Отиди на
Форум "Наука"

Светлината - поток от фотони или вълна?


Warlord

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Warlord said:

Go!  :)

Според "новото" - нито едното нито другото.

(моето мнение е - хипотетично😞: Преносът на импулс от фотоните е с вълнови характеристики. А, преместването на "фотон" в пространството е, когато се сфазират и  завържат трептенията си в елементарна частица ... пътуват заедно като едно цяло, а движението им е зависимо от всички други "вълнови" преноси на импулс от околното пространство към тях. Водеща е вълната на дьо Бройл - съставена-резултат от собствени трептения и външните за частицата трептения - сума. Затова - излъчена вълна от частица, се движи със скоростта на светлината, в тази среда.)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

 Дьо Бройл обвързва своята вълна само със релативистичната енергия/импулс и посоката на частицата.  Няма заложени изначални данни за позицията на частицата в пространството. Шрьодингер я разписва в диференциална форма и понеже е едномерна вълна по посоката на движение на частицата, решението е фамилия от вълни в цялото пространство, тъй като в уравнението не се вкарват никакви координати на частицата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

Светлината - поток от фотони или вълна?

"Поток от фотони" е подвеждаща метафора, предназначена за тези, които отказват да приемат двойствената природа на светлината. С въпросната метафора двойствеността се елиминира и светлината се свежда само до частиици - което е лесно за "смилане" ... но е и подвеждащо.

Светлината е енергия, която се разпространява под формата на вълни, а се излъчва и приема на порции. И тъй като за удобство физиците наричат тези порции 'частици' (фотони), това създава впечатлението/объркването, че светлината има двойствена природа: хем вълна, хем частица. А в действителност, двойственост също няма.

За да се разбере това, нека да вземем за пример ледените висулки. Когато е студено, те представляяват твърди парчета лед. Но когато е топло, те се топят на капки. Въз основа на тези наблюдения ние преспокойно може да твърдим, че ледените висулки имат двойствена природа: на лед и на капки. Само че и децата знаят, че това не е така.

Абсолютно същото важи и за светлината. Нейната природа е точно толкова двойствена, колкото е двойствена природата на ледените висулки.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, gmladenov said:

"Поток от фотони" е подвеждаща метафора, предназначена за тези, които отказват да приемат двойствената природа на светлината. С въпросната метафора двойствеността се елиминира и светлината се свежда само до частиици - което е лесно за "смилане" ... но е и подвеждащо.

Светлината е енергия, която се разпространява под формата на вълни, а се излъчва и приема на порции. И тъй като за удобство физиците наричат тези порции 'частици' (фотони), това създава впечатлението/объркването, че светлината има двойствена природа: хем вълна, хем частица. А в действителност, двойственост също няма.

За да се разбере това, нека да вземем за пример ледените висулки. Когато е студено, те представляяват твърди парчета лед. Но когато е топло, те се топят на капки. Въз основа на тези наблюдения ние преспокойно може да твърдим, че ледените висулки имат двойствена природа: на лед и на капки. Само че и децата знаят, че това не е така.

Абсолютно същото важи и за светлината. Нейната природа е точно толкова двойствена, колкото е двойствена природата на ледените висулки.

За съжаление експериментът с двата процепа не може да бъде обяснен по твоя начин:fie::

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Dvojniiat-protcep-mozhe-bi-krie-teoriiata-na-vsichko-video_62202.html

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 22.05.2021 г. at 22:08, gmladenov said:

За да се разбере това, нека да вземем за пример ледените висулки. Когато е студено, те представляяват твърди парчета лед. Но когато е топло, те се топят на капки. Въз основа на тези наблюдения ние преспокойно може да твърдим, че ледените висулки имат двойствена природа: на лед и на капки. Само че и децата знаят, че това не е така.

Напротив, Младенов, напротив.

Но примерът ти е коректен за водата - тя има двойствената природа в случая. В едни експерименти се проявява като лед (в частност ледени висулки), в други - като капки. Очеваден факт е това. А малките деца, както и някои възрастни в случая, още не са се научили правилно да интерпретират фактите... При аналогията със светлината ледените висулки са примерно вълната, капките са частицата, а съединенито кислороден дихидрид (:)) е нещо трето, в аналогията приема ролята на кванта.

Съвсем същото е за светлината - тя е поток от кванти, и това е доказано безусловно многократно. А самият квант не е нито вълна, нито частица - той е като водата в горният пример, при едни експерименти проявява свойства на вълна, при други се държи като частица.

Прочети физиката за девети клас преди да се пънеш да фантазираш. Там доста добре се обяснява що е то вълна, и защо тя не може да се приема или излъчва на порции - при това еднакви, ако честотата не се мени. А пък в електродинамиката хептен. Там дори кратковременен вълнов пакет се изключва като обяснение на порциите-кванти. Именно това е довело до революцията в началото на миналия век. Не от добро стават такива кардинални промени във физиката, и е добре да се изучава историята на науката, адски е полезно... Виждат се ситуациите, когато учените са изправени до стената и нямат никакъв друг избор, всички стари възможности не работят при никакви обстоятества. И тогава става скокът на парадигмата.

Ама това са елементарни неща бе. Само трябва да се изчегъртат предразсъдъците :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 22.05.2021 г. at 11:11, Малоум 2 said:

Според "новото" - нито едното нито другото.

(моето мнение е - хипотетично😞: Преносът на импулс от фотоните е с вълнови характеристики. А, преместването на "фотон" в пространството е, когато се сфазират и  завържат трептенията си в елементарна частица ... пътуват заедно като едно цяло, а движението им е зависимо от всички други "вълнови" преноси на импулс от околното пространство към тях. Водеща е вълната на дьо Бройл - съставена-резултат от собствени трептения и външните за частицата трептения - сума. Затова - излъчена вълна от частица, се движи със скоростта на светлината, в тази среда.)

Фотонът може ли да бъде в покой? Защото напрактика навсякъде където възникне светлина тя вече пътува (свети) и фотоните вече се държат като вълна при преноса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Warlord said:

Фотонът може ли да бъде в покой? Защото напрактика навсякъде където възникне светлина тя вече пътува (свети) и фотоните вече се държат като вълна при преноса.

Да припомня - писаното от мен в скоби са твърдения, произтичащи от хипотезата ми, а тя не е доказана в смисъл на научно доказателство - с експеримент. Има много, но косвени доказателства. Засега - да не се счита за достоверна, но дава много възможности за други тълкувания на известните вече факти.)

(Та, по хипотезата ми - има етер*, неподвижни са частиците му като при "стария етер" (среда за разпространение на светлинните вълни) и приличат на "фантоми" - така ги е определил напр. Вайл -учен, математик и физик. Щото в един момент ги има, в следващ ги няма и после пак - нещо като при теория на реновация, но не окултно тълкуване. Частиците на етер* са сдвоени - като две кръгли звена на метална верига - и полето от тока на едната бримка е основа за образуване тока на другата, а след това полето на втората е основа за образуване на първата. Така - сдвоеното, образува едно цяло, което се самоподдържа, а вектор момент на импулса непрестанно се променя - ту при едната бримка, ту при другата, а също и по големина. В резултат имаме частица етер със собствен геом. център, неподвижна по мястото си в представа за пространствена вак-решетка. Пак се получава неподвижен етер по класиката, но в него има пулсации за непрестанно образуване и няма вещева сила, която да промени мястото на частиците в пространството. Тоест - частиците на етера не пътуват, не се движат заедно с известните ни частици - фотони и вещеви с маса. А е обратното - вълните (от вълновите свойства - пулсации на етер*частици) и познатите ни структури от вещевите образувания Сърфират по една вакуумна решетка, без да местят вакуума.

В този смисъл - при сфазиране и  подреждане на вакчастиците, могат да се образуват пакет структури "на място", и тъй като винаги има разлики при сфазиране, вълновата характеристика "по съседство" може да  пренася действието на такъв пакет върху вещеви структури със скоростта на светлината - в резултат казваме: "захваща се фотон от вълна". Та "движещият се фотон" се пренася от вълна и е разлика в импулс от съдържащото се в структура на вакуум - на етер*частици или "пакет-фотон". Тоест възникне ли структура "пакет-фотон", то той се пренася със скоростта на светлината, по вакуум.)

Възприел съм такава хипотеза, щото тя ми дава всички обяснения на известните факти - не само за фотоните, а и за вещевите, с техните свойства и закономерности. Никоя друга хипотеза не дава цялостно обяснение за Света. (но - не е теория на всичко😉)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Warlord said:

Фотонът може ли да бъде в покой? Защото напрактика навсякъде където възникне светлина тя вече пътува (свети) и фотоните вече се държат като вълна при преноса.

Фотонът е пренос на електромагнитна енергия. Обобщено, електромагнитна енергия, е енергията на всички не - електронеутрални формации на материята. Изключение прави тъмната материя и енергия, които още не са включени в стандартният модел, защото не са открити елементарните им носители, кванти, както например са всички известни кванти на атома и такива които причиняват фундаменталните взаимодействия: фотони, бозони, хипотетичните гравитони, които според стандартният модел на елементарните частици, са наречени ' бозони' и са носители на цяло число стойност на квантовомеханичната характеристика ' СПИН ' ( не я бъркайте с боллестта СПИН 🙂 ) Тази характеристика е нещо като въртене на твърдо тяло, само дето при полу числените си стойности, се получава така че за един пълен оборот, кординатите на една точка избрана за проследяване не съвпада с кординатна точка от отправна система свързана с квантовата частица, както би било в класическата механика. С една дума, принципа за неопределеноста на кординатата и импулса в квантовата механика, си казва думата. А защо този принцип действа само на ниво елементарни частици, науката все още не знае. Надявам се , един ден да се разбере. За сега няма развитие по въпроса, както няма развитие по въпроса защо скороста на светлината е константа и защо гравитацията е толкова универсална и при това слаба сила, какво причинява остатъчната маса на кварките, как енергията се трансформира в маса и обратното, и редица други въпроси от физиката. 🙂

Редактирано от Tahev loren
Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Моля за разяснение.

Изпратен е единичен фотон към два процепа и на екрана се получава интерференчна картина от вълна.
Какво всъщност е регистрирано на екрана? 
Как експериментаторите са разбрали, че това е само един фотон, без да го унищожат?

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, Втори след княза said:

Моля за разяснение.

Изпратен е единичен фотон към два процепа и на екрана се получава интерференчна картина от вълна.
Какво всъщност е регистрирано на екрана? 
Как експериментаторите са разбрали, че това е само един фотон, без да го унищожат?

Представи си - един централен източник на светлина за сферични вълни, заобиколен от датчици, разположени сферично около излъчвателя. Изследовател започва да намаля енергията на излъчваното. В някакъв етап-момент - ту един датчик ще каже цък, ту друг ще каже цък и т. н., значи - излъчват се единични фотони във всички посоки. Тогава ... ограничава се посоката и се провежда опит с двата процепа - в продължителен период от време се пропускат единичните фотони и ... на екрана се получава картинката "интерференция". (според мен - проявяват се вълновите свойства на фотона - фотонът е с "пълнеж"  от трептения, пакет с тембър-  означава, че се е излъчил от преминаване на електрон от един горен слой на по-долен на атом, но търпи промени във време-интервал (движения от йонизацията до излъчване)  , докато се реализира "подходящо" за новите условия на трептене на атома.)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Представи си - един централен източник на светлина за сферични вълни, заобиколен от датчици, разположени сферично около излъчвателя. Изследовател започва да намаля енергията на излъчваното. В някакъв етап-момент - ту един датчик ще каже цък, ту друг ще каже цък и т. н., значи - излъчват се единични фотони във всички посоки.

Благодаря, това е много остроумно. Приемам го, макар да остава едно съмнение, дали се отчита един фотон или нещо като снежна топка от фотони, т.е. нещото, което експериментаторите не могат да разделят на по- малки.

А имаш ли мнение по втория въпрос? Аз си представям така: екранът е от фоточувствителни пиксели. Ако попадне един фотон, ще се възбуди един пиксел. А тук става дума за изображение от много черти и пиксели. Ако е лъч или "снежна топка", ми е по- разбираемо, но сам фотон? По- скоро е някаква неопределеност, че с по- голяма вероятност ще възбуди пиксел в някоя от по- вероятните линии, където при лъч има натрупване и че с по- малка вероятност ще попадне в тъмните зони.

Бих го онагледил така: Опитен футболист рита с фалц срещу много тясна вратичка, разделена от стълб на две, така че силата, скоростта на топката да е една и съща. Ако топката влезе без да докосне стълбовете, тя попада в централната интерференчна линия. Ако удари стълб, се отклонява, обаче не само според това къде е центъра на тежестта спрямо точката на докосване, но и според фалца- моментът на въртене. Така се получават най- вероятните линии на попадане на топката.

Сега, като има машини за изстрелване на тенис топки, макро експериментът става достъпен :) 

Редактирано от Втори след княза
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Втори след княза said:

Благодаря, това е много остроумно. Приемам го, макар да остава едно съмнение, дали се отчита един фотон или нещо като снежна топка от фотони, т.е. нещото, което експериментаторите не могат да разделят на по- малки.

А имаш ли мнение по втория въпрос? Аз си представям така: екранът е от фоточувствителни пиксели. Ако попадне един фотон, ще се възбуди един пиксел. А тук става дума за изображение от много черти и пиксели. Ако е лъч или "снежна топка", ми е по- разбираемо, но сам фотон? По- скоро е някаква неопределеност, че с по- голяма вероятност ще възбуди пиксел в някоя от по- вероятните линии, където при лъч има натрупване и че с по- малка вероятност ще попадне в тъмните зони.

Датчиците са настроени за червена светлина и при срещата на двата процепа червеният фотон се "разделя" на два - всеки с половината енергия от началния. Всъщност разделените интерферират след преградата - поради различните пътища на пристигане до екрана - сумират се за "светло" петно и се изваждат (гасят) на "тъмното" петно. Самият екран е конструиран с подбрана чувствителност на фотоните които долитат при тях - по енергия на възбуждане на пикселчетата и съответната химия за устойчиво възбудено състояние.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Малоум 2 said:

при срещата на двата процепа червеният фотон се "разделя" на два - всеки с половината енергия от началния. Всъщност разделените интерферират след преградата - поради различните пътища на пристигане до екрана - сумират се за "светло" петно и се изваждат (гасят) на "тъмното" петно.

Това не разбирам.
Първо предлагаш полуфотон, което май не е съвсем по квантовата механика. После излъчване от този полуфотон, което интерферира и стига до цяло петно от пиксели. Това цяло петно изисква много енергия. Писах, че ако е "снежна топка" е по- разбираемо- дели се на две, отделните фотони интерферират и пр., което е разбираемо. Обаче въпросът за сам фотон остава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Това цяло петно изисква много енергия.

Не повече от началната! Просто се "съединява" на определено място от екрана на датчика - това е корпускулярният аспект. За това се приема корпускулярно-вълновият дуализъм на елементарните частици. А това, че няма линейна траектория, а множество от възможни пътеки или т.нар. "интеграл от пътеките"(path integral) се дължи на вълновия аспект на природата на фотоните.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Допускам, че мнението ми е погрешно, но без да го защитавам като свръхценност го излагам като възможност да се изкаже и профан(не е толкова обидно, то значи невежа в някаква област). Благодаря предварително, че не критикувате смазващо. 

Смятам, че вълновите свойства на поток от фотони са естествени за електромагнитните явления. Те биват излъчвани с последователни промени на характеристиките, според пораждащия ги процес. Още с излъчването си, те са частици, които идат на вълни. 

Това, че един фотон има вероятностите за дифракция и интерференция на цялата вълна си обяснявам с някаква негова характеристика още при излъчването. Допускам като най- близко до ума поляризацията, спина. Заради това и дадох пример с фалцирана топка, удряща гредата. Фотонът бива произведен с този спин, а другите в лъча, преди и след него имат променяща се характеристика, присъща на момента от графиката (не е точно, но не мога да го кажа иначе) на генерирането им. 

Това е удовлетворяващият ме отговор Светлината/ел магнетизмът е поток от фотони, идещи на вълни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 51 минути, Втори след княза said:

Допускам, че мнението ми е погрешно, но без да го защитавам като свръхценност го излагам като възможност да се изкаже и профан(не е толкова обидно, то значи невежа в някаква област). Благодаря предварително, че не критикувате смазващо. 

Смятам, че вълновите свойства на поток от фотони са естествени за електромагнитните явления. Те биват излъчвани с последователни промени на характеристиките, според пораждащия ги процес. Още с излъчването си, те са частици, които идат на вълни. 

Това, че един фотон има вероятностите за дифракция и интерференция на цялата вълна си обяснявам с някаква негова характеристика още при излъчването. Допускам като най- близко до ума поляризацията, спина. Заради това и дадох пример с фалцирана топка, удряща гредата. Фотонът бива произведен с този спин, а другите в лъча, преди и след него имат променяща се характеристика, присъща на момента от графиката (не е точно, но не мога да го кажа иначе) на генерирането им. 

Това е удовлетворяващият ме отговор Светлината/ел магнетизмът е поток от фотони, идещи на вълни.

Поредица от фотони дават интерферична картина, все едно стреляш с автомат, и всеки куршум преминаващ през процеп с ширината на куршума отклонява куршума в даден ъглов диапазон така че накрая се получават множество от ивици на попаденията на куршумите. Ако се стреля само с един фотон не се получава никаква интерференция. Дифракцията обаче може да се причини само от един фотон, той взаимодейства с електромагнитната материя, макар че като цяло е електронеутрален притежава магнитна и електрическа индукция. Електромагнитни вълни пораждат токове във някои специфични среди. Фотонът не е вълна в среда, това е възбуждение на поле във вакуума, но не е вълна на самият вакуум.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Втори след княза said:

Това е удовлетворяващият ме отговор Светлината/ел магнетизмът е поток от фотони, идещи на вълни.

Не е така.

Потокът може да е равномерен във всяко отношение - във всеки момент средното количество енергия (съответно фотони) минаващо през произволна площ да е постоянно.

Вълновите свойства са заложени от това, че всеки фотон ги има. Не само фотонът, електронът, протонът също ги има, доказано е за достатъчно големи молекули на полимери. Тоест ако накъсаш потокът на единични фотони - а това става, като му намалиш силно интензивността (тя грубо е оценка на количество фотони за единица време), всеки от тези фотони ще има вълнови свойства - като минава през двата процепа, всеки ще попада на място в екрана така, че когато се натрупат много такива места, ще се очертае интерференционна картина.

Единични фотони се получават когато намаляваш интензитета на светлината, обикновено с филтри. Преди около 120 години така са получили за пръв път интерференция от некохерентна светлина от обикновена свещ. И сега се прави сега, просто с достъпни фотодетектори като се намали интензитетът на светлината, фотодетекторът вместо плавно да продължава да намалява регистрираният фототок, минава в режим на броене на единични фотони, като Гайгеровия брояч. И тогава този поток може да ползваш за някакви практически цели. Тоест ако наблюдаваш достатъчно слаби звезди, непрекъснатата светлина от  ще се накъса на поредица единични фотони. Човешкото око не е достатъчно чувствително да ги види, но окото на жабата е, например.

Поток от електрони както и единични електрони също проявяват вълнови свойства и интерференция. Както и доста по-големи молекули. Това е фундаментално свойство на квантите. В класическата физика нямаме такива аналози.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нелокалността на вселената предполага че вероятно фотоните и всичко останало са вълни а не частици.

https://www.resonancescience.org/blog/nobel-prize-awarded-to-non-locality

Редактирано от Кибик
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, Кибик said:

Нелокалността на вселената предполага че вероятно фотоните и всичко останало са вълни а не частици.

https://www.resonancescience.org/blog/nobel-prize-awarded-to-non-locality

Можеш ли да обясниш по какъвто и да е начин вълна без носещи я частици?  А също, ако може, в смисъла който намираш, да обясниш полето без поведението на материя или частици в него. Винаги ме е спъвало понятието за поле. Това е много важно за всички ЕлМг явления.Що е то ПОЛЕ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:
Преди 3 часа, Втори след княза said:

Това е удовлетворяващият ме отговор Светлината/ел магнетизмът е поток от фотони, идещи на вълни.

Не е така.

Наистина жалко. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Промяна в разбирането или по- скоро в обяснението

Изхождам от това, че всяка точка от диаграмата съответства на някакъв вектор на магнитното/ел. статичното поле. Частицата бива излъчена с този вектор и го запазва трайно при движението си- в случая надясно. Това осигурява движението на вълната с максималната скорост. Частицата, която се движи непосредствено след нея има съответно извъртян вектор, който също съхранява. Така се оформя вълната. Нейната честота и амплитуда се определят от последователността на споменатия вектор, без да се влияе скоростта.

image.png.f5af60770a48612e6b6d4bcfde4de7bf.png

Много е различно от морската вълна, понеже до плажа частиците не се движат със скоростта на вълната и на далечни разстояния, а кръжат около спокойното си състояние. Ако имаше етер, щяхме да приемем, че етерните частици предават една на друга енергия и движение, а до решетката достига само последната. Но, не би. Излъченият в антената/излъчвателя фотон лети до края. 

Така по- близо ли е до квантовата физика?

ПП  Примерът с етер е по- нагледен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 15 минути, Втори след княза said:

Така по- близо ли е до квантовата физика?

За квантовата физика, трябва да вземеш пред вид, че и сам фотон е вече вълна. Не точно вълна, но обект който притежава вълнови свойства. Вълната се формира, защото обектите които я съставят имат изначално вълнови свойства, а не че ги симулират с поведението си.

Ти се мъчиш да си представиш квантов обект по класически начин. Това е невъзможно, именно поради тази невъзможност е възникнала квантовата механика. Никакъв етер няма да ти помогне да разбереш квантовата физика - това е опит за класическа аналогия, която унищожава всичко квантово.

Просто приеми - и фотонът, и електронът са обекти, които в едни случаи се проявяват като вълни, в други като частици. Няма класически аналог тук, това е нова парадигма. Нещо невиждано в ежедневната еволюция, в която са се изградили класическите ни представи, затова непостижимо за тях. Какво точно е това се разбира като се изучават свойствата му, а не се моделира чрез топчета и тел.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, scaner said:

Ти се мъчиш да си представиш квантов обект по класически начин. Това е невъзможно, именно поради тази невъзможност е възникнала квантовата механика. Никакъв етер няма да ти помогне да разбереш квантовата физика - това е опит за класическа аналогия, която унищожава всичко квантово.

 

Всички се мъчат, защото тая двойнственост дразни. Квантовата физика с успехите си, заобикаля копаенето в същността на нещата.

Фотоните са вълни - електромагнитни. Тежките частици са вълни - вероятностни.  Заредени или незаредени - няма значение.  Обаче заредените могат да си взаимодействат с електромагнитна вълна, бидейки от своя страна вероятностна вълна. Но второто в случая не е важно. И още - заредените частици, люшкайки се на макро ниво, произвеждат съвсем нормална електромагнитна вълна.  Иди, че ги разбери. И двата вида вълни се подчиняват на едно уравнение, само че вероятностната вълна понякога не е идентична с електромагнитната, особено ако е произведена от незаредена частица??? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, scaner said:

Просто приеми - и фотонът, и електронът са обекти, които в едни случаи се проявяват като вълни, в други като частици. Няма класически аналог тук, това е нова парадигма. Нещо невиждано в ежедневната еволюция, в която са се изградили класическите ни представи, затова непостижимо за тях.

Да, магнитният вектор е умопостроение, което няма общо със спин или нещо измерено. 

А знаеш ли колко неестествено е да си представя частица вълна. Хем го знам. Докато частица- специфичен елемент от вълната е лесно.

Да речем, някой си е донесъл мощи на св. Иоан. Той смята, че св. Иоан е във всяко късче и тия три костички от ръката го изразяват изцяло- те са и костички, но и св. Иоан, равносилни са му. Частта е равна по сила на цялото. Друг смята, че това са фаланги от пръстите му и не го изразяват напълно. Наистина, те съдържат неговото ДНК, обаче не са целостта му. Само заедно с много други, ще изразят св. Иоан. Частите съставят цялото и го изразяват само частично.

Връщам се на частицата- вълна. Зная как е постулирано преди 100 г. Разбирам, че квантовата механика няма аналог в Нютоновия свят. Но ме чопли едно "обаче..." :)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!