Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на влакът и релсите


Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 11 минути, Ниkи said:

Не знам какво имаш предвид под усмотрение :) 

Формата на влака се скъсява по направлението на движението Н-Влак. А то не е по дължина на влака, нито напречно на влака. Разполагаш коорд.система така, че ос Х да е успоредна на направлението на движението Н-Влак, следва ЛТ...и се получава някакъв успоредник.

Нека дообесня. 
Имаме Влак, айде вагон да е  и се движи относително спрямо наблюдател.
Имаме втори, влак, вагон, точно до първия и те имат помежду си скорост Нула, т.е. движи се с абсолютно същата скорост спрямо наблюдател.
Двата вагона имат оси разположени за наблюдателя паралелно и фаровете им имат лазери и светят, лъчите са в едно направление.
Още по добре замени вагони с 2 сфери, те могат да бъдат сплескани , скъсени по различен начин, за Наблюдател, нищо че имат Еднакви скорости и са взаимно Неподвижни.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 22 минути, Gravity said:

Въпросът остава, как прецени че е точно както си го нарисувал.

https://www.forumnauka.bg/topic/22661-nerealnata-teoriya-na-otnositelnostta/page/42/

Тук постигнахме консенсус (тази и следващата страница)

Преди 19 минути, scaner said:

А както видяхме, в новата система линията пак ще е права линия, с някакъв малък наклон спрямо хоризонталата.

Да, но страните на влака ще са още по наклонени и няма да са успоредни и на линията, и на хоризонталата. И няма как всички колелета да са на линията.

Просто, линята и влака имат различни направления на движение и скъсяванията ще са в различни направления.... фигурите вече не се напасват

Преди 12 минути, CovidDesident said:

Нека дообесня. 
Имаме Влак, айде вагон да е  и се движи относително спрямо наблюдател.
Имаме втори, влак, вагон, точно до първия и те имат помежду си скорост Нула, т.е. движи се с абсолютно същата скорост спрямо наблюдател.
Двата вагона имат оси разположени за наблюдателя паралелно и фаровете им имат лазери и светят, лъчите са в едно направление.
Още по добре замени вагони с 2 сфери, те могат да бъдат сплескани , скъсени по различен начин, за Наблюдател, нищо че имат Еднакви скорости и са взаимно Неподвижни.

Лапландец, излишно усложняваш нещата и нищо вече не ти разбирам :) . Да светлината от фаровете ще е по посока на релсите, нищо че фаровете няма да са насочени по посока на релсите 

Редактирано от Ниkи
  • Потребител
Публикува
Преди 8 минути, Ниkи said:

Да, но страните на влака ще са още по наклонени и няма да са успоредни и на линията, и на хоризонталата. И няма как всички колелета да са на линията.

Просто, линята и влака имат различни направления на движение и скъсяванията ще са в различни направления.... фигурите вече не се напасват

Изказваш една камара твърдения базирани само на товята интуиция.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 2 минути, Ниkи said:

Да, но страните на влака ще са още по наклонени и няма да са успоредни и на линията, и на хоризонталата. И няма как всички колелета да са на линията.

Всики колела са на линията по условие, защото това е факт в едната отправна система. След като всички точки на влака са разположени на линията, а тя е права в другата система, то и влакът в тази друга система ще бъде права отсечка, разположена на отрязък от линията. По причина, че лоренцовите трансформации преобразуват точкаа в точка, а съвпадението на влак и линия се изчерпва със система от точки в едната система.

И вече следствие е какви ще са стените на влака, като ги съпоставиш с другите околни точки, които преобразуваш. Например поради крайната ширина на линията, по-далечната страна на влака лееееко ще е по-напред от по-близката, но тази разлика е неизмерима поради малката ширина, и на чертежа няма да се отрази.

 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 18 минути, Ниkи said:

..

Лапландец, излишно усложняваш нещата и нищо вече не ти разбирам :) . Да светлината от фаровете ще е по посока на релсите, нищо че фаровете няма да са насочени по посока на релсите 

не става така, после ще пиша.

Редактирано от CovidDesident
  • Потребител
Публикува
Преди 7 минути, Gravity said:

Изказваш една камара твърдения базирани само на товята интуиция.

Добре. Първо. Съгласен ли си със консенсуса? Един правоъгълник, ако се движи по направление на диагонала си, ще се скъси ли в посочената форма (успоредник) или ще се скъси, като по-малък правоъгълник?

Преди 9 минути, scaner said:

И вече следствие е какви ще са стените на влака, като ги съпоставиш с другите околни точки, които преобразуваш. Например поради крайната ширина на линията, по-далечната страна на влака лееееко ще е по-напред от по-близката, но тази разлика е неизмерима поради малката ширина, и на чертежа няма да се отрази.

Искаш да кажеш, че влака ще изглежда като по-малък правоъгълник а не като успоредник?

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 4 минути, Ниkи said:

Искаш да кажеш, че влака ще изглежда като по-малък правоъгълник а не като успоредник?

Ако бъдем точни, ще е успоредник. Но разликата от правоъгълника ще е неизмерима. Неедновременността между по-далечното и по-близкото колело на влака се определя от произведението на ширината на релсите, сумарната скорост на влака спрямо наблюдателя, делено на скоростта на светлината на квадрат. И тази неедновременност се изразява с леко избързване на по-отдалеченото от наблюдателя колело, като в метри това е произведение от споменатият интервал и сумарната скорост на влака. Което за тесни релси е нищожно. Единственият видим ефект ще бъде глобалното скъсяване на целият влак.

В същият мащаб ще се наруши и конструкцията на релсите - по-далечната релса ще е леееко по-напред от по-близката, т.е. траверсите няма да са строго перпендикулярни на релсите във системата на наблюдателя. Ще са леко приплъзнати двете релси, неизмеримо на практика. И траверсите ще бъдат точно паралелни на предната стена на влака.

Можеш да промениш мащабите на примера си, и да разглеждаш всяка релса като самостоятелен влак, раздалечени на достатъчно разстояние. Тогава в едната система ще имаш два паралелни влака с общ фронт, във втората система единият ще избързва напред, като паралелността им се запази, видимо формират успоредник. И той ще е по-видим колкото влаковете са по-раздалечени. Но при ширината на релсата, това няма да е видимо.

  • Потребител
Публикува
Преди 8 минути, Ниkи said:

Добре. Първо. Съгласен ли си със консенсуса? Един правоъгълник, ако се движи по направление на диагонала си, ще се скъси ли в посочената форма (успоредник) или ще се скъси, като по-малък правоъгълник?

Ще се съглася като го видя подробно. За квадрат е ясно то симетрията, но за правоъгълник не ми е очевидно. Защо влакът се движи по диагонала си?

  • Потребител
Публикува
Преди 20 минути, Gravity said:

За квадрат е ясно то симетрията, но за правоъгълник не ми е очевидно. 

Дали е квадрат или правоъгълник, няма значение. Въпросът е, ще се запазят ли правите ъгли при скъсяване в следствие от движение, чието направление не съвпада със нито една от страните? 

  • Потребител
Публикува
Преди 14 минути, Ниkи said:

Дали е квадрат или правоъгълник, няма значение. Въпросът е, ще се запазят ли правите ъгли при скъсяване в следствие от движение, чието направление не съвпада със нито една от страните? 

Няма да са прави.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Gravity said:

Защо според теб картинката не е следната?

Защото, за да се получи такава картинка, при която двойка страни остават успоредни на оригиналните в следствие от движение, чието направление не съвпада със нито една от страните, трябва да има привилегирована двойка страни... няма логика

 

  • Потребител
Публикува
Преди 32 минути, Ниkи said:

Защото, за да се получи такава картинка, при която двойка страни остават успоредни на оригиналните в следствие от движение, чието направление не съвпада със нито една от страните, трябва да има привилегирована двойка страни... няма логика

 

Пак изказваш твърдения само базирани на интуицията ти. Относителното движение между влака и релсите е само паралелно на релсите. В системата на наблюдетеля те (релсите и влакът) се движат към наблюдателя еднакво. След като няма движение между влака и релсите, което да е перпендикулярно на релисите, защо очакваш да има разминаване в успоредността? 

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Gravity said:

Пак изказваш твърдения само базирани на интуицията ти. Относителното движение между влака и релсите е само паралелно на релсите. В системата на наблюдетеля те (релсите и влакът) се движат към наблюдателя еднакво. След като няма движение между влака и релсите, което да е перпендикулярно на релисите, защо очакваш да има разминаване в успоредността? 

Заради теб ползвам други логики, белким ме разбереш. А правилото, не интуицията, не усмотрението,  правилото е: скъсяването е по посока на движението. Следователно, нито една страна на правоъгълника няма да остане успоредна на оригиналната, когато движението не е успоредно на някоя от страните. 

Забележи, че аз дори не намесих релсите. Какво значение имат тук релсите. Имаш две отделни движения, едното на влака, другото на релсите. Дори не е нужно влака да се търкаля по релсите, левитира на един милиметър. Просто траекторията на влака съвпада с направлението на релсите в техните си отправни системи. Разглеждаш, спрямо Наблюдател, резултата от ЛТ по отделно за всеки обект и съпоставяш картинката. А картинката е неуспоредност м/у стените на влака и релсите. И тук не говорим за неедновременност а за факта, че два от ъглите на правоъгълника (влак) никога не достигат релсите

  • Потребител
Публикува
Преди 4 часа, scaner said:

В същият мащаб ще се наруши и конструкцията на релсите - по-далечната релса ще е леееко по-напред от по-близката, т.е. траверсите няма да са строго перпендикулярни на релсите във системата на наблюдателя

Защо реши, че траверсите няма да са перпендикулярни на релсите? Ако нямаше влак, щеше да твърдиш че са перпендикулярни. Наличието на влак нищо не променя.

Защо с Гравити не признаете, че има нещо не наред. Което не означава автоматически, че СТО е грешна. Най-вероятно интерпретациите около нея куцат

  • Потребител
Публикува
Преди 54 минути, Ниkи said:

Заради теб ползвам други логики, белким ме разбереш. А правилото, не интуицията, не усмотрението,  правилото е: скъсяването е по посока на движението. Следователно, нито една страна на правоъгълника няма да остане успоредна на оригиналната, когато движението не е успоредно на някоя от страните. 

Забележи, че аз дори не намесих релсите. Какво значение имат тук релсите. Имаш две отделни движения, едното на влака, другото на релсите. Дори не е нужно влака да се търкаля по релсите, левитира на един милиметър. Просто траекторията на влака съвпада с направлението на релсите в техните си отправни системи. Разглеждаш, спрямо Наблюдател, резултата от ЛТ по отделно за всеки обект и съпоставяш картинката. А картинката е неуспоредност м/у стените на влака и релсите. И тук не говорим за неедновременност а за факта, че два от ъглите на правоъгълника (влак) никога не достигат релсите

Забрави влака за момент. Имаш една пръчка, която се движи по една релса. За наблюдател, който се движи перпендикулярно на релсата, пръчката ще се наклони ли спрямо релсата или не? Според теб, да. Защо?

  • Потребител
Публикува
Преди 8 минути, Ниkи said:

Защо с Гравити не признаете, че има нещо не наред. Което не означава автоматически, че СТО е грешна. Най-вероятно интерпретациите около нея куцат

А защо да признаваме нещо за което липсват кавито и да е доводи. Ти само изказваш твърдения. Защо не направиш сметките и да видим какво става? 

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)
Преди 43 минути, Ниkи said:

Защо реши, че траверсите няма да са перпендикулярни на релсите? Ако нямаше влак, щеше да твърдиш че са перпендикулярни. Наличието на влак нищо не променя.

Имаме две паралелни но раздалечени релси, които се приближават към наблюдателя. По тази права, перпендикулярна на релсите, можем да обозначим две събития, например минаването на двата края на траверса през перпендикулярната линия.

В системата на влака тези две събития са едновременни - двата края на траверсата едновременно попадат на линията. Но в системата на наблюдателя, спрямо който релсата се движи, двете събтия няма да са едновременни - едното, по-далечното, ще бъде първо, а по-близкото ще се случи след него.

Това се получава, защото линията не е точно паралелна на перпендикъляра към наблюдателя. Но имаме и допълнителен ефект - да разгледаме две събития, свързани със колелото на влака и двата края на траверсата - чукането на колелото върху траверсата. По-далечното колело ще чукне първо, по-близкото - в последствие. Тоест траверсата няма да е перпендикулярна на линията, в тази система няма да е ориентирана по остта на колелото. така че, едно самата релса има наклон, непаралелност, а друго, самата траверса не е ориентирана перпендикулярно.

Редактирано от scaner
  • Потребител
Публикува

Така е,  за страничния наблюдател релсата няма да е перпендикулярна, а ще е под наклон. Това ще създаде дори илюзия за удължаване на ширината на влака, понеже всяка наклонена линия е по-дълга от перпендикуляра.

  • Потребител
Публикува
Преди 26 минути, Gravity said:

Имаш една пръчка, която се движи по една релса. За наблюдател, който се движи перпендикулярно на релсата, пръчката ще се наклони ли спрямо релсата или не? Според теб, да. Защо?

Ето какво става с пръчката върху релсата

222.jpg.98079c674eec68728a91b8ea47605e26.jpg

 

Пръчката ще има тази форма, защото се свива по направление на движението. Тя никога няма да излезе извън пределите на релсата, но четирите ъгъла ще правят две следи върху релсата, което е парадокс

 

 

  • Потребител
Публикува
Преди 2 минути, tantin said:

Така е,  за страничния наблюдател релсата няма да е перпендикулярна, а ще е под наклон. Това ще създаде дори илюзия за удължаване на ширината на влака, понеже всяка наклонена линия е по-дълга от перпендикуляра.

По условие ЖП релсите са перпендикулярни за Неподвижен Наблюдател, перпендикулярни на движението си, това е условието, ако юеш условието на Ускорението, както е предложено и в другата тема от Ковиддесидента.

Тотално сте се объркали.

 

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 минута, Ниkи said:

222.jpg.98079c674eec68728a91b8ea47605e26.jpg

 

Пръчката ще има тази форма, защото се свива по направление на движението. Тя никога няма да излезе извън пределите на релсата, но четирите ъгъла ще правят две следи върху релсата, което е парадокс

Долната картинка е грешна. Не забравяй, всяка точка от влака контактува с точка от релсата, и лявото колело, и дясното. Няма такива луфтове каквито си нарисувал.

  • Потребител
Публикува

Отделно - ще има и релативистичен ефект свързан със скоростта на придвижване на светлината. Подобно на ударната вълна на звука. Светлината от по-близкото разтояние ще пристигне до наблюдатела едновременно със светлина от отдалечените точки по релсите.  Това ще създаде илюзия за едновременната поява на влака на множество точки по релсите.   

image.thumb.png.cadcc8768db176c1201053efce45269e.png

После влакът от веднъж ще изчезне,  дори ще се създаде илюзията за по-голяма скорост от реалната, понеже фалшивата опашка зад влака ще изчезне.  

Фалшивата опашка на влака се дължи на забавянето на светлината от отдалечените задни части на влака. (по-голям път за изминаване ,  през което време предната част вече се е придвижила по-близо до наблюдателя)  . Виждате че наблюдаващият е в невъзможност да измери дължините, поради ефектите за забавяне и неедновременност на регистриране на местоположенията.

  • Потребител
Публикува
Преди 6 минути, scaner said:

Долната картинка е грешна. Не забравяй, всяка точка от влака контактува с точка от релсата, и лявото колело, и дясното. Няма такива луфтове каквито си нарисувал.

Омазал си се с лъжи и глупост, няма бягане. Умрял си връз на Омни Кора му !:D

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!