Еснафи и противоположното. Добро и лошо

[Втори след княза]

Наскоро ми се оплака една млада жена от еснафските нрави в града им. На тях тя противопоставяше един безреден живот- по- скоро скандален, отколкото положителен. Бихте ли споделили своите възгледи за "еснафското"?

Любопитно ми е също дали познавате хора от Димитровград и имате ли идеи за морала там? Все пак, Градът на младостта има ли нещо различно от другите? Как така идеалите за социализъм родиха Пайнер и борсата?

[Реконструктор]

"Еснаф" в по-стари времена е било синоним на "тесен специалист, професионалист". В момента повечето хора под "еснаф" разбират бездарен човек с тесни възгледи и слабо образование, като старото значение е потънало в миналото. Очевидно, няма връзка със "скандалния и безреден" живот - една курва или бохем не е задължително да са много образовани и всестранно развити.

[Втори след княза]

В онзи град еснафите държат да знаят живота на другите и да го поставят в "правилната" форма. Те са консервативни, с трайни връзки, не допускат в своята среда смятани за по- долни. Това пречи на социалната динамика, човек се оценява по семейната оценка, а не по личните качества. Тези от центъра се отнасят пренебрежително към тези от периферията, а тези от периферията към тези от селата. В обратна посока е завистта и това, че ги смятат за еснафи. 

Всички са вежливи, услужливи, усмихнати при контакт с непознат, едновременно резервирани за сближаване, докато преценят към коя страта да сложат този човек, което споделят със своя кръг и променят мнението си съобразно обратната връзка от своите. Това моята позната нарича клюкарски навици. Лично аз не виждам разлика със столицата, където отделните групи са затворени и не допускат кой- да е да влезе в тях.

Има и нещо друго. Позната, значи жена, т.е. мъж може да я изтегли и да я представи в друга- в своята среда. По тази причина тя е склонна да се отдаде на някой, когото е преценила (къде вярно, къде- не), че може да й придаде друг статус. С течение на времето се отдава все по- малко взискателно. Че колко аспирантки и колко професори се възползват от тази кастовост на еснафите (цеховета, групите) и дават път на тези, които вървят с... гърба напред! ... не само жени. Само дето еснафите са силно критични към възможността да се пробива с гърба напред и бързо слагат тези жени и мъже в лоша група. Това пък е добро на еснафското.

[Втори след княза]

Най- специфичното за еснафа са малките мащаби. На имот, на печалби, на планове, на решения. Мисля, че и прословутата му почтеност е с малък мащаб. Марк Твен показва колко е крехка тази маломерна почтеност и благопристойност в "покваряването" на Хадлибърг тук . Възможно е, тази маломащабност да е свързана с психическото- който мисли с малки мерки, става еснаф, но може и да е икономическо явление- който има малки доходи е длъжен да е с поведение на еснаф. Което и да е от двете, не променя констатацията, която споделям в първото изречение на коментара.

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

Най- специфичното за еснафа са малките мащаби. На имот, на печалби, на планове, на решения. Мисля, че и прословутата му почтеност е с малък мащаб. Марк Твен показва колко е крехка тази маломерна почтеност и благопристойност в "покваряването" на Хадлибърг тук . Възможно е, тази маломащабност да е свързана с психическото- който мисли с малки мерки, става еснаф, но може и да е икономическо явление- който има малки доходи е длъжен да е с поведение на еснаф. Което и да е от двете, не променя констатацията, която споделям в първото изречение на коментара.

Така е - едно е еснафското възпитание, друго е натискът от обществото - да си намери метод за оцеляване бедният-материално човек. Имаше време през което всички бяхме "еднакво" бедни материално. Но не всички се възпитаваха еснафски. Интересно беше, че други-другари успяха с връзкарство и лакти, да натрупат някой лев и ... строят започна да им пречи да си покажат еснафлъка, който беше прераснал в тарикатлък. И си смениха строя, под предлог за "истинска" демокрация - в която, според тях, управляват връзкарските методи на лактъджиите. Сега се правят на учудени, че ... имало корупционни практики ...

...

Редактирано Август 30, 2021 от Малоум 2

[gmladenov]

Преди 4 часа, Втори след княза said:

... но може и да е икономическо явление- който има малки доходи е длъжен да е с поведение на еснаф.

Ван Гог и Маркс са били бедни, а не са били еснафи. Значи не се опира задължително до доходи
(макар че има очевидна връзка).

Редактирано Август 30, 2021 от gmladenov

[Втори след княза]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Ван Гог и Маркс са били бедни, а не са били еснафи. Значи не се опира задължително до доходи
(макар че има очевидна връзка).

Може би Ван Гог е бил по- беден за да си вярва, че чрез икономии ще има успех в живота. Пък може би личният фактор да е оказвал по- силно влияние- бил е толкова разкрепостен във въображението си, че правил нещата в друг мащаб- невъзприеман от съвременниците, които може би са били с малкия мащаб=еснафи.

Не слагам икономическото като основно влияние, давате хубав пример за могъщо личностно, надскачащо икономическите ограничения. 

За Маркс- не познавам икономическото му положение, ще прочета в Уики, но може би интелектуалците, чийто предмет на дейност е свързан с нещо умствено- Ван Гог с преживявания и възприятия, а Маркс с познания и размишления, мащабите на творчеството им се основават на това в ума, а не на това в книжата за собственост. Все пак, еснафът разчита на дюкяна, стоката, материалното. .... . Знам ли 

[Втори след княза]

Преди 26 минути, Малоум 2 said:

Така е - едно е еснафското възпитание, друго е натискът от обществото - да си намери метод за оцеляване бедният-материално човек. Имаше време през което всички бяхме "еднакво" бедни материално. Но не всички се възпитаваха еснафски. Интересно беше, че други-другари успяха с връзкарство и лакти, да натрупат някой лев и ... строят започна да им пречи да си покажат еснафлъка, който беше прераснал в тарикатлък. И си смениха строя, под предлог за "истинска" демокрация - в която, според тях, управляват връзкарските методи на лактъджиите. Сега се правят на учудени, че ... имало корупционни практики ...

...

И пак в контекста за "мащаба"... преди Десети някои натрупаха по някой лев, както казвате и започнаха да мислят "по- мащабно". Промениха нещата и разбраха, че тяхното "мащабно" е нищожно провинциално в сравнение с мащабите на света. Дано следващото им/ни поколение изучи реалността и действа с размах в нея. 

[gmladenov]

Преди 46 минути, Втори след княза said:

Пък може би личният фактор да е оказвал по- силно влияние ...

Еснафлъкът е най-вече въпрос на манталитет.

Ако гледаш винаги да са ти вързани гащите, трябва да играеш на сигурно.
А като играеш с малки средства, ти неизбежно играеш и на дребно.

Съоъветно като играеш на дребно и на сигурно, за да са ти вързани гащите, ти
завършваш да си еснаф.

Хубавото на този манталитет е, че винаги ще са ти вързани гащите. Лошото е,
че всичко в живота ти става игра на дребно.

Модерният живот ни тласка към еснафлък. Всички искаме като съседа да караме
кола и да ходим на ваканция през лятото - а това се постига само с еснафлък (ако
не си богат).

Някои от богатите са богати, защото са поемали рискове и са действали с размах.
За тях е трудно да се каже, че се еснафи. Но има и достатъчно богати еснафи.
Тях не ги включваме към еснафлъка, защото са богати ... но по душа те са еснафи.

Редактирано Август 30, 2021 от gmladenov

[skiahtro]

Добре де, но така определено липсват количествени характеристики... Значи трябва да определим някакви граници.

Кое е е "на дребно" и кое е "на едро"? Докъде трябва да се поема риск, без да си връзваме гащите?

[Втори след княза]

Преди 1 час, skiahtro said:

Добре де, но така определено липсват количествени характеристики... Значи трябва да определим някакви граници.

Кое е е "на дребно" и кое е "на едро"? Докъде трябва да се поема риск, без да си връзваме гащите?

Вярно пишете. Благодаря.

Обаче, стоейки на етап Хипотеза, първо ми беше необходима концепция. Това, че поставяте въпроса за дефиниционната област по координата Доходи ме кара да си мисля, че приемате концепцията. Така ли е?

По отношение "едро" и "дребно" , в търговията е по- ясно: дребен е този, който сам произвежда или купува от ангросиста и продава. В производството- занаятчията и индустриалният производител също лесно се различават. При съвременната концентрация и уедряване на производството, когато една фирма може да задоволи потребностите на половин свят, занаятчиите са пренебрежимо малко. Обущарите, шивачите се свиха до ремонт, а шапкарите изчезнаха, поне в България, просто защото не могат да определят модата. Кой да е занаятчия? - лютиерът, майсторът на гайди, шивачите на народни костюми? Тези, които са собственици на квартални магазинчета, кафенета, семейни хотели или в някоя умираща борса държат фургон.

Обаче по отношение на продуктите на ума, нещата са още по- неизмерими. Дори тук във форума, т.е. при непосредствена близост, не можем да определим кой е даровит, притежаващ голямо количество информация, която може да съпоставя и да го отграничим от ограничения, този с малки мащаби както на знанията, така и на операциите с тях. В делничния говор лесно можем да определим "посредствения", защото не се искат критерии, а малко самочувствие и съгласие на събеседника, обаче да сложим някакви критерии... не зная. Не можем да сложим Успехи, Образование, Математически способности... не мога да стигна до нещо конкретно. Съжалявам.

 

[Втори след княза]

Да очистим еснафското в себе си

Част от проповядваното от Исус има отношение. Той, а и някои негови последователи смятат, че отърсването от земните блага води до духовно израстване. Погледнато под ъгъла, че дребният имотец ражда дребни възгледи, това преминаване в по- долна класа е едно отърсване от мисленето за и без това незначителния имот  и насочване към възвишеното, значимото. Нещо като смяната на климата и отражението върху физическото здраве. В случая, отново без статистически наблюдения, видимо е, че това много не помага, защото едни са раздали, а пастирите са се обогатили. Ренесансът и протестантството търсят друг, деятелен път. Дори протестантството ни насочва към противоположната промяна- да удвоим и утроим даденото ни като налично в таланти сребро.

Дори в духовен план или по- скоро интелектуален, нещата са подобни. Проповядва се блаженството на нищите духом, Ренесансът, напротив поставя като значим човекът, който много е научил, труди се да усвоява нови умения, знания, да твори.

Нямам много познати, които смениха своя „духовен климат”, имам предвид отидоха н чужбина и промениха своя начин на мислене. Като че ли си останаха същите. „От тиква- тиква”. Тези, които имаха широки възгледи си останаха с такива и там, и тук, еснафите- също. Може да не съм бил наблюдателен, но така си мисля- и селяни по Тракия може да не са еснафи, и програмисти в София може да си останат еснафи.

[Малоум 2]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Да очистим еснафското в себе си

Има стар афоризъм: Всичко хубаво на тоя свят е или забранено, или неморално, или от него се пълнее.

Не може току-така да се отказваме от приятните неща в живота, макар че... биха били еснафско постижение, ако си ги доставим в  количества... Количествените изменения водят до качествени изменения ... е известно.

[Втори след княза]

Еснафското мислене е вкоренено.

Да се изкорени еснафското мислене е възглед само на този,който смята, че нечие поведение не съответства на доходите. „Как може да взима/м толкова, а да е/съм такъв еснаф?”  Наистина трогателна загриженост. Ами, може. Толкова добре е, манталитетът да съответства на доходите и умствените възможности, че за дребните занятия и способностите им, ако не съответстваше такова нещо като еснафско поведение, то трябва да бъде измислено. Българите от старо време и чичовците на Вазов са именно такива. А авторът им- този интелектуален колос добродушно се шегува с тях, смятайки, че и те могат да се издигнат до него. За съжаление не само хаджи Ахил, но и Пенчо Славейков не могат да стигнат толкова високо, ако че последният нарича Вазов „фасулковец”. Тези интересни взаимоотношения между двамата, които са имали шанс за номиниране за Нобел показват, колко неизкоренимо е еснафското. От една страна, училият на Запад интелектуалец, който обичал да седи по турски, от друга самородният талант, който се учи от живота на еснафите и става „патриарх”. Животът показа, чие творчество е по- значимо, а значи по- малко еснафско.

А иначе, да си спестовен, да премисляш сто пъти за дреболии ще си остане стабилен и необходим мироглед за тези, които имат малък поминък. И няма какво да бъдат упреквани, че са дребни души. На такава черга могат да се протегнат само такива души.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Количествените изменения водят до качествени изменения ... е известно.

Това е така, обаче кое количество се променя за да измени еснафа в мащабно мислещ индустриалец или мислител?

[Малоум 2]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

Преди 13 часа, Малоум 2 said:

Количествените изменения водят до качествени изменения ... е известно.

Това е така, обаче кое количество се променя за да измени еснафа в мащабно мислещ индустриалец или мислител?

Направил съм перифраза на основен философски закон. Там е количествените Натрупвания, водят до качествени изменения.

В смисъл, по темата, натрупване изменения на количеството на матер. блага както надолу, така и нагоре. Оказва се: най-разумното е възможността, да се търси, да се "уцели" Средното положение (динамично променящо се). Тогава - не е еснафлък.

Иначе: ПарАта разваля Човека!.. Малко да е - кофти, без еснафлък, става лошо отношение.  А като е много - ле-ле мале - "Една въшка като се наяде, излиза на челото!" е поговорката.

...

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Оказва се: най-разумното е възможността, да се търси, да се "уцели" Средното положение (динамично променящо се). Тогава - не е еснафлък.

Иначе: ПарАта разваля Човека!.. Малко да е - кофти, без еснафлък, става лошо отношение.  А като е много - ле-ле мале - "Една въшка като се наяде, излиза на челото!" е поговорката.

Аз го разбирам другояче- в някакво (динамично променящо се) ограничено положение на доходите, еснафът се дефинира като положителен, съответстващ си еснаф. Ако доходите спаднат под някаква точка, но той продължава да се държи по еснафски, то става хвалипръцко  , "на гол тумбак- чифте пищови" и пр. Ако доходите надскочат някаква граница, но продължи да се държи еснафски, той е дребнав, скъперник, абе- еснаф. Само в своята област на доходи е адекватен, истински еснаф и поне тези от същата черга го ценят. 

Има една немска приказка- Заешко училище. Много изразителна е илюстрацията на бюргерското. Дебел баща, бирата пред него, лулата зад него, майката поднася супата в порцеланови чинии и бели салфетки, послушните деца са спретнати и чисти. Рай. 

При социализма, това е обект на присмех. Тези зайци- бюргери нямат възможности да са значителни, но им се ще да подражават. Като си помисля и за Пинокио, и там смисълът е доста еснафски- палавият Пинокио трябва да бъде формиран в тесни рамки, да стане "тухла в стената" на дребното общество. Когато става "идеален", става спретнат, послушен, вози престарелия Джепето в ръчна количка и ходи на училище. Такъв иска да види и вдовицата Дъглас Хък Фин, но това би била най- безинтересната история. Марк Твен вижда отказа от еснафското и в долната класа- Хък и негърът Джим. Те са интересните. Хипарите. 

Другият шанс е на Успелите млади, което не се случва на всеки.

[deaf]

През 90-те години в Париж работих при един македонец с българско самосъзнание,който беше милионер,но никога не беше ходил на ресторант! И се хвалеше с това пред мен!

[Втори след княза]

Ето и характеристиката на "филистерите", която е близка до това, което подразбираме като еснафи. Уики.де тук машинен превод

Цитирай

 

тесногръди хора се наричат унизително, характеризиращи се с умствена неподвижност, ясно изразено съответствие с отличаващите се социални норми и отвращение към промяна на обичайната среда на живот. 

В началото на 20-ти век терминът е разширен, за да включи кратката форма филистерин и прилагателното тесногръдо . Напоследък термините се използват спорадично и за самите леви групи, тъй като критиците виждат позицията им като новия мейнстрийм в хода на марша през институциите . На таз , която обсъди новата буржоазия в поредица от статии, които се използват термина филистера в сродна абонамент кампании ( "Стани нео-еснаф"). В реклама на Landesbausparkasse 2004 едно момиче на негова страна казва отпадащи жив баща, който описва хората с недвижими имоти като „филистери“: „Татко, когато порасна, искам и аз да стана филистер.“ ^[6]

 

Литературни интерпретации 

В романа си Der Ewige Spießer , публикуван през 1930 г., писателят Ödön von Horváth характеризира филистерин като „хипохондричен егоист, който се стреми да се адаптира страхливо навсякъде и да фалшифицира всяка нова идея, като я присвои“. ^[7] Филистерът обикаля света и вижда само себе си. Той знае, без да мисли какво е добро и лошо.

Литературата на 19 -ти век изглежда познава две категории филистери : Чарлз Дикенс описва добродушния филистер - имайки предвид хора, които се отдават на повърхностна общителност и също обичат да се мотаят в клубове. Преобладават безвредните шеги и един вид семейна суматоха. Порочните варианти на филистимците се появяват в романа на Оноре дьо Балзак „ Die Kleinbürger“ , който се характеризира с злоба, пристрастяване към клюки, клевета и предателство , самонадеяност , всезнаене и мрачност . Темата в едноименния роман на Хайнрих Ман от 1918 г. е опортюнист, покорен на авторитета, Последовател и конформист . Голяма част от това напомня за „ авторитарната личност “ на Адорно .

 

Рубриката "Дребна буржоазия" също съответства. Там става дума, че 

Цитирай

 

Този трезвен социален развод впоследствие получи отрицателен, морален компонент: Докато често международните активни големи търговци и буржоа от висшата класа вече привързваха космополитен начин на мислене и живот поради своите бизнес отношения, той използва термина „дребен буржоа“ за ограничен един, само на собствения си малък световен възглед за подчинения. Очевидно това влошаване на термина е следствие от обезценяването на по -стария термин филистер

Саморазграничаването на дребната буржоазия спрямо пролетариата, както и липсата на солидарност с нейните комунистически стремежи донесоха на дребната буржоазия, освен презрението на висшите, и отхвърлянето на комунистически публицисти като Маркс и Хоркхаймер - това разграничение им се стори като пречка за революция в техния смисъл.

 

Последния абзац в цитата копирах заради това, че са презряни от висшите и отхвърлени от комунистите.

В аналогичната статия в уики.англ. се прави връзка между дребния буржоа и фашизма

 

Цитирай

Вилхелм Райх изтъкна и основната подкрепа за възхода на фашизма в Германия, дадена от дребната буржоазия и средната класа в „Масовата психология на фашизма“ . Той твърди, че средната класа е огнище за политическа реакция поради тяхната зависимост от патриархалното семейство (според Райха малките предприятия често са самоизползващи се предприятия на семейства, оглавявани от бащата, чийто морал свързва семейството в донякъде несигурното им положение икономическо положение) и сексуалната репресия, която стои в основата му. ^[6] Това беше оспорено от историка Ричард Пайпс, който написа, в случая с нацистката партия, че макар първоначално да се ограничаваше до тази група, до края на 20 -те години работниците масово се присъединиха към партията и бяха най -голямата професионална група в партията до 1934 г. ^[7]

 

Интересни са и литературните препратки

 

 

Цитирай

 

Сорен Киркегор пише, че „дребният буржоа е бездушен [.] ... Лишен от въображение, както дребният буржоаз винаги е, той живее в определена орбита от тривиални преживявания за това как се случват нещата, какво е възможно, какво обикновено се случва , без значение дали е тапстър или премиер. Това е начинът, по който дребният буржоа е загубил себе си и Бог ". ^[8] Според него дребната буржоазия илюстрира духовна празнота, която се корени в свръх акцент върху светското, а не във вътрешността на себе си . Обвинението на Киркегор обаче разчита по-малко на класов анализ на дребната буржоазия, отколкото на възприемането на светоглед, което е било обичайно в средата му от средната класа.

Всъщност, въпреки че в литературата, както и в карикатурите, има много изображения на дребната буржоазия, основани на образа на тяхната прекалено конвенционална практичност, реалностите на дребната буржоазия през 19 век са по -сложни. ^[9] Все пак писателите са били загрижени за дребнобуржоазния морал и поведение и са ги представяли като нежелани герои. „ Врагът на народа “ на Хенрик Ибсен е пиеса, написана в пряк отговор на приемането на друга негова пиеса за „неприлични“ препратки към сифилис и като цяло работата му се счита за скандална поради пренебрегването на морала на периода . По -късно загрижеността на Бертолт Брехт за нацизмаи неговата марксистка политика ( виж по -горе ) го накара да се заинтересува от изследването на дребнобуржоазния ум и този интерес го накара да представя дребната буржоазия многократно в работата си (една дори беше озаглавена „Седемте смъртни греха на дребната буржоазия“ ). ^[10]

В книгата си „ Наздраве за анархизма: шест лесни части за автономия, достойнство и смислена работа и игра“ , ^[11] Джеймс С. Скот посвещава цяла глава на описание на някои особености на дребната буржоазия. Първо, той посочва презрението на тази класа от марксистите поради неяснотата на тяхната политическа позиция. Освен това той посочва, че тази позиция на презрение или отвращение обхваща както социалистическия блок, така и големите капиталистически демокрации, поради трудностите при наблюдението, данъчното облагане и полицейския контрол на тази класа. Тази трудност е резултат от сложността, разнообразието и мобилността на дейностите, поемани от този клас. Той посочва, че дребната буржоазия е съществувала през по -голямата част от цивилизованата история. Той също така заявява, че дори тези, които не са част от класа, имат до известна степен желанието да станат собственици на малки имоти, поради предоставената им автономия и социално положение. Той продължава, че желанието да се запази, възстанови земята е лайтмотивътна повечето радикално егалитарни масови движения. Той твърди, че дребната буржоазия има незаменима икономическа роля по отношение на изобретенията и иновациите , като посочва като пример стартиращи софтуерни програми, които развиват идеи, които след това обикновено се купуват от по -големи фирми. Той също така посочва, че малките търговци предоставят няколко „неплатени“ социални услуги като:

... неформална социална работа, обществена безопасност, естетическите удоволствия на анимиран и интересен уличен пейзаж, голямо разнообразие от социални преживявания и персонализирани услуги, мрежи за запознанства, неформални квартални новини и клюки, градивен елемент на социална солидарност и обществени действия, и (в случая на селското стопанство с малка собственост) добър стопански кораб на земята

 

 

Явно е, че неоснователно пренебрегвам/е положителния образ на еснафа. Връщам се на Иван Вазов- Този колос се роди сред Чичовци, в еснафската среда, описана в дома на чорбаджи Марко.

[gmladenov]

Преди 49 минути, Втори след княза said:

Явно е, че неоснователно пренебрегвам/е положителния образ на еснафа.

За някои революционери и интелектуалци, мнозинството хора са просто рая - стадо,
което е загрижено най-вече за собственото си оцеляване и благополучие.

Това е вярно определение ... но да презираш това стадо е да презираш хората. Тоест,
да си човекомразец. Така че трябва да се внимава.

Няма как всички да сме Ботев, Левски и Шекспир. Ако пък си един от тях, не бива да
презираш тези, които не са като теб. Презрението към околните в никакъв случай не те
извисява, а даже обратното.

[Втори след княза]

Преди 11 минути, gmladenov said:

Презрението към околните в никакъв случай не те извисява, а даже обратното.

Съгласен с този морален поглед, макар че в някои среди, да презираш долните е белег за чест. 

Искам да обърна внимание и на друго- възползване от консервативността на "дребния" като бизнес и интелект/познания. По- горе бе казано, че едрите взимат от дребните идеи, каквито те за оцеляването си непрекъснато генерират. У Балзак, "Изгубени илюзии", има няколко посоки в които дребните полагат неимоверни усилия за да открият нова ниша за оцеляване, а едрите им я отнемат. Дребните стават жертва. Много от идеите на големите писатели също са взети от дребните. Примерно "информаторите" на Хайтов, но и много други. Това е добро за културата, но в много малка част за "информаторите". 

Ето и "дребната интелигенция", която никога не става едра, как бъка- бъка из форумите като хранителен бульон, който се гълта от средната, от по- едрата, до върха на "хранителната" верига. В началото, преди да осъзная тази верига се дразнех от "тъпаците"- тролове. Сега смятам, че това е нормална хранителна среда. Виждаме, как подобни влизат/ме в диалог, обменят/ме мисли и стигат/ме до мироглед. А обратното- силните "едри" и техните мисли остават недостъпни... много са трудни за смилане. Надявам се метафората бе разбираема  

[gmladenov]

Преди 5 минути, Втори след княза said:

... макар че в някои среди, да презираш долните е белег за чест.

Да, защото желанието да си специален и изключителен е много силна човешка черта.
Съответно човек използва всяка възмжност да постави себе си над другите.

Така фараоните в Египет са се мислили за богове. От това по-голяма специалност и
изключителност здраве му кажи.

[Втори след княза]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Да, защото желанието да си специален и изключителен е много силна човешка черта.
Съответно човек използва всяка възмжност да постави себе си над другите.

Така фараоните в Египет са се мислили за богове. От това по-голяма специалност и
изключителност здраве му кажи.

Споменаван епизод от детството на Симеон Радев. В родния му Ресен имало авторитетен турчин, който безделничейки в кафенето, хокал непослушните деца и общо взето бил чорбаджия.  Обаче като тръгнали към Ресен разбойници- турци, той излязъл от село на пътя им. Седнал на стол, обкръжен от синовете си, изчакал ги и им казал да заобиколят Ресен. Ресен не бил плячкосан. По имотните критерии този е бил еснаф, както и бащата на Симеон (ЧИД) Радев. Не зная какво е станало с турчина, увековечен в тази случка, но синът на еснафа Радев се е издигнал до интелектуален връх.

Искам да кажа, че да се отнася който и да е презрително с тези с по- лошо положение е заредено с опасността, когато падне, всички да го отбягват... абе- не плюй в кладенеца от който пиеш.

[Втори след княза]

Когато еснафът се хвали с нещо, той ще каже "С много икономии го направих" или "Спазарих го по- евтино". Когато някой от горната класа се хвали ще каже "С един удар го направих" или "Да знаеш само колко (разб. много) пари струва". От долната класа не се хвалят, а викат "Братоци, идвайте, аванта е!".