Психична травма. Лечение или предпазване?

[Втори след княза]

Кои са рисковите ситуации, предполагащи психична травма, от които да се предпазваме?

Природни: Бедствия, пожар, наводнение, падане от високо, опасни животни. Като цяло това са събития, застрашаващи първо с физическа и после с психическа травма.

Обаче всеки решава за себе си, дали да се хвърли и помага на другите застрашени или да бяга и да се спасява от ядове.

Социални бедствия- война, терористични действия, икономически кризи. Ако можете да предугадите война, криза, тероризъм и навреме да си продадете пианото, а после- в по- спокойни страни.

Възрастови кризи. Те са интересни с това, че рискът от травма се увеличава, но се придобиват и умения, които са полезни за после. Започнахме да разбираме, че в училище детето е изложено на рискове от взаивоотношенията си, но също се социализира, което е по- важното. Може да му разбият носа или да си ожули коляното, но ще се научи как да се отнася с такива, които разбиват носове или препъват в живота. Във взаиоотношенията с другия пол, колко пъти се е случвало да разбият сърцето ми и колко пъти да разбия аз нечие… край нямат. Обаче това трябва да се преживее и бележи един етап. После- работата. Да се научиш да не ти създават проблем началниците е изкуство. Някои с творчески труд, други с дисциплина, трети със сладки приказки, четвърти с още по- сладки неща, пети с подлост. Всякак е било. Това са травмички, които предотвратяват истински травми.

В този смисъл, нека предупреждаваме за големите опасности, а за малките да следим да не се изменят. И да не плашим с психичните травми, защото те се преодоляват.

Спомнете си Бърнард Шоу Heartbreak House. Там са с разбити сърца, но живеят. При това през война.

[Втори след княза]

Кървавите сцени от живота.

При катастрофа винаги се събират кибици, които просто гледат и не участват в спасяването. Това не са извратени хора, това са хора, които наблюдават едно съдбовно събитие. Те несъзнателно си обогатяват картината за живота-  „Ето още един начин да дойде смъртта, ето още нещо, от което трябва да се пазим”. Не е необичайно да има и деца. Нашето разбиране е, че децата трябва да бъдат отстранени от досег със смъртта. Не е хубаво да присъстват на погребение. Обаче смъртта е важна част от живота. Аристотел е обучавал Александър по Илиадата, а там има много цветисти кървави сцени. Това не е травмирало македонския престолонаследник, защото това е реалността. Опознаване на реалността чрез художествени произведения е култура. Наистина, преливащите от кръв и барут произведения не са реалистични и могат да бъдат спестени на детето, но сбогуването с покойник е нещо истинско. Впоследствие ще има много такива преживявания, а те стават с хора, не може все да ги избягва като травмиращи, по- добре да ги приеме овреме. По- добре да има ярък спомен от сбогуването с баба си, отколкото спомен от посещение по гробищата.

[Б. Киров]

On 4.07.2021 г. at 22:06, dora said:

Ако имате възможност, гледайте този филм

0.58

"Всеки човек има свое автентично, истинско негово „аз” и травма е да се откъсне от това негово „аз”, а лечението е да се свърже отново с него.

Защо човек се откъсва от неговото истинското „аз” – защото е твърде болезнено да бъдеш себе си." - казва в трейлъра Габор Мате

 

Открих негов сайт с публикациите му:

https://web.archive.org/web/20120727051430/http://drgabormate.com/writings/articles/

Ето превод на една от тях, която резонира и с моя личен опит:

Лечебната сила вътре в нас

Габор Мате

The Vancouver Sun, 8 април 2003 г.

 

"Никога не се ядосвам", казва герой на Уди Алън в един от филмите на режисьора, "вместо това си отглеждам тумор." В тази шеметна забележка се съдържа много повече научна истина, отколкото много лекари биха признали.

При всичките си триумфи и технически напредък, масовата западна медицинска практика войнствено отхвърля ролята на емоциите във физиологичното функциониране на човешкия организъм. Отхвърлянето на единството между ума и тялото е класически случай на отричане.

За повече от две десетилетия работа в областта на семейната медицина, включително седем години работа в областта на палиативните грижи, бях поразен от това колко постоянно животът на хората с хронични заболявания се характеризира с емоционално изключване: парализа на "негативните" емоции - в частност на чувството и изразяването на гняв. Този модел е валиден за широк спектър от заболявания - от рак, ревматоиден артрит и множествена склероза до възпалителни чревни разстройства, синдром на хроничната умора и амиотрофична латерална склероза (АЛС). Страдащите от астма, псориазис, мигрена, фибромиалгия, ендометриоза и множество други заболявания също проявяват подобни задръжки. Хората изглеждаха неспособни да се съобразяват със собствените си емоционални нужди и бяха водени от натрапчиво чувство за отговорност за нуждите на другите. Всички те изпитваха трудности да казват "не".

Един от неизлечимо болните пациенти, за които се грижех, беше мъж на средна възраст, главен изпълнителен директор на компания, която предлагаше на пазара хрущял от акула като средство за лечение на рак. Когато го приеха в нашето отделение за палиативни грижи, неговият собствен наскоро диагностициран рак се беше разпространил по цялото му тяло. Той продължи да яде хрущял от акула почти до смъртта си, но не защото вече вярваше в неговата стойност. Той миришеше отвратително - натрапчивата миризма се усещаше дори от известно разстояние - и можех само да си представя какъв е вкусът му. "Мразя го - каза ми той, - но моят бизнес партньор щеше да бъде много разочарован, ако бях спрял." Убеждавах го, че има пълното право да изживее последните си дни, без да носи бремето на чуждото разочарование.

Като лекар-работохолик, който има нужда целият свят да ме обича и да ми се възхищава - и най-вече да има нужда от мен - аз също смятах, че е невъзможно да кажа "не". Колкото и да бях зает, винаги приемах още един пациент, още един консултиран клиент, още един труден случай. С това все по-малко оставаше място за мен самият в собствения ми живот. Резултатът беше хронична болка в гърба и постоянна депресия от нисък порядък. Когато моите собствени трудности най-накрая ме вкараха в терапията - разбира се, с ритници и писъци - започнах да разпознавам същите черти и у другите.

Наблюдението, че неефективното обработване на емоциите предразполага към заболявания от всякакъв вид, е отбелязано от много клиницисти в миналото. То е било обект на много изследвания, всички публикувани в основните медицински и психологически списания. В няколко проучвания в различни страни психолози, интервюирали хиляди пациенти, са успели да предскажат с огромна сигурност кой ще развие и кой няма да развие рак само въз основа на степента, в която човек потиска чувството и изразяването на гнева си. Дългосрочни проучвания на студенти по медицина в университета "Джон Хопкинс" и на студенти от Харвард потвърждават, че някои емоционални черти в младежка възраст са склонни да се свързват с болести в по-късен етап от живота, съвсем отделно от влиянието на начина на живот, като например тютюнопушене, пиене или двигателни навици.

Науката вече ни е дала възможност да разберем как взаимодействието между емоциите и физиологията влияе върху здравето. Една нова дисциплина - психоневроимунология - изучава връзките между мозъчните области, които обработват емоциите, жлезите, отделящи хормони, нервната система и имунния апарат. И тук се сблъскваме с неадекватността на езика. Дори да се говори за връзки, това означава, че по някакъв начин отделни същности са свързани помежду си. Реалността не познава такова разделение. Няма емоционална система, отделена от органите, произвеждащи хормони, няма нервна система, отделена от имунната защита. Такива разделения могат да се правят само в лабораторията, при аутопсиите или в учебниците. При живите хора съществува една суперсистема, чиито аспекти са емоционалните центрове, неврологичните пътища, хормоналните жлези и имунните органи. Всички те са свързани електрически с нервни влакна и говорят на един и същ химически език. Те не функционират и не могат да функционират изолирано един от друг.

Достатъчно е едно бегло посещение в медицинските библиотеки или в онлайн сайтове, за да се види нарастващата вълна от научни статии, статии в списания и учебници, в които се обсъждат новите знания. Информацията е достигнала до много хора чрез популярни книги и списания. Неспециалистите, които в много отношения изпреварват професионалистите и не са толкова сковани от старите ортодоксии, намират за по-малко заплашително да приемат, че ние, човешките същества, не можем да бъдем разделени толкова лесно и че целият удивителен човешки организъм е нещо повече от сумата на своите части.

Как емоционалното потискане предразполага към болести? Тъй като съществува само една система, а не четири отделни, каквото и да се случи в някоя нейна част, то ще се отрази на останалите. Потискането на гнева води до хронично отделяне на хормони на стреса, като кортизол, които потискат имунната система. Защитните сили на организма са обезоръжени срещу инфекции отвън или злокачествени промени отвътре. Когато гневът се обърне срещу самия себе си, както се случва при хора, които не могат да го изразят по здравословен начин, хормоналният дисбаланс може да подтикне имунната система да се разбунтува срещу тялото. Могат да последват възпалителни автоимунни заболявания на ставите, кръвоносните съдове и вътрешните органи и дори заболявания като диабет и Алцхаймер. Рядко може да се намери човек с някоя от тези диагнози, чиито модели за емоционално справяне през целия живот да не са белязани от трудности с гнева.

Що се отнася до ортодоксалната медицинска практика, всички изследвания на съзнанието и тялото попадат в някакъв бермудски триъгълник, изгубен без следа. Медицинската система продължава да работи така, сякаш новата наука не съществува. Психоневроимунологията все още не е влязла в учебните програми на повечето медицински училища. Болестите се разглеждат само от гледна точка на физическите им прояви. Това, че те се появяват в контекста на реалния живот на истинските хора, рядко се взема предвид. Сякаш взаимоотношенията, емоционалният живот и ежедневният стрес на човека нямат нищо общо с това как функционира тялото му на биологично ниво. Пациентите могат да посещават специалисти в продължение на години, без никога да им бъде обърнато внимание на научно доказаното единство на ума и тялото.

Защо е това пренебрежение?

Преди разработването на мощни медикаменти, инструменти и диагностични средства през миналия век, лекарите е трябвало да разчитат на събуждането на лечебните сили в пациента, за да може лечението да бъде успешно. Това означавало да познават хората като личности, да развиват отношения с тях, да се запознаят с живота им. Появата на съвременната фармакология и медицински технологии значително увеличи възможностите на лекарите да помагат на своите пациенти, но разчитането на новите методи доведе до атрофия на вековната човешка мъдрост, която преди това е била в основата на медицинската практика. В началото на ХХ век сър Уилям Ослер, канадецът, който е смятан за един от най-великите клиницисти и медицински педагози на всички времена, е бил силно наясно с единството между ума и тялото. Името на Ослер все още се почита, но духът на неговото учение отдавна е изчезнал от медицинската практика. Вместо да се присъедини към традиционните прозрения, съвременната медицинска наука напълно ги е изместила.

Образованието на лекарите ги прави неподготвени да консултират пациентите относно връзката между стреса и болестта. В по-личен план обучението по медицина е силно стресиращо преживяване. Мъжете и жените, които се занимават с него, са изключително способни, а често и силно мотивирани личности. Те са твърде склонни да пренебрегват собствените си нужди, докато учат и практикуват занаята си. Подобно на мен, много от тях са работохолици, чийто професионален живот запълва местата, където би трябвало да има по-дълбоко и по-завършено лично съществуване. От такава гледна точка е малко вероятно те да имат съзнание за емоционалните напрежения на другите хора или да са съпричастни към тях. А от чисто финансова гледна точка нашата система за заплащане на услугите активно възпира лекарите да прекарват времето с пациентите, което би изисквало емпатично и задълбочено обсъждане на емоционалните проблеми.

И накрая, в основата на отричането е отчаяният страх на хората да бъдат обвинявани за собствените си проблеми. През 70-те години на миналия век в Ню Ейдж беше модерно да се говори за хора, които са "поканили" болестите в телата си като "водачи". Поради това отвратително самодоволно отношение пациентите смятаха, че са виновни за самия факт, че са се разболели. В известното си есе от 1978 г. "Болестта като метафора" писателката Сюзан Зонтаг, която тогава сама страда от рак, пише, че "Сегашният мит (митове) за рака предполага, че човек е отговорен за болестта си. Но образите на рака са много по-наказващи. Най-вече срамът е свързан с болест, за която се смята, че произлиза от потискането на емоциите. Възгледът за рака като за болест на провала в изразяването осъжда болния от рак; той предизвиква съжаление, но и внушава презрение." По този начин бебето е изхвърлено заедно с водата от банята. Живеейки в култура на обвиненията, ние сме обсебени от обвиненията. Страхът от нея ни кара да се страхуваме да приемаме научни истини.

"Може би ви се струва, че няма никаква мислима връзка между поведението на нашите клетки, например и възпалението, и поведението ни в ежедневието", пише видният чешко-канадски лекар и изследовател Ханс Селие. "Аз не съм съгласен с това." Селие, който създава думата стрес в съвременната ѝ употреба, описва с насмешлива гордост как der stress, le stress и lo stress са навлезли съответно в немския, френския и италианския език. Той разбирал стреса като съвкупност от физиологични събития в организма, в отговор на всяка загуба или заплаха, реална или предполагаема. Той не му приписваше никаква вина, както не го е правил и Ослер, когато през 1892 г. предполага, че ревматоидният артрит "има нервен произход". Селие също така признава, че в съвременния живот най-важните стресови фактори, действащи върху хората, са психологическите.

Пропускането на стреса от медицинския речник има печални последици. Пациентите често се чувстват разочаровани, не са изслушани, най-съкровените им притеснения са пренебрегнати. Съществуват множество доказателства, че психологическите интервенции могат да имат положителен ефект при лечението на широк спектър от заболявания. Връзките между духа и тялото трябва да се разглеждат не само за разбирането на болестта, но и за разбирането на здравето. При лечението всяка информация, всяка частица от истината може да се окаже решаваща. Да не информираме хората за връзките между емоциите, стреса и физиологията означава да ги лишим от мощен инструмент.

Въпросът е в отговорността без обвинение. Всички ние се страхуваме да бъдем обвинявани, но всички бихме искали да бъдем по-отговорни - да имаме способността да реагираме осъзнато на обстоятелствата, а не само да реагираме. Искаме да бъдем авторитетната личност в собствения си живот: отговорни, способни да вземаме автентични решения, които ни засягат. Няма истинска отговорност без осъзнаване. Никой от нас не е виновен, ако се поддаде на болести и смърт. Всеки един от нас може да се поддаде по всяко време, но колкото повече можем да научим за себе си, толкова по-малко сме склонни да се превърнем в пасивни жертви.

https://web.archive.org/web/20130522122648/http://drgabormate.com/the-healing-force-within/

 

[Втори след княза]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

"Всеки човек има свое автентично, истинско негово „аз” и травма е да се откъсне от това негово „аз”, а лечението е да се свърже отново с него.

Давате чудесна възможност да потърсим определение, какво е травмираното при психична травма. Аз лично не съм склонен да приемам, че човек има "истинско аз", защото тогава с какво друго "аз" се явява? Не приемам, че травмата е на личностно ниво, защото има хора, изживели бедствие, които не са изменили личността си нито по време, нито след събитието.

Но добре е да си зададем въпроса, кое бива травмирано от психотравмата?

[Skubi]

НЕ, НЕ, НЕ! Това което човек чува по игрищата, плажа, улицата, училището, детската градина....Но най ужасяващото е ЗАЩОТО, КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА! И цял живот те изнудват, после Ти самият, че КАКВО ЩЕ КАЖЕ, учителят, татко, майка, шеф, пиятел....Всеки ден си в стрес с това не и каво ще кажат....Най-чудесното чувство е когато един ден се събудиш и ти дойде на ум, че тези всики защо не си ...бът майката и да ти ядат цървулите? И Те облива едно чудесно чувство на свобода....Но то обикновенно не трае дълго, защото в следващият момент съзнаваш, че затова го чувстваш защото си стигнал краят. На кариерата, бракът, приятелството, животът и затова не ти пука вече.....Ако имаш късмет, живееш още малко да се наслаждаваш на това чувство за свобода, но обикновено нямаш....

 

 

[Втори след княза]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

да си зададем въпроса, кое бива травмирано от психотравмата?

Разсъжденията ми са в следния ред:

Травмиращото събитие въздейства на човека в неговата психофиологична цялост. Задействат се както когнитивните подсистеми- объркване, липсва идея за решение, така и паметовите- натрапчиви спомени и емоционалните, но също и ендокринните, а с тях и сърдечните, дихателни и пр. Човек реагира цялостно.

Това явление е реакция на стресор и се изследва като стрес. Като нормална реакция на промяна. По- особена е фазата на изчерпване, когато човек изчерпва съпротивителните си сили и се предава, загива. Обаче травмата засяга не толкова този етап, а предишните. Повечето хора си преминават през първата и евентуално втората фаза и се възстановяват. Тези, при които ре-адаптацията не настъпи след месец се смятат за проблемни- имат посттравматично стресово разстройство. 

Значи не въздействието определя "травмата"- мнозина го получават и се възстановяват безпроблемно. Несправянето е проблемът и тогава говорим за травмата. Това е като да си ожулиш коленете, (травма), те да заберат или се възпалят, или нещо по- сериозно (усложнения след травмата). 

Като така, предпазването е обичайното- да постъпваме така, че не се случва. Да си гледаме в краката  Да сме опитни в подобни ситуации и във възстановяването от тях. 

За мен много важно е желанието и умението да се споделя и обсъжда. Обсъждането е открай време. Това, че сега  се наемат с него психолози го лишава малко от добрите решения. Представете си срутване в мината, след което преживелите го, разговарят с психолог. А сега си представете обсъждане с опитен колега, със специалист по минно дело. Ще се получат полезни съвети, които освен, че ще снемат емоционалното напрежение, ще дадат увереност и уроци. Авторитетът ще им предаде смелост и знания.

Споделянето за психическата травма е като хигиената за телесната. Да се почистят болестотворните бактерии и всичко зарасне по- бързо. А иначе травмите са си ежедневие. Да не се задържат "девет години, ни мре, ни се вдига". Да минават.

Редактирано Юли 8, 2021 от Втори след княза

[deaf]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

Несправянето е проблемът

Тоест,справя се този,който не осъзнава че има проблем. Открай време твърдя,че съзнанието е проклятие за човека. И не мога да разбера тези малоумни призиви за повече "съзнание"!!!

[discounts]

Тези които са съзнателни, съвестни, проявяват съчувствие и т.н. се контролират по-лесно от тези които са безкруполни, нагли, нахални, дебелокожи и т.н. Но за да си част от дадена група, прослойка, общество е необхдимо да се спазват писаните и неписаните правила освен, ако не си от нези малцина, които са на върха и определят правилата. Та и от там психичните травми.

Пример: баба ми колеше кокошки, дядо ми агнета и прасета без особени угризения на съвеста и задни мисли. Просто така си осигуряваха месо в менюто. За мен градското чедо, за което месото идваше от магазина това бе събитие и доста болезнена гледка, докато братовчедите от село дори искаха  да участват активно в 'ритуала'. Те така, едно и също събитие погледнато през очите на наглед еднакви деца, но част от различни социални групи изглежда коренно противоположно - за едните е шок и ужас, докато за другите е повод за радост и гордост.

[Втори след княза]

Предпазване от ранни сексуални контакти е предпазване от психична травма. За момичетата, защото още не са пълноценно развити, за момчетата, за да избегнат особеното отношение на френската нация към Макрон. По отношение хомосексуалните връзки на момчета с чичковци, това е особено важно, защото ще изкриви и е с вредни последици за целия живот. Хомосексуалната копулация е противоестествена и това може да провери всяка съпруга, стига да поиска. Тя ще се убеди, че това е болезнено преживяване, което не носи наслада. Естествено тези „неудобства” биват компенсирани от активния хомосексуалист чрез обгрижване, подаръци, а сега най- често с наркотици, които снемат срама и обезболяват, но съсипват живота занапред.

[insighting]

On 9.07.2021 г. at 1:10, Втори след княза said:

Разсъжденията ми са в следния ред:

Травмиращото събитие въздейства на човека в неговата психофиологична цялост. Задействат се както когнитивните подсистеми- объркване, липсва идея за решение, така и паметовите- натрапчиви спомени и емоционалните, но също и ендокринните, а с тях и сърдечните, дихателни и пр. Човек реагира цялостно.

Това явление е реакция на стресор и се изследва като стрес. Като нормална реакция на промяна. По- особена е фазата на изчерпване, когато човек изчерпва съпротивителните си сили и се предава, загива

Затова често тествайте когнитивните си способности.

[Втори след княза]

Преди 1 час, insighting said:

Затова често тествайте когнитивните си способности.

Че те, тестовете, ще се изчерпят, ще ги изучим наизуст.

[dora]

Преди 12 часа, Втори след княза said:

Предпазване от ранни сексуални контакти е предпазване от психична травма. За момичетата, защото още не са пълноценно развити, за момчетата, за да избегнат особеното отношение на френската нация към Макрон. По отношение хомосексуалните връзки на момчета с чичковци, това е особено важно, защото ще изкриви и е с вредни последици за целия живот. Хомосексуалната копулация е противоестествена и това може да провери всяка съпруга, стига да поиска. Тя ще се убеди, че това е болезнено преживяване, което не носи наслада. Естествено тези „неудобства” биват компенсирани от активния хомосексуалист чрез обгрижване, подаръци, а сега най- често с наркотици, които снемат срама и обезболяват, но съсипват живота занапред.

Oткъде съдите за това?

[discounts]

За да се намали вероятноста за получаване на психична травма е неодходимо

- информираност (какво представлява, как въздейства, кои са агресорите, кои са потенциалните жертви, какви са последиците и т.н.) 

- подготовка (тренировки, курсове и т.н.)

Пример: При тежко ПТП с жертви и ранени менталното състояние и действията на лекар с практика в спешно отделение, парамедик, човек изкарал курс първа помощ и такъв, който никога не е имал опит с нещо повече от леки битови наранявания ще се различават драстично.

След приключване на ситуацията тези с подходяща подготовка и опит ще отидат да обядват и почиват, а някои от по-неподготвените най-вероятно ще имат нужда от помощ за да преодолеят шока. 

Идеята ми е, че психологична травма може да се получи, ако индивида попаднал в нова за него анормална ситуация  след това се върне към нормалния си начин на живот. Но остане ли в анармалната ситуация, той трябва да се адаптира към новата среда за да оцелее. Тогава психологична травма няма да се получи понеже анормалното е вече прието за нормално. 

 

[Skubi]

Преди 28 минути, dora said:

Oткъде съдите за това?

От закона на Орбан?

 

[Шпага]

Във връзка с тази тема ме "осениха" разни въпроси, като например:

- Има ли в психологията - или психиатрията? - такова понятие като "склонност/предразположеност/ към психично травмиране" или казано по друг начин "множествена психична травмираност"?

- Правени ли са някави изследвания за връзката между интелекта на индивида и психическите травми. Има ли например такава зависимост, според която по-ниско интелигентните хора страдат по-рядко от психически травми?

- Тъй наречената "емоционална интелигентност" предпоставка ли е за пораждането на по-малко и по-лесно преодолими психотравми?

[dora]

Преди 11 минути, Skubi said:

От закона на Орбан?

 

Който не се подчинява на никакви научни факти Колкото и да е дискусионен, форумът все пак не е за политическа пропаганда

Редактирано Юли 10, 2021 от dora

[deaf]

Преди 20 минути, discounts said:

Но остане ли в анармалната ситуация, той трябва да се адаптира към новата среда за да оцелее. Тогава психологична травма няма да се получи понеже анормалното е вече прието за нормално.

Не мисля така. Човек не може да се адаптира към нещо,което вреди лично на неговата човешка природа. Той има само два пътя - или да се освободи,или да деградира. Да вземем за пример великият наш писател Георги Марков. В есето си "Чувство за непоносимост" той пише покъртително-откровени слова,че не е можел повече да издържа на "живота" в комунистическа България и затова е избягал на Запад. Но той е имал възможност да избяга. А ако нямаше тази възможност,какво щеше да стане с него?! По един или друг начин щеше да деградира или да използваме друг термин - резигнира,(резигнация).

[dora]

Преди 26 минути, Шпага said:

Във връзка с тази тема ме "осениха" разни въпроси, като например:

- Има ли в психологията - или психиатрията? - такова понятие като "склонност/предразположеност/ към психично травмиране" или казано по друг начин "множествена психична травмираност"?

- Правени ли са някави изследвания за връзката между интелекта на индивида и психическите травми. Има ли например такава зависимост, според която по-ниско интелигентните хора страдат по-рядко от психически травми?

- Тъй наречената "емоционална интелигентност" предпоставка ли е за пораждането на по-малко и по-лесно преодолими психотравми?

Има ей това: https://en.wikipedia.org/wiki/Sensory_processing_sensitivity

Но не е свързано с интелигентността.

Между другото, хората със специални нужди (вкл. intellectual disability) са по-поддатливи на травма от тези без. Многократно по-често са и изложени на травмиращи изживявания, заради дискриминацията срещу тях. Това, че примерно имат определен профил на когнитивни затруднения (този профил е различен за всеки, няма един) не означава, че не разбират, когато някой се държи гнусно с тях, или че проявява към тях насилие - физическо или психическо, или и двете. Много по-често са и обект на насилие, вкл. в непосредственото си обкръжение - семейството си вкл.

Заради доверчивостта си могат да попадат в ужасни ситуации, защото от нея се възползват хора с криминални намерения. Като понякога точно заради когнитивните си затруднения са неспособни да намерят когнитивно-поведенческа статегия, която да им помогне да преодолеят травмата.

Да не говорим, че има много по-малко специалисти по света, които да им помогнат. Обичайните психотерапевти са свикнали да работят с хора без коморбидности, не знаят или не могат да адаптират наличните им инструменти за хора със специални потребности.

Затова и този тип хора обикновено изпадат все повече и повече. Дори да са имали някаква подкрепа в детските си години, с тийнейджърството нещата се влошават, а в зряла възраст могат да станат катастрофални. Поради системното им травмиране.

Ерго могат да развият и психиатрична симптоматика (тежка клинична депресия, паническо разстройство, анорексия, суицидна идеация, психоза).

Редактирано Юли 10, 2021 от dora

[Втори след княза]

Преди 15 часа, Втори след княза said:

Хомосексуалната копулация е противоестествена и това може да провери всяка съпруга, стига да поиска. Тя ще се убеди, че това е болезнено преживяване, което не носи наслада. 

Преди 3 часа, dora said:

Oткъде съдите за това?

Неуспешен семеен опит за разнообразяване. Е, ако вашия опит носи наслада...

Редактирано Юли 10, 2021 от Втори след княза

[Втори след княза]

Преди 2 часа, dora said:

хората със специални нужди (вкл. intellectual disability) са по-поддатливи на травма от тези без. ...

Заради доверчивостта си могат да попадат в ужасни ситуации, защото от нея се възползват хора с криминални намерения.

В България се разгръща кампания, в която се настоява да няма запрещение. Прим. тук. Шумен е и проблемът на Бритни Спиърс, чийто попечител е баща й.

Смятам, че законът защитава интересите на хората с интелектуални затруднения и премахването на запрещението ще доведе до лоши последици за тях.  Вие как мислите, по- благоприятна или по- травмираща би била ситуацията без запрещение?

[Втори след княза]

Преди 2 часа, dora said:

Който не се подчинява на никакви научни факти Колкото и да е дискусионен, форумът все пак не е за политическа пропаганда

Надявам се, разбирате, че някои травмиращи човека явления се решават с политически средства. Вие самата имате политически възгледи, оформени именно за да няма човешко страдание. Или?

Редактирано Юли 10, 2021 от Втори след княза

[Шпага]

Преди 36 минути, Втори след княза said:

В България се разгръща кампания, в която се настоява да няма запрещение. Прим. тук. Шумен е и проблемът на Бритни Спиърс, чийто попечител е баща й.

Смятам, че законът защитава интересите на хората с интелектуални затруднения и премахването на запрещението ще доведе до лоши последици за тях.  Вие как мислите, по- благоприятна или по- травмираща би била ситуацията без запрещение?

За съжаление, в такива случаи няма напълно справедлив подход, а това налага да се избере от "две злини по-малката". Има хора с дотолкова опасни за другите "интелектуални затруднения", че се налага непременно да бъдат поставени под запрещение - под продължително или дори доживотно запрещение! Оставени на свобода те неизбежно ще съсипят живота на близките си, на съседите и въобще на много хора, дори и ако не извършат някакво физическо насилие. Тоест, в такива случаи трябва бъде защитено мнозинството за сметка на малцинството... доколкото нормалните хорица все още сме - са? - мнозинство 

[Skubi]

Преди 1 минута, Шпага said:

За съжаление, в такива случаи няма напълно справедлив подход, а това налага да се избере от "две злини по-малката". Има хора с дотолкова опасни за другите "интелектуални затруднения", че се налага непременно да бъдат поставени под запрещение - под продължително или дори доживотно запрещение! Оставени на свобода те неизбежно ще съсипят живота на близките си, на съседите и въобще на много хора, дори и ако не извършат някакво физическо насилие. Тоест, в такива случаи трябва бъде защитено мнозинството за сметка на малцинството... доколкото нормалните хорица все още сме - са? - мнозинство 

Въпросът е кое се смята за нормално? СМСМ никой не е 100% "нормален". На всеки му хлопа дъската....

[Skubi]

Преди 43 минути, Втори след княза said:

В България се разгръща кампания, в която се настоява да няма запрещение. Прим. тук. Шумен е и проблемът на Бритни Спиърс, чийто попечител е баща й.

Смятам, че законът защитава интересите на хората с интелектуални затруднения и премахването на запрещението ще доведе до лоши последици за тях.  Вие как мислите, по- благоприятна или по- травмираща би била ситуацията без запрещение?

Два еднакви случая няма....Не познавам законът, но смятам, че обществото и възгледа върху този тип проблем значително се е променил от 1949 година....Или не?

[dora]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Надявам се, разбирате, че някои травмиращи човека явления се решават с политически средства. Вие самата имате политически възгледи, оформени именно за да няма човешко страдание. Или?

Доколкото едни сексуални взаимоотношения се извършват по взаимно съгласие, като и двете страни са способи да дадат такова, травма няма.

При нас възрастта за съгласие е 14.

Няма съгласие при извършване на полов акт с малолетно лице, защото то не може да даде информирано съгласие (под определената от закона възраст е). Няма съгласие и когато едно от лицата е под влиянието на вещества, намаляващи способността за доброволност, например ако се възползвате от някого, след като сте го опиянили в степен, в която да не може да ви оказва съпротива. Няма съгласие, ако лицето не е способно да осъзнае какво му се предлага, напр. ако има влошени когнитивни способности.

Няма съгласие, ако такова не е било изрично получено.

Редактирано Юли 10, 2021 от dora