Метро 2033 - Дмитрий Глуховски. Ревю.

[SAlexandrov]

Метро 2033 - Дмитрий Глуховски. Ревю.

Корица на книгата - издателство "Сиела"

26 март 2021 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. От доста време не съм писал ревю на книга, но покрай третия т.нар. "локдаун" (каква звучна българска дума) реших да дам шанс на Дмитрий Глуховски и неговото "Метро 2033". Винаги съм обичал постапокалиптичната фантастика и това не се промени дори през последната година, макар че апокалипсисът вече не е това, което някога беше... 

Годината е 2033-та. Глобална ядрена война е унищожила човечеството. Единствените оцелели населяват тунелите на московското метро, което не е като софийското метро с неговите 48 километра дължина на линиите и 43 метростанции. Московското метро е огрооомнооо - с 239 станции и дължина на линиите 408 километра. 

В тази подземна система от лабиринти останалите хора са принудени да се борят с всякакви външни и вътрешни заплахи. Външните са стандартните за постапокалиптичната литература - мутанти и прочие гадове. Тук е уместно да кажа, че към настоящия момент все още няма филм по "Метро 2033", но за сметка на това има компютърни игри. Аз вече си закупих "Metro Redux" от стийма и смея да твърдя, че това е най-яката постапокалиптична игра, която съм играл от времената на "Half-Life" и "Half-Life 2". Естествено, нищо не може да задмине детските ми преживявания и моите подвизи в Black Mesa и City 17, но "Metro Redux" си струва! Сюжетът на играта се различава от книгата, при това съществено - например в романа главният герой Артьом излиза на повърхността чак след като си изпълнява главната задача, докато в компютърната игра това се случва почти от самото начало. Но в крайна сметка игра, действието на която се развива само под земята, би била скучна. А и основният интерес на геймърите, особено тези, играещи single player shooter-и, е да трепят гадове. 

Но в романа не гадовете са толкова интересни, а вътрешните заплахи. Именно в това е основната му красота. Човечеството е почти изтребено, няколкото хиляди души са се пръснали по метростанциите, а те вече са се нароили на държави, всяка вярна на идеологията си и воюваща със съседите. Има нацисти, комунисти, чегеваристи, капиталисти, йеховисти, сатанисти (тези копаят още по-дълбоки тунели, за да стигнат до ада) и даже поклонници на култа на Великия Червей, създаден като експеримент от оцелели професори по философия.

Дмитрий Глуховски е руски писател и ако досега сте имали досег с руската литература, знаете, че тя е твърде описателна и повествованието се разгръща бавно. В "Метро 2033" ще имате усещането, че основната сюжетна линия служи само като предлог авторът да разкрие различни философски и политически възгледи. За тази цел даже Артьом е замислен да се като пълен кретен - израснал е в крайната станция ВДНХ, където няма достъп до книги. Когато героят тръгва да изпълнява главната си задача, т.е. да достигне Полиса (единственото останало място в метрото, където цивилизацията кипи, развива се наука, печатат се вестници и прочие...), той се среща с всякакви хора с различни вярвания. Не знае почти нищо за нацистите, не е чул за Че Гевара, а хората му обясняват, обясняват, обясняват. С това бедничкият Артьом хем ти става трогателно мил, хем философските размишления си текат. Не отхвърляйте руската литература заради това нейно свойство, в това ѝ е чарът! 

Накрая искам да ви дам един съвет. Ако досега не сте били в Москва и не сте се возили на метрото като мен, подходете към книгата като към голям фентъзи роман. Задължително трябва да имате карта пред себе си, иначе просто ще се загубите сред имената на станциите, линиите и прочие. Давам най-висока оценка на "Метро 2033", защото романът съчетава много качества, които ценя във фантастичната литература - философски възгледи, постапокалиптична атмосфера, куестове и обширен измислен свят по подобие на Епичното фентъзи. Затова:

Оценка: 5/5 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3892-2021-metro-2033-review

[scaner]

Да, спомням си емблематичен цитат: "комунизмът може да победи и в една отделна метростанция"

Добра книга, и аз съм любител на антиутопиите.

[Шпага]

Преди 37 минути, scaner said:

Добра книга, и аз съм любител на антиутопиите.

Не ти ли идва в повече? - след като и без фантастика сме "посадени" в нещо като антиутопия

[scaner]

Преди 2 часа, Шпага said:

Не ти ли идва в повече? - след като и без фантастика сме "посадени" в нещо като антиутопия

Напротив, мисля че е добра подготовка Имаш примери колко лошо може да стане положението, и виждаш че още сме далеко от това. Тоест дава надежда и оптимизъм.

Редактирано Март 26, 2021 от scaner