Защо няма българи/ки сред най-висшия елит на Османската империя

[Евристей]

Vezir-i Azam / Велик Везир...най-висшата държавна длъжност след султанската, притежателят ѝ  - упълномощен с почти неограничена власт, а в някои периоди и на практика действителен/реално/ управляващ от името на "кафезните" шехзадета - бъдещи султани 

 

От XV  до края на XVIII век вярна на над-националните си принципи, Империята дава път на най-способните си поданици, като с приоритет са новите попълнения набавени от  европейските еялети  чрез девширмето (Кръвен данък).  Именно от тях  в периода преобладават двата най-важни поста  Велик Везир и Yeniçeri ağası /Ага на еничарите/  над 200 аги от различни етноси са оглавявали страховития корпус...

 Обаче колко от тях са ..българи ? 
Тук ще вкарам и списък на Валиде султанките - тоест османските императрици - майки на владетели, някои от тях са упражнявали сериозна власт - контролирали са Дивана и еничарски аги и думата им е била тежка.

До времената на Cелим Страшни са носели титул Валиде хатун, а сетне - Валиде султан - господарка! Първата е Хафса - майка на Сюлейман Великолепни - татарка. В последствие успоредно се появява и титула - Хасеки султан - майка на шехзаде ( такава е рутенката Хюрем, но тя никога не става Валиде)
Та....към тези най-висши длъжности за които не се изискват род и потекло, а способности, хитрост, амбиция и безкруполност, впечатляващ външен вид (особено за жените от харема) както и разбира се приемане на сунитски ислям ...да разгледаме кои представители на етнически принцип доминират ...
И защо българите са ужасно малко и в трите Власти въпреки, че са най-многобройния милет в Румелия ...........
Допреди десетилетия това можеше да се отчете като плюс - гордост. Тоест не искат българите да служат на поробителите и да предадат род и вяра.....
Уви това обаче не хваща ....защото статистиката е от постъпленията от девширмето , а там набраните момчета от Румелийските виалети и каази (тоест от българското етническо землище) са засвидетелсвани в доволно много количество и процент....И те си постъпват по съответния ред, но не се издигат до еничарски аги и везири както други техни "колеги" - насилствено набрани хлапета от Албания, Босна, Сърбия, хървати, гърци, власи , дори унгарци чрез девширме...

И така първият не тюрк (официално) Велик везир е албанец - Заганос паша 1453-1456 г през управлението на Мехмед II Завевателя, заменен е от Махмуд паша Ангелович- сръбско девширме 
Ще последва огромен династичен набор Велики везири от Румелия , но за добро или не, нито един не е от доказано български произход....
Албанци, гърци, сърби, босненци (или по скоро в една графа, защото има спорове кой от тях е праве србин, кой бошняк, кой хърватин и кой черногорец) власи, дори унгарци...(надделяват бошняците) 
Чак през 1625 г.  ...Първият българин (помак) на Везирския стол роден в Пловдив/Филибе/ става два пъти Велик везир на Османската империя  Хафиз Ахмед Паша  : Първи път -  08 .12. 1625 г. до 01.12.1626 г. 
Геройско издържане и най-вече отстранен без да за се раздели с главата си ...Вечно недоволните еничари го пропускат...
След няколко свалени (с осечени глави) велики везири, Нашият отново се завръща на поста Велик везир. За съжаление вторият му мандат е още по кратък - 25 Октомври 1631 - 10 Февруари 1632 г.  И този път ...вечно недоволните еничари ...не го пропускат ! 

Акцентът е , че Хафиз е потомствен помак, а не .."пресен" българин, доведен чрез Девширме....и това е единствения " Българин" сред десетките  албански, сръбско-босненски и гръцки Vezir-i Azam на Османската Империя в периода 14-18 век ! Дори и унгарците са повече....

Към друг важен пост  който се придобива от Девширмето –  Yeniçeri ağası /Ага на еничарите/   - не засечено никакво българско участие (ага)......за сметка на ...албанци, сърби, бошняци , унгарци, египтяни, сирийци....

И ...към Валиде султанките : 

Що годе консенсус има за майката на Мустафа IV , който управлява твърде кратко (а и тя) 1807-1808 г.  Българка е от Родопите...

Мустафа е издигнат от крайно консервативните сили на империята, ликвидирали реформите на предшественика Селим III , но времето  на Мракобесието изтича....на свой ред Мустафа е детрониран и убит от ...Новия Реформаторски Ред начело с Махмуд II 

Майката на Мустафа изисква от убиеца на сина си ....нов дворец за себе си ! .................Времена и нрави

......................................

Както ѝ да е ....акцентът : Крещящо малко българи сред висшия Османски елит !  На какво се дължи ?  Качества или.....друго ? 

Защо албанци, сърбо-босненци, гърци, че и унгарци и власи доминират като представители излъчващи най-високия пост в империята, а българите почти липсват ?

Защо няма Еничарски аги с доказано български произход ? 

Защо няма Валиде султанки ? Има Венецианки, французойки, грузинки, рутенки, арменки.....тук не става въпрос за красиви жени в харемите, а за успели се да се наложат властни жени.....Има еди период наречен ....Властта на султанките.....

 

[deaf]

Хубав,но труден въпрос. При всички случаи днес на Балканите единствено в България турците се радват на небивала толерантност и даже уважение. И са допуснати до Властта.

[genefan]

Тук има политнекоректната възможност българите тогава да не са се идентифицирали като българи. Още при Втората Българска държава има известна неясност дали става въпрос за българи, власи или кумани.
При изолираните анклави, в които са живеели българите в Османската империя, често няма престава за етническа принадлежност. На въпроса какви са, те обикновено са отговаряли "нашенци". Идеята, че са българи почва да се насажда при по-простия народ едва от Възраждането, защото по-богатите градски жители определено искали да са "елини".

[Б. Киров]

On 15.08.2021 г. at 21:16, Евристей said:

Защо албанци, сърбо-босненци, гърци, че и унгарци и власи доминират като представители излъчващи най-високия пост в империята, а българите почти липсват ?

Може би, заради ранното включване на българските земи във вътрешността на Империята. Това обуславя и унищожаването на българската аристокрация. Земите на Сърбия, Унгария, Албания, Влашко, Босна са нещо като външни граници на Империята за следващи набези на Запад и към Италия, там се запазват васални феодални родове, на които е делегирано правото да правят набези към Западна Европа и Италия, България няма привилегията да запази феодалната си аристокрация.

В началото османците прилагат тактиката за васалност и към българската аристокрация - Кера Тамара, сестрата на Иван Шишман е омъжена за Мурад Първи. По-късно, с изместването на границите на Империята, необходимостта да се опират на местни владетели отпада, вече не им е необходима местна аристокрация и такава няма. Сръбските родове, които дават Велики Везири са потомствени, същото става и в Албания.

[Dobri_I]

On 15.08.2021 г. at 21:16, Евристей said:

И защо българите са ужасно малко и в трите Власти въпреки, че са най-многобройния милет в Румелия ...........

На каква база твърдиш, че сме били най-многобройния народ? Поне на територията на съвременна източна България българите са малцинство (турците са много по-многобройни поне от средата на 15 век) избутано основно по чукарите. 

Освен това има ли някакви данни колко от децата вземани като кръвен данък са българи и точно от къде са набирани? Голяма част от българите, особено планинците, сме били с привилегирован статус - войнуци, дервенджии и, поне според легендите, сме били освободени от девширме (а и от доста други данъци). Българите от полето (колкото и малко да са били) може и да са давали рекрути, но качеството там е ниско (поговорката "Балкана ражда хора, а полето тикви" не идва от нищото).    

[nik1]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Може би, заради ранното включване на българските земи във вътрешността на Империята. Това обуславя и унищожаването на българската аристокрация. Земите на Сърбия, Унгария, Албания, Влашко, Босна са нещо като външни граници на Империята за следващи набези на Запад и към Италия, там се запазват васални феодални родове, на които е делегирано правото да правят набези към Западна Европа и Италия, България няма привилегията да запази феодалната си аристокрация.

В началото османците прилагат тактиката за васалност и към българската аристокрация - Кера Тамара, сестрата на Иван Шишман е омъжена за Мурад Първи. По-късно, с изместването на границите на Империята, необходимостта да се опират на местни владетели отпада, вече не им е необходима местна аристокрация и такава няма. Сръбските родове, които дават Велики Везири са потомствени, същото става и в Албания.

В комбинация: Възможно е да става дума за умишленна политика  на недопускане във висшите  етажи  на властта на хората от един  сравнително немалоброен  етнос, който  мозаечно населява около 180-200 000 кв километра в централната и европейска  част на Империята

 

On 15.08.2021 г. at 21:16, Евристей said:

И защо българите са ужасно малко и в трите Власти въпреки, че са най-многобройния милет в Румелия ...........

 

[Евристей]

On 17.08.2021 г. at 4:24, genefan said:

Тук има политнекоректната възможност българите тогава да не са се идентифицирали като българи. Още при Втората Българска държава има известна неясност дали става въпрос за българи, власи или кумани.
При изолираните анклави, в които са живеели българите в Османската империя, често няма престава за етническа принадлежност. На въпроса какви са, те обикновено са отговаряли "нашенци". Идеята, че са българи почва да се насажда при по-простия народ едва от Възраждането, защото по-богатите градски жители определено искали да са "елини".

Добре, да направя корекция : не българи няма засечени сред велики везири, лали, капудан паши, еничарски аги, кадъ-аскери, бейлер-бейове (един българин на Румелия през XV век), а въобще румелийски дьонмета - от цяла Румелия  взети чрез девширмето и изкачили с до тези висини (заели тези най-важни длъжности) Изключая хинтерландите на Стамбул, Солун и земите южно от Тесалия.  Тоест условно в цялото българско землище (без значение по Екзархия или  Сан Стефанска)  Никаква следа - нито от сведения, нито дори  на база топонимен конгномен или презиме издаващо место-произход, пък после да му търсим етно-корените. А примерите са много : Паргалъ Ибрахим паша - указващ че е от Парга, Епир, православен грък взет чрез девширме (може и православен елинизиран албанец) но с ясен местопроизход.  Херсекзаде Ахмед паша - роден в Херцеговина като Стефан Херцегович Косача , Караманли Мехмед паша - караманец от Анадол , Соколу Мехмед паша от Соколовичи в Босна като Байица Ненадич и т. н ....

Визирам османски големци, а не че въобще няма , има си ....ето някои от началото на 15 век : 

Али Филибели, т. е. от Пловдив, Юсуф Станимаклу, т. е. от днешния Асеновград, Мустафа от Негоричане, Юсуф от Радомир, Тимурташ от Струмица наред с еничарите Караджа Маджар, Доган Маджар, но това са обикновени еничари

On 17.08.2021 г. at 11:26, Dobri_I said:

На каква база твърдиш, че сме били най-многобройния народ? Поне на територията на съвременна източна България българите са малцинство (турците са много по-многобройни поне от средата на 15 век) избутано основно по чукарите.  

Е кой да е по многоброен народ в Румели еяет тогава ? Истанбул не влиза него. В Източна България мюсюлманите стават мнозинство, но в Северна България - Никополски, Видински санджак, на Запад - Кюстендилски, Софийски, Скопски  - с абсолютно преобладаване на християнска рая   Ето едно изследване на проф. Елена Грозданова по въпроса - набляга се на 17 век но има данни и за по ранни периоди. Многобройни и големи села от християни (българи) собственост на султана (хасове), на жените и дъщерите му , разбира се и по ред на йерархията  https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:TwKmsKNtX84J:https://www.mrrb.bg/static/media/ups/articles/attachments/3fb2fbce35df8893fd0333b8e0e8c606.doc+&cd=3&hl=bg&ct=clnk&gl=bg   

On 17.08.2021 г. at 11:26, Dobri_I said:

Освен това има ли някакви данни колко от децата вземани като кръвен данък са българи и точно от къде са набирани?   

 

Тук  : http://macedonia.kroraina.com/cgebz/index.htm   

Въпреки че Цв. Георгиева в духа на епохата сгъстява краските

Взимани са българчета, не са пренебрегвани. Започва от края на 14 век и по точно след сведение на Исидор Кладас през 1395 г. за грабеж на момчета по заповед на емира. До тогава християнски попълнения са набавяни чрез Пенчик - военно-пленници, но след застоя получен от Тимур, притокът секва, а нуждата  от войници се увеличава

On 17.08.2021 г. at 11:26, Dobri_I said:

Българите от полето (колкото и малко да са били) може и да са давали рекрути, но качеството там е ниско (поговорката "Балкана ражда хора, а полето тикви" не идва от нищото).  

Султанските хора си знаят работата .....

За Девширме не се вземат : 

Цигани, евреи, единствен син в семейство, синове на определени занаятчии , деца от големите градове , деца на мюсюлмани .   Това за Европа. За Азия : да не се вземат деца от източните санджаци в подозрение че са шиити под влияние на Персия.  Арменци се взимат, а от мюсюлманите само караманци - най-големите врагове на османците в Анадола.. 

Заповед на Сюлейман Великолепни : 

Не трябва да се позволява на перси, руси, цигани и турци да стават членове на корпуса и да заемат висши постове в държавното управление. Младежите от регионите Харпут, Диарбекир и Малатия (територии в югоизточна част Анадола под силно кюрдско и шиитско влияние) не трябва да се набират.
Трябва да са внимава със земите от Караман до Ерзерум   защото там християнското население също е смесено с туркмени и кюрди.  „Който наруши тази заповед и доведе чужденци сред моите чистокръвни роби - завършва Сюлейман  - ще бъде проклет от Пророка хиляда пъти! ”

 

 

[deaf]

Ако модераторът сметне,нека изтрие този пост,но не се стърпях да го пусна.

Във Фейсбук прочетох новината:

"Турция вдига стена на границата с Иран"

Отдолу един потребител-майтапчия написа:

"Ердоган е турския хан Тервел"

[Евристей]

On 17.08.2021 г. at 10:46, Б. Киров said:

Може би, заради ранното включване на българските земи във вътрешността на Империята. Това обуславя и унищожаването на българската аристокрация. Земите на Сърбия, Унгария, Албания, Влашко, Босна са нещо като външни граници на Империята за следващи набези на Запад и към Италия, там се запазват васални феодални родове, на които е делегирано правото да правят набези към Западна Европа и Италия, България няма привилегията да запази феодалната си аристокрация.

 

Да, има достатъчно примери подкрепящи тезата ти, но и такива които на по късен етап са различни

След поражението от Тимур, османците имат крещяща нужда от свежи войски, а съотношението им на Балканите спрямо християните е несъпоставимо, че и опасно неравностойно. Постъпленията от пенчик - пленени християни секва, а по време на доста мащабните междуособици между Баязидовите синове нуждата става критична. И все пак броят им до Мехмед II не е толкова впечатляващ - около 10 хиляди.  Дори и тогава се вижда, че сред по известните дьонмета в обкръжението на младия султан преобладават гърци , сърби,  албанци, а логично е да са гърци и...българи. Друго заслужаващо за отбелязване е, че Мехмед сваля доверието си от старата османска класа и се доверява на ренегати 

Екзекутира Великия везир Чандарлъ Халил паша - потомствен османски велможа везир от времената на баща му и от там насетне висшите му везири са само бивши християни

Заганос паша - албанец

Махмуд паша Ангелович - сърбин, потомък и на византийския род Ангели

Рум Мехмед паша - грък

Исхак паша - албанец

Гедик Ахмед паша - албанец (спорно грък)

...до последните си години, когато назначава турчин, но....караманец - Караманлъ Мехмед паша, който става жертва на ужасен бунт на еничарите

Сега за сръбско-босненските попълнения от девширме - в началото наистина има представители на местната аристокрация - въпросният Стефан Херцегович е син на владетеля на Херцеговина (мисля, че трети син) който става 5 пъти Велик везир на Империята при това умира от естествена смърт. Забележително постижение.  Не такива са обаче по късните набори набрани от тези земи : Рюстем паша Опукович който дори става Дамат - султански зет. Сведение от френски посланик : "Великият везир е човек със скромен произход, който благодарение на таланта и волята си е издигнал път от нищото. Той е приятен събеседник..." 

Рюстем Опукович се оказва един от забележителните управители на империята с огромно лично богатство, а още по способен и деен е и землякът му - легендарният Соколу Мехмед паша, който също е с нисък (народен) произход, но спечелил доверието на трима султани съсредоточава в ръцете си огромна власт- такава, че по негова воля възстановява  Сръбската Печска Патриаршия , а за патриарх слага....брат си (според други източници братовчед)  Макарий Соколович 

Натам сърбо-босненци и албанци отново доминират, въпреки, че от средата на 17 век девширмето започва на практика да замира, притокът който зарежда висшите постове продължава да е от дьонмета от тези земи...

 

 

 

[Евристей]

Преди 19 часа, nik1 said:

В комбинация: Възможно е да става дума за умишленна политика  на недопускане във висшите  етажи  на властта на хората от един  сравнително немалоброен  етнос, който  мозаечно населява около 180-200 000 кв километра в централната и европейска  част на Империята

 

 

Системата на разпределение и обучение прилагана върху новобранците от корпуса явно е била изключителна по своята ефективност. Потвърждават го редица резултати :  След падането на Константинопол,  Мехмед II взема племенниците на Константин XI Палеолог и ги изпраща в корпуса. Те са хлапета - най-голямото е около 10 годишно.  17 години по-късно вече с името Месих и титла паша, нещо повече - Палеолологовият племенник е санджак-бей на...Гелиболу - една от най-важните зони осигуряваща комуникациите с Анадола и пазеща новозавладяния Константинопол от западните флотилии (които все още превъзхождат младия османски флот)

Брат му Хас Мурад паша също се издига и става любимец на султана. Месих  показва завидни качества във войната с венецианците ...сега има сведения, че е предлагал на Светлейшата Република да пусне нейн флот през Дарданелите срещу 40 хиляди дуката и да му помогнат да стане владетел на Морея. По всяка вероятност е венециански блъф целящ подкопаване на доверието в него от страна Мехмед II, който не само че не се съмнява в лоялността му , но и продължава да го издига и както ще се види от следващите събития Месих е изключително прозорлив и едва ли ще рискува главата си за нищожното Морейско владение което няма никакъв шанс пред Завоевателя. След смъртта на последния, избухва войната между двамата му синове - Баязид и Джем. Византийското дьонме не се поколебава да вземе страната на Баязид и не само, но единствен той е изпратен да преговаря с разбунтуваните еничари, които изискват за в бъдеще Везирите да бъдат избирани само от членове на Девширме . Баязид приема, еничарите застават на негова страна и съдбата на Джем Султан е решена - разбит  бяга на Родос....натам Месих става Везир от Дивана, а в 1501 г. ...племенникът на последния византийски император е Велик Везир на Османската държава

Друг пример : отново за Херсекзаде Ахмед паша - 1483 г. начело на османски войски нахлува в родна Херцеговина и разбива войските на брат си Владислав, а самата Херцеговина присъединява към империята. Вижда се, че няма и помен от сантименталност....

Хадим Сюлейман паша е Велик везир в периода 1541 - 1544 г. - етнически унгарец, въпреки, че положението в Унгария остава неспокойно и напрегнато той печели доверието на Сюлейман 

Явно  османските султани в периода 15 - 16 век са имали крещяща нужда от способни хора, а мисълта че фаворитът им - бивш християнин може да ги предаде заради някакви незатихнали патриотични чувства на етническа или верска основа ...явно не им е и минавала. А и нямало е и поводи за подозрения...(за европейските става въпрос, за шииитите са се съмнявали)

 

 

[Б. Киров]

Има още един виден османски политик с доказан български произход, Калафат Мехмет Паша, който се издига до Велик Везир на султан Абдулхамид I.

Посочено е, че той е от български произход, роден в София. Започва да работи като "чорбаджия" /готвач на супа/ на Челеби Мехмет Ага от Русе, тоест като работник. Междувременно той приема исляма и по-късно идва в Истанбул и е записан в еничарския корпус.

https://tr.wikipedia.org/wiki/Kalafat_Mehmed_Paşa

Той остава на поста Велик Везир обаче само 11 месеца.

Има и един голям военачалник, Балтаоглу Сюлейман:

Балтаоглу Сюлейман бей първоначално е бил български благородник. По време на управлението на Мурад той е отведен в двореца като девширме. Когато постига успех в образованието, той е повишен в главен портиер и служи на много държавни служби. Той арестува Турахан бей, който не успява срещу кръстоносците, по заповед на Халил паша. Той е посланикът, който информира унгарския крал Ладислас за решенията на преговорите, при които през 1444 г. са били извършени предварителните подготовки на Одринско-Сегедския договор, и той е подписал договора, евакуира сръбските крепости под османско владичество. Поради успеха си в длъжностите си на различни нива, Балтаоглу Сюлейман бей, който спечели доверието на султан Мурад, по -късно се издигна до владетел на санджак. Воювал е срещу караманските сили по време на Фатих. През 1449 г. начело на османския флот нахлува на остров Лесбос и превзема град Калония. През 1451 г. той става морски капитан и командва флота при Галиполи. През пролетта на 1453 г. той идва пред Константинопол, за да се присъедини към обсадата с неговия флот, състоящ се от около 400 военни и транспортни кораба, и се установи в днешния Балталимани. Въпреки че завладява всички острови, особено Бююкада, на 18 април, той е уволнен, след като не може да попречи на влизането на три генуезки кораба и един византийски кораб в Златния рог, който идват на помощ на Византия на 20 април.

https://tr.wikipedia.org/wiki/Baltaoğlu_Süleyman

За някои сръбски и албански Велики Везири - родоначалниците на техните династии тръгват от низините, преминават през цялата стълбица на еничарската йерархия, но после наследниците им получават привилегии да бъдат потомствени благородници, които се сродяват със султанския двор чрез бракове: например родът Кьопрюлю от албански етнически произход /коренът им е край Велес/ излъчва седем Велики Везири при шестима султана в продължение на 80 години:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кьопрюлю

Подобна е и сръбската династия Косача:

https://en.wikipedia.org/wiki/Kosača_noble_family

Hersekzade Ahmed Pasha (2nd time)1503-1506 Serbian Devşirme (Kosača family)

Hersekzade Ahmed Pasha (1st time)1497-1498 Serbian Devşirme ( dukes of St. Sava Kosača family)

Hersekzade Ahmed Pasha (3rd time)1511-1511 Serbian Devşirme (Kosača family)

Hersekzade Ahmed Pasha (5th time)

8 September 1515

-26 April 1516

Serbian Devşirme (Kosača family)

Този е 5 пъти последователно Велик Везир в продължение на 19 години при четирима султани и три пъти е бил главнокомандващ османската флота. Жени се за дъщерята на Баязид Втори, женитбата също е била път към издигане - забележително в неговия случай е, че се жени за дъщерята на Баязид преди да стане за пръв път Велик Везир.

Damat (Turkish: damat, from Persian: داماد‎ (dâmâd) "bridegroom") was an official Ottoman title describing men that entered the imperial House of Osman by means of marriage, literally becoming the bridegroom to the Ottoman sultan and the dynasty. In almost all cases, this occurred when a man married an Ottoman princess.

https://en.wikipedia.org/wiki/Damat

Около 10 процента от всички Велики Везири са "дамат" - сродени със султанските династии. Дали са се сродявали, след като са били издигани или са били издигани, защото са сродени вече е въпрос.

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Дали са се сродявали, след като са били издигани или са били издигани, защото са сродени вече е въпрос.

Арнълд Тойнби в неговия фундаментален труд "Изследване на историята" дава отговор на този въпрос.

Ще си позволя тук да цитирам с малки съкращения част 2. "Османците" от глава IX."Цивилизации, спрели развитието си":

"Превъзхождащото предизвикателство, на което османската система е отклик, е географското преместване на номадска общност от естествената й среда в степта в нова среда, където се сблъсква с нов проблем — да упражнява власт над чужди общности и човешки същества. Великият историк на Магреба Ибн Халдун (1332–1406 г.) има предвид номадските империи, когато оценява средната продължителност на една империя на не повече от три поколения или сто и двадесет години. Веднага след постигнатите завоевания номадският агресор деградира, защото е излязъл от собствената си среда и е станал икономически излишен, а човешките му говеда се съвземат, защото са останали на собствен терен и не са престанали да бъдат икономически продуктивни. „Човешките говеда“ възвръщат достойнството си, като изгонват или асимилират господарите си животновъди.

Продължителността на господството на Османската империя над православния християнски свят е уникална. Ако датираме началото й със завладяването на Македония през 1372 г., а началото на края й — с руско-турския договор от Кючук Кайнарджа 1774 г., значи й определяме период на съществуване от четири века, без да включваме времето на издигането й преди това или упадъка й след това. Какво е обяснението на тази сравнително голяма продължителност? Безсъмнено частично обяснение може да се потърси във факта, че османците — макар икономиката им да е кошмар — служат на позитивна политическа цел, като дават на православния християнски свят универсалната държава, която той сам не може да си създаде.

Забележителната им система за превръщане на робите във войници и администратори — идея, привлекателна за номадския дух, но на нас съвсем чужда, — не е османско изобретение. Виждаме я осъществена и в други номадски империи върху земи на уседнали хора — точно тези, които са съществували най-продължително време. Да упражняваш власт над цяло чуждо общество, е очевидно най-трудната задача пред номадските завоеватели и с осъществяването на това дръзко начинание Осман и всичките му наследници до Сюлейман Великолепни (1520–1566 г.) показват най-яркия пример на номадските социални възможности. Общият характер на робовладелческото царско семейство на османците се вижда в следния откъс от едно блестящо изследване на американски учен:

Османските управляващи институции включват султана и семейството му, офицерите в дома му, изпълнителите в правителството, постоянната армия от кавалерия и пехота, многобройни млади хора, обучени да служат в армията, съда и правителството. Тези хора държат меча, перото и скиптъра. Те водят цялото управление извън простото правосъдие в случаи, установени от свещения закон, и някои ограничени функции, предоставени на поданици и немюсюлмански групи чужденци. Най-ярките и характерни черти на тези институции са, първо, че с малки изключения всички в тях са родени от родители християни или техни синове; второ, че почти всеки член на институциите влиза в тях като роб на султана и цял живот остава роб на султана — без значение какво богатство, власт и величие може да постигне… Султанското семейство може да бъде включено в тази група роби, защото майките на децата на султана са били роби. Сам султанът е син на роб. Много преди времето на Сюлейман султаните престават да си вземат булки с царска кръв или да наричат майките на децата си съпруги. Османската система съзнателно взема роби и ги прави държавни министри. Взема момчета от кошарата или обора и ги прави царедворци и съпрузи на принцеси. Взема млади хора, чиито предшественици са носили християнски имена векове наред, и ги прави управници в най-великата от мюсюлманските държави, прави ги войници и генерали в непобедимите армии, чиято главна радост е да свалят кръста и да издигнат полумесеца. С пълно безразличие към основните обичаи, представляващи човешката природа, както и на религиозните и социални предразсъдъци, за които се смята, че са дълбоки като живота, османската система отнема завинаги деца от родителите им, не позволява грижи за семейството през целия им съзнателен живот, разрешава им да имат собственост, но не им обещава, че синовете и дъщерите им ще се възползват от техния успех и тяхната жертва, издига ги и ги понижава без оглед на предшественици или минали заслуги, втълпява им непознати закон, морал и религия, кара ги завинаги да съзнават, че над главата им виси меч, който във всеки момент може да сложи край на блестяща кариера по несравнимия път на човешка слава. /Lybyer, A.H. The Government of the Ottoman Empire in the Time of Suleiman the Magnificent, pp. 36, 45–46, 57–58./

Изключването от управлението на родените свободни османски аристократи — което изглежда най-странната част от системата, — се оправдава от резултатите. Защото когато свободните мюсюлмани накрая си пробиват път в двореца, в последните години на властта на Сюлейман, системата започва да се разпада и Османската империя тръгва към упадъка си. Докато системата е ненакърнена, за армията се набират войници от различни неверници — някои са пленени във войни отвъд границите, други са купени на робския пазар, трети идват като доброволци. От самата империя периодично идват набори деца. След това новобранците получават широко образование с подбор и специализация на всеки етап. Дисциплината е сурова, наказанията — жестоки, а от друга страна, съзнателно и непрекъснато се разпалва амбицията им. Всяко момче, влязло в робовладелческата система на османския падишах, съзнава, че е потенциален велик везир и че перспективите му зависят от уменията му в обучението. Имаме ярко и подробно описание на тази образователна система, направено от непосредствен наблюдател по времето на разцвета й. Фламандският учен и дипломат Олиг Гизелин де Бусбек е посланик на хабсбургския двор при Сюлейман Великолепни и неговите заключения са толкова ласкателни за османците, колкото и противоречат на методите на съвременното западно християнство.

Бих завидял на турците, пише той, за тази тяхна система. Те винаги се радват и тържествуват, когато се сдобият с необикновено надарен човек, сякаш са намерили безценна перла. И изстискват от него всичко, което трудът и мисълта могат да дадат — особено когато забележат военни умения. Нашите западни методи наистина са различни. На Запад, когато се сдобием с добро куче, сокол или кон, ние се радваме и не си спестяваме нищо, за да го доведем до най-високата степен на съвършенство, на което видът му е способен. В случай с човек обаче — ако допуснем, че сме попаднали на човек със забележителни дарби, — не си даваме същия труд и не смятаме, че образованието му е наша грижа. Така ние от Запада получаваме много удоволствия, а и служене, от добре дресиран кон, куче или сокол, докато турците получават от човек, чийто характер е култивиран с обучение, много по-големи резултати, дължащи се на голямото превъзходство на човешката природа над останалата част от животинското царство.

В крайна сметка системата изчезва, защото всеки напористо иска да има дял в даваните от нея привилегии. Към края на XVI в. на християнската ера приемането в корпуса на еничарите е открито за всички свободни мюсюлмани освен негрите. Числеността му се увеличава, дисциплината и ефикасността се влошават. Към средата на XVII в. тези човешки хрътки са се „върнали към природата“, като се превръщат във вълци, които измъчват човешкото стадо на падишаха, вместо да го следят и да го държат в ред. Покореното население от православни християни се чувства измамено от „пакс отоманика“, който първоначално го е примирило с османското робство. В голямата война от 1682–1699 г. между Османската империя и силите на западното християнство — война, завършила с първата от поредица загуби на османска територия, продължили до 1922 г., — превъзходството в дисциплината и ефикасността окончателно преминават от османците към западния лагер.

Последица от този упадък на османския тип робовладелство е излизането наяве на непреодолимата му скованост — смъртоносния му недостатък. Веднъж излязъл от скорост, той не може нито да се поправи, нито да се премоделира. Системата е станала зъл дух и турските владетели от последните периоди са принудени да подражават на методите на западните си врагове — политика, следвана дълго време неохотно и осъществена с драстична завършеност от Мустафа Кемал в неговото време. Метаморфозата е толкова удивителна, колкото и въвеждането на робовладелството от ранните османски държавници. Все пак едно сравнение между резултатите от тези две постижения показва сравнителната тривиалност на второто. Създателите на османската робовладелческа система изковават инструмент, който позволява малки банди номади, изтласкани от родната им степ, не само да запазят своето в един непознат свят, но и да наложат мир и ред в голямото християнско общество, започнало да се разлага, и да застрашат още по-голямото християнско общество, което все още хвърля сянката си върху цялото човечество. Новите турски държавници просто запълват част от вакуума, усетен в Близкия изток при изчезването на несравнимата структура на османската империя. На празно място те въвеждат взет наготово стандартен западен модел във формата на турска национална държава.

Колкото до самото робовладелство, то е безмилостно премахнато — справедлива съдба за хрътката, сбъркала пътя и започнала да тормози овцете, от Махмуд II през 1826 г., в средата на гръцко-турската война, петнадесет години след като аналогичната институция на мамелюците е премахната от египетския Мехмед Али, на думи негов поданик, понякога съюзник и понякога съперник.

https://chitanka.info/text/22804-izsledvane-na-istorijata/12#textstart

Робовладелска меритокрация на номадско общество.

 

[nik1]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Към края на XVI в. на християнската ера приемането в корпуса на еничарите е открито за всички свободни мюсюлмани освен негрите.

Сетих се за афро-турците

https://www.dw.com/bg/какво-е-да-си-афро-турчин/av-51876638

[Евристей]

Преди 17 часа, Б. Киров said:

Има още един виден османски политик с доказан български произход, Калафат Мехмет Паша, който се издига до Велик Везир на султан Абдулхамид I.

Посочено е, че той е от български произход, роден в София. Започва да работи като "чорбаджия" /готвач на супа/ на Челеби Мехмет Ага от Русе, тоест като работник. Междувременно той приема исляма и по-късно идва в Истанбул и е записан в еничарския корпус.

https://tr.wikipedia.org/wiki/Kalafat_Mehmed_Paşa

Той остава на поста Велик Везир обаче само 11 месеца.

 

Това е удар в десятката !      Аз, забил поглед предимно във везири излезли от Девширмето до към края на 17 век, съм го пропуснал.., но ти го "простреля" за което благодаря, защото малко се бях поразочаровал...(от липсата на българи) 

Безспорно с български произход.  Инак ..рядкостта на османски големци от български произход е направило впечатление на наши изследвачи и затова и някои от тях опитвайки се да опровергаят това стигат до крайности...като например да търсят български корени в едни от най-известните турци - Мидхат паша, Синан Архитекта, дори и Мустафа Кемал...

Така...обобщаващо : и "твоят" Калафат Мехмет паша и "моят"  Хафъз / Хафиз/ Ахмед паша са с български произход (въпреки, че за Хафиз не е 100% сигурно) издигнали се до най-високото възможно стъпало в йерархията на огромната империя.  Но...не през Девширмето, а по индивидуален път, което не само че не омаловажава постижението им, а напротив издига го още повече, защото не използват "трамплина" който дава Оджака (Корпуса) 

Преди 17 часа, Б. Киров said:

Hersekzade Ahmed Pasha (5th time)

8 September 1515

-26 April 1516

Serbian Devşirme (Kosača family)

Този е 5 пъти последователно Велик Везир в продължение на 19 години при четирима султани и три пъти е бил главнокомандващ османската флота. Жени се за дъщерята на Баязид Втори, женитбата също е била път към издигане - забележително в неговия случай е, че се жени за дъщерята на Баязид преди да стане за пръв път Велик Везир.

 

Тук, ако позволиш корекция : Херсекзаде Ахмед паша ( Стефан Херцегович Косача)  е не 5 пъти последователно Велик везир, а общо 5 !  То и няма начин , защото постът сам по себе си не е фиксиран срочен мандат..Ти самият си посочил годините на везирствата му. Между тях други са ставали велики везири. 

Преди 17 часа, Б. Киров said:

Около 10 процента от всички Велики Везири са "дамат" - сродени със султанските династии. Дали са се сродявали, след като са били издигани или са били издигани, защото са сродени вече е въпрос.

За да станеш Дамат - султански зет , мъж на дъщеря му или сестра му трябва да си станал вече негов фаворит/любимец.  Обратното - първо зет...не става, защото просто няма къде да ...пофлиртуваш с момата, тя е в Харема, а там мъже освен евнусите много рядко се допускат. Не че не влизат изобщо, но с редица условности....Имало е и зали в които властни султанки като Валиде Махпейкер Кьосем султан   

 

е привиквала везири, моли, съветници, еничарски аги, дори чуждестранни консули  (един вид Диван-Държавен съвет). Дори са позволявали да бъдат рисувани от западняци 

/Михримах султан , дъщеря на Великолепния и съпруга на Рюстем Опукович/

но чак за флиртове и то с неомъжени султански принцеси и дума не може да става.

От толкова балкански Дамати имаме само едно българско присъствие. Тоест един-единствен българин е успял да се ...докопа до султанска щерка 

Става въпрос за гореспоменатият Хафиз Ахмед паша - помак от Филибе.  Способен и даровит мъж издигнал се не чрез Девширмето, а индивидуално ! 

Според Д. Шишманов който вади данни за : бил прочут поет и певец с хубав глас, красавец и много умен. Славата му стигнала до султанския двор в Цариград. Султан Ахмед I го взел за свой съветник, дал му ранг на везир. На 9 февруари 1608 г. бил назначен за капудан-дерия (командващ султанския флот), а по-късно за управител на вилаетите Шам (Дамаск) и Диарбекир. 
Въпреки че се проваля в източната кампания - води една неуспешна война срещу Персия - Багдадска катастрофа,  той запазва високи позиции и най вече е ...харесан от не кой и да е, а от самата императрица - Валиде Кьосем султан . Синът ѝ - Мурад IV е под нейна опека и дава съгласието си - помакът от Пловдив става Дамат - Султански зет !  

Постижение безспорно, но в неговият случай с траги-комичен нюанс

Нашенецът е един от седемте съпрузи на принцеса Айше - дъщеря на Ахмед I и властната Кьосем султан

Кратка справка : Султанските щерки/сестри са имали правото да бъдат единствени съпруги и право на развод по тяхна инициатива 

Та ....Принцеса Айша  е омъжена ...накуп с няколко от сестрите си в грандиозни тържества проведени в Стамбул и продължили със седмици ... организирани от Ахмед и Кьосем . Според сведенията - Айше е най-младата принцеса младоженка. Млада, млада...6 годишна при това ако се вземе по ранният диапазон за рождена дата - 1606 г.  

Така.. съпругът ѝ Насух паша, албанец е екзекутиран само две години по-късно . ..За по кратко ...от 7-те съпрузи на Айше - двама са показно екзекутирани, един убит (нашенеца) и двама загиват в битки 

Нашенецът е харесан от Валиде султан, тя го жени, тя по сетне го прави и Велик везир....Той е трети съпруг на Айше с....40 години по възрастен от нея....

За съжаление при втория си "мандат" като Велик Везир избухва поредния еничарски бунт. Яростта на йеничарите е насочена срещу самият султан Мурад IV , но се примиряват с главата на Великия му везир - Хафиз Ахмед паша - Филибеоглу 

Със седмия си съпруг Айше се омъжва когато е около 50 годишна, а сестра ѝ  Фатма след 6-ят си брак надхвърля 60 години...

 

Редактирано Август 19, 2021 от Евристей

[resavsky]

Трябва да се има предвид че който влезе един път в османския елит вече престава да бъде българин,албанец,сърбин,босненец и какъвто и да е.Но е факт че повечето велики везири са от покрайнините на империята.Това е феномен обаче не само в Османската империя.Вижте откъде са Сталин,Ким Ир Сен,аятолох Хомейни.Пък и Наполеон ако щете.

[Б. Киров]

Преди 8 часа, Втори след княза said:

Българите са деморализирани и не се приспособяват към изискванията на морала в Османската империя. Вероятно родовите връзки, които и до сега са на почит, не се реализирали в еничерската и държавна служба. Българинът се е чувствал непълноценен без тях, а следователно неуспешен. Сега, когато е време за индивидуализъм, също нямаме големи лични успехи.

Да, психологизирането на темата изисква по- задълбочено изследване, но види се манталитетът на българите и тогава, и сега, е да търси социална подкрепа и среда, вместо личностна реализация без оглед на околните. Пък в една държава на робско служене, какво доверие и родственост можеш да намериш? 

Психологизирането е изкушаващо, но, според мен, не издържа проверката на фактите. Ако манталитетът на българите не е индивидуалистичен, а патриархален, защо представители на етноси с още по колективистичен и родов манталитет прогресират в еничарската йерархия, например:

Абазини /кавказци/ и черкези дават съответно по 9 и 5 Велики Везири. Подобен родов манталитет имат и албанците, всички знаем за родовата им вендета, която съществува дори и днес, но Велики Везири с албански произход стават 49 еничари, те са втората по численост група след етническите турци.

Нещо друго ще да е.

Българите са изпълнителни и добри войници, затова ги наричат "прусаците на Балканите", през Балканската война насмитаме турците, има дисциплина и строга йерархия, която се спазва. Българи в чужда среда се адаптират великолепно и стават ярки индивидуалисти.

Според мен причината все пак се крие в османския подбор.

Арменците, например, които са извънредно способни и като индивиди и като етнос, също са слабо представени - само трима изкласяват до Велик Везир.

И най-парадоксално, арабите, които дават писмеността на османците и са многоброен етнос в Империята, дават едва петима Велики Везири.

Етнически подбор определено има, числата го показват:

От 272 Велики Везири от 1331 г. до 1920 година / около 590 години - средно по 2 години везирство на човек

Турци – 136

Албанци - 49

Сърби – 23 

Грузинци - 15

Гърци – 12

Абазини /кавказци/ – 9

Араби - 5

Босненци – 5

Черкези – 5

Унгарци – 4

Италианци – 3

Арменци - 3

Българи -2

Руси – 1 

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Ottoman_Grand_Viziers

Преди 3 часа, Евристей said:

За да станеш Дамат - султански зет , мъж на дъщеря му или сестра му трябва да си станал вече негов фаворит/любимец.  Обратното - първо зет...не става, защото просто няма къде да ...пофлиртуваш с момата, тя е в Харема, а там мъже освен евнусите много рядко се допускат.

Да, определено е било така - първо ставаш султански фаворит, после "дамат", не става с качества на Дон Жуан или Казанова

Евнуси Велики Везири практически няма - само един брой, не става като в Китай.

Прави ми впечатление че през първите 150 години и последните 100 от съществуването на Империята определено преобладават етнически турци, после навлизат много албанци и сърби, но преди да се закрие институцията пак преобладават етнически турци.

[Евристей]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Арнълд Тойнби в неговия фундаментален труд "Изследване на историята" дава отговор на този въпрос

С риск да си навлеча гнева на почитателите на Тойнби, аз не бих се осланял безпрекословно на тезите му.  И не защото  ... кой съм аз, че да ги оспорвам, а защото съм чел сериозни и аргументирани критики към трудовете му.  С две думи - Тойнби се хвърля в огромния Океан на Историята и по Вертикал : Древност - ново време и по Паралел : Изток - Запад .  Малко кофти може да прозвучи, но нещо като ....на всяка манджа мерудия....Има си съответните дялове ...само Египтологията се дели на няколко, да не говорим за Световната история ...тоест ако вземем пример от Медицината - не може да си и анестезиолог, кардиолог, психолог, гастроентеролог, ендокринолог, ревматолог, гинеколог, стоматолог ...и т. н .  ...  Може да поназнайваш...но експерт във всичките под-специалности - не става ! Трябват десетилетия, че и повече за изучаването им . Камо ли да се явяваш/претендираш за/  експерт във всичките им дялове, че и да даваш дефиниции.... Е...такъв е Тойнби . 

Въпреки, че има разбира се и безспорен принос ...

Веднага се хващам за цитиран от теб негов довод за причините за упадъка на еничарския корпус 

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Към края на XVI в. на християнската ера приемането в корпуса на еничарите е открито за всички свободни мюсюлмани освен негрите. Числеността му се увеличава, дисциплината и ефикасността се влошават.

Ами не е точно така...

Корпусът/Оджак/ и различните му терминологии обобщено (без задълбочаване, защото не е по темата...има различни определения, значения и е изменчив през годините) представлява образно едно огромно Военно поделение ! Постъпленията му са от християнски момчета предимно от европейските санджаци, но и от малоазийските такива в лицето на арменчета и гърчета (византийци-ромеи) 

В Поделението обаче далеч не всички са ...войници/военни/ . Има администратори, юристи, учени, молли, теолози, лекари, техници, занаятчии,  готвачи, коняри (престижна длъжност) соколари (още по престижна) работници,  и т. н. 

Какво ги свързва (в днешно време ще имат служебни карти даващи им особени привилегии) - Всички са там от Кръвния данък - Девширме , тоест ренегати 

Те самите държат техни представители да бъдат издигани на високите държавни постове. ...Общо взето най-тъповатите момчетия от Корпуса стават баш еничари-войници , по умните се издигат ....по други направления

Пример с Великия архитект на Империята - създателят на огромните джамии Сюлеймание , Селимие, облика на Стамбул, дворци, сгради , мостове и обществени сгради - Коджа мимар Синан ага : най-великият османски архитект. Кой е той ? Византийско(гръцко) дьонме от Анатолия, той влиза в Оджака чрез Девширме, но акълът му е много повече от това да стане обикновен йеничарин...  Това не остава незабелязано от възпитателите и пътят на младежа е нагоре - към ...Висш архитект на империята

 

 

Защо и как запада Корпусът ?  Не е това което твърди Тойнби, че мюсюлманите навлизат там в края на 16 век...По тези времена все още самите еничари не допускат други освен "техни си" от девширмето.  Причините са (не според мен, а според точно занимаващи се с проблемата учени) първото извоювано право на еничарите-войскари : да се женят. Не разбира се тази е главна причина, а последствията.... следствие от това еничарите извоюват друга : правото ....убит еничарин да бъде наследен от своя син. Това вече е тежкия удар върху морала и стойността на корпуса. Едно е наборите да се попълват от видимо най-достойните младежи, положили труд след тежко и дългогодишно обучение , друго е по наследство...особено деца на еничарски офицери отгледани със...сребърна лъжица и взели постът/длъжността/ на готово без традиционното сурово възпитание и обучение  което  по ранните набори изминават  

 

Още по зле става положението след друга привилегия дарена на все по разглезените еничари - корпуса да се попълва вече и от синове на живи бащи-еничари. Тоест пряко наследство. Синовете вече са осигурени - мястото им в корпуса е гарантирано и не полагат грижи за подготовката си....Нивото спада катастрофално....И трета причина, но по-късно - рушветите за постъпване в корпуса. Тогава вече потомствените мюсюлмани се възползват и масово вкарват синовете си в Оджака. Западни посланици пишат за фрапиращи корупции около еничарските орти. Водят се на отчет завишени бройки - за получаване на заплати, а в действителност реалната бройка е наполовина по малка. Вече починали членове на ортата въобще не се декларират, а се водят на отчет и се взимат заплатите им...

 

Редактирано Август 19, 2021 от Евристей

[nik1]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Българите са изпълнителни и добри войници, затова ги наричат "прусаците на Балканите", през Балканската война насмитаме турците, има дисциплина и строга йерархия, която се спазва. Българи в чужда среда се адаптират великолепно и стават ярки индивидуалисти.

Според мен причината все пак се крие в османския подбор.

Арменците, например, които са извънредно способни и като индивиди и като етнос, също са слабо представени - само трима изкласяват до Велик Везир.

И най-парадоксално, арабите, които дават писмеността на османците и са многоброен етнос в Империята, дават едва петима Велики Везири.

Етнически подбор определено има, числата го показват:

От 272 Велики Везири от 1331 г. до 1920 година / около 590 години - средно по 2 години везирство на човек

Турци – 136

Албанци - 49

Сърби – 23 

Грузинци - 15

Гърци – 12

Абазини /кавказци/ – 9

Араби - 5

Босненци – 5

Черкези – 5

Унгарци – 4

Италианци – 3

Арменци - 3

Българи -2

Руси – 1 

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Ottoman_Grand_Viziers

По спомени, в Двора се използва сръбския като писмен език (наред с османския)

Иначе, споделям напълно мнението за подбора.. 

 

Редактирано Август 19, 2021 от nik1

[Янков]

И малко лаишки въпроси - каква е статистиката за лоялност към ОИ от различните етноси присъстващи в еничарските корпоси? И как се разпределят тези войски по границите на ОИ, в зависимост от етническата си принадлежност?

[Conan]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Психологизирането е изкушаващо, но, според мен, не издържа проверката на фактите. Ако манталитетът на българите не е индивидуалистичен, а патриархален, защо представители на етноси с още по колективистичен и родов манталитет прогресират в еничарската йерархия, например:

Абазини /кавказци/ и черкези дават съответно по 9 и 5 Велики Везири. Подобен родов манталитет имат и албанците, всички знаем за родовата им вендета, която съществува дори и днес, но Велики Везири с албански произход стават 49 еничари, те са втората по численост група след етническите турци.

Нещо друго ще да е.

Българите са изпълнителни и добри войници, затова ги наричат "прусаците на Балканите", през Балканската война насмитаме турците, има дисциплина и строга йерархия, която се спазва. Българи в чужда среда се адаптират великолепно и стават ярки индивидуалисти.

Според мен причината все пак се крие в османския подбор.

Арменците, например, които са извънредно способни и като индивиди и като етнос, също са слабо представени - само трима изкласяват до Велик Везир.

И най-парадоксално, арабите, които дават писмеността на османците и са многоброен етнос в Империята, дават едва петима Велики Везири.

Етнически подбор определено има, числата го показват:

От 272 Велики Везири от 1331 г. до 1920 година / около 590 години - средно по 2 години везирство на човек

Турци – 136

Албанци - 49

Сърби – 23 

Грузинци - 15

Гърци – 12

Абазини /кавказци/ – 9

Араби - 5

Босненци – 5

Черкези – 5

Унгарци – 4

Италианци – 3

Арменци - 3

Българи -2

Руси – 1 

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Ottoman_Grand_Viziers

Да, определено е било така - първо ставаш султански фаворит, после "дамат", не става с качества на Дон Жуан или Казанова

Евнуси Велики Везири практически няма - само един брой, не става като в Китай.

Прави ми впечатление че през първите 150 години и последните 100 от съществуването на Империята определено преобладават етнически турци, после навлизат много албанци и сърби, но преди да се закрие институцията пак преобладават етнически турци.

Само една малка забележка. Някой от Великите Везири са със спорен пройзход . Примерно Юнус Паша завоевателя на Египет. Той е с евентуално албански, гръцки или български деди. Това важи и за други висши сановници на Портата.

[deaf]

Преди време в Бойна слава прочетох,че българите са имали право да носят оръжие. (Докато на гърците е било забранено.) Нещо повече,разрешителният режим за носене на оръжие бил даден в ръцете на самите българи! Църковно-общинските български комитети те определяли кой от българите има право да носи оръжие. (Също така те събирали данъците!) Ако това е вярно,излиза че султанът и османския елит все пак са имали повече доверие на българите в сравнение с другите народи и етноси в Империята.

[genefan]

Преди 18 минути, deaf said:

Преди време в Бойна слава прочетох,че българите са имали право да носят оръжие. (Докато на гърците е било забранено.) Нещо повече,разрешителният режим за носене на оръжие бил даден в ръцете на самите българи! Църковно-общинските български комитети те определяли кой от българите има право да носи оръжие. (Също така те събирали данъците!) Ако това е вярно,излиза че султанът и османския елит все пак са имали повече доверие на българите в сравнение с другите народи и етноси в Империята.

За кой период става въпрос и кой район на България? Някои привилегировани българи като дервенджиите може би са носили оръжия. Така и в Арнаутлъка просто не е било възможно да не си въоръжен, ако искаш да се опазиш от албанските бандити. В Северозападна България и Сърбия наистина селата са били на самоуправление и са имали "князе", които са събирали данъците и раздавали основно правосъдие. Но положението в Тракия и Източна България е било друго, Османците е трябвало да внимават. Позволяват на християните да се въоръжат едва при Кърджалийските времена, тъй като кърджалиите са нападали не само християните, но и турските чифлици и предимно турските градове. Това вече изпуска духа от бутилката, защото води до масов хайдутлук и национално осъзнаване. 

[resavsky]

Не масовата забрана българите да имат оръжие е след договора от Кючук- Кайнарджа от 1772 година.Дотогава почти не е имало ограничение.

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Conan said:

Само една малка забележка. Някой от Великите Везири са със спорен пройзход . Примерно Юнус Паша завоевателя на Египет. Той е с евентуално албански, гръцки или български деди. Това важи и за други висши сановници на Портата.

Така е. Просто съм ги търсил с търсачката за думи на Word в списъка и ако бях оставил по 2 или три предположения /примерно сърбин, босненец или грък/ за 1 човек, бройката щеше да излезе по-голяма от 272-ма, колкото са били; затова навсякъде оставям първото предположение в такива случаи; може и да съм допуснал и други дребни неточности, но като цяло съотношенията са такива, каквито съм ги представил в списъка, плюс-минус минимални неточности от порядъка на процент-два.

 

Преди 14 часа, Евристей said:

С риск да си навлеча гнева на почитателите на Тойнби,

Не съм нито почитател, нито отрицател на Тойнби, вероятно си прав за прекалено широкия замах, с който преминава през времена и пространства, но той се опитва да пише за философията на историята, а не за самата история, поне според мен. Че при такъв подход са неизбежни исторически неточности, няма начин да не е така.

Според мен обаче, въпреки тези неточности, общата картина за еничарската система, която е вмъкнал само като фрагмент в книгата му, е вярна. Тя потвърждава и твоята теза, че в корпуса като правило се е растяло по заслуги и до върховете са стигали най-способните, както и че не е можело да се влезе в кръга на султанския род без такива способности и заслуги.

[Евристей]

Преди 4 часа, deaf said:

Преди време в Бойна слава прочетох,че българите са имали право да носят оръжие. (Докато на гърците е било забранено.) 

Не знам кой е бил автор на подобни глупости - българите имали право да носят оръжие, а на гърците било забранено.  Пък ти си и повярвал... Нещо за арматоли    https://en.wikipedia.org/wiki/Armatoloi                 

                                                                                                                                                                                                 

 маниоти   https://en.wikipedia.org/wiki/Maniots ? 

            

тези са от клана Мавромихалис 

Маниотите практически остават независими почти през цялата Туркократия . Притежавали са освен оръжие и  такива бойни кули  

 

           

а в селищата им турчин не смее да припари.

Контактите са ставали само чрез техните първенци (бейове) и пашата в Триполи (Централна Морея)