Коя религия, най-добре пасва на възгледите ви?

[Thorn]

Проблемът е, че от огромното разнообразие на християнски течения през 3 век, част от които имат доста причудливи възгледи, в официалното християнство влизат тези, които са одобрени от Властта. Императорите активно се намесват във формирането на догматите и то съвсем не с проповед и убеждение. Напротив - обичайните средства са камшици, екзекуции и заточения. На някои от съборите е имало юмручни боеве, а преобладаващата религия на населението се е спускала с нареждане на правителството. И който не слуша - широк диапазон от мерки. От просто ограничаване на правата до мъчителн смърт с перфидни изтезания. И това е било до 20 век в християнството и до ден днешен в исляма.

[Hulk]

On 13.09.2022 г. at 6:08, skiahtro said:

 

Основния аргумент е че нямаш идея какво е християнство. От там нататък, каква дискусия, какви аргументи? Та ти твърдиш, че християнството е как му дойде и кой как му скимне... Каква дискусия, да водим?

Това което исках, да кажа е че в нашия християнски свят, истинските атеисти, могат да бъдат възприемани единствено като социопати. Истинските атеисти дефакто са отритнати от обществото ни, което е християнско. Преди време, когато употребих термина "безбожник", доста "атеисти" се обидиха, въпреки че това е точното понятие за "атеист".

Основният аргумент е че обвиняваш хората, че нищо не разбирали и били невежи, без да обясниш в какво се състои това единствено и правоверно християнство за което пишеш. Хем твърдиш, че другите били невежи, хем не даваш база за сравнение. Затова написах, че липсват аргументи, даже предложих нова тема в която да се изясни какво е това единствено и правоверното християнство за което претендираш. 

Редактирано Септември 15, 2022 от Hulk

[skiahtro]

Преди 48 минути, Hulk said:

Основният аргумент е че обвиняваш хората, че нищо не разбирали и били невежи, без да обясниш в какво се състои това единствено и правоверно християнство за което пишеш. Хем твърдиш, че другите били невежи, хем не даваш база за сравнение. Затова написах, че липсват аргументи, даже предложих нова тема в която да се изясни какво е това единствено и правоверното християнство за което претендираш. 

Е след като това е основния аргумент, защо мислиш че аз съм този който мога да го променя?

Дадох база за сравнение с "кучето".. Ако те интересува мога да ти дам подробности, има разработени на тази база специализирани тестове, които се ползват от психиатри масово. Например с такъв тест може да се хване мозаицизъм при синдром на Даун, т.е. който дори не е клинично видим..

Не е нужна нова тема, истинското християнство единствено може да бъде Апостолическото християнство! По простата причина, че Свидетелството на Апостолите е единствения извор на информация, за Христос. В християнството те са основния авторитет!!

Стига да питаш нормално, нормален отговор от мен ще получиш винаги... А лошотията се увеличава неколкократно, съжалявам такава е същността ми...

Преди 1 час, Thorn said:

Проблемът е, че от огромното разнообразие на християнски течения през 3 век, част от които имат доста причудливи възгледи, в официалното християнство влизат тези, които са одобрени от Властта. Императорите активно се намесват във формирането на догматите и то съвсем не с проповед и убеждение. Напротив - обичайните средства са камшици, екзекуции и заточения. На някои от съборите е имало юмручни боеве, а преобладаващата религия на населението се е спускала с нареждане на правителството. И който не слуша - широк диапазон от мерки. От просто ограничаване на правата до мъчителн смърт с перфидни изтезания. И това е било до 20 век в християнството и до ден днешен в исляма.

Този спор сме го водили вече веднъж... Ако искаш можем да го водим и още веднъж и още веднъж..

Историческата истина е, че няма данни да се е случвало това, историческата истина сочи, че се е случвало точно обратното.. Колкото повече са били гонени християните от властта, толкова по силни са ставали. 

Предполагам конкретно визираш Никейския събор... Тогава историческата истина сочи, че властта е била на страната арианите, самия Константин умира арианин!!!!

Редактирано Септември 15, 2022 от skiahtro

[Hulk]

От Уикипедия :

История на християнството

Апостолска епоха

Източният средиземноморски регион по времето на апостол Павел.
Апостолската епоха е кръстена на апостолите и тяхната мисионерска дейност. Тя има специално значение в християнската традиция като епоха на преките ученици на Исус. Апостолските отци много държали евангелието, което разгласяват, да бъде съвсем точно.

Най-ранните последователи на Иисус Христос са еврейски християни, вярващи в Апокалипсиса, като евионитите и раннохристиянската общност в Йерусалим, водени от Яков Праведни, полубрат на Исус. Те се наричат „ученици Господни“ и „следовници на Пътя“,[4] а общността от ученици в Антиохия са първите вярващи, наречени християни.[5] Около 40 г. от н.е. Антиохия е център на новата вяра, а из цялата Римска империя съществуват няколко хиляди християни[6]:с. 85. Някои от ранните християнски общности привличат неевреи, които частично приемат юдаизма и посещават еврейски синагоги. Включването им създава проблем, тъй като те не спазват напълно корпуса от юдейски религиозни закони Халаха. По този повод се провежда Апостолският събор от 51 г., който става прототип на бъдещите църковни събори. На него се разрешава на неевреите, които искат да приемат християнството, да не спазват юдейските обичаи.

Римските власти скоро осъзнават, че това не е просто вариант на юдаизма, а отделна религия. Християните не са са освободени от задължението да почитат божествеността на императора като евреите, и тъй като религията им забранява да почитат друг бог, римските власти започват да ги преследват, защото нарушават закона. След юдейското въстание през 66 г., дало начало на Първата юдейско-римска война, християните са прогонени от Палестина заедно с евреите и разселени. Започва интернационализиране на християнизацията, а преследванията се ожесточават. Много от юдео-християнските водачи са хвърляни на лъвовете на цирковите арени или изгаряни живи[6]:с. 89. Ранното християнство бавно се разпространява сред общностите на говорещите арамейски народи по източното крайбрежие на Средиземно море, а също и във вътрешните части на Римската империя и извън нея, в Партската империя и по-късната Сасанидска империя, включително в Месопотамия.[7]

Савел от Тарс, станал известен като апостол Павел, който като фарисей отначало преследвал ранните еврейски християни, след това се покръства и започва своята мисия сред неевреите. Основната грижа на писмата на Павел, наричан „апостол на езичниците", е включването на езичници в Божия Нов завет, като се счита, че вярата в Христос е достатъчна за праведност. Поради това през първите два века на новата ера ранното християнство променя характера си и постепенно се отделя от юдаизма и еврейското християнство.

Исус Христос,[8] Добрият пастир, 3 век

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_християнството

Апостол

Апостолите (от гръцки: απόστολος, „пратеник“) са учениците на Иисус Христос, избрани да проповядват неговото учение – християнството.

Разделят се на основните ученици (Дванадесетте свети апостоли, т.е. тези които пряко от него са получили учението му) и останалите (Седемдесетте апостоли – отново преки ученици, но не от най-близкия кръг) и на апостоли, които са приели учението на Христос опорсредствено – чрез други апостоли (Тимотей, Тит), или по чудесен път (Апостол Павел).

Имат общи празници (събори), съответно събор на дванадесетте и на седемдесетте апостоли.

Съдържание
1    Дванадесетте апостоли
1.1    Тайната вечеря
1.2    Събор на светите дванадесет апостоли
2    Седемдесетте апостоли
3    Други по-известни апостоли
4    Бележки
Дванадесетте апостоли
Дванадесетте апостоли са основните ученици на Христос. Те са обявени за светци:

св. ап. Андрей Първозвани, празник на 30 ноември
св. ап. Петър (рождено име Шимон, Симеон[1]), празници на 16 януари и 29 юни
св. ап. Яков Зеведеев, празник на 30 април
св. ап. Йоан Богослов, празници на 26 септември и 8 май
св. ап. Симон Зилот [2](Шимон (Симеон)[3] Кананит), празник на 10 май
св. ап. Вартоломей (Натанаил), празници на 11 юни и 25 август
св. ап. Юда Яковов (Тадей, Левий), празник на 19 юни
св. ап. Матей, празник на 9 август и 16 ноември
св. ап. Тома, 6 октомври
св. ап. Яков Алфеев, 9 октомври
св. ап. Филип, 14 ноември
св. ап. Матий, 9 август (Деян. 1:26).
Матей и Йоан, са двама от Евангелистите, чиито творби влизат в канона на Новия завет.

Апостол Павел, който е един от най-почитаните в християнството, не спада нито към 12-те апостоли, нито към 70-те.
Петър и Андрей, както и респективно Яков Зеведеев и Йоан Богослов, са братя.

Тайната вечеря
Тайната вечеря, обект на толкова много художествени интерпретации, е типичното изображение, на което може да се видят дванайсетте апостоли заедно с Христос. Заради това събитие, предшествало залавянето и разпъването на Учителя, числото 13 (12-те плюс Единия) се смята неправилно за носещо нещастие в повечето християнски страни. Всъщност фатализмът на това число идва от факта, че Иисус е разпнат в петък, на 13 нисан по лунния юдейски календар.

Събор на светите дванадесет апостоли
Съборът на светите дванадесет апостоли е общ празник за дванадесетте основни ученици на Христос, обявени за светци. Той се чества от православната църква на 30 юни. В ранните години на християнството съществуват полемики доколко е допустимо езичници да бъдат покръствани. Във връзка с това през 63 година сл. Хр. в Йерусалим се състои т.нар. „Апостолски събор“, при който надделява тезата на апостол Павел, че в „Христа няма нито юдеин, нито елин“ и проповядването на учението се възприема и препоръчва за всички хора, независимо от техния произход и предишна религия. Затова и този празник съвпада с празника на апостол Павел

Седемдесетте апостоли
Седемдесетте апостоли също ученици на Христос, но не са били в неговото най-тясно обкръжение. Те също са изпращани от него да проповядват. Описани са в Евангелието на Лука (Лук. 10:1 – 16). Също като дванадесетте свети апостоли, те разпространяват учението след възкресението му.

Има различия в изброяването на имената на 70-те апостоли, но безспорно сред тях са:

Св. апостол Клеопа (4 януари)
Св. апостол Тимотей (22 януари)
Св. апостол Онисим (15 февруари)
Св. апостол Архип (19 февруари)
Св. апостол Филимон (19 февруари, 22 ноември)
Свв. апостоли Иродион, Агав, Руф, Асинкрит, Флегонт и Ермий (8 април)
Свв. апостоли Аристарх, Пуд и [[Трофим
Ю (15 април)

Св. апостол Йоан, наричан Марк (евангелист), племенник на ап. Варнава (25 април)
Свв. апостоли Иасон и Сосипатър (28 април)
Св. апостол Карп (26 май)
Св. апостол Тадей (21 август)
Св. апостол Тит (25 август)
Св. апостол Варнава, наричан Йосиф, чичо на ап.ев. Марко (11 юни)
Свв. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен (28 юли)
Свв. апостоли Сила, Силуан, Кресцент, Епенет и Андроник (30 юли)
Свв. апостоли Евод и Онисифор (7 септември)
Св. апостол Кодрат (21 септември)
Св. апостол Ананий (1 октомври)
Св. апостол и евангелист Лука (18 октомври)
Св. апостоли Тертий, Марк, Иуст и Артем (30 октомври)
Свв. апостоли Стахий, Амплий, Урбан (Урван), Наркис, Апелий и Аристовул, епископи (31 октомври)
Свв. апостоли Олимп, Родион, Сосипатър, Ераст, Кварт и Терций (10 ноември)
Св. апостол и дякон Филип (от Седемте дякони) (14 ноември)
Св. апостол Иаков, брат Господен (23 ноември) и други.
Седемдесетте апостоли имат общ събор, различен от този на дванадесетте. В православната църква той се чества на 4 януари.

Други по-известни апостоли
Св. Апостол Павел
Св. апостол Тит (25 август)
Св. апостол Марк, племенник на апостол Варнава (25 април)
Основен исторически източник на сведения за апостолската епоха са „Деянията на апостолите“, но историческата му точност е съмнителна, а и покритието му е частично, като се фокусира (особено от Деяния 15:36 нататък) върху проповедите на апостол Павел и завършва около 62 г. с поставянето му под домашен арест в Рим. Сведения за ранните вярвания се съдържат в Евангелията и новозаветните послания и са отразени в химни и разкази за Страстите Христови, празната гробница на Христос и Възкресението.[9]
 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Апостол

[Hulk]

От инфото в Уикипедия изглежда, че това прословуто правоверно християнство е на базата на 82 апостоли. Значи Нов Завет + апостолски събори. Вероятно и някакви други източници свързани с апостолите.

[skiahtro]

Апостолите преки свидетели са 12, единия се е обесил..

Последния жив апостол е Йоан в Ефесос. Умира до колкото помня около 90 година с.х. Той е бил последния авторитет като пряк свидетел. След смъртта на последния Апостол, възниква проблем.. Липсва авторитет, които да гарантира истинността на вярата и решава възникнали проблеми в тая връзка

Апостолските бащи - отци, са ученици на Апостолите, те създават църквата като гарант и авторитет, с цел запазване на Апостолическото християнство автентично, непроменено и след като вече се появяват много измамници, които се възползват от християнството.

Когато са са решавали, кои писания да влязат в Новия завет, критерия е бил да има връзка с Апостолите. Апостолите са оставили своите писания. Много писания не са влезнали в Евангелието, въпреки са се ползвали от християните и не са противоречали на апостолическото християнство, точно поради липса на връзка.

Редактирано Септември 15, 2022 от skiahtro

[Б. Киров]

Всички религии пасват добре на възгледите ми от тази гледна точка:

The main purpose of religion, I wrote in the Incerto, is not to affirm that there is a God, but to prevent humans from thinking they are Gods.

https://twitter.com/nntaleb

[laplandeca]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Всички религии пасват добре на възгледите ми от тази гледна точка:

The main purpose of religion, I wrote in the Incerto, is not to affirm that there is a God, but to prevent humans from thinking they are Gods.

 

 

https://twitter.com/nntaleb

 

 

 

Хмм, това е Главен проблем и Злина на религиите, принципно всички Носители на Разум , интелиг. форми  им е вградено, Код на Вселена да са Богове.Така се развива Материя.

[Б. Киров]

Комплексът на божественост /A god complex/ е непоклатима вяра, характеризираща се с постоянно преувеличени чувства за лични способности , привилегия или непогрешимост . Човек с божествен комплекс може да откаже да признае възможността за своята грешка или провал, дори пред лицето на неопровержими доказателства, неразрешими проблеми или трудни или невъзможни задачи. Човекът също е силно догматичен в своите възгледи, което означава, че човекът говори за личните си мнения, сякаш са безспорно правилни. Някой с божествен комплекс може да не зачита конвенциите и изискванията на обществото и може да поиска специално внимание или привилегии.

Комплексът на божественост не е клиничен термин, нито диагностицирано разстройство и не се появява в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства ( DSM ). Признатото диагностично наименование за поведението, свързано с комплекса на божественост, е нарцистично разстройство на личността (NPD). Комплексът на божественост може също да бъде свързан с мания или комплекс за превъзходство .

https://en.wikipedia.org/wiki/God_complex

[laplandeca]

Преди 12 минути, Б. Киров said:

Комплексът на божественост /A god complex/ е непоклатима вяра, характеризираща се с постоянно преувеличени чувства за лични способности , привилегия или непогрешимост . Човек с божествен комплекс може да откаже да признае възможността за своята грешка или провал, дори пред лицето на неопровержими доказателства, неразрешими проблеми или трудни или невъзможни задачи. Човекът също е силно догматичен в своите възгледи, което означава, че човекът говори за личните си мнения, сякаш са безспорно правилни. Някой с божествен комплекс може да не зачита конвенциите и изискванията на обществото и може да поиска специално внимание или привилегии.

Комплексът на божественост не е клиничен термин, нито диагностицирано разстройство и не се появява в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства ( DSM ). Признатото диагностично наименование за поведението, свързано с комплекса на божественост, е нарцистично разстройство на личността (NPD). Комплексът на божественост може също да бъде свързан с мания или комплекс за превъзходство .

https://en.wikipedia.org/wiki/God_complex

Мдаа, и това е също. Никой страничен наблюдател не би обявил Сигурността на Обществата и цялата човешка цивилизация за значима <цел>, по -скоро за генерална ценност. В Космос няма милост и прошка.......... за това са религии и богове, да дават<втори шанс> , надежда за продължение, ново начало....... но нещата са различни.Нека бъдем реалисти, инак смъртта е мъчителна и жалка!

[Hulk]

Не съм от вярващите и религиозните хора, и като цяло ми допадат религии отворени към атеизма и философията на идеализма. Не споделям и мнението, че атеизъм = материализъм. По мое мнение най-близко до горните условия се доближават религията на илюминатите и деизма.

Религията на илюминатите:

Отрича религиите на вярата, кармата и материализма. Дава и свобода за измисляне на собствена религия, което дава възможност за заменяне на илюминатската концепция "да станеш бог" с нещо по-смислено за атеисти, като например "просветление". Също и разбирането на бога на илюминатите - Абраксас, може да се замени с определено "просветлено" състояние на ума.

Деизъм:

В деизма има някакъв безличностен бог, който е сътворил света, без да се намесва в делата на хората. По моята логика, ако богът е  безличностен, не може да става въпрос за креационизъм и интелигентен дизайн, значи остава възможноста сътворението да е плод на еволюция и диалектика в смисъла на многобройни цикли на опит-грешка-обратна връзка, естествен подбор и т.н. еволюционни концепции. Тоест, бога може да се сведе до чисто космологическа необходимост. В деизма, както и при религията на илюминатите се залага на личния религиозен опит. Аз лично нямам интерес към подобен опит и нещата ги свеждам единствено до разказ. Разказ който може да се напасне към по-абстрактните философски обяснения по въпросите свързани със същноста на бога и антропоморфизма, което пък от своя страна има връзка и с въпроса за човешката душа и смъртта.

Към списъка мога да добавя и някои идеи от бразилския християнски спиритизъм проповядван от Павлина Николова.

Християнски спиритизъм:

Задгробният живот е представен под формата на астрални колонии. Има хуманизация (реални хора), душите не са оставени сами на себе си и могат да получат подкрепа в "отвъдното". Също заличаването на личноста при циклите на прераждането е представено, като собствено съзнателно решение.

Мога да добавя и някои от философските идеи на Рудолф Щайнер и Адам Вайсхаупт с уточнението, както и при християнския спиритизъм на Павлина Николова, че става въпрос не за цялостна философия, а за извадки и идеи, които може и да са извън цялостния контекст на даденото философско-религиозно учение. В случая - антропософията (Рудолф Щайнер) и орденът на баварските илюминати (Адам Вайсхаупт).

Рудолф Щайнер:

Смисълът на земното съществуване е формирането на самосъзнателния аз. Преодоляване на старото атавистично ясновиждане и съзнателна връзка с "духовния свят". Интересни са също и идеите за обективизиране на мисли, чувства и т.н. под формата на същества. Има и някаква вечна изначална ядка, която не е самият аз и предхожда съществуването. Допада ми, че при всичката фантасмагория, обективизация, същества и т.н. има някакъв център, който да противостои. В тази връзка може да се споменат автори като Филип К. Дик и Георг Хегел. Както и юнгианската психология. На мен лично ми допадат подобни четива в които има нещо което да противостои на типичната обърканост и бесмислици в творчеството на посочените автори. Хем има безсмислици, хем може да се намери някаква смислова или архетипна нишка, която да дава надежда, че не всичко е безнадежно. При юнгианската психология е нещо подобно. От една страна има хаоса на сънищата, от друга страна има психо-анализ, който в общи линии е с някаква насоченост, примерно процеса на индивидуация и архетипа на "цялостната личност".

Адам Вайсхаупт:

Въпреки, че е философ на Просвещението, може да се намери сходство с философиите на идеализма - Лайбниц, Хегел, Николай Кузански. Интересното при този философ е, че може да се направи връзка между смъртта и изменените състояния на съзнанието, и че има идея за по-висока цел отвъд фантасмагориите и безсмислиците споменати по-горе. 

Автори с по-неутрална и приемлива позиция в сравнение с религии, окултизъм, езотерика, мистицизъм, шаманизъм и прочие - Робърт Монро и Михаил Радуга.

Робърт Монро и Михаил Радуга:

Автори с опит с изменени състояния на съзнанието. В случая опит извън тялото (Робърт Монро) и осъзнато сънуване (Михаил Радуга). Интересни автори, защото може да се направят паралели и сравнения, без обвързване с вяра, карма, Христос, ритуали, молитви и прочие неща с които изобилстват различните религиозни вери, секти, учения и култове.