Психична травма. Лечение или предпазване?

[Шпага]

Преди 34 минути, scaner said:

И за тебе трябва да се самоцитирам:

Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали? Ей това е казано в определението.

Добре че понякога се явяват хора, които НЕ знаят, че се знае, че даден въпрос не може да има отговор. И като не знаят, че въпросът не може да има отговор... хоп, намират го - отговора. Така върви светът

Лека вечер на всички!

[scaner]

Преди 21 минути, Шпага said:

От една страна "всички фактори при които е определено това число", обаче от друга страна то, числото, "не зависи от някакви фактори". Не намираш ли някакво противоречие в твърденията си... т.е. безсмислие?

Не е безсмислено. След като не зависи от никакви фактори, то броят на всичките фактори, от които зависи, е НУЛА.

Не че няма реално фактори от които да зависи, преди милион години разстоянието е било друго, преди милиард - още по-различно, но това са бавнодействащи фактори.

Преди 21 минути, Шпага said:

Но ние не говорим за отговорите, а за въпросите. А дали самите въпроси са смислени, или безсмислени не се определя от "база знанията на текущата парадигма". 

Ами те сегашните отговори които знаем, определят качеството на въпросите. Ето, отговорите които дава СТО определят въпроса  "как да предадем информация със скорост по-голяма от светлината" като безсмислен. Преди СТО, в парадигмата на класическата физика този въпрос е имал ясен смисъл, там е нямало ограичения в скоростите.

Преди 21 минути, Шпага said:

Еее, защо считаш, че "отговорите се изискват сега"?!

Защото знанията ни не са абсолютна истина, те се уточняват с времето, и отговорите, а също така и отношението им със смисъла на въпросите, е променлива във времето величина.

Ето ти един добър пример:

Някога, в средновековието, имало учени които си имали наука, теология. И спорели по въпроса, колко дявола могат да се поберат на върха на една игла. За тях дяволът бил същество съществуващо по постулат, и въпросът е бил съвсем смислен. По някакви методи различни учени стигали до различни отговори на този въпрос. Но той е бил съвсем смислен, защото е допускал отговори.

В настояще време науката счита че дяволи няма. Тоест в нашата парадигма поставеният въпрос "колко дявола се побират на върха на една игла" няма смисъл. Той е безсмислен.

Но, ако се впрегнем в твоето любимо "може би", ако някога в бъдещето изведнъж науката докаже съществуването на дяволите, то въпросът отново ще придобие смисъл. Виждаш ли лупингите на един въпрос?

Затова ние можем да търсим отговорите само в обхватът знания, който ни е достъпен сега. При нова парадигма отговорите може да са други.

[scaner]

Преди 19 минути, gmladenov said:

> Какъв смисъл има във въпрос, за който се знае, че не може да има отговор? Никакъв, нали?

Ти задаваш този въпрос, все едно и децата знаят, че си прав - а ти в същност представяш твоя
вътрешна нерационална вяра за абсолютна истина.

А не съм ли прав? Къде бъркам? Какъв е смисълът на въпрос, който не може да има отговор? Не бъркай с "може да има отговор, но не го знаем".

Преди 20 минути, gmladenov said:

Ако науката знае, че даден въпрос няма отговор, значи тя осъзнава ограниченията си и знае, че
има въпроси, на които тя не може да отговри.

Не. Въпросите на които науката не може да отговори, са един клас. Въпросите, които принципно нямат отговор, са съвсем друг клас. Науката се занимава само с първите, и тя осъзнава, че може да отговори - точно затова се занимава с тях. Вторият клас въпроси не изискват занимание, по причина че нямат отговор

Няма нищо общо с нефелност на науката, а просто  с твоята нефелност, да не можеш да направиш при толкова писане тази проста разлика...

 

Преди 19 минути, Шпага said:

Добре че понякога се явяват хора, които НЕ знаят, че се знае, че даден въпрос не може да има отговор. И като не знаят, че въпросът не може да има отговор... хоп, намират го - отговора. Така върви светът

Не точно така. Когато си изправен пред въпрос който не може да има отговор, нямаш полезен ход. Светът върви, защото се отговаря по-точно на въпросите, които могат да имат отговор.

[Малоум 2]

Преди 8 часа, scaner said:

Преди 8 часа, Шпага said:

Добре че понякога се явяват хора, които НЕ знаят, че се знае, че даден въпрос не може да има отговор. И като не знаят, че въпросът не може да има отговор... хоп, намират го - отговора. Така върви светът

Не точно така. Когато си изправен пред въпрос който не може да има отговор, нямаш полезен ход. Светът върви, защото се отговаря по-точно на въпросите, които могат да имат отговор.

Попитали Айнщайн как се правят открития. "Ами, лесно - някой не е знаел, че нещо е доказано и взел, че доказал обратното!"

Всички въпроси имат смисъл - непредубеден детски ум ги задава. Заради предубеденост родителите изпадат в паника как да отговорят...

(пак да не забравя - истината е конкретна и ... малко зависи от парадигма. Обикновено, исторически - текущата парадигма е грешна, в смисъл - толкоз можем?!! - на тоз етап от мислене?!!)

...

[Skubi]

Апропо. Знае ли някой как свърши спорът във връзка с това колко дявола се побират на върхът на една игла?Ще бъда благодарен....

[Шпага]

Преди 36 минути, Skubi said:

Апропо. Знае ли някой как свърши спорът във връзка с това колко дявола се побират на върхът на една игла?

Зависи. Първо трябва да знаем защо им е притрябвало на дяволите да си причиняват такова... неудобство. Какво им налага да се побират на върха на някаква си игла?

 

 

[Малоум 2]

Преди 1 час, Skubi said:

Апропо. Знае ли някой как свърши спорът във връзка с това колко дявола се побират на върхът на една игла?Ще бъда благодарен....

Мисля си, че е възможно да има поне един, почти безработен "демон на Максуел", при постоянна температура.

...

[gmladenov]

Преди 8 часа, Skubi said:

Апропо. Знае ли някой как свърши спорът във връзка с това колко дявола се побират на върхът на една игла?

Спорът продължава да се точи ежедневно, без никакви признаци за приключване.

[Втори след княза]

Предпазване от травмиращо полово насилие.

Половото насилие не е често срещано, но е от събитията, които с най- голяма вероятност ще отключат посттравматичен стрес - Изнасилване (46% от засегнатите жени, 65% от засегнатите мъже развиват посттравматично стресово разстройство). Не става дума само да бъдат избягвани ситуации, които подсказват това да се случи- дрогирани, агресивни, полутъмна среда, неприлични приказки и поведение. Става дума и за критично отношение към пропагандата на хомосексуализма и педофилията. Подкрепа на жените от движението Ми Ту и насърчаване на мъжете, жертви на хомосексуалисти да злепоставят пред обществото постъпките на извършителите. Цифрата, че мъжете по- тежко възприемат хомосексуалното насилие срещу себе си е показател, че това е значим проблем, още повече в контекста на пропагандата на хомосексуализма като невинно взаимоотношение.

[Втори след княза]

Попаднах на проблемите на една жена с разбито сърце Тук. Има и натрапливости, обсесии. Там е работата, че това не са натрапливи тежки образи от травмиращата ситуация, лошото отношение, а от любовта. Ще й се отново да й се обади, виси в скайп с надежда, че не всичко е свършило. 

[gmladenov]

Любовта е пристрастяване (като към опиати). Съответно като тръгнеш да отказваш любовта
(доброволно или доброзорно), следва фаза на оттегляне. Момичето^^^ е в тази фаза.

Не знам за каква травма го броят, но оттеглянето със сигурност е травмиращо.

[Втори след княза]

Преди 22 часа, gmladenov said:

Любовта е пристрастяване (като към опиати). Съответно като тръгнеш да отказваш любовта
(доброволно или доброзорно), следва фаза на оттегляне. Момичето^^^ е в тази фаза.

Не знам за каква травма го броят, но оттеглянето със сигурност е травмиращо.

Носталгичното преживяване май също е травмиращо като абстинентното. Види се, при тях се преувеличава приятното, комфортно състояние, а липсата му се приема като нещо извънредно тежко. Специално за носталгията, не бих и помислил как да се предпазим, защото родолюбието намирам за хубаво и не ми се ще емигрантите ни бързо да забравят за род и родина.

[Втори след княза]

Ето и други съвети. От тук

Цитирай

има някои неща, които може да направите сами за превенция, за облекчаване на симптомите и като поддържащи терапията дейности.

Ето някои от тях:

Изградете около себе си мрежа за подкрепа (хора, които могат да ви помогнат) и не се колебайте да я използвате, когато има нужда.

Информирайте се относно ПТСР – причини, симптоми и лечение, за да оцените прогреса си и да умеете да разпознавате кога се справяте добре сами и кога имате нужда от допълнителна  помощ от познати или професионалисти.

Учете се на умения за управление на стреса и управление на емоциите.

Въведете техники за релаксация в своето ежедневие, каквито можете да взаимствате от йогата, медитацията, тай-чи или в обучение от професионалисти. 

Развийте своите умения за разпознаване и справяне със стреса, като включите развитие на способностите да реагирате позитивно на трудни за вас ситуации, заедно с повишаване уменията за справяне с негативни емоции и развитие на увереност в собствените сили.

Избягвайте употребата на алкохол и наркотици (в това число медикаменти с „дрогиращ” ефект).

 Бъдете про-активни в търсенето на алтернативи за справяне и мислете позитивно – това ще спомогне за намаляване на симптомите и ще изгради по-добра защита срещу стреса.

Имам леки притеснения по това да се задълбочаваме за симптоми за ПТСР във втория абзац. Човек може да започне да преувеличава някоя симптоматика и да си навлече болест чрез самовнушение.

 

[Втори след княза]

Днес подслушах битов разговор на съпругата ми с позната, живяла на съпружески начала с близък, който наскоро почина. Ето как тя й помогна синтезирано:

1. Нормализация "Нито си първата, нито си последната" "Пък на каките мъжете умряха единият на 52, другият на 55"
2. Закотвяне "Имаш внуци да гледаш"
3. Даване хоризонт "Много още има да ти се случва, какво ли не. Кураж!"
4. Практически съвети, социална информация "Нали знаеш, адреса на социалните?"(не я насочи към психолог и аз намирам това за добро в нашите условия, когато на близки се оказва по- голямо доверие)
5. Отвличане на вниманието "Какво стана със зетя ти, а с дъщерята?"
6. Насочване към негативни спомени "Не можеш ли да си спомняш нещо, което ви е било неприятно с него?". (Мисля, че това не работи или поне не работи с нея)
7. Поддържане на връзка "Обаждай се винаги, когато имаш нужда"
8. Не бързай, осигури си време. Става дума за това, че в такъв разговор не бива да се намесват мисли, че минутите са скъпи. Времето трябва да е достатъчно пострадалият да изплаче мъката си и да се успокои, а това е субективно и не се вмества в платените часове.
9.  

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-26-iuli-1875-g-e-roden-bashtata-na-analitichnata-psihologiia-Karl_153905.html

На 26 юли 1875 г. е роден бащата на аналитичната психология Карл Густав Юнг

„Удивен съм, разочарован съм, но и съм доволен от себе си. Аз съм тревожен, потиснат и възторжен. Аз съм всичко това едновременно и не мога да пресметна сумата. Не съм в състояние точно да определя ценното или неценното; нямам преценка за себе си и за моя живот. В нищо не съм напълно сигурен. Нямам определени убеждения - за ни­що, наистина. Знам само, че съм роден и съществувам, и ми се струва, че съм бил направляван. Съществувам по силата на нещо, което не познавам. И, въпреки цялата несигурност, усещам някаква опора под всичко съществу­ващо и приемственост в моя начин на съществуване.”

„Не мога да пресметна сумата…”

Това са редове от автобиографичната книга "Спомени, сънища, размисли", която Юнг диктува в последните си години. 

Да, но потомците успяват да оценят прозренията му по достойнство и наричат швейцарския психиатър основател на аналитичната психология. 

Неговите идеи са оказали значително влияние не само върху психологията, но и върху антропологията, културологията, педагогиката и литературата.

Именно Юнг разказа за колективното несъзнавано, той ни раздели на екстроверти и интроверти, именно той въвежда термина „архетип“ в психологията.

„Хората ми помогнаха да науча невероятни неща, но аз самият постигнах повече, отколкото очаквах“, обобщава живота си Юнг.

***

Ето още няколко цитата от този забележителен мислител:

1. Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.

    

2. Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична. Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива.

    

3. Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.

4. Не смятам, че човек по природа е добър, а злото в него е само превратно схващано добро. Напротив, убеден съм, че има достатъчно много индивиди, представляващи толкова лоша комбинация от наследствени качества, че както за обществото, така и за тях самите би било добре да се откажат от индивидуалните си особености. Затова с чиста съвест можем да твърдим, че по принцип колективното възпитание е нещо полезно и за много хора – напълно достатъчно.

5. Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена единствено от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба.

6. Но онзи който е бил излъган, и сам лъже.

7. Новото винаги е несигурно - нещо, което трябва да се изпита. Новото може да бъде и болест. Затова истинският напредък е възможен единствено при наличието на зряла преценка. Разумната преценка обаче изисква опорна точка, каквато може да бъде единствено познаването на миналото. Онзи, който, без да осъзнава историческите взаимовръзки, къса връзката с миналото, се излага на опасността да попадне във властта на произтичащите от новото и непознатото внушения и заслепение. Трагизмът на всички нововъведения е в това, че заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето.

8. Обратното на любовта не е омразата, а властта.

9. От морална гледна точка човек може да избере свой път само ако го смята за най-добрия. Ако за по-добър счита нечий друг път, вместо своята личност човек живее и развива чуждата.

10. Истинската продуктивност е извор, който не може да бъде спрян. Съществува ли на земята такова коварство, с чиято помощ би могло да се попречи на великите майстори Моцарт и Бетовен да творят? Творческата сила е по-могъща от човека.

11. Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.

12. Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.

13. Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.

14. Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.

15. Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда. — „Психологически типове“

16. Свободно развиващото се мислене има непреодолима нужда да се еманципира от реалността на факта и да създаде свой собствен път.

17. Склонността да живееш в илюзии и да вярваш в някаква фикция за самия себе си – в добър или в лош смисъл – е почти непреодолимо голяма.

18. Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.

19. Така човек вдъхва живот на нещата, докато накрая те не заживеят собствен живот, не започнат да растат и да се умножават и не се еманципират. Майките губят контрол над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива усилия вече не може да бъде удържано. Отначало то е било страст, след това задължение и накрая се е превърнало в непоносимо бреме, във вампир, който изсмуква живота на своя създател.

20. Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла. — „Писма том 1“

21. Трябва да се изследва семейната среда и нейните психологически условия и почти без изключение именно там, у родителите, ще бъдат открити единствените реални причини за проблемите на детето. Смущаващите му особености са не толкова израз на собственото му същество, колкото отражение на смущаващото влияние на родителите.

22. Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си.

23. Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателния ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.

24. Вършеше много добрини - прекалено много, за да бъде в добро настроение. — „Автобиография“

25. Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.

26. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.

27. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.

28. Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.

29. Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл.

30. На Изток няма конфликт между религията и науката, защото науката там не се основава на възторжена страст към фактите, а религията не се опира единствено на вярата. На Изтока са присъщи религиозното познание и познавателната религия. При нас човек е несъизмеримо малък и изцяло се уповава на милостта на Бога, която е всичко. Там човек е Бог и той така се спасява.

31. Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.

32. Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.

33. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.

34. Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? „Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."

35. Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.

36. Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.

37. Предизвикващият безпокойство предмет е първата крачка към изкуството.

38. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.

39. Да бъдеш луд е социално понятие; за да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме социални мерки.

Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание.

...

...

За дебатите, тук съм си избрал:  38. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.

...

 

...

[Зърлевски Кирил]

Здравейте!

Казвам се Кирил Зърлевски и съм студент по психология, 4 курс. Провеждам изследване (анонимно и доброволно) на тема "Трудни житейски ситуации и влиянието им върху нашето здраве". Резултатите ще бъдат обобщени, а не конкретизирани и ще бъдат използвани само и единствено с научна цел - за изготвяне на дипломна работа. В тази връзка най-учтиво каня всеки, който иска да бъде част от изследването, да попълни следния въпросник:

https://forms.gle/eKjGhqaQGJNjy3qb8

Благодаря на всички, които ще съдействат за попълването и разпространиението на въпросника!

[Втори след княза]

  

Преди 3 часа, Зърлевски Кирил said:

Здравейте!

Казвам се Кирил Зърлевски и съм студент по психология, 4 курс. Провеждам изследване (анонимно и доброволно) на тема "Трудни житейски ситуации и влиянието им върху нашето здраве". Резултатите ще бъдат обобщени, а не конкретизирани и ще бъдат използвани само и единствено с научна цел - за изготвяне на дипломна работа. В тази връзка най-учтиво каня всеки, който иска да бъде част от изследването, да попълни следния въпросник:

https://forms.gle/eKjGhqaQGJNjy3qb8

Благодаря на всички, които ще съдействат за попълването и разпространиението на въпросника!

Желая да отговоря на анкетата, но не желая да предоставям тел. номер или ел. поща отразяваща името ми, защото нарушавате анонимността. Какво мога да направя?

Евентуално анкетната карта на Лични съобщения?

Редактирано Март 21, 2023 от Втори след княза