100 Животни, които трябва да видите преди да изчезнат

[Voland]

44. Планински  посум джудже (Burramys parvus) CR  -  Планинският посум джудже е известен на науката от 19 век, но е бил смятан за отдавна изчезнало праисторическо животно. Когато инцидентно го откриват през 1966 в курорта Mount Hotham, щата Виктория, се превръща в малка сензация. След като цяла година не е намерено второ животно, Гинес го обявява за най-редкия бозайник на планетата, тъй като е известен само един единствен екземпляр. По-късно са открити няколко нови колонии, но целия ареал на вида не недминава  7 кв. км. и днес са оцелели по-малко от 3000 индивида. Единствения австралийски планински бозайник обитава много специфична екологична ниша и е силно уязвим към промените в околната среда и особено към глобалното затопляне.  Тъй като спи зимен сън, намаляването на слоя сняг, който изолира мястото за спане, води до измръзване на животните или до ранно събуждане и недостиг на складираните мазнини и енергия. Изчезването на оснавната му прехрана - Богонгската нощна пеперуда и нововнесените хищници също са непосредствени заплахи за съществуването му. Има планове за интродуцирането на Планинския посум на по-ниски надморски височини за да се намали нуждата от хибернация, но някои учени смятат, че тази практика носи голям риск. С малка вероятност може да се види в националния парк Косцюшко през лятото.

 

 

[Voland]

45. Северна торбеста къртица или Какаратул (Notoryctes caurinus)  -  двата вида торбести къртици на пръв поглед напомнят нашите Европейски къртици (Talpidae), само че облечени в златен плюш. Приликата им с Африканските златни къртици (Chrysochloridae) е още по-поразителна. Истината е, че нямат никаква родствена връзка, нито с едните, нито с другите и конвергентната еволюция е единствената причина за това странно сходство. Най-близките им роднини всъщност са Кенгурата, но и от тях са доста отдалечени и са поставени в свой собствен Разред (Notoryctidae) . Изключително потайни, те се заравят светкавично бързо в пясъка с мощните си нокти и дори не оставят следи. Без помощтта на местните аборигени е почти невъзможно да бъдат наблюдавани. По-рядката Северна торбеста къртица или Какаратул е била доста разпространена в началото на 20 век, но лова заради ценната и златиста козина е намалил значително популацията и. След няколко сериозни проучвания проведени наскоро и двата вида бяха извадени от листа със застрашени видове на IUCN. С условието,обаче, че е твърде трудно да бъдат адекватно оценени и опазването им е от пьрвостепенна важност, за да не бъдат върнати отново в категория EN.

Южна торбеста къртица

[Voland]

46. Плодояден прилеп на Балмър (Aproteles bulmerae) CR - до 1975 г. Прилепът на Балмър е бил смятан за вкаменелост от преди 10000 години. Докато учени не изкачат, почти недостъпната пещера Luplupwintem в Западна Нова Гвинея. В огромната пещерна катедрала, те откриват истинско зрелище от хиляди прелитащи Плодоядни прилепи на Балмър. В същото време, обаче, пристигат и огнестрелните оръжия в региона. Само за десетелетие, грандиозната колония оцеляла хилядолетия, бива заличена. Когато учените пак достигат пещерат през 1990, я откриват пуста. Прилепът на Балмър изчезва отново... Няколко години по-късно Австралийския природозащитник Тим Фланъри, също успява да изкачи Luplupwintem и с голяма изненада открива 130 животни, като по чудо оцелели от клането през 70те. Днес популацията на най-редкия прилеп на  Планетата се изчислява на не повече от 170 индивида и изчезването му изглежда тъжна реалност, тъй като района на Luplupwintem не е сред строго защитените зони на острова.

 

[Voland]

47. Нумбат (Myrmecobius fasciatus) EN - наричан още Торбест мравояд, Нумбатът е единствения торбест бозайник, който се храни изцяло с термити.  Понеже не притежава мускулна сила и мощни нокти с които да разрушава термитниците, като Южноамериканския мравояд, е активен главно през деня, когато е активна и плячката му. За нещастие основните му врагове, като Грабливи птици и Лисици са също активни денем. Храненето и активността не са единствените уникални качества на Нумбата и той е доста различен  от останалите торбести бозайници. Любопитен факт е, че не притежава торба в която да износва малките си, а те се прикрепят за кърмещата женската, доката съзреят. Отделен е в собствено семейство Myrmecobiidae и единствения му по-близък родственик е изчезналия Тилацин. В миналото Нумбатът е бил доста разпространен в Западна Австралия, но днес ареалът му е намалял с шокиращите 99%, като основни виновници са, споменатите многократно европейски нашественици. Организации, като Project Numbat и Зоопаркът в Пърт имат за мисия да опазят оцелелите 800 животни и евентуално да разширят ареала му в бъдеще.  Dryandra Nature Reserve е едно от местата, където има малък шанс да го видите.

 

[Voland]

Африка

 

48. Хирола (Beatragus hunteri) CR - Хирола е една от най-красивите  африкански антилопи и вероятно най-редкия копитен бозайник на континента. Обитава много негостоприемен и сух регион на границата между Кения и Етиопия и това я изправя пред тежки предизвикателства. Дългите лировидни рога и грацията я отличават от останалите членове на триб Alcelaphini и е отделена в собствен род Beotragus. Прекаления лов в миналото, чумата Rinderpest и глобалното затопляне са сред основните причини Хирола да бъде със статус на Критично застрашен. В края на 70те числеността и е била около 15000 , но изключително тежката суша от 1984 стопявa популацията и с 80%, за да достигне незвидната бройка от 400 днес . Правят се опити за интродуциране в няколко нови региона, но възстановаването и върви много бавно. В резервата Tsavo, Кения, животни са транслоцирани още през 1963, но последните преброители не откриват повече от 70 индивида. Оградената 3000 ха зона в Ishaqbini, където отсъстват многобройнте африкански хищници е единственото място, къде се наблюдава позитивен тренд. Зоопаркa в Двур Кралове, Чехия стартира успешна програма за размножаването на Хирола през 70те, но пандемия заличава цялото стадо за по-малко от 2 години.

[fixxxsers]

Лек офтопик или бележка под черта

с термина Rinderpest се означава чумата по говедата. Тежка болест, носеща огромни икономически и не само ( както виждаме ) загуби . От 2011 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделиеболеста (FAO) обявява болестта за ликвидирана. Така чумата по говедата става първата болест животни, която е изкоренена и едва втората в човешката история ( след едрата шарка ).

Наред с това един друг вирус близък до причинителя на чумата по говедата причинява т.нар. чума по дребните преживни ( Ovine rinderpest ), който засяга освен овце, кози и газели ( някои представители на Antilopinae ), както и представители от Hippotraginae. Така през 2017 г. тази болест почти заличава популацията на сайга в Монголия и прави положението и още по тежко. Споменатия мор по сайга от 2015 г. вероятно пък е причинен от добре известна бактерия - Pasteurella multocida, която причинява пастьорелоза.

 

[Voland]

49. Кипунджи (Rungwecebus kipunji) EN - когато екип от учени за първи път чуват описанията на странна и потайна маймуна от танзанийското племе Wanyakyusa, предполагат че става въпрос за едно от многото мистични същества почитани от племето. Все пак тръгват по следите на въображаемия примат и за голямо учудване откриват чудновато създание, скрито  дълбоко в планините и спотайващо се в короните на най-високте дървета. Почти по същото време друга група от биолози открива животното на 300 км разстояние. През 2005 двата екипа заедно описват първия нов вид африканска маймуна за новото хилядолетие. Кипунджи се различава значително от повечето познати примати и е отделен в собствен род, първият за последните 80 години! Уникалното откритие веднага предизвиква вниманието на природозащитниците, които оценяват популацията му на около 1000 животни и  е поставен в червения списък на IUCN. Въпреки че се среща само в защитени зони, Кипунджи продължава да е обект на лов от местното население, както за храна така и като потенциален натрапник из царевичните ниви. Сериозен проблем е и обезлесяването на региона около връх Рунгуе, където е основното му убежище. Едно от най-значимите събития в зоологията за 21 век ни показва, колко още имаме да учим за дивата природа.

[Voland]

Преди 9 часа, fixxxsers said:

Лек офтопик или бележка под черта

с термина Rinderpest се означава чумата по говедата. Тежка болест, носеща огромни икономически и не само ( както виждаме ) загуби . От 2011 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделиеболеста (FAO) обявява болестта за ликвидирана. Така чумата по говедата става първата болест животни, която е изкоренена и едва втората в човешката история ( след едрата шарка ).

Наред с това един друг вирус близък до причинителя на чумата по говедата причинява т.нар. чума по дребните преживни ( Ovine rinderpest ), който засяга освен овце, кози и газели ( някои представители на Antilopinae ), както и представители от Hippotraginae. Така през 2017 г. тази болест почти заличава популацията на сайга в Монголия и прави положението и още по тежко. Споменатия мор по сайга от 2015 г. вероятно пък е причинен от добре известна бактерия - Pasteurella multocida, която причинява пастьорелоза.

 

Благодаря за това изяснение @fixxxsers    Rinderpest определено не е offtopic, мисля. Пандемията, която удря  Южна Африка  в края на 19 век и засяга както домашни, така и диви животни е една от най-ужасяващите в цялата човешка история и е причина за драстичното намаляване на много видове африкански копитни.

 

Ето библията по въпроса. 

https://www.amazon.com/Cattle-Plague-History-C-Spinage/dp/0306477890

[Voland]

50. Африканско диво куче или Хиенотовидно куче (Lycaon pictus) EN - красивата, пъстра окраска и снажната осанка не бива да ви заблуждават. Африканското диво куче, дълеч не е сред благородните представители на животинския свят, а един от най-безмилостните и свирепи убийци на Африка. За разлика от повечето представители на семейство Кучета, диетата му се състои изключително от месо и е сред най-ефикасните ловци в целия разред Хищници. Ако Лъвовете успяват да повалят плячка си в 30% от случаите при Дивите кучета този процент надминава 80 . Преследвайки жертвата си със скорост от 70 км/ч, членовете на пакта сформират смъртоносен екип и дори подбират различни ловни стратегии за различните видове антилопи. Донякъде незслужената слава, че има навик да атакува добитака, му е донесла  много неприятели и е бил е системно избиван през целия 20 век. Последните Африкански диви кучета са оцелели главно в националните паркове, където обаче срещат сериозна конкуренция от по-големите хищници в спора за жизнено пространство. Резервата Крюгер в Южна Африка и добрите зоопаркове из Европа и Северна Америка са препоръчителните места, ако искате да го видите.

 

[Voland]

51. Хипопотам джудже (Choeropsis liberiensis) EN - Екваториалните дъждовни гори разположени по крайбрежието на Гвинейския залив са един от последните извори на живот на Планетата. Простиращи се от Сиера Леоне и Гвинея на запад и достигащи Габон и басейна река Конго в сърцето на Африка, те предлагат изключително биоразнообразие от растения и животни. Дом на 390 вида бозайници, от които 60  ендемични, Гвинейския залив е убежище на 1/4 от всички африкански млекопитаещи. Голяма част от тях са изключително редки и ако не бъде спряно прогресивното обезлесяване на региона, скоро ще влязат в списъка на видовете  изчезнали по време на "Шестото измиране", предизвикано от човека.
 
В миналото хипопотамите са считани за родственици на Пекаритата и Свинете, но днес е ясно, че са имали общ прародител с Китовете и Делфините. Докото огромния Речен хипопотам е познат на човечеството от древни времена, по-дребничкият му събрат става известен на науката чак през 19 век.  Много по-потайния и живеещ усамотено Хипопотам джудже е изключително трудно да бъде наблюдаван и е истинско събитие, ако бъде засечен в гъстата Либерийска джунгла. Само от началото на века Либерия е изгубила 15 % от дъждовните си гори, а политическите конфликти и гладуващото население са другите основни фактори за тежката ситуация в която се намира вида. Месото му е високо ценено и въпреки забраната за лов, все още се предлага на така наречените Bushmeat (месо от африкански горски животни) пазари. В Дивата природа са оцелели не повече от 2500 животни, но добрата новина е, че Хипопотама джудже успешно се размножава в плен и е представен в над 140 институции, включително Софийския зоопарк. Любимото място на Емилио  е левия ъгъл на рова, който обикаля заграждението му, намиращо се до това на Слоницата.

 

[Voland]

52. Видрова земеровка Нимба (Micropotamogale lamottei) VU - връх Нимба, разположен на границите разделящи Кот д'Ивоар, Република Гвинея и Либерия е точка на ендемизъм за много интересни видове бозайници, особено от разред Прилепи. Мястото е и основния дом на загадъчната Видрова земеровка Нимба. Трите вида от семейство Видрови земеровки (Potamogalidae) на външен вид напомнят същински земеровки, но навярно се досещате,че намят никаква генетична връзка. Най-близките им родственици са Мадагаскарските Тенреци (Tenrecidae) с които доскоро бяха част от едно семейство! Заедно с тях и семейство Златни къртици(Chrysochloridae) образуват странният разред Afrosoricida, обединяващ животни с общ африкански прародител, еволюирали в доста различни екологични ниши. Видровата земеровка Нимба живее винаги в близост до водни басейни, където лови прехраната си от раци и земноводни. Въпреки че е в списъка с обекти със световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Mount Nimba Strict Nature Reserve от край време е зона на миньорска дейност за добив на желязна руда. Замърсяването на почвата и водните басейни е сред основните заплахи за Видровата земеровка Нимба, тъй като не умее да ловува в мътни води, а и любимата плячка постепенно изчезва от отровените водоеми. Няма точни данни за размера на популацията и, но според едно много сериозно проучване от 2017 се среща доста по-рядко от предполагаемото. Достъпът до връх Нимба не е лесен, но освен Видровата земеровка има шанс да се видят мистериозния Зебров Дукер и Критично застрашения Западноафрикански Лъв.

 

 

 

[Voland]

53. Гвенон Ролуей (Cercopithecus roloway) CR - приматите от род Cercopithecus, известни с общото наименование Гвенони, са африкански горски маймуни,  специализирали в сравнително малки екологични ниши и съхраняването на тропическите гори е от критична важност за всички членове на рода. Гвенона Ролуей е изрисуван в бяло, червено и черно и е сред най-атрактивните обитатели на западноафриканската джунгла.  В миналото се е срещал из голяма част от Гана и Кот д'Ивоар, но днес популацията му е достигнала критични размери и повечето проучвания в региона, не успяват да го открият. Загубата на хабитат и ловът са обичайните заподозрени, но нивата в Гана достигат чудовищни размери. Според едно изследване, законното и незаконното изсичане на дърветата в страната, са се повишили със 600 % в периода между 1995 и 2008! В допълнение,  80 % от извънградското население на Гана, разчита на Bushmeat, като основен източник на протеин. Гората Kwabare е едно от последните места, където  Гвенона  Ролуей може да се наблюдава в Дивата природа, но определено трябва да побързате. Няколко институции в Европа, като зоопарковете в Дуисбург и Ренен имат известен успех с размножаването на вида.

 

[Voland]

54. Африкански горски слон (Loxodonta cyclotis) CR - на 25 март, след дългогодишно мълчание, IUCN най-накрая призна  Африканския горски слон за отделен вид. Много учени сториха това още през миналия век и предупреждаваха за тежкото състояние в което се намира по-дребния от двата африкански вида. Заедно с Африканския саванен слон влязоха в списъка със Застрашени видове и световната общественост бе алармирана по недвусмислен начин. Използването и търговията на слонова кост незабавно трябва да спре! От 2008 насам в Африка се наблюдава драстично намаляване на популациите  им, заради все по-добре организираните и технологично оборудвани браконери. Забраната за търговия на слонова кост в Китай от 2017та бе шумно аплодирана, но нека не забравяме, че след забраната за търговия с рог от носорог през 93та, цените и търсенето  главоломно се повишиха. Ако липсва стриктен контрол и присъстват опасни вратички в закона, като легалната търговия с Мамутски бивни, мерките може да имат и обратен ефект.

 

 Африканския горски слон е изченал в по-голямата част от историческия си ареал в Западна и Централна Африка и числеността му е намаляла с над 60 % само за последното десетилетие.  За по-твърдите му бивни има специално търсене на японският пазар, тъй като се използват за направата на традиционния струнен инструмент Шамисен.  Освен  изконен културен символ, Горският слон е изключително важен "екосистемен инженер", оформящ  горите на Екваториална Африка от хилядолетия. Прокарването на тунели през непроходимите джунгли,  копаенето но ценни минерални находища и ролята му на полинатор са ключови за безброй тропически растения и животни.  Ако продължи да намалява със същите темпове, обаче, изчезването му е необратимо... Може да се види в Odzala-Kokoua National Park, Република Конго и два зоопарка в Япония. 

 

[fixxxsers]

Преди 57 минути, Voland said:

и ролята му на полинатор са ключови за безброй по-дребни тропически растения и животни

Интересно! Има ли някакво инфо относно това?

[Voland]

Преди 4 часа, fixxxsers said:

Интересно! Има ли някакво инфо относно това?

Ах,  благодаря за включването @fixxxsers! Полинатори в истинския смисъл на думата всъщност са Азиатските слонове, за които се смята, че разнасят прашеца на растението Rafflesia arnoldii  . Погрешно използвах тремина за Горския слон, като имах предвид ролята му да разпръсква семена на плодове.

[Voland]

55. Дукер на Джентинк (Cephalophus jentinki) EN -  с прогресивното нарастване на населението и урбанизацията в Екваториална Африка, търговията с Bushmeat се превръща от традиционен поминък в мултимилиардна индустрия. Заради средния си, удобен за пренасяне размер, Дукерите са основна мишена, както на бедното извънградско население, така и на организираната ловна дейност из целия континент. Трудно е да се определят реалните последствия върху популацията и екосистемите, които обитават, но факта, че в някой Централно африкански страни Дукерите съставляват до 80% от месото предлагано на Bushmeat пазарите е достатъчно красноречив. Численноста на всички 19 вида намалява, а малко известните Дукер на Абот, Зебров дукер и Дукер на Адерс са в особено тежка позиция. 

 

За една от най-енигматичните дребни антилопи, Дукерът на Джентинк, почти няма правени проучвания и повечето данни дължим на зоопарка Гладис Портър в Тексас - единственото място, където вида e бил размножаван в плен. Открит едва в навечерието на 20 век, той остава загадка за още цели 50 години. Света на зоологията ще чуе отново за него, чак през 1948, когато е намерен череп на млад мъжки екземпляр. Окраската на Дукера на Джентинк е уникална сред чифтокопитните бозайници. Гарвановочерен около главата и врата, с отличителна бяла яка и няколко нюанса сиво по тялото , той напомня повече на Малайски тапир, отколкото на антилопа.  Не е особено пъргав и единственият начини да избегне преследвачите си са нощния живот и скривалища в непроходимите части на горите. Обитава района около западните брегове на Гвинейския залив,  ала популацията му е много фрагментирана и сред малкото  националните паркове, където е потвърдено присъствието му са  Taï National Park  ( Кот д'Ивоар),  Gola Rainforest National Park (Сиера Леоне) и Senkwehn National Forests (Либерия). Твърде е възможно е предлаганато число от 2500 оцелели индивида да е много оптимистична цифра. Гладис Портър беше единствения сигурен начин да видите Дукер на Джентинк, но за огромно нещастие животните бяха покосени от смъртоностният Equine encephalitis и последният мъжки Таз, който бе роден в зоопарка си отиде през 2013. 

 

 

[Voland]

56. Африканска златна котка (Caracal aurata) VU - дъждовните гори на Югоизточна Азия и Южна Америка са приютили по няколко вида Малки котки,  докато Африканската златна котка е единствения представител на подсемейство Felinae  в джунглите на Африка. Името и предполага асоциaция с Азиатската златна котка, но истината е, че е близка до Сервала и Каракала, с които оформят род Caracal. Не е много точно и определението "златна", тъй като окраската и варира в различните географски региони. Може да бъде от червеникавокафява до сива и дори черна, както и да е украсена с тъмни петна. Изключително потайна, Африканската златна котка е заснета в Дивата природа чак през 2002, а първото видео дойде едва през 2011. С развитието на технологиите, фотографските свидетелсва зачестяват, но и става ясно, че е много по-рядка от предполаганато преди. Освен непрестанната заплаха на телените капани и свиването на ареала, тя се сблъсква и с трудности да открива прехрана. Феноменът Empty forest или известен в Азия, като Silent Forest, алармира за огромни пространства в които не останала жива душа и вече не се чува песента на птичките. Повечето природозащитни инициативи са насочени към големите, харизматични котки, като Гепарди и Лъвове, но ролята на Африканската златна котка е далеч не по-маловажна и трябва да се действа бързо, ако искаме да оцелее. CTC Conservation Center в Уганда, не е място с добра репутация, но е единствения сигурен начин да се види в момента.

[Voland]

57. Окапи (Okapia johnstoni) EN - голяма част от  младежите в Демократична република Конго захвърлят всичко и тръгват по следите на "Черното злато".  Невиждайки друг начин да се отърват от мизерно съществуване, те се впускат в треската за търсене на Колтан, руда от която се извличат високо ценените в потребителската електрониката метали, Тантал и Ниобий. Докато Западния свят се прекланя пред новия iPhone, в Конго продължават да се водят свирепи етнически и военни конфликти, в голяма степен продиктувани от жаждата за контрол над Колтановите залежи. Гората Итури, сцена на едни от най-жестоките кръвопролития от края на 90те е  трагичния дом на днешното животно. Почти със статус на митичен Еднорог, Окапи става достояние на Западния свят чак в началото на 20 век, благодарение на Сър Хари Джонстън,. През 1901 той най-накрая успява да се сдобие с череп и парчета кожа и да докаже съществуването на нов вид едър бозайник. Първата зоо сензация на 20 век, става още по-вълнуваща, защото се оказва, че животното не е част от семейство Коне, както се предполага, а горски късоврат Жираф, напомнящ древните прародители на семейството. Тъмната кафеникава окраска и подобните на зеброви ивици, които е придобил, навярно са отличен камуфлаж сред дърветата.  Задачата на природозащитниците да запазят Окапи за идните поколения е изключително предизвикателство. Управляваният от Джон Лукас  Okapi Wildlife Reserve (UNESCO), заемащ 1/5 от гората Итури,ежедневно се сблъсква със суровото битие в ДРК. През 2012, разбунтували се срещу строгите мерките в резервата войници, измъчваха местното население, изгориха живи 6 души, плениха много жени и застреляха 14те Окапи отглeждани в станцията Epulu един по един. Много е трудно да се даде точна оценка за численноста на Окапи, и предположенията варират от 10000 до 25000, като през 1997 бройката е надвишавала 40000. Да се види в Дивата природа е истинска руска рулетка, но за щастие се отглежда в елитните зоологически градини. Антверпен първи успява да се сдобие с Окапи през 1919 и от тогава е световен лидер в размножаването му.

 

 

 

[Voland]

58. Речен заек (Bunolagus monticularis) CR - единствения африкански заек включен сред застрашените видове в IUCN е и сред най-редките бозайници на континента. Ареалът на Речния заек е ограничен в малка зона с обработваеми площи до пустинята Кару и оцелявянето на последните 250 животни зависи изцяло от добрата воля на Южноафриканските фермери. Имащ нещастието да обитава изключително частни имоти , в миналото е бил безжалостно преследван, като вредител по посевите и източник на храна. Единствен представител на род Bunolagus, живее под земята в близост до речните корита и ражда по едно, рядко две малки. Този много нисък темп на възпроизводство, съчетан с краткия живот на семейство Зайцови, вероятно е свързан със суровата околна среда която населява. Глобалното затопляне е друга потенциална заплаха за Речния заек, тъй като постепенно превръща и послените ивици подходяща за него територия в пустиня. Размножаването в плен се оказва неуспешно начинание и Riverine Rabbit Conservation Project, работещ с местните земевладелци е последната надежда за вида.

 

[Voland]

59. Черен носорог (Diceros bicornis) CR - за 20 години, между 1972 и 1992 популацията на Черния носорог намалява със смразяващите 96 %!  От около 60000 животни на 2400. Най-резкия спад сред всички видове носорози в историята. Западния черен носорог (D.b.longipes) изчезна, а подвидовете minor и michaeli са в критично състояние. Единствено при стабилната популация на подвида bicornis в Намибия и Южна африка има малък позитивен тренд. Както за азиатските видове, така и в Африка, природозащитни мерки от най-висока степен са абсолютно задължителни. Дори най-разпространеният Бял носорог преживя трагична съдба в началото на 21 век. Kолин Гроувс го раздели  на два нови вида Южен бял носорог и Северен бял носорог. От последния на Земята останаха две женски, а се предполага , че ако бъде премахната охраната от първия, численноста му ще намалее с 30 % за 5 години...Същевременно цената за килограм рог на азитския пазар продължава да расте. Светлина в тунела е базата данни наречена Rhino DNA Index System (RhODIS). Нейната цел е да събере ДНК от роговете на всички африкански индивиди и да проследи произхода на всеки заловен при трафик. Това помага много при по-нататъчното разследване и вече има осъдителни присъди. Подвидовете на Черния носорог minor и michaeli  все още могат  да бъдат видени в западните зоологическите градини. А Националният парк Етоша в Намибия е сред убежишата на подвидът bicornis.

 

[Voland]

60. Гепард (Acinonyx jubatus) VU - мащабно изследване на Лондонското зоологическо дружество от 2016 изпрати недвусмислено послание. Гепардът трябва да бъде със статус на Застрашен и към неговото спасение да се погледне много по-насериозно. Някога странствал из цяла Африка и голяма част от Южна Азия, днес най-бързият сухоземен бозайник е изчезнал в 90 % от историческите си местообитания, като в Азия са оцелели едва 50 животни, запазени в Иран. Проектиран да развива скорост 120 км/ч, Гепардът се нуждае от големи пространства за да  се възпроизвежда успешно. Две трети от популацията му, обаче, живее в незащитени територии  и това го излага на непосредствена опасност от бракониери и безмилостни фермери. Не за първи път Гепардите се изправят пред риск от изчезване. Предполага се, че след последният ледниковия период преди 12 000 години, популацията им рязко се е свила и са изгубили голяма част от някогашния си генофонд. Някой автори смятат, че оцелелите днес в дивата природа 7000 индивида са потомци на само една или  няколко женски. Успешното размножаване в плен е добър резервен план, но за съжеление не допринася за генетечното обогатяване. Гепарди все още могат да се наблюдават в големите национални паркове, като Серенгети, а в южноафриканските страни Намибия, Ботствана, ЮАР и Мозамбик е съсредоточена най-голямата популация.

 

 

Кралски Гепард - рядка мутация, при която петната на гърба се сливат в цяла ивица.

 

[Voland]

61. Зебра на Греви (Equus grevyi) EN - най-едрата зебра и най-големият представител на семейство Коне e известна на европейците от времената на гладиаторските битки в римския Kолизeум. В миналото е била разпространена из целия Сомалийски полуостров, но днес е изолирана само в няколко района на Северна Кения и Етиопия. Освен с големия си размер се отличава от другите видове зебри с тънките си ивици и заоблените уши тип "Мики Маус". Красивата козина на този вид е и неговото проклятие. Високото търсенето от страна на модната индустрия в Европа и Сащ през 70те и нерегламентираният лов са главната причина Зебрата на Греви да бъде част от този списък. Военните конфликти в региона и конкуренцията  за вода и паша от страна на големите стада едър рогат добитък са другите неспиращи заплахи. Тъй като Зебрата на Греви живее главно в незащитени райони, добрата воля на местното население е единствената и надежда.  Grevy’s Zebra Trust в Кения работи по проект за управление на природните ресурси, който има за цел да  разпредели оскъдните пасища между диви и домашни животни. Може да се види в резервата Samburu, Кения и немалко зоопаркове в Европа.

 

[Voland]

62. Речна горила (Gorilla gorilla diehli) CR - таксономията на род Gorilla продължава да предизвиква спорове сред учените. Според съвременния консенсус съществуват два вида: Източна и Западна горила, съответно с два подвида, Източна низинна и Източна планинска горила и Западна низинна и Западна речна горила. Има вероятност, обаче, малки популации в националния парк Bwindi Impenetrable National Park в Уганда и гората Ebo в Камерун да се окажат нови подвидове. Всички таксони са в непосредствен риск от изчезване, но  Западна речна горила е в най-голяма опасност. Не повече от 300 животни са оцелели в гористите райони около река Крос, на границата между Камерун и Нигерия.Освен генетично, Речната горила се отличава от другия подвид Западна горила по различната форма и размер на черепа. Открит в началото на 20 век, този подвид бе официално разпознат едва в зората на 90те и придоби популярност покрай единствената Речна горила живяла в плен, Nyango. След като родителите му бяха убити, малкото бебе беше спасено и отгледано от семейство Punches в Камерун и стана световен посланик на вида. Търсенето на Bushmeat и пандемията от Ebola в Западна Африка излизат извън контрола на повечето природозащитници и тук местното население  ще играе все по-ключова роля за спаяването на един от най-близките ни роднини в бъдеще.

 

[Voland]

63. Златист Сенги или Златиста слонска земеровка  (Rhynchocyon chrysopygus) EN - след като разред Насекомоядни беше обявен за нищожен, се оказа, че много от семейства в него нямат никаква генетична връзка и бяха реорганизирани в нови разреди. Слонските земеровки например, са по близки до Слоновете отколкото до Същинските земеровки и  представляват свой собствен разред Macroscelidea. Джонатан Кингдон предложи да се използва африканското име Сенги за да не се бъркат с други видове земеровки. Злтистият сенги е сред най-едрите представители на разреда и може да бъде разпознат по жълтеникавото петно в задната част на гърба. Обитава много ограничен район в Източна Кения, главно в гората Arabuko Sokoke. Любопитен за такъв дребен бозайник е факта, че е моногамен и прекарва живота си с един единствен партньор. Месото му не е сред ценените, но за съжеление често попада в капаните заложени за други животни. Като се добави и загубата на и без това ограничения хабитат, ситуацията за Злтистия сенги става тревожна. Гората Arabuko Sokoke има статус на Национален монумент и всякакви строителни дейности в района са забранени. Защитата на дивите животни, обаче, все още не е ясно регламентирана. В няколко зоопарка в Европа може да се види представителя на същия род Черно-риж сенги (Rhynchocyon petersi).

 

[Voland]

64. Дибатаг  (Ammodorcas clarkei) VU - района, който тази изящна антилопа обитава е разкъсван от граждански войни от десетилетия и до нас са досигнали оскъдни данни за нейното съществуване. Областа Огаден в Източна Етиопия е населявана главно от Сомалийски племена, които не признават етиопската власт и водят нестихваща борба за независимост. Благодарение на тайнствената си природа и пясъчно-сивата си козина, коята прекрасно се слива с околната пустинна среда, Дибатагът някакси е успял да оцелее. Помогнал е и факта, че обитава много непристъпни местности, обрасли със сухи и трънливи храсти. От далеч напомня малко на Геренук, но лесно може да бъде разпознат по извитите напред рога и отличителните бели и тъмни ивици под очите. През изминалото десетилетие катарският приридозащитен център Al Wabra Wildlife Preserve беше стартирал първия в историята проект за опазване на Дибатаг и инвестира сериозни средства в проучване. След смърта на принц Saud bin Muhammed Al Thani през 2014 г., обаче, финансирането на Al Wabra бе замразено и колекцията от редки видове беше оставена на произвола на съдбата. Застрашените Антилопа Бейра, Пясъчна газела, Планинска газела и изчезналия в дивата природа Ара на Спикс са само част от съкровищата, за които катарския център полагаше грижи.

 

 

 

Част от копитните бозайници в Al Wabra Wildlife Preservation през 2008: