Космически телескоп Джеймс Уеб. Старт декември 2021 г.

[Doris]

Тази вечер - видео на живо от телескопа "Джеймс Уеб" , 17:30 + 3 = 20:30 ч. българско време .

https://m.facebook.com/events/898655390934095

[SAlexandrov]

Космическият телескоп на НАСА Джеймс Уеб откри вода, мъгла и облаци в атмосферата на извънслънчева планета!

Първият спектър на извънслънчева планета, получен от космическия телескоп "Джеймс Уеб". Credits: NASA, ESA, CSA, and STScI

12 юли 2022 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" направи първото си спектроскопско проучване на извънслънчева планета, разкривайки химичния състав на нейната атмосфера с невиждани до този момент детайли! Става въпрос за планетата WASP-96b, която представлява газов гигант, наподобяващ Сатурн, но обикалящ около своята звезда само за 3.4 дни (толкова продължава една местна година). Планетата се намира на 1 120 светлинни години от нас в съзвездието Феникс.

Спектърът, получен от "Джеймс Уеб", ясно показва, че атмосферата на планетата съдържа вода, но също за пръв път имаме подробни сведения за наличието на мъгла и облаци. Изследванията, направени с предходни астрономически инструменти, не са успявали да открият такива. Нещо повече - доскоро учените предполагаха, че WASP-96b не притежава облаци.

Всяка от 140-те точки данни на горната графика (т.е. белите кръгчета) представя количеството светлина с определена дължина на вълната, която бива абсорбирана от планетарната атмосфера. Спектърът е изготвен от прибора NIRISS и до този момент представлява най-подробното проучване на планета, която обикаля около звезда, различна от Слънцето. Важно е да се подчертае, че "Джеймс Уеб" е в състояние да открива ключови молекули като вода, както е в този случай, но също така кислород, метан и въглероден диоксид.

Така новият космически телескоп би могъл да установи на коя от извънслънчевите планети може да има живот. Специално WASP-96b е прекалено гореща, за да е обитаема - тя обикаля твърде близо около своята звезда и температурите ѝ надхвърлят 1285 K. Въпреки всичко, поради честите пасажи пред диска на звездата ѝ, които са следствие от кратката година, планетата бе удобен първи обект за изследване от "Джеймс Уеб". В бъдеще телескопът ще може да се фокусира и върху планети с по-благоприятни условия.

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4630-2022-james-webb-exoplanet-first-spectrum

[SAlexandrov]

Инкубатор за звезди: космическият телескоп Джеймс Уеб засне мъглявината Карина!

Това величествено изображение на мъглявината Карина бе получено от космическия телескоп "Джеймс Уеб". Натиснете тук, за да го изтеглите в пълен размер (5MB). Photo credit : Image credit: NASA, ESA, CSA, and STScI

12 юли 2022 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. Мъглявината Карина e една от най-изразителните и ярки мъглявини на нощното небе. Тя е разположена на около 7 600 светлинни години от Земята и може да бъде наблюдавана в южното съзвездие Кил. Новоизстреляният космически телескоп "Джеймс Уеб" засне спиращи дъха ни изображения на нея! 

Карина е един от най-активните звездни инкубатори в Млечния път. Точно така - на това място се раждат нови звезди! Някои от тези новообразувани звезди все още са обгърнати в първичния си материал, но други "издухват" обкръжаващия ги междузвезден газ и така извайват причудливи скулптури в мъглявината. Макар че изследователите познават сравнително добре процесите на звездообразуване, а и Карина е снимана и преди от наземни и космически телескопи, наблюденията в инфрачервения диапазон от "Джеймс Уеб" позволяват да проникнем под облачните покривала. Така ще научим допълнителни детайли относно това как еволюират звездните системи, какво се случва с материята около тях и как тази материя впоследствие формира планетите.

Горепосоченото изображение е заснето от камерата NIRCam, която прави снимки в близката инфрачервена област. По-долу ще ви покажа още една снимка на Карина, отново направена от "Джеймс Уеб", но посредством камерата MIRI. Тя вече снима в средната инфрачервена област. На нея се виждат по-добре тези новородени звезди, които все още са обвити от газовия си пашкул: 

Натиснете тук, за да свалите изображението в пълен размер - 1.7MB

Image credit: NASA, ESA, CSA, and STScI

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4631-2022-jwst-carina-nebula

[SAlexandrov]

Галактически танц: космическият телескоп Джеймс Уеб засне Квинтета на Стефа̀н!

Квинтетът на Стефа̀н, заснет от телескопа "Джеймс Уеб". Натиснете тук, за да свалите изображението в пълен размер (5MB). Image credit: NASA, ESA, CSA, and STScI

12 юли 2022 г. 21:30 ч.

Светослав Александров. На 290 милиона светлинни години от нас в съзвездието Пегас се намира компактна галактическа групировка, наречена Квинтет на Стефа̀н. Този обект по-скоро би следвало да носи названието "квартет", тъй като само четири от галактиките взаимодействат една с друга. Петата, която стои на преден план, не е част от групата и по случайност е подравнена с останалите. 

Горепосоченото изображение е заснето от космическия телескоп "Джеймс Уеб" посредством инструмента NIRCam, който работи в близката инфрачервена област. Има още едно изображение, този път получено чрез прибора MIRI, снимащ в средната инфрачервена област. То е показано по-долу:

Изображението от MIRI. Натиснете тук, за да го свалите в пълен размер (3.97 MB). Image credit: NASA, ESA, CSA, and STScI

Ако снимката на NIRCam илюстрира разположението на газа и праха сред тези "танцуващи" галактики, тази от MIRI разкрива още по-големи детайли. Центърът на най-горната галактика, обозначена като NGC 7139, е изключително ярък, вероятно резултат от действието на свръхмасивна черна дупка, която смила междузвездния прах и в процеса го нагорещява.

Изучаването на обекти като Квинтета на Стефа̀н е безценно, тъй като то разкрива информация за еволюцията на галактиките. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4632-2022-kvintet-stefan-james-webb

[SAlexandrov]

Звездна смърт: телескопът Джеймс Уеб засне мъглявината Южен пръстен!

Две снимки, заснети от "Джеймс Уеб". Лявата е получена посредством прибора NIRCам, който снима в близката инфрачервена област, а дясната - чрез прибора MIRI, работещ в средната инфрачервена област. Натиснете тук, за да свалите изображенията в пълен размер (5 MB). Image credit: NASA, ESA, CSA, and STScI

12 юли 2022 г. 22:45 ч.

Светослав Александров. Ако по-рано през деня ви показах мъглявината Карина, която представлява инкубатор, в който се раждат звезди, сега ви представям поредните две изображения от новоизстреляния телескоп "Джеймс Уеб" - и те изобразяват обратното явление, смъртта на една звезда. Това са фотографии на известната планетарна мъглявина Южен пръстен. 

Звездната трагедия се случва на разстояние 2 500 светлинни години от Земята. Прочие, мъглявината Южен пръстен представлява двойна звездна система, но досега учените не бяха в състояние да заснемат втората (умиращата) от двете звезди, която е обгърната от плътен слой прах. Това се случи чак сега, благодарение на космическия телескоп "Джеймс Уеб" и неговия прибор MIRI (вж. изображението вдясно). Другата звезда все още е далеч от своята смърт и ще се превърне в самостоятелна планетарна мъглявина в бъдеще. Междувременно двете звезди, и по-младата, и умиращата, "танцуват" една около друга и разбъркват околния прах, причинявайки неравномерните и характерни за Южен пръстен текстури. 

Умирането на една звезда е бавен процес - планетарните мъглявини съществуват десетки хиляди години. Обречената звезда изхвърля огромно количество материал, който започва да я обкръжава. Този прах започва да се простира надалече и може да пропътува хиляди години.

Но в смъртта се ражда живот - възможно е някой ден материята да участва в изграждането на нова звезда или планета. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4633-2022-s-ring-photo

[makebulgar]

Тези снимки дали са оригинали, или са оцветени, така, че да са по-интересни?

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб изпрати снимки на Юпитер

Снимки на Юпитер, получени от инструмента NIRCam на телескопа "Джеймс Уеб", който фотографира в близката инфрачервена област. Вляво -  късовълново изображение през филтъра F212N (2.12 µm), вдясно - дълговълново изображение през филтъра F323N (3.23 µm). Времето на експозиция е 75 sec. Наблюдават се луните Европа, Тива и Метис. Сянката на Европа също се забелязва на лявото изображение, точно до Голямото червено петно. Виждат се и пръстените на планетата. Photo credit : NASA

12 юли 2022 г. 23:30 ч.

Светослав Александров. Макар че новоизстреляният космически телескоп "Джеймс Уеб" смая света със своите снимки на свръхдълбокия космос, галактики и мъглявини, той е в състояние да фотографира и планетите от нашата Слънчева система. Представям ви изображения на Юпитер, заснети посредством инструмента NIRCam.

Тук е важно да се подчертае, че тези снимки не са получени в хода на научната кампания, а са тестови изображения. Поради това те не бяха представени на днешната пресконференция, но въпреки всичко могат да бъдат намерени в отчет на сайта на НАСА (линк - PDF файл). 

Целта на фотографирането на тези тестови изображения бе да се докаже, че "Джеймс Уеб" е достатъчно добър, за да може да проследява бързо движещи се обекти. Изпитанието потвърди, че телескопът надхвърля очакванията и в бъдеще ще е полезен за изучаването на комети, близкоземни астероиди и дори междузвездни тела.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4634-2022-jupiter-james-web

[scaner]

Преди 47 минути, makebulgar said:

Тези снимки дали са оригинали, или са оцветени, така, че да са по-интересни?

Оцветени са. Оригиналните са в инфрачервеният спектър, там няма цветове. Оцветяват ги по аналогия на видимата светлина, пропорционално на честотата.

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне зловеща фотография на галактиката NGC 628!

Снимка на галактиката NGC 628, заснета от космическия телескоп "Джеймс Уеб" на 17-ти юли. Натиснете тук, за да я разгледате в пълен размер. Image credit: NASA, ESA, CSA, and STScI / Color composite by Gabriel Brammer (Cosmic Dawn Center, Niels Bohr Institute, University of Copenhagen); raw data, Janice Lee et al. and the PHANGS-JWST collaboration.

19 юли 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп "Джеймс Уеб" продължава да ни шокира със своите способности! На 17-ти юли той фотографира галактиката NGC 628, а получената снимка изглежда като кадър от филм на ужасите. Същински Маелстрьом! 

NGC 628 се намира на разстояние 32 милиона светлинни години от Земята. Това е типична спирална галактика с два ясно изразени ръкава. Учените смятат, че в нея има около 100 милиарда звезди.

Като правило, касаещо голяма част от астрофизичните мисии, получените данни имат период на ембарго, по времето на който те не се публикуват, а са обект на проучвания от тези учени, които са създали приборите на инструментите. Това се прави в тяхна защита - за да не би някой друг изследовател, който няма принос към космическата мисия, да напише статия в академично списание преди нейния екип. Обикновено този период е между 6 месеца и една година. Защо обаче виждаме тази снимка на NGC 628 толкова скоро - тя бе публикувана само ден след нейното заснемане? На въпрос от КОСМОС БГ, зададен към Марк МакКовриън, който е старши съветник за наука към Европейската космическа агенция (ЕКА), той обясни, че понастоящем са в ход т.нар. Ранни научни програми, по време на които няма период на ембарго. Целта на тези програми е колкото се може повече хора да се научат да работят с данните от "Джеймс Уеб".

Но да се върнем към показаната по-горе снимка. Пурпурният цвят е добавен умишлено от Габриел Брамър от института Нилс Бор към Копенхагенския университет на базата на необработени данни от "Джеймс Уеб". Това обаче не означава, че той не е реален - емисиите от полицикличните ароматни въглеводороди, характерни за междузвездния прах, правят изображенията, получени през сините и червените филтри, по-ярки в сравнение с тези, получени през зеления филтър. В случая вие виждате съставна снимка, която е резултат от комбинирането на индивидуални изображения от три различни филтъра на прибора MIRI, обозначени като F770W, F1000W и F1130W.

Далеч по-интересно е това, което се случва в центъра. Там междузвездният прах изчезва, но ясно се вижда централна бяла точка. Какво представлява тя? Дали не е акреционен диск, обкръжаващ черна дупка? 

"Джеймс Уеб" тепърва се докосва до тайните на Вселената... а те са толкова много! 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4651-2022-19-july-webb-galaxy

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри най-младата галактика, позната на човечеството към този момент!

На тази снимка, заснета от космическия телескоп "Джеймс Уеб", се вижда най-младата позната на човечеството галактика (червеното петно в центъра). Photo credit : Naidu et al, P. Oesch, T. Treu, GLASS-JWST, NASA/CSA/ESA/STScI

21 юли 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Макар че космическият телескоп "Джеймс Уеб" е започнал официално своята научна дейност едва преди седмица, той вече направи първото си значимо откритие! На тази невзрачна снимка се вижда галактика GLASS-z13, която е на разстояние 13.5 милиарда светлинни години от нас и до този момент е най-младата галактика, наблюдавана от учените. 

Откритието е описано в научна статия с водещ автор Rohan P. Naidu, която е качена в arXiv. 

Смята се, че GLASS-z13 се е формирала само 300 милиона години след Големия взрив. Предишният рекорд за наблюдение на най-далечна и млада галактика бе постигнат от космическия телескоп "Хъбъл", когато изучаваше галактиката GN-Z1, но GLASS-z13 със сто милиона години по-млада от нея. 

Учените са открили и още една галактика, GLASS-z11, която е приблизително на възрастта на GLASS-z13 и също бие рекорда на "Хъбъл". 

Тук е важно да се направи едно уточнение: българските и световните медии наричат GLASS-z13 "най-старата галактика", а и понякога сред популяризаторите на науката се среща това объркване. Затова пояснявам: това, което наблюдава "Джеймс Уеб", е най-старата светлина. Тя е пътувала от галактиката към нас в продължение на 13.5 милиарда години. Но поради този факт ние виждаме GLASS-z13 така, както тя е изглеждала преди 13.5 милиарда години, едно своеобразно пътешествие в миналото. Тоест, ние съзерцаваме една млада галактика съвсем скоро след Големия взрив! 

GLASS-z13 и GLASS-z11 са дребни галактики в сравнение с нашия Млечен път, който има диаметър 100 000 светлинни години. GLASS-z13 е с диаметър 1 600 светлинни години, а GLASS-z11 - 2 300 светлинни години. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4654-2022-jwst-discovers-oldest-galaxy

[SAlexandrov]

Джеймс Уеб вероятно откри още по-млада галактика, появила се само 290 години след Големия взрив!

Тази бледа червена точка може да е галактика, която се е появила само 290 милиона години след Големия взрив. Мащабната лента е 1 килопарсек, което е еквивалентно на 3,260 светлинни години. Photo credit : Finkelstein et al. (2022)/NASA/ESA/CSA/STScI

26 юли 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Спомняте ли си, когато миналата седмица писах, че космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" е открил галактика, обозначена като GLASS-z13, образувала се само 300 милиона години след Големия взрив? Възможно е тази новина да е вече остаряла - телескопът е открил кандидат-галактика, която, ако бъде потвърдена от по-нататъшните му наблюдения, ще се окаже още по-млада - от времената, когато Вселената е била на възраст 290 милиона години! 

Наблюдението е описано във все още нерецензирана научна статия, качена на страниците на Тексаския университет в Остин. Статията е публикувана под заглавието "A Long Time Ago in a Galaxy Far, Far Away: A Candidate z ∼ 14 Galaxy in Early JWST CEERS Imaging" от колектив с водещ автор Стивън Финкълстийн. Галактиката е кръстена Мейси, на името на дъщерята на изследователя. 

Напомням на читателите, че понастоящем са в ход т.нар. Ранни научни програми, обвързани с "Джеймс Уеб". В рамките на тези програми голяма част от данните от космическия телескоп биват публикувани незабавно в интернет и без ембарго. Това е различна политика в сравнение с тази на предходните астрофизични мисии, включително на космическия телескоп "Хъбъл". Причините за бързото публикуване на научните сведения се коренят в следните фактори: първият, естествено, е наличието на Интернет - "Хъбъл" бе изстрелян в началото на 90-те, когато Глобалната мрежа не бе добре развита и популярна. Вторият е, че "Джеймс Уеб" бе планиран да работи в рамките на петгодишен период (едва след изстрелването стана ясно, че горивото на борда му ще стигне за 20-годишна експлоатация) и своевременното обнародване на данните щеше да максимизира научната продукция. И третият е свързан с факта, че някои учени са се оплакали, че не са получили разрешение да работят с наблюденията в сравнение с други техни колеги. Ранните научни програми гарантират, че съществена част от снимките на  "Джеймс Уеб" са достъпни за всички. 

Така, благодарение на съществуването на Ранните научни програми, всички ние седим на предните редици и наблюдаваме научния процес в реално време! Много от тези резултати са предварителни, статиите все още не са преминали през рецензия, някои от заключенията безспорно ще бъдат отхвърлени - но всичко това си струва. "Джеймс Уеб" е уникална космическа мисия, която ще доведе до революция в разбиранията ни за Вселената и нейната история и еволюция. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4663-2022-jwst-breaks-record-younger-galaxy

[SAlexandrov]

Астрофизик обяснява защо с Джеймс Уеб наблюдаваме най-младите, а не най-старите галактики

Тази бледа червена точка може да е галактика, която се е появила само 290 милиона години след Големия взрив. Мащабната лента е 1 килопарсек, което е еквивалентно на 3,260 светлинни години. Photo credit : Finkelstein et al. (2022)/NASA/ESA/CSA/STScI

29 юли 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. През последните няколко дни космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" откри галактики на разстояние повече от 13.5 милиарда светлинни години от нас. За съжаление медиите често пъти отразяват тези находки като "най-старите галактики", открити от човечеството. Астрофизикът д-р Конър Бърн от университета Уоруик обаче пояснява, че това понятие е погрешно - тези галактики не са най-старите - напротив, те са най-младите. Надявам се, че с тази публикация ще сложим точка на споровете. 

"Това, което виждаме на снимката, определено не е най-старата галактика! Като човек, който тези дни изучава галактики, надявам се, че ще изчистя това недоразумение", пише д-р Бърн в Туитър. "Това е най-старата светлина, която сме получавали от друга галактика и най-далечната галактика, която някога сме наблюдавали, но това не я превръща в стара. Напротив, това вероятно е най-младата галактика, която някога сме виждали! Тя е толкова отдалечена, че виждаме как галактиката е изглеждала едва 300 милиона години след Големия взрив, което означава, че е бебе, пълна с млади звезди от първо поколение!"

"Това е много по-млада галактика от Млечния път и останалите галактики в близост, които са на около 13 милиарда години", пояснява астрофизикът. Тези много далечни галактики ще ни разкрият много затова как най-първите звезди и галактики са се формирали и именно поради това и вие трябва да се вълнувате (аз за себе си знам, че се вълнувам). Причината, поради която "Джеймс Уеб" наблюдава тези далечни, млади галактики е, защото той наблюдава в инфрачервената светлина, в която част от спектъра попадат поради разширяването на Вселената. Надявам се, че това изяснява нещата".

Източник: д-р Конър Бърн, Туитър

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4668-2022-james-webb-why-youngest-galaxy

[SAlexandrov]

Джеймс Уеб засне динамичните процеси в галактиката Колело, намираща се в съзвездието Скулптор

Снимка на галактиката Колело, заснета от прибора NIRCam на космическия телескоп "Джеймс Уеб". Credits: NASA, ESA, CSA, STScI

3 август 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. На около 500 милиона светлинни години от нас в съзвездието Скулптор се намира галактиката Колело. Необичайната ѝ форма, наподобяваща колело на каруца, е резултат от катастрофично събитие - високоскоростен сблъсък между голяма спирална галактика и една по-малка галактика, която не се забелязва на изображенията. Новоизстреляният космически телескоп "Джеймс Уеб", който тепърва започва научната си програма, засне нови снимки на Колело, разкривайки по уникален начин протичащите в нея динамични процеси. 

Катастрофата е изменила завинаги структурата на галактиката Колело - сега тя притежава два пръстена, един ярък вътрешен и един обкръжаващ, цветен, вътрешен. Поради тази причина астрономите наричат този тип галактики "пръстеновидни" - структурата се среща по-рядко във Вселената, иначе доминирана от спирални галактики като нашата собствена галактика - Млечния път. 

Яркото ядро на Колело съдържа огромно количество нагорещен прах, като най-светлите региони приютяват гигантски звездни купове. Външният пръстен, който се разширява вече 400 милиона години, е доминиран от звездообразуване и свръхнови. Докато този пръстен продължава да се разширява, той ще се сблъсква с околния прах и ще индуцира раждането на още звезди. 

Предходните наземни и космически телескопи, включително "Хъбъл", са изучавали галактиката Колело, но много от процесите са били забулени, при това в буквалния смисъл на думата заради многото прах. Но "Джеймс Уеб", който работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър, може да прониква под праха и да разкрива случващото се.

Телескопът притежава две основни камери - първата е NIRCam, снимаща в близката инфрачервена област (изображението в началото на тази публикация). Изображенията от NIRCam ни показват повече звезди, отколкото тези, заснемани във видимата област (напр. от "Хъбъл"). За удобство данните от NIRCam са допълнително оцветени в синьо, оранжево и жълто. Индивидуалните сини точки представляват единични звезди или джобове на звездообразуване. 

Снимка на галактиката Колело, заснета от прибора MIRI на космическия телескоп "Джеймс Уеб". Credits: NASA, ESA, CSA, STScI

Другата камера MIRI снима в средната инфрачервена област (вж. изображението по-горе). Тя ни показва фините детайли на структурата на праха, обкръжаващ галактиката. Данните от MIRI са оцветени допълнително в червено. Те разкриват тези региони от Колело, които са богати на въглеводороди и силикати. Въпросните региони представляват "скелетът" на галактиката.

Наблюденията от "Джеймс Уеб" потвърждават, че галактиката Колело е в преходна фаза. Някога, преди сблъсъка, тя е била спирална галактика като Млечния път. Данните от телескопа биха могли да ни покажат да разберем както историята на нейната еволюция в миналото, така и да разгадаем как ще продължи да еволюира и занапред.  

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4674-2022-james-webb-cartwheel-galaxy

[SAlexandrov]

Джеймс Уеб направи открития, които преобръщат представите ни за еволюцията на Вселената!

Първата научна снимка, заснета от космическия телескоп "Джеймс Уеб", бе официално представена на 12-ти юли. Натиснете тук, за да я свалите в пълен размер (5MB). Photo credit : Image credit: NASA, ESA, CSA, and STScI

3 август 2022 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Измина едва месец от началото на научната програма на новоизстреляния космически телескоп "Джеймс Уеб". Но макар че той е в експлоатация съвсем отскоро, вече успя да направи открития, които преобръщат представите ни за еволюцията на Вселената и противоречат на установените до този момент схващания.

Новината бе публикувана на страниците на сп. Нейчър. 

Макар че изследователите знаеха, че понеже "Джеймс Уеб" работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър и поради това ще открие далечни, ранни галактики, изместени към този диапазон, те се изненадаха от големия им брой. 

"Едва ли може да се намери някакво празно място в далечната Вселена, където да няма нищо", съобщава Джейхан Карталтепе от Университета в Рочестър. До този момент телескопът е повърдил 44 ранни, доскоро неизвестни галактики, които се простират до 300 милиона години след Големия взрив. 

Не само броят шокира учените, но и структурата им. Оказва се, че първичните галактики са много по-добре структурирани, отколкото се смяташе преди. Посредством телескопа "Хъбъл" астрономите бяха заключили, че ранните галактики имат по-неправилни форми в сравнение със съседните, близкоразположени до Млечния път галактики, които заемат правилни форми, например диск. Но наблюденията на "Джеймс Уеб" потвърждават, че има десет пъти повече първични дисковидни галакитки, отколкото се предполагаше.

"С резолюцията на "Джеймс Уеб" ние успяваме да видим, че галактиките са започнали да формират дискове много по-рано, отколкото си мислехме", съобщава Алисън Къркпатрик от Университета в Канзас. Това е проблем, тъй като противоречи на теориите за галактичната еволюция. "Ще се наложи да разгадаем това нещо", казва тя. 

Друго изследване на базата на "Джеймс Уеб" установява, че масивните галактики са се образували по-рано от очакваното. Екип, ръководен от Иво Лабе, изследовател от Технологичния университет Суинбърн, твърди, че са намерени седем масивни галактики в полето CEERS с червено отместване между 7 и 10. "Ние заключаваме, че централните региони на поне някои от тези масивни галактики вече са съществували 500 години след Големия взрив и масивното галактично образуване е започнало изключително рано в историята на Вселената", категорични са учените.

Спектроскопските анализи на отдалечените галактики с червено отместване, по-голямо от 5, доведоха до друга голяма изненада - оказа се, че те са богати на елементи като кислород. Астрономите вярваха, че процесите на химично обогатяване, по време на които звездите сливат водород и хелий, за да се получат по-тежките елементи, са отнели много време. Но откритието, че такива елементи се срещат и в ранните галактики, води до преосмислянето на познанията ни за скоростта на звездообразуване.

"Джеймс Уеб" преобръща представите ни и за по-късната еволюция. Телескопът се е заел с проучването на т.нар. "космическо пладне" - това е периодът, настъпил около 3 милиарда години след Големия взрив, когато се смята, че Вселената е била в пика на своето звездообразуване. Рен Суес от Калифорнийския университет "Санта Круз" е сравнил снимки на галактики от "Хъбъл" с такива на "Джеймс Уеб". Оказва се, че в инфрачервената област галактиките изглеждат по-малки в сравнение с това, което се наблюдава във видимата област от "Хъбъл". Преди астрономите си мислеха, че галактиките започват съществуването си с малък размер и растат с течение на времето, но откритията от "Джеймс Уеб" разкриват, че телескопът "Хъбъл" не е могъл да погледне към цялостната картина и вероятно развитието на една галактика е по-сложно.

Макар че мисията на космическия телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" тепърва започва, учените са наясно - ще трябва да променят много от възгледите си. "Понякога се събуждам в три часа през нощта и се чудя дали всичко, с което съм се занимавала, не е било погрешно", споделя Къркпатрик. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4675-2022-james-webb-shatters-knowledge-early-universe

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне разкошни нови изображения на Юпитер!

Широкоъгълно изображение на Юпитер, получено посредством телескопа "Джеймс Уеб". Photo credit : NASA, ESA, CSA, Jupiter ERS Team; image processing by Ricardo Hueso (UPV/EHU) and Judy Schmidt.

23 август 2022 г. 11:00 ч.

Светослав Александров. Със своите гигантски бури, мощни ветрове, полярни сияния и екстремни температури, Юпитер представлява турбулентен и динамичен свят. Новоизстреляният космически телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" засне нови снимки, които разкриват вълнуващи подробности за планетата. 

"Наистина не очаквахме снимките да бъдат толкова добри, наистина", съобщи астрономът Имки дьо Пейтър, която работи в Калифорнийския университет в Бъркли. "Забележително е, че може да видим детайлите на Юпитер заедно с неговите пръстени, луни, даже фоновите галактики се наблюдават в един кадър". 

Единично съставно изображение на Юпитер, получено посредством три филтъра - F360M (червен), F212N (жълто-зелен), и F150W2 (син). Credit: NASA, ESA, CSA, Jupiter ERS Team; image processing by Judy Schmidt.

Двете нови снимки са заснети чрез прибора NIRCam на "Джеймс Уеб", който притежава три специализирани филтъра, подчертаващи определени детайли от планетата. Тъй като "Джеймс Уеб" работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър, която е невидима за човешкото око, получените от NIRCam данни са конвертирани във видимата област. Светлината с по-голяма дължина на вълната е направена да изглежда червено, а по-късите вълни са проектирани в синьо. Учените си съдействаха с любителката Джуди Шмит, за да могат изображенията да бъдат точно изготвени.

Единичното съставно изображение на Юпитер е изготвено от няколко кадъра на "Джеймс Уеб". Полярните сияния изпъкват, когато се снима с този филтър, чиито данни са конвертирани в червено. Друг филтър, чиито данни са конвертирани в зелено, разкрива мъглите, обикалящи около северния и южния полюс. Трети филтър, чиито данни са конвертирани в синьо, успява да улови тази светлина, която се отразява от облачната покривка надълбоко в планетата. 

Широкоъгълното изображение разкрива не само Юпитер, но и неговите пръстени. Те са милион пъти по-бледи от планетата, поради това изключително трудно се наблюдават с телескопична техника. Забелязват се и двете луни Амалтея и Адрастея. Бледите петна вероятно представляват галактики. Ето изображението със съответните обозначения:

Credit: NASA, ESA, CSA, Jupiter ERS Team; image processing by Ricardo Hueso (UPV/EHU) and Judy Schmidt.

Джуди Шмит , която е съдействала за получаването на двете изображения, няма формално образование в сферата на астрономията. Но преди 10 години тя участва в конкурс на Европейската космическа агенция (ЕКА) за обработка на снимки от "Хъбъл" и от близо 3 000 участника печели третото място. От тогава до сега Шмит продължава да работи доброволно по "Хъбъл", както и по други телескопични данни, като част от своето хоби.

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4702-2022-james-webb-new-jupiter-image

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри въглероден диоксид в атмосферата на извънслънчева планета

На илюстрацията: планетата WASP-39 b. Image credit : NASA

25 август 2022 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. За пръв път в историята на науката изследователите разполагат с ясно, категорично и неоспоримо доказателство за наличието на въглероден диоксид в атмосферата на планета извън нашата Слънчева система. Откритието е направено посредством новия космически телескоп "Джеймс Уеб". 

Планетата e известна под названието WASP-39 b и е негостоприемна за живот, тъй като нейните температури надхвърлят хиляди градуси. Тя е горещ газов гигант на разстояние 700 светлинни години от нас, обикаляща около звезда, наподобяваща Слънцето. Планетата е с маса, сходна с тази на Сатурн, но диаметърът ѝ е 1.3 пъти по-голям от този на Юпитер. И докато Юпитер и Сатурн са във външната част на Слънчевата система, WASP-39 b е много по-близо до звездата си в сравнение с разстоянието между Меркурий и Слънцето - тя прави една пълна обиколка около нея за четири земни денонощия (толкова продължава една местна година).

Благодарение на телескопите от по-старо поколение "Хъбъл" и "Спицър", учените успяха да установят, че в атмосферата на тази планета има водни пари, натрий и калий. Сега, благодарение на мощния "Джеймс Уеб", ние знаем за съществуването и на въглероден диоксид. Така че, дори и WASP-39 b да е негостоприемна планета, откритието демонстрира способностите на новия космически телескоп и дава надежди, че някой ден "Джеймс Уеб" ще може да характеризира атмосферите и на планетите от земеподобен тип, т.е. със скалиста повърхност. 

Източник: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4706-2022-james-webb-carbon-dioxide-atmosphere

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне първата си снимка на извънслънчева планета!

Това изображение показва планетата HIP 65426 b в различни диапазони на инфрачервената светлина. Със синьо – изображение от инструмента NIRCam при дължина на вълната 4.4 микрометра, с жълто – изображение от MIRI при дължина на вълната 11.4 микрометра, с червено – изображение от MIRI при дължина на вълната 15.5 микрометра. Credit: NASA/ESA/CSA, A Carter (UCSC), the ERS 1386 team, and A. Pagan (STScI).

1 септември 2022 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА „Джеймс Уеб“ успя да заснеме първата си снимка на извънслънчева планета! Това е поредният голям успех за най-мощния астрономически прибор в световен мащаб.

Планетата е обозначена като HIP 65426 b и тя представлява газов гигант, който е между шест и дванадесет пъти по-голям от Юпитер. Освен това става въпрос за изключително млада планета на възраст между 15 и 20 милиона години (за сравнение Земята е на 4.5 милиарда години). HIP 65426 b се намира на 100 пъти по-голямо разстояние от своята звезда в сравнение с разстоянието между Земята и Слънцето, т.е. една местна година е равна на 630 земни години – толкова време е нужно на HIP 65426 b, за да обиколи звездата си.

Въпреки че планетата е далеч от своята звезда, заради своята младост тя не е изстинала – температурите ѝ надхвърлят 900 Целзиеви градуса. HIP 65426 b е отдалечена около 400 светлинни години от нас.

Получените изображения от „Джеймс Уеб“ са първите фотографии на телескопа на извънслънчева планета, но не и първите подобни снимки изобщо в историята на космонавтиката – телескопът „Хъбъл“ също е снимал чуждоземни планети. Все пак новите снимки показват, че качеството на работа на „Джеймс Уеб“ е по-голямо от предвиденото с порядък от 10!

Макар че новият космически телескоп е изключително мощен, дори и той не може да заснеме отделните характеристики на самата планета, но учените предполагат, че подобно на Юпитер тя има пояси и вероятно петна. Все пак подчертавам, че силата на „Джеймс Уеб“ не е в изучаването на планетарната топография – той може да прави спектроскопски измервания на атмосферите на извънслънчевите планети и евентуално да открие дали в тях има признаци на живот.

Що се касае до способността му да заснема извънслънчеви планети, учените са на мнение, че ще бъдат получени снимки на такива с маси около една трета от тази на Юпитер – т.е. на газови гиганти от порядъка на Нептун и Уран. Вероятно до завършека на мисията на „Джеймс Уеб“ ще станем свидетели на десетки до хиляди фотографии на екзопланети.

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/01/james-webb-first-exoplanet-image/

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне величествено изображение на мъглявината Тарантула

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ засне това величествено изображение на мъглявината Тарантула. Натиснете тук, за да го свалите от сайта на ЕКА в пълен размер. Photo credit : NASA, ESA, CSA, and STScI

6 септември 2022 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“, който представлява съвместна мисия между космическите агенции на САЩ, Европа и Канада, засне епична снимка на мъглявината Тарантула.

Тя се намира на разстояние 161 000 светлинни години от нас, в Големия Магеланов облак. Това е най-големият и най-ярък звездообразуващ регион сред т.нар. Местна група – формацията от най-близки до Млечния път галактики. В мъглявината Тарантула са локализирани някои от най-горещите и масивни звезди, познати на човечеството.

Едно от предимствата на инфрачервената астрономия е, че телескопите, работещи в този диапазон, могат да проникват под праховите покривки и така да разкриват мистериите на най-интересните космически обекти, иначе скрити от взора на инструментите, наблюдаващи във видимата област. Звездообразуващите мъглявини като Тарантула притежават величествени стълбове, в които се намират обвити от прахови пашкули протозвезди. В един момент протозвездите ще се родят и ще се превърнат в истински звезди, които ще участват в оформянето на скулптурите на мъглявината.

Благодарение на прибора NIRCpec – спектрограф, изучаващ Вселената в близката инфрачервена област, учените успяха да наблюдават поведението на млада звезда, която прави точно това. Доскоро астрономите смятаха, че звездата може да е по-стара и вече да е изчистила около себе си праха, формирайки своеобразен „балон“ от празнота. Но NIRSpec доказа, че звездата тепърва излиза от своя стълб и все още има пашкул.

Една от причините, поради които изследователите са силно заинтригувани от мъглявината Тарантула е, че нейният химичен състав напомня на този на гигантските звездообразуващи региони, наблюдавани по време на т.нар. „космическо пладне“ – времето, когато Вселената е била само на няколко милиарда години и звездообразуването е било в своя пик. Иначе и в нашата галактика Млечен път има по-близкоразположени до нас звездообразуващи региони, но те не раждат звезди с такава висока скорост като Тарантула и имат съвсем различен химичен състав. Така че Тарантула е най-достъпният за изучаване обект, който може да ни предостави информация как е протичала еволюцията на Вселената по време на „космическото пладне“.

Човек е отправял взор към далечните звезди още от най-дълбока древност, но въпреки това много от процесите, протичащи в нашата Вселена, са били скрити от взора ни поради дебелите слоеве прах. Благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ ние разкриваме неразгадани до този момент тайни, които ще ни принудят да пренапишем книгите за сътворението на звездите.

Източник: ЕКА

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/06/james-webb-tarantula-nebula/

[SAlexandrov]

Джеймс Уеб засне най-подробната снимка на мъглявината Орион!

Снимка на мъглявината Орион, заснета от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Credit: NASA, ESA, CSA, PDRs4All ERS Team; image processing Salomé Fuenmayor

12 септември 2022 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. Успехите на новоизстреляния космически телескоп на НАСА, ЕКА и Канада „Джеймс Уеб“ продължават! Той успя да заснеме най-детайлното изображение на мъглявината Орион, която се намира едва на 1 350 светлинни години от Земята и представлява най-близкият до нас регион на звездообразуване.

Наблюденията на Орион от „Джеймс Уеб“ бяха проведени в рамките на т.нар. Ранна научна програма, в хода на която множество учени от цял свят разполагат с ексклузивен ранен достъп до данните от телескопа и благодарение на която снимките биват публикувани почти в реално време.

Както вече съм писал на страниците на КОСМОС БГ, наблюденията в инфрачервената област на електромагнитния спектър (в която „Джеймс Уеб“ изследва Вселената) имат огромни предимства – по този начин учените могат да проникнат под покривките от междузвезден газ и прах и да разгадаят тайните, скрити досега от нас. И наистина, новите снимки на Орион от „Джеймс Уеб“ разкриват неизвестни до този момент забележителности. Вижте долното сравнение между снимка на телескопа „Хъбъл“ (работещ във видимата област) и „Джеймс Уеб“, което ще ви покаже как новият телескоп успява да заснеме това, което „Хъбъл“ не може:

Снимка на мъглявината „Орион“ от „Хъбъл“ (вляво) и от „Джеймс Уеб“ (вдясно).

„Масивните млади звезди излъчват огромно количество ултравиолетово лъчение, което директно прониква в обкръжаващия ги облак и това променя физическата форма на облака, както и химическата му структура. Как точно това се случва и как това влияе на бъдещото звездо- и планетообразуване ние все още не знаем“, съобщава астрофизичката Елс Пийтърс.

Учените смятат, че нашата собствена Слънчева система се е родила в рамките на звезден инкубатор като мъглявината Орион. Ето защо те са заинтересувани от изучаването на такива мъглявини – така ще разберат как е протекла еволюцията на Слънцето, Земята и познатите ни планети.

„Наблюденията на мъглявината Орион бяха същинско предизвикателство, защото тя е много ярка за свръхчувствителните инструменти на „Джеймс Уеб“. Но „Уеб“ е невероятен, той може да снима както далечни и бледи галактики, така и Юпитер и Орион, които са сред най-ярките източници на инфрачервени лъчи в нощното небе“, твърди астрономът Оливиер Берне.

Източник: Western University

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/12/james-webb-orion-nebula/

[SAlexandrov]

Космическият телескоп Джеймс Уеб откри нови звездообразуващи региони в интересна галактика

Снимка на галактиката NGC 7469, заснета от телескопа „Джеймс Уеб“. Credit : NASA/ESA/CSA/Thomas Bohn et al.

13 септември 2022 г. 12:20 ч.

Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА, ЕКА и Канадската космическа агенция „Джеймс Уеб“ засне Сийфъртовата галактика NGC 7469, намираща се на 200 милиона светлинни години от нас в съзвездието Пегас. Галактиката притежава ярък пръстен около центъра, в който протичат активни процеси на звездообразуване. Там „Джеймс Уеб“ успя да открие 65 звездообразуващи региона – два пъти повече, отколкото са наблюдавани посредством телескопа „Хъбъл“!

СИЙФЪРТОВИ ГАЛАКТИКИ – спирални галактики с необикновено ярки компактни ядра, които светят във видимия диапазон 100 пъти по-силно от всички звезди в тях (дефиницията е взета от astronomy4all.com).

Наблюдаваната от „Джеймс Уеб“ галактика NGC 7469 e от I тип Сийфъртова галактика – галактиките от този тип излъчват най-вече в инфрачервената област, за разлика от тези от II тип, излъчващи интензивно в рентгеновата област на електромагнитния спектър.

Източник: научната статия в Arxiv от Thomas Bohn et al

https://cosmos.1.bg/space/2022/09/13/james-webb-seyfert-galaxy/

[Петър_Пейчев]

Първо да благодаря на господин Александров за информацията и прекрасните снимки, както и на хората направили телескопа. Второ, снимките са прекрасни и ще намерят широко приложение в много области, заради което ще попитам дали някой знае какъв е начина да се използват легално? И третото, като изключим второто каква е ползата от събраната информация? Като разберем как се е образувала вселената ще направим втора или какво?

[Петър_Пейчев]

Преди 10 минути, Втори след княза said:

Изображенията на галактики в дълбокия космос, които би трябвало да са малко на брой и с недоразвита форма, се оказват толкова стари (според правилата на съвременната физика, които тълкуват червеното отместване като мярка за разстояние и скорост от точка на наблюдение), че настоящите изчисленията определят, че трябва да е съществувала много преди предполагаемата дата от 13,77 милиарда години, за която масовите физици са се съгласили, че Вселената е „родена“ от нищото под формата на големия взрив.

Е, то е ясно, че Големия взрив е просто база от която да се тръгне и никога не го е имало. Науката трябва да се пребори с вироглавието си и да приеме факта, че Бог е сътворил света.

[scaner]

Преди 34 минути, Петър_Пейчев said:

И третото, като изключим второто каква е ползата от събраната информация? Като разберем как се е образувала вселената ще направим втора или какво?

Каква е ползата изобщо от изучаване на околният свят? Каква е ползата от много изобретения, съпътстващи разработката на технологията лежаща в основата на сложен уред, като споменатия телескоп? Като изучим как се е създава вселената, ще знаем много повече за микросвета, защото неговите закони са управлявали света в началото. Трябва ли да питам каква е ползата от повече знания за микросвета? Нови източници на енергия, транспорт, медицинска диагностика, нямат граница в приложението.

Преди 14 минути, Петър_Пейчев said:

Е, то е ясно, че Големия взрив е просто база от която да се тръгне и никога не го е имало. Науката трябва да се пребори с вироглавието си и да приеме факта, че Бог е сътворил света.

Ей, много ясновидци се навъдихте нещо. Това на боб, кафе или мокър пръст го позна?

[scaner]

Преди 31 минути, Втори след княза said:

Вярно ли е това?

"Телескопът Джеймс Уеб на НАСА заплашва космологията на Големия взрив

Споко, поредният шум.

В теорията на големият взрив има един период, който е доста неясен. Нарича се период на рейонизацията. След като вселената става прозрачна, т.е. йонизацията предизвикана от големият взрив изчезва (атомите стават неутрални), вселената почва бавно да изстива продължавайки да се разширява. И по някое време започва звездообразуване и образуване на галактики - за което трябва материята отново да се йонизира. Началото и причините не са ясни, но е ясно че този период го е имало, тъй като има звезди и галактики. И този телескоп има шанс да внесе някаква яснота по този въпрос. Както и да въведе корекции в някои модели, засягащи динамиката на образуването на галактиките. Нищо за сега, което да застрашава идеята за големият взрив.

[Петър_Пейчев]

Преди 5 минути, scaner said:

Нови източници на енергия, транспорт, медицинска диагностика, нямат граница в приложението.

Нямаме нови източници на енергия, а попове освещават свещенните ни гори, които пак ще ни спасят от студеното. Ако вместо макро космоса бяхме дали малко средства за истинска наука можехме да имаме системи задвижвани от реки и вятър с които да мелим жито, обработваме дърво и метали, а сега всичко трябва да спре. Науката вместо да се рее из вселените можеше да направи големи кораби на платна или коли на педали, въобще нещо полезно, а не да ни доведе до свят в който се къпем с кожуси и си топлим манджата с лупи.

 

Преди 8 минути, scaner said:

Ей, много ясновидци се навъдихте нещо. Това на боб, кафе или мокър пръст го позна?

Не, просто се огледах наоколо и видях, че светът съществува, а не видях нито едно смислено обяснение за това как се е появил от нищото, без Божия воля.