Културата като символен свят. Понятие за символ. Основни концeпции за символната природа на културата.

[mnogoznaiko]

Културата като символен свят. Понятие за символ. Основни концeпции за символната природа на културата.

 

Възприемането на културата като символен свят се свързва със семиотичните употреби на понятието култура, а в семиотиката под „култура” се разбира почти всичко. Не е възможно да се мисли каквато и да било съзнателна човешка дейност извън контекста на културата. Всичко, което ни отличава като хора, е културно обосновано. Без култура изобщо не бихме могли да съществуваме като членове на обществото. Човек без култура не съществува. Хората се раждат с естествена предразположеност да поемат огромна по обем културна информация.

Едно от основните понятия, които обясняват същността на културата, е семиозисът. Това е процесът, при който от натуралното (естественото) се генерира културното (придобитото, изкуственото). Семиозисът е процесът на означаване. Благодарение на него човекът е способен да формира една сложна картина на заобикалящия го свят. Семиозис имаме, когато даден предмет или ситуация започнат да присъстват в съзнанието на индивида в моменти, когато не ги възприема със сетивата си. Тогава той работи с техните значения – значенията присъстват вместо самите предмети и явления. Когато в съзнанието се натрупат безброй такива значения, индивидът се оказва в състояние мислено да симулира света, да борави с него. Именно въпросният набор от значения е културата. Всяка отделна култура ни дава съответна картина на света.

Но значенията не се появяват само когато сме имали директен опит с тях, те могат и да ни бъдат предадени. Тук достигаме и до друг много важен процес, обуславящ културата – комуникацията. Тя може да достави значения на нашето съзнание също както и директният опит. Когато имаме комуникация, ние не възприемаме обекта директно, а нещо друго, което го замества – неговия символ. Именно това е и вторият елемент, допълващ процеса на семиозиса. Той ни освобождава от необходимостта да възприемаме самия обект, за да получим неговото значение. Именно ролята на символа е фундаментална за зараждането и функционирането на културата. Само чрез него е възможна комуникацията, която е условието за най-важната страна на културата – нейната социална същност. Чрез символите се натрупва опит, който може да бъде съхраняван и предаван. Ако нямаше символи, по-голямата част от културния опит нямаше да може да бъде предавана, т.е. щеше да се изгуби. Така се очертава и ролята на символите като посредници.

Макс Вебер определя културата като паяжина от смисли, която човек сам си е изплел и от която не може да се освободи. Изобщо, символ имаме, когато даден предмет означава нещо извън самия себе си и независимо от самия себе си. Езикът, например, е най-съвършената система от символи – всяка дума от езика е символ на нещо – предмет, действие, състояние. В мисленето си, точно както и в комуникацията, също си служим със символи, дори и в несъзнателната си дейност като сънищата. Следователно човешкият свят е символен свят, а символният свят е културен свят.

Самата дума „символ” идва от гръцката дума symbolon, означаваща сливане, съпоставяне на две части. През древността се използва само в буквалното си значение, например, медальон/договор от две части. В Късната античност обаче това значение се разширява – под символ вече се разбира и нещо нагледно, видимо (знак, предмет, изображение), което замества нещо невидимо. Така например кръстът става символ на християнството, лъвът на царствеността и силата и др. Символът е единството между образ, идея и смисъл.

Символът е отражение на реалността – предава нея и опита за нея в синтезиран вид. Освен че я отразява обаче, той може и да я формира – той не само кодира познатото, но прави възможен и нов опит, създава нови връзки. Той действа едновременно и в ретроспектива, и в перспектива.

Една от основните характеристики на символа е, че той представлява концентрация на смисъл – нещо просто замества нещо много по-сложно. Друга важна характеристика е това, че той е мултивокален, т.е. един и същи символ може да означава много различни неща. Но символът е и неопределен – той няма едно точно, крайно значение, а винаги може да се променя.

Символите могат да служат и като посредници между хора от различни култури, когато те не говорят един и същи език, защото символите предават не само познание, но и определена чувствителност, емоционална натовареност. Причината за това е именно многозначността, мултивокалността и неопределеността на символите. Те не могат да се оспорват, но все пак могат да бъдат интерпретирани по различен начин.

Когато говорим за символите като посредници, трябва да имаме предвид и ролята им на посредник между индивида и групата, обществото. Тази негова роля е разгледана от социолога Емил Дюркем в книгата му „Елементарни форми на религиозния живот”. В нея става дума за тотемизма на австралийските племена, изразяващ се в почитането на тотем, който най-често е някакво животно. То е почитано като божество, символичен прародител на съответния род, т.е. тотемът е своеобразен символ на клана – почитането му осигурява приобщаването на индивида към групата. Символът замества абстрактната идея. Според Дюркем единствено хората имат способността да заместват света на реалността с различен, мисловен свят. Символът е своеобразен обединителен център, изграждан и почитан чрез определени ритуали, чиито смисъл е заздравяване връзката между индивида и символа, т.е. между индивида и общността (връзката между символ и ритуал може ясно да бъде видяна в самото определение за ритуал: социално стандартизирано и повторяемо символно поведение). Ритуалите са структурирани, стандартни последователности от символни действия. При тях има специални места или моменти, натоварени със символно значение. Ритуалите са изградени от символи, които пораждат и поддържат определени представи за света. Същевременно те активират тези символи и обединяват членовете на общността чрез емоционално наситени действия. Същото може да се каже и за празниците – те също са своеобразна система от активни символи, които обединяват обществото, но и ни дават информация за социалната му структура.

Освен гореспоменатита учени, има и много други, които разбират културата като символна система. Примери за такива са Зигмунд Фройд, Лесли Уайт, Ернст Касирер и много други. Според Фройд например символите са ключов елемент за тълкуването на сънищата; на тяхното явно и скрито значение. Лесли Уайт пък смята, че символът е основна единица на културата и самата и поява е свързана със способността на човека да произвежда символи.

Но символите не са вечни. Те също могат да бъдат променяни или направо разрушавани. Този процес се нарича десакрализация на символите. Понякога се случва даден символ да загуби значението си за общността и да бъде изтласкан от друг символ. Пример за такъв случай е десакрализацията на комунистическите символи след падането на режима.

 

[deaf]

Преди 1 час, mnogoznaiko said:

Възприемането на културата

 

Преди 1 час, Втори след княза said:

Проблемът пред мен е боравенето със символи.

https://kultura.bg/web/що-е-култура/