Връзка между сила, енергия и пространство

[gmladenov]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Ако отричаш забавяне на времето, трябва да отречеш и скъсяването на дължините

Естествено. Всяко несъгласие с теориите на относителността на св. Айнщайн има моето
безусловно одобрение ... дори когато аз лично не съм се сетил за такова несъгласие.

Редактирано Септември 8, 2021 от gmladenov

[Exhemus]

Преди 3 часа, scaner said:

Потретвам: ОТО не следва от СТО. Толкова ли е трудно?

Как така? Ами "еквивалентносстта на гравитацията с ускорение" не дава ли нужната връзка? Това "кривене" на пространството не следва ли СТО правилата за преход между инерциални с-ми при ускорение + прилагане на горната еквивалентност?

Сканер не би ли могъл да го онагледиш в случая хомогенно грав.поле ? 

[scaner]

Преди 48 минути, gmladenov said:

Цитирах опита с мюоните единствено защото той се приема като "официално" потвърждение
на релативистичното забавяне на времето. Иначе за мен лично този опит нищо подобно не
потвърждава. Нямам идея на какво се дължи наблюдаваното явение, но със сигурност не е
от забавяне на времето.

Младенов, ти пък си намерил един експеримент от най-първите, и си застопорил на него. Ми като нещо не ти харесва, съмнява те и не си сигурен, потърси по-сериозни експерименти. Това което си цитирал е един от първите експерименти, в който има груби оценки, и е само демонстрационен. От 60-те години непрекъснато се правят експерименти в тая област, няма непроучен вариант.

Ето един много сериозен експеримент в тая посока, ЦЪК. В storage ring хората ускоряват мюони до 0.9994 от скоростта на светлината, увеличават продължителността на живота им до 30 пъти, и контролират всички стадии на експеримента. При това резултатът съвпада много добре с предсказанията на СТО. Установено е, че не само качествено го има ефекта, а и количествено съответства на теорията, което е много сериозно потвърждение.

Друго което са направили, е да изследват дали времето на живот се влияе от ускорението, а не само от соростта. И са установили, че до ускорения 10^18 по земното такова влияние няма. Тоест ефектът е в  зависимост изключително от скоростта, както изисква СТО.

Така че ефектът със сигурност съвпада с предсказаното от СТО. Не може да твърдиш за друга сигурност 

 

  

Преди 27 минути, Exhemus said:

Как така? Ами "еквивалентносстта на гравитацията с ускорение" не дава ли нужната връзка? Това "кривене" на пространството не следва ли СТО правилата за преход между инерциални с-ми при ускорение + прилагане на горната еквивалентност?

Сканер не би ли могъл да го онагледиш в случая хомогенно грав.поле ? 

какво за еквивалентността на гравитацията и ускорението?

От СТО по никакъв начин не може да се получи чрез преходи между системи резултатът, който дава ОТО. Защото СТО колкото и да се пъне, работи изкючително в псевдоевклидово пространство без кривина, докато при ОТО се появява като действащ фактор и кривината.

Това което е взето от СТО е вече формираната идея за пространството на Минковски с неговат сигнатура, но с обобщена риманова геометрия. Другото е принципът на относителността, но в случая обобщен до неузнаваемост. И принципът на еквивалентността, който да направлява геометричната база. Нататък ОТО си е самосиндикална до много голяма степен.

Самата СТО също не е чисто следствие от ОТО. При граничен преход свързан с изчезване на гравитацията, римановата геометрия минава в геометрия на Минковски, обобщеният принцип на относителността минава в принципа на относителност познат ни от СТО, и на тази база СТО може да се изгради. Но има един сериозен проблем - по философията на ОТО, като се махне материята (която създава гравитацията), трябва да се махне и пространство-времето. Е, с нарушаване на това условие имаме СТО, която следва от ОТО. Но обратният вариант,  както виждаш, нямаме, СТО е влязла само чрез сигнатурата на пространството на Минковски тук. Може да се каже, че имаме една генерална идея - пространство-времето, която при псевдоевклидова метрика създава СТО, а при римановият инструмент - ОТО. По-сложни са нещата, но опростено са такива.

[Exhemus]

Преди 5 минути, scaner said:

Може да се каже, че имаме една генерална идея - пространство-времето, която при псевдоевклидова метрика създава СТО, а при римановият инструмент - ОТО.

Така трудно може да кажеш "От СТО не следва ОТО". И двете следват генералната идея.  ОТО произлиза от СТО идейно. Не възниква от въздуха. Т.е.  ОТО възниква по доказателствената верига на СТО.

[gmladenov]

Преди 30 минути, Exhemus said:

ОТО произлиза от СТО идейно. Не възниква от въздуха.

Физиците в края на 19-ти и началото на 20-ти век решават, че Нютон си е изпял песента
и съответно че физиката се нуждае от нова база. След успеха на СТО, св. Айнщайн се
заема с тази задача.

СТО и ОТО са новата база на физиката. Те са построени на една обща идейна платформа
и се допълват взаимно.

Да се твърди, че ОТО не е произлязла от СТО, евентуално би могло може да се защити
фактологично ... но изпуска голямата картина, според която двете теории заедно имат
за цел да служат за база на физиката.

Затова аз като кажа, че св. Айнщайн е Бащицата, това не е само подигравка.
Амбицията на св. Айнщайн да бъде считан за новия Нютон е много прозрачна.

Редактирано Септември 8, 2021 от gmladenov

[scaner]

  

Преди 13 минути, gmladenov said:

Физиците в края на 19-ти и началото на 20-ти век решават, че Нютон си е изпял песента
и съответно че физиката се нуждае от нова база. След успеха на СТО, св. Айнщайн се
заема с тази задача.

Аха. А Бил Гейтс и еврейското лоби са му платили за това.

Преди 13 минути, gmladenov said:

СТО и ОТО са новата база на физиката. Те са построени на една обща идейна платформа
и се допълват взаимно.

То така лесно се прави нова база - решаваш и правиш. А после си правиш и природа, която да ти дава исканите резултати при експериментите, за бъдещите поколения. Лесна работа, нали? Само дето парите почнали бързо да свършват, щото Айнщайн се оказал алчен, а и жена му искала дял... За целта направили франчайзинг за да се облекчи достъпа до инвеститори и да се субсидира новият вид природа и природни закони, дето поколенията ще ги мъчат с експериментите,

Преди 14 минути, gmladenov said:

Да се твърди, че ОТО не е произлязла от СТО, евентуално би могло може да се защити
фактологично ... но изпуска голямата картина, според която двете теории заедно имат
за цел да служат за база на физиката.

Ми не е произлязла, факт. Голямата картина не е била достататъчна, щото на Бил Гейтс не му стигнали парите по онова време, Майкрософт още не го е имало И проекта тръгнал на самотек, физици от кол и въже се юрнали  да го развиват, всякой гледа да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи... (да не се отвличаме). Той Иван Вазов като очевидец описал създаването на теорията, но после в редакцията сменили името на стихотворението му и леко го адаптирали против цензурата....

Преди 16 минути, gmladenov said:

Затова аз като кажа, че св. Айнщайн е Бащицата, това не е само подигравка.
Амбицията на св. Айнщайн да бъде считан за новия Нютон е много прозрачна.

А тук всичко е ясно. От болен мозък какво друго да очакваме? Да казва някакви простотии без никакъв смисъл. Друго и не може да се очаква.

[Шпага]

Преди 21 часа, scaner said:

... ... ...

Същото е и със сингуларността върху хоризонта на събитията на черна дупка. За неподижен с нея наблюдател имаме решение, свойствата на което ти дискутираш - времето се забавя и спира да тече на този хоризонт, светлината и всички тела се забавят приближавайки се към него. Тоест имаме пространствено-времева област, която се прави на сингуларност.

От друга страна обаче, ако си изберем друга координатна система, на свободно падащ в ЧД наблюдател (координати на Леметър), тази сингуларност изчезва. Всички тела в тази система си падат спокойно за такъв наблюдател, и за крайно време минават през хоризонта на събитията и стигат до центъра.

 

Чудя се какво би се получило при следната ситуация:

1. Относно външен наблюдател някакъв космически кораб постепенно наближава хоризонта на събитията, при което скоростта му намалява все повече, докато накрая корабът изглежда така, сякаш е застинал неподвижен в близост до въпросния хоризонт.

2. Но в системата, в която пада свободно към ЧД, същият кораб минава без проблеми през хоризонта на събитията, след което вече не може да бъде наблюдаван от който е да е външен наблюдател. И тогава -  - корабът избухва поради заложена в него бомба, нещо, което няма нищо общо с минаването му през хоризонта на събитията /ХС/.

Е, да, но нали за наблюдателя от т. 1 корабът е застинал над ХС. И какво се получава? В системата от т. 2 корабът е на парчета, а в системата от т. 1 е невредим. Дотук добре /различни времена в 1. и 2. и прочие/ обаче ако наблюдателят от т. 1 потегли към кораба, аз поне не намирам никакви причини този наблюдател да не достигне до въпросния - все още невзривен! - кораб.

 

 

[scaner]

Преди 8 минути, Шпага said:

Чудя се какво би се получило при следната ситуация:

1. Относно външен наблюдател някакъв космически кораб постепенно наближава хоризонта на събитията, при което скоростта му намалява все повече, докато накрая корабът изглежда така, сякаш е застинал неподвижен в близост до въпросния хоризонт.

2. Но в системата, в която пада свободно към ЧД, същият кораб минава без проблеми през хоризонта на събитията, след което вече не може да бъде наблюдаван от който е да е външен наблюдател. И тогава -  - корабът избухва поради заложена в него бомба, нещо, което няма нищо общо с минаването му през хоризонта на събитията /ХС/.

Е, да, но нали за наблюдателя от т. 1 корабът е застинал над ХС. И какво се получава? В системата от т. 2 корабът е на парчета, а в системата от т. 1 е невредим. Дотук добре /различни времена в 1. и 2. и прочие/ обаче ако наблюдателят от т. 1 потегли към кораба, аз поне не намирам никакви причини този наблюдател да не достигне до въпросния - все още невзривен! - кораб.

Шпага, тук, както лесно може да се досети човек, двете системи нямат общо време. Нещо както при ефекта с относителността на едновременността в СТО, но в малко по-друг вариант. В едната система корабът става на парчета след крайно време, в другата - след безкрайно време, например. Нещо повече, в ОТО дори в една и съща отправна система няма общо време, не е възможно да се синхронизират часовниците.

Нали знаеш как се синхронизират часовници? Най-простият начин е чрез разпространяване на светлинен сигнал до някакъв часовник и обратно. Пример: в ОТО можем да опитаме да синхронизираме часовниците върху въртящ се диск например (добър пример за неинерциална система). Там можем например да пуснем сигнал по посока въртенето, който ходи по периферията (синхронизирайки там часовниците), и се връща в изходната точка. Той ще измине траекторията за някакво време, и ще си промени фазата, по тази промяна можем да оценим назад всеки часовник при каква фаза е синхронизиран. Да, обаче ако пуснем този сигнал в другата посока (против въртенето) той като обиколи диска, ще дойде с друга фаза - и часовниците по пътя му ще бъдат синхронизирани с други показания. Това е ефекта на Саняк. Тоест ние имаме разнобойна информация в процеса на синхронизация, не можем еднозначно да синхронизираме часовниците. И следователно не можем да въведем общо време върху диска. Което драстично променя физиката, можем да я описваме само локално. И тук много по-остро възниква проблемът, че обстоятелствеността силно започва да зависи от избора на отправната система. Това е доста обширен въпрос в ОТО, има някои аспекти които още не са решени. Но това само за повече информация...

В твоят пример всъщност няма парадокс. Координатната сингуларност на хоризонта на събитията на ЧД дели пространство-времето на две части - извън ЧД, и вътре. Събитията вътре са ненаблюдаеми за всички, намиращи се по един или друг начин извън ЧД, за тях те не съществуват, така че можем да не ги разглеждаме в задачата. Наличието на такива събития ни отличава от ситуацията в СТО, където отправната система описваше всички събития. Всяко събитие принципно ще създаде поток от следствия, които по един или друг начин ще участват в причинно-следственото море на вселената. А събитията в ЧД не участват в тази схема. Просто казано, те не съществуват Тоест в нашата вселена липсва (и не може принципно да го има) събитието свързано с взривяването на кораба. Което, ако се замислиш, води до противоречиво условие на задачата, където ти го въвеждаш?  Помисли в тази посока.

А това, че събитието "преминаване през хоризонта на събитията" в едната система става за крайно време, а в другата за безкрайно, е по причина изборът на координатната система. В математиката например има логаритмичен мащаб, когато се изобразяват процеси които стават в различни мащаби. Например оста Х може да се представи чрез трансформацията log(X). В тази система имаме проблем - всички координатни точки, намирали се на позиция Х<0 просто липсват. Ако това са моменти, то в тази отправна система те няма да съществуват, а в някаква друга ще съществуват. Но просто такава система сме избрали. Ненаблюдаемите събития в ЧД са нещо подобно с логаритмичният мащаб. Виждаш, колко силно нашият поглед върху вселената може да зависи от координатната система която избираме.

Това не са прости проблеми, какво се случва във вътрешността на ЧД и неговото отношение към външната вселена.  Дори Хокинг се оказва неправ в дискусии по тази тематика. А аз съм много далеко от него по знания, пък и ми е трудно такава тематика да превеждам на достатъчно разбираем език, понякога се получават пропуски и несъответствия...

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Чудя се какво би се получило при следната ситуация:

1. Относно външен наблюдател някакъв космически кораб постепенно наближава хоризонта на събитията, при което скоростта му намалява все повече, докато накрая корабът изглежда така, сякаш е застинал неподвижен в близост до въпросния хоризонт.

2. Но в системата, в която пада свободно към ЧД, същият кораб минава без проблеми през хоризонта на събитията, след което вече не може да бъде наблюдаван от който е да е външен наблюдател. И тогава -  - корабът избухва поради заложена в него бомба, нещо, което няма нищо общо с минаването му през хоризонта на събитията /ХС/.

Е, да, но нали за наблюдателя от т. 1 корабът е застинал над ХС. И какво се получава? В системата от т. 2 корабът е на парчета, а в системата от т. 1 е невредим. Дотук добре /различни времена в 1. и 2. и прочие/ обаче ако наблюдателят от т. 1 потегли към кораба, аз поне не намирам никакви причини този наблюдател да не достигне до въпросния - все още невзривен! - кораб.

Шпага, аз само ще добавя, че привидните проблеми/парадокси идват от това, че ситуацията е формулирана на нерелативистичен език. Например ти използваш напълно безусловно "все още невзривен" като че ли има абсолютно време. Ако  понятието "сега" няма абсолютен смисъл какво означава "все още невзривен"?

[Ниkи]

Преди 34 минути, scaner said:

Това не са прости проблеми, какво се случва във вътрешността на ЧД и неговото отношение към външната вселена.

Сканер, ако източник на светлина "потъва" в ЧД, ние (казват) ще го виждаме като застинал на хоризонта на ЧД. От къде ще дойде енергията за светлината, която ще виждаме от него (предполагаемо, доста дълго време), като той ще е потънал и няма да може да изпраща светлина към нас. Не би ли трябвало, още докато приближава ЧД, светлината от него да губи енергия (заради червеното отместване в грави поле) и накрая да стане невидим (ЕМВ извън видимия спектър) още преди да стигне хоризонта

[Шпага]

Преди 35 минути, Gravity said:

Ако  понятието "сега" няма абсолютен смисъл какво означава "все още невзривен"?

Все още невзривен в системата по точка 1.  Или по-точно казано -- в системата, в която този кораб ще пада към хоризонта на събитията безкрайно или почти безкрайно време, през което все ще е невзривен, за разлика от същия кораб в системата по точка 2.

П.П. Предстои ми да мисля как така събитието взривяване всъщност не се е случило... но за целта ще трябва да препрочета още няколко пъти постинга на Сканер.

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Шпага said:

Все още невзривен в системата по точка 1.  Или по-точно казано -- в системата, в която този кораб ще пада към хоризонта на събитията безкрайно или почти безкрайно време, през което все ще е невзривен, за разлика от същия кораб в системата по точка 2.

Малко по-различна гл. точка.

В това, което е наречено ЧД - няма познатата ни материя с маса. Там има подреден вакуум - полева структура, така че се образува хало, което обхваща цялата галактика, че и повече. Това означава, че "масов" обект не може да проникне там, без да се разпадне, още докато е на хоризонта на събития или близо до него. Халото си има посока в подреждането "север-юг", където плътността на полето от подреждане е най-голяма и ако отвън пристига масов обект към ЧД, то след разпад, частиците му са йонизирани и изхвърляйки ги през това избрано направление на халото, те ще регенерират и ще излъчват фотони - във всички възможни спектри, дори понякога и във видимия. Че има такива "джетове" е известно.

...

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Събитията вътре са ненаблюдаеми за всички, намиращи се по един или друг начин извън ЧД, за тях те не съществуват ...

Не, не мога. Не възнамерявах да развалям купона, но това не се издържа.

Как е възможно зрели, рационални и образовани хора най-сериозно да вярват на подобно
суеверие ?!?!?

Това е някакъв психологичекси феномен, който психологията трябва да изучи.

Бууу, уважаеми момиченца и момченца, черната дупка е толкова страшна, че никой не знае
какво става вътре в нея ... освен тези, които вече са вътре в нея ... но те пък вече не могат да
излязат от нея и да разкажат. Бууу.

А който не верва на това суеверие, черната дупка ще го намери и ще го погълне с дрехите !!!
Бууу.

[gmladenov]

Преди 35 минути, Малоум 2 said:

Малко по-различна гл. точка.

Много е освежаващо да има алтернативна гледна точка на суеверията на официалната
наука ... но аз лично не виждам как вътрешността на черната дупка може да е вакуум.

Напротив, трабва да някаква много "сгъстена" материя.

Щом гравитрацията забавя атомните осцилации, значи вътре в ЧД атомни осилации
сигурно въобще няма ?? Кой знае.

Това веднага обяснява защо светлината не може да напусне ЧД: ами много просто,
материята вътре в нея просто не е способна да отразява никаква светлина. Или нещо
такова.

Но вместо науката да изучава свойствата на материята в такива условия, тя е принудена
да се води по акъла на Бащицата и да твърди, че вътре в черната дупка не се знае какво
става.

[Шпага]

Преди 25 минути, gmladenov said:

... 

Но вместо науката да изучава свойствата на материята в такива условия, тя е принудена
да се води по акъла на Бащицата и да твърди, че вътре в черната дупка не се знае какво
става.

Младенов, щом не оспорваш съществуването на ЧД, значи не оспорваш и теорията на "Бащицата"

[gmladenov]

Преди 1 час, Шпага said:

Младенов, щом не оспорваш съществуването на ЧД, значи не оспорваш и теорията на "Бащицата"

Бащицата ... по грешен път ... уцелва десятката с предвиждането, че гравитацията взаимодейства
със светлината. Ако не беше уцелил тази шестица от тотото, св. Айнщайн нямаше да е това, което е.

Концепцията за еквивалентност на гравитация и ускорение най-естествено води до логичната идея,
че гравитацията трябва да изкривява светлината.

Само че това е геометрично следствие от ... допусканата ... еквивалентност, а не гарантирано
физическо взаимодействие. А както се оказва, такова взаимодействие наистина съществува.

Именно заради това щастливо съвпадение св. Айнщайн се брои за гениален.

Ако взаимодействието между гравитация и светлина не беше реалност, то ОТО щеше да остане в
историята като неуспешен опит да се приравнят гравитация и ускорение - и в този случай в учебниците
щеше да пише, че гравитация и ускорение не са еквивалентни.

Както се оказва, обаче, гравитация и ускорение могат да се считат за еквивалентни (след като гравитация
и светлина явно си взаимодействат) и съответно Айнщайн и неговата божествена интуиция са издигнити
на пиедестал ... и така той става Бащицата на днешната физика.

Тук, обаче, за пореден път изпъкват ограниченията на целия култ към личността на Бащицата.

Вместо науката да изучава защо гравитацията взаимодейства със светлината ... и каква е природата
на това взаимодействие ... ние пак слушаме Бащицата, че изкривяването на вакуума пространството
е това, което изкривява светлината.

Това е същото окултно обяснение като това, че събитията вътре в една черна дупка са ненаблюдаваеми.

Редактирано Септември 9, 2021 от gmladenov

[gooogle≪soft≫]

Преди 1 час, gmladenov said:

Бащицата ... по грешен път ... уцелва десятката с предвиждането, че гравитацията взаимодейства
със светлината. Ако не беше уцелил тази шестица от тотото, св. Айнщайн нямаше да е това, което е.

Концепцията за еквивалентност на гравитация и ускорение най-естествено води до логичната идея,
че гравитацията трябва да изкривява светлината.

Само че това е геометрично следствие от ... допусканата ... еквивалентност, а не гарантирано
физическо взаимодействие. А както се оказва, такова взаимодействие наистина съществува.

Именно заради това щастливо съвпадение св. Айнщайн се брои за гениален.

Ако взаимодействието между гравитация и светлина не беше реалност, то ОТО щеше да остане в
историята като неуспешен опит да се приравнят гравитация и ускорение - и в този случай в учебниците
щеше да пише, че гравитация и ускорение не са еквивалентни.

Както се оказва, обаче, гравитация и ускорение могат да се считат за еквивалентни (след като гравитация
и светлина явно си взаимодействат) и съответно Айнщайн и неговата божествена интуиция са издигнити
на пиедестал ... и така той става Бащицата на днешната физика.

Тук, обаче, за пореден път изпъкват ограниченията на целия култ към личността на Бащицата.

Вместо науката да изучава защо гравитацията взаимодейства със светлината ... и каква е природата
на това взаимодействие ... ние пак слушаме Бащицата, че изкривяването на вакуума пространството
е това, което изкривява светлината.

Това е същото окултно обяснение като това, че събитията вътре в една черна дупка са ненаблюдаваеми.

Забележи, гравитацията не е непременно ускорение,, тя е потенциал, това че падащ в гравитация, и ' падащ в ускоряваща се ракета," не се различават образно, не означава че е едно и също.

[scaner]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Не, не мога. Не възнамерявах да развалям купона, но това не се издържа.

Как е възможно зрели, рационални и образовани хора най-сериозно да вярват на подобно
суеверие ?!?!?

Това е някакъв психологичекси феномен, който психологията трябва да изучи.

Бууу, уважаеми момиченца и момченца, черната дупка е толкова страшна, че никой не знае
какво става вътре в нея ... освен тези, които вече са вътре в нея ... но те пък вече не могат да
излязат от нея и да разкажат. Бууу.

А който не верва на това суеверие, черната дупка ще го намери и ще го погълне с дрехите !!!
Бууу.

Разбирам те напълно. И при мен наблизо живее  една откачалка с малформации в главата, дето като и покажеш един пръст  сама почва да се кикоти неудържимо. Обясниха ми, това не било на рационално ниво, а чисто рефлекторен процес, така го били научили някога и сега го възприемал за нормален жест...

Та и на тебе, смешно ти било. Мога ли да попитам ЗАЩО? Имаш повече информация от нас, или реагираш по предразсъдъци?

 

Преди 2 часа, Шпага said:

Младенов, щом не оспорваш съществуването на ЧД, значи не оспорваш и теорията на "Бащицата"

Всичко, което за него се различава от могъщите знания, придобити в детската градина, у него предизвиква смях. Как така ще бъде различно, няма логика в това.

Предполагам, че ако му кажат, че трамвайте вървят с ток, вероятно ще реагира по същият неадекватен начин: "буух, как може най-сериозно да вярвате в такова суеверие, никакъв ток не се вижда"...

Имаме си неграмотен клоун във форума.

[Малоум 2]

Преди 23 часа, gmladenov said:

Много е освежаващо да има алтернативна гледна точка на суеверията на официалната
наука ... но аз лично не виждам как вътрешността на черната дупка може да е вакуум.

Напротив, трабва да някаква много "сгъстена" материя.

"Не виждаме" и как външността-откритият Космос е "черна", без да е "дупка". Но пък знаем, че е пълно с фотони и тук-там масова частица, с всичките си мурафети (свойства).

Много сгъстената материя (полева форма) е от гравитони. Всички частици от галактиката излъчват гравитони - едни "бягат" навън, други -"втичат" към център - но различните слоеве на галактиката намаляват грави-силата на по-вътрешните. Така с гравитони се получава силата на привличане между частиците. Тия, дето отиват към център стават много повече (голяма плътност) от на всяко друго място на галактиката, не се хабят (не се срещат с масови обекти в центъра на средата), а прелитащите центъра - на противо-хоризонта, взаимодействат с частици, които не могат да "навлязат" към център, заради огромната си периферна скорост. Така, полевата форма на гравитация (от празното) се самоподрежда, подобно "силови" линии на магнит (неподвижниият етер* там, действа да не допусне движение, а да е възможна направа на неподвижни пакети в ред) - та, подобно силови линии се изгражда хало. (точно както построяването на домените на постоянен магнит, "изхвърлят" магнитното поле извън обема на металната пръчка и полето  действа за подреждане на основата-подложка на физическия вакуум - и на пробно тяло попаднало в него, действа магнитна сила). Пак кривините на пространство-времето се следват от структурите по динамичен начин, но и като цяло, за структурата на галактиката. Няма противоречия с ОТО, но трябва да се преправят мащабите, според мен. Няма нужда от масови обекти в тъмното на това, което наричат ЧД, за да се наблюдават известните особености по Нютон и Гурото. По Нютон - полева структура на гравитацията и сила 1/r^2, етер* за Гурото, за да има какво да се "криви", общо - почти "твърдо" движение на звездите, като "една цяла плоча" за обекти от периферия и център. Неизвестните стават по-малко, демек.

...

[Станислав Янков]

Както всичко друго (разтягане, свиване, вълни, частици...), черната дупка е поредната различна перспектива на проява/възприятие. Както имаме един куб, който ако се гледа от едната му страна, се възприема като квадрат, ако се гледа от един от върховете му, се възприема като точка, която е центърът на четири свързани помежду си триъгълника, като могат да се опишат и всевъзможни други перспективи на разглеждане на куба, които дават най-различни, наглед несвързани помежду си форми, така и черната дупка е подобна промяна на перспективите на проява/възприятие.

Всяка черна дупка възниква заради достатъчно голяма концентрация на енергия/материя, за да не може да се избегне гравитационния колапс до сингулярност. За нас, отстрани, черната дупка изглежда като черна, сферична (или леко елипсовидна, заради въртенето) област в пространството, чийто диаметър е толкова по-голям, колкото по-голямо количество енергия/материя е създала черната дупка. Но представите за някаква “вътрешност” в този диаметър са безсмислени, защото в крайната си фаза това, което на нас ни изглежда като пространствен диаметър, “вътре” може да е някаква концентрация на огромна, “компресирана” енергия в точка. Област, където понятията “пространство” и “време” губят всякакъв смисъл (да не забравяме, че в силна гравитация ходът на времето се забавя по същия начин, както и след ускоряване на движещи се с по-висока скорост от преди тела, докато не достигне до пълно спиране при максималната гравитация на черната дупка, както спира напълно и при движение със скоростта на светлината).

Спокойно може да се предположи, че черните дупки са един вид връщане назад, до момента преди Големия взрив, защото според най-перспективните предположения досега и нашата Вселена е възникнала от “експлозия” (вследствие на квантово-механична флуктуация) на нещо, което преди това може да е било хипер-гигантска (буквално Вселенска, макар и концентрирана в точка) черна дупка.

Да кажем, че сме имали като първи етап хипер-черна дупка, с всичко, събрано в сингулярност. При втория етап перспективата на поведение на тази черна дупка се променя от сингулярността, към тотално разширение на хипер-празно пространство с невъзможна за представяне разреденост, без никаква материя (познатата инфлационна фаза, с инфлатонното поле). На третия етап инфлатонното поле отдава енергията си за образуването на вселенската материя, започват първите ефекти на гравитация и първоначално няма частици (взаимодействията са във Великото обединение и не съществуват), а Вселената е буквално нажежена до непредставими равнища.

След настъпването на третата фаза, започва постепенното изстиване на Вселената, заедно с нейното разширяване, при което последователните процеси на формирането на Вселената стават видими в едно и също време, но в различни нейни участъци:

1) Имаме повсеместно разтягане на пространството, във всяка негова точка, на местата, където плътността на материята е под критичната.

2) Имаме поредица от процеси A-Z (условно), които формират квантово-механичните полета и прилежащите им кванти и всичко това са разнообразни перспективи, фокуси на проява/възприемане на един по-сложен, съвместен процес на разтягане-свиване на пространството.

3) Имаме изкривяване към свиване в една точка (за разлика от разтягането във всички точки) в участъците от Вселената, където плътността на материята е над критичната, като това достига до крайната си форма и подобие на състоянието преди Големия взрив в местата с черни дупки.

Виждаме, че притеглянето в една точка в местата с над критични плътности на материята е диаметрално-противоположно на разширението във всички точки в местата с подкритични плътности на материята. Виждаме, че в основата на всички взаимодействия без слабото (което е взаимодействие на прехода между частици) лежат два фундаментални процеса - на разтягането във всички точки и на свиването в една точка (елементарните носители на електрически заряд се считат за точкови и привличането и отблъскването между тях е твърде подобно на разтягането и свиването на пространството и подобно е и силното взаимодействие - взаимодействие на привличане). Времето по подобен начин се забавя или спира при все по-голямо увеличение на скоростите (включващо ускорение) и при все по-силна гравитация.

Ето няколко много интересни въпроса:

1) Може ли квантовата механика без проблеми да разгледа разширението по сходен начин, като гравитацията и може ли да предположи съществуването на кванти на разширението (примерно - антигравитони)?

2) Квантовата механика ли е права, че гравитацията е поле и има кванти (гравитони) или ОТО, че е неделимо изкривяване на пространство-времето (и това го прави един вид фундамент, основа на всичко останало - нещо предхождащо и по-фундаментално от всичко останало)?

3) Същото като 2), но спрямо разширението (разтягането).

Редактирано Септември 10, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Област, където понятията “пространство” и “време” губят всякакъв смисъл ...

Къде са тези области, батка? В омагьосаните гори тилилейски, където зелени тролове
се хранят с малки непослушни дечица. Нали така, батка.

[gmladenov]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Много сгъстената материя (полева форма) е от гравитони.

Не знам. Според концепцията за гравитоните и грави-вълните, гравитацията се излъчва като
радиация - което на мен въобще не ми е логично.  Гравитацията е нещо друго, според мен.

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Не знам. Според концепцията за гравитоните и грави-вълните, гравитацията се излъчва като
радиация - което на мен въобще не ми е логично.  Гравитацията е нещо друго, според мен.

Защо собствените си фантазии ги приписваш на гравитацията?

[gmladenov]

Преди 15 минути, scaner said:

Защо собствените си фантазии ги приписваш на гравитацията?

Пак не си разбрал, майна. Според нашата Уикипедия, грави-вълните са "периодична промяна
в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна ... ".

Това е мократа фантазия на св. Айншайн ... която вие благоверните поемате като елексир ... а не
моя фантазия. Объркал си се, майна.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Пак не си разбрал, майна. Според нашата Уикипедия, грави-вълните са "периодична промяна
в кривината на пространство-времето, разпространяваща се като вълна ... ".

И какво от това? Пак простееш?

Гравитационната вълна не е гравитация. Докато гравитацията има пряка проява да привлича обектите, гравитационната вълна няма това качество. А и ако се вгледаш, различават се по броят букви, логично е да са различни неща Същото е отношението между електростатичното поле и електромагнитните вълни.

Виждаш ли, не е достатъчно само да намериш нещо в Уикипедията и да го цитираш, трябва да се напънеш и да го разбереш, което съвсем не е очевиден процес дали изобщо може да ти се случи. Тука мокра фантазия няма да ти помогне.