Гравитация и електромагнетзъм

[Малоум 2]

изтрито повторение

Редактирано Октомври 5, 2021 от Малоум 2

[tantin]

Преди 21 минути, Малоум 2 said:

Защо трябва да се краен брой - това което е известно (учебниково) е, че ЕМПоле е неподвижно, а ние можем да "виждаме-отчитаме, измерваме" само измененията в него (само краен брой изменения "виждаме" в средните мащаби). В кавички, щото това е виждане в тъмното и тълкуването на същността им е въпрос на хипотези. Практически, статуквото  не знае от къде произлизат свойствата на частиците и как се правят - приемат ги за даденост от хипотезата за ГВ - кварк-глюонна плазма и др хипотетични модели, които гонят обяснение на част от свойства, а не - какъв е произходът им... И затова, не могат да обяснят защо от милиарди, милиарди възможности за Светове, се реализира само една - ей този Свят.

...

Има много причини за този "краен" брой. Такива са фотоните, това са дискретните стойности за енергията, дори и времето има дискретно измерение. Въвеждат се планкови константи по отношение не само на енергия , но и за време и разстояние. В математиката има множество механизми по които да се отчитат тези "крайни" стойности. 

Статичното електрическо поле никога не е абсолютно статично, освен в абстрактните формули. В практиката има премного флуктуации (трептене) измеримо в кратно на фотони количество енергия. 

[Малоум 2]

Преди 4 минути, tantin said:

Има много причини за този "краен" брой. Такива са фотоните, това са дискретните стойности за енергията, дори и времето има дискретно измерение. Въвеждат се планкови константи по отношение не само на енергия , но и за време и разстояние. В математиката има множество механизми по които да се отчитат тези "крайни" стойности. 

Споменал съм ги тези "причини" - измененията от неподвижното ЕМполе. Фотоните, с които "работим" са ограничени по количество, а за другите - в тъмното - не се знае. Кинетична енергия на частици - ограничен брой частици. Потенциална енергия от дистанция - пак ограничена от структури. Планковите константи -  имат общо с количества, като  съотношения на константи. Механизмите на математиката - приложени във физиката са примерни математични модели, които донякъде, в някакъв интервал от стойности и начални условия - имат приложения за практиката. А ..., тълкуванията "Защо това е така?" е въпрос на начални хипотези. (само за инфо - етер* частиците са безкрайно много, а Вселената се реализира върху тях)

...

[scaner]

Преди 34 минути, Ниkи said:

Ако не ме лъже паметта, си им присъединил размери. Как ги съчетаваш със Сингулярност-ГВ-Разширяваща се Вселена. Ти, дефакто, фрагментираш Вселената. 

Неговият "модел" е разработен чрез принципите на професор Нагласьов и доцент Натаманенко. Черпени са идеи и от академик Нагодидзе. Мъкааааа...

Редактирано Октомври 5, 2021 от scaner

[Малоум 2]

Преди 15 часа, Ниkи said:

Преди 15 часа, Малоум 2 said:

  етер* частиците

Ако не ме лъже паметта, си им присъединил размери. Как ги съчетаваш със Сингулярност-ГВ-Разширяваща се Вселена. Ти, дефакто, фрагментираш Вселената. 

Ето какво съм отговарял по подобно питане:

( 22.01.2021 г. at 8:24, Шпага said:

    Получава се някакво не съвсем основателно отъждествяване между реалността и границите на приложимост на въпросната теория. Имам предвид че е нелепо твърдението от типа на:

    "Вселената е възникнала от Големия взрив, щото точно до Големия взрив ни води теорията за Големия взрив"  

Май така излиза - "Солта е солена, защото ако не беше солена нямаше да има с какво да я посолим!.." Само, дето не е толкова просто, като софизъм.

Философски пространството може и да не е обект - спори се. Не можем, ей така, да му предпишем свойство "разширяване". Ако не е материално, тоест, ако е наша удобна измислица, то няма това свойство - просто е абстракция. Тогава, трябва в него - като вместилище на всичко известно ни - да има среда, например етер* или "тъмно", които да показват "свойства", подобни на тез, дето са предписани на физическото пространство и те да са доказано недостижими за експериментална проверка. И .. става по-лесно, ако основата е зрънцевият вакуум с неподвижни по място зрънца. Всички негови структурни промени, като "гъвкава" пространствено решетка ще определят характеристики на физическо пространство. Така - няма нужда да се спори дали пространството е обективно или не, защото евентуалните негови свойства се вписват автоматически във физически свойства на материята, която можем да измерваме. И, за които се градят матмодели. Тогава - наистина е проблем "границата на приложение" на модела, щото зависи от изначалната философска интерпретация. И, само проверените локално може да са правилни, а като всеобщо обобщение - не. Точно това се получава с модела при решения,  които се тълкуват към ГВ, а също и "решения" които предричат космически червееви тунели. А, със същите тези конструкти е надарена цялата материя- всички частици имат "дупка" в централната си част, а всички растения, например, имат "тунели" в стеблата и клоните си. Тоест - физическите закони действат и при тях - сметки с пространство-време, вектори, "тензори" - трябва да важат и за "дребните" материални неща - локално. Затова ми се струва, че е по-правилно да се казва "разбягване" на Галактики, а не - разширение на пространство: отпада нуждата от ГВ и нуждата от скорости по-големи от на светлината в инфлационния период, отпада "Що не се увеличават размерите на галактиките и веществата при разширяване на пространството" и т. н. Многото на брой повсеместни Малки Взривове с непрестанно образуващи се частици, решават въпроса за разбягване на галактики.

...)

...

Сингулярностите са проблем на директно прилагане на мат.модел към физическа интерпретация (мястото на дупки и отвори - е "пълно" с подреден етер*, а реализацията (обвивките) на вещеви обект е около този "център". Тоест не може да се приложи "... когато намалим радиуса на частицата до нула, то енергията й става безкрайно голяма". Вече много пъти съм го писал - "0" е абстракция- в Природата нула няма.)

...

Редактирано Октомври 6, 2021 от Малоум 2

[Малоум 2]

Като се елиминират рекламите е интересно

...

...

От СТО светлинни години се вижда, че ако има гравитационни вълни то, те  са механични вълни - ЗВУК... Надлъжни вълни с напречни съставки?!?

(С гравитони е по-лесно (има ги и двете съставки).)

Във видеото грешно се визира "втичане" на нещо в тежките обекти, все едно се гълта пространство и ... би следвало да се уплътнява. Но, атомите са съществено "празни"- "много вакуум" от ядро до електронни слоеве. И следва от налягането електроните да се захванат от протоните - да станат неутрони, неутронни звезди и т. н. - затваря се пространство в сравнително плътни частици... Не би трябвало, като общо, да се разширява вселенското пространство...

"Червееви дупки" в Космоса - няма. Но, структури на подобни обекти - пълно е с тях на Земята - всеки ствол на дърво (на растение) е такъв конструкт. Тази структура е сумарно действие на генетична информация (от семе), с "падаща" външна информация, от естествените лъчения - слънчево и еманация от земни обекти. В зависимост от интензитета на светлините от Слънчо се наблюдават и сезонни изменения на растящите обекти, в които се осъществяват ентропийни зависимости - сили с ентропиен произход действат на "живото" - известно е. И се разклоняват?!

...

[scaner]

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

От СТО светлинни години се вижда, че ако има гравитационни вълни то, те  са механични вълни - ЗВУК... Надлъжни вълни с напречни съставки?!?

Това от къде следва? От къде следва, че гравитационните вълни са "механични вълни" (каквото и да значи това), че имат характеристики на звук, т.е. че имат и надлъжни съставки? Къде си го прочел?

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

"Червееви дупки" в Космоса - няма.

Това пък как се е потвърдило?

[Малоум 2]

Преди 46 минути, scaner said:

Това от къде следва? От къде следва, че гравитационните вълни са "механични вълни" (каквото и да значи това), че имат характеристики на звук, т.е. че имат и надлъжни съставки? Къде си го прочел?

Във видеото - показват "чуруликане" от тези вълни, при излъчваща гироподобна структура от маса. И доколкото ги оприличават на промяна плътността на "нещо", една механична вълна би направила и тя така - промяна в геометрията на рамената на  ЛИГО. А интерферометърът измерва разлика във времена от начало  на промяна до релаксация. (не се измерват промени в ЕМПоле - напречни вълни и не се предполага, гравивълните да  са с елмагн. произход).

Преди 58 минути, scaner said:

Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Червееви дупки" в Космоса - няма.

Това пък как се е потвърдило?

Ами така казват изследователите: Усиленото търсене не е открило такива обекти.

...

[scaner]

Преди 4 минути, Малоум 2 said:

Във видеото - показват "чуруликане" от тези вълни, при излъчваща гироподобна структура от маса. И доколкото ги оприличават на промяна плътността на "нещо", една механична вълна би направила и тя така - промяна в геометрията на рамената на  ЛИГО. А интерферометърът измерва разлика във времена от начало  на промяна до релаксация. (не се измерват промени в ЕМПоле - напречни вълни и не се предполага, гравивълните да  са с елмагн. произход).

Значи знанията си за гравитационните вълни вадиш от едно мултипликационно филмче, ценността на което се ограничава от способностите на автора му? Какво общо има това с гравитационните вълни, пак да попитам?

От къде ти хрумна за надлъжната компонента на гравитационните вълни, и това ли от филмчето? Ако е така, това трябва да е добра поука да не се получават знания от филмчетата, а от други места.

Гравивълните са квадруполни, докато електромагнитните са диполни, и това е съществена разлика която показва рзличният им произход.

Преди 10 минути, Малоум 2 said:

Ами така казват изследователите: Усиленото търсене не е открило такива обекти.

Кои изследователи са направили проверката, че няма червееви дупки в космоса?

[Шпага]

Преди 14 часа, scaner said:

Гравивълните са квадруполни, докато електромагнитните са диполни, и това е съществена разлика която показва рзличният им произход.

Сканер, търсих по-ясно описание на това, какво означава "квадруполни вълни", но не успях да се ориентирам например оттук:

https://bg.wikitonghop.com/117757-quadrupole-KAYIAM

Може би всичко е елементарно и ако ми дадеш някакви по-общи насоки ще успея да "зацепя"

[scaner]

Преди 4 часа, Шпага said:

Сканер, търсих по-ясно описание на това, какво означава "квадруполни вълни", но не успях да се ориентирам например оттук:

https://bg.wikitonghop.com/117757-quadrupole-KAYIAM

Може би всичко е елементарно и ако ми дадеш някакви по-общи насоки ще успея да "зацепя"

Шпага, това е доста обшире и тънък въпрос, не знам как кратко и разбираемо да го обясня...

Да опитам така, чрез произхода, начина на създаване на вълната.

Първо, какво е квадруполен момент? Самото понятие "момент" е свойство на т.н. мултипол - конструкция в случая от много заряди. Погледни тази картинка, тук са илюстрирани първите три мултипола, създаващи тези моменти - диполен, квадруполен и октуполен. По-висшите за сега не ни интересиуват.

Лявата колонка показва пространствената конструкция чрез противоположни по величина заряди, която създава такъв мултипол, най-дясната колонка показва пространственото лъчение (формата на вълната) създадена от него.

Ето илюстрация на дипол от различни заряди, до него е квадрупол пак от различни заряди:

Забележи, до тук говорим за дипол и квадрупол от различни заряди. При гравитацията нямаме различни заряди, затова там не можем да изградим класически дипол, а направо квадрупол (поле характерно за квадрупол) - от само две маси.

При дипола, имаме два задяда на някакво растояние. Ако те трептят - приближават се и се раздалечават - полето между тях се променя, и създва електромагнитна вълна с тороидална форма (горе дясно на първата картинка), която на голямо разстояние става почти сферична. При квадрупола имаме четири заряда, и полето в пространството което се създава от тях е доста по-сложно - докато при дипола в някаква точка в хоризонталната равнина интензитетите на двата заряда са разнопосочни и се сумират, при квадрупола наличието на допълнителните противоположни заряди до голяма степен компенсира този ефект. И по тази причина полето при квадрупола е доста по-слабо на големи разстояния, а също така има и друго пространствено разпределение, има и друга поляризация излъчената вълна. При октупола лъчението в пространството отслабва още повече и става много по-сложно. Едно камъче може да разглеждаш като мултипол от много висок порядък - затова то на практика не излъчва електромагнитни вълни, и е електронеутрално.

Да се върнем н аелектромагнитната вълна. Тя се създава от трептене на двойка противоположни заряди. Тази двойка е устойчива - зарядите се привличат, но центробежната сила ги държи на растояние. В такава конструкция промяната на електромагнитното поле около двойката ще предизвика излъчване на вълна (в случая със кръгова поляризция - направленето на електричният вектор на вълната ще мени посоката си с времето). В друга, по-проста конструкция (като горе на чертежа), двата заряда могат да участват в колебателни движения само по едно направление - приближаване и отдалечаване, един вид трептене в едно направление. Тогава излъчената вълна ще бъде с линейна поляризация - електрическият вектор ще се променя само в една равнина (магнитният в перпендикулярна). Важното: във всяка точка на пространството интензитетът на електричният вектор създаден от източника ще бъде векторна разлика от интензитетите на двата заряда, и тъй като те са с противоположен знак, по абсолютна стойност векторната сума ще е голяма (ще се сумират), и ще следва поведението на зарядите..

При гравитационната вълна нещата са малко по-различни. Там нямаме два вида заряди, имаме само един вид, затова и силата между такива заряди е винаги на привличане - две маси се привличат. Такава конструкция от два заряда е еквивалентна на квадрупола по горната схема - създава на практика същото пространствено поле. Нещо повече, нямаме сила която да накара такива маси само да се приближават и да се отдалечават, т.е. не можем да създадем подобие на линейна поляризация на гравитационната вълна. Остава само конструкцията при която двете маси се въртят около общ център привличайки се, и ги държи на разстояние само центробежната сила. Интензитетът на полето във всяка точка, както и при електромагнитните вълни, ще се определя от разликата на интензитетите създавани от всяка маса. Но за разлика от електромагнитните заряди, тук и двата са еднакви - те ще създават интензитет в една и съща посока, и ще се изваждат, едната маса до голяма степен ще компенсира произведеното от другата маса )това е характерното за квадрупола, за разлика от дипола). Това силно променя характеристиките на полето в пространството, в сравнение с електромагнитното поле - диполната съставка, която е основната при електромагнитното поле, тук на практика се компенссира, елиминира се. Полето престава да е диполно.

Тези рзлики в характера на излъчването определят и разликите в поляризцията на вълната, която може да се наблюдава експериметално.

Ето ти картинка за линейна (и кръгова) поляризация, характерни за електромагнитните вълни:

и гледайки по направление на вълната линейната поляризация (лявата картинка) изглежда като една вертикална линия (електричното поле) с променяща се амплитуда, то поради квадруполният си характер гравитационната вълна (гледана по направлението на вълната) има до 6 въможи поляризации, като на долният чертеж:

За да не задълбочавам повече, до какви практически разлики ще доведе това? Диполната вълна действа само в една равнина (вертикалната по картинката), ако в нея имаме два паралелно разположени дипола, тя ще въздейства само на разстоянието на зарядите в диполите, но не и на разстоянието между самите диполи. Докато гравитационната вълна поради квадруполността на поляризацията, свивайки материята в една плоскост, я разширява в перпендикулярната (горе ляво на този чертеж - картинка а, едната възможност). Точно това засича LIGO, филтрирайки всякакви диполни шумове.

[Шпага]

Преди 2 часа, scaner said:

Шпага, това е доста обшире и тънък въпрос, не знам как кратко и разбираемо да го обясня...

Да опитам така, чрез произхода, начина на създаване на вълната.

Първо, какво е квадруполен момент? Самото понятие "момент" е свойство на т.н. мултипол - конструкция в случая от много заряди. Погледни тази картинка, тук са илюстрирани първите три мултипола, създаващи тези моменти - диполен, квадруполен и октуполен. По-висшите за сега не ни интересиуват.

Лявата колонка показва пространствената конструкция чрез противоположни по величина заряди, която създава такъв мултипол, най-дясната колонка показва пространственото лъчение (формата на вълната) създадена от него.

Ето илюстрация на дипол от различни заряди, до него е квадрупол пак от различни заряди:

Забележи, до тук говорим за дипол и квадрупол от различни заряди. При гравитацията нямаме различни заряди, затова там не можем да изградим класически дипол, а направо квадрупол (поле характерно за квадрупол) - от само две маси.

При дипола, имаме два задяда на някакво растояние. Ако те трептят - приближават се и се раздалечават - полето между тях се променя, и създва електромагнитна вълна с тороидална форма (горе дясно на първата картинка), която на голямо разстояние става почти сферична. При квадрупола имаме четири заряда, и полето в пространството което се създава от тях е доста по-сложно - докато при дипола в някаква точка в хоризонталната равнина интензитетите на двата заряда са разнопосочни и се сумират, при квадрупола наличието на допълнителните противоположни заряди до голяма степен компенсира този ефект. И по тази причина полето при квадрупола е доста по-слабо на големи разстояния, а също така има и друго пространствено разпределение, има и друга поляризация излъчената вълна. При октупола лъчението в пространството отслабва още повече и става много по-сложно. Едно камъче може да разглеждаш като мултипол от много висок порядък - затова то на практика не излъчва електромагнитни вълни, и е електронеутрално.

Да се върнем н аелектромагнитната вълна. Тя се създава от трептене на двойка противоположни заряди. Тази двойка е устойчива - зарядите се привличат, но центробежната сила ги държи на растояние. В такава конструкция промяната на електромагнитното поле около двойката ще предизвика излъчване на вълна (в случая със кръгова поляризция - направленето на електричният вектор на вълната ще мени посоката си с времето). В друга, по-проста конструкция (като горе на чертежа), двата заряда могат да участват в колебателни движения само по едно направление - приближаване и отдалечаване, един вид трептене в едно направление. Тогава излъчената вълна ще бъде с линейна поляризация - електрическият вектор ще се променя само в една равнина (магнитният в перпендикулярна). Важното: във всяка точка на пространството интензитетът на електричният вектор създаден от източника ще бъде векторна разлика от интензитетите на двата заряда, и тъй като те са с противоположен знак, по абсолютна стойност векторната сума ще е голяма (ще се сумират), и ще следва поведението на зарядите..

При гравитационната вълна нещата са малко по-различни. Там нямаме два вида заряди, имаме само един вид, затова и силата между такива заряди е винаги на привличане - две маси се привличат. Такава конструкция от два заряда е еквивалентна на квадрупола по горната схема - създава на практика същото пространствено поле. Нещо повече, нямаме сила която да накара такива маси само да се приближават и да се отдалечават, т.е. не можем да създадем подобие на линейна поляризация на гравитационната вълна. Остава само конструкцията при която двете маси се въртят около общ център привличайки се, и ги държи на разстояние само центробежната сила. Интензитетът на полето във всяка точка, както и при електромагнитните вълни, ще се определя от разликата на интензитетите създавани от всяка маса. Но за разлика от електромагнитните заряди, тук и двата са еднакви - те ще създават интензитет в една и съща посока, и ще се изваждат, едната маса до голяма степен ще компенсира произведеното от другата маса )това е характерното за квадрупола, за разлика от дипола). Това силно променя характеристиките на полето в пространството, в сравнение с електромагнитното поле - диполната съставка, която е основната при електромагнитното поле, тук на практика се компенссира, елиминира се. Полето престава да е диполно.

Тези рзлики в характера на излъчването определят и разликите в поляризцията на вълната, която може да се наблюдава експериметално.

Ето ти картинка за линейна (и кръгова) поляризация, характерни за електромагнитните вълни:

и гледайки по направление на вълната линейната поляризация (лявата картинка) изглежда като една вертикална линия (електричното поле) с променяща се амплитуда, то поради квадруполният си характер гравитационната вълна (гледана по направлението на вълната) има до 6 въможи поляризации, като на долният чертеж:

За да не задълбочавам повече, до какви практически разлики ще доведе това? Диполната вълна действа само в една равнина (вертикалната по картинката), ако в нея имаме два паралелно разположени дипола, тя ще въздейства само на разстоянието на зарядите в диполите, но не и на разстоянието между самите диполи. Докато гравитационната вълна поради квадруполността на поляризацията, свивайки материята в една плоскост, я разширява в перпендикулярната (горе ляво на този чертеж - картинка а, едната възможност). Точно това засича LIGO, филтрирайки всякакви диполни шумове.

Сканер, сътворил си постинг-Шедьовър!! Ще го прочета поне още два-три пъти, при това с голямо увлечение. Заради кошмарите около войната бях позабравила колко велика и интересна наука е Физиката...

Много ти благодаря!

[scaner]

Преди 9 минути, Шпага said:

Сканер, сътворил си постинг-Шедьовър!! Ще го прочета поне още два-три пъти, при това с голямо увлечение. Заради кошмарите около войната бях позабравила колко велика и интересна наука е Физиката...

Много ти благодаря!

Ползата от войната, да се обърнем пак към сериозните теми