Въпрос относно увличането на светлината от оптически среди

[Zone_UFO]

Преди 44 минути, scaner said:

Важното в случая е, че има ъгъл на аберацията, т.е. телескопът се накланя.

Тц, не се накланя. Ти не разбираш основни правила на оптиката и само се инатиш като муле на баир.

[Zone_UFO]

Преди 45 минути, tantin said:

Ако имаше подобно "увличане",  то помислете си: първото сериозно нещо което бихме забелязали: изгрева и залеза.   На изгрев не би трябвало да има аберация.  Тогава наблюдателя ще се движи срещуположно на идващата срещу него светлина.   В следващите моменти обаче с надигането на слънцето над хоризонта тази аберация ще се увеличава, понеже светлината има 2 компоненти по хоризонтала и по вертикала.  Компонентата по хоризонтала няма да се забавя от аберацията,  единствено по вертикалата имаме подобно отклонение.  
Вечер на залез пък ще има обратния ефект.  Светлината ще продължи да идва дори и след като слънцето е залязло, понеже въртящата се среда ще продължи да влачи от светлината идваща от зад хоризонта.  Залеза би бил  по-продължителен от изгрева.  

Ти също не разбираш от аберация.

[gmladenov]

Преди 1 час, tantin said:

На изгрев не би трябвало да има аберация.  Тогава наблюдателя ще се движи срещуположно на идващата срещу него светлина.  

Ти автоматично приемаш, че звездната аберация се причинява от движението/въртенето на земята.
Това не е задължително вярно. Така се приема ... но в действителност е недоказуемо.

[scaner]

Преди 23 минути, Zone_UFO said:

Тц, не се накланя. Ти не разбираш основни правила на оптиката и само се инатиш като муле на баир.

Голям умник си, няма що. Не са ти ясни базовите факти, но се пуйчиш тука...

 

 

[Zone_UFO]

Преди 20 минути, gmladenov said:

Ти автоматично приемаш, че звездната аберация се причинява от движението/въртенето на земята.
Това не е задължително вярно. Така се приема ... но в действителност е недоказуемо.

От какво се предизвиква звездната аберация, ако не от движението въртенето на земята, в крайна сметка аберация е оптическо явление, дължащо се на движението на приемника на светлината. Даже чрез аберация може да се установи наличие на движението на инерциална система, спрямо самото пространство. Примерно имаме звезда която отдавна е изгаснала и приемник на нейната светлина. Когато този приемник се задвижи, се наблюдава аберация.

[gmladenov]

Преди 57 минути, Zone_UFO said:

От какво се предизвиква звездната аберация, ако не от движението въртенето на земята ...

Каквато и да е причината, няма спор, че аберацията не се получава вътре в телескопа, а извън него.

[tantin]

 

Figure 2: As light propagates down the telescope, the telescope moves requiring a tilt to the telescope that depends on the speed of light. The apparent angle of the star φ differs from its true angle θ.

Имам следния въпрос:  Наблюдателя вижда само и единствено слънцето 2,  лъчът от който идва под ъгъл фи.  Другият лъч от слънцето 1 (това е истинското местоположение) под ъгъл тита остава невидим, понеже при преминаването през движещата се среда се изкривява  с под някакъв минимален ъгъл за да стане това което се вижда като фи.  Няма никакъв шанс наблюдателя да вижда едновременно и слънцето 1 и слънцето 2, така както се представя на картинката.
Тогава как наблюдателя ще знае че истинското положение на слънцето е в 1 ?

 

[scaner]

Преди 26 минути, tantin said:

Имам следния въпрос:  Наблюдателя вижда само и единствено слънцето 2,  лъчът от който идва под ъгъл фи.  Другият лъч от слънцето 1 (това е истинското местоположение) под ъгъл тита остава невидим, понеже при преминаването през движещата се среда се изкривява  с под някакъв минимален ъгъл за да стане това което се вижда като фи.  Няма никакъв шанс наблюдателя да вижда едновременно и слънцето 1 и слънцето 2, така както се представя на картинката.
Тогава как наблюдателя ще знае че истинското положение на слънцето е в 1 ?

Значи, това още не е наблюдаемата аберация. Тук просто имаш ситуация, в която наблюдаваш слънце 2 под някакъв ъгъл, и това е цялата ти реалност. Ако си промениш скоростта, може да наблюдаваш под друг ъгъл слънце 1 (което е същото слънце, но виждано под друг ъгъл). Ако още веднъж си промениш скоростта, ъгълът под който виждаш това слънце ще стане трети. И т.н., в случая няма истинско положение, всяко от тях е истинското за тебе - продукт на относителната ти скоростт спрямо източника, от избраната от тебе инерциална система. По договорка "истинското положение" е когато избереш инерциална система в покой с източника.

Обаче, ако конкретно се намираш на земята, има следната ситуация: примерно през лятото се движиш по посока на звездата и я виждаш под един ъгъл, а през зимата на обратната обиколка около слънцето се отдалечаваш от нея в противоположна посока и я вждаш под друг ъгъл. И в двата случая ти не знаеш скоростта си спрямо звездата, но знаеш, че в двата варианта разликата между двете скорости е 30+30=60 км/с.  А наблюдаемата аберация в случая се получава като разлика от двата ъгъла.

Поуката? Когато си в инерциална система, не можеш да определиш "истинското" направление към звездата (т.е. направлението към нея, когато си в покой). Но когато смениш тази инерциална система с друга (както става в примера о-горе), то, дори да не знаеш скоростта си спрямо тази звезда, средното положение на двата ъгъла които измерваш (не точно, има си формула) в тези две системи е "истинското" направление". А отклонението от него в + или - за двете наблюдения е аберацията която вече реално измерваш.

Сега, в тоя форум има маса народ на които произхода на аберацията не е ясен, и които си мислят че тя става "някъде там"... А тя както се вижда, е отношение между поведението на източника и на наблюдателя, което отношение няма определено място, но се реализира на мястото на наблюдението - в окуляра на телескопа

[gmladenov]

Преди 48 минути, tantin said:

Тогава как наблюдателя ще знае че истинското положение на слънцето е в 1 ?

Коментарът на Скенер е добър е верен. "Истинското" положение се изчислява, след като целогодишно
се наблюдава привидното положение на звездата. Наблюдението показва, че привидното положение се
сменя циклично - и въз основа на това наблюение се изчислява къде трябва да бъде истинското
положение ... спрямо привидното.

Относно произхода на аберацията:
По времето на Брадли се приема, че светлината е поток от частици. След като Брадли не може да намери
друго обяснение за аберацията, той прави едни сметки и от тях излиза, че аберацията ... би могла ... да се
обясни с движението на земята около слънцето. С това обяснение всичко се напасва и от тогава се приема,
че аберацията наистина се причинява от движението на земята.

Работата е там, че това обяснение работи само ако светлината е поток от частици, както е според Нютон.

По-късно се разбира, че светлината не е поток от частици, а е вълна ... и въпреки това обяснението не се
променя и то пак си остава, че аберацията се причинява от движението на земята окололо слънцето.
За вълна то не работи ... но сега пък имаме релативистично обяснение на аберацията, с което пак всичко
се напасва. Така старото обяснение се запазва ... но то пак не работи ако се приеме, че светлината е вълна
и че имаме пълно увличане/пренасяне на светлината от атмосферата ... както показва всеки един опит,
който някога е правен в тази насока.

[scaner]

Преди 6 минути, gmladenov said:

По-късно се разбира, че светлината не е поток от частици, а е вълна ... и въпреки това обяснението не се
променя и то пак си остава, че аберацията се причинява от движението на земята окололо слънцето.
За вълна то не работи ... но сега пък имаме релативистично обяснение на аберацията, с което пак всичко
се напасва. Така старото обяснение се запазва ... но то пак не работи ако се приеме, че светлината е вълна
и че имаме пълно увличане/пренасяне на светлината от атмосферата ... както показва всеки един опит,
който някога е правен в тази насока.

Това са пълни глупости.

За да наблюдаваш аберацията, ти трябват две диафрагми. Например, входа на телескопа е едната, окулярът е другата - така е било удобно на времето. Тези диафрагми формират две точки, входна и изходна, които пък формират права - направлението от което идва светлината, където е източника, демек това дето се търси. Няма значение дали светлината е частици или вълни или налъми за тази схема.

Да не говорим, че в крайна сметка светлината е поток от частици - фотони.

След като нямаш абсолютно никакви аргументи, що се извиваш като маруля под валяк, се чудя...?

[gmladenov]

Преди 6 минути, scaner said:

Да не говорим, че в крайна сметка светлината е поток от частици - фотони.

Това е грешна и подвеждаща представа за това какво е светлината. Тя е вълна, а фотоните
са порции енергия ... а не частици, както често е удобно да се считат.

[scaner]

Преди 15 минути, gmladenov said:

Това е грешна и подвеждаща представа за това какво е светлината. Тя е вълна, а фотоните
са порции енергия ... а не частици, както често е удобно да се считат.

Сега да ти пиша двойка по квантова механика, е като да се гавря с беззащитно детенце...  Не знаеш какво говориш. Порцията енергия някой я носи, енергията не се разхожда сама.

Хитростта тук е, че няма значение какво е светлината - поведението на вълна през диафрагма е същото като поведението на частица през отвор - очертава пътят на светлината, направлението към източника. И решава проблемът с аберацията.

Редактирано Октомври 26, 2021 от scaner

[tantin]

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9e/Quantum_spin_and_the_Stern-Gerlach_experiment.ogv

Stern–Gerlach experiment

 

За да разберем по лестно тази двойнственост на частици/ поле, предлагам да погледнем към експеримента на Щерн-Герлах.  Там много ясно си показва как една частица изменя пътя си в зависимост от структурата на пространството през което преминава.  Вижте това малко видео.
При магнитите е много по-ясно и видимо:  магнита при движението си "улавя" къде има поле и къде няма, и съответно си мени траекторията според полетата през които минава.  При това има и съвсем случаини елементи, където не можете да ги изчислите както и да изкате.  
Когато изстрелвате частици е подобно да замервате с магнити през отворите на някаква метална плоча,  но тази плоча може да привлича, може да отблъсква, не знаем точно какво ще е взаимодействието им.

Така е и с частиците.  А пак по примера с магнита - нека имаме не един - а цяла мрежа,  цяло пространство с такива подредени магнитчета.  Като пипнете едно - всички се пренареждат.  А ако разклатите магнитчетата, всички започват да се клатят с някаква взаимна връзка.  Подобни неща виждаме и в пространствената структура.  
Летящият магнит има непредвидима траектория в зависимост от това през какви полета ще премине. И подобни аналогии можем да си представим и за електрона , а също и при светлината.

[gmladenov]

Преди 29 минути, tantin said:

И подобни аналогии можем да си представим и за електрона , а също и при светлината.

Точно там е уловката. Електронът наистина е частица, докато фотонът не е.
Фотонът има поведение на частица само при фотоелектричния ефект. Иначе не и затова
светлината като цяло не може да се смята за поток от частици.

[scaner]

  

Преди 1 минута, gmladenov said:

Точно там е уловката. Електронът наистина е частица, докато фотонът не е.
Фотонът има поведение на частица само при фотоелектричния ефект. Иначе не и затова
светлината като цяло не може да се смята за поток от частици.

Чети повече, за да си разшириш тоя тесен кръгозор... Фотонът и се излъчва като частица, и  отскача като частица при удар с друга заредена частица, всичките поведения на частица притежава.

И електронът се проявява като вълна, както фотонът. И се проявява като частица както фотонът. Няма разлика в общото им поведение. Именно тази пълна аналогия позволява да се създаде най-точната наука съдавана някога - квантовата електродинамика. Потвърдена с огромна точност.

Предразсъдъците убиват, нали помниш?

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, scaner said:

  

Чети повече, за да си разшириш тоя тесен кръгозор... Фотонът и се излъчва като частица, и  отскача като частица при удар с друга заредена частица, всичките поведения на частица притежава.

И електронът се проявява като вълна, както фотонът. И се проявява като частица както фотонът. Няма разлика в общото им поведение. Именно тази пълна аналогия позволява да се създаде най-точната наука съдавана някога - квантовата електродинамика. Потвърдена с огромна точност.

Предразсъдъците убиват, нали помниш?

Скенер, би ли било коректно от квантово-механична перспектива взаимодействията да се представят по един малко по-различен начин? Сега виртуалните бозони, които участват във взаимодействията се представят като частици-вестоносци. Но има ли някакъв проблем, ако описанието е малко по-различно? При взаимодействията, например при електромагнитното, да имаме скъсяване и удължаване на пространство-времето при привличането и отблъскването на заредените частици, а възникването на виртуалните фотони при тези процеси да е нещо като неизбежна странична реакция при протичането им. Както преминаването на една автомобилна гума през дупка с вода неизбежно разплисква множество пръски, така и електомагнитното привлиане и отблъскване/скъсяване и удължаване на пространство-времето между заредените частици да поражда множество виртуални фотони, докато протича.

[tantin]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

При взаимодействията, например при електромагнитното, да имаме скъсяване и удължаване на пространство-времето при привличането и отблъскването на заредените частици, а възникването на виртуалните фотони при тези процеси да е нещо като неизбежна странична реакция при протичането им.

Ако ползваме понятията "топло", " студено".. спомняте ли си имаше една такава игра за деца. Едното дете е с вързани очи, а другите го насочват само с инструкции за топло и студено.

Така и аз бих ти казал Станиславе - Студено!

Аз не го виждам така електрическото поле. За да си го представиш как то е вградено в самото пространство, в структурата на пространството - то трябва да знаеш какво е това дипол.

Сега не ми се обяснява.

Та тази диполна структура се съдържа в базовата структура на пространството. Тука аз и Скенер имаме сериозно търкане, ако не си го разбрал до момента .

За Скенер - полето е само тази част от пространството където имаш Интензитет и някакви проявления на полето.

А за мен полето е навсякъде където то може да се прояви, където може да се индуцира, изменя, идва и заминава.

За мен полето е във всяка точка на пространството.

Нулевото поле е също поле. Стига структурата му да позволява съответните характеристики и прояви на полето.

Примерно на границата на черната дупка не знам що за полета са там и как ще се държат - но това са гранични условия . Електромагнитното поле е чиста вълна, трептене, колебания. Може да е дефазиране, поляризиране, разместване на диполите, тоест множество са проявленията, но не и скъсяване на пространството. При електричеството , понеже са 2 компоненти - ако + се измести в една посока - минуса се измества в обратната. Дипола се разтяга. Това в общи линии, но размерите като цяло са същите.

Електричеството е вътрешно "нагнетяване", преподредба във вътрешната диполна структура.

[Малоум 2]

Малко по-подробно за наблюденията по Щерн-Герлаах приборите - на картинки: (според мен - извод1 - не е задължителен, а наши незнания за произход на частиците)

 

...

[Шпага]

Господа, пишете тук за "увличане" на светлината и за "взаимодействие" на светлината със средата. Но дали разбирате по един и същи начин смисъла на тези понятия, или спорът пак е... монологичен?

Бихте ли обяснили:

- В какво всъщност се изразява "увличането" на светлината?

- Как светлината взаимодейства със средата? И по какво това взаимодействие се отличава от пречупването на светлината?

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, tantin said:

Ако ползваме понятията "топло", " студено".. спомняте ли си имаше една такава игра за деца. Едното дете е с вързани очи, а другите го насочват само с инструкции за топло и студено.

Така и аз бих ти казал Станиславе - Студено!

Аз не го виждам така електрическото поле. За да си го представиш как то е вградено в самото пространство, в структурата на пространството - то трябва да знаеш какво е това дипол.

Сега не ми се обяснява.

Та тази диполна структура се съдържа в базовата структура на пространството. Тука аз и Скенер имаме сериозно търкане, ако не си го разбрал до момента .

За Скенер - полето е само тази част от пространството където имаш Интензитет и някакви проявления на полето.

А за мен полето е навсякъде където то може да се прояви, където може да се индуцира, изменя, идва и заминава.

За мен полето е във всяка точка на пространството.

Нулевото поле е също поле. Стига структурата му да позволява съответните характеристики и прояви на полето.

Примерно на границата на черната дупка не знам що за полета са там и как ще се държат - но това са гранични условия . Електромагнитното поле е чиста вълна, трептене, колебания. Може да е дефазиране, поляризиране, разместване на диполите, тоест множество са проявленията, но не и скъсяване на пространството. При електричеството , понеже са 2 компоненти - ако + се измести в една посока - минуса се измества в обратната. Дипола се разтяга. Това в общи линии, но размерите като цяло са същите.

Електричеството е вътрешно "нагнетяване", преподредба във вътрешната диполна структура.

Аз не съм разбрал така обясненията на Скенер и навсякъде чета, както той го обяснява. Полетата са навсякъде, по цялата Вселена, без прекъсвания и само се менят стойностите им, като дори дори в “празните” пространства флуктуират (трептят случайно около нулевите си стойноти). Няма място във Вселената без полета и то - всички видове, заедно, независимо дали са възбудени или флуктуират около нулата. Гравитацията се представя без проблем като деформация на пространство-времето, електромагнетизма също може без проблем, още повече, че твърде много си приличат - разликата в стойностите им може да си има отделни обяснения, както и е дискусионно за скъсявания-удължавания ли иде реч или за огъвания. Диполите не виждам какво пречат на тази възможност!

[Станислав Янков]

Преди 22 минути, Ниkи said:

Гравитацията се представя без проблем, и като поле. Виж, за електромагнетизма е трудно да го представиш, като следствие от огънато пространство-време

Гравитацията се представя и като поле, електромагнетизма се представя като поле (различно от гравитацията, с различна сила, но обичайно поле), полетата се представят като безкрайни, тоест - налични в цялото пространство-време, без изключение, гравитацията се представя и като деформация на пространство-времето, освен като поле, електро-магнетизма също може да е и деформация на пространство-времето, но различна от гравитационната, както електромагнитното поле е различно от гравитационното поле, а аз дорускам, че полетата са пространство-времето с различни характеристики, което без проблем може да е различни деформации и на малки, околопланкови дължини пространство-времето да се деформира бурно, без или със допълнителни пространствени измерения, както предполага суперструнната теория. Засега не виждам особен проблем с приравняването на пространство-времето с полетата, но при всяко поле - с различни по характер и по сила деформации на пространство-времето (и това е едно по-добро развитие на варианта с разлики в наляганията, който аз преди години и ти преди седмици обмисляхме).

Редактирано Октомври 27, 2021 от Станислав Янков

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Шпага said:

... Бихте ли обяснили:

- В какво всъщност се изразява "увличането" на светлината?

- Как светлината взаимодейства със средата? И по какво това взаимодействие се отличава от пречупването на светлината?

Малко трудно се обясняват питанките, ако не намесим и философия

На първо време - Мозъкът се явява Трети наблюдател естествено - "вижда" случили се минали събития, дори "сега"-то му е неопределено, в смисъл на реалност. На база придобит опит (информация от памет на структура), разглеждайки повтарящи се във времето събития, договаря: това (факт от експеримент!) считаме реалност, онова - не. Затова се е намесила философия - Мислено се пренасяме в Гледна Точка за начало (абстрактна нула) и ... следват: матмодели (абстракции), които да са проверими и от други.

Така, по СТО - увличането на светлината е (следствие), резултат от ММ-опит. Скоростта на светлината е еднаква във всички посоки от Гл.Т. на "измервача" (в случая - уредите). Взаимодействието на светлината с вещество (уреди) е във връзка с времената на случване на събитията, доколкото "преминаването" протича с поглъщане-престой-преизлъчване на фотони, от локално  ЕМПоле на опита. Компенсацията по промяна на фазата "в направление" се дължи на така нареченото "скъсяване" дължините по посока скорост, при различна относителна скорост на обектите. Това са закъснителни по време процеси, именно, защото светлината (полетата, въобще) взаимодейства с веществата - в оптични среди може да е близка до Свак, или по-малка - тогава за "пътя" на светлината под ъгъл - става с "пречупване" при пренос, или в по-плътни среди "да спре" (разсейване във вещество - покачва му се Т, примерно, изменя му цвета, формата и т. н.).

...

Редактирано Октомври 27, 2021 от Малоум 2

[scaner]

Преди 7 часа, Шпага said:

Господа, пишете тук за "увличане" на светлината и за "взаимодействие" на светлината със средата. Но дали разбирате по един и същи начин смисъла на тези понятия, или спорът пак е... монологичен?

Бихте ли обяснили:

- В какво всъщност се изразява "увличането" на светлината?

- Как светлината взаимодейства със средата? И по какво това взаимодействие се отличава от пречупването на светлината?

Какво е "увличане" на светлината?

Когато светлината се разпространява в някакъв обект с оптически свойства, тя има някаква скорост в този обект (демек спрямо него). Пита се, ако в някаква отправна система самият този обект се движи, неговото движение каква добавка внася в скоростта на светлината за наблюдател в тази система? Тоест скоростта на светлината (в обекта!) в тази система е резултат и от движението на самият обект, т.е. неговото въздействие на тази скоростт в случая се нарича "увличане" на светлината. Опитът на Физо прекрасно демонстрира това увличане, и той ни казва, че сумирането на скоросттта на светлината в обекта и скоростта на самият обект се извършва по законите на СТО. Експериментално проверено. Не знам защо този термин предизвиква такова нездраво възбуждение в тоя форум...

Как светлината взаимодейства със средата?

Сложно. Класическата електромагнитна теория обяснява взаимодействието чрез въздействие върху електричните заряди в средата, които започват да генерират (в резултат на това въздействие) нови вълни. И в резултат на интерференцията на тези нови вълни с входната вълна се образува нова вълна, която се придвижва с друга фазова скорост. Тази фазова скорост зависи от способността на зарядите в материала да се раззклащат, и огрубено се нарича "коефициент на пречупване".

Квантовата механика казва почти същото, но пречупено през квантовата електродинамика. Че при преминаване край атома вълновият фронт с фотони търпи някакво влияние от атома, в резултат на което се получава интерференция. Това е нещо като минаването на фотон през двата процепа - след процепите него пак го има. Само че тук имаме много повече от два процепа, и то не са точно процепи, но идеята се запазва - картината на някаква дистанция се получава като интерференция от фотоните/вълните, модифицирани от средата. Разликата с опита с двата процепа е, че тук дистанциите межди процепите са много по-малки от дължината на вълната, което добавя особен привкус в интерференцията. Тук ще чуеш от сериозните физици приказки, че фотонът в изходната вълна е интерференция на падащият фотон и същият фотон само че вече разсеян Всъщност по този метод КМ пресмята вероятностите, но в него няма интуитивната представа която вероятно ти е нужна и която очакваш... Както и да е, в резултат на описаната интерференция се получава какъв е вълновият фронт на някаква дистанция. И вече характеристиките на средата, които довеждат до този фронт (и закъснението му, а това са плътността на атомите, структурата на външният им електронен слой, температурата на средата и др.), водят до класическата характеристика "коефициент на пречупване". Има няколко статии, които детайлно пресмятат този процес и този коефициент, но в момента не ги помня...

 

[scaner]

Преди 12 часа, Станислав Янков said:

Скенер, би ли било коректно от квантово-механична перспектива взаимодействията да се представят по един малко по-различен начин? Сега виртуалните бозони, които участват във взаимодействията се представят като частици-вестоносци. Но има ли някакъв проблем, ако описанието е малко по-различно? При взаимодействията, например при електромагнитното, да имаме скъсяване и удължаване на пространство-времето при привличането и отблъскването на заредените частици, а възникването на виртуалните фотони при тези процеси да е нещо като неизбежна странична реакция при протичането им. Както преминаването на една автомобилна гума през дупка с вода неизбежно разплисква множество пръски, така и електомагнитното привлиане и отблъскване/скъсяване и удължаване на пространство-времето между заредените частици да поражда множество виртуални фотони, докато протича.

Ти много залиташ в тези изкривявания на пространство-времето. Кой предизвиква такова скъсяване, и за кого то има значение? Спазвай принципът на Окам - не въвеждай излишни същности, не усложнявай без причина. Ако нещо може да се обясни без да се въвеждат някакви хипотези, то те не са нужни на този етап. Би могъл да ги въведеш, ако с тях се обяснява нещо, което не може да се обясни по друг начин. Та, кое се обяснява със скъсяване и удължаване на пространство-времето? Ама тук трябва доста сериозно да се обосновеш, демек някакъв математически модел, който да покаже това до какво ще доведе, и да видим вече следствията на тоя модел. А ти се опитваш да лепиш някакви преразкази само с думи. Процесът в науката е обратен - с думи се преразказва това, което дава моделът. Думите нямат друг самостоятелен смисъл тук.

Да, вероятно на много микроскопичен мащаб пространство-времето няма да е толкова гладко колкото го имаме сега, много от моделите водят до простраанствено-времева пяна. Но проблемът на тези модели е как от такъв (очакван) хаос) да стигнем обратно, до сегашните подредени модели. Този преход липсва, и всякакви модели, които от някакъв хаос водят до по-подредени състояния са добре дошли. За съжаление, такива нямаме. Затова не е достатъчно да предположиш, че нещо там се гърчи или скъсява, а трябва да го доразработиш, за да се види как то съответства на наблюдаемата ситуация. Защото пътища от подредеността към хаоса има много (неограничено), но интуитивно е ясно, че в обратната посока - от хаоса към сега подредените модели) пътищата са много по-малко, най-вероятно само един. И той се търси. Прощавай за това общофилософско отклонение

В момента квантовата теория на полето описва полето като същност, която притежава главната характеристика на материята - непрекъснато да се променя, чрез свойствата на това поле, квантовите флуктуации. Доколкото разбирам, ти се опитваш да изместиш това свойство към други свойства на материята - към пространство-времето, да ги отнемеш от полето и да получиш, че промените в полето, флуктуациите и виртуалните частици, са последствие от проявата на простраанство-времето. Това поне на мен ми се струва някак нелогично, все пак понятието за време възниква именно на база промените, някак да се обърне тая каруца пред коня ми се струва неестествено. Но от друга страна, ако отидем на другата крайност при пространство-времевата пяна, от нея би могло да се отдели едно направление, което да доведе до квантовите флуктуации и съответно свойствата на полето... Но за целта трябва да се направи огромен скок - да се дадат някакви свойства и закономерности на тая пяна, тя да не е следствие а първична същност - нещо, което не виждам в момента как може да стане, след като не знаме нищо за нея и не можем да направим обратен инженеринг до сегашни модели.

Така че това в общият случай е стрелба в тъмното, ако не може да доведе до модел чиито следствия да могат да се анализират...

Не знам дали ползваш добре английски, мога да те насоча към няколко списания, в които често се публикуват подобни хипотетични модели - "ако допуснем че времето има фрактална размерност, какво ще се получи" например. Но пък там трябва много време и много четене, макар че е балсам за въображението Аз навремето много си падах по тая работа, но пък я съчетавах и с друга, полезна (според някои хора ) и за обществото... Като стар ветеран в борбата срещу авторското право в науката много мога да разказвам

[scaner]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Преди 34 минути, scaner said:

Класическата електромагнитна теория обяснява взаимодействието чрез въздействие върху електричните заряди в средата, които започват да генерират (в резултат на това въздействие) нови вълни. И в резултат на интерференцията на тези нови вълни с входната вълна се образува нова вълна, която се придвижва с друга фазова скорост.

Toва означава ли, че с подходящата ЕМВ може да се намали скоростта на светлината във вакуум?

Може. Преди няколко години беше публикувана една работа, при която фотони се движеха с по-ниска скорост във вакуум от скоростта на светлината във вакуум. Оказва се, че светлината се движи с известната скорост само в определени ситуации - когато фронтът на вълната е плоска или сферична вълна. В споменатата работа бяха създали фотони с фронт с формата на функцията на Бесел, и за него е измерена по-малката скорост.

Ето ТУК на руски кратко обяснение. Ей ТОВА е оригиналната статия. А ето ТОВА е временен безплатен линк към самата статия