Отиди на
Форум "Наука"

Защо няма българи/ки сред най-висшия елит на Османската империя


Recommended Posts

  • Мнения 130
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Хубав,но труден въпрос. При всички случаи днес на Балканите единствено в България турците се радват на небивала толерантност и даже уважение. И са допуснати до Властта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, Б. Киров said:

Може би, заради ранното включване на българските земи във вътрешността на Империята. Това обуславя и унищожаването на българската аристокрация. Земите на Сърбия, Унгария, Албания, Влашко, Босна са нещо като външни граници на Империята за следващи набези на Запад и към Италия, там се запазват васални феодални родове, на които е делегирано правото да правят набези към Западна Европа и Италия, България няма привилегията да запази феодалната си аристокрация.

318950208_Empri_Otoman_-_Expansion_territriala_de_1307_a_1683.thumb.png.84e7f20f830220a153866bb45c3e44d2.png

В началото османците прилагат тактиката за васалност и към българската аристокрация - Кера Тамара, сестрата на Иван Шишман е омъжена за Мурад Първи. По-късно, с изместването на границите на Империята, необходимостта да се опират на местни владетели отпада, вече не им е необходима местна аристокрация и такава няма. Сръбските родове, които дават Велики Везири са потомствени, същото става и в Албания.

В комбинация: Възможно е да става дума за умишленна политика  на недопускане във висшите  етажи  на властта на хората от един  сравнително немалоброен  етнос, който  мозаечно населява около 180-200 000 кв километра в централната и европейска  част на Империята

 

On 15.08.2021 г. at 21:16, Евристей said:

И защо българите са ужасно малко и в трите Власти въпреки, че са най-многобройния милет в Румелия ...........

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако модераторът сметне,нека изтрие този пост,но не се стърпях да го пусна.

Във Фейсбук прочетох новината:

"Турция вдига стена на границата с Иран"

Отдолу един потребител-майтапчия написа:

"Ердоган е турския хан Тервел" 🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, nik1 said:

В комбинация: Възможно е да става дума за умишленна политика  на недопускане във висшите  етажи  на властта на хората от един  сравнително немалоброен  етнос, който  мозаечно населява около 180-200 000 кв километра в централната и европейска  част на Империята

 

 

Системата на разпределение и обучение прилагана върху новобранците от корпуса явно е била изключителна по своята ефективност. Потвърждават го редица резултати :  След падането на Константинопол,  Мехмед II взема племенниците на Константин XI Палеолог и ги изпраща в корпуса. Те са хлапета - най-голямото е около 10 годишно.  17 години по-късно вече с името Месих и титла паша, нещо повече - Палеолологовият племенник е санджак-бей на...Гелиболу - една от най-важните зони осигуряваща комуникациите с Анадола и пазеща новозавладяния Константинопол от западните флотилии (които все още превъзхождат младия османски флот)

Брат му Хас Мурад паша също се издига и става любимец на султана. Месих  показва завидни качества във войната с венецианците ...сега има сведения, че е предлагал на Светлейшата Република да пусне нейн флот през Дарданелите срещу 40 хиляди дуката и да му помогнат да стане владетел на Морея. По всяка вероятност е венециански блъф целящ подкопаване на доверието в него от страна Мехмед II, който не само че не се съмнява в лоялността му , но и продължава да го издига и както ще се види от следващите събития Месих е изключително прозорлив и едва ли ще рискува главата си за нищожното Морейско владение което няма никакъв шанс пред Завоевателя. След смъртта на последния, избухва войната между двамата му синове - Баязид и Джем. Византийското дьонме не се поколебава да вземе страната на Баязид и не само, но единствен той е изпратен да преговаря с разбунтуваните еничари, които изискват за в бъдеще Везирите да бъдат избирани само от членове на Девширме . Баязид приема, еничарите застават на негова страна и съдбата на Джем Султан е решена - разбит  бяга на Родос....натам Месих става Везир от Дивана, а в 1501 г. ...племенникът на последния византийски император е Велик Везир на Османската държава

Друг пример : отново за Херсекзаде Ахмед паша - 1483 г. начело на османски войски нахлува в родна Херцеговина и разбива войските на брат си Владислав, а самата Херцеговина присъединява към империята. Вижда се, че няма и помен от сантименталност....

Хадим Сюлейман паша е Велик везир в периода 1541 - 1544 г. - етнически унгарец, въпреки, че положението в Унгария остава неспокойно и напрегнато той печели доверието на Сюлейман 

Явно  османските султани в периода 15 - 16 век са имали крещяща нужда от способни хора, а мисълта че фаворитът им - бивш християнин може да ги предаде заради някакви незатихнали патриотични чувства на етническа или верска основа ...явно не им е и минавала. А и нямало е и поводи за подозрения...(за европейските става въпрос, за шииитите са се съмнявали)

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 10 часа, Б. Киров said:

Дали са се сродявали, след като са били издигани или са били издигани, защото са сродени вече е въпрос.

Арнълд Тойнби в неговия фундаментален труд "Изследване на историята" дава отговор на този въпрос.

Ще си позволя тук да цитирам с малки съкращения част 2. "Османците" от глава IX."Цивилизации, спрели развитието си":

"Превъзхождащото предизвикателство, на което османската система е отклик, е географското преместване на номадска общност от естествената й среда в степта в нова среда, където се сблъсква с нов проблем — да упражнява власт над чужди общности и човешки същества. Великият историк на Магреба Ибн Халдун (1332–1406 г.) има предвид номадските империи, когато оценява средната продължителност на една империя на не повече от три поколения или сто и двадесет години. Веднага след постигнатите завоевания номадският агресор деградира, защото е излязъл от собствената си среда и е станал икономически излишен, а човешките му говеда се съвземат, защото са останали на собствен терен и не са престанали да бъдат икономически продуктивни. „Човешките говеда“ възвръщат достойнството си, като изгонват или асимилират господарите си животновъди.

Продължителността на господството на Османската империя над православния християнски свят е уникална. Ако датираме началото й със завладяването на Македония през 1372 г., а началото на края й — с руско-турския договор от Кючук Кайнарджа 1774 г., значи й определяме период на съществуване от четири века, без да включваме времето на издигането й преди това или упадъка й след това. Какво е обяснението на тази сравнително голяма продължителност? Безсъмнено частично обяснение може да се потърси във факта, че османците — макар икономиката им да е кошмар — служат на позитивна политическа цел, като дават на православния християнски свят универсалната държава, която той сам не може да си създаде.

Забележителната им система за превръщане на робите във войници и администратори — идея, привлекателна за номадския дух, но на нас съвсем чужда, — не е османско изобретение. Виждаме я осъществена и в други номадски империи върху земи на уседнали хора — точно тези, които са съществували най-продължително време. Да упражняваш власт над цяло чуждо общество, е очевидно най-трудната задача пред номадските завоеватели и с осъществяването на това дръзко начинание Осман и всичките му наследници до Сюлейман Великолепни (1520–1566 г.) показват най-яркия пример на номадските социални възможности. Общият характер на робовладелческото царско семейство на османците се вижда в следния откъс от едно блестящо изследване на американски учен:

Османските управляващи институции включват султана и семейството му, офицерите в дома му, изпълнителите в правителството, постоянната армия от кавалерия и пехота, многобройни млади хора, обучени да служат в армията, съда и правителството. Тези хора държат меча, перото и скиптъра. Те водят цялото управление извън простото правосъдие в случаи, установени от свещения закон, и някои ограничени функции, предоставени на поданици и немюсюлмански групи чужденци. Най-ярките и характерни черти на тези институции са, първо, че с малки изключения всички в тях са родени от родители християни или техни синове; второ, че почти всеки член на институциите влиза в тях като роб на султана и цял живот остава роб на султана без значение какво богатство, власт и величие може да постигне… Султанското семейство може да бъде включено в тази група роби, защото майките на децата на султана са били роби. Сам султанът е син на роб. Много преди времето на Сюлейман султаните престават да си вземат булки с царска кръв или да наричат майките на децата си съпруги. Османската система съзнателно взема роби и ги прави държавни министри. Взема момчета от кошарата или обора и ги прави царедворци и съпрузи на принцеси. Взема млади хора, чиито предшественици са носили християнски имена векове наред, и ги прави управници в най-великата от мюсюлманските държави, прави ги войници и генерали в непобедимите армии, чиято главна радост е да свалят кръста и да издигнат полумесеца. С пълно безразличие към основните обичаи, представляващи човешката природа, както и на религиозните и социални предразсъдъци, за които се смята, че са дълбоки като живота, османската система отнема завинаги деца от родителите им, не позволява грижи за семейството през целия им съзнателен живот, разрешава им да имат собственост, но не им обещава, че синовете и дъщерите им ще се възползват от техния успех и тяхната жертва, издига ги и ги понижава без оглед на предшественици или минали заслуги, втълпява им непознати закон, морал и религия, кара ги завинаги да съзнават, че над главата им виси меч, който във всеки момент може да сложи край на блестяща кариера по несравнимия път на човешка слава. /Lybyer, A.H. The Government of the Ottoman Empire in the Time of Suleiman the Magnificent, pp. 36, 45–46, 57–58./

Изключването от управлението на родените свободни османски аристократи — което изглежда най-странната част от системата, — се оправдава от резултатите. Защото когато свободните мюсюлмани накрая си пробиват път в двореца, в последните години на властта на Сюлейман, системата започва да се разпада и Османската империя тръгва към упадъка си. Докато системата е ненакърнена, за армията се набират войници от различни неверници — някои са пленени във войни отвъд границите, други са купени на робския пазар, трети идват като доброволци. От самата империя периодично идват набори деца. След това новобранците получават широко образование с подбор и специализация на всеки етап. Дисциплината е сурова, наказанията — жестоки, а от друга страна, съзнателно и непрекъснато се разпалва амбицията им. Всяко момче, влязло в робовладелческата система на османския падишах, съзнава, че е потенциален велик везир и че перспективите му зависят от уменията му в обучението. Имаме ярко и подробно описание на тази образователна система, направено от непосредствен наблюдател по времето на разцвета й. Фламандският учен и дипломат Олиг Гизелин де Бусбек е посланик на хабсбургския двор при Сюлейман Великолепни и неговите заключения са толкова ласкателни за османците, колкото и противоречат на методите на съвременното западно християнство.

Бих завидял на турците, пише той, за тази тяхна система. Те винаги се радват и тържествуват, когато се сдобият с необикновено надарен човек, сякаш са намерили безценна перла. И изстискват от него всичко, което трудът и мисълта могат да дадат — особено когато забележат военни умения. Нашите западни методи наистина са различни. На Запад, когато се сдобием с добро куче, сокол или кон, ние се радваме и не си спестяваме нищо, за да го доведем до най-високата степен на съвършенство, на което видът му е способен. В случай с човек обаче — ако допуснем, че сме попаднали на човек със забележителни дарби, — не си даваме същия труд и не смятаме, че образованието му е наша грижа. Така ние от Запада получаваме много удоволствия, а и служене, от добре дресиран кон, куче или сокол, докато турците получават от човек, чийто характер е култивиран с обучение, много по-големи резултати, дължащи се на голямото превъзходство на човешката природа над останалата част от животинското царство.

В крайна сметка системата изчезва, защото всеки напористо иска да има дял в даваните от нея привилегии. Към края на XVI в. на християнската ера приемането в корпуса на еничарите е открито за всички свободни мюсюлмани освен негрите. Числеността му се увеличава, дисциплината и ефикасността се влошават. Към средата на XVII в. тези човешки хрътки са се „върнали към природата“, като се превръщат във вълци, които измъчват човешкото стадо на падишаха, вместо да го следят и да го държат в ред. Покореното население от православни християни се чувства измамено от „пакс отоманика“, който първоначално го е примирило с османското робство. В голямата война от 1682–1699 г. между Османската империя и силите на западното християнство — война, завършила с първата от поредица загуби на османска територия, продължили до 1922 г., — превъзходството в дисциплината и ефикасността окончателно преминават от османците към западния лагер.

Последица от този упадък на османския тип робовладелство е излизането наяве на непреодолимата му скованост — смъртоносния му недостатък. Веднъж излязъл от скорост, той не може нито да се поправи, нито да се премоделира. Системата е станала зъл дух и турските владетели от последните периоди са принудени да подражават на методите на западните си врагове — политика, следвана дълго време неохотно и осъществена с драстична завършеност от Мустафа Кемал в неговото време. Метаморфозата е толкова удивителна, колкото и въвеждането на робовладелството от ранните османски държавници. Все пак едно сравнение между резултатите от тези две постижения показва сравнителната тривиалност на второто. Създателите на османската робовладелческа система изковават инструмент, който позволява малки банди номади, изтласкани от родната им степ, не само да запазят своето в един непознат свят, но и да наложат мир и ред в голямото християнско общество, започнало да се разлага, и да застрашат още по-голямото християнско общество, което все още хвърля сянката си върху цялото човечество. Новите турски държавници просто запълват част от вакуума, усетен в Близкия изток при изчезването на несравнимата структура на османската империя. На празно място те въвеждат взет наготово стандартен западен модел във формата на турска национална държава.

Колкото до самото робовладелство, то е безмилостно премахнато — справедлива съдба за хрътката, сбъркала пътя и започнала да тормози овцете, от Махмуд II през 1826 г., в средата на гръцко-турската война, петнадесет години след като аналогичната институция на мамелюците е премахната от египетския Мехмед Али, на думи негов поданик, понякога съюзник и понякога съперник.

https://chitanka.info/text/22804-izsledvane-na-istorijata/12#textstart

Робовладелска меритокрация на номадско общество.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Към края на XVI в. на християнската ера приемането в корпуса на еничарите е открито за всички свободни мюсюлмани освен негрите.

Сетих се за афро-турците

https://www.dw.com/bg/какво-е-да-си-афро-турчин/av-51876638

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, Б. Киров said:

Българите са изпълнителни и добри войници, затова ги наричат "прусаците на Балканите", през Балканската война насмитаме турците, има дисциплина и строга йерархия, която се спазва. Българи в чужда среда се адаптират великолепно и стават ярки индивидуалисти.

Според мен причината все пак се крие в османския подбор.

Арменците, например, които са извънредно способни и като индивиди и като етнос, също са слабо представени - само трима изкласяват до Велик Везир.

И най-парадоксално, арабите, които дават писмеността на османците и са многоброен етнос в Империята, дават едва петима Велики Везири.

Етнически подбор определено има, числата го показват:

От 272 Велики Везири от 1331 г. до 1920 година / около 590 години - средно по 2 години везирство на човек

Турци – 136

Албанци - 49

Сърби – 23 

Грузинци - 15

Гърци – 12

Абазини /кавказци/ – 9

Араби - 5

Босненци – 5

Черкези – 5

Унгарци – 4

Италианци – 3

Арменци - 3

Българи -2

Руси – 1 

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Ottoman_Grand_Viziers

По спомени, в Двора се използва сръбския като писмен език (наред с османския)

Иначе, споделям напълно мнението за подбора.. 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И малко лаишки въпроси - каква е статистиката за лоялност към ОИ от различните етноси присъстващи в еничарските корпоси? И как се разпределят тези войски по границите на ОИ, в зависимост от етническата си принадлежност?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 часа, Б. Киров said:

Психологизирането е изкушаващо, но, според мен, не издържа проверката на фактите. Ако манталитетът на българите не е индивидуалистичен, а патриархален, защо представители на етноси с още по колективистичен и родов манталитет прогресират в еничарската йерархия, например:

Абазини /кавказци/ и черкези дават съответно по 9 и 5 Велики Везири. Подобен родов манталитет имат и албанците, всички знаем за родовата им вендета, която съществува дори и днес, но Велики Везири с албански произход стават 49 еничари, те са втората по численост група след етническите турци.

Нещо друго ще да е.

Българите са изпълнителни и добри войници, затова ги наричат "прусаците на Балканите", през Балканската война насмитаме турците, има дисциплина и строга йерархия, която се спазва. Българи в чужда среда се адаптират великолепно и стават ярки индивидуалисти.

Според мен причината все пак се крие в османския подбор.

Арменците, например, които са извънредно способни и като индивиди и като етнос, също са слабо представени - само трима изкласяват до Велик Везир.

И най-парадоксално, арабите, които дават писмеността на османците и са многоброен етнос в Империята, дават едва петима Велики Везири.

Етнически подбор определено има, числата го показват:

От 272 Велики Везири от 1331 г. до 1920 година / около 590 години - средно по 2 години везирство на човек

Турци – 136

Албанци - 49

Сърби – 23 

Грузинци - 15

Гърци – 12

Абазини /кавказци/ – 9

Араби - 5

Босненци – 5

Черкези – 5

Унгарци – 4

Италианци – 3

Арменци - 3

Българи -2

Руси – 1 

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Ottoman_Grand_Viziers

Да, определено е било така - първо ставаш султански фаворит, после "дамат", не става с качества на Дон Жуан или Казанова :)

Евнуси Велики Везири практически няма - само един брой, не става като в Китай.

Прави ми впечатление че през първите 150 години и последните 100 от съществуването на Империята определено преобладават етнически турци, после навлизат много албанци и сърби, но преди да се закрие институцията пак преобладават етнически турци.

Само една малка забележка. Някой от Великите Везири са със спорен пройзход . Примерно Юнус Паша завоевателя на Египет. Той е с евентуално албански, гръцки или български деди. Това важи и за други висши сановници на Портата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди време в Бойна слава прочетох,че българите са имали право да носят оръжие. (Докато на гърците е било забранено.) Нещо повече,разрешителният режим за носене на оръжие бил даден в ръцете на самите българи! Църковно-общинските български комитети те определяли кой от българите има право да носи оръжие. (Също така те събирали данъците!) Ако това е вярно,излиза че султанът и османския елит все пак са имали повече доверие на българите в сравнение с другите народи и етноси в Империята.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, deaf said:

Преди време в Бойна слава прочетох,че българите са имали право да носят оръжие. (Докато на гърците е било забранено.) Нещо повече,разрешителният режим за носене на оръжие бил даден в ръцете на самите българи! Църковно-общинските български комитети те определяли кой от българите има право да носи оръжие. (Също така те събирали данъците!) Ако това е вярно,излиза че султанът и османския елит все пак са имали повече доверие на българите в сравнение с другите народи и етноси в Империята.

За кой период става въпрос и кой район на България? Някои привилегировани българи като дервенджиите може би са носили оръжия. Така и в Арнаутлъка просто не е било възможно да не си въоръжен, ако искаш да се опазиш от албанските бандити. В Северозападна България и Сърбия наистина селата са били на самоуправление и са имали "князе", които са събирали данъците и раздавали основно правосъдие. Но положението в Тракия и Източна България е било друго, Османците е трябвало да внимават. Позволяват на християните да се въоръжат едва при Кърджалийските времена, тъй като кърджалиите са нападали не само християните, но и турските чифлици и предимно турските градове. Това вече изпуска духа от бутилката, защото води до масов хайдутлук и национално осъзнаване. 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не масовата забрана българите да имат оръжие е след договора от Кючук- Кайнарджа от 1772 година.Дотогава почти не е имало ограничение.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!