Имиграцията в България - проблеми и перспективи

[ISTORIK]

10 мита за имиграцията

Анна КРЪСТЕВА*

Стреснати от промените, българите все по-малко раждат. Имаме следователно демографски проблем и решаваме да си „внесем“ имигранти, за да ни го решат. Избухва война в Ирак и ние мислим, че ще се окажем в центъра на събитията, залети от вълни имигранти.

Фактът, че много апокалиптични прогнози не се сбъдват, не пречи да се създават нови илюзии. За разнообразие, не всички са катастрофични, някои са почти идилични - като идеята за бъдещите интеркултурни поколения, рожба на тази неочаквана среща.

Мит първи

Достатъчно е да ги пожелаем и ще дойдат един милион имигранти.

Не ние избираме имигрантите, а не те нас. В действителност те идват тогава, когато средата им се струва благоприятна. В самото начало на промените наемите у нас бяха невероятно ниски, нямаше никакъв опит в пазарни отношения, икономиката бе едно голо поле, нямаше нужда да се мисли в термините на „ниши“, всичко беше открито, нямаше конкуренция. С малко предприемчивост и с малко пари може да се започне бизнес и съвсем прилично да се печели. На българите трябваше много повече време, отколкото на имигрантите, за да установят предимствата на тази ситуация. „В Китай се печели повече, но се прави бизнес по-трудно“, резюмира сравнението успял имигрант. „Българите харесват китайската медицина“, споделя видна спецалистка. Същото с по-голяма сила може да се каже за китайската кухня. За българите тя има и допълнителен привкус - на посткомунистическото отваряне към различието, включително и гастрономическо. Умения, тривиални в една среда (китайска медицина в Китай или арабска кухня в Ливан) стават ценен капитал в друга.

Мит втори

Имиграцията е синоним на по-висока раждаемост.

У нас имиграцията е още в своето начало, тя не е разгърнала разнообразието от форми, които откриваме в страни с десетилетна и столетна традиция на приемане на чужденци. Имиграцията в България е трудова, а не семейна. Събирането на семейства - главен източник на увеличаване броя на имигрантите в развитите страни през последните десетилетия, все още е твърде слабо представено у нас. Сред имигрантите преобладават мъжете. Сред някои групи като африканците на практика няма жени, сред всички останали мъжете са мнозинство. Има тенденция на феминизация на потоците, но тя е още далеч от това да балансира относителния дял на двата пола.

Мит трети

Децата на имигрантите ще увеличат българската нация.

Това съвсем не е житейският избор на множество имигранти. Китайците са най-характерният пример. Много от тях предпочитат да изпращат децата си в родината. По три главни причини - първо, защото трудовият ритъм на родителите е толкова висок, че не им позволява да отделят достатъчно време на отглеждането на децата. Второ, защото изключително високо ценят своя труден език и искат децата да го научат перфектно. Не на последно място, защото имат високо мнение за своята образователна система и не искат да лишат децата си от нейните предимства.

Мит четвърти

Имиграцията в България е имиграция на България.

Без да се експлицира, почти винаги имиграцията се схваща като движение от една точка до друга, като права линия с начало и край. В действителност движението е все по-сложно. Русия, Украйна, Индия, арабският свят, Европа - китайците идват в България от различни страни и континенти. България е част от глобалните им маршрути. След нас често се насочват към Западна Европа. Това е и главната причина за нашата привлекателност. Западната политика за нулева имиграция е силно рестриктивна. Тук имигрантите по-лесно регуляризират престоя си, с което облекчават предпоставките за по-нататъшната си мобилност в европейското пространство. Някои са категорични, че смятат да останат в България. Други предвиждат да се върнат в родината и с натрупаните средства да развият бизнес там. Трета част са готови да продължат своите маршрути.

Мит пети

Интеграцията е обратно пропорционална на културните различия - колкото по-близки до местното население са те, толкова по-лесна ще бъде акултурацията.

Въпросът е нееднозначен, ще се върнем на него след малко. Със сигурност обаче може да се каже, че тази пряка зависимост не описва разнообразието от случаи. Независимо от значителните расови и културни различия китайците и японците в САЩ са по-добре интегрирани от мексиканците и други испански говорещи.

Мит шести

Липсата на имиграционна политика е главният проблем.

Безспорно вярно е, че българската държава няма дългосрочна визия за имиграцията, нито дори последователна краткосрочна стратегия. Да не говорим за разминаването между декларации и реалности, за обявеното положително отношение към чуждите граждани от български произход и непоносимо бавната администрация, унизителното протакане на процедурите за българско гражданство, което обезверява, огорчава и отблъсква.

По-малко вярно е, че е в ръцете на държавата да регулира имиграцията. Дори държави с ясна и дългосрочна политика не успяват напълно да овладеят феномена. Западна Европа отдавна е обявила политиката на нулева имиграция, но потокът не спира.

Мит седми

Имиграцията се дължи на неравенствата - докато има различия в заплатите между отделните страни, ще има и движение на работната сила.

Това е ключовото твърдение на неокласическата икономическа теория на миграцията. Съвременните теории обаче обогатяват и доразвиват този постулат. Теорията на човешкия капитал подчертава, че при равни други условия, характеристиките на индивидуалния капитал - образование, опит, езикова компетентност, увеличаващи възможността за работа и по-добро заплащане, също увеличават шансовете за миграция. Теорията на мрежите установява, че миграцията не зависи толкова от разликата в заплатите и заетостта, защото миграционните мрежи намаляват цената на имиграцията и увеличават нейната привлекателност. В тази концепция имиграцията е самоподдържащ се процес, който може да нараства дотогава, докато позволи на всички желаещи да заминат.

Мит осми

Имигрантите са новите малцинства.

Няма имигрантска група у нас, която да е по-слаба в икономическо отношение от средната категория българи. Обратно, често имигрантите са по-предприемчиви, по-иновативни и по-успешни.

Мит девети

Имигрантите ще решат проблемите ни.

На Запада му трябваха десетилетия, докато разбере гастарбайтерите. Считаха ги за временни, те се оказаха постоянни. Както за трудовия си живот, така и след него. Франция например започва да се сблъсква с феномена на пенсионирани имигранти, които не желаят да се завърнат в родината си - загубили са връзките си там, а не са създали и стабилно семейство, което да се грижи за тях на старини.

Ние веднага решихме, че всеки чужденец, оставащ в България за повече от едноседмична почивка, вече е роден капитал, мобилизиран в решаването на нашите проблеми. Имигрантите най-трудно отговарят на въп*росите за бъдещите си планове. Просто защото повечето от тях още не знаят, не са решили.

Мит десети

Най-важна е „чистотата“ на българската нация, нашата „кръв“ е по-ценна от чуждата.

Вече споменахме, че това е огромен и дискутируем въпрос. Р. Дарендорф, наред с много други, констатира, че културна хомогенност по-хармонично се римува с развитие. У нас аргументите рядко са на висотата на студената аналитичност на немския учен, доста по-често от тях лъха автентичен национализъм, граничещ с расизъм. Ще спомена само един аргумент. „Чистотата“ е рожба на идеята, по-скоро на илюзията за държавата-нация. В така наречената етническа концепция държавата се идентифицира с господстващия етнос. Без да сме загърбили напълно държавата-нация, вече сме в епохата на глобализацията, а нейното символно пространство е интеркултурно. Един пример - драмата с двамата българи, екзекутирани в Ирак, извади от публичната невидимост арабската общност у нас. Българите откриха, че тя е напълно лоялна към българската държава и общество. Нещо повече, тя е мостът ни в диалога с Близкия изток.

*Авторът е ръководител на Центъра по миграционни и бежански изследвания и на Департамента по политически науки на Нов български университет.

вестник "Капитал"