Месояден хищник или тревопасен е по природа човекът, или епизод от научната дезинформация в новия свят

[kirasirrav]

Покрай темата се разрових точно за диетите на северните народи - https://www.yaplakal.com/forum2/topic1892420.html 

Това е един линк с разни ,,рецепти" на руски е и не е за хора със слаби стомаси. Та накратко - разните ескимоси, ненци, чукчи и подобни (вкл. гренландци и северни индианци ) са доста приспособени да ядат не само големи кол-ва месо, но и могат безпроблемно да го употребяват сурово, гниещо и т.н. в повечето рецепти на техни специалитети общо взето убитото животно без никакви подправки се заравя в земята или се слага под вода и там си гние/ферментира поне 6 мес. и го вадят после и го ядат така без готвене. Подробностите са много но материала е на руски / много от форумците там дават още инфо ).

И се правят изводи, че трупните отрови които са смъртоносни за повечето хора (има такива ,,щастливци " пробвали тези ,,манджи" и починали набързо или са били с тежки натравяния ), не влияят почти никак на хората от гореспоменатите народи.

А оттук засега не може да се определи как е било положението изначално, човекът се е приспособил и еволюирал (и в храненето също ), но тези почти изключително месни диети, не са се отразили особено в цивилизационно и културно отношение.

[kirasirrav]

Ако на някой му се стори интересно още един линк със северни  ,,рецепти" - https://sevprostor.ru/poleznoe-in.../sever/817-eda

[skiahtro]

Преди 23 часа, makebulgar said:

Растителнояден е човека, но яде и месо за доставка на енергия, когато му липсва. И това растителноядство е на биохимическо ниво. Няма витамини, минерали и хранителни вещества, които съществуват в месото, които човека да не може да си осигури от растителната храна или съответно от слънцето за витамин Д или земята за витамин Б12. Но пък има витамини като витамин С, които можем да си набавяме само от растенията. Биохимията ни изисква храна богата на влакна (фибри), които способсват перисталтиката, използват се от бактериите в червата, и най-вече забавят усвояването на някои вещества. А в месото няма влакна. Влакната са в плодовете и растенията - пектин, целулоза, и други. Те не се разграждат и не можем да ги използваме за хранителен източник, но е доказано, че регулират храносмилането и усвояването, и в тях се съдържат много от витамините и минералите. Махаме ги от храната и храната обеднява. И след това се разболяваме от холестерол, диабет, шкембе, сърцетуп, задух, мързел, лакомия и други..., които всички произлизат от биохимичната бедна каша, която сме създали. 

Месото е било спасителен остров при енергийния дефицит, но то си върви с поредица неприятни последици. Ако го ядем сурово проблемите ще са по-малко, но печено в него се оформят и преобразуват много от хранителните вешества и стават нехранителни и вредни. Ароматите и солите, които се получават са само част от тези преобразувания.

А с трвата е вярно, че трудно можем да се наядем, тъй като хората са еволюирали като вид, който яде не точно растенията, а по-скоро техните калорични семена и плодове. Не ядем тревата, но ядем семената на много видове треви и растения, които са богати на въглехидрати и мазнини, тоест на енергия. Така е било, така ще бъде и в бъдеще. Житото е трева, овеса е трева, царевицата е трева, ориза е трева... тоест и хляба е трева.

Месото е допълнение, което сме добавили от нужда, и което можем да махнем по всяко време. Месото не е развило мозъка на човека, тъй като при такава логика следва да очакваме, че и слона яде мръвки, за да захранва огромния си мозък.. Това е грешно. Мозъка е пораснал заради социалното общуване, както е и при слоновете, делфините и други животни с големи мозъци. Тоест мозъка е пораснал заради войните, политиката, училището и книгите, а не заради храната.

Ти виждал ли си снимки на ония негърчета с подутите кореми в Сомалия? Знаеш ли защо се получава така?

[gmladenov]

https://ru.wikipedia.org/wiki/Квашиоркор

[makebulgar]

Преди 25 минути, skiahtro said:

Знаеш ли защо се получава така?

получава се заради беднотия и пренаселеност, не заради друго. дай им на тия деца много хляб и ядки и ще се оправят.

[nik1]

Преди 19 минути, gmladenov said:

https://ru.wikipedia.org/wiki/Квашиоркор

В регионах с умеренным климатом, где расположено подавляющее большинство лечебных учреждений и биолабораторий, нарушение питания чаще рассматривается как синоним нехватки витаминов, а не белков. Это неудивительно, ведь основной элемент диеты в умеренных поясах — зерно, богатое белком, но лишённое некоторых витаминов.

 

[самотния вълк]

On 12.08.2021 г. at 18:27, makebulgar said:

Житото е трева, овеса е трева, царевицата е трева, ориза е трева... тоест и хляба е трева.

От кога имаме култивирано земеделие

[makebulgar]

Преди 5 минути, самотния вълк said:

От кога имаме култивирано земеделие

Ами то преди да ги култивират просто са ги събирали в див вид и са ги яли. Дори в днешно време човек ако е гладен и знае кои треви стават за ядене, може да излезе и да си напълни за половин час една торба със семена от треви, и да се нахрани. Тия диви семена не са бабанки като семената на житото и царевицата, но пак стават.

Даже в този див вид несмлени семената са най-полезни, тъй като бавно им се освобождава нишестето заради влакната, и не се разболяваш от диабет, затлъстяване и сърцетуп.

Редактирано Август 13, 2021 от makebulgar

[самотния вълк]

Преди 23 минути, makebulgar said:

Ами то преди да ги култивират просто са ги събирали в див вид и са ги яли. Дори в днешно време човек ако е гладен и знае кои треви стават за ядене, може да излезе и да си напълни за половин час една торба със семена от треви, и да се нахрани. Тия диви семена не са бабанки като семената на житото и царевицата, но пак стават.

Даже в този див вид несмлени семената са най-полезни, тъй като бавно им се освобождава нишестето заради влакната, и не се разболяваш от диабет, затлъстяване и сърцетуп.

Култивирани или не, човек не може да преработва зърно. Опитай се да изядеш варена царевица и после виж какво ще изкараш. Цели, несмлени зърна. 

[skiahtro]

Преди 4 часа, makebulgar said:

получава се заради беднотия и пренаселеност, не заради друго. дай им на тия деца много хляб и ядки и ще се оправят.

Напротив, напротив... За мастна дистрофия на черния дроб чувал ли си?

[makebulgar]

Преди 46 минути, skiahtro said:

Напротив, напротив... За мастна дистрофия на черния дроб чувал ли си?

Е и? Съвсем друга болест е и няма нищо общо с месото, белтъчините и хляба.

[tantin]

Нямам намерение да се включвам в тази тема, нямам време да я следя. Само да споделя следното видео:

https://www.youtube.com/watch?v=K4DNpMAf3aI&t=8s

Там се говори точно за фермерите от Анатолия и как "безместния"  или постен начин на хранене променя генетиката и много черти на фермерите.   Ако имате време погледнете, Видеото е дълго, но  главният участник е много известен изследовател и дава интересна информация.

[Atom]

Преди 12 часа, makebulgar said:

Ами то преди да ги култивират просто са ги събирали в див вид и са ги яли. Дори в днешно време човек ако е гладен и знае кои треви стават за ядене, може да излезе и да си напълни за половин час една торба със семена от треви, и да се нахрани. Тия диви семена не са бабанки като семената на житото и царевицата, но пак стават.

Храносмилателната система на човека не може да усвоява по-голямата част от растителността в суров вид. Житни, бобови, както и голяма част от ядливите кореноплоди, листа, треви  и т.н. могат да се усвояват само след допълнителна обработка.  

 

 

[makebulgar]

Преди 50 минути, Atom said:

Храносмилателната система на човека не може да усвоява по-голямата част от растителността в суров вид. Житни, бобови, както и голяма част от ядливите кореноплоди, листа, треви  и т.н. могат да се усвояват само след допълнителна обработка.  

 

 

Същото е и със суровото месо, рибата, мършата и патогените и паразитите в тях - трябва да ги готви и преработва, иначе са опасни. Но човека няма проблем да яде сурови плодове, много от ядките и семената, много от растенията, без да е нужно да ги готви. Явно това му е естествената храна по начало.  

А за житото, боба и царевицата не съм много наясно дали е възможно да се ядат сурови. Ако са ти здрави зъбите да си ги сдъвчеш вероятно няма да е проблем да ги ядеш. Примера с царевицата която излиза несмляна вероятно е много неточен, тъй като говорим за приемане на царевица заедно с всякаква друга храна. Ако е само царевица без преяждане и тъпчене сигурно ще се разгради. С млечната и мека царевица, а и с млечното жито проблеми нямаме никакви. 

[kirasirrav]

Преди 4 часа, tantin said:

как "безместния"  или постен начин на хранене променя генетиката

Ами ето едно наблюдение което направих напоследък  (всъщност в течение на много време )- малцинството наричани роми, са изключително привързани към месото (буквално трябва да е всеки ден ), такова хранене състоящо се от хляб, сирене/млечни и плодове и зеленчуци им е непосилно за спазване  (и като диета примерно ) и им се отразява тежко, за разлика например от много българи, които познавам. И е логично - придвижвайки се постоянно, не са имали време да орат и сеят, а им е трябвало някаква питателна храна. Същото се отнася и до подправките употребявани от тях - почти никакви, не ги познават, не ги харесват и не ги ползват / предимно много сол и червен пипер, и дотам /.

[Малоум 2]

Ако е храна - не може да променя генетиката. Човек се приспособява, без да му се променя генетичният материал. Например - храна от южното полукълбо, не е точна храна за хора от северното. Разболява - казвали са за търсачите южни приключения "треска" - висока Т, изпотяване, почти безсъзнание, но - организмът, ако се справи с "дясно"-ориентираните "храни" , значи е здрав- преживява треската и се приспособява към храненето в южното.

...

[kirasirrav]

Тук генетиците могат да се поровят и да направят изводи. Напр. ако погледнем положението при мечките - Разред хищници, но дори и в менюто на отделните видове и подвидове при тях (тоест близки генетично ), има голямо разнообразие. Като имаме гени различни прародители / ХС, ХН, ХД ), както се предполага че някои определени  (гени) идват от различните наши предшественици и са различно представени в популациите, така и може да кореспондират относно нещата свързани с храненето.??

[genefan]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Ако е храна - не може да променя генетиката. Човек се приспособява, без да му се променя генетичният материал. Например - храна от южното полукълбо, не е точна храна за хора от северното. Разболява - казвали са за търсачите южни приключения "треска" - висока Т, изпотяване, почти безсъзнание, но - организмът, ако се справи с "дясно"-ориентираните "храни" , значи е здрав- преживява треската и се приспособява към храненето в южното.

...

Храната може да променя генетиката, доколкото влияе на естествения отбор. Например, разпространението на поносимостта към лактозата. Човек първоначално не е могъл да се храни с мляко след детска възраст, понеже не може да смила лактозата. Но след като започва опитомяването на някои домашни животи се намира доста добър източник на храна - издоеното мляко. Въпреки това първите земеделци са били 100% нетолерантни и вероятно са ползвали мляко само във ферментиран вид, или като сирене. Едва много по-късно в Европа или накъде наблизо възниква мутация за толетрантност към лактозата. Поради това, че дава предимство на притежаващите я, тя се разпространява до 100% в североевропейските народи, където зърнените храни не са виреели добре и се е разчитало повече на месно-млечна диета. При някои африкански народи пък са се разпространили други мутации, свързани с това. Повечето мутации са вредни, но от време навреме възниква някоя, която можа да даде предимство в оцеляването на вида.

[КГ125]

On 11.08.2021 г. at 23:06, Orbit said:

Очевидно че в момента сме всеядни животни. Но това не пречи на факта че по повечето анатомични признаци спадаме към "тревопасни животни" ( плоДоядни може би по правилно ? )  Голямата разлика е че животните се хранят със сурово месо а хората основно с термично обработено. 

 Статията е слабичка.  Има автори доста по убедителни стаистически и фактически доказващи че ние спадаме към тревопасните. Въпросът за класификацията на признаци е друг. Кой как се ползва и спекулира от тези факти също е друг. 

Киселината в стомаха не разгражда месото в пряк смисъл на думата. Къселината разгражда протеин който се намира в месото , в млякото , в ядките , в зърнени и  т.н. 

 

И кои са тези признаци и статистически данни? 

[Малоум 2]

Преди 2 часа, genefan said:

Въпреки това първите земеделци са били 100% нетолерантни и вероятно са ползвали мляко само във ферментиран вид, или като сирене. Едва много по-късно в Европа или накъде наблизо възниква мутация за толетрантност към лактозата. Поради това, че дава предимство на притежаващите я, тя се разпространява до 100% в североевропейските народи, където зърнените храни не са виреели добре и се е разчитало повече на месно-млечна диета. При някои африкански народи пък са се разпространили други мутации, свързани с това. Повечето мутации са вредни, но от време навреме възниква някоя, която можа да даде предимство в оцеляването на вида.

Това е хоризонтална мутация и съвсем не е сигурно, че е от храна. Мутации, следствие на промяната на радиационна обстановка - (много по-облъчвани са на север,юг - близо към полюсите) - са много и наистина повечето са вредни, но - тая се е оказала удачна за средата на пребиваване. Тоест - приятно изключение и не отхвърля правилото. Химията на храните не прави фотони, които могат да увредят (изменят) гените. (не е физика с "гама-лъчения")

...

[genefan]

Преди 57 минути, Малоум 2 said:

Това е хоризонтална мутация и съвсем не е сигурно, че е от храна. Мутации, следствие на промяната на радиационна обстановка - (много по-облъчвани са на север,юг - близо към полюсите) - са много и наистина повечето са вредни, но - тая се е оказала удачна за средата на пребиваване. Тоест - приятно изключение и не отхвърля правилото. Химията на храните не прави фотони, които могат да увредят (изменят) гените. (не е физика с "гама-лъчения")

...

Аз казала ли съм, че храната предизвиква мутации - точно посочих естествения отбор, при което генетиката на популацията в резултат също се изменя. Ами как се получават нови видове, това го пише по Дарвин - наблюденията му на чинките на Галапагосите, които се изменят в зависимост каква храна ядат. Щом тези белези почват да се предават по наследство, тогава и генетиката е изменена.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Галапагоски_чинки

[Малоум 2]

Преди 3 минути, genefan said:

Ами как се получават нови видове, това го пише по Дарвин - наблюденията му на чинките на Галапагосите, които се изменят в зависимост каква храна ядат.

Ми нали и аз това казвам - хоризонтална мутация - баш по естествен отбор. А не мутация, благодарение на употребена храна.

...

[nik1]

Преди 4 часа, genefan said:

Поради това, че дава предимство на притежаващите я, тя се разпространява до 100% в североевропейските народи, където зърнените храни не са виреели добре и се е разчитало повече на месно-млечна диета. 

Тука може да се дискустира, защото  в умерения климат на европейския север ечемикът и просото виреят най-добре, а техните стъбла (като слама и сено) имат висока хранителна стойност за преживните..

Апропо: Имат кратък вегетационен период, и при узряването и жътвата дават по-високи добиви , ако температурите са умерени (за разлика от пшеницата),
Поради тази причина в горещите и сухи по време на жътвата равнини части ма България - Добружда и Тракия е рентабилна  и отглеждана пшеницата. 
Просо масово /индустриално/ днес се гледа да кажем в Русия, Казахстан и Якутия , а ечемик - в Ирландия

https://en.wikipedia.org/wiki/Proso_millet

Редактирано Август 14, 2021 от nik1

[deaf]

Преди 6 минути, nik1 said:

а техните стъбла (като слама и сено) имат висока храниотелна стойност за преживните..

Сламата и сеното също са преработени химически храни. Както ние подлагаме месото на термична обработка.

[deaf]

Преди 37 минути, genefan said:

как се получават нови видове, това го пише по Дарвин

Къде са тези нови видове?!