Отиди на
Форум "Наука"

Месояден хищник или тревопасен е по природа човекът, или епизод от научната дезинформация в новия свят


Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, bgman13 said:

Освен това има и още нещо. Доколко е сменил диетата си с месна? Със сигурност на някои места, хората са сменили диетата в малка степен или дори изобщо не са я били сменили. Това че има следи от лов на първобитния човек, не означава, че това е бил единствения доминиращ начин на първобитните хора. Китайците и до днес не са разбрали, че оризът служи само за гарнитура, а са една от главните цивилизации.

Човек яде това, което има. Има ориз - яде ориз. Има торти - яде торти. В исторически план има достатъчно социални групи, които са хапвали месо веднъж на високосна. Не защото е хубаво и здравословно, а защото е скъпо и забранено за лов. Обаче като ги вземат в армията, започва голямото плюскане. Защото гладна мечка хоро не играе :)

  • Потребител
Публикува (edited)

От биохимична гледна точка обаче има значение какво яде човека, ако иска да не се разболява. 

Примерно установено е, че яденето на храни богати на аминокиселините с разклонена верига може да доведе до диабет, и обратно яденето на храни бедни на тези аминокиселини води до значително подобряване на състоянието на диабетиците и до отслабване. 

По същия начин проучвания показват, че нискобелтъчно-високовъглехидратно хранене с белтъчини по-малко от 10% и въглехидрати съдържащи нишесте, е по-здравословно, и може да се използва вместо нискокалорийните диети. 

 

Когато човек яде месо хем процента на белтъчините е висок, хем се приемат големи количества от тези аминокиселини с разклонена верига.

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува

С две думи - човек може да живее много качествено като веган, обаче на практика е сложно и изисква висока хранителна култура. Най-добре е да се правят консултации с диетолог.

Иначе - риба, млечни продукти и много растителна храна. 

  • Потребител
Публикува
On 17.11.2021 г. at 4:44, Кухулин said:

Мозъкът на човека е продължил да расте (при това нелинейно), защото челюстите му се смаляват. Ако беше продължил да расте, без да се смалят челюстите, щеше да му падне главата.

Сега (т. е. последните десетки хиляди години) обемът на мозъка намалява, обаче и вътрешната структура се променя. Не съм сигурен, но ми се струва, че сензорните области намаляваха за сметка на предните полушария. Неандерталците имат по-голям мозък в по-голямо тяло, но най-вероятно са били доста по-глупави - с по-примитивен език, по-слаба социализация и т. н.

Дай да не запълваме пространството с излишни глупости! Мозъкът на човека сега е под два килограма. Нараснал е да речем с един (няма и толкова). И да добавиш още един за увеличеното тегло на черепа и кожата на главата, това прави два килограма увеличение. Това е нищо- мускулите на врата щяха да се увеличат и нямаше да му падне главата. Теглото на рогата на някои животни е много по-голямо. И говорим процентно спрямо теглото на тялото.

Челюстите са се смалили, защото не е имало нужда да бъдат силни.

 

Относно сензорните области- има животни с феноменални сензорни способности. Примерно акулата. Мозъкът й е малък. И обърни внимание - постоянно имам предвид, че мозъкът на едно нещо е малък, като процентен дял от теглото му, а не в абсолютно изражение!

Мозъкът на човека е голям. Мозъкът на човекоподобните маймуни е голям. Мозъкът на умните животни е голям. И колкото е по-висше/умно едно животно, толкова повече мозъкът му е по-голям. Като ги подредиш на схемата на еволюционната стълбица е така факт железен.

Неандерталецът ако е бил с по-голям мозък, като дял от теглото на тялото си, това означава едно единствено нещо- бил е по-умен от съвеременния човек.

  • Потребител
Публикува
On 17.11.2021 г. at 4:51, Кухулин said:
On 16.11.2021 г. at 22:39, bgman13 said:

Освен това има и още нещо. Доколко е сменил диетата си с месна? Със сигурност на някои места, хората са сменили диетата в малка степен или дори изобщо не са я били сменили. Това че има следи от лов на първобитния човек, не означава, че това е бил единствения доминиращ начин на първобитните хора. Китайците и до днес не са разбрали, че оризът служи само за гарнитура, а са една от главните цивилизации.

Човек яде това, което има. Има ориз - яде ориз. Има торти - яде торти. В исторически план има достатъчно социални групи, които са хапвали месо веднъж на високосна. Не защото е хубаво и здравословно, а защото е скъпо и забранено за лов. Обаче като ги вземат в армията, започва голямото плюскане. Защото гладна мечка хоро не играе

Човекът яде това което има - ясна е работата. Но има и още нещо- човекът, както бил забелязал още Аристотел, разсъждава върху нещата които вече ги има. Т.е. едно нещо ако го няма, човекът не разсъждава върху него. Съответно, фактите, по дискутирания въпрос ги има. Ние тях първо ги установяваме. И гледаме, да съпим солидно, върху солидните факти. А солидните факти са, че изобщо йерархическата система на  живата природа, базира на базовата фотосинтеза, както и на дейността на разни микроорганизми. Тия неща са най-голямата база на живота. Те усвояват слънчевата енергия. Едва след това, животните, като надстройка на тая система, използват за храна растенията. А пък надстройката на тая надстройка са хищниците. Това означава, че най-голяма маса имат растенията. Много по-малко са растителноядните животни. А пък, хищниците са много по-малко от растителноядните животни.

До тука, струва ми се, би трябвало, всичко да е напълно ясно (и без всякакво съмнение).

 

И от базата на тия факти (които ги има и други няма), ние казваме, че това което най-много го има за храна е растителната храна. Съответно и това, което човекът е ял, защото го има е в най-голяма степен растителната храна.

Съответно, а така също и тъй като, в предшестващото си еволюционно развитие, човекът много по-дълго време е адаптирал основно на растителна храна, това от което най-вече се е нуждаел за да продължи развитието му към по-големия мозък е била най-вече растителната храна. И нея я е имало - при това в най-голямо количество.

On 17.11.2021 г. at 4:51, Кухулин said:

В исторически план има достатъчно социални групи, които са хапвали месо веднъж на високосна. Не защото е хубаво и здравословно, а защото е скъпо и забранено за лов.

Е да - по онова време, не е имало хипермаркети, поради което тогава месото е било по-скъпо. Сега ако е по-евтино, това не е поради свободния пазар а е поради антипазарното субсидиране на производството на месо. Защото количеството месото винаги е по-малко от растителната храна, винаги иска повече енергия за произвеждането си от природата. Когато човекът произвежда храната на животните с които се храни, това означава и повече човешки труд вложен в месото. И единствено, вероятно само риболовът дава възможност за добив на месо с по-малко труд. Но пък се преексплоатира базовата природа, която и без друго свършва.

 

Така че, по въпроса за това, кое е по-скъпо, може би някак си ще стигнем до консенсус ( и той ще бъде в посока, че по-скъпото е животинската храна, а не растителната, както ти каза по-рано - сега започваш да се ориентираш по-добре).

А по въпроса за твърдението ти, че месото е здравословно - това си е чист предразсъдък. Но донякъде е малко по-отделен въпрос. Той е свързан с така зададената тема, защото това върху което човекът е адаптирал поради еволюцията има връзка и с това, кое е здравословно за него. Така че, първа точка от доказателството, че месото може и да не е много здравословно е именно горното изречение.

На следващо място, пак да повторя, че растителноядните животни по принцип развиват атеросклероза от животинската храна, докато хищниците не го правят.

А убиец номер едно при човека е именно атеросклерозата. Инфарктите и инсултите са почти непознати в държавите в които хората малко ядат, предимно растителна храна и повече се движат. Поне доскоро, такава държава е била и Китай. Където даже и увеличената простата при мъжете е почти непознато явление. Втората причина за смъртност са разните му там раци, които също се срещат много повече, където се яде месо, а не където не се яде.

 

Може да се приеме, че в минимални количества месото или животинските храни са нужни. Като понятието за "малко", може да варира, в зависимост и от дейността на човека. И във всеки случай е много по-малко от колкото съвременния човек може да си представи. Обикновено се твърди, че човекът който не яде животинска храна има недостиг на витамин В 12. Само че аз имам информация, че ако престане да употребява хляб приготвен от мая (дрожди), бактериите в червата на човека си го произвеждат. И т.н.

 

Изобщо и по въпроса, дали е полезно или вредно, има начин да стъпим на железните факти, а не на предразсъдъци и нежелание да се разделим със съмнителни удоволствия, които обаче водят до болест - т.е. май не е удоволствие да си болен.

Поради това, предлагам да храним разума си с това което го има, а не с това което го няма.

  • Потребител
Публикува
Преди 7 минути, bgman13 said:

Но донякъде е малко по-отделен въпрос. Той е свързан с така зададената тема, защото това върху което човекът е адаптирал поради еволюцията има връзка и с това, кое е здравословно за него. Така че, първа точка от доказателството, че месото може и да не е много здравословно е именно горното изречение.

Еми човек трябва да се замисли кое точно е здравословно. Най-добре е да използва опита от миналото. В миналото умните хора видели, че ако човек яде много мръвка и сирене се разболява. Затова са се събрали и от църквата са измислили постите. По християнския календар постите без месо, млечни храни и яйца са 4 по-дълги преди главните празници и всяка седмица по 2 дена - сряда и петък, като в някои дни се разрешава риба или олио. Така за годината постните дни трябва да са от 175 до 195. Ако човек не го прави и блажи постоянно, се разболява, надебелява и умира рано. Така е било в миналото. Опита е наложил подобна схема. 

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, Кухулин said:

С две думи - човек може да живее много качествено като веган, обаче на практика е сложно и изисква висока хранителна култура. Най-добре е да се правят консултации с диетолог.

Иначе - риба, млечни продукти и много растителна храна. 

Е общо взето е добро мнението на тая. Но не казва доколко да се яде и животинска храна. А може повече или по-малко. Като говори за усвояването на белтъците от растителната храна, че било по-ниско - но при какво физиологично състояние на организма? Щото ако си гладувал повече, организмът усвоява повече. Има значение, дали организмът ти е адаптирал, т.е. от дълго време е бил на такава диета. Историческата адаптация на вида а важна, но е важна и индивидуалната.

Децата не били могли да се развият само на растителна храна - ми растителноядните животни се развиват само на трева. Човешките деца използват разнообразна храна, включително висококалорична. Не казвам че е добре, да изключват напълно животинската. Но логиката на тая не е баш верна.

 

И твърдението, че не се усвоява калции от растителната храна, не ми изглежда като да е вярно. Вземи която и да е растителна храна, всяко едно растение - изгори го. Това което остава се казва пепел. Какво има в него. Най-вече калциев и магнезиев карбонат. На второ място калиев карбонат. В тревистите растения, калият може да преобладава. Но калции има много.

Понеже съм чел препоръки, при това научни, за диетата на коня. И в тях се казва, че конят не се нуждае от добавка на калции в храната си. Но му се отразява много добре, добавка на моркови. А също и на покълнало жито. Но конят пасе само трева. Добре е и малко зърно. От маята в хляба съм чул, че му става зле.

 

А и ти преувеличаваш под знаменатела 'общо взето'. Не е сложно, да ядеш общо взето разнообразна растителна храна, с добвка на минимално количество животинска.

 

И логиката, за това колко от незаменимите аминокиселини са нужни на човека. Като първо, все още не съм сигурен, че организма на човека не може да си синтезира в някаква степен тези аминокиселини. Ако преобладаващо растителноядните животни могат (не зная дали могат), значи може би и човекът може.

Но не това е най-важното. Ако приемем, че човек не може да ги синтезира тези осем аминокиселини (преди време не бяха ли девет или десет - дали не се развива науката в посоката която аз си мисля, че е верната); та ако приемем, че не може да синтезира осемте аминокиселини, защо трябва да смятаме, че нужното количество от тях в храната на човека е такова а не още по-малко?

 

Значи солта в човешкия организъм се губи с потенето. Но за хиляди години, човекът не е добавял сол в храната си. И организмът му е адаптиран на изключително малко сол. Солта се губи с потта при съвременния човек - но само когато е много в кръвта. Когато намалее до критичните (всъщност това са нормалните) стойности, с потта сол не се отделя.

 

Защо да не си помилислим, като най-възможен вариант, че когато има дефицит в храната на въпросните осем незаменими аминокиселини, тогава организмът не ги разгражда и използва другите резерви, вкл. като разгражда останалите аминокиселини. А точно тия незаменимите, може би си ги пази.

 

В разсъждението на тая, накрая се наби в очите ми, че греши със сигурност за усвояването на растителния белтък в сравнение с усвояването на животинския. Деебелите хора нямат нужда от храна, те трябва да гладуват. И организмът им, не усвоява храната, щото няма нужда от нея. Защо не каже за резултатите от усвояване на белтъците от растителна храна, след гладуване.

А ако става въпрос за хора, които дълго време са адаптирали на растителна храна, и са правели и гладувания?

 

Имам информацията, че след многодневно гладуване, концентрацията на белтъци в човешкия оргаизъм даже се повишава. А нали точно това е и целта - да ги стигнеме насекомите (не дебелите американци).

  • Потребител
Публикува
Преди 16 часа, bgman13 said:

сега започваш да се ориентираш по-добре

Благодаря ти, помагаш ми да прогресирам в тази сложна област :) 

Преди 15 часа, makebulgar said:

Еми човек трябва да се замисли кое точно е здравословно. Най-добре е да използва опита от миналото.

Това звучи странно. Най-добре е да се използва медицински опит, при това анализиран от медици.

  • Потребител
Публикува
Преди 16 часа, makebulgar said:

Еми човек трябва да се замисли кое точно е здравословно. Най-добре е да използва опита от миналото. В миналото умните хора видели, че ако човек яде много мръвка и сирене се разболява. Затова са се събрали и от църквата са измислили постите. По християнския календар постите без месо, млечни храни и яйца са 4 по-дълги преди главните празници и всяка седмица по 2 дена - сряда и петък, като в някои дни се разрешава риба или олио. Така за годината постните дни трябва да са от 175 до 195. Ако човек не го прави и блажи постоянно, се разболява, надебелява и умира рано. Така е било в миналото. Опита е наложил подобна схема. 

Тези обобщения ми се струват безсмислени. Има хора, които само след седмица постене започват да се чувстват зле - отпадналост, депресивни състояния и т.н. Но за други хора животинските продукти са лесно заменими с растителни, а има и индивиди, които дори изпитват естествено/органическо/ отвращение от гледката на някоя пържола, която пък е обект на "копнежи":smile: за други...

Накратко:

Не е стигнал далече никой, който е тръгнал срещу природата си.

 

  • Потребител
Публикува
Преди 4 часа, Кухулин said:

Това звучи странно. Най-добре е да се използва медицински опит, при това анализиран от медици.

Всъщност медицината и научните изследвания показват, че трябва да се пости по-често. Примерно според едни изследвания ограничаването на приема на аминокиселините с разклонена верига води до подобряване на метаболизма, диабета и до отслабване. А с пържолите ги ядеш по много. 

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, Шпага said:

Тези обобщения ми се струват безсмислени. Има хора, които само след седмица постене започват да се чувстват зле - отпадналост, депресивни състояния и т.н. Но за други хора животинските продукти са лесно заменими с растителни, а има и индивиди, които дори изпитват естествено/органическо/ отвращение от гледката на някоя пържола, която пък е обект на "копнежи":smile: за други...

Накратко:

Не е стигнал далече никой, който е тръгнал срещу природата си.

 

 

Тези които се чувстват зле от седмица пост вероятно са на седмица глад. Пост и глад са две различни неща. Гладуваш и се чувстваш много зле след като ти се изчерпят бързите енергийни резерви. При поста се храниш обилно без да гладуваш, но с растителна храна богата на витамини и минерали. Няма как да се чувстваш зле. 

А това, че някои не харесват пържоли и ги отбягват само в очите на копнеещия за пържоли изглежда като отвращение. Реално не е отвращение, а е безразличие. Човек който се е отказал от някоя храна, като влезе в супермаркета на рафтовете, на който са наредени и пържоли, луканки, сланина и кайма, не влиза в стая на ужасите, а влиза в същия супермаркет в който влиза всеки друг. Просто за него на рафтовете с местни продукти все едно няма нищо за ядене, или все едно на рафтовете има камъни, към които е безразличен по отношение на храненето. Същото е и като спреш да пиеш безалкохолни ипкато спреш да ядеш храни подсладени със захар... След определен период от време започваш да подминаваш рафтовете с бонбони, вафли, коли, шоколад и сладолед като рафтове с цимент, вар и пясък, тъй като не ги ядеш и може и да си забравил вече вкуса им. 

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, makebulgar said:

Всъщност медицината и научните изследвания показват, че трябва да се пости по-често. Примерно според едни изследвания ограничаването на приема на аминокиселините с разклонена верига води до подобряване на метаболизма, диабета и до отслабване. А с пържолите ги ядеш по много. 

Така е. Огромна част от хората се хранят нездравословно, включително и с прекалено много пържоли. 

  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, Шпага said:

Тези обобщения ми се струват безсмислени. Има хора, които само след седмица постене започват да се чувстват зле - отпадналост, депресивни състояния и т.н. Но за други хора животинските продукти са лесно заменими с растителни, а има и индивиди, които дори изпитват естествено/органическо/ отвращение от гледката на някоя пържола, която пък е обект на "копнежи":smile: за други...

Накратко:

Не е стигнал далече никой, който е тръгнал срещу природата си.

Значи, пак да повторим (че оставам нечут въпреки повторенията), че инсултите и инфарктите са убиец номер едно за цялото човечество - т.е. за неговата природа. А пък тези неща, тези болести се дължат със сигурност, на храненето с месо, в комбинация с обездвижаване (за цигарите и алкохола не говориме сега - те влошават още повече полЖението).

 

По въпроса, за това как хората се чувстват като си сменят режима с който са свикнали - ми питай ги наркоманите как се чувстват, като спрат дозите. Това нищо не доказва. Ако на тия хора, всичко със сензорите им беше наред, те щяха да знаят, кога вървят срещу собствената си природа.

Човек е така устроен, че ако не полага усилия, организмът му става все по-слаб. И деградира всичко - здраве, тяло, ум. Също и сензорите, здравите инстинкти. Здравето според йогите по същество е усет за хармония и издръжливост при извънредни ситуации. А болестта е обратното на това. И ако си болен, значи си загубил усета си за това какво трябва да правиш и кое ти харесва. За да почне да полага усилия, е нужно човек да си състави режим, при който постепенно да повишава трудността.

 

Тука в клипчето, имаше едни интересни моменти. Диетоложката казваше, че тия които ядат само растителна храна (тя ги нарече също вегани), били фанатици. Но какво означава фанатици? Всъщност, в системата йога има един принцип, който се нарича Тапас. Това означава - твърдост, аскетизъм. Без такова качество нищо на тоя свят не става. Еми аз не съм казвал, че е лесно, да си наложиш диета, да я комбинираш и с физически упражнения (редовни, а не само когато ти е кеф). Децата например искат да играят, но защо те искат да играят. Правени са проучвания и е установено, че дебелите деца, по време на игра, тичат по-малко. Ми те не искат да играят. Защото децата на възрастните хора и животни искат да играят, приятно им е, защото родителите много са се мъчили. А те са се мъчили, защото условият, животът изисква от тях да полагат усилия. Ако поколения наред не изискваше от тях живота да полагат усилия, организмите им биха деградирали и отслабнали. А децата им нямаше да имат желание да се движат - да играят. Т.е. нямаше да им е приятно.

 

По кой начин ще постигнеш най-трудното възможно, ако не си фанатик? Какво означава да си фанатик? Това означава, че си елиминирал програмите в харда си (мозъка), които работят срещу програмата за постигане на целта. Това е колебание. Ако се колебаеш, няма да постигнеш максималното. Трябва да си като птиците, които тръгват да летят на юг с максимална решителност. Те нямат алтернатива в ума си. Трябва да си като сьомгата, която тръгва срещу течението, за да умре там където се е родила. Е то това е живота - чиста сила. Кво казва Джек Лондон "Аз съм като стрелката на компаса". Другото е калпава работа, ше продължиш все така да заслабваш, ако си зомбиран от идеологията, че трябва да правиш, само квото ти е приятно. Накрая нищо няма да ти е приятно.

Алгоритъма на цялата тая работа, е първо да мислиш, като стъпиш в голяма степен на древния опит. Щото древния опит е голяма работа. Древният опит - това е именно науката.

След това, т.е. след като си решил, че нещо трябва да бъде направено, трябва да го следваш - ама фанатично да го следваш.

Е -трябва и постепенно да навлезеш в тоя фанатизъм. Никой не е казал, че трябва рязко и изведнъж. И даже се подчертава, че трябва постепенно. Щото рязко и изведнъж, може да умреш, ако спреш и наркотиците и алкохола - евентуално от мъка, от депресията, която както казваш е силна, щото мозъкът е болен.

 

Да се върнем сега на диетоложката в клипчето. Тя нарича крайните вегетарианци (веганите), които ядат само растителна храна фанатици. Т.е. това са хората, които проявяват най-върховната степен на твърдост. Хората със силна воля. Да речем, че е възможно да се тълкува фанатици, като тъждествено на силно волеви. Но не е ясно за всички и някои, мекушави хорица, възпитани в принципа на днешната идеология, че трябва да се прави само това което ти е приятно, ще си мислят други глупави неща за въпросните хора.

 

Но по-натам става в клипчето още по-интересно. Водещият я връща на хората които ядат само растителна храна цял живот и за които въпросната диетоложка, казва че са психично болни, дали те живеят много - повече ли живеят от тия които се хранят оптимално според диетоложката или по-малко? И тя казва, че някои живеят даже и повече.

Парадоксално е - от една страна, тя уж вади доказателства, че това е вреден за здравето начин на хранене; но от друга - тия живеят даже повече.

 

След това, тя дава за пример фините, които са високи силни, но яли до скоро само месо без растителни храни. И мъжете умирали по на петдесет и няколко години. После сменили диетата, започнали да ядат повече плодове и започнали да живеят повече.

 

И сега питаме: По ли им е било приятно да живеят на фините, когато са яли само месо и са остарявали по-бързо?

 

Е, всъщност, то да остаряваш по-бавно, означава да умираш по-бавно. Бавното умиране е най-гадно.

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, makebulgar said:
Преди 7 часа, Кухулин said:

Това звучи странно. Най-добре е да се използва медицински опит, при това анализиран от медици.

Всъщност медицината и научните изследвания показват, че трябва да се пости по-често. Примерно според едни изследвания ограничаването на приема на аминокиселините с разклонена верига води до подобряване на метаболизма, диабета и до отслабване. А с пържолите ги ядеш по много. 

А всъщност, тя медицината по някое време може да открие и топлата вода. Венцеслав Евтомов казва, че съвременната медицина, в сравнение с йога е едно бебе. Не знам, що си е повярвало това бебе, чак толкова - вероятно щото именно е бебе и си мисли, че може да открие на баба и на дедо, че бонбонът е сладък, а хапчето горчи.

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, makebulgar said:

Тези които се чувстват зле от седмица пост вероятно са на седмица глад. Пост и глад са две различни неща. Гладуваш и се чувстваш много зле след като ти се изчерпят бързите енергийни резерви. При поста се храниш обилно без да гладуваш, но с растителна храна богата на витамини и минерали. Няма как да се чувстваш зле. 

Аз пак ще акцентирам на следната моя представа за това как стоят нещата.

За да ти е приятно едно леко упражнение, трябва да си тренирал и да продължаваш от време на време да тренираш и тежи упражнения. Т.е. в случая, ако си гладувал седмица, и това е бил горе доле таванът на тренинга и волята ти (ако си зле здравословно и си много дебел, от една седмица глад, може да се натровиш от отровите, които ще се отделят в организма ти); та ако си гладувал седмица, след това ти е приятно да гладуваш по един ден. Но трябва от време на време да продължиш да си гладуваш и по седмица.

 

И дори нещо повече - трябва от време на време да опитваш постепенно да увеличаваш и по повече от седмица.

 

Постепенно, като ползваш тоя принцип, ще ти стане приятно да извършваш максимално трудното, по конкретния начин, или с други думи, това е един физиологичен акробатизъм.

 

По същия принцип може да правиш най-различни други неща, за които си сигурен обаче, че са и полезни. Примерно йогите тренират забавяне на дишането по определена схема/ритъм на вдишване, задържане, издишване, задържане.

Друг вариант на тоя принцип е примерно маратонското бягане, като може обаче да се приложи и за маратонско плуване, гребане, кръгови тренировки и още много други форми на маратонско движение - препоръчвам също и обръщане с прав лопата, със задължително навеждане при всяко обръщане, а от време на време разбиване на буците, последователно с лява и дясна ръка.

 

Та, да дам пример с Артур Лидиърд, за когото разказва Харт Гилмор в книжката си БЯГАЙТЕ ЗА ЗДРАВЕ. Бягайте за здраве отразява опита на Лидиърд, който се състои в това да се бяга бавно за удоволствие. Т.нар. джогинг. И Лидиърд разказва, как режимът му бил да бяга всеки ден за удоволствие. Но той всъщност се самозадължил да бяга всеки ден за удоволствие. А от време на време, тоест веднъж седмично, той бягал на максимални разстояния, в някои случаи и с максимална скорост на която бил способен за максималното разстояние. Нещо обаче, към което преминал постепенно. И след това разказва, че след като развил максималната си физическа форма чрез бягането по тоя начин, след подобни дълги и изтощителни пробези се чувствал във върхована форма в продължение на седмица или десет дена. Много пъти му се е случвало в горещ летен ден да тича по цял ден, като в някои случаи достигал до колапс. Но ефектът от това максимално трудно бягане бил в следващите дни - бавното бягане на по-къси дистанции му било по-приятно.

 

Той разправя, че в резултат на това, започнал да изпитва по-голямо удоволствие от всичко - от яденето, почивката и дори ежедневната работа.

Разправя, за Питър Снел, че след като направил световен рекорд, го били видели да подстригва тревни  площи - човекът изпитвал удоволствие от това да работи.

 

Та с една дума, да повторя - за да се чувстваш добре, трябва да правиш така, че от време на време да се чувстваш зле. Даже максимално зле. Аз казвам, че яката тренировка е неуспешен опит за самоубийство. Много е важно да е неуспешен - дори повече от "опит". Но там си някъде, на границата на живота и смъртта. И същевременно ставаш мазохист. Ама истински, изпитваш удоволствие от подобни приключения.

По тоя начин ти бръвкваш много надълбоко в клетките, където се разграждат всички възможни резерви. И точно тогава работят т.нар. лизозоми, които разграждат самите клетки. Но първо разграждат болните клетъчни структури. Това нещо го предават и по биология - науката всъщност е понапреднала доста в откриването на топлата вода.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 55 минути, bgman13 said:

Та, да дам пример с Артур Лидиърд, за когото разказва Харт Гилмор в книжката си БЯГАЙТЕ ЗА ЗДРАВЕ. Бягайте за здраве отразява опита на Лидиърд, който се състои в това да се бяга бавно за удоволствие. Т.нар. джогинг. И Лидиърд разказва, как режимът му бил да бяга всеки ден за удоволствие. Но той всъщност се самозадължил да бяга всеки ден за удоволствие. А от време на време, тоест веднъж седмично, той бягал на максимални разстояния, в някои случаи и с максимална скорост на която бил способен за максималното разстояние. Нещо обаче, към което преминал постепенно. И след това разказва, че след като развил максималната си физическа форма чрез бягането по тоя начин, след подобни дълги и изтощителни пробези се чувствал във върхована форма в продължение на седмица или десет дена. Много пъти му се е случвало в горещ летен ден да тича по цял ден, като в някои случаи достигал до колапс. Но ефектът от това максимално трудно бягане бил в следващите дни - бавното бягане на по-къси дистанции му било по-приятно.

 

Значи човека със сигурност се е чувствал добре. Всеки който е бягал знае как е след дълго и интензивно бягане. 

Иначе аз мога да дам личнен пример от настоящия момент. От 2 месеца съм почти изцяло само на плодове, зеленчуци и ядки. Като от време на време ядките не са сурови, а печени. Режима може да се нарече вегански, при който повечето дни са суровоядство. Режима не е гладуване, тъй като средно калориите на ден са над 2000, като някои дни са под 1000, а други са над 4000. Физическата активност е средно по 1 час на ден някакъв спорт. Някои дни са по 2-3 часа спорт, а други са без тренировки. Тренировките понякога са доста интензивни, като примерно 25-30 км за час интензивно колездене. Извън това имам и по цял ден работа с доста движение, като за още по-висока активност не използвам асансьори, а само стълби, с което на ден правя 150-200 м денивелация нагоре и още толкова надолу.

Резултатите след 2 месеца са значително подобряване на физическата форма, 12 свалени килограма, кръвно свалено от 130/77 до 110/65, пулс спаднал от 70 на 52. В момента стълбите ги качвам почти винаги през едно, а вчера в планината направих деневелация нагоре 700 м за 1 час. 

И всичко това е без никакъв фанатизъм, крайности, глад и прочее, и разбира се без 8 часа постоянно ядене на плод и зеленчук. 

 

Редактирано от makebulgar
  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Кухулин said:

Добре е да го мериш сутрин, щом се събудиш. 

Сутрин е най-нисък.

 

 

Преди 1 час, makebulgar said:

От 2 месеца съм почти изцяло само на плодове, зеленчуци и ядки. Като от време на време ядките не са сурови, а печени. Режима може да се нарече вегански, при който повечето дни са суровоядство. Режима не е гладуване, тъй като средно калориите на ден са над 2000, като някои дни са под 1000, а други са над 4000.

Добре е така. Може да включиш за секи случай примерно веднъж месечно, минимално животинска храна. С цел също така, да не се откажеш.

Препоръчвам ти книжката на Агаджанян и Катков РЕЗЕРВИ НА НАШИЯ ОРГАНИЗЪМ. Там има конкретен режим на конкретен човек. По интернет я намирам само на руски. На български, ще трябва да си я купиш. Ето я на руски:

https://bookscafe.net/book/agadzhanyan_n-rezervy_nashego_organizma-187436.html

 

 

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Кухулин said:

Не е зле. Само този пулс е малко съмнителен. Кога го мериш?

До някъде и на мене ми се вижда съмнителен. Не щото е невъзможно - най-добрите бегачи и колоездачи имат пулс даже под трийсе удара в минута. По принцип обаче, за да имаш нисък пулс требват май повечеко тренировки. А около обед, особено, ако само малко си походил, и вече се вдига доста повече. Във всеки случай обаче, има значение и наследствеността. Примерно, конете не спират да тренират, обаче арабските коне имат огромни сърца в сравнение с останалите, щото са си такива генетично.

  • Потребител
Публикува (edited)

Всеки ден около 400 гр месо (след готвене е грамажа, сурово е около 700 гр) + 1,5 литра мляко (прясно и кисело общо) + 300 гр обезмаслена извара + плодове + малко свободни калории (баница, лозови сърми и т.н). В резултат сутрин кръвното е 70/110, пулс 55-60 и 6 плочки на корема.

Обаче режима на движение/тренировки е най-важен: 1,5 часа разходка на ден + около 30 минути общо преси, планкове и т.н (в няколко серии) + през ден по около 45-55 минути във фитнеса (но интензивна, силова тренировка без почивки и лигавщини, след нея трябва да си напълно изтощен) + 30 минути концентрирани тренировки за корем през ден (когато няма фитнес).

ИЗВОД: Месото и плодовете са важни, но истината е в движението. Проблема на българите е масовото обездвижване - от там бирените шкембета, целулитните кълки, диабетите и т.н.   

Редактирано от Dobri_I
  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, Dobri_I said:

45-55 минути във фитнеса (но интензивна, силова тренировка без почивки и лигавщини, след нея трябва да си напълно изтощен)

Кажи колко кила си и колко кила сваляш за това време и ще ти кажа, къде си? (не става въпрос, да се изпикаеш или нещо подобно между двата кантара)

 

Преди 2 часа, Dobri_I said:

В резултат сутрин кръвното е 70/110, пулс 55-60

Е те тва вече е показател - много си зле. Ако става въпрос за интензивни ежедневни тренировки (след които трябва да си напълно изтощен), добрата форма, предполага пулс поне под 50.

 

Преди 2 часа, Dobri_I said:

ИЗВОД: Месото и плодовете са важни, но истината е в движението.

Истината е, че ако не ядеш и тренираш е по-трудно отколкото ако ядеш и тренираш. Има вариант да не ядеш и да не пиеш.

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, Dobri_I said:

планкове

Мислех да питам, кво е тва планкове, ама се сетих, че може да погледна в гугъла. Тия упражнения са почти йогийски. Има подобни, а вероятно, даже и са. Защото в йога има описани осем милиона асани (пози на тялото). Фактически всички възможни пози са описани. И следователно са описани и въпросните планкове. Обаче аз не ги знам, разбира се всичките осем милиона.

Между другото, пулсът зависи и от възрастта. А така също и от пола. Жените имат малко по-бърз пулс от мъжете, а децата малко по-бърз пулс от възрастните, като това важи както за пулса в покой, така и за максималния възможен пулс по време на натоварване.

  • Потребител
Публикува

Кантара е бошлаф работа и се меря много рядко - веднъж на 3-4 месеца. Около 80 кг (сутрин) на 1,82 височина. Шивашкия метър е далеч по-точен за определяне отслабването/заякването/надебеляването. Нямам идея дали свалям нещо във фитнеса - потя се доста, но и постоянно пия вода. Там ми е важно да си поддържам силата.

Под интензивни тренировки нямам предвид кардио, а блъскане с малки почивки и хубави тежести. Умората идва от мускулите, дишането е нормално, а пулса леко ускорен. Има и луди които правят тренировки с цел отслабване - много повторения, малка тежест, никакви почивки. Да, наистина горят много повече калории, но няма полза за силата (дори губят сила), а и пулса им бая се ускорява и едва дишат. Основно жени тренират така. Аз като видя, че се оформят сланинки просто увеличавам разходките с 30-40 минути и свалям храната с 500 ккал. Така горя около 500 гр сланинка на седмица (за 1-2 седмици и пак съм на теракот). Катеренето на баири е още по ефективно, но там храната не се намаля (изкачването гори адски много).

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!