Алтайски произход на прабългарите

[tantin]

Преди 2 минути, чигот said:

Напротив, нашия език според езиковедите е всичко друго, но не и чист славянски. 

Трябва да се занимаете с темата за старобългарския език. Граматически той се отличава от всички останали славянски езици. Днешния ни език е следствие на многократни езикови реформи. 

Въпреки това, българския граматически рязко се отличава от славянските езици: звук "ъ" под ударение, липсват меки форми на съгласните "Д, Дж, Т, Ч, Р, Л", задпоставено членуване, аналитичната сравнителна и превъзходна степен на прилагателните с помощните частици "по", "най" и още мн. др. 

Уважаеми Чигот (Г.) , 

Вие имате невероятни познания в историята. Не знам на кои езиковеди разчитате, но видимо сте в явна грешка. Старобългарския изобщо, ама изобщо не се различава от останалите старо-славянски езици и диалекти.

Разликите идват в новобългарския, в съвременния български.

За да се убедите че старобългарския е неотличими от останалите старо-славянски - вижте новгородските грамоти , писани на кори от бреза.

Никакви особени различия, дори напротив - новгородския показва близост към старобългарския. Подобна близост има при украински диалекти и в задкарпатието.

Така че Старобългарският е чист славянски, записан дори с по-голяма точност и прецизност, отколкото се записват съвременните славянски езици.

Дори и граматиката е обяснена в понятията - ползвани и до днес. А първата славянска граматика е написана на старо-български..

Тогава от какъв зор се пишат подобни небивалици че старобългарски и български били най- далечни и най-различни от другите славянски езици?

Подобни езиковеди да си късат сами дипломите моля!

Истината е че дори и в днешно време българският език е от най-близките версии до старобългарски- старославянски. Не им се доверявайте на такива пишман-езиковеди дето твърдят че българският не бил чист славянски...

[чигот]

Преди 2 часа, Опълченец said:

Потвърждение за това би могъл да бъде монограмът от Вознесенския орел, ако правилното разчитане наистина е „Еспор“:

Това е най-голямата манипулация! 

Никой сериозен учен не признава, това неграмотно "разчитане". 

 Монограма е с име Петрос. 

Името на Аспарух, не е нито Испор, нито Исперих, които са все късни славянизирани записи. 

Имаме съвременните византийски, но и арменски извори за името на Аспарух, и паралелните на това име. 

 Ασπαρоυχ – от гръцките хроники
Аспар-хрук – от „Арменска география“ от VII век! 

Арменските извори са сравнително точни при предаване на имената на българите. В същия извор е дадено името на Кубрат, във формат Худбаад, което е много близо до оригиналното име от монограмите на пръстените от М. Перешчепина [ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ] на ромейския вариант [Χουβράτης]. Според проф. Т. Грегоар, името на Кубрат е вариант на иранското име [Хορоατος], което се среща в надписи от Танаис.

И ако за пръстените няма съмнение, че са били на Кубрат, и са разчетени от световни специалисти по епиграфика и специално върху византийските монограми, то монограма от орлето се разчита по съответния начин, като Петрос. Еспор е чисто напасване,което не съответства на всички знаци! 

Водещия български изследовател езиковед чл. кор. В. Бешевлиев в една своя статия подробно описва съществуващите ирански имена подобни на името на Аспарух, като освен в надписа на сасанидския шах Шапур І от Накш-и Рустам (3 век), в който сред придворните на шах Папак, дядо на Шапур І, се споменава "Аспарухис син на Аспарухис",  те са още: 

Аспург (Ασπουργος) - от видните владетели на Боспорското царство (чиято територия съвпада с тази на Велика България). Управлявал от 8 г.пр.н.е. до 38 г.  
Аспурак – от Армения
Аспакур - у Амиан Марцелин, който го споменава като владетел на източната част на Иберия към 367-368 г.
Аспорогос, Асфоуругос – от Олбия
Асфаруг – остинско
Аспураху, Аспурих – от Персеполис

Българското Аспарух, отразява точно аланските Аспар, Аспург.  

В надписа на Шапур І (вероятно 239-272 г.) от Накш-и Рустам, оссен "Аспарухис син на Аспарухис", се споменава и един друг персийски аристократ, чието име чл. кор. В. Бешевлиев е пропуснал да коментира – Заберган, който е бил част от двора на основателя на сасанидската династия и баща на Шапур І – цар Ардашир І (224-239 г. ).

Редактирано Ноември 23, 2021 от чигот

[miroki]

Преди 2 часа, чигот said:

Арменските извори са сравнително точни при предаване на имената на българите. В същия извор е дадено името на Кубрат, във формат Худбаад, което е много близо до оригиналното име от монограмите на пръстените от М. Перешчепина [ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ] на ромейския вариант [Χουβράτης]. Според проф. Т. Грегоар, името на Кубрат е вариант на иранското име [Хορоατος], което се среща в надписи от Танаис.

Както и Хутбадр. Защо ли две имена. За един човек ли става дума.

А по-интересното е с какви имена представят другите. Т.е. не българите. Или още по-точно, всичко различно от двата варианта на Кубрат и един на Аспарух. В Ашхарацуйц не е споменато нито едно друго човешко име от цялата спомената планета. Считайте каква привилегия за българите. Това не ви ли се струва странно, за да наричате, че споменават имената точно. А нямат нито едно съвпадение на име.

Преди 2 часа, чигот said:

и специално върху византийските монограми, 

Може ли лична молба,  ИРИ вместо Византия. Нека да не използваме име което и "византийците" не знаят. Понеже това са само жителите на град Византион. Нямаше да го пиша, но споменахте, че се занимавате с история и ще пишете още много. И нека не повтаряме грешките от миналото.

Преди 2 часа, чигот said:

Аспург (Ασπουργος) - от видните владетели на Боспорското царство (чиято територия съвпада с тази на Велика България). Управлявал от 8 г.пр.н.е. до 38 г.  

Аспурак – от Армения
Аспакур - у Амиан Марцелин, който го споменава като владетел на източната част на Иберия към 367-368 г.
Аспорогос, Асфоуругос – от Олбия
Асфаруг – остинско
Аспураху, Аспурих – от Персеполис

Точно така е. Без значение, колко години са изминали до другият. Дори са династия.

[Петър_Пейчев]

Преди 11 часа, чигот said:

Напротив, нашия език според езиковедите е всичко друго, но не и чист славянски. 

Трябва да се занимаете с темата за старобългарския език. Граматически той се отличава от всички останали славянски езици. Днешния ни език е следствие на многократни езикови реформи. 

Въпреки това, българския граматически рязко се отличава от славянските езици: звук "ъ" под ударение, липсват меки форми на съгласните "Д, Дж, Т, Ч, Р, Л", задпоставено членуване, аналитичната сравнителна и превъзходна степен на прилагателните с помощните частици "по", "най" и още мн. др. 

Славянския е бил говорен от много българи, заради близкото им съжителство. Например за един от приближените на Кубер, Мавър в Чудесата на Св. Димитър изрично е посочено, че освен българския (прабългарския) език, е владеел още славянски, латински, гръцки... 

Първоначално славянския език е въведен в България само като църковен език, зашото вече е бил официално благословен от римския папа като богослужебен език (във връзка с Моравската мисия на солунските братя). Това е бил големия шанс на Борис да откъсне младата българска църква от опеката най-вече на Константинопол, но също и от тази на Рим. През 9ти век разделението на църквите още не е тотално. Погребението на Св. Кирил в Рим, нарастващия култ към братята Кирил и Методий, като апостоли и припознаването на делото им като българско, това е било все във връзка с издигане престижа на българската църква, защото и точно апостоличността е един от основните мотиви за исканията за самостоятелна архиепископия или патриаршия. 

По-късно във връзка с започналата сериозна образователна политика на Борис и Симеон (имаме извори, в които се говори за малките азбукарчета, които посещават школа - все неща, които през 9 век ги е имало само във Византия) славянския от религиозен (сакрален) език постепенно се разпространява сред всички слоеве на българското население.

Историческите данни са, че прабългарите иззобщо не се претопяват никъде. Напротив цялото ПБЦ си е една оригинала българска държава, която до края на съществуването си, а и много след това носи именно традициите на прабългарската държавност. Изворите например ни съобщават за длъжността на кавхан който е втората фигура в държавата до последните царе, наследници на Самуил. Дори и половин век след окончателното падане на ПБЦ, за главния организатор на въстанието от 1072 г. Георги Войтех, продължителя на хрониката от Йоан Скилица пише, че е бил "от рода на, кавханите" (Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος τοῦ κoπχάνων γένους καταγόμενος).

Факта е,че източниците от 10-11 век, през време на десетилетната борба на българите с Византия, посочват основно имена, които са прабългарски (не са християнски), което означава, че до края на ПБЦ властта е изцяло в ръцете на прабългарската родова аристокрация,която явно ни най-малко не е изчезнала! 

 

 Виждате ли как цялостно изградената и подкрепена от изворите историческа конструкция се разпада от една лема, че българите са приели "славянски език"? Даже се нагаждат предположения, исторически недоказани или сочещи друго, за да се обоснове "приемането" на езика на склавините. Няма език на склавините, има език възникнал от разчни езици на териториите на хунската държава, аварския хаганат и после българската държава, така както възникват по това време и другите европейски езици, а малко по-късно и езиците на съвремените северни държави. 

Редактирано Ноември 24, 2021 от Петър_Пейчев

[Петър_Пейчев]

Преди 18 часа, Опълченец said:

Прави впечатление, че писателят прозира невероятността на постановката за претопяването на „дружината прабългари“, но не достига до основата на недоразумението, т.е. не поставя под въпрос предположенията за неславянски произход на древните българи, и изпада в друга заблуда - прабългарите не се претопили, а оставили значимо наследство в съвременните българи, сиреч съвременните българи сме смесен народ и само говорим на славянски. Да де, обаче това е по-голяма заблуда и от тази за шепата прабългари. Няма никакви етнографски податки българите да сме разнороден народ - нито в езика, нито в обичаите и вярванията.

Освен това, този възглед, като всяка неславянска теория, не съумява да обясни предполагаемата светкавична смяна на езика с този на някаквите си там покорени славяни, нито пък обяснява чистия ни славянски език, както вече казах.

Това, че протобългарите не са били склавини няма нужда и от дискусия, все едно да го доказваме за японци. Българите са монолитна нация, защото се е наложило християнството, чиито носители са били българите, които са управлявали както държавата, така и Църквата. Ние сме монолитни на държавническо и верско ниво, но на битово веднага си личи, че не склавините са се наложили, а българите - болшинството народни обичаи и традици са основани на стари склавински езически обряди и в отделни случаи на тракийски. Никой не се кланя на слънцето и звездите, защото "българите с радост се кръщавали". Като национален характер ние нямаме нищо общо с нито един славянски народ, испанци и китайци са по-близко по манталитет до славяните от българите. Да не говорим за антропология. Кое от нашата етнография е близо до славяните от Полша, Чехия, Галиция или Московска област?

Как се обяснява светкавичната промяна на езика ви казах, вие се замислете след като българите са били славяни защо склавини и българи са говорили различен език в миналото и какво общо намерихте в написаното за склавини и българи до 10 век?

[Скептикът]

Преди 16 часа, чигот said:

Монограма е с име Петрос.

По-скоро този който го чете Петрос, може да си изяде дипломата.

Има само няколко варианта за прочит:

• Е-С-П-Р
• Р-Е-П-С

Къде виждате това Т един бог знае.

Преди 16 часа, чигот said:

Името на Аспарух, не е нито Испор, нито Исперих, които са все късни славянизирани записи. 

Имаме съвременните византийски, но и арменски извори за името на Аспарух, и паралелните на това име. 

 Ασπαρоυχ – от гръцките хроники
Аспар-хрук – от „Арменска география“ от VII век! 

Точно Еспор-Есперих, Испор-Исперих, са правилни, защото са написани на български, не на чужд език.

Иначе ако следваме твоята логика:

Василиос е Басил(арабски превод)

цар Александър е Искендер(от турски съвременици)

Георги Димитров е Джорджи Димитроф(според англоезични съвременици), или Геоаер Джиджимителуофу(според китайските съвременици) или Юрдж Димитруф(при арабите)

 

А, колко добре превеждат арменците и гръкоезичните имаме примери доста:

блъгаре ➜ булхар

блъгаре ➜ вулгарос

Бат Боян ➜ Батбай/Батбайс

Мауауия ➜ Муавиос

Хекупта(х) ➜ Айгуптос(Египет)

Преди 16 часа, чигот said:

Арменските извори са сравнително точни при предаване на имената на българите. В същия извор е дадено името на Кубрат, във формат Худбаад, което е много близо до оригиналното име от монограмите на пръстените от М. Перешчепина [ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ] на ромейския вариант [Χουβράτης]. Според проф. Т. Грегоар, името на Кубрат е вариант на иранското име [Хορоατος], което се среща в надписи от Танаис.

Съжалявам, че ще те разочаровам, но най-близкия съвременник на Кубрат, т.е Теофан го нарича - KROBATOS, не Ховрат, Худбарт, Кубрат или нещо подобно.

А и Ашхарацуйц е съмнително, колко е дело на Ширакаци, особено като се има предвид че е умрял най-късно през 685г., а и доста от частите в творбата са преводи от гръцки. Като дори някои арменски и чужди историци смятат че това е компилация от различни творби от X век.

Авторът най-вероятно преписва историята за Аспарух от патриарх Никифор.

Преди 16 часа, чигот said:

Водещия български изследовател езиковед чл. кор. В. Бешевлиев в една своя статия подробно описва съществуващите ирански имена подобни на името на Аспарух

Той разчита и за некакъв ТАНГРА и жертвоприношения към него. Ама на надписа няма никакъв бог, никакво жертвоприношение и никакъв Тангра.

 

Ето какво наистина пише на надписа:

Ому...владетел......беше.................МА

ГГРА................(други неясни надписи)

 

Интересно защо Бешевлиев, след като си съчини първата част от надписа, защо заряза втората.

Преди 16 часа, чигот said:

Българското Аспарух, отразява точно аланските Аспар, Аспург. 

Аспург е гръцко-тракийски крал на Боспорското кралство, никакви алани няма в случая.

 

Редактирано Ноември 24, 2021 от Скептикът

[makebulgar]

Преди 1 час, Скептикът said:

Съжалявам, че ще те разочаровам, но най-близкия съвременник на Кубрат, т.е Теофан го нарича - KROBATOS

Най-близкия, но не съвременник на Кубрат. И Теофан е чел историята от някоя книга. 

[resavsky]

Разликата между Кубрат и Теофан е около 150 години.

[Скептикът]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Най-близкия, но не съвременник на Кубрат. И Теофан е чел историята от някоя книга. 

Знам, че не е съвременник на Кроват, забравил съм да сложа в кавички думата "съвременник"

[Петър_Пейчев]

On 23.11.2021 г. at 19:55, tantin said:

За да се убедите че старобългарския е неотличими от останалите старо-славянски - вижте новгородските грамоти , писани на кори от бреза.

Проблема е, че населението на Новгород и околностите не е склавинско, основно там са фино-угри и скандинавци-варяги. Илменските словени не са склавини, това са местните, приели християнството и старобългарския език, като църковен, а оттам и като официален, който се е изучавал в училищата, чиито възпитаници са писали грамотите.

https://www.novsu.ru/file/1788563

[Скептикът]

Преди 8 часа, Петър_Пейчев said:

Проблема е, че населението на Новгород и околностите не е склавинско, основно там са фино-угри и скандинавци-варяги.

Всъщност в Новгород населението си е точно славянско(по-точно Антско), фино-угри е имало на запад в Естония и на север в и покрай Карелия и Финландия и източно от р.Двина и р.Кама.

Варягите са били толкова много в Новгород, колкото са били и италийците в Плиска. Главно са били търговци и преводачи.

Преди 8 часа, Петър_Пейчев said:

Илменските словени не са склавини, това са местните, приели християнството и старобългарския език, като църковен, а оттам и като официален

Само че доста от "неславяни", както ги визираш около Новгород и в него са си останали паганисти до XVI век(според московския митрополит Макарий). А и родният им език староруския има доста небългарски думи като собака, мова и др., които на средновековен българин, нищо не му говорят.

Доста характеристики на староруския са се запазили в украински, беларуски и някои руски диалекти.

А старобългарски в Русия са говорели само аристокрацията и духовенството.

До средата на 16 век и началото на 17 век в северните части на Русия старобългарски не е оказал почти никакви влияния, извън сферата на църквата.

Езика им започва да се българизира едва по времето на Иван Грозни и наследника му.

Ето ти пример, от старобългарски срещу староруски, писан през 1590-те

Ако староруският в посочения речник, ти е особено разбираем, че на мен като човек, който знае старобългарски повечето думи са му неособено разбираеми.

[kirasirrav]

Всъщност доколкото се вярва на обяснението отдолу това е най-първия славяно-украински речник. Даже и сега ,,първи" на украински е ,,перший" ;

Думата за ,,втори" е друг/х/ий, на чешки и словашки е почти същото.

[Скептикът]

Преди 32 минути, kirasirrav said:

Всъщност доколкото се вярва на обяснението отдолу това е най-първия славяно-украински речник. Даже и сега ,,първи" на украински е ,,перший" ;

Думата за ,,втори" е друг/х/ий, на чешки и словашки е почти същото.

Украинският произлиза точно от староруския.

[Петър_Пейчев]

Преди 4 часа, Скептикът said:

Всъщност в Новгород населението си е точно славянско(по-точно Антско), фино-угри е имало на запад в Естония и на север в и покрай Карелия и Финландия и източно от р.Двина и р.Кама.

Варягите са били толкова много в Новгород, колкото са били и италийците в Плиска. Главно са били търговци и преводачи.

Само че доста от "неславяни", както ги визираш около Новгород и в него са си останали паганисти до XVI век(според московския митрополит Макарий). А и родният им език староруския има доста небългарски думи като собака, мова и др., които на средновековен българин, нищо не му говорят.

Доста характеристики на староруския са се запазили в украински, беларуски и някои руски диалекти.

А старобългарски в Русия са говорели само аристокрацията и духовенството.

До средата на 16 век и началото на 17 век в северните части на Русия старобългарски не е оказал почти никакви влияния, извън сферата на църквата.

Езика им започва да се българизира едва по времето на Иван Грозни и наследника му.

Ето ти пример, от старобългарски срещу староруски, писан през 1590-те

Ако староруският в посочения речник, ти е особено разбираем, че на мен като човек, който знае старобългарски повечето думи са му неособено разбираеми.

Аз съм посочил линк с изследване за това кой е живял там, може и вие да дадете линк спорд който населението на Новгород е от анти.

Говорим за брезовите грамоти, писани от очевидно грамотни хора, освен ако не са намерети такива само с рисунки. Може ли да посочите текст който да загатва, че автор му е местния просяк или някой на социални помощи, защото от малкото които съм чел си личи, че са писани от хора с нещо в портофейлите и в тях нямаше и намек за езичество, напротив, често се споменава Бог и земните му служители.

 

[tantin]

Преди 24 минути, Петър_Пейчев said:

Аз съм посочил линк с изследване за това кой е живял там, може и вие да дадете линк спорд който населението на Новгород е от анти.

Говорим за брезовите грамоти, писани от очевидно грамотни хора, освен ако не са намерети такива само с рисунки. Може ли да посочите текст който да загатва, че автор му е местния просяк или някой на социални помощи, защото от малкото които съм чел си личи, че са писани от хора с нещо в портофейлите и в тях нямаше и намек за езичество, напротив, често се споменава Бог и земните му служители.

 

Ами след като сте ги чели би трябвало да сте забелязали някои особености на Новгородския диалект. Имаше интересни сведения за особеностите на съвременния новгородски диалект и те също са в посока "ъ".  Така че за ваша изненада има подобие на нашите говори и при това доста далеч на север.  Свързват се предимно със славяните анти. 

[Скептикът]

Преди 33 минути, Петър_Пейчев said:

Може ли да посочите текст който да загатва, че автор му е местния просяк или някой на социални помощи, защото от малкото които съм чел си личи, че са писани от хора с нещо в портофейлите и в тях нямаше и намек за езичество, напротив, често се споменава Бог и земните му служители

Социални помощи тогава не е имало. И грамотните хора не са били "с нещо в джоба", а са били главно монаси и малцинство са от висшата аристокрация. През средновековието множество от дребната аристокрация са били неграмотни, ти питаш за просяка.

Преди 38 минути, Петър_Пейчев said:

може и вие да дадете линк спорд който населението на Новгород е от анти.

Първо, името му го предполага(защото не варяшко или фино-угърско) и второ местни легенди от 16-17 век, например легендата за хаган Рюрик, който се жени за местната антска принцеса.

[чигот]

 

On 23.11.2021 г. at 19:55, tantin said:

Не знам на кои езиковеди разчитате, но видимо сте в явна грешка. Старобългарския изобщо, ама изобщо не се различава от останалите старо-славянски езици и диалекти.

Разликите идват в новобългарския, в съвременния български.

 Може би не съм се изказал напълно коректно.

Разбира се, че старобългарския (т.нар. църковнославянски) е чист славянски език. Това е Кирилометодиевия език, който е бил съставен на основата на солунския диалект. 

Той е въведен първоначално, като официален богослужебен език, един вид сакрален език (за да обслужва най-вече нуждите на богослужението, за църковната книжнина, за проповеди и т.н.). 

Този език е бил отлично решение за княз Борис, защото е бил вече благословен от римския папа за богослужебен език, по-повод моравската мисия. А княз Борис е търсил възможност да ограничи влиянието на ромейското духовенство и гръцкия език. 

И ако през 9-10 век този старобългарски език е бил разбираем да кажем, за всеки говорещ на славянски език, то според езиковеди (напр. проф. Георги Попов) през 14 век, той вече е бил станал неразбираем за българите. Според мен това е в резултат на езиковите промени, които са настъпили в говоримите езици и диалекти, процес (след 10 в.) съпътстващ формирането на единната българска народност. Днес напр., се смята за установено, че за разлика от характерния за 9-10 век синтетичен характер на езика, още към 12-13 век говоримия език е започнал да става аналитичен! Да не говорим, че има данни, че даже и в 12 век е употребяван диалект, който е имал за основа прабългарския език. Прабългарски имена срещаме масово при аристокрацията до 11 век, както и запазена титулатура. Длъжността на кавхана, като най-важен след царя, е запазена през цялото ПБЦ, вкл. научаваме за ролята на кавханите при наследниците на Самуил. Даже и 50 год. след падането на ПБЦ, за Георги Войтех - главен организатор на въстанието от 1072 г., пише, че бил от рода на кавханите. За ичергубоила също има данни, че е запазил своето място на важна фигура в царството. Тоест за прабългарите трудно, мн. трудно може да се каже, че след ср. на 9 век, след Покръстването са взели и се били бързо претопили в славяните.

Така, като се мине през средно-българския говорим език (напр. грамотите на влашките владетели демонстрират по-скоро един говорим език), който се формира след 12 век, заедно с единната българска народност, и който се е образувал на основата и на старобългарския език (т.нар. църковнославянски), и на говоримите диалекти. Този процес завършва с новобългарския, който вече седи по-далече от другите славянски езици. 

[чигот]

On 23.11.2021 г. at 23:04, miroki said:

Може ли лична молба,  ИРИ вместо Византия. Нека да не използваме име което и "византийците" не знаят. Понеже това са само жителите на град Византион. Нямаше да го пиша, но споменахте, че се занимавате с история и ще пишете още много. И нека не повтаряме грешките от миналото.

Византия е прието да се използва, като термин. Иначе не трябва да използваме и термините Първо Българско Царство или Второ Българско царство. Или Първа/Втора/Трета Българска държава

Също и Източна Римска империя е също такъв термин, както и Византия. Защото има само България, така е имало и само Римска империя, без уточнения Източна ли е, Северна ли е

Колкото за имената на Кубрат, едно от които разночетене в арменския извор съвпада с монограмите от пръстените и др. второстепенни несигурни свидетелства (едно от разночетенията на иимената при ромейските автори и др.). Докато името Аспарух го имаме при ромейте (Теофан), и като Аспар-хрук в арменския извор (който текст трябва да е съвременен или с малка времева разлика от Аспарух). От друга страна имаме и едни по-късни известия, на апокрифната хроника, която е всичко, но не е историческо съчинение (писана ок. 12 век), и Именника (създаден ок. 9 век), който е един добър извор, но все пак е запазен в доста по-късни преводи.

Тук въпроса беше, че 2 независими и най-близки по време източника, са ни оставили вариант който е най-близо до формата Аспарух, не Есперерих, Испор и т. н. И другите два, които с по-късни, и според мен по-неточни. 

Редактирано Ноември 25, 2021 от чигот

[tantin]

Преди 40 минути, чигот said:

Така, като се мине през средно-българския говорим език (напр. грамотите на влашките владетели демонстрират по-скоро един говорим език), който се формира след 12 век, заедно с единната българска народност, и който се е образувал на основата и на старобългарския език (т.нар. църковнославянски), и на говоримите диалекти. Този процес завършва с новобългарския, който вече седи по-далече от другите славянски езици. 

Пак ще си позволя да изразя несъгласие:  всички славянски езици следват свой път на отдалечаване от общия пра-славянски език.  Включително и българите. И полски, и чешки и руски -всеки един от езиците се раздалечава по свой начин от останалите. И всеки един от тях запазва по собствен начин определени прилики. 

Така и новобългарския - реално по структура търпи доста изменения, но пък запазва лексика и думи.  В някой отношения новобългарския стои по-далеч, но пък в други стои по-близо.

[Петър_Пейчев]

Преди 2 часа, tantin said:

Ами след като сте ги чели би трябвало да сте забелязали някои особености на Новгородския диалект. Имаше интересни сведения за особеностите на съвременния новгородски диалект и те също са в посока "ъ".  Така че за ваша изненада има подобие на нашите говори и при това доста далеч на север.  Свързват се предимно със славяните анти. 

 

Те могат да се свързват с всичко, но там никога никой не е съобщавал за анти. Новгород е свързан със севера, дори е кандидатствал за участие в Ханза. Разсъжденията са в следния ред - в Новгород се изпълзва "ъ", там няма българи, следователно има от техните съседи антите. "Ъ" има във всички езици след въвеждане на старобългарския като църковен, но с времето изчезва. Единствената разлика между местния и българския стават някой характерни за местния език особености, защото типично българските са ги затруднявали.Грамотите са писани от местните "азбукарчета", като такива и пораснали, и затова представляват смесица от български и местни думи, защото в църковната литература вероятно са отсътвали голяма част от използваните от населението думи, аз не си спомням в Библията да се говори за моржове, нарвали, брези, самогонщики и  населението ги е заменяло със своите.

[чигот]

Преди 32 минути, tantin said:

  всички славянски езици следват свой път на отдалечаване от общия пра-славянски език. 

Да, вероятно е така. Въпроса е това развитие с какви други Етно-културни процеси в обществото е обвързано. 

Имате право да не се съгласите, както и аз не съм съгласен с вас, че българския днес е такъв славянски, който не се е отдалечил от останалите славянски езици и не показва съществени разлики с тях, особено в граматическо отношение, ако не толкова в речников състав.

 

[miroki]

Преди 40 минути, чигот said:

Византия е прието да се използва, като термин. Иначе не трябва да използваме и термините Първо Българско Царство или Второ Българско царство. Или Първа/Втора/Трета Българска държава

Също и Източна Римска империя е също такъв термин, както и Византия.

Не е точно така. Имало е няколко български царства и е допустимо да се отделят. Имало е и римско, разделено на източно и западно. 

Но Винантийско никога не е имало. 

Мислех, че ще ме разбереш къде е грешката е термина. Това е фалшив термин. Подобно на един друг. 

Преди 40 минути, чигот said:

Колкото за имената на Кубрат, едно от които разночетене в арменския извор съвпада с монограмите от пръстените и др. второстепенни несигурни свидетелства (едно от разночетенията на иимената при ромейските автори и др.).

Проблемите са основно два.

Първият е, че Кубрат е споменат два пъти и двата пъти различно. 

Вторият е, че не е споменат императора на римската империя. Или който и да е друг. Това не е история на България!? 

Това подсказва, че не е добре да се ползва за база.

Преди 40 минути, чигот said:

(писана ок. 12 век), и Именника (създаден ок. 9 век), който е един добър извор, но все пак е запазен в доста по-късни ...

О, май имаш нещо, което нямам. Аз ползвам Ватиканският препис на Ашхарацуйц от 18 век. Наистина ли има нещо от 12 ти? 

[Петър_Пейчев]

Преди 2 часа, Скептикът said:

Социални помощи тогава не е имало. И грамотните хора не са били "с нещо в джоба", а са били главно монаси и малцинство са от висшата аристокрация. През средновековието множество от дребната аристокрация са били неграмотни, ти питаш за просяка.

Това твърдение как се връзва с предишните? Естествено, че монасите и аристокрацията, търговците учат църковния език, който е български, е метните селяни и градска беднота продължават да си говорят на старите си езици.

Преди 2 часа, Скептикът said:

Първо, името му го предполага(защото не варяшко или фино-угърско) и второ местни легенди от 16-17 век, например легендата за хаган Рюрик, който се жени за местната антска принцеса

Името нищо не предполага, защото не знаем нито една дума на антски,  "нов" е от латински, а "город" от прабългарски, както и Белград е прабългарско име, а не склавинско.
 

 

[tantin]

Преди 7 минути, Петър_Пейчев said:

 

Името нищо не предполага, защото не знаем нито една дума на антски,  "нов" е от латински, а "город" от прабългарски, както и Белград е прабългарско име, а не склавинско.
 

 

Нямаме никакви подобни сведения че Белград бил кръстен на или от българите.

За сравнение прабългарски градове се казват: Саркел, Беленджер, Булгар.

Белград си е на 100% славянско наименование. Град идва от градище, огородище, ограждам, заграждам. Городище. 

Беленджер - идва от Джер - което е прабългарско наименование за място, земя. Славянските наименования са лесно различими и никакво объркване с прабългарски не е възможно.

[Авитохол_165]

On 23.11.2021 г. at 16:13, Скептикът said:

Всъщност Аспарух/Аспархрук е видоизменено от Исперих/Испор.

Виж Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век Т.I - по ономастични данни на Петър Голийски. Има немалко Аспаруховци по нашите земи в османските регистри, Испоровци/Испериховци не. Името се е запазило до доста късно, преди да изчезне и да се появи отново благодарение на историографията. Това е силен аргумент, че си е било с "А".

Редактирано Ноември 25, 2021 от Авитохол_165