Психична травма. Лечение или предпазване?

[scaner]

Преди 41 минути, Шпага said:

Ти как преценяваш кои въпроси са смислени и кои безсмислени? От каква позиция им лепиш "етикетите"?

Ами до колко смислен е въпрос, който не може да има отговор? Ето по-прост и обозривм въпрос от тоя род: как да предадем информация със скорост по-голяма от светинната?

Хайде, прецени ти.

[Skubi]

Преди 21 минути, scaner said:

Ами до колко смислен е въпрос, който не може да има отговор? Ето по-прост и обозривм въпрос от тоя род: как да предадем информация със скорост по-голяма от светинната?

Хайде, прецени ти.

Предават вече.....Само гъдаят защо става така.....Wigner’s friend

 

[ramus]

Преди 14 часа, gmladenov said:

Заради въпроси като този се замисляме за Бог.
Защо вселената съществува и защо нейните законите са смислени?
Кой е вложил смисъл в тези закони?

Мисля си, че това е тема за психология... а в конкретиката - за "психичната травма".

В този смисъл, тия три цитирани изречения са пример за някои грешки по които мозъка работи и чрез тя се резултира до "заблудни" резултати. Независимо че тия изречения не са по никакъв начин свързани с "травмата" те имат далечно "родство" със същността на проблеми, вкл и явлението "психична травма"

Рационалният принцип в познанието извежда нов подход на човека спрямо света. За да предложа рационален ракурс, на "неизбежното усещане за бог" в дадена типология хора, ще дам следния пример във вид на линк :

https://it.dir.bg/nauka/zashto-choveshkiyat-mozak-e-sklonen-da-vizhda-litsa-dori-varhu-lunata

Ако внимателно се прочете този материал (макар той да е популярен и да прави известни компромиси с "качеството и дълбочината") би се доловило от рационалния читател как и защо неизбежно толкова хора стигат до универсалната социална, идеална проекция, наречена "бог"

Както вече някой би прочел в статията - основата на мистичната заблуда играят някои особености в психичната обработка. Тя е еволюционно програмирана, но за дадени условия в които такъв тип на обработка подават предимство в оцеляването. Но когато условията се изменят, "старите" програми вече се превръщат в атавизми и стават извор на заблуди и когнитивни грешки.

Привиждането на лица, в конкретиката на инфото в линка, е частен случай на "припознаване на познати заложени схеми" сред всички процеси на битието. И то с приоритет, заради бързината и леснотата на такъв тип обработка... За да се постигне такава скорост, голямата част от висшите когнитивни процеси въобще не се задействат - да се обърне внимание на контекста, задълбочи различаването, да се забележат и разликите, увеличаване на детайлността и дълбочината на обработката... - за всичко това се изискват условия (време, ресурс и... възможности, в смисъл - на вече развита невронна мрежа, свързана със 'сложната обработка' )

Сега се връщам на горните изречения - от общите принципи към частния пример:

Усещането за "присъствие на вселенска сила", за 'смисленост на вселенските закони', съвсем атавистично насочват към представата за "нещо, някой... с ВИСШИ сили, Висш разум, Висши замисли, с Висш ред". Именно заради това възниква почти навсякъде по глобала обожествяването - като бърз и лесен начин на "разпознаване" и интерпретация. Така спомага за намаляване на тревожността и стреса в екзистенцията на ХОМО.

Проекцията бог - става масова, макар че тя има генезис и динамика в развитието си - от много и различни божества, свързани с шаманизма, постепенно - до "един и навсякъде", дето да е най-висш сред всички и дето ТОЙ да е най-най. Това се определя и от представността и мащабите на човешките организирани групи, възникването на държави, йерархичностите в които постепенно се свеждат до "един главен и върховен управител" ( крал, цар..., представите за неговата мощ, власт, сила... и т.н.)

Качествата на "бог" постепенно са прилепени от все повече хора заради силната потребност да сведат високите нива на стрес и страх, до поносими... и за да опростят все по-широкия спектър от явления и процеси, които ХОМО осъзнава и възприема, сред все по-широкия свят сред който протича битието му. На всичко това усещането за неизвестност насочва към реденето на готови и лесни шаблони на обяснения и схеми на света, от които все по-голям брой хора имат нужда и потребност...

Възникването на бог и религиите - са просто патеричката и хапчето-антистрес, с които човешкия вид се опитва да се справи със сериозните проблеми и особености, съпътстващи всяка екзистенция. Особено - емоционални и чувствени проблеми - на първо място и с най-висок приоритет.

Сред всичко това стои и едно друго психично явление, което настъпва с развитие на психичния свят и определя и досега целият човешки спектър от процеси, явления и особености. Именно то е и далечната връзка с "психичната травма". В някакъв смисъл това явление е феноменално и изключително в света на живите същества на планетата, но всъщност най-високо развитата материя, която да се превърне в хардуер за изключителни нива на информационна обработка се намира именно в главите на ХОМО... но за това ще напиша в някакъв следващ коментар, защото иначе ще стане твърде дълго.

-----

 

Редактирано Юли 13, 2021 от ramus

[scaner]

Преди 33 минути, Skubi said:

Предават вече.....Само гъдаят защо става така.....Wigner’s friend

Това е друго. При него предаването на информация се забранява от no communication theorem.

[Шпага]

Преди 1 час, scaner said:

Ами до колко смислен е въпрос, който не може да има отговор? Ето по-прост и обозрим въпрос от тоя род: как да предадем информация със скорост по-голяма от светлинната?

Хайде, прецени ти.

Въпросът съвсем не е безсмислен просто защото не е безсмислен и въпросът дали скоростта на светлината е максималната възможна

[scaner]

Преди 23 минути, Шпага said:

Въпросът съвсем не е безсмислен просто защото не е безсмислен и въпросът дали скоростта на светлината е максималната възможна

Шпага, въпросът е как можем да предаваме информация с надсветлинна скорост, а не дали скоростта на светлината е максималко възможната

Става дума за разлика между въпрос който не може да има отговор, и въпрос на който не знаем отговора. Естествено, за настоящата парадигма, тя осмисля всички въпроси.

 

Но мисля че почваме да разваляме хубавата тема. Сори, Втори...

Редактирано Юли 13, 2021 от scaner

[discounts]

В кръга на шегата: 

Активния диалог между scanner и gmladenov ми напомня за ин и ян - взаимнодопълващи и изграждащи се помежду си противоположности.

Ако приемем, че един от двамата прекрати участието си в дискусията или приеме гледната точка на опонента си след известно време ще настъпи ли психична травма в някой от двамата или и в двамата? 

Въпросът е: Какви превантивни действия трябва да се предприемат за да се помогне на форумните ни колеги да се предпазят от евентуална психична травма?

 

Аналогични ситуации: развод между дългогодишни партньори, ветерани от двете воюващи страни и т.н.

 

[Втори след княза]

Преди 10 часа, scaner said:

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Първоначалният въпрос бе "защо съществува", възникването го въвеждате сега.

Евентуална причина за съществуване трябва да се проследява преди възникването на вселената. А точно това е невъзможно и обезсмисля отговора.

Безкрайните причини могат да бъдат търсени в дълбочина- до "първопричината" и в ширина- взаимната свързаност на настоящите причини. Сиреч, защо частиците правят еди какво си, защо животът на земята е еди какъв си, защо хората се отнасят помежду си еди как си.

От предишни разсъждения стигнах до идеята, че изборът ни на нула/начало е наше решение, а веригата от процеси е нескончаема и незапочваща. Така че в дълбочина можем да изберем своеволно някакъв момент и да го обясняваме. Не по- различно е, ако този момент е сега.

Тази ми позиция обезсмисля не толкова въпроса или отговора, колкото идеята за точка "начало". Тази точка е своеволна и с обогатяване на науката се мести все по- далеко.

[Втори след княза]

Преди 14 минути, discounts said:

Аналогични ситуации: развод между дългогодишни партньори, ветерани от двете воюващи страни и т.н.

Това ме наведе на мисълта, за препоръка от Кама сутра. Става дума за следното: Любовникът вече е пропилял бащиното имане и любовницата трябва да го разкара, без да му причини психична травма- да не вземе да се фанатизира и да потроши инвентара, па не дай си боже, да утрепе някого.

Поучителната книга препоръчва любовницата да започва да прави срещите по- кратки и по- непостоянни, под предлог, че майка й, маман, не позволява, като целта е любовникът да реши да се прави на мъж, да се разсърди и тогава раздялата да е негово решение. Кама сутра продължава с това, какво трябва да се направи, когато любовникът наследи друг роднина или се обогати по някакъв начин. Как да се възстанови връзката и процеса на доене да продължи, без добичето да се травмира и спре млеконадоят.

[Малоум 2]

Преди 9 минути, Втори след княза said:

Безкрайните причини могат да бъдат търсени в дълбочина- до "първопричината" и в ширина- взаимната свързаност на настоящите причини. Сиреч, защо частиците правят еди какво си, защо животът на земята е еди какъв си, защо хората се отнасят помежду си еди как си.

От предишни разсъждения стигнах до идеята, че изборът ни на нула/начало е наше решение, а веригата от процеси е нескончаема и незапочваща. Така че в дълбочина можем да изберем своеволно някакъв момент и да го обясняваме. Не по- различно е, ако този момент е сега.

Тази ми позиция обезсмисля не толкова въпроса или отговора, колкото идеята за точка "начало". Тази точка е своеволна и с обогатяване на науката се мести все по- далеко.

Точен си. Вселената е надарена с вечност, което означава - Кръговрат на материята във Вселената. Част от нея е и Природата, която ... по някакъв начин обсъждаме. Затова стигаме до "точка" за начало - поне официалната наука, няма знания за пространство и време преди началото. Не желае да спекулира..., особено физиката.

Философски, обаче - няма причина да не си доизмислим причина-следствени връзки, които поне да съответстват на сега утвърдените с консенсус знания. Писал съм хипотеза по подобни въпроси и ... си я харесвам, щото ми обяснява почти всичко, което се питаме.

...

[Малоум 2]

Преди 32 минути, discounts said:

В кръга на шегата: 

Активния диалог между scanner и gmladenov ми напомня за ин и ян - взаимнодопълващи и изграждащи се помежду си противоположности.

За спор между двама е виновен по-умният.

...

[gmladenov]

Безсмислен въпрос:

• Защо кило триъгълник и двама-трима?
   

Смислен въпрос, за който имаме достатъчно информация и можем да отговорим недвусмислено:

• Как да предадем информация със скорост по-голяма от светинната?
   

Смислени въпроси, които приципно имат отговор ... но за които нямаме достатъчно информация
да отговорим:

• Сами ли сме във вселенета? Защо вселената съществува?

 

Както се вижда, има разлика между безсмислен въпрос и въпрос, на който не можем да отговорим
поради липсата на достатъчно информация.

(Естествено не всички хора имат капацитета да разберат тази разлика. С такива хора трябва да сме
по-внимателни, защо иначе почват да буйстват.)

Редактирано Юли 13, 2021 от gmladenov

[insighting]

Преди 8 часа, discounts said:

Въпросът е: Какви превантивни действия трябва да се предприемат за да се помогне на форумните ни колеги да се предпазят от евентуална психична травма?

Да пият чай от маточина. 

Наблюдавайки се, да си отговорят на въпроса: Какви изменения настъпват след 2-3 чаши чай?

Защото цялата нервна дейност на човешкото поведение има за своя основа рефлексите.

После да намерят на Сеченов дисертационния труд за рефлексите на главния мозък и да ги изучат.

След което може да ги последват и да се заловят за работа.

[scaner]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Безсмислен въпрос:

• Защо кило триъгълник и двама-трима?
   

Смислен въпрос, за който имаме достатъчно информация и можем да отговорим недвусмислено:

• Как да предадем информация със скорост по-голяма от светинната?
   

Смислени въпроси, които приципно имат отговор ... но за които нямаме достатъчно информация
да отговорим:

• Сами ли сме във вселенета? Защо вселената съществува?

 

Както се вижда, има разлика между безсмислен въпрос и въпрос, на който не можем да отговорим
поради липсата на достатъчно информация.

Свободни съчинения, както обикновено...

Първо, да напомня: всеки опит за търсене на отговор става на база натрупаните до момента знания, текущата парадигма. Не може да се разсъждава на база знания, които (вероятно ) могат да се получат някога в бъдеще, просто защото сега ги няма и не е ясно какви ще бъдат. Така че с фантазиите до тука.

По тази причина въпросите най-общо могат да се групират в четири класа:

• 1. въпроси, формулирани синтактично коректно, но семантично лишени от смисъл. Те са безсмисени въпроси, по очевидни причини;
• 2. въпроси, на които имаме достатъчно познания, за да дадем отговора (независимо дали в бъдеще този отговор ще остане верен или не (примера с плоската земя и т.н.). Това са най-често срещаните въпроси, те имат отговор;
• Въпроси, за които нямаме информация за конкретният отговор. Тези въпроси се делят на две основни групи:
  • 3. в натрупаното знание няма ограничение за валидността на въпроса. Просто, на настоящият етап не знаем техният отговор;
  • 4. имаме знание, което показва, че такъв въпрос не може да има отговор. Въпрос който не може да има отговор е безсмислен въпрос.

Примери.

По точка 1. - въпросът даден от Младенов:

• Защо кило триъгълник и двама-трима?

По точка 2.:

• Колко е средното разстояние между Земята и Луната?

По точка 3. - примерът даден от Младенов:

• Сами ли сме във вселенета?

По точка 4. вече се натрупаха примери. Ето един прост геометричен пример:

• Даден е триъгълник със страни равни на квадратите на първите три цели числа: 1,2,3. Колко е височината към голямата страна?

На пръв поглед нормален въпрос. На втори поглед - ми да му мислят математиците, ние за сега не знаем отговора. Тоест вероятна класификация 3. - не знаем за сега?

Но ако човек се разрови във натрупаното знание, ще открие следното ограничение: за всеки триъгълник сумата от две произволни съседни страни трябва да е по-голяма от третата. В случая обаче страните са с дължини 1,4,9, и това не е изпълнено. Такъв триъгълник не съществува, и въпросът е безсмислен - не може да се отговори с "колко". Тук сме в класификация 4.. Но ако въпросът беше формулиран на "може ли да се изчисли височината към голямата страна на този триъгълник?", този въпрос е с прост отговор не, класификация 2.

 

Въпросът който зададох на Шпага: 

• как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината?

Първосигнална реакция - не знаем, може би 3.?. Но като се замислим, знанието натрупано в теорията на относителността ни забранява да предаваме такава информация. Формата на въпросът формулиран с "как" е безсмислен въпрос, класификация 4.. НО, ако реформулираме въпросът на

• можем ли да предаваме информация с надсветлинна скорост?

то този въпрос вече е смислен, и има прост отговор: не, класификация 2.

 

Въпросът който Шпага припозна: 

• дали скоростта на светлината е максималната възможна?

На сегашният етап нямаме определен отговор. Знанието ни, нито една теория не забранява това. И теорията на относителността не го забранява. Затова се говори за възможни хипотетични частици "тахиони". Теорията на относителността само забранява на частица движеща се с подсветлинна скорост да надхвърли скоростта на светлината, както и обратното - частица имаща надсветлинна скорост да намали скоростта си под светлинната. Така че този въпрос е смислен, но с неизвестен отговор: 3..

 

И накрая въпросът 

• Защо вселената съществува?.

Ако тя съществува вечно, този въпрос няма отговор - липсва причината която я е създала, а тази причина е свързана със отговора, който в най-груба форма би бил: съществува защото е създадена, с подробностите на това създаване. Така както същото се отнася за Бог - вечният Бог няма причина за съществуване, той Е.

Можем да търсим отговора на въпроса само ако проучим причината. Но в нашият океан от познание имаме следното знание: по отношение на нашата вселена ние не можем да проследим причина - опираме във времевата сингуларност и нататък нъц. След като не можем да намерим причина, се връщаме в ситуацията с вечната вселена - въпросът няма смисъл, вселената Е.

В религиозната догматика вселената е създадена от Бог, и тя съществува защото Той е пожелал това. Това е по класификация 2. стига това да се оцени на знание

Но от гледна точка на науката  този въпрос е безсмислен, класификация 4.

 

Това са възможните отговори на база тази парадигма, и други няма. Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега .

 

Преди 2 часа, gmladenov said:

(Естествено не всички хора имат капацитета да разберат тази разлика. С такива хора трябва да сме
по-внимателни, защо иначе почват да буйстват.)

И аз това казвам: приберете си ги и си ги лекувайте тези хора, че е угнетяващо да се гледа как се мъчат 

[Шпага]

Преди 59 минути, scaner said:

Свободни съчинения, както обикновено...

Първо, да напомня: всеки опит за търсене на отговор става на база натрупаните до момента знания, текущата парадигма. Не може да се разсъждава на база знания, които (вероятно ) могат да се получат някога в бъдеще, просто защото сега ги няма и не е ясно какви ще бъдат. Така че с фантазиите до тука.

По тази причина въпросите най-общо могат да се групират в четири класа:

• 1. въпроси, формулирани синтактично коректно, но семантично лишени от смисъл. Те са безсмисени въпроси, по очевидни причини;
• 2. въпроси, на които имаме достатъчно познания, за да дадем отговора (независимо дали в бъдеще този отговор ще остане верен или не (примера с плоската земя и т.н.). Това са най-често срещаните въпроси, те имат отговор;
• Въпроси, за които нямаме информация за конкретният отговор. Тези въпроси се делят на две основни групи:
  • 3. в натрупаното знание няма ограничение за валидността на въпроса. Просто, на настоящият етап не знаем техният отговор;
  • 4. имаме знание, което показва, че такъв въпрос не може да има отговор. Въпрос който не може да има отговор е безсмислен въпрос.

Примери.

По точка 1. - въпросът даден от Младенов:

• Защо кило триъгълник и двама-трима?

По точка 2.:

• Колко е средното разстояние между Земята и Луната?

По точка 3. - примерът даден от Младенов:

• Сами ли сме във вселенета?

По точка 4. вече се натрупаха примери. Ето един прост геометричен пример:

• Даден е триъгълник със страни равни на квадратите на първите три цели числа: 1,2,3. Колко е височината към голямата страна?

На пръв поглед нормален въпрос. На втори поглед - ми да му мислят математиците, ние за сега не знаем отговора. Тоест вероятна класификация 3. - не знаем за сега?

Но ако човек се разрови във натрупаното знание, ще открие следното ограничение: за всеки триъгълник сумата от две произволни съседни страни трябва да е по-голяма от третата. В случая обаче страните са с дължини 1,4,9, и това не е изпълнено. Такъв триъгълник не съществува, и въпросът е безсмислен - не може да се отговори с "колко". Тук сме в класификация 4.. Но ако въпросът беше формулиран на "може ли да се изчисли височината към голямата страна на този триъгълник?", този въпрос е с прост отговор не, класификация 2.

 

Въпросът който зададох на Шпага: 

• как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината?

Първосигнална реакция - не знаем, може би 3.?. Но като се замислим, знанието натрупано в теорията на относителността ни забранява да предаваме такава информация. Формата на въпросът формулиран с "как" е безсмислен въпрос, класификация 4.. НО, ако реформулираме въпросът на

• можем ли да предаваме информация с надсветлинна скорост?

то този въпрос вече е смислен, и има прост отговор: не, класификация 2.

 

Въпросът който Шпага припозна: 

• дали скоростта на светлината е максималната възможна?

На сегашният етап нямаме определен отговор. Знанието ни, нито една теория не забранява това. И теорията на относителността не го забранява. Затова се говори за възможни хипотетични частици "тахиони". Теорията на относителността само забранява на частица движеща се с подсветлинна скорост да надхвърли скоростта на светлината, както и обратното - частица имаща надсветлинна скорост да намали скоростта си под светлинната. Така че този въпрос е смислен, но с неизвестен отговор: 3..

 

И накрая въпросът 

• Защо вселената съществува?.

Ако тя съществува вечно, този въпрос няма отговор - липсва причината която я е създала, а тази причина е свързана със отговора, който в най-груба форма би бил: съществува защото е създадена, с подробностите на това създаване. Така както същото се отнася за Бог - вечният Бог няма причина за съществуване, той Е.

Можем да търсим отговора на въпроса само ако проучим причината. Но в нашият океан от познание имаме следното знание: по отношение на нашата вселена ние не можем да проследим причина - опираме във времевата сингуларност и нататък нъц. След като не можем да намерим причина, се връщаме в ситуацията с вечната вселена - въпросът няма смисъл, вселената Е.

В религиозната догматика вселената е създадена от Бог, и тя съществува защото Той е пожелал това. Това е по класификация 2. стига това да се оцени на знание

Но от гледна точка на науката  този въпрос е безсмислен, класификация 4.

 

Това са възможните отговори на база тази парадигма, и други няма. Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега .

 

И аз това казвам: приберете си ги и си ги лекувайте тези хора, че е угнетяващо да се гледа как се мъчат 

Глупости

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

4. имаме знание, което показва, че такъв въпрос не може да има отговор. Въпрос който не може да има отговор е безсмислен въпрос.

Целият ти аргумент е изграден на порочна логика:

• щом науката няма отговор на някакъв въпрос, значи този въпрос е безсмислен

Проблемът тук е, че от първото не следва второто. Безсмислеността на даден въпрос не се определя
от това дали Скенер може да отговори на него.

Редактирано Юли 13, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 12 минути, Шпага said:

Глупости

argumentum ad passiones?

 

Преди 9 минути, gmladenov said:

Целият ти аргумент е изграден на порочна логика:

• щом науката няма отговор на някакъв въпрос, значи този въпрос е безсмислен

Пак нищо не си разбрал.

 

Преди 10 минути, gmladenov said:

Проблемът тук е, че от първото не следва второто. Безсмислеността на даден въпрос не се определя
от това дали Скенер може да отговори на него.

Именно. Затова въпросите с неизвестните за науката отговори съм разделил на два големи класа. Иначе няма как да се видят безсмислените сред тях. Е, който не чете, няма и да разбере

[gmladenov]

Преди 24 минути, scaner said:

Пак нищо не си разбрал.

Добре, в името на пунктуалността, нека да перефразирам горния си коментар. Ти твърдиш, че:

• щом науката знае, че даден въпрос няма отговор, значи този въпрос е безсмислен

Въпреки перефразирането, изводът си остава същият: от първото не следва второто.
Безсмислеността на даден въпрос не се определя от това дали Скенер знае, че не може
отговори на него.

Това ти си го решил ... без никакво друго основание, освен че на теб така ти отърва.

[scaner]

Преди 15 минути, gmladenov said:

Добре, в името на пунктуалността, нека да перефразирам горния си коментар. Ти твърдиш, че:

• щом науката знае, че даден въпрос няма отговор, значи този въпрос е безсмислен

Да. За разлика от това, науката да не знае отговора на даден въпрос.

Ти още не си припарил в квантовата механика, там е тъпканица от безсмислени въпроси. Например въпросите, свързани с определянето едновременно точно положение и импулс на квант. Там въпросът по каква траектория се движи частицата между две точки е безсмислен. Въпросът къде е била частицата преди да взаимодействаме с нея е безсмислен. Просто бедна ти е фантазията. И именно на фона на целият този куп от безсмислици (а ние очакваме да има смисъ в тях, защото така сме свикнали с класическата физика), квантовата механика е много порядъци по-точна от класическата. И за това е добре човек да свиква и да разпознава безсмислените в някаква парадигма въпроси.

Преди 23 минути, gmladenov said:

Въпреки перефразирането, изводът си остава същият: от първото не следва второто.

Е как да не следва? Това е определение Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението.

Човече, мърдай гънките, че ще се схванат от бездействие...

[Шпага]

Преди 1 час, scaner said:

... ... ...

По точка 2.:

• Колко е средното разстояние между Земята и Луната?

Този въпрос си го дал като пример за смислен, но всъщност той е безсмислен, тъй като не са уточнени множество фактори, в зависимост от които въпросното "средно разстояние" би било различно.

Преди 1 час, scaner said:

... ... ...

Въпросът който зададох на Шпага: 

• как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината?

Първосигнална реакция - не знаем, може би 3.?. Но като се замислим, знанието натрупано в теорията на относителността ни забранява да предаваме такава информация.

Но като се замислим още повече, ще стигнем до извода, че Теорията на относителността може и да не е вярна, така че нейните "забранявания" въобще не са задължителни. Знаеш, че има физици, според които сплетените частици си взаимодействат - т. е. предават си информация - мигновено. Значи въпросът "как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината?" всъщност не е безсмислен, а дързък - от типа на тези, които понякога водят до уникален научен напредък.

 

Преди 1 час, scaner said:

• можем ли да предаваме информация с надсветлинна скорост?

то този въпрос вече е смислен, и има прост отговор: не, класификация 2.

Точно този въпрос е безсмислен за хора като теб, които предварително са го "накичили" с един-единствен възможен отговор. Нещо от сорта "не или не?"

 

Преди 1 час, scaner said:

... ... ...

И накрая въпросът 

• Защо вселената съществува?.

Ако тя съществува вечно, този въпрос няма отговор - липсва причината която я е създала, а тази причина е свързана със отговора, който в най-груба форма би бил: съществува защото е създадена, с подробностите на това създаване. Така както същото се отнася за Бог - вечният Бог няма причина за съществуване, той Е.

 

А какво би казал против този отговор:

Вселената съществува защото е вечна.

Или:

Вселената съществува защото Господ я е създал.

Какво му е безсмисленото на този въпрос, след като в някакъв момент от човешкото бъдеще може и да получи своя отговор - че Вселената е вечна, а не "продукт" на Големия взрив, или че все пак има Бог, или че Вселената всъщност не съществува

 

[gmladenov]

Преди 13 минути, scaner said:

Е как да не следва? Това е определение

По определние ти говориш пълни глупости. Това как да не е истина, след като по определение е така ?!?

[scaner]

Преди 24 минути, Шпага said:

Този въпрос си го дал като пример за смислен, но всъщност той е безсмислен, тъй като не са уточнени множество фактори, в зависимост от които въпросното "средно разстояние" би било различно.

Орбита на Луна

Малко по-долу на страницата пише в таблицата: Средно разстояние до Земята: ~384403 км.

В дебелите книги могат да се прочетат всички фактори при които е определено това число. То за това е средно, щото не зависи от някакви фактори.

Преди 24 минути, Шпага said:

Но като се замислим още повече, ще стигнем до извода, че Теорията на относителността може и да не е вярна, така че нейните "забранявания" въобще не са задължителни. Знаеш, че има физици, според които сплетените частици си взаимодействат - т. е. предават си информация - мигновено. Значи въпросът "как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината?" всъщност не е безсмислен, а дързък - от типа на тези, които понякога водят до уникален научен напредък.

Шпага, на няколко места съм написал: отговорите на въпросите се дават само на база знанията в текущата парадигма. За сега тази теория е достатъчно вярна, за да можем да градим изводи на нейна база. Въпроси от типа "ако" в случая нямат смисъл.  Ще се самоцитирам:

Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега .

Преди 24 минути, Шпага said:

А какво би казал против този отговор:

Вселената съществува защото е вечна.

И каква е връзката? Ами погледни, нашата вселена не прилича на вечна, някакви си по-малко от 14 милиарда години от как е почнала да се изявява

Преди 24 минути, Шпага said:

Вселената съществува защото Господ я е създал.

А какво е Господ? И може ли да създава вселени?

Айде по-сериозно.

Редактирано Юли 13, 2021 от scaner

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

По определние ти говориш пълни глупости. Това как да не е истина, след като по определение е така ?!?

Както се вижда, лишен си от аргументи, и се опитваш да омаловажаваш това което не си разбрал. argumentum ad passiones?

И за тебе трябва да се самоцитирам:

Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението.

От тук следва определението което не ти е ясно от къде е истинно.

 

[Шпага]

Преди 10 минути, scaner said:

Орбина на Луна

Малко по-долу на страницата пише в таблицата: Средно разстояние до Земята: ~384403 км.

В дебелите книги могат да се прочетат всички фактори при които е определено това число. То за това е средно, щото не зависи от някакви фактори.

От една страна "всички фактори при които е определено това число", обаче от друга страна то, числото, "не зависи от някакви фактори". Не намираш ли някакво противоречие в твърденията си... т.е. безсмислие?

 

Преди 10 минути, scaner said:

Шпага, на няколко места съм написал: отговорите на въпросите се дават само на база знанията в текущата парадигма.

Но ние не говорим за отговорите, а за въпросите. А дали самите въпроси са смислени, или безсмислени не се определя от "база знанията на текущата парадигма". 

Преди 10 минути, scaner said:

... Ще се самоцитирам:

Ако някога в бъдеще нещо се промени, някои сега безсмислени въпроси могат да получат смисъл, а други изненадващо да станат безсмислени. Но това няма отношение към сегашният момент, а отговорите се изискват сега .

Еее, защо считаш, че "отговорите се изискват сега"?! И ако предварително си обявил някакъв въпрос за безсмислен, защо ще му търсиш отговора, та някога си - евентуално - да стане смислен. Ти фактически си му забил надгробния камък... на въпроса

[gmladenov]

Just now, scaner said:

Както се вижда, лишен си от аргументи ...

Аах, за пореден път показваш колко си слаб по логика.

> Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали?

Ти задаваш този въпрос, все едно и децата знаят, че си прав - а ти в същност представяш твоя
вътрешна нерационална вяра за абсолютна истина.

Ако науката знае, че даден въпрос няма отговор, значи тя осъзнава ограниченията си и знае, че
има въпроси, на които тя не може да отговри. Нефелността на науката, обаче, не е доказателство,
че тези въпроси са безсмислени.