Връзка между сила, енергия и пространство

[Шпага]

Преди 14 минути, scaner said:

Какво взаимодействие между фотони ти се привижда?

Сканер, фотоните даже и гравитационно ли не си взаимодействат?

Редактирано Септември 16, 2021 от Шпага

[scaner]

Преди 22 минути, Шпага said:

Сканер, фотоните даже и гравитационно ли не си взаимодействат?

Гравитационно си взаимодействат. Фотоните притежават импулс, а той участва в тензора на енергията-импулса в уравненията на Айнщайн, и съответно дава принос в кривината на пространството. Така че два срещуположно летящи фотона ще си взаимодействат гравитационно, зависи вече доколко съществено ще е такова взаимодействие. Засега никой не го вкарва в оценките.

Съществува един хипотетичен обект, геон. Това е черна дупка, създадена само от електромагнитна енергия, само от фотони. Приближени оценки с квантовата механика показват, че за разлика от обикновената ЧД геона е нестабилен, много по-бързо се разпада. Освен това не е известен физически процес при който толкова електромагнитна енергия да се събере в малкият обем, определящ геона.

Но в слчуая по-горе гравитационното взаимодействие няма никакво значение.

[tantin]

Имат ли фотоните маса или нямат? След като имаме формулата Е=m*c**2 би трябвало и енергията да има маса.

Но на ниво елементарни частици и анти-частици   и в самата структура на пространството едва ли е толкова елементарно, както с обобщаващата формула.

За да се превърне енергията в маса, тя трябва първо да бъде стопирана, фиксирана на едно място. Вкарана в контур. Иначе същата тая енергия излита със скоростта на светлината и ходете я търсете в другия край на пространството.

[scaner]

Преди 1 минута, tantin said:

Имат ли фотоните маса или нямат? След като имаме формулата Е=m*c**2 би трябвало и енергията да има маса.

За последен път уточнявам :

Фотоните нямат маса на покой.

Формулата, свързваща енергията с масата, е валидна само за система чийто център на масата е неподвижен. Тоест енергията във формулата е енергията на покой, масата - масата на покой на тази система.

Фотонът от друга страна сам по себе си е система, чийто центът на масата не е неподвижен. Той не притежава маса на покой, не притежава и енергия на покой, и  споменатата формула не е приложима за него.

Но два срещуположно летящи фотона имат сумарен импулс НУЛА, следователно представляват система чийто център на масата е неподвижен, и за тази система формулата е валидна: имаме ненулева сумарна енергия, значи имаме и ненулева маса на покой за тази система.

Преди 7 минути, tantin said:

За да се превърне енергията в маса,...

Енергията не се превръща в маса, както и обратното. Формулата само свързва количествено две характеристики на материята, когато една система притежава и двете.

 

[tantin]

Примерно как да измерим масата на фотоните: зареждаме атома с енергия: поемайки фотони, свободните електрони от горните нива прескачат на по-високо ниво и поемат тази енергия от фотоните.  Да речем че няма никакви взаимодействия .

Енергията се фиксира. В Нещо като Литиево-йонна батерия, но без да я разреждаме. Електроните не се дисчарджват.  Би трябвало да се регистрира промяна в масата, съответствуваща на формулата за енергия.

Обаче има има и още един момент. Заредения с повече фотони атом окупира повече пространство, и така си добавя от масата на пространството.

 

[scaner]

Преди 1 минута, tantin said:

Примерно как да измерим масата на фотоните: зареждаме атома с енергия: поемайки фотони, свободните електрони от горните нива прескачат на по-високо ниво и поемат тази енергия от фотоните.  Да речем че няма никакви взаимодействия .

Енергията се фиксира. В Нещо като Литиево-йонна батерия, но без да я разреждаме. Електроните не се дисчарджват.  Би трябвало да се регистрира промяна в масата, съответствуваща на формулата за енергия.

Обаче има има и още един момент. Заредения с повече фотони атом окупира повече пространство, и така си добавя от масата на пространството.

В този пример фотонът участва в система, и се мери масата на цялата система. Това е друго. По-горе показах, че в една система (сам фотон) той няма маса, но в друга система (два срещуположни фотона) имаме маса. Тя е характеристика на определен тип системи.

Масата на покой на фотона се оценява, като се измери енергията и импулса му, и се съпоставят със съответната формула:

Някъде срещах оценки за 10 на -50 килограма горна граница (за гама диапазона), в рамките на грешката, но това ми е далечен спомен...

[gmladenov]

Преди 5 часа, Grifin said:

Не съм попадал на исторически източници ,твърдящи че е скандирал ежедневно обидни епитети по адрес на "бащицата" Архимед или опонентите му,които не са ги приемали  ,а и да беше го правил ,нямаше да е това причината за правотата му .

Ето. Не ти ли казах ти на какво се дразниш.

Вие със Станиславчо не приемате моето "неуважително" отношение към авторитетите.
Това ви е голямото дразнение ... и затова не чувате и дума от това, което казвам.

Представете си следната ситуация:

Имаме вечерен оперен концерт, на който главният тенор пее супер фалшиво. Ама толкова
фалшиво, че не се трае. А публиката ... облечена в официални вечерни тоалети ... се прави,
че тенорът пее божествено и ръкопляска ентусиазирано.

В тази ситуация някои ще почнат да освиркват тенора и да хвърлят домати по него.

А моята реакция е да се подигравам ... както на тенора, който пее фалшиво, така и на
публиката, която ръкопляска на фалшивото му пеене.

Заради ситуации като тази съществува притчата за "царят е гол" - и не е никак случайно,
че тази притча я има от векове.

Вие със Станиславчо трябва да се научите, че не всеки, който е на сцена, пее хубаво.
И също така че ако някои пее фалшиво на сцената, задължително ще отнесе подигравки
... наравно с тези, които му ръкопляскат.

Това е положението, Минке.

Редактирано Септември 16, 2021 от gmladenov

[Станислав Янков]

On 1.09.2021 г. at 21:46, scaner said:

Ако се позамислиш малко повече, това което се губи при такава проекция, е частта отговорна за времето. Значи разликата между 3-мерната елипса и 4-мерната права (геодезичната линия) се получава поради отсъствието на времевата компонента от траекторията. И за това се счита, че главната причина за тези траектории които наблюдаваме под действие на гравитацията, е изкривяваето на времето. В това изкривяване се съдържа това, което наричаме гравитационен потенциал. Пространственото изкривяване е много по-слабо и пренебрежимо, то може да се илюстрира като приннос с местенето на перихелия на Меркурий.

Скенер, възможно ли е да дадеш някакво по-конкретно описание на написаното от теб тук? При движение на обект спрямо условно неподвижен наблюдател, обектът се скъсява по посока на движението и отрязъците на неговото време се удължават (казано по друг начин - времето му от гледна точка на неподвижния наблюдател се забавя). По подобен начин, при излагане на по-силно гравитационно въздействие, времето също се забавя (времевите интервали се удължават). На Еверест часовник ще се “върти” по-бързо, отколкото на морското равнище. Ти обаче сякаш имаш предвид нещо по-различно относно връзката на времевите интервали и гравитацията!

Редактирано Септември 16, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Повторение!

Редактирано Септември 16, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Повторение!

Редактирано Септември 16, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Повторение!

Редактирано Септември 16, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Изтрито поради повторение

Редактирано Септември 17, 2021 от resavsky

[Станислав Янков]

Егати! Нещо стана - един и същи мой коментар се е качил пет пъти! Ще разчистя четири от тях и ще помоля модераторите да махнат тези четири мои коментара без съдържание!

[Малоум 2]

(В релативисткият случай може да се намери това, което съответства на маса на фотона:

Р = h/L - импулсът е равен на конст. на Планк делена на дължината на пакет фотона (дължина на вълна)

Но - импулсът е равен и на сила по време на действие на силата, или     P = F.t

Да предположим маса m(f). Тогава F = m(f).a = m(f).c.v,    където v е честота.

Тогава, като заместим в първия израз и определим  m(f), се получава: m(f) =(h/c^2).1/t    (За 1 сек -   m(f )= 10^(-51)kg)

В хипотезата за непрестанно образуване - t е времето за образуване на пакета в една дължина на вълна - докато действа силата. При планковско време m(f) =10^(-8)kg, което не е никак малка величина и може да има отношение към ламбда-членът в ОТО

Интересно е, че е време и за поглъщане в слой на частица и там е кръгова честота - различава се с 2pi. Така, в зависимост от време-образуване на пакет-фотона, то той ще се представя с различна m(f))

...

[scaner]

  

Преди 57 минути, Станислав Янков said:

Скенер, възможно ли е да дадеш някакво по-конкретно описание на написаното от теб тук? При движение на обект спрямо условно неподвижен наблюдател, обектът се скъсява по посока на движението и отрязъците на неговото време се удължават (казано по друг начин - времето му от гледна точка на неподвижния наблюдател се забавя). По подобен начин, при излагане на по-силно гравитационно въздействие, времето също се забавя (времевите интервали се удължават). На Еверест часовник ще се “върти” по-бързо, отколкото на морското равнище. Ти обаче сякаш имаш предвид нещо по-различно относно връзката на времевите интервали и гравитацията!

Тук не е добро подобно сравнение между резултатите при СТО и резуултатите при гравитацията. Най-ммалкото защото резултатите на СТО се вкючват в резултатите при гравитация като допълнение. Аз действително имам пред вид нещата при гравитацията.

Ще опитам бегло да обясня нещата, ама много повърхностно и бегло, защото иначе ще иска доста задълбочаване...

Нека разгледаме решението на Шварцшилд в полярни координати, то е просто и освен това удобно.:

Това е израз за една елементарна отсечка в пространство-времето (ds) изразена чрез малки промени на останалите координати: dt,dr и двата ъгъла на координатната схема.

Rg е радиусът на хоризонта на събитията (гравитационният радиус),

В граничният случай липса на материя имаме Rg = 0, и съответно получаваме съответният израз, валиден в геометрията на Минковски.

Знаците пред съответните членове представляват сигнатурата на пространството: (+,-,-,-), или (1,-1,-1,-1). Можем да обърнем всички знаци, тогава сигнатурата става (-1,1,1,1). Това е старият вариант, когато още се набляга на пространство-време. Сега по-новият се набляга на време-пространство, затова членът пред времето е положителен. Тук нещата опират просто до конвенция. Съответно за тримерното евклидово пространство метриката ще бъде (1,1,1)

Коефициентите пред малките отсечки за dt,dr и двата ъгъла представляват диагоналните членове на матрицата на метричният тензор. Метричният тензор е величина, която напълно характеризира геометрията на едно пространство чрез диференциалната геометрия. Ако те вълнува, по-нататък може да разширим тази информация.

Значи диагоналните компоненти на метричният тензор ще бъдат:

  за времевата координата, (време-време)

  за координатата (-)

  за другият ъгъл

  за радиуса (радиус-радиус)

Останалите компоненти например (време-радиус), ... са нули.

Формата на геодезичните линии по сложен начин се изразява чрез този метричен тензор. Изобщо, чрез него се изразяват всички характеристики на едно пространство, кривина, торзия и каквото се сетишш.

Първият член с прости думи характеризира изкривяването на времето, останалите - изкривяването на пространството. Малко по-подробен анализ сочи, че първият член има по-голяма тежест от последният (последният, свързан с радиусът и приносът му в кривината се размива заедно с членовете свързани с ъглите, които са "неизкривени").. Тоест кривината на времето е основният виновник отговорен за видимата тримерна проекция на геодезичната линия на планетите като кръгове или елипси. Тримерната траектория ние изразяваме без компонента време (с него изразяваме четиримерната геодезична, тя е "правата линия" там). Проектирайки 4-мерната геодеззична само в тримерното пространство, ние получаваме траекториите на планетите, а за тях главният отговорник е компонентата пред времето в метриката. Тоест изкривяването на времето е главният виновник за кривите орбити на планетите Всъщност, величината   умножена по скоростта на светлината в квадрат дава гравитационният потенциал, и той е отговорният за поведението на планетите фактор. Той пряко характеризира и забавянето на времето, и локалната скорост на светлината, и още куп неща.

Не знам доколко ясно стана обяснението, но това имах пред вид в това което си цитирал.

[scaner]

Преди 46 минути, Малоум 2 said:

Тогава, като заместим в първия израз и определим  m(f), се получава: m(f) =(h/c^2).1/t    (За 1 сек -   m(f )= 10^(-51)kg)

Аха, за една секунда фотонът ще тежи m(f )= 10^(-51)kg. А за една година с колко надебелява? Или всъщност олеква, изпарява се? Къде му се изпарява масата тогава, и по какво се различават тогава фотоните на различни възрасти (след като са с различен параметър, трябва по нещо да са различни, нали?)

Малоум, не се правят така сметки. Фотонът е квантовомеханична рожба. В квантовата механика понятието "сила" не се ползва, защото е нелегитимно. Не може с класически сметки да работиш с квантовомеханичен обект.

Стига с тая глупсава хипотеза, пак почна навсякъде да цапаш...

[Станислав Янков]

On 2.09.2021 г. at 9:38, Ниkи said:

Все пак, самолетите се въртят около кълбо, Земното кълбо, и остави ами и за да спазват траекторията се и подпират на него. Освен ако не са достигнали Първа космическа

Ти се забъркваш, защото си се представяш като наблюдател, който си възприема обичайно, триизмерно. Затова си представяш кълбо с повърхност (дължината и широчината) и заедно с това и спускане към центъра (третото измерение, височината), а може би и “излитане нагоре”, в “Космоса”. Всъщност, тримерна сфера, наблюдавана в двумерен план, ще бъде за теб, бидейки някакъв екзотичен двумерен самолет (може и двумерно същество-правоъгълниче) като едно плоско, равно поле (понеже възприемаш само двумерно - ти няма да можеш да регистрираш третото измерение нито “надолу”, към центъра на сферата, нито “нагоре”, към “Космоса”. Ще възприемаш само пред тебе, зад тебе и от двете ти страни (двете измерения дължина и широчина). Третото измерение (към центъра и към Космоса) за теб няма да съществува и направо няма да можеш да си го представиш.

И така, имаш простор напред, назад, наляво и надясно (всякакви комбинации от тези посоки) и когато с твоят брат-близнак-правоъгълник (другия двумерен самолет) сте опрели задните си части една в друга (ти гледаш напред, а той назад) - решавате да тръгнете, всеки от двамата точно в противоположната посока на другия. Така вървите, вървите, вървите, вървите (сферата не е чак огромна, но не е и много малка) - всеки от вас върви право напред в срещуположната на другия посока, като всеки от двама ви смята, че си върви по едно равно, плоско, двумерно поле. Обаче, ако отгоре (или пък от вътрешността на сферата) някакъв триизмерен наблюдател ви наблюдава двамата от триизмерна перспектива, той ще вижда, как двамата тръгвате в точно срещуположни посоки по кълбо, първаначно се раздалечавате един от друг, но след средата на кълбото отново започвате да се доближавате и накрая се срещате от другата страна на кълбото (ако продължите и след това - ще се срещнете още веднъж в стартовата точка, от която е започнало пътешествието). Всичко това става без усилие за вас, Като два правоъгълни фотона, които си се движат по двумерната сфера непрекъснато, по инерция, без никакво усилие, както непрекъснато се движи светлината, а защо не и със скоростта на светлината...

Вие двамата обаче, заради двумерното си възприятие, ще смятате през цялото време, че се движите право напред по плоска, равна повърхност, в точно противополжни посоки. За вас двамата ще бъде огромна изненада, когато се срещнете отново след известно придвижване право напред по плоското поле и още повече ще се изненадате, когато на втората среща установите, че това е същото място, от което сте започнали дългото си пътешествие. Наблюдателят с тримерното възприятие ясно ще вижда огъването на двумерното пространство, по което двамата с правоъгълния ти брат (или пък втори двумерен самолет) се движите, но вие двамата ще възприемате само едно голямо, плоско поле и чак двумерния правоъгълен чичко Айнщайн от вашия двумерен свят ще ви разясни, че щом се срещате и то цели два пъти - значи се движите по огънато пространство-време, макар да не успявате да го усетите заради двумерното ви възприятие и заради много голямата площ на двумерното пространство, което кръстосвате.

Ако съществува и четвърто пространствено измерение - за нас то е съвършено недостъпно, както третото измерение е недостъпно за двумерните същества. За нас това четвърто измерение би представлявало движение в един съвсем нов, различен свят и ако измеренията са шест, вместо четири, с три недостъпни за нас - този друг, съвсем отделен свят би бил тримерен, подобно на нашия. (При девет пространствени измерения би имало още цели два други, различни тримерни свята, освен нашия и т.н. и т.н.)

[Станислав Янков]

On 2.09.2021 г. at 10:09, Малоум 2 said:

Ползвай си сферата - точката на "закрепвране" на въжетата-абстракция са, е северният полюс.... То, поначало -кривите на движение (които са прави, щото са геодезични) - на самолетите също са абстракция извън сферата. Но за да движат по кривите е нужна външна сила от гравитация, която е породила геодезичните. (и линията на  "гледането" на двата самолета е извън сферата).

Докато коригирам малко предното представяне на двумерност, тримерност и над-тримерност - няма нужда от никакво закрепване на самолетите никъде, с никакви въжета. Материята (някакви полета, да речем) е така разпределена, че огъва принципно плоското и разгънато двумерно пространство (двумерен контейнер) в сфера. От тримерно същество, с тримерно възприятие, тази сфера ще се възприема като кълбо (с трето измерение навътре, към центъра и навън, към Космоса - нагоре и надолу).

Понеже сферата има кривина, гравитация - двата двумерни самолета (на тях не им трябват крила, защото няма накъде да се издигат в двумерно пространство) просто си пропадат по геодезичните линии на двумерното кълбо, без да разходват никаква енергия за това, както си се пропада в гравитация. Така, чрез това гравитационно пропадане и без никакви енергийни разходи, те си правят кръгче след кръгче по повърхността на сферата, като се срещат ту в единия и’ край, ту в другия...

За написаното от Скенер, за което му благодаря - трябва ми известно време (и съответстващо усилие), за да го асимилирам. Както винаги - той е дал най-сериозните подробности, което е чудесно, но и изисква усилия за адекватно възприемане. Материята е порядъчно сложна...

[gooogle≪soft≫]

Преди 6 часа, scaner said:

Кога ще те изписват от детската градна, за да се научиш да четеш и разбираш прочетеното?

ЦЪК

Цитирам от там кога е валидна формулата:

"Трябва да се отбележи, че е енергията на покой, а е масата в покой. "

Каква маса в покой при фотона, каква енергия на покой, какви мифки за къртене? Какво взаимодействие между фотони ти се привижда? Що първо не си седнеш на буквите и да разбереш за какво става дума, а после да се изказваш?

Аман от многознайковци, дето нищо не разбират.

Кретоноид, къде отива енергията на два гама фотона когато взаимодействат и по този начин създават частиците с маса на покой бе кретоноид плазмодиев, какви центри на маси на фотоните ми цитираш като са без маса , какви каци с вкиснато зеле ми бълнуваш бе цъкльо безподобен. Фотоните са без маса но с енергия, която се превръща, по точно тя осъществява процес при който възниква маса в покой на частиците изграждащи веществото. Тръшкаш ли се плазмодий .

[Станислав Янков]

Преди 11 часа, Ниkи said:

Не разбрах, с кое се забърквам. Принципно, ние сме в тримерно пространство (без времето). Илюзията за двумерно (или по-малко) идва от ограничения на движението. Ограничения, които се създават от едно единствено нещо - сила. Гравитацията е една такава сила. Забележи, може да пренебрегнеш тази сила, като я замениш с двумерно или едномерно пространство. А това пространство не е плоско, защото силата е различна на различни места. Всяка една сила (комбинация от сили) можеш да замениш с двумерно или едомерно Пр

Точно това е смисълът на измеренията, ограничаване при по-малко на брой и разширяване при повече на брой на свободите на движение. При едно измерение имаш само движение напред-назад, при две измерения имаш напред-назад и наляво-надясно, при три измерения имаш напред-назад, наляво-надясно и нагоре-надолу, при четири измерения имаш напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу и Пунта-Мара и т.н. и т.н. Движението върху сфера не е излюзия, защото там наистина има само движение напред-назад и наляво-надясно, но няма нагоре-надолу (към центъра на сферата, ако беше кълбо и към "Космоса" в другото направление). По абсолютно същия начин не е илюзия и движението само напред-назад при едномерна линия, без никаква друга възможност. Тука, при разглеждането на измерения, няма никакви сили. Това са просто възможностите на свобода на движението, които при по-малко измерения са по-малко на брой и при повече измерения са повече на брой. Не можеш да пренебрегнеш гравитацията при едномерно и двуметно пространство. Всяко линийно пространство, което не е право, а огънато (дори до затворено в кръг или всякакви други форми), както и всяко двумерно пространство, което не е плоско като тепсия, а огънато (дори до сфера или до произволни други форми) са простраства с гравитация и там всичко ще пропада гравитационно, в зависимост от формата на геодезичните линии.

Редактирано Септември 16, 2021 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 12 часа, Ниkи said:

А кое ограничава свободите? Някакво 2мерно или 1М Пространство? Не! Сили ограничават свободите на движение. За да се абстрахираш от тези сили, създваш абстракцията"2МП" или "1МП"

Между другото, за един обект (не за  повече от 1) абстракцията (демек замяната на действието на всички сили, така че да изглежда че този обект се движи по инерция в изкривено пространство) е 1МП. Демек геодезичната линия, по която се движи. Двумерното Пространство (2МП) се ползва за по-голяма яснота и приемственост. Твоите самолети ползват само кръг от сферата. За да ползват друга част от сферата, трябва да се появи друга сила. 

В конкретния случай, 2МП с форма на сфера, освен с гравитация, може да се модулира с въже, завързано за центъра. Енергията, необходима да удържи въжето в център, е причината да се оформи това криво Пространство. 

Имаш простор х, в рамките на който можеш да се движиш (едномерно пространство) или имаш простор y = 2х, в рамките, на който можеш да се движиш (двумерно пространство) или имаш простор z = 3х, в рамките на който можеш да се движиш (тримерно пространство) и т.н. Какви сили има тука и преди всичко - СИЛИ НА КАКВА МАТЕРИАЛНА СЪЩНОСТ (силите описват ефекта, до който дадена материя взаимодейства с друга материя)?! Някъде по-рано Скенер вече обясни, че при пространство-времето (независимо колко мерно) отсъства взаимодействие като между материални тела, а от там - отсъстват и сили (според ОТО). Аз съм склонен (засега) да приема пространство-времето като някаква форма на материя, но дори и така - принуден съм да го приема като крайно нетипична и с изключително неинтуитивно поведение и характеристики материя. Най-фината, най-тънката, която стои във фундамента, в основата на всичко, с най-високата степен на неопределеност, с най-малко описуеми характеристики и най-близо до НИЩО-то. Ако си играл на някоя компютърна игра, може да си срещал, как ходиш по някаква улица и след известно ходене през няколко завоя изведнъж се оказваш в същата точка, от която си тръгнал. Другаде улиците са две и пак са свързани в някой етап с началната точка на потегляне. На трето място са три свързани улици или още повече... Къде тук има каквито и да било сили?! Това е само простор, свобода на изява! Това са измеренията!

Смисълът на описанието с 2D е по-лесно да покаже изкривяването по взаимо-затворен начин, без деформации и как кривината води до гравитацията и потъването на материалните тела (дори и двумерни в случая) в тази гравитация. Ти не успяваш да си го представиш адекватно и вярно в 2D формата - искаш да го разбираш добре и детайлно в 3D!

Моите самолети (или самолетите на Скенер - ако така ти хареса повече) без проблеми могат да се движат кръгово по която и да било част от сферата. След като смяташ, че по-добре ще разбереш нещата, като ги усложниш още повече - добре! Полетата, които се явяват материята в двуизмерната сфера и я огъват до формата на сфера, също дават възможност самолетите да променят движението си по какъвто кръг от двумерната сфера си искат, макар и след като изразходват някаква част от енергията си. По същия начин, по който космическите капсули с астронавти пропадат по гравитационните геодезични линии на Земята, докато се завръщат от Космоса и отвреме-навреме задействат и после отново спират двигателите си, за да коригират геодезичната линия на падането си. Сега по-доволно ясно ли се получава?!

Къде по двумерната сферата (която не е кълбо - кълбо би могла да стане, ако възприемаш триизмерно, а не двуизмерно) се намира нейния център, за да можеш да завържеш за него въжето?

[scaner]

  

Преди 8 часа, gooogle≪soft≫ said:

къде отива енергията на два гама фотона когато взаимодействат

Какви два гама фотона, когато аз ти говоря, че при един фотон липсва еквивалентност на маса и енергия? И ти падаш от Марс, не си наясно за какво става дума, ама се пениш и лигавиш.  Ей, това поколение не може да запомни и съпостави две думи последователно...

Преди 8 часа, gooogle≪soft≫ said:

какви центри на маси на фотоните ми цитираш като са без маса ,

Центъра на масите е величина, която се определя без маси - чрез енергията на телата. Нарича се още "център на енергиите", и двете имена се изпозлват паралелно:

Центр масс в релятивистской механике

Използва се и при обекти без маса, имащи енергия - като фотоните

Преди 9 часа, gooogle≪soft≫ said:

Фотоните са без маса но с енергия, която се превръща, по точно тя осъществява процес при който възниква маса в покой на частиците изграждащи веществото.

Може, може. Всякакви процеси осъществвяяват фотоните. Но ние тук говорим за това, дали и кога еквивалентността на масата и енергията е приложима за самите тях, без да са участвали вече в нещо (щото като участват, вече ги няма). Ей на, оказа се че не е приложима, както и сам признаваш те нямат маса, но имат енергия. Е как ще има еквивалентност, като  маса им е нула, ама енергията им не е нула?

Кога ще се научиш да осъзнаваш собствените си твърдения и техните последтвия Или ще продължаваш да приказваш без да влагаш мисъл в поредицата думи? Не научи ли вече, че тръшкането и лигавенето не е еквивалентно на мислене?

[tantin]

Много са ви яки сравненията. Къртите здраво мивки. И това с киселото зеле и плазмодиите е връх. А за сополите -още...

Обаче в цялата тая пространствено-временна картинка забравяте най-важният елемент на еволюцията. А именно медузите и октоподите.

При това медузата е сравнително тъпо същество.  Но се размножава с космически скорости.

 А октоподите са умни същества. Също и плазмодии ако щете. При това интелигентността на октопода е разпръсната по цялото му тяло, на практика целия е обримчен с нервни клетки и може да си сменя цвета като заобикалящото го пространство. Отделно че сивото вещество на човека - мозъка е подобие на пихтиеста течност. Някак си ние свързваме твърдоглавието с дебелината на черепната кутия, обаче на практика е обратното. Твърдоглавие и мисъл са проява на "пихтиеста течност" , наричана още мозък..  А "киселото зеле" се отделя от жлъчката и смила храната...

Между другото знаете ли също че ние хората сме повече роднина на октоподите отколкото на мухи и хлебарки?

Причината е пак в пространствено клетъчната структура - подредбата на ДНК ниво. 

[Станислав Янков]

Преди 20 часа, Ниkи said:

Ти пак бъркаш "не разбрал" с "не приел". Разбрах те, но не го приемам. Нали такава е идеята на хипотезата: гравитацията е сила породена от потенциалната разлика на пространственото налягане и всяко движение в ПВ е породено от тази разлика. Забележи, в твоята сфера няма потенциална разлика.

Проблемът на хипотезата е, че се опитва да бъде нещо повече от един опит за по-различна, по-нагледна интерпретация. Ползва се характерна макроскопична представа навсякъде, включително за микроскопични неща, където нещата са много неинтуитивни - съчетание между квантова механика и относителност, което на всичкото отгоре все още не е добре разбрано и интегрирано. Същевременно - точно микроскопичното е предхождащо и определящо характера на макроскопичните прояви.

За да е гравитацията сила - тя трабва да е сила НА НЕЩО МАТЕРИАЛНО (абсолютно задължително е да има материя, вследствие на чиито особености възниква тази сила, проявяваща се като гравитация). Налягането и неговата разлика също трябва, задължително, да произхожда от някаква материя, чиито разлики в плътността пораждат тези разлики в налягането и силовите им проявления като гравитация в случая. Коя е материята в този случай, която разликите в плътността и налягането, като следствие, описват и се появява, като следствие от тези разлики, силата гравитация, според хипотезата?

Сферата в коментара на Скенер се ползва само за по-нагледна демонстрация на функционирането на кривината и на поведението на обектите в нея. Както ти не разглеждаш всички сложни процеси в скоростната кутия, в ходовата част, в диференциала, в окачването на автомобила, когато искаш да опишеш начина на изгаряне на горивото в цилиндрите, така и при сферата нещата са сведени само до още по-нагледно представяне на кривината и на нейното въздействие (обаче някои се затрудняват да си представят двумерността, заради това, че досега не са опитвали да мислят различно от триизмерно и вместо да се възползват от облекчението - всъщност затъват в още по-голяма неяснота и противоречия, свързани при това не с конкретния въпрос, а с изясняване на същността на измерността).

Редактирано Септември 17, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

За да е гравитацията сила - тя трабва да е сила НА НЕЩО МАТЕРИАЛНО (абсолютно задължително е да има материя,

Не е задължително да има материя. Гравитацията е самото изкривяване на пространствената структура. Фотонът материя ли е или не е?

При преминаване на фотона през гравитационно поле се регистрира отклонение.  С просто око няма как да я видим гравитацията. Отклоненията на светлината са толкова микроскопични че могат да бъдат измерени само при специалните експерименти.

Това че не виждаме гравитацията не означава че не можем да я регистрираме с другите ни сетива.  Качете се в един самолет, скочете и ще усетите липсата на гравитация.   Ако сте в космически кораб - можете да си живеете съвсем спокойно в безтегловност.  Безтегловността - това е липсата на усещане за гравитация.  Свободно падащият от самолета на практика не усеща гравитацията, но ще усети фученето на въздуха в ушите си и ще предусети че скоро ще се наблъска в нещо голямо преди да стане на пихтия.  

На практика сили няма.. има само и единствено изкривяване на пространството...  Работите ли със силите - пространството се хомогенизира.  Ако отчетем изкривяването в пространството силите са нулеви.