За разбирането на историческите движения и закони

[Марин Тачков]

Лев Толстой

Война и мир 
(226)

/.../

                                 Част трета

                                        I

Човешкият ум не може да разбере абсолютната непрекъснатост на движението. Законите на каквото и да било движение могат да се разберат само когато човек разглежда произволно взети единици от това движение. Но в същото време тъкмо от това произволно делене на непрекъснатото движение на отделни единици произлизат повечето от човешките заблуди.

Познат е тъй нареченият софизъм на древните, че Ахилес никога няма да настигне вървящата пред него костенурка, макар че Ахилес върви десет пъти по-бързо от костенурката: щом Ахилес премине пространството, което го отделя от костенурката, костенурката ще извърви пред него една десета част от това пространство; Ахилес ще премине тая десета част, но костенурката ще извърви една стотна част и така нататък до безкрайност. На древните тая задача е изглеждала неразрешима. Безсмислеността на решението (че Ахилес никога не ще настигне костенурката) е произлизала само от това, че произволно са били допускани отделни единици на движение, докато движението и на Ахилес, и на костенурката е ставало непрекъснато.

Като приемаме все по-малки и по-малки единици на движение, ние само се приближаваме до решението на въпроса, но никога не го постигаме. Само ако допуснем безкрайно малката величина и възлизащата от нея прогресия до една десета и като вземем сумата на тая геометрична прогресия, постигаме решението на въпроса. Новият отрасъл на математиката, постигнал изкуството да борави с безкрайно малките величини, и в други по-сложни въпроси на движението дава сега отговори на въпроси, които изглеждаха неразрешими.

Тоя нов отрасъл на математиката, неизвестен на древните, когато разглежда въпросите за движението, като допуска безкрайно малките величини, тоест ония, при които се възстановява главното условие на движението (абсолютна непрекъснатост), с това вече поправя неизбежната грешка, която човешкият ум не може да не прави, разглеждайки отделни единици на движението, вместо непрекъснато движение.

Съвсем същото става и при търсенето на законите за историческото движение.

Движението на човечеството, което произлиза от безброй човешки произволни действия, се извършва непрекъснато.

Разбирането на законите на това движение е целта на историята. Но за да може да се разберат законите на непрекъснатото движение на всички произволни действия на хората, човешкият ум допуска, че съществуват произволни, отделни единици. Първият начин на историята е, като вземе произволна редица от непрекъснати събития, да я разглежда отделно от другите, докато няма и не може да има начало на никакво събитие, а всякога едно събитие непрекъснато произлиза от друго. Вторият начин е да се разглежда действието на един човек, цар или пълководец като сбор от произволните действия на хората, докато сборът от човешките произволни действия никога не се изразява в дейността на едно историческо лице.

Историческата наука в своето движение постоянно приема за разглеждане все по-малки и по-малки единици и по тоя път се стреми да се приближи до истината. Но колкото и малки да са тия единици, които приема историята, ние чувствуваме, че допускането на единица, отделена от друга, допускането, че съществува начало на някое явление и допускането, че произволните действия на всички хора се изразяват в действията на едно историческо лице, сами по себе си са лъжливи.

Всеки извод на историята без най-малкото усилие от страна на критиката се разпада на прах, без да остави нищо след себе си, само защото критиката избира за предмет на наблюдение по-голяма или по-малка откъсната единица, за което тя винаги има право, тъй като взетата историческа единица винаги е произволна.

Само като допуснем безкрайно малката единица за наблюдение — диференциал на историята, тоест еднородните влечения на хората, и като постигнем изкуството да интегрираме (да вземаме сбора на тия безкрайно малки), можем да се надяваме, че ще разберем законите на историята.

 

 

Първите петнадесет години от XIX столетие в Европа представят необикновено движение на милиони хора. Хората оставят обикновените си занятия, устремяват се от единия край на Европа към другия, ограбват, убиват се едни други, тържествуват и се отчайват и за няколко години целият ход на живота се променя и става усилено движение, което отначало върви, като се засилва, а сетне — като отслабва. Каква е причината на това движение или по какви закони е ставало то? — пита човешкият ум.

За да отговарят на тоя въпрос, историците ни излагат деянията и речите на няколко десетки хора в едно от зданията на град Париж, като наричат тия деяния и речи с думата революция. След това дават подробна биография на Наполеон и на някои съчувствуващи и враждебни нему лица, разказват за влиянието на едни от тия лица върху другите и казват: ето от какво е произлязло това движение и ето неговите закони.

Но човешкият ум не само отказва да вярва в това обяснение, но направо казва, че методът на обяснението не е правилен, защото при това обяснение най-слабото явление се приема за причина на най-силното. Сборът на хорските произволни действия направи и революцията, и Наполеон, и само сборът на тия произволни действия ги търпя и унищожи.

„Но всеки път, когато е имало завоевания, имало е и завоеватели; всеки път, когато са се правили преврати в държавата, имало е велики хора“ — казва историята. Наистина всеки път, когато са се явявали завоеватели, имало е и войни, отговаря човешкият ум, но това не доказва, че завоевателите са били причина за войните и че е възможно да се намерят законите на войната в личната дейност на един човек. Всеки път, когато погледна часовника си и видя, че стрелката се приближава към десет, чувам, че в съседната църква забиват камбаните, но от това, че всеки път стрелката стига до десет часа, когато камбаните почват да бият, аз нямам право да извадя заключение, че положението на стрелката е причина за движението на камбаните.

Всеки път, когато видя движещ се локомотив, чувам свирка, виждам отваряне на клапата и движението на колелата; но от това нямам право да заключа, че свиренето и движението на колелата са причина за движението на локомотива.

Селяните казват, че в късна пролет задухва студен вятър, защото пъпките на дъба се развиват, и наистина всяка пролет духа студен вятър, когато пъпките на дъба се развиват. Но макар да не зная причината за студения вятър, когато пъпките на дъба се развиват, не мога да се съглася със селяните, че причината за студения вятър е развиването пъпките на дъба, макар и само заради това, че силата на вятъра е извън влиянието на пъпките. Аз виждам само съвпадение на условията, които съществуват при всяко жизнено явление, и виждам, че колкото и както да наблюдавам подробно стрелката на часовника, клапата и колелата на локомотива и пъпките на дъба, не узнавам причината за камбанния звън, за движението на колелата и за пролетния вятър. Затова трябва изцяло да променя точката си за наблюдение и да изучавам законите за движението на парата, на камбаните и на вятъра. Същото трябва да направи историята. И опити за това бяха вече направени.

За изучаване законите на историята ние трябва съвсем да променим предмета на наблюдението, да оставим на мира царете, министрите и генералите, а да изучаваме еднородните безкрайно малки елементи, които ръководят масите. Никой не може да каже доколко е възможно по тоя път човек да постигне разбирането на историческите закони; но очевидно е, че само по тоя път има възможност да се доловят историческите закони и че по тоя път не са направени още ни една милионна от ония усилия, които са направени от историците за описване деянията на различните царе, пълководци и министри и за излагане на своите мисли по тия деяния.

/.../

https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/226#textstart

ПП: Народите и великите личности са взаимно свързани, зависими едни от други...

Ние можем да изучаваме историята, но не и да я изучим напълно...

Умереното и разумното мислене са най-добрите пътеводители в света на историята, а и в живота...

[Марин Тачков]

"За хората, свикнали да мислят, че плановете за войни и сражения се съставят от пълководците по същия начин, по който всеки от нас, седнал в кабинета си пред картата, съобразява как той би се разпоредил в еди-кое си и еди-кое си сражение, изникват въпроси защо Кутузов при отстъплението не е постъпил така и така, защо не е заел позиция преди Фили, защо веднага не е отстъпил на Калужкия път, като оставил Москва, и т.н. Хората, свикнали да мислят така, забравят или не знаят ония неизбежни условия, при които винаги действува главнокомандуващият. Дейността на пълководеца не прилича в нищо на дейността, която си представяме ние, когато седим свободно в кабинета си, като разглеждаме по картата някоя кампания с известно количество войска от едната и от другата страна и в известна местност и като почваме нашите разсъждения от някой определен момент. Главнокомандуващият никога не се намира в условията на началото на някое събитие, в които ние винаги разглеждаме събитието. Главнокомандуващият винаги е в средата на движещата редица събития, и то тъй, че никога в никоя минута не е в състояние да обмисли пълното значение на събитието, което става. Събитието незабелязано, миг след миг, очертава значението си и през всеки миг от това последователно, непрекъснато очертаване на събитието главнокомандуващият се намира в центъра на най-сложна игра, на интриги, грижи, зависимост, власт, проекти, съвети, заплахи и измами, постоянно се намира в необходимостта да отговаря на безброй задавани му, често противоречиви един на друг въпроси.

Учените военни най-сериозно ни говорят, че Кутузов е трябвало много още преди Фили да отправи войските си по Калужкия път, че дори някой предлагал такъв проект. Но пред главнокомандуващия особено в тежък миг има не един, а винаги десетки проекти едновременно. И всеки от тия проекти, основани на стратегия и тактика, противоречи на друг. Би казал човек, че работата на главнокомандуващия е само да избере един от тия проекти. Но той не може да направи и това. Събитията и времето не чакат. Предлагат му, да речем, на 28-и да потегли по Калужкия път, но в това време пристига един адютант от Милорадович и пита да започнат ли веднага сражение с французите, или да отстъпят. Той трябва ей сега, тозчас, да даде заповед. А заповедта да се отстъпи ни отклонява от завоя за Калужкия път. И след адютанта интендантът пита — къде да кара продоволствието, а началникът на болниците — къде да карат ранените; а куриерът от Петербург носи писмо от царя, в което не се допуска възможността да се остави Москва, а съперникът на главнокомандуващия, онзи, който скритом действува срещу него (такива има винаги, и не един, а няколко), предлага нов проект, диаметрално противоположен на плана за излизане на Калужкия път; а силите на самия главнокомандуващ искат сън и подкрепа; а несправедливо оставеният без награда почтен генерал иде да се оплаква; а жителите молят за защита, изпратеният за оглед на местността офицер пристига и донася съвсем противоположно на онова, което приказва изпратеният преди него офицер; а разузнавачът, пленникът и генералът, който е ръководил рекогносцировката — и тримата различно описват положението на неприятелската армия. Хората, свикнали да не разбират или да забравят тия необходими условия за дейността на всеки главнокомандуващ, ни представят например положението на войските във Фили и предполагат при това, че на 1 септември главнокомандуващият е могъл съвсем свободно да разрешава въпроса за изоставянето или за защитата на Москва, докато при положението на руската армия на пет версти от Москва не можеше да става въпрос за това. Но кога се бе решил тоя въпрос? И при Дриса, и при Смоленск, и по-осезателно на 24-и при Шевардино, и на 26-и при Бородино, и през всеки ден, и час, и миг на отстъплението от Бородино до Фили."

Лев Н. Толстой

"Война и мир"

цитирай

[Малоум 2]

(в противовес, за майтап, виц за блондинката: "Карат ме да уча история... Че кво му е на бъдещето!")

Демек, законите открити при точните науки, се прилагат и в историческото дирене, успешно.

...

[Марин Тачков]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

(в противовес, за майтап, виц за блондинката: "Карат ме да уча история... Че кво му е на бъдещето!")

Демек, законите открити при точните науки, се прилагат и в историческото дирене, успешно.

...

Историческите закони и движения са доста по-сложни, противоречиви, нееднозначни...

[Малоум 2]

Преди 2 минути, Марин Тачков said:

Историческите закони и движения са доста по-сложни, противоречиви, нееднозначни...

Интересно е къде е "водоразделът" на обективни-субективни закономерности.

Почти със сигурност действа и обективният философски закон за количествените натрупвания - водят до качествени изменения. В смисъл, че формирането на групи хора, в крайна сметка, задават-натрупват Ново качествено разделение и си пренасят свойствата, дори, преминавайки в други обособени групи хора. В един момент е нужно окрупняване, но то - непременно води до разпадане+нови качества - на идеологическа основа. (не съм историк и се извинявам - ако звучи глупаво)

...

 

[Марин Тачков]

Преди 11 часа, Малоум 2 said:

Интересно е къде е "водоразделът" на обективни-субективни закономерности.

Почти със сигурност действа и обективният философски закон за количествените натрупвания - водят до качествени изменения. В смисъл, че формирането на групи хора, в крайна сметка, задават-натрупват Ново качествено разделение и си пренасят свойствата, дори, преминавайки в други обособени групи хора. В един момент е нужно окрупняване, но то - непременно води до разпадане+нови качества - на идеологическа основа. (не съм историк и се извинявам - ако звучи глупаво)

...

 

Защо да търсим "водораздел"? Действията, мислите, силите...  на хиляди или на милиони субекти създават, рисуват обективната картина на всяко историческо събитие... Субектът е /съ/участник и е същевременно зависим от обективните обстоятелства...

За философията на Маркс имам резерви...

[deaf]

Преди 9 часа, Марин Тачков said:

Защо да търсим "водораздел"?

Защото в него се крие обяснението на историческите събития. Водоразделът е границата при която количеството става качество и обратното. Но този граница ни е напълно неизвестна. Ако някой го удовлетворява тази неизвестност - добре. В крайна сметка много неща от живота са необясними.

[Марин Тачков]

Преди 4 часа, deaf said:

Защото в него се крие обяснението на историческите събития. Водоразделът е границата при която количеството става качество и обратното. Но този граница ни е напълно неизвестна. Ако някой го удовлетворява тази неизвестност - добре. В крайна сметка много неща от живота са необясними.

Защо да е напълно неизвестна? Когато има достатъчно факти, историците определят кога се образува дадена държава, кога се извършва революция, могат да потърсят и да посочат предпоставки, причини, движещи сили, развой, последствия и т. н.

[deaf]

Преди 3 минути, Марин Тачков said:

Защо да е напълно неизвестна? Когато има достатъчно факти, историците определят кога се образува дадена държава, кога се извършва революция, могат да потърсят и да посочат предпоставки, причини, движещи сили, развой, последствия и т. н.

Да,ама със задна дата. Така и баба знае. Има ли историк,който да е предсказал че ще има/няма Брекзит?

[КГ125]

Когато се търси смисълът на историята, трябва да се гледа преди всичко кой е субектът й. Оттам ще дойде и отговорът как и защо определено историческо движение се е случило. 

[Марин Тачков]

Преди 10 часа, deaf said:

Да,ама със задна дата. Така и баба знае. Има ли историк,който да е предсказал че ще има/няма Брекзит?

Работата на историците не е да предсказват бъдещето, а да изследват миналото...

[Марин Тачков]

Преди 50 минути, КГ125 said:

Когато се търси смисълът на историята, трябва да се гледа преди всичко кой е субектът й. Оттам ще дойде и отговорът как и защо определено историческо движение се е случило. 

Да, но във всички събития участват много субекти – основни, второстепенни, третостепенни... Има различни интереси и противоборства. Влияние оказват фактори като финансиране, стратегия, тактика, издържливост, дух, хитрост, психика и т. н.

[КГ125]

Да, но сред всичко това има основен субект или субекти. Останалото са техни характеристики или добавки или пречки... 

[insighting]

On 22.08.2021 г. at 22:56, КГ125 said:

Когато се търси смисълът на историята, трябва да се гледа преди всичко кой е субектът й. Оттам ще дойде и отговорът как и защо определено историческо движение се е случило. 

Като следната бъркотия: двама императори за едно място и един папа за двама...

[Марин Тачков]

On 23.08.2021 г. at 23:48, КГ125 said:

Да, но сред всичко това има основен субект или субекти. Останалото са техни характеристики или добавки или пречки... 

Да. Обаче позицията на Толстой е по-различна. Според него се преувеличава ролята на основните субекти за сметка на останалите субекти и фактори...

[deaf]

Картината се замъглява и от това,че често пъти субект и обект си сменят местата. Както и често пъти не може да се види точно кой е субекта и кой обекта.

[КГ125]

On 24.08.2021 г. at 12:07, insighting said:

Като следната бъркотия: двама императори за едно място и един папа за двама...

А, че кой казва, че е просто? )) Но не лицата са основните й субекти.... 

[КГ125]

Преди 2 часа, Марин Тачков said:

Да. Обаче позицията на Толстой е по-различна. Според него се преувеличава ролята на основните субекти за сметка на останалите субекти и фактори...

Е, то е вечен въпрос. Но и много исторически конкретен ... личност, народ и обратно.. 

[Марин Тачков]

Преди 3 часа, deaf said:

Картината се замъглява и от това,че често пъти субект и обект си сменят местата. Както и често пъти не може да се види точно кой е субекта и кой обекта.

Всъщност в повечето значими исторически събития участват доста субекти...

[Марин Тачков]

On 29.08.2021 г. at 0:49, Втори след княза said:

Философът Карл Ясперс пише: „Историята има дълбок смисъл. Но той е отвъд човешкото разбиране.“

Благодаря! Допада ми тази мисъл... Няма как историята да е точна наука, но все пак е наука...