Агресивна мимикрия

[fixxxsers]

Ще ви запозная с това интересно явление посредством един пример, в които главната роля се изпълнява от един отровен морски охлюв от сем. Conidae. Конусите са вече добре известни със своите отрови. Поне дузина са видовете, които могат да бъдат опасни за човек, но не това е предмета на темата.

Някои от видовете са се специализирали в лов на малки рибки, други на мекотели, трети се хранят с морски червеи.

Това е нашият герой - Conus imperialis, за който наскоро беше установено, че в неговите отровни жлези се произвеждат някои интерсни молекули. Най- важните от тях са Conazolium A и genuanine. Оказва се, че тези вещества имитират феромоните на полихетните червеи овотиол (ovothiol) и пикочна киселина, които са отговорни за любовното поведение на тези череви . За модел е използван Platynereis dumerilii.

                           Platynereis dumerilii

 

на видеото се вижда типичен любовен танц от женската, която се върти в тесни кръгове и е стимулирана с овотиол и пикочна киселина

Така Conus imperialis отделяйки Conazolium A и genuanine привличат и мъжките и женски червеи като ги въвличат в размножително поведение. Така тук отровата на този вид се използва не за обездвижване на плячката, а за нейното примамване - поведение, което изследователите са нарекли the King’s Gambit. След това е лесно - конуса улавя вече привлеченият полихет.

При същото изследване се оказва, че дълбоководните и плитководни популации на вида са доста различни и то несамо като физически характеристики, но и в генетични компоненти ( което позволява спекулации за сепариране на вида )

дълбоководен и плитководен екземпляр

Conus imperialis с типичен за него улов - полихетен червей

 

Статията с материала е от 12.03.2021 с водещ автор Joshua P. Torres и е озаглавена Small-molecule mimicry hunting strategy in the imperial cone snail, Conus imperialis

 

 

[fixxxsers]

Още един пример за агресивна мимикрия. В случая езика на алигаторовата костенурка служи за примамка!