Месояден хищник или тревопасен е по природа човекът, или епизод от научната дезинформация в новия свят

[nik1]

Преди 7 минути, SSlava said:

Нитратите, открити в зеленчуците и плодовете, водят до рак на червата, тъй като намерих статии по тази тема)). И толкова ли е полезно да се яде зеленчук в този случай))? 

Заради това въведени пределни норми върху съдърнанието на нитрати

,,,,,,,

Да знам, ще ми отгоеорите че това са глупости:

 

Храни с протективен ефект

Между всички храни, зеленчуците и плодовете са безспорните лидери като храни, които намаляват канцерогенния риск. От сумирани 264 изследвания на релативния риск за канцерогенеза с различна локализация, в зависимост от приема на зеленчуци и плодове, при 205 от тях е намерен протективен ефект, а при 51 от проучванията не е установен ефект. Протективното действие се отнася най-вече за рак с тъканна локализация като езофагус, стомах, колон, бял дроб, панкреас и пикочен мехур. Най-ниска протекция се наблюдава по отношение на хормон-зависимите тъкани - на проста и гърда.

Протективен ефект е установен по отношение общата консумация на зеленчуци и общо на плодове; силна връзка се открива с консумацията на сурови плодове, на чесъна и лукови зеленчуци (праз лук, зелен лук, кромид), на зелените листови зеленчуци (спанак, лапад, марули, коприва), на моркови, домати, чушки, зелевите зеленчуци (зеле, броколи, карфиол), цитрусови плодове (портокали, грейпфрут, мадарини, лимони) и т.н.

Биологична база за протективното действие на зеленчуците и плодовете включва съдържащите се в тях витамини, минерали и биоактивни съединения с антиоксидантно действие (витамин С и Е, каротеноиди, флавоноиди, селен), фолати, хранителни влакнини и други биоактивни съединения.

Други полезни храни са пълнозърнестите храни, които имат специален протективен ефект по отношение на рака на стомаха, рака на дебелото и правото черво. Вероятна причина се свързва със съдържащите се в тях хранителни влакнини, нишесте, есенциални мастни киселини, витамин Е.

Ядките (специално бадеми и орехи) и семената съдържат широк набор от вещества с антираково действие и въпреки, че проучванията все още не са достатъчни, за да се даде категоричен отговор, те са храни с вероятно защитно действие по отношение на рака. Протективният ефект на ядките се свързва с високото съдържание в тях на витамин Е, селен, фитинова киселина, фенолни съединения (елагинова киселина); с лигнаните в семената (сезамин в сусамовите семена).

Рибата, която е богат източник на n-3 дълговерижни полиненаситени мастни киселини се счита за протективна храна по отношение риска от ракови заболявания.

По отношение на бобовите храни съществуват противоречиви резултати. Извършен мета-анализ на 58 епидемиологични проучвания е показал, че при 29 от тях се установява намален риск за рак на гърдата при увеличаване консумацията на соя и соеви продукти, при 22 проучвания се намира по-висок риск при увеличаване консумацията на соя, а при 7 проучвания не е установена връзка. Все още преобладаващо е мнението, че соевите продукти намаляват риска от рак на гърдата при жените.

Чаят (зелен и черен) притежава потенциал за намаляване риска от рак на стомаха, правото и дебелото черво. Протективният му ефект по отношение на канцерогенезата се свързва с антиоксидантното действие на съдържащите се в него полифеноли. Особено многобройни са доказателствата по отношение на зеления чай - резултати от моделни експерименти показват протекция спрямо рака на белия дроб, езофагус, дуоденум, панкреас, черен дроб, гърда, колон.

Данните за ролята на кафето по отношение на риска от ракови заболявания са противоречиви. Някои проучвания показват, че свръхконсумацията на кафе може да увеличи канцерогенния риск, други изследователи или не намират връзка между количеството на консумираното кафе със заболеваемостта от рак или установяват защитен ефект, специално по отношение на рака на правото и дебелото черво. Полезният ефект на кафето се свързва със способността на съдържащия се в него кофеин да активира ензима глутатион-трансферазата, важен компонент на антиоксидантната защита на клетките в организма.

Установено е, че умерената консумация на червено вино, което е богато на флавоноиди намалява риска от голям брой тумори.

Редица подправки и билки също могат да увеличат защитата срещу рака. Такъв предпазен ефект е установен при черния пипер относно рака на пикочния мехур. Джинджифилът, куркума (съставка на кърито), шафрана и други подправки при проведени изследвания върху експериментални животни също са показали обнадеждаващи резултати.

Роля на хранителните добавки за намаляване риска от ракови заболявания

Счита се, че когато храната доставя достатъчни количества витамини, минерали и биоактивни вещества, няма нужда от допълнителния им прием под формата на хранителни добавки за намаляване риска от развитие на ракови заболявания. Изследванията са показали, че разнообразната и достатъчна храна, осигуряваща адекватни количества хранителни вещества изпълнява не само необходимата роля за удовлетворяване на жизнените функции, но оказва достатъчен защитен ефект и по отношение развитието на ракови и други заболявания.

На базата на получените на този етап резултати за връзката между храните, храненето и риска от ракови заболявания могат да се направят следните основни препоръки за хранене:

Препоръки за хранене за намаляване на канцерогенния риск

1. Поддържане на здравословно тегло (индекс на телесна маса 18-24.9 кг/м2 при възрастни лица), избягване увеличаване на теглото в зряла възраст с повече от 5 кг
2. Регулярна умерена до интензивна физическа активност, 60 минути/ден.
3. Консумация на разнообразна храна, предимно от растителен произход.
4. Достатъчна консумация на зърнени храни, предимно пълнозърнести.
5. Ежедневна консумация на разнообразни зеленчуци и плодове (над 400 грама/ден), за предпочитане сурови.
6. Ограничаване приема общо на мазнини, особено на животинските.
7. Ако се консумират алкохолни напитки, да се приемат в умерени количества.
8. Ограничаване употребата на сол и консумацията на солени храни.
9. Ограничаване консумацията на консервирани месни продукти (салами, наденици, бекон, шунка и др.)
10. Да не се консумират много горещи храни и напитки.

Храни и напитки, увеличаващи канцерогенния риск

В 36 епидемиологични проучвания е установено, че високата консумация на червени меса увеличаване риска от рак на колона, ректума, панкреас, гърда, простата, бъбреци. Вероятната причина се свързва с високото съдържание общо на мазнини и на наситени мастни киселини в месата; образуване на N-нитрозосъединения при пушени меса и колбаси, образуване на канцерогени при термична обработка.

Епидемиологичните и експериментални проучвания показват, че консумацията на много горещи напитки увелича риска от рак на хранопровода.

Редовната свръхконсумация на кафе (над 5 чаши дневно) може да увеличи риска от рак на пикочния мехур. Възможният механизъм се свързва с установения ефект на кофеина да потиска възстановяването на нарушенията в ДНК и да катализира биоактивирането на канцерогенните ароматни амини.

Високата консумация на алкохолни напитки (особено концентрирани алкохолни напитки) увеличава риска предимно на рак на черния дроб.

[SSlava]

Преди 6 минути, Atom said:

Какво искаш да кажа?  Статии за диети - безспорно полезни. Не знам обаче какво отношение имат по темата.

Ако има само всякакви салати и леки плодове, както ник1 показа на снимката, можете да полудеете да ядете така. Определено няма да издържа дълго на такава диета. Ще бъда гладен през цялото време. 

[makebulgar]

Преди 18 минути, SSlava said:

Излишната палмова мазнина може да доведе до заболяване, много захар също може да доведе до заболяване, глутенът при някои хора също може да доведе до заболяване. Голямо количество нитрати има и в плодовете и зеленчуците. Сега всички растения са пълнени с тях. Нитрати и пестициди.
Очевидно, за да сте здрави, трябва да умрете от глад))? 

Ако за теб "растителна храна" означава продуктите в магазина, които са произведени от палмова мазнина и захар, значи си далеч от реалността какво е истинската растителна храна, която трябва да ядеш. Това, че в някои зеленчуци и плодове, които си купуваш от хипермаркета, има нитрати и пестициди, означава ли че трябва да ядеш само месо? Няма ли да се разболееш от скорбут? И означава ли, че не можеш да си намериш местни производители на зеленчуци и плодове, които не използват много торове и пестициди. Дивите джанки или пък орехите колко пестициди и нитрати съдържат?

И ако човек всеки ден се налива с природни пестициди като кофеина, теобромина и други, какво се притеснява от пестицидите в плодовете, които са в пъти по-ниски концентрации. Или пък знае ли какво са нитратите и че торенето не е чак толкова страшно, тъй като в торовете се съдържат основно природни елементи като азот, фосфор и калий. И земеделските производители не слагат повече тор от нужното, тъй като това струва пари. Тоест има минимум от тор, който е нужен за израстване на растенията, и по-големите количества са чиста загуба на пари.

[nik1]

Преди 6 минути, Atom said:

Какво искаш да кажа?  Статии за диети - безспорно полезни. Не знам обаче какво отношение имат по темата.

Значи не са глупости?

Хайде  моля ти се, не знаеш каква връзка имат?

 

[SSlava]

Преди 2 минути, nik1 said:

Заради това въведени пределни норми върху съдърнанието на нитрати

,,,,,,,

Да знам, ще ми отгоеорите че това са глупости:

 

Храни с протективен ефект

Между всички храни, зеленчуците и плодовете са безспорните лидери като храни, които намаляват канцерогенния риск. От сумирани 264 изследвания на релативния риск за канцерогенеза с различна локализация, в зависимост от приема на зеленчуци и плодове, при 205 от тях е намерен протективен ефект, а при 51 от проучванията не е установен ефект. Протективното действие се отнася най-вече за рак с тъканна локализация като езофагус, стомах, колон, бял дроб, панкреас и пикочен мехур. Най-ниска протекция се наблюдава по отношение на хормон-зависимите тъкани - на проста и гърда.

Протективен ефект е установен по отношение общата консумация на зеленчуци и общо на плодове; силна връзка се открива с консумацията на сурови плодове, на чесъна и лукови зеленчуци (праз лук, зелен лук, кромид), на зелените листови зеленчуци (спанак, лапад, марули, коприва), на моркови, домати, чушки, зелевите зеленчуци (зеле, броколи, карфиол), цитрусови плодове (портокали, грейпфрут, мадарини, лимони) и т.н.

Биологична база за протективното действие на зеленчуците и плодовете включва съдържащите се в тях витамини, минерали и биоактивни съединения с антиоксидантно действие (витамин С и Е, каротеноиди, флавоноиди, селен), фолати, хранителни влакнини и други биоактивни съединения.

Други полезни храни са пълнозърнестите храни, които имат специален протективен ефект по отношение на рака на стомаха, рака на дебелото и правото черво. Вероятна причина се свързва със съдържащите се в тях хранителни влакнини, нишесте, есенциални мастни киселини, витамин Е.

Ядките (специално бадеми и орехи) и семената съдържат широк набор от вещества с антираково действие и въпреки, че проучванията все още не са достатъчни, за да се даде категоричен отговор, те са храни с вероятно защитно действие по отношение на рака. Протективният ефект на ядките се свързва с високото съдържание в тях на витамин Е, селен, фитинова киселина, фенолни съединения (елагинова киселина); с лигнаните в семената (сезамин в сусамовите семена).

Рибата, която е богат източник на n-3 дълговерижни полиненаситени мастни киселини се счита за протективна храна по отношение риска от ракови заболявания.

По отношение на бобовите храни съществуват противоречиви резултати. Извършен мета-анализ на 58 епидемиологични проучвания е показал, че при 29 от тях се установява намален риск за рак на гърдата при увеличаване консумацията на соя и соеви продукти, при 22 проучвания се намира по-висок риск при увеличаване консумацията на соя, а при 7 проучвания не е установена връзка. Все още преобладаващо е мнението, че соевите продукти намаляват риска от рак на гърдата при жените.

Чаят (зелен и черен) притежава потенциал за намаляване риска от рак на стомаха, правото и дебелото черво. Протективният му ефект по отношение на канцерогенезата се свързва с антиоксидантното действие на съдържащите се в него полифеноли. Особено многобройни са доказателствата по отношение на зеления чай - резултати от моделни експерименти показват протекция спрямо рака на белия дроб, езофагус, дуоденум, панкреас, черен дроб, гърда, колон.

Данните за ролята на кафето по отношение на риска от ракови заболявания са противоречиви. Някои проучвания показват, че свръхконсумацията на кафе може да увеличи канцерогенния риск, други изследователи или не намират връзка между количеството на консумираното кафе със заболеваемостта от рак или установяват защитен ефект, специално по отношение на рака на правото и дебелото черво. Полезният ефект на кафето се свързва със способността на съдържащия се в него кофеин да активира ензима глутатион-трансферазата, важен компонент на антиоксидантната защита на клетките в организма.

Установено е, че умерената консумация на червено вино, което е богато на флавоноиди намалява риска от голям брой тумори.

Редица подправки и билки също могат да увеличат защитата срещу рака. Такъв предпазен ефект е установен при черния пипер относно рака на пикочния мехур. Джинджифилът, куркума (съставка на кърито), шафрана и други подправки при проведени изследвания върху експериментални животни също са показали обнадеждаващи резултати.

Роля на хранителните добавки за намаляване риска от ракови заболявания

Счита се, че когато храната доставя достатъчни количества витамини, минерали и биоактивни вещества, няма нужда от допълнителния им прием под формата на хранителни добавки за намаляване риска от развитие на ракови заболявания. Изследванията са показали, че разнообразната и достатъчна храна, осигуряваща адекватни количества хранителни вещества изпълнява не само необходимата роля за удовлетворяване на жизнените функции, но оказва достатъчен защитен ефект и по отношение развитието на ракови и други заболявания.

На базата на получените на този етап резултати за връзката между храните, храненето и риска от ракови заболявания могат да се направят следните основни препоръки за хранене:

Препоръки за хранене за намаляване на канцерогенния риск

1. Поддържане на здравословно тегло (индекс на телесна маса 18-24.9 кг/м2 при възрастни лица), избягване увеличаване на теглото в зряла възраст с повече от 5 кг
2. Регулярна умерена до интензивна физическа активност, 60 минути/ден.
3. Консумация на разнообразна храна, предимно от растителен произход.
4. Достатъчна консумация на зърнени храни, предимно пълнозърнести.
5. Ежедневна консумация на разнообразни зеленчуци и плодове (над 400 грама/ден), за предпочитане сурови.
6. Ограничаване приема общо на мазнини, особено на животинските.
7. Ако се консумират алкохолни напитки, да се приемат в умерени количества.
8. Ограничаване употребата на сол и консумацията на солени храни.
9. Ограничаване консумацията на консервирани месни продукти (салами, наденици, бекон, шунка и др.)
10. Да не се консумират много горещи храни и напитки.

Храни и напитки, увеличаващи канцерогенния риск

В 36 епидемиологични проучвания е установено, че високата консумация на червени меса увеличаване риска от рак на колона, ректума, панкреас, гърда, простата, бъбреци. Вероятната причина се свързва с високото съдържание общо на мазнини и на наситени мастни киселини в месата; образуване на N-нитрозосъединения при пушени меса и колбаси, образуване на канцерогени при термична обработка.

Епидемиологичните и експериментални проучвания показват, че консумацията на много горещи напитки увелича риска от рак на хранопровода.

Редовната свръхконсумация на кафе (над 5 чаши дневно) може да увеличи риска от рак на пикочния мехур. Възможният механизъм се свързва с установения ефект на кофеина да потиска възстановяването на нарушенията в ДНК и да катализира биоактивирането на канцерогенните ароматни амини.

Високата консумация на алкохолни напитки (особено концентрирани алкохолни напитки) увеличава риска предимно на рак на черния дроб.

Напълно съм съгласен, че чай, кафе, домати, лук, чесън, люти чушки и така нататък са много здравословни храни. Рибата е полезна и за здравето (а вие сте хвърлили изследвания тук, уж хората умират от риба).
Има просто проучвания, които пишат за предполагаемата потенциална вреда на някои от тези продукти. Мисля, че това са същите глупости като статиите за опасностите от месото. 

[makebulgar]

Преди 4 минути, SSlava said:

Само картофите дават повече или по -малко нормално усещане за ситост от такива растителни храни

Единствения ти проблем с картофите, е че те са главно източник на нишесте... засищат те, дават ти енергия, но не способстват много за здравето на червата тъй като поначало нямат никакви влакна..

[SSlava]

Редактирано Август 21, 2021 от SSlava

[makebulgar]

Преди 7 минути, SSlava said:

Ако има само всякакви салати и леки плодове, както ник1 показа на снимката, можете да полудеете да ядете така. Определено няма да издържа дълго на такава диета. Ще бъда гладен през цялото време. 

Е ако добавиш към тях и 200 грама пълнозърнест хляб и 200 грама орехи или други ядки, едва ли ще останеш гладен. Даже може и да надебелееш.

Редактирано Август 21, 2021 от makebulgar

[nik1]

Преди 4 минути, SSlava said:

Ако има само всякакви салати и леки плодове, както ник1 показа на снимката, можете да полудеете да ядете така. Определено няма да издържа дълго на такава диета. Ще бъда гладен през цялото време. 

Чията и киноата не са зеленуци

Чия:

Смята се за псевдозърнена култура, отглеждана заради годните за консумация хидрофилни семена от чиа, отглеждани и често използвани като храна в няколко страни от Западна Южна Америка, Западно Мексико и югозападната част на САЩ.^[2]

 

 

Nutritional value per 100 g (3.5 oz)
Energy	486 kcal (2,030 kJ)
Carbohydrates	42.12 g
Dietary fiber	34.4 g
Fat	30.74 g
Saturated	3.330
Trans	0.140 g
Monounsaturated	2.309
Polyunsaturated omega‑3 omega‑6	23.665 17.830 g  5.835 g
Protein	16.54 g
Vitamins	Quantity%DV†
Vitamin A equiv.	7% 54 μg
Thiamine (B1)	54% 0.62 mg
Riboflavin (B2)	14% 0.17 mg
Niacin (B3)	59% 8.83 mg
Folate (B9)	12% 49 μg
Vitamin C	2% 1.6 mg
Vitamin E	3% 0.5 mg
Minerals	Quantity%DV†
Calcium	63% 631 mg
Iron	59% 7.72 mg
Magnesium	94% 335 mg
Manganese	130% 2.723 mg
Phosphorus	123% 860 mg
Potassium	9% 407 mg
Sodium	1% 16 mg
Zinc	48% 4.58 mg
Other constituents	Quantity
Water	5.80 g
Cholesterol	0 mg

 

 

Киноа:

Киноата е била от голямо значение в диетата на предколумбовите цивилизации на Андите, отстъпвайки по важност единствено на картофите и следвана по значение от царевицата. В съвременната епоха киноа се цени особено заради хранителната си стойност, като съдържанието ѝ на протеини е много високо (14% от масата), макар и не по-високо от повечето бобови растения. Хранителните оценки на киноата показват, че тя е източник на пълноценен протеин.^[6][7] Освен това, тя е добър източник на фибри и фосфор, както и с високо съдържание на магнезий и желязо. Киноата е източник и на калций, затова е полезна за вегани и хора с непоносимост към лактозата.^[8][9] В 100 g киноа в сурово състояние има приблизително (проценти от препоръчителната дневна доза): 65% фосфор, 55% магнезий, 35% желязо, 14% протеини и 7% диетични фибри.^[10]

Киноата е без глутен и е лесна за усвояване. Поради всички тези характеристики киноа се смята за подходяща като култура за осигуряване живота на екипажите в космически екологични системи (Controlled Ecological Life Support System) на НАСА.^[11]

[SSlava]

Преди 4 минути, makebulgar said:

Единствения ти проблем с картофите, е че те са главно източник на нишесте... засищат те, дават ти енергия, но не способстват много за здравето на червата тъй като поначало нямат никакви влакна..

Обичам зеленчукови салати, но те не могат да бъдат основно ястие. След салатата, час по -късно, отново искам да ям силно, сякаш не съм ял нищо. Салатите са необходими като източник на фибри и витамини. но те не могат да бъдат основната храна. А основната храна са  каша, картофи, яйца, млечни продукти, пиле и така нататък. 

[nik1]

Преди 23 минути, SSlava said:

Има просто проучвания, които пишат за предполагаемата потенциална вреда на някои от тези продукти. Мисля, че това са същите глупости като статиите за опасностите от месото. 

Мхх,  наговорили са се, проклетите завогрници:

 

В 36 епидемиологични проучвания е установено, че високата консумация на червени меса увеличаване риска от рак на колона, ректума, панкреас, гърда, простата, бъбреци. 

Редактирано Август 21, 2021 от nik1

[SSlava]

Преди 4 минути, nik1 said:

Чията и киноата не са зеленуци

Чия:

Смята се за псевдозърнена култура, отглеждана заради годните за консумация хидрофилни семена от чиа, отглеждани и често използвани като храна в няколко страни от Западна Южна Америка, Западно Мексико и югозападната част на САЩ.^[2]

 

 

Nutritional value per 100 g (3.5 oz)
Energy	486 kcal (2,030 kJ)
Carbohydrates	42.12 g
Dietary fiber	34.4 g
Fat	30.74 g
Saturated	3.330
Trans	0.140 g
Monounsaturated	2.309
Polyunsaturated omega‑3 omega‑6	23.665 17.830 g  5.835 g
Protein	16.54 g
Vitamins	Quantity%DV†
Vitamin A equiv.	7% 54 μg
Thiamine (B1)	54% 0.62 mg
Riboflavin (B2)	14% 0.17 mg
Niacin (B3)	59% 8.83 mg
Folate (B9)	12% 49 μg
Vitamin C	2% 1.6 mg
Vitamin E	3% 0.5 mg
Minerals	Quantity%DV†
Calcium	63% 631 mg
Iron	59% 7.72 mg
Magnesium	94% 335 mg
Manganese	130% 2.723 mg
Phosphorus	123% 860 mg
Potassium	9% 407 mg
Sodium	1% 16 mg
Zinc	48% 4.58 mg
Other constituents	Quantity
Water	5.80 g
Cholesterol	0 mg

 

 

Киноа:

Киноата е била от голямо значение в диетата на предколумбовите цивилизации на Андите, отстъпвайки по важност единствено на картофите и следвана по значение от царевицата. В съвременната епоха киноа се цени особено заради хранителната си стойност, като съдържанието ѝ на протеини е много високо (14% от масата), макар и не по-високо от повечето бобови растения. Хранителните оценки на киноата показват, че тя е източник на пълноценен протеин.^[6][7] Освен това, тя е добър източник на фибри и фосфор, както и с високо съдържание на магнезий и желязо. Киноата е източник и на калций, затова е полезна за вегани и хора с непоносимост към лактозата.^[8][9] В 100 g киноа в сурово състояние има приблизително (проценти от препоръчителната дневна доза): 65% фосфор, 55% магнезий, 35% желязо, 14% протеини и 7% диетични фибри.^[10]

Киноата е без глутен и е лесна за усвояване. Поради всички тези характеристики киноа се смята за подходяща като култура за осигуряване живота на екипажите в космически екологични системи (Controlled Ecological Life Support System) на НАСА.^[11]

Дори нямаме такива плодове в продажба в магазините. Мастни плодове ли са? Плодовете и плодовете не ви дават усещане за ситост. С такава диета ще оставам вечно гладен)).
  Можете да ядете само картофи, каша и така нататък. 

[Atom]

Преди 23 минути, nik1 said:

Хайде  моля ти се, не знаеш каква връзка имат?

А каква е връзката? Целенасочената диета е индивидуален въпрос. Тя е възможна едва в съвременната епоха, когато имаш достъп до продукти от цял свят и не си обвързан с конкретен хабитат или сезон, плюс развити  технологии и медицина.  Какво общо има това с "природата на човека" и  неговата еволюция?

Редактирано Август 21, 2021 от Atom

[nik1]

Преди 16 минути, Atom said:

А каква е връзката? Целенасочената диета е индивидуален въпрос. Тя е възможна едва в съвременната епоха, когато имаш достъп до продукти от цял свят и не си обвързан с конкретен хабитат или сезон, пляс развити  технологии и медицина.  Какво общо има това с "природата на човека" и  неговата еволюция?

А добре, според теб диетите и здавословното/нездравословното хранене нямат общо с човека  и неговата еволюция..

А кое има общо с човека  и неговата еволюция?

 

Редактирано Август 21, 2021 от nik1

[SSlava]

Преди 11 минути, nik1 said:

А добре, според теб диетите и здавословното/нездравословното хранене нямат общо с човека  и неговата еволюция..

А кое има общо с човека  и неговата еволюция?

 

Не мога да се наситя с плодове или дори зеленчуци като краставици или домати и лук. След като изядете килограм плодове, след 40 минути искате да се напикате, а след още 30 минути стомахът ви се изпразва и искате да ядете отново. Нямам представа как можеш да ядеш така?
Ако сте вегетарианец и ядете картофи, все още можете да се чувствате нормално. Ако сте яли много картофи, тогава четири часа не можете да мислите за храна)). 

[nik1]

Преди 18 минути, Atom said:

А каква е връзката? Целенасочената диета е индивидуален въпрос. Тя е възможна едва в съвременната епоха, когато имаш достъп до продукти от цял свят и не си обвързан с конкретен хабитат или сезон, плюс развити  технологии и медицина. 

От втората  статия

The long-term health of vegetarians and vegans

The prevalence of vegetarianism (the practice of following a vegetarian diet) varies widely around the globe. India has the highest proportion of vegetarians of any country with about 30 % of the population following a vegetarian diet^{( 1 , 2 )}. 

[SSlava]

Преди 5 минути, nik1 said:

От втората  статия

The long-term health of vegetarians and vegans

The prevalence of vegetarianism (the practice of following a vegetarian diet) varies widely around the globe. India has the highest proportion of vegetarians of any country with about 30 % of the population following a vegetarian diet^{( 1 , 2 )}. 

Вегетарианството е невъзможно при нас, дори поради климата. Следователно такива диети не са подходящи за нас)). Дори на юг, където живея. в продължение на няколко месеца няма пресни зеленчуци, освен от миналогодишните запаси (моркови, ябълки, лук и картофи могат да се съхраняват 3-6 месеца), или от оранжерии (където са пълнени с нитрати и са скъпи).
Ето защо, дори ако индианците не ядат месо, такава диета е невъзможна при нас. 

[nik1]

Преди 1 минута, SSlava said:

Не мога да се наситя с плодове или дори зеленчуци като краставици или домати и лук. След като изядете килограм плодове, след 40 минути искате да се напикате, а след още 30 минути стомахът ви се изпразва и искате да ядете отново. Нямам представа как можеш да ядеш така?
Ако сте вегетарианец и ядете картофи, все още можете да се чувствате нормално. Ако сте яли много картофи, тогава четири часа не можете да мислите за храна)). 

 

Кой е казал че аз съм вегетарианец

 

[SSlava]

Преди 12 минути, nik1 said:

 

Кой е казал че аз съм вегетарианец

 

Тогава защо не ядете месо? Месото е недвусмислено здравословен продукт за хората. Просто хората ядат пържено месо, което е богато на канцерогени. Сигурен съм, че ако готвеха само говеждо или свинско във вода, щеше да има много по -малко болести)). 

[nik1]

Преди 48 минути, Atom said:

А каква е връзката? Целенасочената диета е индивидуален въпрос. Тя е възможна едва в съвременната епоха, когато имаш достъп до продукти от цял свят и не си обвързан с конкретен хабитат или сезон, плюс развити  технологии и медицина.  Какво общо има това с "природата на човека" и  неговата еволюция?

Знаи можем да избираме разнообразни продукти.. и за домашните си тигри

Но ние избираме целенасочено само месо за детата им..

https://www.google.com/search?q=Healthy+Eating+Tigers+in+Captivity&oq=Healthy+Eating+Tigers+in+Captivity&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8

Дали причината е във връзката с "природата на тигрите"?

[makebulgar]

Преди 6 минути, SSlava said:

Тогава защо не ядете месо? Месото е недвусмислено здравословен продукт за хората. Просто хората ядат пържено месо, което е богато на канцерогени. Сигурен съм, че ако готвеха само говеждо или свинско във вода, щеше да има много по -малко болести)). 

Проблемът не е дали можем да ядем месо, а какъв е човека по принцип. Тоест мен лично ме интересува преди 150 000 години, когато е излизал от Африка дали човека е бил месояден и дали основната му храна тогава е била месото. Не ни интересува това дали днес ядем месо, дали на някой му е трудно да оцелява в Сибир, или дали преди 25 000 години хората са яли мамути, а дали хомосапиенс в Африка са били основно месоядни. Учените казват че хората са месоядни от поне 2 млн. години, но дали през този период месото е било основна храна. В Африка хората са можели пре спокойно да си осигуряват много плодове и други растения за прехрана, като дори и в бедните савани се оказва че има много плодове. 

Хората се приема, че могат да тичат, за да гонят пллячка, но е напълно възможно изправянето на 2 крака да е не заради преследване на плячка, а да е заради контрол на по-голяма територия която да осигурява нужната прехрана от растения, които се събират. 

[SSlava]

Преди 5 минути, makebulgar said:

Проблемът не е дали можем да ядем месо, а какъв е човека по принцип. Тоест мен лично ме интересува преди 150 000 години, когато е излизал от Африка дали човека е бил месояден и дали основната му храна тогава е била месото. Не ни интересува това дали днес ядем месо, дали на някой му е трудно да оцелява в Сибир, или дали преди 25 000 години хората са яли мамути, а дали хомосапиенс в Африка са били основно месоядни. Учените казват че хората са месоядни от поне 2 млн. години, но дали през този период месото е било основна храна. В Африка хората са можели пре спокойно да си осигуряват много плодове и други растения за прехрана, като дори и в бедните савани се оказва че има много плодове. 

Хората се приема, че могат да тичат, за да гонят пллячка, но е напълно възможно изправянето на 2 крака да е не заради преследване на плячка, а да е заради контрол на по-голяма територия която да осигурява нужната прехрана от растения, които се събират. 

Като цяло месото съдържа само едно предполагаемо вредно вещество за хората. Но ползите надвишават вредите.  Всички продукти имат както полезни, така и вредни свойства. Дори концентратът от зелен чай може да бъде смъртоносен. Но самият зелен чай е много здравословна напитка. Следователно разнообразната и балансирана диета е от съществено значение. И всеки полезен продукт може да се превърне в вреден, което се случва сега всъщност с месото. Пърженото месо наистина е много канцерогенно, не споря с това. От тези канцерогени, които се образуват по време на готвене, възникват болести. 

Редактирано Август 21, 2021 от SSlava

[nik1]

Преди 10 минути, SSlava said:

Тогава защо не ядете месо?

Ям месо, разбира се..

Цитирай

Месото е недвусмислено здравословен продукт за хората. 

Месото  недвусмислено..... може да ни убие, съкрати живота, или да ни докара болести

 

[SSlava]

Преди 18 минути, makebulgar said:

Проблемът не е дали можем да ядем месо, а какъв е човека по принцип. Тоест мен лично ме интересува преди 150 000 години, когато е излизал от Африка дали човека е бил месояден и дали основната му храна тогава е била месото. Не ни интересува това дали днес ядем месо, дали на някой му е трудно да оцелява в Сибир, или дали преди 25 000 години хората са яли мамути, а дали хомосапиенс в Африка са били основно месоядни. Учените казват че хората са месоядни от поне 2 млн. години, но дали през този период месото е било основна храна. В Африка хората са можели пре спокойно да си осигуряват много плодове и други растения за прехрана, като дори и в бедните савани се оказва че има много плодове. 

Хората се приема, че могат да тичат, за да гонят пллячка, но е напълно възможно изправянето на 2 крака да е не заради преследване на плячка, а да е заради контрол на по-голяма територия която да осигурява нужната прехрана от растения, които се събират. 

Доказано е, че значителни промени в стомашно -чревния тракт при човешките предци са започнали преди 2,4 милиона години, а много отлагания на месо са открити и в зъбен камък. Не мисля, че това е съвпадение. Ако човек не се адаптира по този начин към промяна в диетата (човек спря да яде груби растителни храни), тогава какво се случваше по това време))? И тогава nik1 ми пише, че уж такива промени не доказват нищо)).

Редактирано Август 21, 2021 от SSlava

[makebulgar]

Преди 10 минути, SSlava said:

Доказано е, че значителни промени в стомашно -чревния тракт при човешките предци са започнали преди 2,4 милиона години

И къде по-точно е доказано това. Мисля си че това не е вярно.