Чест, достойнство

[Втори след княза]

"Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена"- Ст. Кинг

На практика "чест" се ползва интуитивно. "За мен е чест", "На мен се падна честта", "под достойнството ми е". Естествено, аз не мога да повярвам, че честта пада ей- така и затова изреждам хрумнали ми връзки

Чест като самочувствие.
Чест като знатно потекло
Чест като нещо извършено, с което можеш да се похвалиш
Чест като усет за поведение, което хората одобряват
Чест като социален и материален статус
Чест като уважение, което другите изпитват или дължат да изпитват
Чест като способност за водачество
Чест като способност да защити честта си и някого другиго, други.
Чест като съответствие на някакви разбирания или кодекс на групата

Тази същата чест може да бъде засегната, когато

Обезценят заслугите
Унижат
Отнемат нещо, повод за гордост и хвалба
Подлагат на присмех успехи или личността
Държат се неуважително
Стане общоизвестна компрометираща случка.

Това изреждане не е прецизно, но дава възможност за някаква основа от която да тръгнем в разсъжденията. 

Интересни статии от уикипедия са Бушидо, Омерта, Честь, Пуштунвалай, както и етичните кодекси (кодекси на честта) на учебни заведения, класи и занаяти.

 

[Втори след княза]

Един анекдот, който ме впечатли и най- вече коментарът. 

Цитирай

князь П. Голицын, побивший в строю палкой офицера П. Шепелева, отказался принять от него вызов на дуэль даже тогда, когда получил от обиженного пощечину — из-за недостаточно высокого происхождения Шепелева. Французский дипломат М. Корберон по этому поводу записал в своем дневнике, что Голицын «не понял своих обязанностей по отношению к Шепелеву, хотя и стоявшему ниже его по рождению, но все же офицеру» и что «страшное общественное неравенство, обусловленное образом правления в России, душит идею чести»^[3].

Според френския дипломат, широк достъп до Честта въз основа на постъпки, поведение, вместо само по рождение е нещо положително, нещо, което прави хората да се стремят към върхови постижения. Ако честта е само по рождение, активността и на имащите, и на нямащите престава.

Редактирано Август 11, 2021 от Втори след княза

[Втори след княза]

Богатство и чест.

Човекът с богатство не е задължително да е човек с чест. Обратното също- можеш да си с чест, без голямо богатство. Все пак обезпеченост е необходима. Не може да си гладен за коричка хляб и да имаш достойнство. Глад срам няма, а честта има срам от безчестни постъпки. 

[Втори след княза]

Един художествен образ ме обърка. Дон Жуан де Мараня от новелата на Проспер Мериме "Душите от чистилището" Машинен превод може да се направи по текста тук. Това, което ме смущава е следното- Дон Жуан попада в компания, която не признава християнските добродетели и живее порочно. Другите му се възхищават и изглежда според тяхната представа за чест, той е един човек с чест. След едно видение на мъките в Чистилището, дон Жуан се променя, става терзаещ се монах и постига уважение сред монасите (е, вложил е и парички в болница и църква). Явно и според тях той е човек с чест. Ако в две противоположни по морал общества една и съща личност е с чест, то излиза, че честта е в него. Принципно не съм съгласен с такова нещо. Смятам, че тези абстрактни качества не са присъщи на човек, а са отношения. Като казва поговорката "С вълци ще виеш по вълчи" тя ни подсказва, че във всяка среда човек, който иска да оцелее, трябва да приеме правилата. Амбициозният човек, приемайки ги, достига най- високо положение и съответно добива чест с каквото и да се занимава.

Сещам се и още един образ от френската литература- Растиняк в "Дядо Горио" (учи се в училище- няма да давам препратка)- наивният младеж, който съчувства на стария, после предизвиква Париж с  „À nous deux, maintenant!“ "Да видим сага, кой от двама ни!" и накрая става образец, синоним на безпринципен кариерист. Със сигурност в своите среди, (а той става дори министър) е имал чест.

Искам да кажа, че честта не е свойство на човека, а е отношение на него към себе си и на околните към него.

[deaf]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

във всяка среда човек, който иска да оцелее, трябва да приеме правилата.

Или загива ако не може да приеме правилата. Или бяга/емигрира там,където може да живее свободно и по своите правила.

[Втори след княза]

Преди 2 часа, deaf said:

Преди 7 часа, Втори след княза said:

във всяка среда човек, който иска да оцелее, трябва да приеме правилата.

Или загива ако не може да приеме правилата. Или бяга/емигрира там,където може да живее свободно и по своите правила.

Така е. Но възниква въпроса за чест извън обществото. Може ли да има чест Робинзон, без никой да знае за него? Месиите, наистина, живеят по свои правила, които хората приемат, обаче преди това те нямат голямо значение и могат да бъдат отхвърлени. Ето, Христос е живеел по свои правила, но синедрионът и римският наместник не са ги оценили и са го разпънали, а нищите са оценили като достойни и са ги приели. 

Понеже приемам честта като отношение, трябва да има поне двама. 

[deaf]

Старият неразрешим и измислен спор - човешката природа или външната среда изграждат човека. И двете.

[Втори след княза]

Преди 1 час, deaf said:

Старият неразрешим и измислен спор - човешката природа или външната среда изграждат човека. И двете.

Но също и това, че честта е предположение, потенция. Примерно, канят за княз Фердинанд. Няма нещо в делата му, преди възцаряването и след абдикацията, което да му е донесло кой- знае каква чест, обаче го харесват. Предполагат, че като е от род и я притежава. Вятър. Е, предполагали са и връзки с други управляващи династии. Но едно от качествата, които предполага чест е самочувствието, дързостта, които е притежавал в изобилие. Не се говори за чест при бездейни, свити, притеснителни душици.

[Втори след княза]

Чест и честност. Да бе, да.

Честността по никакъв начин не влияе на честта. Става дума между равни и от високопоставен към по- нисш. Дошли да канят Одисей за война, а той се направил на луд. Ах, какъв хитрец! Пратили в Троя едни да съобщят, че ахейците си отиват, ама те не си отишли. Ах, каква военна хитрост! Едикой си заявил, че ще пощади гражданите ако се предадат, а после ги изклал. Тактик! Друго е подчинен да излъже по- горния. Ах, какъв безчестник! Това е престъпно! Приел княз Борис християнството и избил главите на езическите родове. Направили го светец. Ама не бил спазил божия заповед?! Хайде- хайде. Човек остава с впечатление, че кодексът на честта е измислен за формиране на добри слуги. Владетелите имат своя воля и не е необходимо да го спазват. Наложили в светилището, подкрепено от божия воля пророчество, че който развърже Гордиевия възел, ще владее света. Александър го разсякъл. Колко е хитър, леле, колко е хитър! Излъгал божеството, заедно с жреците му. Браво! 

Ще речете, че сега няма абсолютни владетели. Сега пък по въпросите с честта са определящи медиите. "Във вестниците пише" и хоп- един няма чест, а друг я придобива. При това за честта на журналистите и началниците им никой не пита. Те са недосегаеми. Полубожества, като Александър. Магистер елеганца или Магистер хоноре.

Изобщо, честта, като красотата е социално явление и се определя от авторитетът в групата. Предполага се, че е в интерес на групата, но по- често е в интерес на авторитета. Този авторитет може да е член на групата, може да е неколцина или много повече членове, а може и да е извън групата, стига да има влияние. Да не мислите, че папата е бил в групата, когато е подсказал на Борис каква чест ще добие, ако клъцне главите на поганците? А?

Редактирано Август 12, 2021 от Втори след княза

[deaf]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Но също и това, че честта е предположение, потенция.

Честта е кръв. Ако някой турчин те нарече "гяур",няма ли да ти кипне кръвта? Или ако някой обиди жестоко семейството и рода ти?

[Втори след княза]

Преди 2 часа, deaf said:

Честта е кръв. Ако някой турчин те нарече "гяур",няма ли да ти кипне кръвта? Или ако някой обиди жестоко семейството и рода ти?

Въпросът е твърде личен. Турчин не ме е наричал гяур, но евреин ме е наричал "не в ред". Нали разбираш, че да кажа нещо негативно на евреин е все едно да се изкажа против холокоста. Наистина, този си позволи много, но ако му бях отвърнал мяра според мяра , щеше да закрещи за антисемитизъм. Случвало ми се е и в градския транспорт двама немци да коментират на немски народа ни като "шайсеменшен", сиреч лайнари. Изпръхтях, че ги разбирам, но не съм кипвал. Може би е трябвало да се възмутя на глас, че обиждат народа ни, но дали другите пътници щяха да разберат кой съм и за какво се боря,та да станем повече? Да речем това са частни лица. Но когато Чърчил е говорил да превърне София в картофена нива, негативните чувства трябва ли да се пренесат към нацията, към която сега мечтаят да се присъединят хиляди българи? Изобщо, човек преценява кога да рипа и кога да прехапе език.

[Втори след княза]

Пропуск. Бързам да го добавя. 

Твърде ограничено наблягах само на авторитетите като диктатор на честта, а също и морала и красотата. Пропуснах да отбележа нещо, което е отбелязал още Р. Бейкън (1215-1294). 

"Има три извора на знание: авторитет, разум и опит".

Добавям разума и опита като формиращи честта и възприемането на честта от другите.

Все пак, Бейкън е велик, макар и от 13 в., да ме унижи не е толкова унизително.  

[Втори след княза]

Из семейната история.

Леля учи братовчедите на обноски. "Като сте на гости, ще се наядете в къщи и там няма да изяждате всичко. Ще оставяте малко в чинията за чест и авторитет". Скоро след това, гостувайки, баба им си изяжда всичко, защото според нейните разбирания, това е комплимент, означава че стопанката хубаво готви. Малкият братовчед се обажда "Мамо, баба си изяде честта!"

Често вместо факти възприемаме знаци. И кой- както ги разбира, така ги тълкува.

[Втори след княза]

Чест е с което се хвалиш, безчестие е от което се срамуваш.

Това помага на много наглеци, които срама си нямат, да изглеждат хора с чест пред непознати. 

Прим. хвалиш се, че общуваш с велики- "На мен се падна честта да ... ", че си извършил нещо велико- "Имах честта да установя..."

Срамуваш се от постъпка... "Не се рови в мръсното му бельо".

Редактирано Август 14, 2021 от Втори след княза

[Втори след княза]

On 14.08.2021 г. at 8:16, Втори след княза said:

Чест е с което се хвалиш, безчестие е от което се срамуваш.

Именно за българската чест пише Паисий. Той поставя и въпроса за честта на простите хора- овчари и орачи, а по този начин за правото на чест и достойнство за всеки. 

Цитирай

 

 О неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.

Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език! По-добра е българската простота и незлобливост. Простите българи в своя дом приемат и гощават всекиго и даряват милостиня на ония, които просят от тях. А мъдрите и културни (гърци) никак не правят това, но и отнемат от простите и грабят несправедливо и повече грях, а не полза ще получат от своята мъдрост и култура. Или се срамуваш от своя род и език пред учените и търговците и славните на земята, защото българите са прости и няма от тях много търговци и грамотни, и вещи, и знаменити на земята в днешно време, но повечето от тях са прости орачи, копачи, овчари и прости занаятчии? Аз ще ти отговоря накратко за това. От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай. Но всички тия праведни праотци са били земеделци и овчари и били богати с добитък и земни плодове, и били прости и незлобливи на земята. И самият Христос слезе и заживя в дома на простия и бедния Йосиф. Виж как Бог обича повече простите и незлобливи орачи и овчари и най-първо тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се срамуваш, защото българите са прости и неизкусни, и овчари, и орачи, оставяш своя род и език, хвалиш чуждия език и се влачиш по техния обичай.

 

 

[Втори след княза]

Чест и безсрамие

От определението, че чест е това, с което можеш да се похвалиш, а безчестие е това, от което се срамуваш следва, че когато човек не се срамува, той е с чест. Дори да има от какво, не се срамува. Противоречието е очевидно. 

От една страна, срамежливостта не е предпоставка за честта. Срамежливият е без самочувствие, не може да отстоява мястото си и да ръководи- качества на човек с чест. Безсрамният, обаче, също не е с чест. Под "безсрамие" най- често се разбира излагане на показ интимното, свързано с пола, но и изобщо. Безсрамен е който излага на показ половите си органи, но и половите си прояви. Откъсва се, не се съобразява с обществените норми за редно. Философски погледнато, Диоген Циника е прав, когато е мастурбирал на агората/форума и е защитавал поведението си с думите, че облекчаването на глада и на половия глад са едно и също. А защо да може да се яде на агората, а да не може да засища половя нагон? Обаче едното е приемливо, а другото е безсрамие и той е наречен Кучето=Циника. Безсрамието, отхвърлянето на социалните ограничения, които моралът ни е поставил е стъпка, преди изключването от нормата. Започвайки с това, следващата стъпка е влизането в групата на ненормалните. Това, естествено, не е чест. Проявите на безсрамие са много, но ми иде на ум излагането на показ на скритите части от тялото при прайдовете или както там се наричат демонстрациите на хомосексуалистите. Както казах, само по себе си показването на задника не е съществено, но е предхождащо отказ от норми и отчуждаване. Също и уринирането на обществено място, все прояви на безсрамие. Казват, че бивш високопоставен държавен чиновник привиквал подчинените си в сауната, където се разпореждал гол. Други пък ходят в тоалетната с подчинени и уринирайки разговарят с тях. Известно е, че в елинските обществени тоалетни са се вършели сделки и в римските бани са се обсъждали държавни дела, но в нашите случай, отнасящи се до 21 в. подобни прояви са по- скоро поведение на власт. Нещо, което бих изразил грубо с думите " Ще ме следваш! И като пик@я, ще ме следваш. Като куче ще ме следваш. За мен си незначителен и от теб не се срамувам".

Неприемането, презрението към приемливото у другите класи и касти е израз на самочувствие, но е реално откъсване от нормите, ненормалност. Когато, обаче, се спазват нормите на своята класа/каста това не се отразява на уважението в нея. Ако към робите се отнасят зверски, това не нарушава статуса в групата на робовладелците. 

Тези ми разсъждения подкрепят, че честта зависи от оценката на конкретна група, но това на което наблегнах бе, че безсрамието уврежда честта и е предпоставка за изключване, приемане за ненормалност.

[laplandetza]

On 12.08.2021 г. at 6:14, deaf said:

Или загива ако не може да приеме правилата. Или бяга/емигрира там,където може да живее свободно и по своите правила.

Хммм, особенно интересна система е при мен. 
  Някакво следване на достойнство, не заради самоценност, самоуважение , извратен егоизъм и надценяване, просто заради т.н. Космос. Играта е такава, рискуваш и дърпаш лостове , натискаш копчета, работиш  тихо с перото и с ......... ножа, тръпката е в риска и предизвикване на съдбата.
Преди бях казал, гений съм в това да печеля пари без да работя, ами....... може да съм поизлъгал, по скоро съм гений в откриване на хиляди начини,  измисляне на методи итехнология да Излезеш извън рамките на правила и..............закони , без да бъдеш забелязан от злите кучета и съответно разскъсан.
 

[deaf]

Преди 24 минути, laplandetza said:

по скоро съм гений в откриване на хиляди начини,  измисляне на методи итехнология да Излезеш извън рамките на правила

Съществува риск. Огромен риск,да не кажа че е сигурно,че след време постепенно ще почнеш да приличаш на враговете си,които (уж) си надхитрил. Именно заради това безсмъртният наш писател Георги Марков бяга от България. Защото усеща,че все повече заприличва на комунистите срещу които прикрито се бори. В смисъл превръща се в тях - озлобен и упадъчен.

[laplandetza]

Преди 5 минути, deaf said:

Съществува риск. Огромен риск,да не кажа че е сигурно,че след време постепенно ще почнеш да приличаш на враговете си,които (уж) си надхитрил. Именно заради това безсмъртният наш писател Георги Марков бяга от България. Защото усеща,че все повече заприличва на комунистите срещу които прикрито се бори. В смисъл превръща се в тях - озлобен и упадъчен.

Аз нямам врагове..........., имам само малцина приятели, братя и сестри, като всички останали са Персони по пътя ми и заслужават  , някои уважение , други някакво внимание , а масата заслужава своята Забележимост.
Вероятно ще ти е странно, но Ние нямаме човешки копнежи , не сме избягали от слабости, но сме алогични в Човешкия свят и съответно непредвидими. Накратко не сме хора................, а Демони, ....... 

[Втори след княза]

Преди 5 часа, laplandetza said:

по скоро съм гений в ...

Ако близките ти (твоята референтна група) го оценява, пред тях имаш авторитет, а то и достойнство. Кучетата, дето дебнат да те разкъсат биха те оценили, ако имаш здрава тояга, а най- добре колт или калашников.

[Втори след княза]

Синоними и връзки на понятието за чест.

авторитет

Брой на привърженици, слушатели, зрители като критерий за популярност.

влияние,

добро име

доверие

досие (в см. опис на дела, постъпки)

достойнство

заслуги

известност

име

именитост

категория

обратно на Лоша репутация.

минало

обаяние 

Обществено мнение (положително)

отличаване

отличие

Оценка за някого  (положителна)

похвала

почест 

почит

почитание

престиж 

признание

Ранг

рейтинг (висок)

реноме

репутация 

слава

служебна характеристика

тежест

уважение

удостояване

чест

 

 

1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. 
2. Семейна чест. Воинска чест.
3.  За жена – целомъдрие, непорочност, девственост. Моминска чест.
4. Почит, уважение, особено внимание. Чест е за мен да ти помогна.
5. В чест на (нещо или някого). В знак на уважение.
6. За зла чест. За нещастие.
7. За чест и слава. Без материални облаги, безвъзмездно.
8. Излизам с чест (от нещо). Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя.
9. Прави ми чест. Похвално е за мене.
10. Отдавам чест. За военен – изразявам почит към началник, като козирувам.
11. Имам честта да. Удостоен съм с възможността да направя нещо.

[Втори след княза]

Български офицерски кодекс на честта от 1904 год.
1. Не обещавай, ако не си уверен, че ще изпълниш обещанието!
2. Дръж се ненатрапчиво, с достойнство и без да преиграваш!
3. Внимавай да не преминеш границата на вежливостта, изпълнена с достойнство, и да не се поддадеш на низкопоклоничеството!
4. Не пиши необмислени писма и рапорти в пристъп на ярост!
5. Не клевети – няма да докажеш лошото у другия, само ще компрометираш себе си!
6. Не бързай да спориш с човек, който не е добре информиран!
7. Избягвай да влизаш в парични отношения с приятели! Парите развалят дружбата!
8. Не обръщай внимание на обидите и подмятанията, които ще чуеш на улицата! Бди над това! Отминеш ли, няма да загубиш, а ще избегнеш скандал!
9. Ако не можеш да кажеш нещо хубаво за някого, не казвай и лошо, дори да знаеш такова!
10. Не пренебрегвай чуждите съвети – вслушай се! Правото дали да ги последваш, остава за теб! Да се възползваш от приятелски съвет е изкуство, не по-лошо от изкуството сам да си дадеш добро напътствие!
11. Силата на офицерите не е в поривите, а в спокойствието!
12. Пази репутацията на жената, която ти се е доверила, каквато и да е тя!
13. В живота има ситуации, които налагат сърцето да замълчи и да използваш разсъдъка си!
14. Винаги бъди нащрек и не се отпускай!
15. Старай се в спора думите ти винаги да са меки, а аргументите – твърди! Старай се да не досадиш на опонента си, а да го убедиш в правотата си!
16. Когато разговаряш, избягвай прекаленото жестикулиране и повишаването на глас!
17. Нищо не възпитава повече от осъзнаването на собствените грешки! Това е едно от главните средства на самовъзпитанието! Не греши само този, който не прави нищо!
18. Когато двама души се карат, и двамата са виновни!
19. Авторитетът трябва да се добива чрез знанията, делата и службата! Важното е подчинените ти да те уважават, а не да се страхуват от теб! Където има страх, там има недоброжелателство и ненавист!
20. Няма нищо по-лошо от нерешителността! По-добре най-лошото решение, отколкото колебание или бездействие!
21. Този, който не се бои от нищо, е по-могъщ от този, който се бои от всичко!

 

Приемам този текст като етикет, а не като кодекс на честта. Смущава ме и думата "преиграваш", която е анахронизъм. Наистина ли който ръкомаха когато говори е с по- малка чест от този, който не ръкомаха?

[Втори след княза]

Монтескьо(За духа на законите) смята честта за основен мотив, пружина на активността при монархията. Ето руски превод от книгата с машинен превод на български. Гугъл превежда чест като амбиция. Става дума за това, че при република честта не е двигател

Происки честолюбия опасны в сенате и в знати, но они не опасны в народе, которому свойственно действовать по влечению страсти. В государствах, где народ не имеет никакого участия в управлении, он будет увлекаться каким-нибудь актером, так же как в других случаях увлекался бы государственными делами. Полное отсутствие честолюбивых стремлений – большое несчастье для республики. Оно постигает ее, когда народ развращен подкупами; он становится тогда равнодушным, пристращается к деньгам, но уже больше не интересуется государственными делами, не думает ни о правительстве, ни о его намерениях и пребывает в тупом спокойствии.

Превод

Машинациите на амбицията са опасни в сената и благородството, но не са опасни. в хора, които са склонни да действат според импулса на страстта. В държави, където хората нямат участие в управлението, те ще се увлекат от някой актьор, както в други случаи, биха се увлекли от държавните дела. Пълната липса на амбициозни стремежи е голямо нещастие за републиката. То я застига когато народът е покварен от подкупи; тогава той става безразличен, пристрастен към парите, но вече не се интересува държавни дела, не мисли нито за правителството, нито за неговите намерения и остава в тъпо спокойствие.

 

[Втори след княза]

Разглеждайки чест и добродетел като различни принципи за устойчивост и развитие на държавното управление, Монтескьо ги отделя и дори противопоставя. Честта не е добродетелта. Мъж с чест може да измами, да бъде неверен в семейните отношения, без това да накърни честта му. 
Пример от българската история- галантния анекдот, за връзката с царя на съпругата на Рачо Петров- три пъти министър на войната при Фердинанд.

[scaner]

Преди 3 часа, Втори след княза said:

Ето руски превод от книгата с машинен превод на български. Гугъл превежда чест като амбиция.

"Честолюбие" се превежда като "амбиция", такъв е смисъла. Докато "честь" си е "чест".

Опитай и с преводача DeepL.com