Български средновековни крепости

[Galahad]

Несебърската крепост - общи сведения. Тук са включени и някои данни за северната и източната стени, тъй като информацията е малко - ерозия и антиерозионни мерки, които са направили брега доста различен.

Западната стена е била най-добре укрепената, а и от нея е останало най-много. Затова е в 3 части:

Главната порта на Несебърската крепост

Северната част от зап. стена

Южната част от зап. стена (вкл. малката порта и кравюра на тур. конак)

Югозападната стена - останали са само 3 кули и 2 участъка, тъй че само 1 албум. Тук е и амфитеатъра.

Има това-онова за доработване, но в общи линии ще е това.

[Galahad]

Бургът край отока на Мандренското езеро дал името на днешния град Бургас. Двата фотоалбума са нещо като юбилейни, защото с тях информацията на сайта прехвърли 100МВ.

[batbayan]

Созопол кандидатства с проект директно в Брюксел

Община Созопол съвместно с консултантски екип подготвя проектно предложение, чрез което да се

търси финансиране директно от Брюксел, като се използват възможностите на Европейския социален

фонд. Проектното предложение „ Созопол-Стар град.Възстановяване на крепостна стена и

кули,крайбрежни алеи и прилежащи пространства” е в рамките на Оперативна програма „Развитие на

човешките ресурси”,където финансирането е изцяло от Европейския съюз. В проекта са включени

възстановяване на крепостна стена и кули- входна част и останали невъзстановени сегменти, северна и

южна крайбрежни алеи, довършителен етап на Ранен християнски комплекс и озеленяване на

прилежащите пространства.

Реализирането на един такъв проект ще допринесе Стария Созопол да се нареди подобаващо в листата

на уникалните исторически градове по Черноморието. Чрез съхраняването и разкриването на тези

богатства, градът ще се превърне в център на морска история, а в унисон с откритите мощи на Св. Йоан

Кръстител- и в религиозен и културен център. Така мотивира пред общинските съветници на

последната общинска сесия предложението за изготвяне на проект кметът Панайот Рейзи.

В обхвата на допустимите за финансиран дейности по Оперативна програма „ Развитие на човешки

ресурси” се предвижда възстановяване и реконструкция на обекти от туристическата инфраструктура.

Това дава възможност Стария Созопол да се превърне в още по- атрактивно място за отдих и досег с

историята за жителите и гостите на града, заяви още кметът Панайот Рейзи, който обясни намерението

за кандидатстване директно в Брюксел с желанието на екипа му да се използват всички възможности

за кандидатстване по европейските програми.

http://www.sozopol.bg/archives/2815

[rasate]

Освен крепостите трябва да удадем уважение на всички български защитни съоражения.През Античността и Средновековието са изграждани земнонасипни съоръжения с различно предназначение, голяма част от които са сравнително добре запазени. По нашите земи най-известните от тях са старобългарските защитни валове.

Валовете са изграждани между VII и X век. Те са около 60 на брой, общата им дължина е стотици километри, а изкопаната за строителството им земя се изчислява на 30 до 50 млн. кубически метра. Научният интерес към тях датира от началото на миналия век и първите проучвания са свързани с името на Шкорпил. През последните десетилетия Рашев и други археолози получиха нова информация за времето на техния градеж, за строежа на земния насип и за начините за повишаване на неговата устойчивост. Тези проучвания, допълнени с

инженерно-геоложки данни, доказаха, че старобългарските валове не са просто натрупване на пръст, а добре замислени и изпълнени земни конструкции.

Височината на земните насипи на валовете сега достига до 4 м, а ширината в основата им е средно 10-15 м. Формата им най-често е трапецовидна. Изграждани са от строителни почви, намиращи се в непосредствена близост с тяхното трасе. По-голямата част от валовете попадат в льосовата провинция на Долния Дунав, където праховият льос и льосовидните седименти са тяхната среда и основен градивен материал. Покрай Черно море насипите са направени от глинест пясък и пясък от плажовата ивица, в планинските райони - от грубозърнести делувиални отложения, а в равнините извън льосовата област - от пръст с речен и езерен произход. Пред земния насип се намира изкопът, от който е вземана почвата за изграждането му и който е неделима част от фортификационното съоръжение. Наблюденията и специално извършените измервания показват, че подобно на античните и други средновековни насипи при изграждане на старобългарските валове е използвано уплътняване на почвата. С най-много данни в това отношение се разполага за защитния вал около Плиска, който е дълъг около 20 км. Строителството на вала е започнало с изграждане на добре уплътнен пионерен насип с височина 0,8-1,2 м и с откоси 1:2, който в разреза се откроява с по-тъмния си цвят, защото е направен от съвременната почва. След това от глинестия льос, който се разкрива в изкопа пред вала, са изграждани останалите слоеве на насипа. Слоевете имат дебелина 20-30 см и носят очевидни белези на уплътняване. Плътността на сухата маса в тях се изменя между 1,50 и 1,70 г/см3 и е по-висока от плътността на естествената почва, която е под 1,45 г/см3. Максималната плътност на сухата маса на разглеждания льос, определена по съвременната методика за насипни съоръжения, е 1,70-1,75 г/см3. Възможностите на уплътняването с ръчни трамбовки, което навярно е използвано, не са позволили да се получи равномерна плътност, както на отделните слоеве, така и на целия насип, но въпреки това то е увеличило устойчивостта на насипа. По лабораторни данни неговият компресионен модул е 10 МРа, а модулът на обща деформация възлиза на около 20 МРа, което е една доста висока стойност. Освен валовете около Плиска белези на уплътняване носят и всички други старобългарски валове, изградени от льосови и глинести почви.

При наличие на недостатъчно здрава основа са използвани различни начини за укрепване на основата на насипа. Чимовото ядро и останалата част на насипа на укреплението при Дунавец са изградени върху добре уплътнен изравнителен слой от льос, разстлан върху съвременната почва. Част от насипа в Попина има за основа слой от льос, примесен с дребни камъни, а в друга част чимовото ядро е изградено върху уплътнен слой от местната почва. Участъци от Аспаруховия вал край Варна са построени върху слой от едри камъни, счупени керемиди и тухли, които произлизат от разположени наблизо антични сгради. Около вала и понастоящем се наблюдават заблатявания и очевидно това „заскаляване” е правено за тяхното преодоляване. Без него е било невъзможно разстилането и уплътняването на първите слоеве на насипа. Особени грижи древните български строители са полагали за укрепване на тялото на насипа. При някои от валовете е изграждан зид под най-високата, т.е най -напрегнатата му част. При Аспаруховия вал, при вала в Шкорпиловци, земления лагер Делул кале в Северна Добруджа зидът е каменен, със суха зидария или с глинест разтвор, има височина до 2,20 м и ширина до 4 м. Когато в околността на вала няма каменен материал, е изграждан зид от добре подредени чимове. Такъв е случаят при укреплението Нова Черна до Тутракан, при валовете в Дунавец и Попина.

Каменните зидове повишават устойчивостта на насипа при неблагоприятни инженерно-геоложки условия. При Аспаруховия вал зидът от суха каменна зидария е изграждан в заблатените участъци. В Шкорпиловци той е построен на ръба на морската тераса, за да предпази земния насип от свличане по посока на стръмния склон. Когато насипът е изграждан от несвързани или слабо свързани почви, той е укрепван чрез смесване на отделните слоеве с едри камъни, счукани тухли и други строителни отпадъци. Такъв е случаят с валовете по Черноморието (Аспаруховия вал, валовете при Кранево, Камчия и Обзор) и при някои валове от льос във вътрешността (при външната защитна линия на Никулицелския лагер, при с. Гиздорещи в Северна Добруджа и др.). При едни валове армиращият каменен материал е разхвърлян безразборно, но при други е разположен на хоризонтални ивици, например при вала в Камчийската планина. При т. нар. Голямо кале на Никулицелския лагер хоризонталните слоеве са от преупотребени тухли.

При отбранителните валове по черноморския бряг, изградени от пясък и глинест пясък, е прилагано заздравяване с преупотребен хоросан. Тук не се касае за използване на естествено получената смес на местната почва с хоросана в руините на крепостите и селищата, защото хоросанът е пренасян до няколко километра, за да бъде добавен равномерно към слоеве на насипа. В резултат тези слоеве са получили значителна якост и водоустойчивост. Изрязаните от тях подобни тела с размери 10x10x10 см престояват 8 часа във вода, без да се разпаднат, докато пробните тела от слоевете неомесени с хоросан се разпадат за две минути. Средната якост на натиск от пробите от заздравените слоеве е 4Ра т.е. около 4 тона на един метър квадратен. Това е доста голяма якост, която не само е запазила валовете от разрушаване, но е дала възможност те да се използват за пътища, позволяващи бързо придвижване на отбранителните отряди. Заздравяване на глинести почви с гасена и негасена вар се използва и в наше време, като заздравяващият ефект се обяснява с химическото взаимо-твие на варта с повърхността на фините алумосиликатни частици от почвата по пътя на т.нар. пуцоланови реакции. Не би трябвало да се очаква, че преупотребения хоросан притежава такъв заздравяващ ефект. Въпреки това трябва да се има предвид сравнително добрата якост на сместа на местната почва с хоросана от римските и средновековни руини. Тази смес държи вертикален откос на дълбоките изкопи при археологическите разкопки и има видимо по-добра устойчивост от околната естествена почва. Това ни кара да приемем, че макар и бавно, след продължително време в нея са настъпили някакви химически реакции, подобни на тези в смесите на глина и вар. Това биха могли да бъдат и физико-химични процеси на взаимодействие на калциевите катиони от хоросана с глинестите минерали, което също води до известно повишаване на якостта.

При някои от валовете е използвана комбинация от описаните методи. Например

в долната част на Аспаруховия вал над твърдото ядро от уплътнен сиво-чер глинест пясък или каменна зидария е насипван пясък или глинест пясък, смесен с неголямо количество каменно-тухлени примеси. Горната част от насипа се състои от непрекъснато покритие от глинест пясък, смесен с хоросан и голямо количество камъни и счупени тухли.

Допреди стотина години, по времето на Шкорпил, старобългарските валове са били в сравнително добро състояние. Наличната от това време информация и данните от сравнително добре запазени валове до втората половина на миналия век позволяват да се направи заключение, че те са изградени с подходящи откоси, съобразени с вида на почвата. Средната стойност на наклона на откосите при изследваните насипи в льосовите почви е 1:2,75, но се предполага, че първоначалният наклон е бил малко по-стръмен, примерно 1:2,5. При сегашното строителство на насипи от льос, според състоянието на почвата и височината на съоръжението, се препоръчва сухият откос да има наклон от 1:1,5 до 1:3, т.е. откосите на валовете попадат в тези граници.

За да се запазят валовете повече от хиляда години, освен подходящият наклон са допринесли и различните методи за укрепване на откосите. Предназначението на насипите е изисквало предният им откос да бъде по-стръмен, за което при по-дребнозърнести почви е използвана подпорна стена. В северната част на вала около Плиска тази стена е висока около 1 м и се състои от няколко реда камъни на суха зидария. При вала в Стърмен под короната е изградено чимово ядро, защитено от предната част към изкопа със стена висока 3 т и широка 1,2 т. Стената е фундирана на дълбочина 0,5 т върху добре уплътнен льос. Стена от зидан камък се среща при вала Еркесия в Ямболско, при с. Попина, Силистренско, и др.

Предполага се, че големият каменен вал в Северна Добруджа, от който са останали най-долната му част и основата (стени от дялани камъни, между които е нахвърлян ломен камък на хоросанов разтвор) с ширина 1,8-2,0 м, е поддържал насип, висок 6-8 т, със стръмни откоси и дължина 59 км. С разрушаването на каменния зид насипът се е свлякъл и впоследствие се е изравнил с терена. Ако това предположение се докаже, това ще бъде най-големият земен насип за онези времена с подпорна стена.

При някои от валовете в долния край на насипа е правено "заскаляване" от камъни, глинест трошляк, счупени тухли и др. Размиването на долната част на откоса е една от основните причини за нарушаване на неговата устойчивост, явление, което древните български строители не само добре са познавали, но са вземали мерки за неговото предотвратяване. Друг начин, използван със същата цел, е оставянето на берма между насипа и изкопа пред него или между насипа и стръмния склон.

Представлява интерес да се знае колко време е било необходимо за изграждане на тези съоръжения. На основата на съвременните сметни норми, при допущане, че почвата е пренасяна ръчно, че поне половината от слоевете са уплътнени с ръчни трамбовки и че са извършени укрепвания на откоса, се установи, че за построяването на 20 км вал около Плиска са били необходими около 3 месеца и половина работа на 10 000 човека при 10 часов работен ден.

Ако тръгнете по алеята отстрани на Спортния коплекс във варненския квартал Аспарухово посока морето ще го откриете лесно. Това е останалата част от граничен Аспарухов вал преминаващ през селата Паницово, Раковсково, Приселци, северно от гр. Обзор до морето.

На два километра източно от град Бяла Слатина, са запазени следите на Български пограничен вал (Аспарухов, Островски). Започва от брега на р. Дунав при с. Остров, минава през землищата на гр. Кнежа, гр. Бяла Слатина, с. Попица, с. Бъркачево и завършва между селата Габаре и Тлачене. Дълъг е 60 км и е разположен в посока С-Ю. С изключение на с. Остров и гр. Кнежа, цялата останала част е на територията на община Бяла Слатина. Това е било едно грандиозно за времето си землено отбранително съоръжение на младата българска държава срещу аварите. Като военен гарнизон на Аспаруховия вал е основана и Бяла Слатина в края на VІІ век. Останките на това селище са изровени около парка (лесопарка), където е бил и изворът Слатина.

Най- запазен в общината е на следните две точки:

По пътя гр. Бяла Слатина- с. Търнак- GPS координати: 43*27’30” С.Ш. и 23*58’54” И.Д.

По пътя гр. Бяла Слатина- гр. Кнежа- GPS координати: 43*28’38” С.Ш. и 23*59’10” И.Д.

[miroki]

Това мнение би стояло по-добре в темата за граничните валове

[Galahad]

Крепостта на град Кавала е един сравнително добре запазен образец за укрепено селище - състои се от двуделна градска крепост и двуделна цитадела. Един град, който нашите политици така глупаво загубиха през Балканските войни. Но пък като се замисля как мащабно са рушени старинни сгради в България, то се чудя, дали щеше днес да има крепост за показване, ако градът беше попаднал за по-дълго в бълг. ръце. То и така гърците обвиняват бълг. войски за събарянето на една от портите на градската крепост (без да е било необходимо от военна гледна точка разбира се).

Много пъти съм говорил за структурата на укрепените градове, но не съм имал възможност подходящо да го илюстрирам. Тъй че ще се възползвам от вече създадената възможност да кажа няколко думи отново за крепостите, а за самата Кавала ще може да прочетете достатъчно от текстовете към всеки от албумите.

Списъка с фотоалбуми за Кавала

Както вече е ставало дума при укрепените градове може да имаме няколко дяла на крепостта, резултат от разширението на селището. В случая крепостта заема почти целия морски нос. Заради разрастването различни постройки често са оставали извън укрепленията, тъй като за тях не е имало място. Така напр. джамията на Ибрахим паша попада в Долтия град, който е укрепен най-късно.

Градската крепост

Акведукта е построен на мястото на дългата стена на имп. Андроник ІІ и е предназначен да снабдява с вода градската крепост. На форума имаме тема за водоснабдяването на Търново, но ето тук и един друг вариант за доставяне на вода.

Акведукта Камарес

Във вътрешния дял на градската крепост е цитаделата/ акропол, кремъл/. Тя на свой ред също е двуделна с вътрешно и външно укрепление.

цитаделата - външното укрепление

Цитаделата - вътрешното укрепление

Цитаделата в 3D

Заради тази структура понякога в изворите пише, че даден град бил превзет, но не и примерно "горното укрепление" и при по-дълги обсади на цитаделите понякога се получават 2 превземания - на града и на цитаделата.

Редактирано Март 20, 2011 от Galahad

[batbayan]

Правят компютърна възстановка на Царския дворец

Уникален филм - компютърна възстановка на Царския дворец и Площада с фиалата ще прави Археологически музей „Велики Преслав”, който спечели проект пред фондация „Америка за България”. Проектът е на стойност 18 100 лв., а срокът за изпълнение е 9 месеца. „Днес стартираме работата по проекта за изготвяне на филма с главен научен консултант доц. д-р Стойчо Бонев от шуменския филиал на Национален археологически институт с музей при БАН. Ще покажем в цялостен завършен вид какво представлява южния площад с малката църква и това съоръжение фиалата /водно огледало/, което няма аналог в досегашните археологически разкопки, извършвани в страната“, каза за ШУМ.БГ директорът на преславския музей Александър Горчев. Проектът включва теренни обхождания, заснимане на отделните обекти, а техническата документация се предоставя безвъзмездно от автора й доц. Стойчо Бонев. „Филмът ще има и научна стойност, защото ще показва начина на градеж по онова време. Той ще бъде преведен на 3 езика – английски, немски и френски и ще се показва на туристите, посетили музея във В. Преслав“, уточни Горчев. Закупените по проекта програмен продукт и лаптоп след реализирането му ще бъдат дарени на кръжока по виртуална археология в математическа гимназия „Нанчо Попович“, която е партньор по проекта заедно с НАИМ-филиал Шумен.

http://shum.bg/index.php?item=60284

[Galahad]

Калиакра - информация и снимки

Най-новоте фотоалбуми са:

Обща информация за крепостта (със снимки на музейния макет)

Втората укрупителна линия

[Galahad]

И още няколко фотоалбума, та да привърша с Калиакра

Входовото укрепление на цитаделата

Кладенците

Римската баня

Руини във външния град

Руини в цитаделата

[Monarh]

Крепостта в Ловеч ,, Хисаря "

[Зитко]

Представям ви една почти непозната крепост, т.нар. "Самуилово кале", намира се недалеч от с.Циклово, общ. Бобошево. На една от снимките, в далечината, се вижда възвишението, на което се намира крепостта, а на другите снимки се вижда какво е останало от крепостната стена - оцелели са два участъка(2-рата и 3-тата снимка показват първия участък, съответно отдясно и отляво, а 4-та и 5-та снимка показват втория участък, като 5-тата снимка дава представа за дебелината на стената). Крепостта по принцип се намира недалеч от Разметаница, затова се свързва с цар Самуил, но някакви конкретни легенди за нея няма, доколкото ми е известно.

Редактирано Юли 29, 2011 от Зитко

[Galahad]

Малко библиография

Списък на издадени книги свързани с различни ист. обекти, вкл. крепости. Състои се от няколко раздела. В Общия раздел са включени книги отнасящи се по-широк кръг обекти, вкл. за археология, нумизматика, манастири. Негов подраздел са книгите по региони - става дума за ист. паметници, групирани по някакъв регион, съвременен или стар - по окръзи, провинции, пътища. В списъка по обекти е дадена литературата за отделни крепости, градове, черкви, манастири, могили и т.н.

Лошото е, че по-голямата част от книгите ги няма в електронен формат.

[Nike]

В първия пост не виждам Сервия и Дръстър, та затова ги качвам и тях (те също са от военната история на Ангелов и Чолпанов).

[Galahad]

Акве калиде - Термополис - крепостта. Като изкопаят още от стената ще има продължение. Или както забавно беше обявен в медиите за Тервелополис, щото бълг. следи били западно от византийското Анхиало.

[tyrsa4a]

Имам доста планове на крепости, които тук не ги виждам, но е голяма играчка да се приснимват от книгите, защото са ужасно много. А и трябва да се гледа кои точно са български или използвани от българите. Между другото не всички планове от книгата на Чолпанов са верни. От 10 години насам се правят разкопки на доста обекти и се променя общия план на обекта. Типичен пример е Дръстър. Така, че имайте едно на ум спрямо тези планове които видях в тази тема.

След това за снимките на картите с крепостите отбелязани с точки. Това са само една мноооого малка част от българските крепости. Само информативно в османските анали фигурира цифрата (цитирам по памет) около 30000 пленени български крепости. Казвам 30000 защото не си спомням дали бяха 32000 или 35000. Но цифрата дори да е преувеличена от самохвалство, пак си е смущаваща (дори и за тогавашната територия смятана от османците за българска).

И последно което искам да отбележа. От моите знания на практика и теория ми прави впечатление, че доста крепости по нашите земи са изтрити от лицето на земята, както физически, така и от паметта на местните хора. В момента същото става с още стотици други обекти, които само се помнят, че са били там и там, а няма и камък останал от тях. Преди два дни бях на една такава- голям български средновековен град, с подобно укрепване на Търново. А днес от него има помен само в книгите.

[Стоедин]

30 000 крепости? Фантастика

Средно по 10 души гарнизон прави 300 000 армия!!!

[КГ125]

Множко са. На снимките биха могли да се проверят.

[Galahad]

30 000 крепости? Фантастика

Средно по 10 души гарнизон прави 300 000 армия!!!

Има обаче една малка подробност - не са съществували едновременно, а бройката се е натрупала за 4-5 хилядолетия.

Крепост е общото название. Струва ми се, че бях пуснал тема по въпроса. Тук влизат крепостите в тесен смисъл, цитаделите, замъците и укрепените градове.

Напр. Търново освен общото градско укрепление се е състоял от крепостите Царевец, Трапезица, Девинград, укрепени и обособени квартали като Френкхисар и освен това е имало и замъци като царския и патриаршеския дворцов комплекс. Пропускам "Замъка на Лъжливоовчеровци", защото това е типично казармено укрепление при входа на крепост. Но когато ги има всички тях го няма вече Никополис ад Иструм - той е само кариера за строителен материал за изграждането на Търново. Дори има хипотеза, че е възможно ранновизантийския Търновград да е носел името Никополис ад Иструм.

Не винаги тракийската, римската, византийската и българската крепост са една върху друга, а понякога едната е на едно място, а другата е някъде наблизо, третата между тях, а четвъртата малко по-далече.

Остров Сито в Париж където е бил кралският замък Консиержери пък е бил охраняван по протежение на Сена от замъците Лувър и Бастилията.

[Стоедин]

Малка подробност е твърдението, че османските турци се хвалили с превземането на 30 000 крепости! Става дума не за хилядолетия, а за десетилетия Дори за 5000 години е абсурдно да се говори за 30 000 крепости на територията на България. А колко са тогава на Балканите? 150 000? А в Европа? 3 000 000? Малко дребнаво може би звуча, но тези цифри ме втрещиха. Броя на построените и функциониращи крепости не е ли функция на територията, която трябва да се защитава и броя на населението? Ако населението ти е 1 500 000 например не са необходими 30 000 крепости, нали?

[Galahad]

За българските крепости Нешри пише следното:

По български имената на крепостите и са тези: Ченге, Пъравади, Мадара, Вефчен, Добрич, Мечка, Ефлека, Гьозке, Крапчене, Кираставча, Ески Истанбуллук, Шумнъ, Черноз, Миглоч. Ейменоз, Кос Ова, Юрюк Ова, Търнавъ, която била Сосманова престолница, Никаболъ, Тон Биргоз, Зишт Ова, Нюкесри, Търака, Силистре. Повечето от тези крепости стояли покрай Туна.

Предполагам, че при правенето на сметки не се изпуска и това, че Средновековна България е била доста по-голяма: от Бяло море и Драч до Карпатите и от Тиса до Днепър и Днестър.

Манастирите също са били укрепени и по същество са били крепости, даващи сигурност на намиращите се вътре монаси. Феодалните замъци също са крепости - укрепен дом на феодала.

Не всички крепости са имали гарнизони, някои просто са били убежище на близките села от разбойници или случаен набег, но не са имали някаква специална охрана и при появата на голяма армия капитулирали без съпротива. Тези с малки гарнизони правели същото. Затова в ист. съчинения често при един поход се описват много капитулирали крепости. Битките са ставали за крепостите където е била съсредоточена по-голяма войска или за големите градове.

Дървените укрепления също са си крепости. Някои са се развили в каменни, но други са загубили значение и са били изоставени тъй да се каже на дървен период, но пак са си бройка за крепост. За тях може да се съди по ровове, при пожар по изпичането на земята и оставане на дупките, в които са били дърветата и разбира се по останките от керамика и др. под.

[Galahad]

Охрид, Външната (Долната) крепост

Охрид, Горната порта

Както вече сме говорили в различни теми, градовете са имали по няколко укрепителни линии. Охрид е имал крепостна стена, която защитавала градът и двуделна цитадела. В цитаделата се намирала съкровищницата и дворците. Катедралите на Охрид обаче се намирали през всички епохи извън цитаделата, но в рамките на укрепената градска линия - ранновизантийската е близо до цитаделата и върху руините на нея и други черкви от нейната епоха бил изграден манастирът "Свети Панталеймон" от св. Климент, а сега са решили върху руините да стоят богословски факултет. Другите две са разположени вече малко по-далече.