Месояден хищник или тревопасен е по природа човекът, или епизод от научната дезинформация в новия свят

[Atom]

Преди 5 часа, nik1 said:

Всеяден е с многш о условности

-с готвена хранаа

Същото се отнася и за растителната храна. Опитай се да оцелееш само с растителна храна без да пазаруваш  от супермаркета и без обработка на храната. С други думи без съвременното разнообразие на храни от цял свят, а само с наличното в природата в околностите които може да достигнеш пеш.  В суров вид може да консумираш ядливи плодове, зеленчуци и ядки. Останалото иска някаква обработка. 

[makebulgar]

Преди 14 минути, Atom said:

В суров вид може да консумираш ядливи плодове, зеленчуци и ядки. Останалото иска някаква обработка. 

Спокойно можеш да консумираш сурова пшеница, овес, ечемик и всякакви други семена, стига да си ги стриеш някак и да си сигурен, че накакви гризачи не са ги заразили с бацили.

[nik1]

Преди 2 часа, Atom said:

В суров вид може да консумираш ядливи плодове, зеленчуци и ядки

Все пак може значи?

Цитирай

Опитай се да оцелееш само с растителна храна без да пазаруваш  от супермаркета и без обработка на храната.

Еии, пак с капаците  Ако не са магазина, готварската и хладилника - какво, ще лягаме да умираме ли  ?

 

Всичко може : пшеницата се накисва за 24 часа и се консумира

Или се накисва  млечна царевица

Или.... се накисва киноа,

https://medpedia.framar.bg/алтернативна-медицина/киноа-как-консумира-защо-полезна-здравето

 

 

Или накисва чия, ха-ха-ха

https://gotvach.bg/n5-98825-Защо_и_как_се_накисва_чия

 

Цитирай

Същото се отнася и за растителната храна

Нали разбираш какво казваш?

Че сме още по-малко "всеядни"

Редактирано Август 17, 2021 от nik1

[Atom]

Преди 52 минути, nik1 said:

дна еВсичко може : пшеницата се накисва за 24 часа и се консумира

Или се накисва  млечна царевица, 

Или.... се накисва киноа,  

А, накисването какво е? - не е ли готвене, не е ли преработка?  Нали търсим "естествената" нормална храна. Как си представяш например една маймуна, пък била и най-интелигентната (шимпанзето например) да накисва семена 24 часа и едва след това да ги яде? 

Хайде пак да се повторя:  "Опитай се да оцелееш само с растителна храна без да пазаруваш  от супермаркета и без обработка на храната"   

Защо без супермаркет? Защото първите хора са имали само сезонен достъп до местните растения, а не всекидневен достъп до растенията на целия свят, при това и едновременно от почти всеки сезон.

А защо без обработка? Ако ще търсим  само и единствено анатомична адаптация за консумация на месо, за растенията трябва да се подходи по същия начин, а не да се допуснат всякакви хипотетични обработки - смилане, накисване и т.н.  Иначе има двоен аршин.

  

Редактирано Август 17, 2021 от Atom

[Amazonski]

Ако погледнем и единственият друг примат, който използва инструменти и доказано има самосъзнание - отангутаните и те са донякъде всеядни. Основната диета е плодове, но ядат и яйца, насекоми, мед и малки животни. Използват “инструменти” за добиване на мед, не за “лов”, но според мен посоката на развитие е същата. 

[nik1]

Преди 6 часа, Atom said:

А, накисването какво е? - не е ли готвене, не е ли преработка?  Нали търсим "естествената" нормална храна. Как си представяш например една маймуна, пък била и най-интелигентната (шимпанзето например) да накисва семена 24 часа и едва след това да ги яде? 

Хайде пак да се повторя:  "Опитай се да оцелееш само с растителна храна без да пазаруваш  от супермаркета и без обработка на храната"   

Защо без супермаркет? Защото първите хора са имали само сезонен достъп до местните растения, а не всекидневен достъп до растенията на целия свят, при това и едновременно от почти всеки сезон.

А защо без обработка? Ако ще търсим  само и единствено анатомична адаптация за консумация на месо, за растенията трябва да се подходи по същия начин, а не да се допуснат всякакви хипотетични обработки - смилане, накисване и т.н.  Иначе има двоен аршин.

  

И?

Какво не  е ясно тук: Хората са далече  далече от "универсалното"  всеядство, при това има много  повече ограничения върху употребата на месото. 

Двойният стандарт ми излежда да  е при теб, защото си безкритичен към повтарянето на това че хората сме все :всеядни"..Не зададе и един въпрос на твърдящите го "месоядци"..

Станал си член на една секта..

Абе добре ли сте? Как може  да сме универсални всеядни (от месоядна и обща гледна точка)  ако дори пшеницата да се кисне и да ферметира преди консумация?? https://morkov.bg/nakisvane-na-zarneni-hrani-zashto-i-kak

 

 

 

 

Редактирано Август 18, 2021 от nik1

[kirasirrav]

Добре, да приемем ,,всеяден", но със някакви ограничения и компромиси . Въпроса е защо сме го развили това всеядство, защо не сме останали на диета подобна примерно като при шимпанзета и някои други едри маймуни - предимно раститална но с добавки / яйца, насекоми, малки животни /. Само заради ограничени ресурси или нещо друго?

[nik1]

Преди 37 минути, kirasirrav said:

Добре, да приемем ,,всеяден", но със някакви ограничения и компромиси . Въпроса е защо сме го развили това всеядство, защо не сме останали на диета подобна примерно като при шимпанзета и някои други едри маймуни - предимно раститална но с добавки / яйца, насекоми, малки животни /. Само заради ограничени ресурси или нещо друго?

Никой не може да каже със сигурност.

Все пак може да се каже най-общо, че използването на огъня и консервирането на храните (следствие на използването му, и не само) дава възможност за изполване на различни (по-разнообразни) храни, и по-разнообразна диета.

 

 

Преди 5 часа, Amazonski said:

Ако погледнем и единственият друг примат, който използва инструменти и доказано има самосъзнание - отангутаните и те са донякъде всеядни. Основната диета е плодове, но ядат и яйца, насекоми, мед и малки животни. Използват “инструменти” за добиване на мед, не за “лов”, но според мен посоката на развитие е същата. 

През последните 120 хиляди години сме в други "посоки"..

Само няколко хиляди години са направили това при предшествениците на кучетата

https://journosdiary.com/2016/01/12/role-of-starch-food-digestion-in-dog-domestication/

Адаптацията, която изигра решаваща роля при превръщането на вълците в домашни кучета, най -накрая беше намерена. Генетични промени, които улесняват храносмилането на диета, богата на нишесте, а не морфологични или поведенчески, помогнаха за тази трансформация.

Според доклад, публикуван в Nature днес (24 януари), селекцията само на три гена с ключова роля в храносмилането на нишесте е достатъчна, за да се осъществи тази адаптация.

С нарастващата зависимост от селскостопанската продукция за нуждите от храна, както хората, така и кучетата трябваше да преминат адаптивни реакции, за да могат да усвоят диетата, богата на нишесте. Според Nature разграждането на нишестето става през три важни етапа и опитомените кучета показват всички тези генетични промени в сравнение с вълците.

Етапите са: 1) превръщане на нишестето в малтоза и други олигозахариди чрез действието на определен ензим (алфа-амилаза), открит в червата. В случая на хората, този протеин се намира в слюнката и това е причината храносмилането на нишестето да започне в самата уста. Но при кучетата протеинът се експресира само в червата 2) производство на глюкоза от олигозахариди, захароза и изомалтаза и накрая 3) транспортиране на глюкоза през биологичната бариера, наречена клетъчна мембрана, която отделя вътрешността на клетката от навън.

Учените от Лабораторията Science for Life, Университета в Упсала и MIT, наред с други институции, изследваха целия геном на 12 вълци и 60 кучета от 14 различни породи за идентифициране на генетичните различия. Тридесет и шест кандидат-опитомени региона, съдържащи 122 гена, бяха идентифицирани за проверка.

 

Редактирано Август 18, 2021 от nik1

[Atom]

Преди 5 часа, nik1 said:

Какво не  е ясно тук: Хората са далече  далече от "универсалното"  всеядство, при това има много  повече ограничения върху употребата на месото. 

Двойният стандарт ми излежда да  е при теб, защото си безкритичен към повтарянето на това че хората сме все :всеядни"..Не зададе и един въпрос на твърдящите го "месоядци"..

Станал си член на една секта..

Хайде сега секта! Не съм много навътре в проблема и затова се доверявам на науката.  Всеядността на човека е КОНСЕНСУСНО научно мнение.  Това се разбира много добре дори от вегетарианците: https://www.vrg.org/nutshell/omni.htm или от веганите: https://veganbiologist.com/2016/01/04/humans-are-not-herbivores/.  Другите мнения - "човекът като хищник" и "човекът като тревопасно" (растителноядно) са екзотика.   

Защо трябва да се занимавам с останалите мнения, като  в повечето случаи те са спекулативни?  Това много добре проличава от "работата" на докторчето което цитира.  Като еталон за всеядно приема мечката. Защо точно мечка, а не например свинята? Защото доводите му се опират само на анатомията на мечката, но за свинята няма никакви.  С други думи от частен случай прави обобщение, но това не е наука. Дай една сериозна разработка, публикувана в научно списание, а не в разни блогове или сайтове за диети и да коментираме. 

 

 

Редактирано Август 18, 2021 от Atom

[makebulgar]

Преди 18 часа, Atom said:

А, накисването какво е? - не е ли готвене, не е ли преработка?  Нали търсим "естествената" нормална храна. Как си представяш например една маймуна, пък била и най-интелигентната (шимпанзето например) да накисва семена 24 часа и едва след това да ги яде? 

Хайде пак да се повторя:  "Опитай се да оцелееш само с растителна храна без да пазаруваш  от супермаркета и без обработка на храната"   

Защо без супермаркет? Защото първите хора са имали само сезонен достъп до местните растения, а не всекидневен достъп до растенията на целия свят, при това и едновременно от почти всеки сезон.

А защо без обработка? Ако ще търсим  само и единствено анатомична адаптация за консумация на месо, за растенията трябва да се подходи по същия начин, а не да се допуснат всякакви хипотетични обработки - смилане, накисване и т.н.  Иначе има двоен аршин.

  

 

Еми накисването и сушеннето не са преработка, а са естествени неща, които се случват с храната в природата. 

 

Относно оцеляването в природата не е чак толкова трудно. В днешно време може да изглежда невъзможно, но не е било така в миналото.

Първо, в далечното минало конкуренцията от човеци е била много по-малка. Просто хората са били много малко, и съответно ресурсите в природата са били по-богати на глава от населението. Днес живеем в жестока конкуренция за ресурси включително за храна.

Второ, хората в миналото са имали нужда от по-малко храна. Въпросът е, че са били по-малки на ръст, и не са били толкова дебели и мускулести като днешните хора. Съответно енергийният им разход за деня е бил доста по-малък. Още повече, че не са бачкали по 8 часа на ден къртовски труд изискващ хиляди калории прием на храна, а са карали по-леко и по-лежерно така да се каже. Ходили са да ловуват и да събират разни неща, но като цяло повечето време са си лежали под дебелата сянка. Така че, ако днес са ни нужни 2000-3000 ккалории дневно, тогава са им стигали и 1500 или дори по-малко. 1500 ккалории са шепа орехи или 200 грама. Тоест като цяло не им е била нужна много храна. По същия начин ако човек не е много активен може да кара и с въпросните 200 грама орехи на ден, стига да не е много дебел и да не е голям.

Трето, събирачите освен че са събирали сезонната храна, за да се наядат, също така са я съхранявали. Отиват под ореха, и събират 4 торби с орехи, като така имат за няколко дни или месеци напред. При това физиологията им е така устроена, че като хапват повече, особено мазни орехи или сладки плодове, излишъка им се трупа в черния дроб или като мазнина под кожата. Тоест като дойде сезона на ябълките, ядат ябълки на корем и трупат мазнина за времето когато няма ябълки. Като дойде сезона на орехите, освен че ги събират и пазят, но и ги ядат и трупат подкожна мазнина. Като има лешници същото. С крушите пак същото, като излишните круши ги сушали на слънцето, за да си имат за по-дълго време. Така човеците са се осигурявали с запаси, както по тялото, така и в торбите с орехите, другите семена и сушените неща. Именно така започва и култивирането на растенията. От забравени на влажно торби със събрни семена и ядки са поникнали нови растения, и хората са се усетили как могат да се спрвят по-добре отглеждайки си храната.

 

Редактирано Август 18, 2021 от makebulgar

[Atom]

On 18.08.2021 г. at 17:41, makebulgar said:

Относно оцеляването в природата не е чак толкова трудно. В днешно време може да изглежда невъзможно, но не е било така в миналото.

Първо, в далечното минало конкуренцията от човеци е била много по-малка. Просто хората са били много малко, и съответно ресурсите в природата са били по-богати на глава от населението. Днес живеем в жестока конкуренция за ресурси включително за храна.

Винаги има конкуренция за хранителните ресурси в природата - и вътревидова и междувидова.  Ако хората са малко ще има достатъчно други животински видове, които са заинтересовани от същите ресурси- маймуни, гризачи, птици, глигани и т.н.

Освен това растителната диета в сурово състояние не е толкова просто нещо. Всички растителноядни отделят страшно много време за хранене. Едно шимпанзе например отделя 6-7 часа на ден за това занимание.  При това тук не се включва търсенето на храна,  а само ядене в буквалния смисъл на думата.

[Димитър Йорданов]

On 18.08.2021 г. at 17:41, makebulgar said:

 

Еми накисването и сушеннето не са преработка, а са естествени неща, които се случват с храната в природата. 

 

Относно оцеляването в природата не е чак толкова трудно. В днешно време може да изглежда невъзможно, но не е било така в миналото.

Първо, в далечното минало конкуренцията от човеци е била много по-малка. Просто хората са били много малко, и съответно ресурсите в природата са били по-богати на глава от населението. Днес живеем в жестока конкуренция за ресурси включително за храна.

Второ, хората в миналото са имали нужда от по-малко храна. Въпросът е, че са били по-малки на ръст, и не са били толкова дебели и мускулести като днешните хора. Съответно енергийният им разход за деня е бил доста по-малък. Още повече, че не са бачкали по 8 часа на ден къртовски труд изискващ хиляди калории прием на храна, а са карали по-леко и по-лежерно така да се каже. Ходили са да ловуват и да събират разни неща, но като цяло повечето време са си лежали под дебелата сянка. Така че, ако днес са ни нужни 2000-3000 ккалории дневно, тогава са им стигали и 1500 или дори по-малко. 1500 ккалории са шепа орехи или 200 грама. Тоест като цяло не им е била нужна много храна. По същия начин ако човек не е много активен може да кара и с въпросните 200 грама орехи на ден, стига да не е много дебел и да не е голям.

Трето, събирачите освен че са събирали сезонната храна, за да се наядат, също така са я съхранявали. Отиват под ореха, и събират 4 торби с орехи, като така имат за няколко дни или месеци напред. При това физиологията им е така устроена, че като хапват повече, особено мазни орехи или сладки плодове, излишъка им се трупа в черния дроб или като мазнина под кожата. Тоест като дойде сезона на ябълките, ядат ябълки на корем и трупат мазнина за времето когато няма ябълки. Като дойде сезона на орехите, освен че ги събират и пазят, но и ги ядат и трупат подкожна мазнина. Като има лешници същото. С крушите пак същото, като излишните круши ги сушали на слънцето, за да си имат за по-дълго време. Така човеците са се осигурявали с запаси, както по тялото, така и в торбите с орехите, другите семена и сушените неща. Именно така започва и култивирането на растенията. От забравени на влажно торби със събрни семена и ядки са поникнали нови растения, и хората са се усетили как могат да се спрвят по-добре отглеждайки си храната.

 

Маке, как хората са ядели и трупали запаси от ябълки круши, орехи и леска? Ябълките произлизат от Централна Азия ( култивираните ), а техните диви предшественици от централно азиатския регион и днешен западен Китай. Крушите са с произход от днешен Китай. Леската от днешна Турция и като цяло в северното средиземноморие ( не и в африка ), ореха на балканите и голяма част от Азия - югоизточна и централна Азия до Хималаите някъде.
Как тези 4 изброени от теб вида, които могат да се ползват за храна през есенно-зимният сезон до появата на първите пролетни растения биха могли да окажат каквото и да е влияние върху древните хора ПРЕДИ да населят Азия и Европа и най-вече преди да бъдат култивирани? 
Освен това ябълките в днешният им вид се появяват доста късно след създаването на първите цивилизации. При кръстосването на китайската ( азиатската мека ябълка ) и киселицата, която вирее в доста европейски страни и северна Азия.

П.С. Ето малко повече за историята на ябълката.
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriha-koia-e-rodinata-na-vsichki-iabalki-i-kak-sa-se-promeniali-po-P_91280.html
П.С. 2 Прочети няколко книжки свързани с култивирането на растенията използвани днес и в миналото за храна от хората, историята на тяхната употреба, разпространение и селекция. Ще си спестиш писането на доста глупости. Дори и да са само за растенията използвани в Европа,района на Средиземно море и Азия.

Редактирано Август 19, 2021 от Димитър Йорданов

[Изчезнал]

On 18.08.2021 г. at 17:41, makebulgar said:

Трето, събирачите освен че са събирали сезонната храна, за да се наядат, също така са я съхранявали. Отиват под ореха, и събират 4 торби с орехи, като така имат за няколко дни или месеци напред. При това физиологията им е така устроена, че като хапват повече, особено мазни орехи или сладки плодове, излишъка им се трупа в черния дроб или като мазнина под кожата. Тоест като дойде сезона на ябълките, ядат ябълки на корем и трупат мазнина за времето когато няма ябълки. Като дойде сезона на орехите, освен че ги събират и пазят, но и ги ядат и трупат подкожна мазнина. Като има лешници същото. С крушите пак същото, като излишните круши ги сушали на слънцето, за да си имат за по-дълго време. Така човеците са се осигурявали с запаси, както по тялото, така и в торбите с орехите, другите семена и сушените неща. Именно така започва и култивирането на растенията. От забравени на влажно торби със събрни семена и ядки са поникнали нови растения, и хората са се усетили как могат да се спрвят по-добре отглеждайки си храната.

 

Да ама археологията ни учи, че е било така, ама не точно - убивали са един мамут и с месото му са се хранили месеци...

Като са избили мамутите и слоновете са били принудени да излизат на лов по-често.

Редактирано Август 19, 2021 от Изчезнал

[makebulgar]

Преди 1 час, Димитър Йорданов said:

Маке, как хората са ядели и трупали запаси от ябълки круши, орехи и леска? Ябълките произлизат от Централна Азия ( култивираните ), а техните диви предшественици от централно азиатския регион и днешен западен Китай. Крушите са с произход от днешен Китай. Леската от днешна Турция и като цяло в северното средиземноморие ( не и в африка ), ореха на балканите и голяма част от Азия - югоизточна и централна Азия до Хималаите някъде.
Как тези 4 изброени от теб вида, които могат да се ползват за храна през есенно-зимният сезон до появата на първите пролетни растения биха могли да окажат каквото и да е влияние върху древните хора ПРЕДИ да населят Азия и Европа и най-вече преди да бъдат култивирани? 
Освен това ябълките в днешният им вид се появяват доста късно след създаването на първите цивилизации. При кръстосването на китайската ( азиатската мека ябълка ) и киселицата, която вирее в доста европейски страни и северна Азия.
 

Значи по-горе примера ми е образен и не говоря конкретно за оцеляването на Бай Ганя мамутоядо в горичката му зад къщата му в с. Горно Гъзибарово, област България. Примера визира прачовекът по принцип, без значение дали къса праябълка в Азия или киселица в пра Европа, или пък други местни плодове в Европа, Азия или Африка. Навсякъде в тези земи е имало и плодове и ядки и семена от треви, и със сигурност онези, които наричаме ловци-събирачи, онова което са го събирали не са червеи и охлюви и яйца от врабчета. Събирали са един куп растения, които са им служели за храна. И това вече е доказано при разкопките на праисторически селища и пещери, където преди време откривали само кокали от животни, но в днешно време могат да изследват по-подробно местата и откриват следи и от тези растения. Просто растенията гният за разлика от кокалите и не знаем какъв е бил процента растителна и какъв е бил процента месна храна.

Редактирано Август 19, 2021 от makebulgar

[makebulgar]

Преди 38 минути, Изчезнал said:

Да ама археологията ни учи, че е било така, ама не точно - убивали са един мамут и с месото му са се хранили месеци...

Като са избили мамутите и слоновете са били принудени да излизат на лов по-често.

Е хубаво де, но това се онася за доста късен период когато човека хомо-сапиенс се придвижва на север, където нуждата и студа са го принудили да набляга на месото. Това е някъде 130 000 - 100 000 г.пр. Н.Е., и това е само последната част от еволюцията му. През останалите 2 милиона години в Африка се е хранил основно с плодове, семена, ядки, растения и разбира се и месо когато му е паднел случай. И там ги има плодовете и ядките в изобилие дори и днес и дори в саваните, където е сухо.

[SSlava]

On 17.08.2021 г. at 15:31, nik1 said:

Това не болка за умиране Имаме  и дебели черва, където протича ферментация на  на неразградимите въглехидтраи

Шо до отнася до ферментацията на протеините в дебелото черво - упф, греда

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22468341/

 

Bacteria, colonic fermentation, and gastrointestinal health

 

The colonic microbiota plays an important role in human digestive physiology and makes a significant contribution to homeostasis in the large bowel. The microbiome probably comprises thousands of different bacterial species. The principal metabolic activities of colonic microorganisms are associated with carbohydrate and protein digestion. Nutrients of dietary and host origin support the growth of intestinal organisms. Short-chain fatty acids (SCFAs), predominantly acetate, propionate, and butyrate, are the principal metabolites generated during the catabolism of carbohydrates and proteins. In contrast, protein digestion yields a greater diversity of end products, including SCFAs, amines, phenols, indoles, thiols, CO2, H2, and H2S, many of which have toxic properties. The majority of SCFAs are absorbed from the gut and metabolized in various body tissues, making a relatively small but significant contribution to the body's daily energy requirements. Carbohydrate fermentation is, for the most part, a beneficial process in the large gut, because the growth of saccharolytic bacteria stimulates their requirements for toxic products associated with putrefaction, for incorporation into cellular proteins, thereby protecting the host. However, as digestive materials move along the gut, carbohydrates become depleted, which may be linked to the increased prevalence of colonic disease in the distal bowel.

Далече е от "всяко отношение",

Всеяден е с много условности

-с готвена храна

(40 милиона хранителни отравяния за година в САЩ)

 

- с протеинови отравяния

https://www.google.com/search?q=протеинови+отравяния&oq=протеинови+отравяния&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

-с много много нежелани ефекти и увреждания на здрвето при навдишаване на определено днепно  количество месо -от  рак на дебелото черво, през авитаминози, до диабет 2

Според медицински изледвания - дневна консумация на месо която не окзава негатовно влияние върхи здравето на хората е границите 80 грама до 150 на ден

 

При хората размерът на дебелото черво е много по -малък от този на всички други примати! Дължината на тънките черва на човека е същата като тази на всеядните! Да, както прочетох, сбърках в нещо. Човекът все още е по -лош от кучето при поддържане на стомашната киселинност)). Но)). Много по-добре от другите примати и много сходни параметри със свинете (известни всеядни животни).

Следователно, да, човекът по природа е всеяден. Ще поясня допълнително данните, тъй като резултатите от изследванията все още са малко противоречиви, не всичко е ясно. Трябва да редактирам статията. Но определено човек смила храната много по-добре и по-бързо от макаките, които ядат раци.

 

Редактирано Август 20, 2021 от SSlava

[SSlava]

On 17.08.2021 г. at 15:31, nik1 said:

Това не болка за умиране Имаме  и дебели черва, където протича ферментация на  на неразградимите въглехидтраи

Шо до отнася до ферментацията на протеините в дебелото черво - упф, греда

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22468341/

 

Bacteria, colonic fermentation, and gastrointestinal health

 

The colonic microbiota plays an important role in human digestive physiology and makes a significant contribution to homeostasis in the large bowel. The microbiome probably comprises thousands of different bacterial species. The principal metabolic activities of colonic microorganisms are associated with carbohydrate and protein digestion. Nutrients of dietary and host origin support the growth of intestinal organisms. Short-chain fatty acids (SCFAs), predominantly acetate, propionate, and butyrate, are the principal metabolites generated during the catabolism of carbohydrates and proteins. In contrast, protein digestion yields a greater diversity of end products, including SCFAs, amines, phenols, indoles, thiols, CO2, H2, and H2S, many of which have toxic properties. The majority of SCFAs are absorbed from the gut and metabolized in various body tissues, making a relatively small but significant contribution to the body's daily energy requirements. Carbohydrate fermentation is, for the most part, a beneficial process in the large gut, because the growth of saccharolytic bacteria stimulates their requirements for toxic products associated with putrefaction, for incorporation into cellular proteins, thereby protecting the host. However, as digestive materials move along the gut, carbohydrates become depleted, which may be linked to the increased prevalence of colonic disease in the distal bowel.

Далече е от "всяко отношение",

Всеяден е с много условности

-с готвена храна

(40 милиона хранителни отравяния за година в САЩ)

 

- с протеинови отравяния

https://www.google.com/search?q=протеинови+отравяния&oq=протеинови+отравяния&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

-с много много нежелани ефекти и увреждания на здрвето при навдишаване на определено днепно  количество месо -от  рак на дебелото черво, през авитаминози, до диабет 2

Според медицински изледвания - дневна консумация на месо която не окзава негатовно влияние върхи здравето на хората е границите 80 грама до 150 на ден

 

Дори не искам да чета глупости за вредата от месото. Мога да ви дам препратка към научна работа, която твърди, че все още няма необходимите доказателства.

https://annals.org/aim/fullarticle/2752328/unprocessed-red-meat-processed-meat-consumption-dietary-guideline-recommendations-from

И все пак-зависи от това какво месо да яде. Месото, което човек яде-от него и хищникът ще умре)). Наскоро гледах видео, от което правим колбаси в Русия. Рециклирането включва мърша, гнило месо с червеи и всичко останало. Ужас)). И всичко това с прекомерно количество сол, консерванти и други вещества. Естествено, ползите от такова месо няма да бъдат)). Или яжте прекомерно печено месо (кебап, пържете до коричка в тиган и така нататък). Това не е вредно месо, а вредно за начина, по който се обработват храните. Същото важи и за зеленчуците, между другото.Никой не е доказал, че е вредно да се яде варено бяло месо (пилешки гърди).

А тези, които ядат риба, живеят по-дълго от вегетарианците!

Защото това е обратното само полезно)). Това е политическа пропаганда. Кой се застъпва за ядене на топка от 70 грама месо, вероятно ще яде 500 грама на ден)). Те искат за да освободят Африка от глад и да спрат изменението на климата)). Ето защо месото изведнъж стана "вредно".

Редактирано Август 20, 2021 от SSlava

[ДеДо Либен]

Преди 22 часа, makebulgar said:

Е хубаво де, но това се онася за доста късен период когато човека хомо-сапиенс се придвижва на север, където нуждата и студа са го принудили да набляга на месото. Това е някъде 130 000 - 100 000 г.пр. Н.Е., и това е само последната част от еволюцията му. През останалите 2 милиона години в Африка се е хранил основно с плодове, семена, ядки, растения и разбира се и месо когато му е паднел случай. И там ги има плодовете и ядките в изобилие дори и днес и дори в саваните, където е сухо.

1.Преди 2 млн. години не е бил хомо сапиенс , а нещо друго.

2.Напоследък често дават ,, Голи и уплашени,,.Гледайте сериите в Африканската савана - какво изобилие от плодове и ядки , какво чудо.Интересно защо тогава през цялото време оцеляващите се борят да докопат някаква ,, мръвка,, , а не киснат чия и киноа в китайски порцелан.

[SSlava]

Редактирано Август 20, 2021 от SSlava

[SSlava]

Преди 47 минути, ДеДо Либен said:

1.Преди 2 млн. години не е бил хомо сапиенс , а нещо друго.

2.Напоследък често дават ,, Голи и уплашени,,.Гледайте сериите в Африканската савана - какво изобилие от плодове и ядки , какво чудо.Интересно защо тогава през цялото време оцеляващите се борят да докопат някаква ,, мръвка,, , а не киснат чия и киноа в китайски порцелан.

съдейки по зъбен камък, човешките предци са започнали да ядат големи количества месо преди около 2.4 милиона години.

https://antropogenez.ru/history-single/228/

В същото време обемът на мозъка започна да се увеличава бързо. Според някои учени това не е просто съвпадение. Явно енергията поддържа големия мозък. Въпреки факта, че маймуните имат големи мускули и скачат по дървета, човек се изразходва много енергично, дори и да не се движи)).

Между другото, по това време стомашно-чревният тракт на човешките предци се промени (дължината на червата като цяло се намали, поради което структурата на гръдния кош се промени от бъчвообразна до плоска).

Редактирано Август 20, 2021 от SSlava

[SSlava]

On 17.08.2021 г. at 15:31, nik1 said:

Това не болка за умиране Имаме  и дебели черва, където протича ферментация на  на неразградимите въглехидтраи

Шо до отнася до ферментацията на протеините в дебелото черво - упф, греда

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22468341/

 

Bacteria, colonic fermentation, and gastrointestinal health

 

The colonic microbiota plays an important role in human digestive physiology and makes a significant contribution to homeostasis in the large bowel. The microbiome probably comprises thousands of different bacterial species. The principal metabolic activities of colonic microorganisms are associated with carbohydrate and protein digestion. Nutrients of dietary and host origin support the growth of intestinal organisms. Short-chain fatty acids (SCFAs), predominantly acetate, propionate, and butyrate, are the principal metabolites generated during the catabolism of carbohydrates and proteins. In contrast, protein digestion yields a greater diversity of end products, including SCFAs, amines, phenols, indoles, thiols, CO2, H2, and H2S, many of which have toxic properties. The majority of SCFAs are absorbed from the gut and metabolized in various body tissues, making a relatively small but significant contribution to the body's daily energy requirements. Carbohydrate fermentation is, for the most part, a beneficial process in the large gut, because the growth of saccharolytic bacteria stimulates their requirements for toxic products associated with putrefaction, for incorporation into cellular proteins, thereby protecting the host. However, as digestive materials move along the gut, carbohydrates become depleted, which may be linked to the increased prevalence of colonic disease in the distal bowel.

Далече е от "всяко отношение",

Всеяден е с много условности

-с готвена храна

(40 милиона хранителни отравяния за година в САЩ)

 

- с протеинови отравяния

https://www.google.com/search?q=протеинови+отравяния&oq=протеинови+отравяния&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

-с много много нежелани ефекти и увреждания на здрвето при навдишаване на определено днепно  количество месо -от  рак на дебелото черво, през авитаминози, до диабет 2

Според медицински изледвания - дневна консумация на месо която не окзава негатовно влияние върхи здравето на хората е границите 80 грама до 150 на ден

 

Да кажем, че съм съгласен с Милтън и някои изследователи, че месото е вредно. Ще стана вегетарианец. Тогава какво?)) Оказва се, както казва Милтън, че млечните продукти също са вредни. Изключвам всички млечни продукти. И тогава какво? Оказва се, че растителните храни, съдържащи глутен, са уж вредни дори за здрави хора (има статии, проучвания и дори цели движения). Изключвам храни, които съдържат глутен (това е половината или повече от растителните храни - хлябът и много зърнени храни са изключени). Какво следва))? Оказва се, както казват кришнаитите и някои изследователи, че лукът и чесънът имат отрицателно въздействие върху мозъка, предполага се и т.н. Изключвам лука и чесъна. Тогава се оказва, че кофеинът и шоколадът са много вредни. Изключвам чая, кафето и какаото от храната. След това прочетох проучване, че елдата е вредна (една от малкото зърнени храни без глутен). Изключвам овесена каша от елда (тоест почти няма каша, с изключение на царевица) След това прочетох статии, че доматите съдържат много азотни вещества и има вещества, които уж активират възпалителните процеси. Изключвам всички домати от диетата. Тогава се оказва, че нишестето и картофите са вредни за хората. Спирам да ям картофи. И какво остава))? Изглежда - че нищо)). Единственият вариант да не се нараните с храна е да умрете от глад)).

[SSlava]

On 17.08.2021 г. at 15:31, nik1 said:

Това не болка за умиране Имаме  и дебели черва, където протича ферментация на  на неразградимите въглехидтраи

Шо до отнася до ферментацията на протеините в дебелото черво - упф, греда

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22468341/

 

Bacteria, colonic fermentation, and gastrointestinal health

 

The colonic microbiota plays an important role in human digestive physiology and makes a significant contribution to homeostasis in the large bowel. The microbiome probably comprises thousands of different bacterial species. The principal metabolic activities of colonic microorganisms are associated with carbohydrate and protein digestion. Nutrients of dietary and host origin support the growth of intestinal organisms. Short-chain fatty acids (SCFAs), predominantly acetate, propionate, and butyrate, are the principal metabolites generated during the catabolism of carbohydrates and proteins. In contrast, protein digestion yields a greater diversity of end products, including SCFAs, amines, phenols, indoles, thiols, CO2, H2, and H2S, many of which have toxic properties. The majority of SCFAs are absorbed from the gut and metabolized in various body tissues, making a relatively small but significant contribution to the body's daily energy requirements. Carbohydrate fermentation is, for the most part, a beneficial process in the large gut, because the growth of saccharolytic bacteria stimulates their requirements for toxic products associated with putrefaction, for incorporation into cellular proteins, thereby protecting the host. However, as digestive materials move along the gut, carbohydrates become depleted, which may be linked to the increased prevalence of colonic disease in the distal bowel.

Далече е от "всяко отношение",

Всеяден е с много условности

-с готвена храна

(40 милиона хранителни отравяния за година в САЩ)

 

- с протеинови отравяния

https://www.google.com/search?q=протеинови+отравяния&oq=протеинови+отравяния&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

-с много много нежелани ефекти и увреждания на здрвето при навдишаване на определено днепно  количество месо -от  рак на дебелото черво, през авитаминози, до диабет 2

Според медицински изледвания - дневна консумация на месо която не окзава негатовно влияние върхи здравето на хората е границите 80 грама до 150 на ден

 

Между другото, отидох на вегетарианския форум и научих много интересни неща)). За много хора опитът да не се яде месо е неуспешен. Ноктите започнаха да се рушат, косите паднаха, просто катастрофална слабост и т.н. Въпреки това, тези хора пишат, че искат да бъдат вегетарианци, но просто физически по някаква причина е невъзможно да се направи това. И това е факт. Как тогава е изследването, че уж хората не ядат месо и мляко и се чувстват заредени и здрави, ако много хора пишат по друг начин?
също почти никой не издържа дълго на диета със сурова храна. Прочетох във вегетарианския форум, никой от тях не може да яде сурови зеленчуци повече от 1-2 години. 

Редактирано Август 20, 2021 от SSlava

[SSlava]

On 17.08.2021 г. at 15:31, nik1 said:

Това не болка за умиране Имаме  и дебели черва, където протича ферментация на  на неразградимите въглехидтраи

Шо до отнася до ферментацията на протеините в дебелото черво - упф, греда

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22468341/

 

Bacteria, colonic fermentation, and gastrointestinal health

 

The colonic microbiota plays an important role in human digestive physiology and makes a significant contribution to homeostasis in the large bowel. The microbiome probably comprises thousands of different bacterial species. The principal metabolic activities of colonic microorganisms are associated with carbohydrate and protein digestion. Nutrients of dietary and host origin support the growth of intestinal organisms. Short-chain fatty acids (SCFAs), predominantly acetate, propionate, and butyrate, are the principal metabolites generated during the catabolism of carbohydrates and proteins. In contrast, protein digestion yields a greater diversity of end products, including SCFAs, amines, phenols, indoles, thiols, CO2, H2, and H2S, many of which have toxic properties. The majority of SCFAs are absorbed from the gut and metabolized in various body tissues, making a relatively small but significant contribution to the body's daily energy requirements. Carbohydrate fermentation is, for the most part, a beneficial process in the large gut, because the growth of saccharolytic bacteria stimulates their requirements for toxic products associated with putrefaction, for incorporation into cellular proteins, thereby protecting the host. However, as digestive materials move along the gut, carbohydrates become depleted, which may be linked to the increased prevalence of colonic disease in the distal bowel.

Далече е от "всяко отношение",

Всеяден е с много условности

-с готвена храна

(40 милиона хранителни отравяния за година в САЩ)

 

- с протеинови отравяния

https://www.google.com/search?q=протеинови+отравяния&oq=протеинови+отравяния&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

-с много много нежелани ефекти и увреждания на здрвето при навдишаване на определено днепно  количество месо -от  рак на дебелото черво, през авитаминози, до диабет 2

Според медицински изледвания - дневна консумация на месо която не окзава негатовно влияние върхи здравето на хората е границите 80 грама до 150 на ден

 

80-150 грама на ден месо е минимумът, за да сте здрави, а не МАКСИМУМ. Трябва да ядете най-малко 80-150 грама месо на ден.Но трябва да го приготвите правилно. По-добре е да ядете варено бяло месо от пилешки гърди и повече риба (въпреки че вареното червено месо също е добро).

 

Ако в статията се посочва, че не можете да ядете повече от 150 грама червено месо, ПЕЧЕНО до черна кора на ден, но трябва да ядете поне 200 грама повече бяло месо и 200 грама риба на ден - тогава те са прави. Големи количества пържено червено мазно месо могат да бъдат вредни за вашето здраве. И ако казват, че не можете да ядете повече от 120-150 грама НИКАКВО месо (дори риба или пиле), тогава те са лъжци и вредители, дадени от „изследователите“. 

Редактирано Август 20, 2021 от SSlava

[SSlava]

On 17.08.2021 г. at 15:31, nik1 said:

Това не болка за умиране Имаме  и дебели черва, където протича ферментация на  на неразградимите въглехидтраи

Шо до отнася до ферментацията на протеините в дебелото черво - упф, греда

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22468341/

 

Bacteria, colonic fermentation, and gastrointestinal health

 

The colonic microbiota plays an important role in human digestive physiology and makes a significant contribution to homeostasis in the large bowel. The microbiome probably comprises thousands of different bacterial species. The principal metabolic activities of colonic microorganisms are associated with carbohydrate and protein digestion. Nutrients of dietary and host origin support the growth of intestinal organisms. Short-chain fatty acids (SCFAs), predominantly acetate, propionate, and butyrate, are the principal metabolites generated during the catabolism of carbohydrates and proteins. In contrast, protein digestion yields a greater diversity of end products, including SCFAs, amines, phenols, indoles, thiols, CO2, H2, and H2S, many of which have toxic properties. The majority of SCFAs are absorbed from the gut and metabolized in various body tissues, making a relatively small but significant contribution to the body's daily energy requirements. Carbohydrate fermentation is, for the most part, a beneficial process in the large gut, because the growth of saccharolytic bacteria stimulates their requirements for toxic products associated with putrefaction, for incorporation into cellular proteins, thereby protecting the host. However, as digestive materials move along the gut, carbohydrates become depleted, which may be linked to the increased prevalence of colonic disease in the distal bowel.

Далече е от "всяко отношение",

Всеяден е с много условности

-с готвена храна

(40 милиона хранителни отравяния за година в САЩ)

 

- с протеинови отравяния

https://www.google.com/search?q=протеинови+отравяния&oq=протеинови+отравяния&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

-с много много нежелани ефекти и увреждания на здрвето при навдишаване на определено днепно  количество месо -от  рак на дебелото черво, през авитаминози, до диабет 2

Според медицински изледвания - дневна консумация на месо която не окзава негатовно влияние върхи здравето на хората е границите 80 грама до 150 на ден

 

И прочетете онази научна статия, която ви хвърлих. Има, основният извод е, че намаляването на честотата на различни заболявания всъщност е малко и дори статистически незначително. И това при условие, че хората ядат голямо количество пържено месо или полуготови месни продукти с огромно количество канцерогенни добавки)) 

Съществува и силно подозрение, че данните от изследванията са политически и екологично мотивирани и има прикриване на подробни резултати от изследванията.

[SSlava]

On 17.08.2021 г. at 14:38, nik1 said:

Статията е за особеностите на храносмилателната система

 

Т.е? Марулите ни "излизат" цели и "несмлени"?

Т.е. Подозирате лъжа?

https://books.google.bg/books?id=D-wDAAAAMBAJ&pg=PA44&lpg=PA44&dq=Carnivores+secrete+stomach+acid+20+times+faster+than+humans&source=bl&ots=NIP2K2Suh5&sig=ACfU3U0sd3HK7u-L3bP2L41CanX5_DiufA&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwislIa2-7fyAhWc_7sIHamDC2MQ6AF6BAg2EAM#v=onepage&q=Carnivores secrete stomach acid 20 times faster than humans&f=false

Вегетариански книги и изследвания не могат да се четат. Ясно е, че те са ангажирани и всички факти са обърнати с главата надолу.