Гравитация и електромагнетзъм

[Малоум 2]

изтрито повторение

Редактирано Октомври 5, 2021 от Малоум 2

[tantin]

Преди 21 минути, Малоум 2 said:

Защо трябва да се краен брой - това което е известно (учебниково) е, че ЕМПоле е неподвижно, а ние можем да "виждаме-отчитаме, измерваме" само измененията в него (само краен брой изменения "виждаме" в средните мащаби). В кавички, щото това е виждане в тъмното и тълкуването на същността им е въпрос на хипотези. Практически, статуквото  не знае от къде произлизат свойствата на частиците и как се правят - приемат ги за даденост от хипотезата за ГВ - кварк-глюонна плазма и др хипотетични модели, които гонят обяснение на част от свойства, а не - какъв е произходът им... И затова, не могат да обяснят защо от милиарди, милиарди възможности за Светове, се реализира само една - ей този Свят.

...

Има много причини за този "краен" брой. Такива са фотоните, това са дискретните стойности за енергията, дори и времето има дискретно измерение. Въвеждат се планкови константи по отношение не само на енергия , но и за време и разстояние. В математиката има множество механизми по които да се отчитат тези "крайни" стойности. 

Статичното електрическо поле никога не е абсолютно статично, освен в абстрактните формули. В практиката има премного флуктуации (трептене) измеримо в кратно на фотони количество енергия. 

[Малоум 2]

Преди 4 минути, tantin said:

Има много причини за този "краен" брой. Такива са фотоните, това са дискретните стойности за енергията, дори и времето има дискретно измерение. Въвеждат се планкови константи по отношение не само на енергия , но и за време и разстояние. В математиката има множество механизми по които да се отчитат тези "крайни" стойности. 

Споменал съм ги тези "причини" - измененията от неподвижното ЕМполе. Фотоните, с които "работим" са ограничени по количество, а за другите - в тъмното - не се знае. Кинетична енергия на частици - ограничен брой частици. Потенциална енергия от дистанция - пак ограничена от структури. Планковите константи -  имат общо с количества, като  съотношения на константи. Механизмите на математиката - приложени във физиката са примерни математични модели, които донякъде, в някакъв интервал от стойности и начални условия - имат приложения за практиката. А ..., тълкуванията "Защо това е така?" е въпрос на начални хипотези. (само за инфо - етер* частиците са безкрайно много, а Вселената се реализира върху тях)

...

[scaner]

Преди 34 минути, Ниkи said:

Ако не ме лъже паметта, си им присъединил размери. Как ги съчетаваш със Сингулярност-ГВ-Разширяваща се Вселена. Ти, дефакто, фрагментираш Вселената. 

Неговият "модел" е разработен чрез принципите на професор Нагласьов и доцент Натаманенко. Черпени са идеи и от академик Нагодидзе. Мъкааааа...

Редактирано Октомври 5, 2021 от scaner

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Ниkи said:

Преди 15 часа, Малоум 2 said:

  етер* частиците

Ако не ме лъже паметта, си им присъединил размери. Как ги съчетаваш със Сингулярност-ГВ-Разширяваща се Вселена. Ти, дефакто, фрагментираш Вселената. 

Ето какво съм отговарял по подобно питане:

( 22.01.2021 г. at 8:24, Шпага said:

    Получава се някакво не съвсем основателно отъждествяване между реалността и границите на приложимост на въпросната теория. Имам предвид че е нелепо твърдението от типа на:

    "Вселената е възникнала от Големия взрив, щото точно до Големия взрив ни води теорията за Големия взрив"  

Май така излиза - "Солта е солена, защото ако не беше солена нямаше да има с какво да я посолим!.." Само, дето не е толкова просто, като софизъм.

Философски пространството може и да не е обект - спори се. Не можем, ей така, да му предпишем свойство "разширяване". Ако не е материално, тоест, ако е наша удобна измислица, то няма това свойство - просто е абстракция. Тогава, трябва в него - като вместилище на всичко известно ни - да има среда, например етер* или "тъмно", които да показват "свойства", подобни на тез, дето са предписани на физическото пространство и те да са доказано недостижими за експериментална проверка. И .. става по-лесно, ако основата е зрънцевият вакуум с неподвижни по място зрънца. Всички негови структурни промени, като "гъвкава" пространствено решетка ще определят характеристики на физическо пространство. Така - няма нужда да се спори дали пространството е обективно или не, защото евентуалните негови свойства се вписват автоматически във физически свойства на материята, която можем да измерваме. И, за които се градят матмодели. Тогава - наистина е проблем "границата на приложение" на модела, щото зависи от изначалната философска интерпретация. И, само проверените локално може да са правилни, а като всеобщо обобщение - не. Точно това се получава с модела при решения,  които се тълкуват към ГВ, а също и "решения" които предричат космически червееви тунели. А, със същите тези конструкти е надарена цялата материя- всички частици имат "дупка" в централната си част, а всички растения, например, имат "тунели" в стеблата и клоните си. Тоест - физическите закони действат и при тях - сметки с пространство-време, вектори, "тензори" - трябва да важат и за "дребните" материални неща - локално. Затова ми се струва, че е по-правилно да се казва "разбягване" на Галактики, а не - разширение на пространство: отпада нуждата от ГВ и нуждата от скорости по-големи от на светлината в инфлационния период, отпада "Що не се увеличават размерите на галактиките и веществата при разширяване на пространството" и т. н. Многото на брой повсеместни Малки Взривове с непрестанно образуващи се частици, решават въпроса за разбягване на галактики.

...)

...

Сингулярностите са проблем на директно прилагане на мат.модел към физическа интерпретация (мястото на дупки и отвори - е "пълно" с подреден етер*, а реализацията (обвивките) на вещеви обект е около този "център". Тоест не може да се приложи "... когато намалим радиуса на частицата до нула, то енергията й става безкрайно голяма". Вече много пъти съм го писал - "0" е абстракция- в Природата нула няма.)

...

Редактирано Октомври 6, 2021 от Малоум 2

[Малоум 2]

Като се елиминират рекламите е интересно

...

...

От СТО светлинни години се вижда, че ако има гравитационни вълни то, те  са механични вълни - ЗВУК... Надлъжни вълни с напречни съставки?!?

(С гравитони е по-лесно (има ги и двете съставки).)

Във видеото грешно се визира "втичане" на нещо в тежките обекти, все едно се гълта пространство и ... би следвало да се уплътнява. Но, атомите са съществено "празни"- "много вакуум" от ядро до електронни слоеве. И следва от налягането електроните да се захванат от протоните - да станат неутрони, неутронни звезди и т. н. - затваря се пространство в сравнително плътни частици... Не би трябвало, като общо, да се разширява вселенското пространство...

"Червееви дупки" в Космоса - няма. Но, структури на подобни обекти - пълно е с тях на Земята - всеки ствол на дърво (на растение) е такъв конструкт. Тази структура е сумарно действие на генетична информация (от семе), с "падаща" външна информация, от естествените лъчения - слънчево и еманация от земни обекти. В зависимост от интензитета на светлините от Слънчо се наблюдават и сезонни изменения на растящите обекти, в които се осъществяват ентропийни зависимости - сили с ентропиен произход действат на "живото" - известно е. И се разклоняват?!

...

[scaner]

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

От СТО светлинни години се вижда, че ако има гравитационни вълни то, те  са механични вълни - ЗВУК... Надлъжни вълни с напречни съставки?!?

Това от къде следва? От къде следва, че гравитационните вълни са "механични вълни" (каквото и да значи това), че имат характеристики на звук, т.е. че имат и надлъжни съставки? Къде си го прочел?

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

"Червееви дупки" в Космоса - няма.

Това пък как се е потвърдило?

[Малоум 2]

Преди 46 минути, scaner said:

Това от къде следва? От къде следва, че гравитационните вълни са "механични вълни" (каквото и да значи това), че имат характеристики на звук, т.е. че имат и надлъжни съставки? Къде си го прочел?

Във видеото - показват "чуруликане" от тези вълни, при излъчваща гироподобна структура от маса. И доколкото ги оприличават на промяна плътността на "нещо", една механична вълна би направила и тя така - промяна в геометрията на рамената на  ЛИГО. А интерферометърът измерва разлика във времена от начало  на промяна до релаксация. (не се измерват промени в ЕМПоле - напречни вълни и не се предполага, гравивълните да  са с елмагн. произход).

Преди 58 минути, scaner said:

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Червееви дупки" в Космоса - няма.

Това пък как се е потвърдило?

Ами така казват изследователите: Усиленото търсене не е открило такива обекти.

...

[scaner]

Преди 4 минути, Малоум 2 said:

Във видеото - показват "чуруликане" от тези вълни, при излъчваща гироподобна структура от маса. И доколкото ги оприличават на промяна плътността на "нещо", една механична вълна би направила и тя така - промяна в геометрията на рамената на  ЛИГО. А интерферометърът измерва разлика във времена от начало  на промяна до релаксация. (не се измерват промени в ЕМПоле - напречни вълни и не се предполага, гравивълните да  са с елмагн. произход).

Значи знанията си за гравитационните вълни вадиш от едно мултипликационно филмче, ценността на което се ограничава от способностите на автора му? Какво общо има това с гравитационните вълни, пак да попитам?

От къде ти хрумна за надлъжната компонента на гравитационните вълни, и това ли от филмчето? Ако е така, това трябва да е добра поука да не се получават знания от филмчетата, а от други места.

Гравивълните са квадруполни, докато електромагнитните са диполни, и това е съществена разлика която показва рзличният им произход.

Преди 10 минути, Малоум 2 said:

Ами така казват изследователите: Усиленото търсене не е открило такива обекти.

Кои изследователи са направили проверката, че няма червееви дупки в космоса?

[Шпага]

Преди 14 часа, scaner said:

Гравивълните са квадруполни, докато електромагнитните са диполни, и това е съществена разлика която показва рзличният им произход.

Сканер, търсих по-ясно описание на това, какво означава "квадруполни вълни", но не успях да се ориентирам например оттук:

https://bg.wikitonghop.com/117757-quadrupole-KAYIAM

Може би всичко е елементарно и ако ми дадеш някакви по-общи насоки ще успея да "зацепя"

[scaner]

Преди 4 часа, Шпага said:

Сканер, търсих по-ясно описание на това, какво означава "квадруполни вълни", но не успях да се ориентирам например оттук:

https://bg.wikitonghop.com/117757-quadrupole-KAYIAM

Може би всичко е елементарно и ако ми дадеш някакви по-общи насоки ще успея да "зацепя"

Шпага, това е доста обшире и тънък въпрос, не знам как кратко и разбираемо да го обясня...

Да опитам така, чрез произхода, начина на създаване на вълната.

Първо, какво е квадруполен момент? Самото понятие "момент" е свойство на т.н. мултипол - конструкция в случая от много заряди. Погледни тази картинка, тук са илюстрирани първите три мултипола, създаващи тези моменти - диполен, квадруполен и октуполен. По-висшите за сега не ни интересиуват.

Лявата колонка показва пространствената конструкция чрез противоположни по величина заряди, която създава такъв мултипол, най-дясната колонка показва пространственото лъчение (формата на вълната) създадена от него.

Ето илюстрация на дипол от различни заряди, до него е квадрупол пак от различни заряди:

Забележи, до тук говорим за дипол и квадрупол от различни заряди. При гравитацията нямаме различни заряди, затова там не можем да изградим класически дипол, а направо квадрупол (поле характерно за квадрупол) - от само две маси.

При дипола, имаме два задяда на някакво растояние. Ако те трептят - приближават се и се раздалечават - полето между тях се променя, и създва електромагнитна вълна с тороидална форма (горе дясно на първата картинка), която на голямо разстояние става почти сферична. При квадрупола имаме четири заряда, и полето в пространството което се създава от тях е доста по-сложно - докато при дипола в някаква точка в хоризонталната равнина интензитетите на двата заряда са разнопосочни и се сумират, при квадрупола наличието на допълнителните противоположни заряди до голяма степен компенсира този ефект. И по тази причина полето при квадрупола е доста по-слабо на големи разстояния, а също така има и друго пространствено разпределение, има и друга поляризация излъчената вълна. При октупола лъчението в пространството отслабва още повече и става много по-сложно. Едно камъче може да разглеждаш като мултипол от много висок порядък - затова то на практика не излъчва електромагнитни вълни, и е електронеутрално.

Да се върнем н аелектромагнитната вълна. Тя се създава от трептене на двойка противоположни заряди. Тази двойка е устойчива - зарядите се привличат, но центробежната сила ги държи на растояние. В такава конструкция промяната на електромагнитното поле около двойката ще предизвика излъчване на вълна (в случая със кръгова поляризция - направленето на електричният вектор на вълната ще мени посоката си с времето). В друга, по-проста конструкция (като горе на чертежа), двата заряда могат да участват в колебателни движения само по едно направление - приближаване и отдалечаване, един вид трептене в едно направление. Тогава излъчената вълна ще бъде с линейна поляризация - електрическият вектор ще се променя само в една равнина (магнитният в перпендикулярна). Важното: във всяка точка на пространството интензитетът на електричният вектор създаден от източника ще бъде векторна разлика от интензитетите на двата заряда, и тъй като те са с противоположен знак, по абсолютна стойност векторната сума ще е голяма (ще се сумират), и ще следва поведението на зарядите..

При гравитационната вълна нещата са малко по-различни. Там нямаме два вида заряди, имаме само един вид, затова и силата между такива заряди е винаги на привличане - две маси се привличат. Такава конструкция от два заряда е еквивалентна на квадрупола по горната схема - създава на практика същото пространствено поле. Нещо повече, нямаме сила която да накара такива маси само да се приближават и да се отдалечават, т.е. не можем да създадем подобие на линейна поляризация на гравитационната вълна. Остава само конструкцията при която двете маси се въртят около общ център привличайки се, и ги държи на разстояние само центробежната сила. Интензитетът на полето във всяка точка, както и при електромагнитните вълни, ще се определя от разликата на интензитетите създавани от всяка маса. Но за разлика от електромагнитните заряди, тук и двата са еднакви - те ще създават интензитет в една и съща посока, и ще се изваждат, едната маса до голяма степен ще компенсира произведеното от другата маса )това е характерното за квадрупола, за разлика от дипола). Това силно променя характеристиките на полето в пространството, в сравнение с електромагнитното поле - диполната съставка, която е основната при електромагнитното поле, тук на практика се компенссира, елиминира се. Полето престава да е диполно.

Тези рзлики в характера на излъчването определят и разликите в поляризцията на вълната, която може да се наблюдава експериметално.

Ето ти картинка за линейна (и кръгова) поляризация, характерни за електромагнитните вълни:

и гледайки по направление на вълната линейната поляризация (лявата картинка) изглежда като една вертикална линия (електричното поле) с променяща се амплитуда, то поради квадруполният си характер гравитационната вълна (гледана по направлението на вълната) има до 6 въможи поляризации, като на долният чертеж:

За да не задълбочавам повече, до какви практически разлики ще доведе това? Диполната вълна действа само в една равнина (вертикалната по картинката), ако в нея имаме два паралелно разположени дипола, тя ще въздейства само на разстоянието на зарядите в диполите, но не и на разстоянието между самите диполи. Докато гравитационната вълна поради квадруполността на поляризацията, свивайки материята в една плоскост, я разширява в перпендикулярната (горе ляво на този чертеж - картинка а, едната възможност). Точно това засича LIGO, филтрирайки всякакви диполни шумове.

[Шпага]

Преди 2 часа, scaner said:

Шпага, това е доста обшире и тънък въпрос, не знам как кратко и разбираемо да го обясня...

Да опитам така, чрез произхода, начина на създаване на вълната.

Първо, какво е квадруполен момент? Самото понятие "момент" е свойство на т.н. мултипол - конструкция в случая от много заряди. Погледни тази картинка, тук са илюстрирани първите три мултипола, създаващи тези моменти - диполен, квадруполен и октуполен. По-висшите за сега не ни интересиуват.

Лявата колонка показва пространствената конструкция чрез противоположни по величина заряди, която създава такъв мултипол, най-дясната колонка показва пространственото лъчение (формата на вълната) създадена от него.

Ето илюстрация на дипол от различни заряди, до него е квадрупол пак от различни заряди:

Забележи, до тук говорим за дипол и квадрупол от различни заряди. При гравитацията нямаме различни заряди, затова там не можем да изградим класически дипол, а направо квадрупол (поле характерно за квадрупол) - от само две маси.

При дипола, имаме два задяда на някакво растояние. Ако те трептят - приближават се и се раздалечават - полето между тях се променя, и създва електромагнитна вълна с тороидална форма (горе дясно на първата картинка), която на голямо разстояние става почти сферична. При квадрупола имаме четири заряда, и полето в пространството което се създава от тях е доста по-сложно - докато при дипола в някаква точка в хоризонталната равнина интензитетите на двата заряда са разнопосочни и се сумират, при квадрупола наличието на допълнителните противоположни заряди до голяма степен компенсира този ефект. И по тази причина полето при квадрупола е доста по-слабо на големи разстояния, а също така има и друго пространствено разпределение, има и друга поляризация излъчената вълна. При октупола лъчението в пространството отслабва още повече и става много по-сложно. Едно камъче може да разглеждаш като мултипол от много висок порядък - затова то на практика не излъчва електромагнитни вълни, и е електронеутрално.

Да се върнем н аелектромагнитната вълна. Тя се създава от трептене на двойка противоположни заряди. Тази двойка е устойчива - зарядите се привличат, но центробежната сила ги държи на растояние. В такава конструкция промяната на електромагнитното поле около двойката ще предизвика излъчване на вълна (в случая със кръгова поляризция - направленето на електричният вектор на вълната ще мени посоката си с времето). В друга, по-проста конструкция (като горе на чертежа), двата заряда могат да участват в колебателни движения само по едно направление - приближаване и отдалечаване, един вид трептене в едно направление. Тогава излъчената вълна ще бъде с линейна поляризация - електрическият вектор ще се променя само в една равнина (магнитният в перпендикулярна). Важното: във всяка точка на пространството интензитетът на електричният вектор създаден от източника ще бъде векторна разлика от интензитетите на двата заряда, и тъй като те са с противоположен знак, по абсолютна стойност векторната сума ще е голяма (ще се сумират), и ще следва поведението на зарядите..

При гравитационната вълна нещата са малко по-различни. Там нямаме два вида заряди, имаме само един вид, затова и силата между такива заряди е винаги на привличане - две маси се привличат. Такава конструкция от два заряда е еквивалентна на квадрупола по горната схема - създава на практика същото пространствено поле. Нещо повече, нямаме сила която да накара такива маси само да се приближават и да се отдалечават, т.е. не можем да създадем подобие на линейна поляризация на гравитационната вълна. Остава само конструкцията при която двете маси се въртят около общ център привличайки се, и ги държи на разстояние само центробежната сила. Интензитетът на полето във всяка точка, както и при електромагнитните вълни, ще се определя от разликата на интензитетите създавани от всяка маса. Но за разлика от електромагнитните заряди, тук и двата са еднакви - те ще създават интензитет в една и съща посока, и ще се изваждат, едната маса до голяма степен ще компенсира произведеното от другата маса )това е характерното за квадрупола, за разлика от дипола). Това силно променя характеристиките на полето в пространството, в сравнение с електромагнитното поле - диполната съставка, която е основната при електромагнитното поле, тук на практика се компенссира, елиминира се. Полето престава да е диполно.

Тези рзлики в характера на излъчването определят и разликите в поляризцията на вълната, която може да се наблюдава експериметално.

Ето ти картинка за линейна (и кръгова) поляризация, характерни за електромагнитните вълни:

и гледайки по направление на вълната линейната поляризация (лявата картинка) изглежда като една вертикална линия (електричното поле) с променяща се амплитуда, то поради квадруполният си характер гравитационната вълна (гледана по направлението на вълната) има до 6 въможи поляризации, като на долният чертеж:

За да не задълбочавам повече, до какви практически разлики ще доведе това? Диполната вълна действа само в една равнина (вертикалната по картинката), ако в нея имаме два паралелно разположени дипола, тя ще въздейства само на разстоянието на зарядите в диполите, но не и на разстоянието между самите диполи. Докато гравитационната вълна поради квадруполността на поляризацията, свивайки материята в една плоскост, я разширява в перпендикулярната (горе ляво на този чертеж - картинка а, едната възможност). Точно това засича LIGO, филтрирайки всякакви диполни шумове.

Сканер, сътворил си постинг-Шедьовър!! Ще го прочета поне още два-три пъти, при това с голямо увлечение. Заради кошмарите около войната бях позабравила колко велика и интересна наука е Физиката...

Много ти благодаря!

[scaner]

Преди 9 минути, Шпага said:

Сканер, сътворил си постинг-Шедьовър!! Ще го прочета поне още два-три пъти, при това с голямо увлечение. Заради кошмарите около войната бях позабравила колко велика и интересна наука е Физиката...

Много ти благодаря!

Ползата от войната, да се обърнем пак към сериозните теми

[Джереми]

Една обнадеждаваща хипотеза за гравитация и електромагнетизъм. Обединени сили с един и същ произход. Къде остават виртуалните частици преносители на електромагнетизма, силното и слабо взаимодействие на нуклоните?.

https://nauka.offnews.bg/fizika/elektromagnetizmat-e-svojstvo-na-samoto-prostranstvo-vreme-201728.html

[scaner]

Преди 15 минути, Джереми said:

Една обнадеждаваща хипотеза за гравитация и електромагнетизъм. Обединени сили с един и същ произход. Къде остават виртуалните частици преносители на електромагнетизма, силното и слабо взаимодействие на нуклоните?.

Виртуалните частици са съвсем друга бира, не ги мисли.

А и цитираното изследване е доста съмнително, като се запознаеш с детайлите, а не с журналистическата интерпретация...

[Джереми]

Преди 25 минути, scaner said:

Виртуалните частици са съвсем друга бира, не ги мисли.

А и цитираното изследване е доста съмнително, като се запознаеш с детайлите, а не с журналистическата интерпретация...

Кое му е съмнителното, покажи. И нали виртуалните частици били преносители на .......................

[scaner]

Преди 4 часа, Джереми said:

Кое му е съмнителното, покажи. И нали виртуалните частици били преносители на ..........

Като разбереш какво са виртуалните частици, и че статията изобщо не ги засяга защото не разглежда квантовата механика, ще ти покажа Даже няма да има нужда да ти показвам. А така да ти показвам, хем няма да разбереш, хем ще си загубя времето, хем ще продължиш пак да се тръшкаш.

[Станислав Янков]

Преди 9 часа, Джереми said:

Една обнадеждаваща хипотеза за гравитация и електромагнетизъм. Обединени сили с един и същ произход. Къде остават виртуалните частици преносители на електромагнетизма, силното и слабо взаимодействие на нуклоните?.

https://nauka.offnews.bg/fizika/elektromagnetizmat-e-svojstvo-na-samoto-prostranstvo-vreme-201728.html

И аз го цитирах това, но в друга тема. И това не е единствения нестандартен подход, има още много други. Ето ти още един:

Вселена, изградена на стъпки от множество сингулярности без тъмна материя и енергия | Космос

При цитираната от теб статия става въпрос не за съчетаването на Общата теория на относителността и Квантовата механика, за да споменаваш виртуални частици, силно и слабо взаимодействие (всичко изброено - свързано с Квантовата механика), а за съчетаването на Общата теория на относителността (гравитацията) и уравненията на Максуел (електромагнетизма), където също има разни разминавания в подходите (подобно на трита различни подхода в Квантовата механика - Хамилтънова механика, Лагранжова механика и интегриране по траектории на Фейнман). Това са онези разминавания, които Калуца е опитал да преодолее чрез въвеждането на пето измерение.

Редактирано Април 15 от Станислав Янков

[Джереми]

Преди 15 часа, scaner said:

Като разбереш какво са виртуалните частици, и че статията изобщо не ги засяга защото не разглежда квантовата механика, ще ти покажа Даже няма да има нужда да ти показвам. А така да ти показвам, хем няма да разбереш, хем ще си загубя времето, хем ще продължиш пак да се тръшкаш.

Аз виртуалните ги знам, ти обаче се правиш на ударен, толкова дълго пребивавам във форума че са ми ясни нещата. Сега се натъкнах на хипотезата която описва електромагнетизма като частна теория на ОТО, а ти почваш да се пенявиш не знам за какво.

[Джереми]

Преди 11 часа, Станислав Янков said:

При цитираната от теб статия става въпрос не за съчетаването на Общата теория на относителността и Квантовата механика, за да споменаваш виртуални частици, силно и слабо взаимодействие (всичко изброено - свързано с Квантовата механика), а за съчетаването на Общата теория на относителността (гравитацията) и уравненията на Максуел (електромагнетизма), където също има разни разминавания в подходите (подобно на трита различни подхода в Квантовата механика - Хамилтънова механика, Лагранжова механика и интегриране по траектории на Фейнман). Това са онези разминавания, които Калуца е опитал да преодолее чрез въвеждането на пето измерение.

Кой е казал че става на въпрос за съчетание на КМ с ОТО, според КТП силното, слабото и електромагнитното взаимодействие се осъществява от виртуални фотони , глюони, мезони, теорията която цитирах предлага друго, че по специално електромагнитното взаимодействие е следствие от изкривяването на пространствовремето в локална точка и се описва от метричен тензор също както в ОТО. Та ти на какво си мнение, скенер види се е станал с гъзът нагоре .

[scaner]

Преди 50 минути, Джереми said:

Аз виртуалните ги знам, ти обаче се правиш на ударен, толкова дълго пребивавам във форума че са ми ясни нещата. Сега се натъкнах на хипотезата която описва електромагнетизма като частна теория на ОТО, а ти почваш да се пенявиш не знам за какво.

Ако знаеше нещо за виртуалните частици, щеше засрамено да замълчиш, защото темата няма нищо общо с тях. Безполезното пребиваване и тръшкане във форума не е достатъччно, трябва и нещо да влиза в главата, а в случая няма такова. И от много време се наблюдава липса на прогрес в това отношение.

 

Преди 51 минути, Джереми said:

Сега се натъкнах на хипотезата която описва електромагнетизма като частна теория на ОТО, а ти почваш да се пенявиш не знам за какво.

За да разбереш сложното, първо трябва да разбереш по-простото. Така че въпросите ти в момента са безпредметни.

Подсказка: ОТО описва гравитацията, но няма общо с КМ. И за това всякакви виртуални частици нямат място в нея. Както и във всяка друга теория, която няма общо с КМ. Трудно ли е за разбиране?

Преди 49 минути, Джереми said:

Кой е казал че става на въпрос за съчетание на КМ с ОТО, според КТП силното, слабото и електромагнитното взаимодействие се осъществява от виртуални фотони , глюони, мезони, теорията която цитирах предлага друго,

Именно, теорията която си цитирал няма допирни точки с КТП, така както и ОТО. Явно четеш без да разбираш прочетеното  

Хайде потъвай в книжките.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Джереми said:

Кой е казал че става на въпрос за съчетание на КМ с ОТО, според КТП силното, слабото и електромагнитното взаимодействие се осъществява от виртуални фотони , глюони, мезони, теорията която цитирах предлага друго, че по специално електромагнитното взаимодействие е следствие от изкривяването на пространствовремето в локална точка и се описва от метричен тензор също както в ОТО. Та ти на какво си мнение, скенер види се е станал с гъзът нагоре .

Квантовата механика работи с математическия (теоретичен) анализ и по-конкретно уравнението на Шрьодингер ползва Хамилтъниани (Хамилтънова механика), КЕД (конкретното разглеждане на електроните от КТП) ползва Лагранжиани (Лагранжова механика), силното взаимодействие е свързано с калибровъчните симетрии, отделно има сумиране по траектории на Фейнман, четириспинори или двуспинори и т.н. Всичко това няма общо с диференциалната геометрия, на която се базират ОТО и СТО (формулираното от Минковски пространство-време с четири измерения прави точно това - позволява прилагането към СТО на диференциалната геометрия, което не е точно така, докато СТО се базира единствено на двата постулата на Айнщайн). Тук има разни несъответствия, свързани с употребата на ЛИНЕЙНИ частни диференциални уравнения от електромагнетизма на Максуел и на НЕЛИНЕЙНИ частни диференциални уравнения от ОТО на Айнщайн, но това са различни математически апарати от използваните в Квантовата механика, става дума за други разлики/несъвместимости. Само това, че квантовата механика ползва оператори, а теориите на относителността ползват тензори е достатъчно да покаже, че става дума за различни неща. Все още не разбирам всички тези сложни математически апарати достатъчно добре, за да напиша нещо повече.

[Кибик]

Айнщайн навремето е търсил такъв класически подход за обща теория, но не е успял. В крайна сметка теорията трябва да обяснява и квантовите ефекти, колабирането на вълновите функции, супер-позицията итн.

Просто да постулират че електрическите заряди са свойство на пространство-времето не премахва квантовата механика ми се струва.

 

[Skubi]

Кога ще се сменят полюсите? От кога се говори, че магнитните полюси ще се обърнат. Кога? Или и това е само фейкнюз като У200 беше?

[scaner]

Преди 59 минути, Skubi said:

Кога ще се сменят полюсите? От кога се говори, че магнитните полюси ще се обърнат. Кога?

Защо толкова бързаш? В близките 2-10000 години е най-вероятно да стане.

Преди 1 час, Skubi said:

Или и това е само фейкнюз като У200 беше?

Какво е това "У200"? Да не е Y2k проблемът? Той не е фейкнюз, и си беше много сериозен. Просто лесно мина край обикновените хора...