Месояден хищник или тревопасен е по природа човекът, или епизод от научната дезинформация в новия свят

[Петър_Пейчев]

Преди 1 час, makebulgar said:

Има още 200. 

Има, напр. амозонското асаи, плод на местна палма, което има калории колкото в свинско месо и колосално количество желязо, но те са трудно усвоими, а човек ги преглъща трудно заради особения вкус.

 

Преди 37 минути, makebulgar said:

Интересен метод да даваш за пример калориите от най-нискокалоричните растителни храни, каквито са зелето, доматите и краставиците. Ако беше дал тревата като пример щеше да си още по-близо до манипулацията от заглавието на темата. То е все едно да дадеш като пример за калоричност при животинската храна копитата и рогата на животните. С колко килограма копита и рога ще си осигуриш 1500 килокалории?!

Иначе ако човек реши да кара на растителна храна много лесно може да си набави калориите. Даже може и да надебелява с тях. 200 гр. орехи и кило ябълки са ти 1900 ккал. Който смята, че 200 г. орехи и кило ябълки са много значи не ги е ял. Съвсем не са много, и човек може да си ги осигури лесно. Това са 5-6 ябълки и шепа орехи. А ако похапне и още разни неща през деня като хляб и картофи, лесно отиваме на 3000 ккал.

В орехите и останалите ядки и семена се съдържат всички незаменими аминокиселини, тъй че и за това не трябва да се притесняваш. И не, аминокиселините в растителната храна не се усвояват по-трудно. Усвояват се дори по-лесно. Растителната храна се задържа за по-кратко в стомаха сравнено с месото, тъй че няма място за сравнение с месото. Разбира се тук говорим за суровото месо, което човек би изял трудно с неподходящите си зъби. При печеното месо сложните белтъци са частично разградени и усвояването на аминокиселините може да е малко по-добро, но това не компенсира фактът, че при печенето много от аминокиселините се превръщат в други вещества, които нямат вече функциите на аминокиселините и не са хранителни, а са вредни. 

Няма да ни стигне земята ако заложим на орехи и ядки, отделно аминокиселините в тях са трудно увоими, а и съдържат вещества от които ще видим зор при дълга консумация на големи количества. Няма смисъл да го водим този спор защото той отдавна е решен в селското стопанство и затова дори на чисто тревопасни и преживни животни се дава костно, рибно брашно, карбамид.  Никога в историята си човек не се е хранил само с растителна храна. Имаше някакви теории, че в древните Гърция и Рим простолюдието е хрупало предимно боб и репи, но от намереното в Помпей, дори в бедните му квартали, се оказа, че всички яко са нагъвали риба и други местни храни. Да не говорим, че ние сме бозайници, в перода на най-бързо нарастване и оформяне на мозък и тяло пием мляко.

Редактирано 20, 2022 от Петър_Пейчев

[Кухулин]

Преди 3 минути, Петър_Пейчев said:

Имаше някакви теории, че в древните Гърция и Рим простолюдието е хрупало предимно боб и репи, но от намереното в Помпей, дори в бедните му квартали, се оказа, че всички яко са нагъвали риба и други местни храни.

На гладиаторите са им давали сравнително малко месо, но това може да има най-различни обяснения. Роби са все пак. 

[makebulgar]

Преди 2 минути, Петър_Пейчев said:

Няма да ни стигне земята ако заложим на орехи и ядки,

Само на декър земя човек може да си засади орехи, бадеми, лешници и други дървета, които да му осигурят мазнините и аминокиселините целогодишно. А това, че земята нямало да стигне е проблем от прнаселеността, а не е проблем на хранителната стойност на ядките.  

На декар земя ще можеш да отгледаш към 2 кози и 4 кокошки, които със сигурност няма да ти стигнат през годината, ако разчиташ само на месо, мляко и яйца. 

Преди 8 минути, Петър_Пейчев said:

дори на чисто тревопасни и преживни животни се дава костно, рибно брашно, карбамид

В селското стопанство добавките се дават за това добитъка да расте и да дава продукция интензивно за кратко време. Това са изискванията на икономиката. Това интензивно отглеждане изтощава животните и след няколко месеца или години отиват под ножа. Дивите растителноядни  животни си живеят дълги години прекрасно и без карбамид, кости и риба. 

Преди 12 минути, Петър_Пейчев said:

Да не говорим, че ние сме бозайници, в перода на най-бързо нарастване и оформяне на мозък и тяло пием мляко.

Природата е решила да сме бозайници докато ни пораснат зъбите. После вече не сме млекопитаещи. Не е естествено. 

[Петър_Пейчев]

Преди 4 минути, Кухулин said:

На гладиаторите са им давали сравнително малко месо, но това може да има най-различни обяснения. Роби са все пак. 

Като цяло месо не се е ядяло в сегашните количества. Ако сега в развитите държави се яде средно 80-90 кг. на човек, то в миналото вероятно е било половината в най-добрия случай, но консумацията на млечни и яйца е било много по-голяма и е компенсирала. Аз съм говори със стари хора и общо взето порциона е бил две прасета и едно теле заклани около Рождество и направени предимно на колбаси, до средата на лятото по някое агне на празници или ако е болно, стари кози или овце на пъстърма, неделя след литургия кокошка, където е имало възможност в сряда и петък риба, 7-8 месеца яйца и сирена, мътеници и т.н. Това е за голямо селско семейство 7-8-10 човека.

[makebulgar]

Преди 4 минути, Петър_Пейчев said:

Като цяло месо не се е ядяло в сегашните количества. Ако сега в развитите държави се яде средно 80-90 кг. на човек, то в миналото вероятно е било половината в най-добрия случай, но консумацията на млечни и яйца е било много по-голяма и е компенсирала. Аз съм говори със стари хора и общо взето порциона е бил две прасета и едно теле заклани около Рождество и направени предимно на колбаси, до средата на лятото по някое агне на празници или ако е болно, стари кози или овце на пъстърма, неделя след литургия кокошка, където е имало възможност в сряда и петък риба, 7-8 месеца яйца и сирена, мътеници и т.н. Това е за голямо селско семейство 7-8-10 човека.

И после 190 дни през годината пост без месо, яйца и мляко, за да се изчистиш от мазнините в кръвоносните си съдове и от дебелината, които ти носи животинския холостерол. 

[Петър_Пейчев]

Преди 4 минути, makebulgar said:

На декар земя ще можеш да отгледаш към 2 кози и 4 кокошки, които със сигурност няма да ти стигнат през годината, ако разчиташ само на месо, мляко и яйца. 

Да я оставим тази тема, тя е за друг форум. На един декар се отглеждат орех и половина, като от добри сортове може да се съберат 60-70 кг. ядки, но не знам дали калориите им са достатъчни за да захранят труда по тях. Те първо се брулят, после се сушат на слънце с обръщане, чукат се, съхраняват се трудно и затова винаги са били луксозна храна. При бадемите 40-50 кг ядки са си супер, но от друга страна един декар зърнени дава сега средно 800-1000 кръмни единици, или средно 200 кг. свинско, 500 кг. бройлер и 900-1000 литра мляко. Преди са били 3-4 пъти по-малко, но и консумацията на месо е била по-малка. Хората са започнали да опитомяват животни не за да им берат орехите, а за да ги ядат.

[makebulgar]

Преди 16 минути, Петър_Пейчев said:

Да я оставим тази тема, тя е за друг форум. На един декар се отглеждат орех и половина, като от добри сортове може да се съберат 60-70 кг. ядки, но не знам дали калориите им са достатъчни за да захранят труда по тях. Те първо се брулят, после се сушат на слънце с обръщане, чукат се, съхраняват се трудно и затова винаги са били луксозна храна.

Според института по овощарство в Пловдив, при тях различните сортове орехи дават от 200 до 400 кг от декар. И доколкото си спомням орехите нито сме ги брулили, нито сме ги сушили, а само сме ги събирали от земята. Тъй че тия неща, че добива бил нисък и че имало много работа и разходи са финтове. Орехите са луксозна храна ако си ги купуваш от магазина. Ако си ги събираш от двора са евтин и нелуксозен източник на мазнини и белтъчини. 

Човек ако яде по 200 г. орехи на ден на година ще му трябват 70 кг орехи. Тоест 1 или 2 дървета на човек. За семейство от 10 души ще трябва 10-20 дървета или 2 декара градина с орехи. Много по-малко от онези 50-60 декара нужни за едно семейно селско стопанство хранещо освен 10 души, но и волове, прасета и друг добитък. 

При орехите и ядките си осигуряваш белтъчините и мазнините без да ринеш тонове тор, без да зобиш по три пъти на ден крави, прасета и кокошки, без да пасеш кравата по няколко часа по мерите, и без да колиш, без да пърлиш, без да скубеш, без да чистиш черва, без да осоляваш...

Редактирано 20, 2022 от makebulgar

[deaf]

Ръжда се чистело най-добре с лимон. Следователно,лимонът е много вреден за човека. Как се връзва това с тезата на колегата makebulgar,че само преработените храни са канцерогенни и токсични?

[самотния вълк]

Преди 2 часа, makebulgar said:

Има още 200. 

Може и още 2002 да кажеш. Хората отдавна са проучили въпроса за произхода на културните растения. 

https://ru.wikipedia.org/wiki/Центры_происхождения_культурных_растений

Ти си пращай еректусите и хабилисите да рупат орехи и ябълки

[Кухулин]

Преди 6 минути, deaf said:

Ръжда се чистело най-добре с лимон. Следователно,лимонът е много вреден за човека. Как се връзва това с тезата на колегата makebulgar,че само преработените храни са канцерогенни и токсични?

Човек еволюционно изобщо не е адаптиран за ядене на кисели плодове. Зъбите заминават. И като цяло в палеолита са се консумирали много малко, това се вижда антропологично.

Между другото такова е положението и със скорбялата. С навлизане на земеделието зъбите стават на нищо.

[makebulgar]

Преди 9 минути, Кухулин said:

Между другото такова е положението и със скорбялата. С навлизане на земеделието зъбите стават на нищо.

Именно по зъбния камък и бактериите в него бяха установили, че човека е консумирал нишесте от самото начало когато мозъка му е започнал да расте. Нишестето става на глюкоза, глюкозата храни мозъка, и мозъка расте...

[Кухулин]

Преди 1 минута, makebulgar said:

Именно по зъбния камък и бактериите в него бяха установили, че човека е консумирал нишесте от самото начало когато мозъка му е започнал да расте. Нишестето става на глюкоза, глюкозата храни мозъка, и мозъка расте...

Какво ли не установяват напоследък хората. Дай линк към някаква сериозна публикация.

[makebulgar]

Преди 1 час, Кухулин said:

Какво ли не установяват напоследък хората. Дай линк към някаква сериозна публикация.

Статията е следната: The evolution and changing ecology of the African hominid oral microbiome - https://www.pnas.org/content/118/20/e2021655118

Хората и неандерталците  преди 100 000 години се различават съществено от шимпанзетата и останалите маймуни по микробиома по зъбите, като те консумирали много нишестена храна. Затова и биологията им се адаптирала към такава храна, като промените в амилазата в слюнката на хомосапиенс показали, че хомосапиенс приемал повече нишестени храни от неандерталците. При това доколкото и двата вида са консумирали нишесте в големи количества се предполага, че и предшествениците им - изправения човек (хомо еректус) и сръчния човек (хомо хабилис), са консумирали големи количества нишестени храни. Това означава, че мозъка на рода хомо се е развил при консумацията на нишестените храни.

Ускорение на процеса се е получило при откриването на огъня. Установено е, че глюкозата от нишестените храни се усвоява по-бързо след варене, тъй като температурата води до разпад на дългите полимерни вериги на нишестето. 

Редактирано 20, 2022 от makebulgar

[makebulgar]

.

Редактирано 20, 2022 от makebulgar

[sir]

Преди 15 часа, Димитър Йорданов said:

Ти като твоя любим Спараток.

Разликата е, че Спароток отлично осъзнава, че пише глупости.

[makebulgar]

Преди 5 часа, Warlord said:

Минавам само за да оставя това тук

Интересно е как хората обичащи да похапват месо и онези, които правят подобни колажи, за да иронизират вегани и вететарянци, говорят хем че нямало зеленчук по стенописите и сред кокалите в пещерите, но същевременно говорят, че прачовека бил всеяден. Щом е бил всеяден би следвало по стените на пещерите да има и торти, пасти, бира, ракия, пържоли, кюфтета, плодове, зеленчук и други подобни, а не само лов на антилопи и бикове.

Ако прачовека е всеяден то е много смешно да се повтаря, че не бил ял плодове, щото ги нямало в саваната, че не бил ял листа, корени и или ядки щото било трудно да си ги намери. Тоест консумацията на растителни храни се подразбира и тя е основна при всеки случай свързан с човека. Така тук не обсъждаме дали е ял растителна храна. Ял я е. Тук обсъждаме основно дали по начало прачовека е консумирал месо. Дали е имал биологичните адаптации свързани с яденето на месо - остри нокти, зъби за разкъсване и рязане на месо, и други подобни. И говорим за времената преди огъня и дори преди оръжията и сечивата. 

[Димитър Йорданов]

Преди 6 часа, makebulgar said:

На прости и манипулативни въпроси отговори едва ли ще получиш. 

 

Ако на следните въпроси казваш прости и манипулативни - ти си много по-зле, отколкото очаквах.
1. Избери конкретна климатична зона и регион в която са живели древните хора и/или предците им много преди да почнат да готвят храната си и да ядат месо. (проучи в миналото какви са били климатичните условия, растителност и животни там).
2. Изброй диви растителните видове годни за консумация в сурово състояние налични в избраното от теб място и достъпни през цялата година.
3. Проучи тези растителни видове на кой животни още са основна храна и с кои животни тези древни хора са се конкурирали за тях.
4. Замисли се, че тогава първите хора и/или предците им са били в много по-голяма степен близки до животните - не са имали различни уреди и оръжия на труда, не са имали разни мехове, чанти и торбички, постройки в които да съхраняват запаси, не са изсушавали, печали или готвели трудно усвоимите храни и т.н.
Ако това за теб са прости и маниулативни въпроси. 
Въпроси 1 и 2 са особено важни в подкрепа на твоята вяра. Без отговор на тях НЕ МОЖЕШ да подкрепиш идеята ти, че веганството е естествено за нас. А сравнения с хипопотами, орангутани, колибри или някое преживно животни са много неадекватни по ред причини. Защото се сетих, че не един път си давал и подобни тук в темата. 

[makebulgar]

Преди 4 минути, Димитър Йорданов said:

Ако на следните въпроси казваш прости и манипулативни - ти си много по-зле, отколкото очаквах.
1. Избери конкретна климатична зона и регион в която са живели древните хора и/или предците им много преди да почнат да готвят храната си и да ядат месо. (проучи в миналото какви са били климатичните условия, растителност и животни там).
2. Изброй диви растителните видове годни за консумация в сурово състояние налични в избраното от теб място и достъпни през цялата година.
3. Проучи тези растителни видове на кой животни още са основна храна и с кои животни тези древни хора са се конкурирали за тях.
4. Замисли се, че тогава първите хора и/или предците им са били в много по-голяма степен близки до животните - не са имали различни уреди и оръжия на труда, не са имали разни мехове, чанти и торбички, постройки в които да съхраняват запаси, не са изсушавали, печали или готвели трудно усвоимите храни и т.н.
Ако това за теб са прости и маниулативни въпроси. 
Въпроси 1 и 2 са особено важни в подкрепа на твоята вяра. Без отговор на тях НЕ МОЖЕШ да подкрепиш идеята ти, че веганството е естествено за нас. А сравнения с хипопотами, орангутани, колибри или някое преживно животни са много неадекватни по ред причини. Защото се сетих, че не един път си давал и подобни тук в темата. 

Еми отговори си сам на тези въпроси. Ти искаш да ти напиша наготово докторат по темите, които поставяш, и да ти доказвам разни неща, но сам едва ли можеш на отговориш на тях.

Фактите са, че биологията на човека не е свързана с разкъсване и ядене на месо, тъй като нямаме остри нокти, нямаме подходящи зъби за разкъсване и разрязване на сурово месо.

Фактите са, че растителна храна има навсякъде, дори и в саваната, и хората първоначално са били усъвършенствани в търсенето й събирането й. Това, че някой днес не може да асимилира съществуването на такава храна във времената на възникване на човека като вид, говори за определени ограничения. И дори да му набуташ пред очите статиите за това, че човека и предците му са консумирали много нишестени растителни храни още преди да почне да ловува и пече на огън, той няма да възприеме. 

Реално в Африка има предостатъчно видове животни разчитащи на плодове и растения, като най-важните от тях в нашия случай са човекоподобните и останалите маймуни. Основната храна на тези животни е растителната храна, като това включва плодове, ядки, семена и различни растения. Ако в Африка нямаше подобни диви видове плодове, ядки, семена и растения, това следва да означава, че човека им ги е култивирал на маймуните и ги е научил да ги ядат. Има ли логика в това?

 

[Димитър Йорданов]

Преди 12 минути, makebulgar said:

Еми отговори си сам на тези въпроси. Ти искаш да ти напиша наготово докторат по темите, които поставяш, и да ти доказвам разни неща, но сам едва ли можеш на отговориш на тях.

Фактите са, че биологията на човека не е свързана с разкъсване и ядене на месо, тъй като нямаме остри нокти, нямаме подходящи зъби за разкъсване и разрязване на сурово месо.

Фактите са, че растителна храна има навсякъде, дори и в саваната, и хората първоначално са били усъвършенствани в търсенето й събирането й. Това, че някой днес не може да асимилира съществуването на такава храна във времената на възникване на човека като вид, говори за определени ограничения. И дори да му набуташ пред очите статиите за това, че човека и предците му са консумирали много нишестени растителни храни още преди да почне да ловува и пече на огън, той няма да възприеме. 

Реално в Африка има предостатъчно видове животни разчитащи на плодове и растения, като най-важните от тях в нашия случай са човекоподобните и останалите маймуни. Основната храна на тези животни е растителната храна, като това включва плодове, ядки, семена и различни растения. Ако в Африка нямаше подобни диви видове плодове, ядки, семена и растения, това следва да означава, че човека им ги е култивирал на маймуните и ги е научил да ги ядат. Има ли логика в това?

 

Ти твърдиш, че хората са имали огромен избор от растителна храна. Изброй поне 20 различни диви ядливи растения достъпни целогодишно в избрания от теб регион(подсказка, повече са от 20).  Само ще ти кажа, че аз съм чел много по тази тема и точно затова искам да видя дали ти просто проповядваш или НАИСТИНА знаеш нещо по-въпроса. До момента видяхме само, че си много бос в тази тема. Продължаваш да се излагаш. Твърдиш нещо - докажи го. 

[makebulgar]

Преди 15 минути, Димитър Йорданов said:

Ти твърдиш, че хората са имали огромен избор от растителна храна. Изброй поне 20 различни диви ядливи растения достъпни целогодишно в избрания от теб регион(подсказка, повече са от 20).  Само ще ти кажа, че аз съм чел много по тази тема и точно затова искам да видя дали ти просто проповядваш или НАИСТИНА знаеш нещо по-въпроса.  

Значи тук си имаме нещо като учител дето прави изпити. Знае и пита, ама не казва. Иска отговори само. Изпитващ демек, който бил чел много. 

Вземи прочети по-горе и статията за бактериите по зъбите на неандерталците и хомо сапиенс и после говори за порциона им, и колко растения и плодове им били достъпни. 

[Кухулин]

Преди 7 часа, makebulgar said:

Статията е следната: The evolution and changing ecology of the African hominid oral microbiome - https://www.pnas.org/content/118/20/e2021655118

Хората и неандерталците  преди 100 000 години се различават съществено от шимпанзетата и останалите маймуни по микробиома по зъбите, като те консумирали много нишестена храна. Затова и биологията им се адаптирала към такава храна, като промените в амилазата в слюнката на хомосапиенс показали, че хомосапиенс приемал повече нишестени храни от неандерталците. При това доколкото и двата вида са консумирали нишесте в големи количества се предполага, че и предшествениците им - изправения човек (хомо еректус) и сръчния човек (хомо хабилис), са консумирали големи количества нишестени храни. Това означава, че мозъка на рода хомо се е развил при консумацията на нишестените храни.

Ускорение на процеса се е получило при откриването на огъня. Установено е, че глюкозата от нишестените храни се усвоява по-бързо след варене, тъй като температурата води до разпад на дългите полимерни вериги на нишестето. 

Първо, благодаря ти за статията. Интересна е, методът е нов за мен.

Второ, нищо от твоите твърдения не се съдържа вътре. Понеже материята е доста сложна, да приемем, че си се объркал.

Никъде в изследването няма твърдения, че хората са консумирали нишесте "от самото начало когато мозъка му е започнал да расте". Изследвани са зъбните микроби през последните 100к години и с генетичен анализ е установено, че консумацията на нишесте се вдига след разделянето на сапиенси и неандерталци (~600к). Никакви еректуси, никакви хабилиси.

Второ, никъде в изследването не се твърди, че дори през този период увеличената консумация на нишесте води до растеж на мозъка. Но витаят такива идеи, затова към изследването специално е приложено писмо в тази връзка:

Human oral microbiome cannot predict Pleistocene starch dietary level, and dietary glucose consumption is not essential for brain growth

 

[makebulgar]

Преди 54 минути, Кухулин said:

Първо, благодаря ти за статията. Интересна е, методът е нов за мен.

Второ, нищо от твоите твърдения не се съдържа вътре. Понеже материята е доста сложна, да приемем, че си се объркал.

Никъде в изследването няма твърдения, че хората са консумирали нишесте "от самото начало когато мозъка му е започнал да расте". Изследвани са зъбните микроби през последните 100к години и с генетичен анализ е установено, че консумацията на нишесте се вдига след разделянето на сапиенси и неандерталци (~600к). Никакви еректуси, никакви хабилиси.

Второ, никъде в изследването не се твърди, че дори през този период увеличената консумация на нишесте води до растеж на мозъка. Но витаят такива идеи, затова към изследването специално е приложено писмо в тази връзка:

Human oral microbiome cannot predict Pleistocene starch dietary level, and dietary glucose consumption is not essential for brain growth

 

Еми аз не цитирам дословно статията, а привеждам и някои заключения, които могат да се направят от нея. 

Първо, заключението от изследването, че преди 100 хиляди години хората и неандерталците са яли много повече нишестена храна от шимпанзетата показва, че вече са били преминали на събиране на грудки и семена от треви, като вече са били превърнали това в стабилна традиция. И това е била първата стъпка към превръщането на човека в земеделец. Като това е много преди последния ледников период. 

Второ, фактът, че и неандерталците и хората са консумирали подобни нишестени храни показва, че вероятно и техния общ предтеча ги е консумирал преди разделянето им преди около 600 хиляди години. Тоест изправения човек също е ял нишесте. Някъде там по онова време преди 800 хиляди години започва и употребата на огъня, като същевременно при хомо еректус мозъка пораства почти до размера на съвременния човек. 

 

Редактирано 20, 2022 от makebulgar

[Кухулин]

Преди 16 минути, makebulgar said:

Някъде там по онова време преди 800 хиляди години започва и употребата на огъня, като същевременно при хомо еректус мозъка пораства почти до размера на съвременния човек. 

Готвенето на огън е късно. Мозъкът започва да расте ускорено преди 2 млн години, с появата на хабилиса. Тогава започва и сериозното ядене на месо. Значи евентуално повишената скорбяла може да има връзка с последната фаза на растежа, но хората и с това не са съгласни.

[Atom]

Преди 12 минути, Кухулин said:

Готвенето на огън е късно. Мозъкът започва да расте ускорено преди 2 млн години, с появата на хабилиса. Тогава започва и сериозното ядене на месо. Значи евентуално повишената скорбяла може да има връзка с последната фаза на растежа, но хората и с това не са съгласни.

Има хипотеза, че консумацията на сурова храна, дори и месо, изисква много време. С други думи необходимо е готвене. Понеже няма ранни следи от обгорени кости, се предполага, че първоначално на термична обработка са подлагани само корени богати на нишесте, докато месото е консумирано сурово.   

Т.е кулинарната хипотеза  е горе долу следната:
 -увеличаване на консумацията на месо, вкл. мозък и костен мозък без допълнителна обработка
- първи кулинарни методи - нарязване и начукване на месото, начукване на грудки
- употреба на огън за печене на грудки,  месото продължава да се консумира сурово.
- печене на месо
- варене

Варенето е най-късно, тъй като изисква сложни технологии за съхранение и загряване на водата. 

[Кухулин]

Преди 11 минути, Atom said:

Има хипотеза, че консумацията на сурова храна, дори и месо, изисква много време. С други думи необходимо е готвене. Понеже няма ранни следи от обгорени кости, се предполага, че първоначално на термична обработка са подлагани само корени богати на нишесте, докато месото е консумирано сурово.   

Т.е кулинарната хипотеза  е горе долу следната:
 -увеличаване на консумацията на месо, вкл. мозък и костен мозък без допълнителна обработка
- първи кулинарни методи - нарязване и начукване на месото, начукване на грудки
- употреба на огън за печене на грудки,  месото продължава да се консумира сурово.
- печене на месо
- варене

Варенето е най-късно, тъй като изисква сложни технологии за съхранение и загряване на водата. 

Запознат съм с тази хипотеза, но винаги ми е било крайно загадъчно ето това:

- употреба на огън за печене на грудки,  месото продължава да се консумира сурово.

Какво може да накара нашите уважаеми прадеди да пекат грудки, но да не пекат пържоли? Струва ми се, че в случая здравият разум бие липсата на обгорени кости.