната преса

[Джереми]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Тоест, това е фактор за
създаването на теорията. Основният фактор, разбира се, са уравненията на Максуел.

Добре един от факторите да речем, ама това какво значение има. СТО или е грешна или е вярна въпреки парадоксите които са аксиоматични, приема се на вяра че времето и пространството са относителни и толкоз, няма доказателство че са, или доказателство че не са. СТО е просто удобен модел на описание, макар и да не е верен като модел отразяващ действителноста, но пък никой модел не отразява на 100% действителноста.

[gmladenov]

Преди 1 минута, Джереми said:

Ако се намери друго обяснение за константността на скоростта ...

Ами никой не търси такова обяснение, защото се приема, че СТО е вярното обяснение.

Иначе обяснението е много просто:
Тук на земята ние се намираме в някакъв балон/мехур: гравитрационен, електромагнитен или
някакъв друг (нямам идея). Но именно защото сме вътре в този балон/мехур, скоростта на
светлината тук на земята е постоянна във всички посоки.

Опитът на ММ и всички останали подобни опити са напълно коректни; за това не може да се спори.
Въпросът е какво обяснява резултатите от всички тези опити.

Най-простото обяснение е, че се намираме в някакъв балон/мехур ... и работата на физиците е,
да установят какъв е този балон/мехур ... а не да си измислят глупости за скъсяване на дължини
и тем подобни.

Там е принципната грешка на физиците: вместо да търсят просто физическо обяснение на
наблюдението, те хукват да оборват Нютон и да показват, че класическата физика е грешна
... и дори не разбират, че Лоренцовата трансформация е просто трик.

[gmladenov]

Преди 2 минути, Джереми said:

СТО е просто удобен модел на описание ...

Е да де, ама моделът все пак трябва да отговая на физическата реалност. Модел, в който дължините
се скъсяват, не е читав, защото в реалността не наблюдаваме подобно скъсяване.

[Джереми]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Опитът на ММ и всички останали подобни опити са напълно коректни; за това не може да се спори.
Въпросът е какво обяснява резултатите от всички тези опити.

Най-простото обяснение е, че се намираме в някакъв балон/мехур ... и работата на физиците е,
да установят какъв е този балон/мехур ... а не да си измислят глупости за скъсяване на дължини
и тем подобни.

Да, защо не се правят опити за да се открие и обясни такъв балон, не ми е ясно, не че няма техническа възможност в крайна сметка сме в 21 век. Така веднъж за винаги ще се разреши вечният казус грешна ли е СТО.

 

Преди 7 минути, gmladenov said:

Там е принципната грешка на физиците: вместо да търсят просто физическо обяснение на
наблюдението, те хукват да оборват Нютон и да показват, че класическата физика е грешна
... и дори не разбират, че Лоренцовата трансформация е просто трик.

Е нютон не го оборват а надграждат според тях, макар че може и да е грешно надграден.

[Kоко]

Преди 32 минути, gmladenov said:

И още нещо: кои точно факти имаш предвид?

Единственият факт, който води до създаването на СТО, е фактът, че множество експерименти
в края на 18-ти век не успяват да открият движението на земята в етера.

Значи това е първоначалният факт, довел до появара на СТО: движението на земята в етера
е неоткриваемо.

От този факт ни най-малко не следва, че СТО е вярна. Такава логчиска връзка не същесвтува.
СТО е опит да обясни въпросния факт ... но няма никаква гаранция, че е успяла.

Да, и всички други доказващи постоянната скорост на светлината

СТО се състои от три части. Подреждам ги по важност: постулатите, Лонренцовите трансформации, предсказания на база предишните две. Ако второто или третото не се потвърди, означава ли че цялата СТО си заминава. За мен не. Най-важни са постулатите. Те държат СТО

[Джереми]

Преди 16 минути, Kоко said:

СТО се състои от три части. Подреждам ги по важност: постулатите, Лонренцовите трансформации, предсказания на база предишните две.

Постулатите са следствие наблюдението че C= konstanta във всички инерциони рамки - 2 постулат,  а 1 постулат че законите на физиката са еднакви във всички инерционни рамки ( още от времето на Галилей и в класическата физика на Нютон ), което също е наблюдаем факт. ЛТ са инструменти за обяснението на постулатите. ЛТ обаче не са доказани експериментално и са само чиста математика.

[gmladenov]

Преди 25 минути, Kоко said:

СТО се състои от три части. Подреждам ги по важност: постулатите, Лонренцовите трансформации, предсказания на база предишните две. Ако второто или третото не се потвърди, означава ли че цялата СТО си заминава. За мен не. Най-важни са постулатите. Те държат СТО

Постулатите на СТО са два:

1. Законите на физиката са еднакви във всички отправни системи.
2. Скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи.

Първият постулат дефакто постулира, че всички физически формули са валидни във всички
отправни системи. Например, формулата S = v.t е вярна във всички отправни системи. Тоест,
изминат път се изчислява по еднакъв начин във всички системи ... а не в една система да се
изчислява по един начин, а друга система - по друг.

Срещу този постулат няма как да има възражения. Проблемният постулат е вторият.

Ако не си чел оригиналния реферат на Айнщайн, трябва непременно да го прочетеш, за да знаеш
какви са точните думи на Айнщайн ... а не да четеш преразкази по картинка, каквито са някои
тълкувания на втория постулат.

За да се разбере смисъла на втория постулат, нека го изкажем по следния начин:

• ПОСТАНОВЯВАМ: че независмо как се разпространява светлината физически, ние
  приемемаме, че нейната скорост е еднаква във всички отправни системи.

Изказвам постулата по този начин за да подчертая, че той не ни казва нищо за природата на
светлината, а просто постоновява каква е скоростта на светлината в различните отправни
системи: а именно, че тя е еднаква във всички тях.

Или изказано по друг начин: вторият постулат на СТО не ни казва нищо за физическата реалност,
а просто указва (постяновява с декрет), че скоростта на светлината е една и съща във всички
отправни системи.

Или изказано по трети начин: вторият постулат на СТО е декрет за това каква е скоростта на
светлината във всички отправни системи.

Това трябва много хубаво да се разбере, за да се избегнат невярни тълкувания на СТО.

Декретът за постоянство на скоростта на светлината се изппълнява от Лоренцовата трансформация.
Тя е тази, заради която скоростта на светлината остава една и съща след тансформация на
координати от една система в друга.

Значи вторият постулат (декрет) на СТО и Лоренцовата трансформация са едно и също нещо.
Едното е изказано с думи, а второто е изказано с езика на математиката ... но и двете иказват
едно и също нещо.

Редактирано Август 28, 2023 от gmladenov

[scaner]

Преди 17 минути, gmladenov said:

Декретът за постоянство на скоростта на светлината се изппълнява от Лоренцовата трансформация.
Тя е тази, заради която скоростта на светлината остава една и съща след тансформация на
координати от една система в друга.

Това са пълни глупости.

Лоренцовите трансформации са логическо следствие на този декрет. Те показват математическите подробности, изисквани от този декрет. Ако декрета беше друг, и трансформациите щяха да са други. Никаква магия няма в ЛТ, те са само думи от разказът, който нопостулатът.

Постулатът е първичен, всичко друго е математическата мантия, която му се нанася отгоре, за да стане удобен за употреба.  Математиката е само езика, на който постулатът се произнася

Преди 22 минути, gmladenov said:

Значи вторият постулат (декрет) на СТО и Лоренцовата трансформация са едно и също нещо.
Едното е изказано с думи, а второто е изказано с езика на математиката ... но и двете иказват
едно и също нещо.

Нищо подобно, пак някакъв миш-маш. Математическият изказ на постулатът е С=const. ЛТ са нещо съвсем различно.  Напиши си ги, и ще схванеш разликата.

Явно още не си осъзнал смисъла на постулата. Разбираемо е защо не разбираш и всичко останало...

[gmladenov]

Преди 3 минути, scaner said:

Нищо подобно, пак някакъв миш-маш.

В програмирането вършим работа по следния начин:

• първо имаме спецификация (задание), след което инженерите правим имплементация
  (или изпълнение на заданието)

По тази логика вторият постулат на СТО е спецификацията, а Лоренцовата трансформация е
имплементацията.

Значи връзката между втория постулат на СТО и ЛТ е спецификация -> имплементация.
ЛТ не е следствие на втория постулат, а негово математическо изражение/изпълнение.

[Kоко]

Преди 1 час, Джереми said:

Ами как си представяш пътуване до Прокопсима от Кентавър без горна граница на скоростта, за кой наблюдател тогава пътуването ще е много кратко, за земният ще трае 50 светлинни години, а за този който лети може да трае и 2 дена, понеже изминава по голямо разстояние в отправната система на земята за по малко време по собственият си часовник.

Според СТО е така

Преди 2 часа, scaner said:

Няма проблемии със забавянето.

Наклонът е поради наличието на вертикалното движение на капака на пресата. Ефектът на относителността на едновременността (следствие на ЛТ) води до това, че далечният край изпреварва близкия - по вертикалата. Две раздалечени събития, случващи се на еднаква височина в едната система, ще са в различен момент време в другата, и наличието на вертикална скорост прави едното да се спусне на по-голяма величина по Y от другото. Но времевата разлика е само функция на отдалечеността (Х хоординатата) и скоростта на хоризонтално движение. И ако разгледаш един вертикален разрез на капака на пресата, в отдалеченият край проекцията му ще търпи само вертикално плъзгане, не наклон.

Следваща стъпка на опростяване: предлагам да махнем долната част на пресата. Вече нямаме неедновременните събития, които се случват по протежение на долната част на пресата (по Х). Пак ли долния ръб на горната част на пресата ще бъде наклонен? Защо? 

[Kоко]

Преди 42 минути, gmladenov said:

Постулатите на СТО са два:

1. Законите на физиката са еднакви във всички отправни системи.
2. Скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи.

Първият постулат дефакто постулира, че всички физически формули са валидни във всички
отправни системи. Например, формулата S = v.t е вярна във всички отправни системи. Тоест,
изминат път се изчислява по еднакъв начин във всички системи ... а не в една система да се
изчислява по един начин, а друга система - по друг.

Срещу този постулат няма как да има възражения. Проблемният постулат е вторият.

Ако не си чел оригиналния реферат на Айнщайн, трябва непременно да го прочетеш, за да знаеш
какви са точните думи на Айнщайн ... а не да четеш преразкази по картинка, каквито са някои
тълкувания на втория постулат.

За да се разбере смисъла на втория постулат, нека го изкажем по следния начин:

• ПОСТАНОВЯВАМ: че независмо как се разпространява светлината физически, ние
  приемемаме, че нейната скорост е еднаква във всички отправни системи.

Изказвам постулата по този начин за да подчертая, че той не ни казва нищо за природата на
светлината, а просто постоновява каква е скоростта на светлината в различните отправни
системи: а именно, че тя е еднаква във всички тях.

Или изказано по друг начин: вторият постулат на СТО не ни казва нищо за физическата реалност,
а просто указва (постяновява с декрет), че скоростта на светлината е една и съща във всички
отправни системи.

Или изказано по трети начин: вторият постулат на СТО е декрет за това каква е скоростта на
светлината във всички отправни системи.

Това трябва много хубаво да се разбере, за да се избегнат невярни тълкувания на СТО.

Декретът за постоянство на скоростта на светлината се изппълнява от Лоренцовата трансформация.
Тя е тази, заради която скоростта на светлината остава една и съща след тансформация на
координати от една система в друга.

Значи вторият постулат (декрет) на СТО и Лоренцовата трансформация са едно и също нещо.
Едното е изказано с думи, а второто е изказано с езика на математиката ... но и двете иказват
едно и също нещо.

Не е точно така. СТО има нужда от някакви трансформации, които да удовлетворят постулатите. Експериментите ще покажат дали ЛТ са точните трансформации. Може да не са. Ще се намерят други. Но СТО се запазва като основа. 

Може някои от предсказанията да не са верни. СТО пак се запазва, като основа

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

В програмирането вършим работа по следния начин:

• първо имаме спецификация (задание), след което инженерите правим имплементация
  (или изпълнение на заданието)

По тази логика вторият постулат на СТО е спецификацията, а Лоренцовата трансформация е
имплементацията.

Не е точно така.

Постулатът е ограничение, налагано на възможни връзки в света. Но света е много разнообразен, има камъни, коли, абстракции. ЛТ са ограничернията, следващи от постулата при манипулация на определени абстракции, координати на точки. НО, те не изчерпват всички проявления на постулата. Следователно, не са неговата имплементация, а само винтче в цялата му конструкция.

Преди 5 минути, gmladenov said:

Значи връзката между втория постулат на СТО и ЛТ е спецификация -> имплементация.
ЛТ не е следствие на втория постулат, а негово математическо изражение/изпълнение.

Както винаги, бързаш да направиш заключение при некоректно условие

 

Преди 2 минути, Kоко said:

Следваща стъпка на опростяване: предлагам да махнем долната част на пресата. Вече нямаме неедновременните събития, които се случват по протежение на долната част на пресата (по Х). Пак ли долния ръб на горната част на пресата ще бъде наклонен? Защо? 

Махането на долната част на пресата не променя нищо. Можем да я заменим със земната повърхност, която се имплементира с правата, перпендилулярна на оста Y и минаваща през точката Y=0. Нищо няма да се измени в схемата, не е премахната причината за наклона - движението на капака на пресата по Y съчетано с неедновременността на събитията по Y.

Предлагам следното опрощаване. В системата, в която пресата не се движи по Х, разгледай в момент Т=0 две точки на координата Х=0 по Y с координати Y1 и Y2 (горната и долната точки на капака. И направи лоренцова трансформация към система, която се движи спрямо тази. Ще получиш, че двете точки и там са на една и съща координата Х', на същите координати по Y. Демек стената на капака запазва вертикалност и в новата система.

След това повтори същото за друг, близък момент, като отчетеш че по Y точките са се спуснали на някакво отместване (поради движението на капака на пресата). Резултатът отново ще бъде, че двете точки ще бъдат на едно и също Х' в определен момент в системата в която пресата се движи. Тоест и в двата случая вертикалната стена на капака на пресата се преобразува във вертикална стена.

[gmladenov]

Преди 2 часа, Kоко said:

СТО има нужда от някакви трансформации, които да удовлетворят постулатите. Експериментите ще покажат дали ЛТ са точните трансформации. Може да не са. Ще се намерят други. Но СТО се запазва като основа.

Да ... но ти приемаш за даденост, че задължително съществува трансформация, която удовлетворява Втория постулат
на СТО. Какво правим, обаче, ако се покаже, че такава трансформация принципно не може да съществува?

Редактирано Август 28, 2023 от gmladenov

[scaner]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Да ... но ти приемаш за даденост, че задължително съществува трансформация, която удовлетворява Втория постулат
на СТО. Какво правим, обаче, ако се покаже, че такава трансформация принципно не може да съществува?

Ами факт, ЛТ удовлетворяват вторият постулат. Значи е доказано, че такива трансформации съществуват

Нещата са прости, имаш задача за търсене на трансформации при ограниченията наложени от постулатите, сядаш на буквите си и я решаваш. Или по пътя доказваш, че такита трансформации са невъзможни.

Тая задача всъщност се решава алгебрично със гимназиалните знания. Ако ползваш само принципът на относителността, получаваш цял параметричен клас трансформации, които в зависимост от параметъра се свеждат и до Галилеевите, и до Лоренцовите трансформации. А по вторият постулат уточняваш този параметър и нещата заспиват до Лоренцовите трансформации. Можеш да разиграеш междинен вариант, скоростта на светлината като някаква функция от относителната скорост например, и пак ще получиш трансформации някакви. Мога да го изровя от записките си тоя начин, да научиш нещо и ти

[Kоко]

Преди 10 часа, scaner said:

Не е точно така.

Постулатът е ограничение, налагано на възможни връзки в света. Но света е много разнообразен, има камъни, коли, абстракции. ЛТ са ограничернията, следващи от постулата при манипулация на определени абстракции, координати на точки. НО, те не изчерпват всички проявления на постулата. Следователно, не са неговата имплементация, а само винтче в цялата му конструкция.

Както винаги, бързаш да направиш заключение при некоректно условие

 

Махането на долната част на пресата не променя нищо. Можем да я заменим със земната повърхност, която се имплементира с правата, перпендилулярна на оста Y и минаваща през точката Y=0. Нищо няма да се измени в схемата, не е премахната причината за наклона - движението на капака на пресата по Y съчетано с неедновременността на събитията по Y.

Предлагам следното опрощаване. В системата, в която пресата не се движи по Х, разгледай в момент Т=0 две точки на координата Х=0 по Y с координати Y1 и Y2 (горната и долната точки на капака. И направи лоренцова трансформация към система, която се движи спрямо тази. Ще получиш, че двете точки и там са на една и съща координата Х', на същите координати по Y. Демек стената на капака запазва вертикалност и в новата система.

След това повтори същото за друг, близък момент, като отчетеш че по Y точките са се спуснали на някакво отместване (поради движението на капака на пресата). Резултатът отново ще бъде, че двете точки ще бъдат на едно и също Х' в определен момент в системата в която пресата се движи. Тоест и в двата случая вертикалната стена на капака на пресата се преобразува във вертикална стена.

Предложението ми беше да махнем долната част на пресата. Не да я заменим със земята. Интересува ме, когато остане само капака, какво е обяснението за накланянето на долния ръб

[scaner]

Преди 5 минути, Kоко said:

Предложението ми беше да махнем долната част на пресата. Не да я заменим със земята. Интересува ме, когато остане само капака, какво е обяснението за накланянето на долния ръб

Тя земята си я има под формата на Х-координатната ос. 

Колкото до накланянето на долният ръб, в основата му лежи относителността на едновременността. Ето:

В системата, в която капакът не се движи хоризонтално, можем да разгледаме в конкретен момент две раздалечени по Х точки (на координати Х0 и Х1) на еднаква височина Y(t). Например в момент Т и двете точки ще бъдат на височина Y0. Тоест ще имаме две едновременни събития с координати (Х0,Y0) и (Х1,Y0) в момент Т.

В системата обаче, в която капакът се движи хоризонтално, тези събития няма да са едновременни. Тоест, когато единият край е бил на височина Y0 в точка Х'0, то другият край в точка Х'1 няма да е на същата височина Y0, ще бъде там (по-точно е бил там) в друг момент (не едновременно с края Х'0) Което геометрически се изразява с наклон - в един и същи момент двата края са на различно Y. Същото се случва и с горният ръб. Но се свежда само единият край, не се извърта или деформира по друг начин целият капак..

[Kоко]

Преди 2 минути, scaner said:

Тя земята си я има под формата на Х-координатната ос. 

Предложението включва премахването и на координатната система на земя. Трябва да останат само подвижния наблюдател и капака

[Kоко]

Преди 11 часа, scaner said:

Предлагам следното опрощаване. В системата, в която пресата не се движи по Х, разгледай в момент Т=0 две точки на координата Х=0 по Y с координати Y1 и Y2 (горната и долната точки на капака.

За да "видим" капака в системата на пресата, не трябва ли да ползваме ЛТ? Все пак, те са подвижни един спрямо друг

[scaner]

Преди 10 минути, Kоко said:

Предложението включва премахването и на координатната система на земя. Трябва да останат само подвижния наблюдател и капака

Координатната система е инструмент на наблюдателя. Земята е само страничен артефакт тука

Just now, Kоко said:

За да "видим" капака в системата на пресата, не трябва ли да ползваме ЛТ? Все пак, те са подвижни един спрямо друг

Хм, капакът май не е подвижен спрямо пресата по задачата? Не помня, но и няма значение в случая, нужно е поне капакът да има и двете движения.

В примера който описах, аз тръгвам обратно: първо разглеждам неподвижен по Х капак (в системата на пресата), там е в покой и само с вертикално движение, имаме класическа физика, всичко едновременно е на еднаква височина Y. Другата система, когато капака (с пресата или без нея) се движи и по Х, там се ползват ЛТ. Но там използвам готов известен резултат от тяхното ползване, относителността на едновременността. И резултатът от нея дава наклона. Можеш и да си го разпишеш, ако настояваш чак толкова.

[Джереми]

Преди 1 час, scaner said:

Преди 9 часа, gmladenov said:

Да ... но ти приемаш за даденост, че задължително съществува трансформация, която удовлетворява Втория постулат
на СТО. Какво правим, обаче, ако се покаже, че такава трансформация принципно не може да съществува?

Ами факт, ЛТ удовлетворяват вторият постулат. Значи е доказано, че такива трансформации съществуват

Но на практика не е установено че ЛТ са реални, теоретично те са перфектни за обяснението на вторият постулат но на практика ги няма никакви. Теорията че гущера изяжда гроздето е перфекта за обяснение на изяденото грозде, гущера може да се катери по асмата, но на практика излиза че косовете изяждали гроздето. Та така и с ЛТ които "обяснявали" 2 постулат. 

[Kоко]

Преди 7 минути, scaner said:

Координатната система е инструмент на наблюдателя. Земята е само страничен артефакт тука

Хм, капакът май не е подвижен спрямо пресата по задачата? Не помня, но и няма значение в случая, нужно е поне капакът да има и двете движения.

По условие, капака се движи нагоре/надолу в пресата а подвижния наблюдател се движи надясно спрямо пресата. Моят чертеж е следствие на тези условия

Преди 12 минути, scaner said:

В примера който описах, аз тръгвам обратно: първо разглеждам неподвижен по Х капак (в системата на пресата), там е в покой и само с вертикално движение, имаме класическа физика, всичко едновременно е на еднаква височина Y. 

Щом имаме вертикално движение, значи не е в покой. Трябва да се ползват ЛТ а не класическа физика

[scaner]

Преди 33 минути, Джереми said:

Но на практика не е установено че ЛТ са реални, теоретично те са перфектни за обяснението на вторият постулат но на практика ги няма никакви.

Какво значи "реални"“ Те са математически израз, и като такъв са абстракция, абстракциите са мисловни конструкции, и само като такива са "реални".

Но като математически изрази те дават предсказания на теорията, и тези предсказания реално се потвърждават. Това е всичко, което се изисква от тях

 

Преди 35 минути, Kоко said:

По условие, капака се движи нагоре/надолу в пресата а подвижния наблюдател се движи надясно спрямо пресата. Моят чертеж е следствие на тези условия

Условието е това, но въпросът е твоят чертеж защо е толкова крив, и това май се опитваме да уточним?

Преди 36 минути, Kоко said:

Щом имаме вертикално движение, значи не е в покой. Трябва да се ползват ЛТ а не класическа физика

При вертикалното движение на капака (в системата, в която отсъства хоризонтално) за какво са ти ЛТ? Кой параметър зависи от тях? Забележи, не ни интересува нищо в системата в която капакът е напълно неподвижен, за да ползваме ЛТ натам.

[Kоко]

Преди 4 минути, scaner said:

Условието е това, но въпросът е твоят чертеж защо е толкова крив, и това май се опитваме да уточним?

Да, това уточняваме

Преди 5 минути, scaner said:

При вертикалното движение на капака (в системата, в която отсъства хоризонтално) за какво са ти ЛТ? Кой параметър зависи от тях? 

До колкото разбрах от горните постове, трябва да съобразя, как изглежда капака в системата на пресата и от там да си правя изводите как ще изглежда капака в системата на пътуващия наблюдател. Но за да направя това нещо, трябва да ползвам ЛТ за трансформация на капак към преса и трябва да ползвам ЛТ за трансформация на трансформиран вече капак към подвижен наблюдател. Така ли е? 

[scaner]

Преди 7 минути, Kоко said:

До колкото разбрах от горните постове, трябва да съобразя, как изглежда капака в системата на пресата и от там да си правя изводите как ще изглежда капака в системата на пътуващия наблюдател. Но за да направя това нещо, трябва да ползвам ЛТ за трансформация на капак към преса и трябва да ползвам ЛТ за трансформация на трансформиран вече капак към подвижен наблюдател. Така ли е? 

Така е, с изключение на това, че не ти трябват ЛТ на капак към преса (резултатът го имаме по условие - такава ЛТ ще ти даде връзка на координати на капака в собствената му система, каквито не ги знаем, към подвижния падащ капак, който е описан по условие). Достатъчно ни е описанието на вертикално движещият се капак в системата на пресата, трябват ти само ЛТ на същият капак в система в която се движи хоризонтално.

[Kоко]

Преди 21 минути, scaner said:

Така е, с изключение на това, че не ти трябват ЛТ на капак към преса (резултатът го имаме по условие - такава ЛТ ще ти даде връзка на координати на капака в собствената му система, каквито не ги знаем, към подвижния падащ капак, който е описан по условие). Достатъчно ни е описанието на вертикално движещият се капак в системата на пресата, трябват ти само ЛТ на същият капак в система в която се движи хоризонтално.

Капака, в системата на пресата, е скъсен по У, по-нисък е. Макар и описан по условие, това условие е резултат от ЛТ. Не ми беше ясно, че го приемаме по условие, но добре, сега ми е ясно. 

Другото, което остана неизяснено е, защо движението на капака спрямо подвижния наблюдател, го приемаме за хоризонтално? Спрямо наблюдателя, хоризонтално се движи пресата, за това на чертежа е скъсена по Х (който Х вече е от координатната система на наблюдателя, може би трябва да е Х"). А движението на капака е по направление неуспоредно на Х"